-Шествието на легиона- крещяха украсените с пъстри панделки и ленти викачи, които кръстосваха пресичащите се улици на Рим, заобиколени от многолюдната тълпа която се събираше пред Тържествената врата на Амфитеатърът на Флавиите, в очакване на шествието с образите на боговете. Шествието на легиона беше темата с която от дни на ред се занимаваха най-подробно всички обществени прослойки в Рим и беше предмет на разговори във всички обществени и частни сгради на големия град.
Ето че от към “Виа Апия Антика” се зададе Центурията на почетните легионери,съставена от най отличилите се войни завоеватели от непобедимата Римска армия, посрещнати от тържествена музика и овациите на тълпата, които от-текваха като грохота на мълния и заглъхваха чак във възвишенията на Авентинския хълм който се издигаше величествено над Вечният град.
Жарките лъчи на слънцето се отразяваха в бляскавите доспехи на легионерите и проникваха през прозорците на един голям, богато обзаведен частен дом който принадлежеше на Марк Елипидий, виден сенатор, приближен и доверен приятел на Гай Цезар, повелителя на Римската империя. В Атриума, обграден от портокалови дръвчета и натежали от гроздове лози, си почиваше младо момиче, с тяло на богиня,с гъсти коси които небрежно се стелеха по раменете и а изражението на лицето и давеше да се разбере че в момента тя изпитва неописуема наслада. Девойката се пресегна и леко плесна с камшика си младият роб, който нежно прокарваше език, по вътрешната част на бедрата и, за му подскаже да вложи повече старание в задоволяването на младата си господарка.
Клавдия, доволно измърка и тихичко изстена когато усети езика на роба между бедрата си. Отпусна тялото си и се заслуша във виковете на тълпата, която вече заливаше Пиаца дел Кампо и досущ като развълнувано море, на талази се отправяше към Колизея, за да се наслади на първия ден от гладиаторските битки в чест на 13-ти Лемурии, празникът на привиденията.
Младата господарка се усмихна уморено. Недодяланите занимания на плебеите и кръвожадните им възгласи, изпълваха душата и с досада, а помпозността и лицемерието на патрицийте я отегчаваха.
Замисли се за Сенека.
Колко различен от всички беше младият писател. С моралните си ценности, той възвисяваше добродетелите на разумът, който трябваше да господства над страстите,нагоните и вредните навици сред хората. Клавдия беше една от най горещите му почитателки и с удоволствие слушаше беседите на Луций Аней, в императорския дворец. Но ето че сега в сърцето и нахлуваха нови, непознати за нея чувства които изпълваха душата и с наслада и причината за това не бяха думите на Сенека, а младият роб в краката и. Този непокорен варварин с инстинктите на диво животно,караше кръвта във вените и да бушува бясно, а страстта със която я задоволяваше, я изпълваше с непозната до този момент наслада и същевременно я плашеше. Как си позволяваше този роб, нейна собственост и вещ създадена за да и служи, да я гледа с такава изпепеляваща похот и дива страст която го караше да опъва до краен предел синджира на който беше завързан. Клавдия направи муцунка. Как беше допуснала да изпитва някакви чувства към едно диво животно. Та той беше просто един роб който можеше да погуби с едно единствено махване на ръката си… Момичето изстена силно и заби ноктите си в гърба на роба а после екстаза,емоциите и страстта се сляха в едно и експлодираха във вик на върховна наслада. Господарката се отпусна и блажено затвори очи. Замисли се. Въпреки всичко щеше да изпита екстаза от удоволствието което и доставяше нейният роб и то до самия край. Тя се пресегна и обхвана с ръка топлия пенис на роба.Разгледа го с любопитство и почувства как кръвта се разлива по вените му. Щеше да изцеди и последната капка от положителната му енергия. Никога нямаше да го освободи.
Почувства как страстта я завладява отново. Наистина това беше в разрез с добродетелите на разума но пък от друга страна той беше само едно диво животно и роб а не истински мъж. Клавдия взе една от най сочните ябълки от подноса до себе си и я подхвърли към роба. Награда за добре свършената работа. Обичаше да го държи леко гладен. Понякога го бичуваше за собствено удоволствие. Все пак някой ден можеше да се опита да го образова и поне за малко да го допусне в нейния свят. Но дотогава имаше време. Тя се изправи. Трябваше да се приготви за празненството.
– Влез в клетката си – Заповяда младата богиня и когато робът пропълзя в железния кафез тя грижливо затвори вратата и я заключи. Погледна го и се усмихна. Имаше време за всичко, нека да чака и да мисли за нея. Обърна се и излезе…
… -Грандиозно грандиозно Клаудия – Тридесет и девет годишния режисьор от Тоскана не можеше да скрие възторга си от младата актриса – Справихте се отлично, превъзходно…
– Ласкател – Клаудия Вере махна закачливо с ръка – Ласкаете ме прекалено много, сеньор Прандели.
Усмихна се. Снимките в “Страстите на Рим” и доставяха истинско удоволствие. Сеньор Прандели нямаше как да знае че тя не влиза в никаква роля. Клаудия наистина беше господарка и не и се налагаше да се преструва. От друга страна Джузепе Веци, никак не подхождаше в ролята на верния и роб. Груб и надменен красавец който беше спал с половината от актрисите в Рим той по скоро трябваше да изиграе ролята на Калигула. Скараха се от първия ден на снимките. Клаудия се засмя. Искаше и се да намери мъж който наистина да я обожава и да и се покорява смирено. Снимките в “Страстите на Рим” и бяха дали нови идеи и тя нямаше търпение да ги приложи на практика. И щешe да го направи, беше убедена в това…