Учителката по пиано 1

Свиря на пиано от петгодишен. Преди четиринайсет години с мен започна да се занимава близка приятелка на майка и до миналата година тя бе единствената преподавателка, при която бяха ходил. Мила и възпитана жена, която преди година се ожени и замина за Швеция.  На последния съвместен урок госпожа Милева ми каза, че е разговаряла с много перспективна млада и иновативна учителка, с която да продължа уроците си. Новата учителка бе трийсет годишна висока, слаба, изящна жена с красиво лице – големи очи, изписана голяма широка уста и кестенява, леко рижава коса.  Името,…..името ще си го измисля. Казваше се Мая – Госпожица Мая.  Посрещането бе делово и хладно – с цялата строгост на класическа учителка по пиано, която всеки миг може да избухне в гняв.Уроците се нижеха, а аз не напредвах. Щях да участвам в конкурс в Шумен, но задаващият се провал се виждаше и с просто око.  Трябваше да променя нещо, но какво?Един ден, отивайки на урок на вратата ме посрещна госпожица Мая, но вместо в строгия костюм тя бе спортно облечена – йога клин и спортен потник.  Каза, че днес няма да свирим… Какво и става, помислих си. Не бе сама. В кокетното студио имаше още няколко нейни ученици и някаква млада инструкторка. Вътрешно бях бесен, но все пак се включих в заниманието, макар и с неохота. Младата дама била спортен психолог и работела с елитни спортисти, които имат проблеми с надграждането на постиженията.  Ала бала… Останах много разочарован. Бях пред отказване.Майчето, след последната глупост госпожица Мая бе просто Майчето, усети накъде тръгват нещата и един ден ме привика на извънреден урок – били сме пропуснали много. Имаме работа!Дълбоко разколебан и  решен да и кажа, че приключвам бяха пил едно джинче. За смелост. Звъня. Врата се отваря и Майчето пак в клин и спортен потник. Олекна ми. В този и вид нямаше да ми бъде трудно да и кажа, че слагам край на съвместната ни работа или дори на неосъществените си амбиции да изляза на голямата сцена.  Дали заради алкохола, не зная, но този път се загледах в красивото и тяло – дългокрака кукла с малко тясно дупенце и никакви цици. Никакви! Покани ме да вляза и ме поведе напред към пианото. Казвала ми беше, че обожава котките, че дори ги имитирала понякога. Е, пред мен вървеше жената – котка. В гащите ми вече пулсираше не много дълго, но за това пък доста дебело парче. Майчето знаеш, че ме възбужда. Като котка го беше усетила и продължи напред, подчертавайки невероятните си крака и дупе.  Само секунда по-късно се обърна и с без колебания ме сграбчи за панталона. Знаеше какво прави. Аз обаче не. Тя коленичи пред мен. Свали ми ципа и през отвора ми извади кура. Широко отвори голямата си уста и бавно погълна инструмента ми. С лекота стигна до топките, даже протегна език и ме облиза отдолу. Докато курът ми потъваше в гърлото на Мая тя ме гледаше с ококорените си големи, адски хипнотизиращи очи. Гледаше ме така, както змията гледа зайчето преди да го изяде. Аз бях зайчето. С едната ръка бе хванала кура ми и сякаш го лъскаше докато го смуче.  Сега бих предпочел аз да я чукам в устата, но тогава инициативата беше в нея.  Признавам си, не издържах дълго – две три движения нагоре-надолу по кура ми и семето ми вече се стичаше по гърлото на моята учителка по пиано.  Майчето не се притесни. Глътна всичко до последната капка – къде ме беше изпратила госпожа Милева – после се усмихна дяволито. Знаеше, че планът и успя. Оставах.След трийсет минути вече бях осъзнал какво се случа. Хареса ми. Бях готов за още. Майчето беше седнала да столчето пред пианото и бе вдигнала единия си крак на клавиатурата с едната ръка се пипаше по путката.  Така разкрачена тя ми даде ясно да разбера, че следва да я излижа. Гладка, ароматна писана. Набрах се като млад войник способен на чудеса.  Майчето закачливо попита кой ме е учил да правя такива шпакли. Исках да бъда оригинален, но не се получи. Майчето не изчака отговора а застена, по-скоро зави като любимите и котки, които нощем будят съня ни с улични оргии. Не след дълго Майчето вече беше на четири крака, с разпъната от дебелото ми парче путка.  Помпах я като животно – без милост и дори с много злоба. Госпожица Мая (името е измислено) стенеше и виеше. Сигурен бях, че се чува не само в кооперацията, но и на улицата.Замаян от екстаз не усетих кога курът ми отново беше в широката и ненаситна уста на пианистката. Не зная дали на клавишите беше виртуоз, но с уста няма и до днес равна.  Дълбоко гърло без да и се повдига. Разтягане ту на едната, ту на другата буза.  Мечта. Мисля, че тази уста може да поеме два или три кура едновременно.  Нещо, което по-нататък ще се случи. Тъкмо се бях засилил да покоря Мая анално,  на вратата на студиото се звънна. Дошло беше време за следващия ученик. Мая не спря. Само каза да и го вкарам и, че ученичката и знае да се върне след четвърт час. Значи имаме само петнайсет минути за дупето. Това ме накара да бъда бърз и по-груб и да натисна по-силно. Получи се. Курът ми потъна като в масло.  Не след дълго дупето се разшири като двулевка. Притиснат от времето ръгах бързо и яростно, все едно трябва да поставя световен рекорд по вкарвания и изкарвания за единица време.  Майчето ревеше в буквалния и преносния смисъл. Гримът и беше размазан. Подивяла от удоволствие тя ме подкани да свърша, но не в анала, а… в устата. Мислех, че второто ми празнене ще бъде слабо. Рядко правех втори тек.  Да, да ама не –  толкова сперма не бяха изхвърлял никога.  Не беше гъста, но за това пък беше много, много.  Госпожица Мая пое всичко, всичко. Лакомата и уста не пропусна нито капка. После си поигра, остави малко да прелее, но накрая глътна всичко. Петнайсетте минути бяха минали. Момичето позвъни отново. На вратата се разминахме с леко сърдито и кисело дете на около седем години. Беше с баща си, които видимо беше по-ентусиазиран. Веднага си помислих, че този ден лакомата уста на госпожица Майчето (името е измислено) ще потроши още курове и ще изгълта още много семе.
Следва продължение

Rating: 3.00/5. From 1 vote.
Please wait...