Автор: Ема Славин
Една история за жена и нейния неизменен график водещ до злощастни случки…
Бях заблеяна нанякъде и май не следях спирките, защото видях автобусът да задминава светофара, а после скочих, натиснах звънеца и зачаках да спре. Шофьорът реагира светкавично, спря, а аз минах пред кабинката му, усмихнах се и слязох. Навън ме очакваше приятна зимна прохлада, лампите ме обливаха с изкуствената си светлина и за миг отново се почувствах като на подиум. После пътят ми ме отведе по тъмните ъгли и една врата ме погълна, приютявайки ме в прегръдките на къщата. За поредна нощ. Най-после си бях у дома.
Всяка вечер пътувам с един и същ автобус, в едно и също време с един и същи шофьор, но с различни хора. Свикнала съм да виждам автобуси пълни с мъже, стари и млади, черни и бели, изтупани или немарливи. Не ми пречи, доколкото не ме закачат. Не спират да ме гледат, това е факт, но проблеми с мъже до сега никога не съм имала.
Всяка сутрин пътувам с автобус, пак по едно и също време, с един и същ шофьор, но без хора. Просто няма никой друг. Обичам си работата макар и да не ми плащат чак толкова добре. Знам си, че не бих я напуснала само, защото не мога да си позволя кола.
Беше вече 10 без нещо. Пак онова време, в което очаквах автобуса, а на спирката нямаше жив човек. До този момент. От някъде изскочи висок и слаб мъж и се тръгна към мен. Отдръпнах се назад, а после се обърнах с гръб и се загледах в светлините на минаващите коли.
– Автобуса ли чакате?- запита същият онзи мъж с дебел, плътен глас.
Игнорирах го. Стоях с гръб и се правех, че не съществува. Тогава той ме заобиколи и застана пред мен, гледайки ме право в очите.
– Бусът ли чакате?- запита той отново, малко по-настойчиво.
– Чакам го!- отвърнах троснато. Очите му светнаха, лицето му грееше на светлината на колите. Не беше възрастен, по-скоро преждевременно остарял. Косите му бяха побелели, а около очите му имаше бръчки, но пък тялото му беше стегнато и хубаво, сякаш беше спортист.
Нямах желание да продължавам разговора, затова си сложих слушалките и пуснах музика на телефона си. След миг дойде и рейса. Качих се първа, смигнах на шофьора, стари познайници си бяхме с него, той извика на няколко черни да освободят предните седалки и аз като царица се наместих там, необезпокоявана от никой. Слушах музика и съвсем бях забравила онзи тип, докато не ми се наложи да сляза. Изчаках светофара, натиснах бутона и след малко вече слизах от автобуса. И тъкмо, когато се обърнах за да се отправя по пътя си, пред мен застана отново той, пред останалите 3-4ма заблудени мъже.
Направих се, че не го виждам и си тръгнах под светлините на лампите, а той ме следваше неотлъчно. Останалите се изгубиха в тъмните улички, но не и той. Мамка му. Проблем.
– Слушай… разкарай ми се от главата иначе ще викна полиция!- викнах аз, а той се приближи и безцеремонно ме награби и целуна. Отблъснах се отвратена и тъкмо да му вкарам един между краката, когато двама от пътуващите в автобуса изскочиха отнякъде.
– Значи това ти е девойката?- каза по-мургавия и се засмя.
– Ква девойка бе, духай!- изръмжах аз и побягнах. Те ме подгониха, а аз бързо набрах телефона на полицията и започнах да пелтеча:
– Помощ! Трима мъже ме преследват… искат да ме изнасилят!
– Госпожо, къде сте, къде се намирате?-отвърна женски глас.
– В… 15ти квартал, а… 28ми номер!- незнайно защо давах адреса си, като всъщност се намирах на улицата между 14ти и 15ти квартал и едва ли щях да успея ад се прибера.
Продължавах да бягам, като сменях посоките, докато единият не ме настигна и не ме хвана за ръката. Събори ме и ме завлачи настрани, към дърветата край улицата. Другите го настигнаха и след като забърбориха нещо се спряха, хвърлиха ме на земята и ме обградиха. И тогава… никога няма да забравя онзи момент… лампата огря лицата им, всичките бяха с някакви ужасяващи маски, от които ме побиха тръпки. Замижах и запищях. От близката къща излезе мъж и се огледа. След което се завъртя около дървото най-после тичащите настрани маскирани мъже, както и това, че ме влачеха за ръцете. Като торба. Развика се, поспря се, замърмори нещо, държейки пушка и онези ме пуснаха и изчезнаха като дим.
Бях в шок, когато мъжът дойде при мен и ми помогна да стана. Покани ме у тях и аз го последвах. Прибра ме у тях и ми наля чаша чай. Отпуснах се, очите ми с натежали клепачи едва стояха отворени. Иман усещането, че тогава душата ми се отдели от тялото ми и се видях отстрани.
Лежах на диван и спях, а до мен онзи същият шофьор, който ме посрещаше всяка сутрин галеше косите ми, дълги и кестеняви, а с другата ръка галеше голият си, мазен член, който беше толкова напращял и зачервен, че очите ми щяха да изскочат, когато го видях. Когато се убеди, че съм дълбоко заспала, мина до мен и разкопча дънките ми и макар и със голямо усилие успя да ми ги смъкне. Отдолу се показаха розови бикини. Този ден бях с розовото си коплектче- сутиен и бикини. Обичам да съм в тон. Винаги. Когато ми събу дънките, ме обърна по корем и ми свали и бикините. Останах по голо дупе пред него. Розова, пълничка, мекичка… Той започна да ме опипва, да гали дупето ми, бузките и бенките по белите ми крака. Тъкмо когато се наместваше зад мен, а аз бясно виках и крещях… но само с духа си, а не и с тялото си… на вратата се показаха пак онези тримата маскирани типа, които ме бяха гонили, съблякоха се без да кажат и дума, махната си маските и заобиколиха шофьора и голото ми тяло. Нима това беше заговор?
Заговор беше, нямаше спор. И явно аз бях набелязаната жертва. Мъжете от автобуса ми бяха познати, шофьорът беше същият всяка сутрин. Мръсници! Следях отстрани всяка стъпка, но не чувах нищо. Бях като залепена за стената огледало, което просто отразяваше светлината и случващото се в стаята.
Пълничкият шофьор размаза обилно количество лубрикант по голямото си достойнство, а после внимателно разтвори бузките на дупето ми и започна да се търка. Търкаше се силно и бурно дотам, че за малко да се изпразни. Другите правеха същото, но само с ръце. А аз стоях неподвижно, като статуя и само поемах члена му безчувствено. На него явно не му пречеше. След като ми го вкара бавно, ускори темпото стократно и в следващия миг като се видях, се клатех толкова силно, че ако не бях упоена със сигурност щях да се събудя. Той не ми даваше мира дори за секунда, чукаше ме зверски, докато вратата не се отвори пак и вътре влязоха още 7-8 мъже, сред които и другият шофьор, от вечерния автобус.
Мамка им! Изпсувах си на ум пак аз. Бях отвратена от мъжете. Но сутрешният ми познат бързо ме върна пак към себе си, изпразвайки се мощно на талази в мен. Беше събрал толкова много сперма, че тя направо преливаше от мен. Гледах си хубавото розово коте и не можех да повярвам, че всички мъже чакаха за да направят същото.
За първи път чух някакъв звук, когато мъжът се наведе към безжизненото ми тяло и ме целуна по бузата с думите:
– Ох, да знаеш от кога си мечтая за това!
След това той се изправи, излизайки от мен и мина до лицето ми в което се отърка, омазвайки го с лъщящия си от сперма член. Мръсник!