Казачка – историята на Вера от Новоросийск

Автор: springhound

Надявам се тази история да намери  своите читатели. Вие, които започвате да четете тези редове, сигурно сте прочели книгата на Паулу Коелю “Единадесет минути”, преведена и издадена на български в 2003 година. Книгата е изключително интересна и оказа силно въздействие върху мен. Започва с първите автоеротични експерименти на едно бразилско момиче и продължава с нейните стремежи и опити за самоусъвършенстване и алтернативно познание. Тази книга ме стимулира да систематизирам истории, които различни хора са ми разказвали, някои от тях леко съм поразширил и доукрасил по свой вкус. Сега ще ви разкажа за Вера, жителка на Новоросийск, на противоположния бряг на Черно море. От малка тя прекарваше част от летните ваканции при баба и дядо в курортното градче Геленджик, южно от Новоросийск. Лудуваше в градината. Един ден, не бяха я предупредили, видя сред насажденията смок. Естествено се уплаши и трескаво се затича при дядо си. Той с много вещина и търпение и обясни, че в градината живее колония каспийски (обикновени) смокове. Разказа и колко са полезни и се постара да внуши на малката Вера, че не са никак опасни, а даже дружелюбни. И по някакъв чудесен начин Вера се привърза към тези гадинки. Все още девствена,но вече пълнолетна, на следващото лято си намери любимка, черна женска, нарече я Бо. Доста усилия и струваше да убеди родителите си да вземат Бо за домашен любимец. Успя обаче. Устроиха терариум, който зае една трета от площта на нейната стая. Когато се къпеше, рядко пропускаше да вземе Бо във ваната. Имаше нощи, особено когато нещо не вървеше, Вера приемаше Бо в леглото си и, когато змията, затоплена, изпадаше в неприсъщ унес, момичето спокойно заспиваше. Вера растеше, играеше предимно с момчета- свои връстници. Тялото и постепенно придобиваше женствени извивки. Когато научиха за нетрадиционния и домашен любимец, приятелите и се преизпълниха с възхищение, но много от тях започнаха и да се побояват от Вера. Нямаше много приятелки. Когато започна да изследва реакциите на тялото си, и хрумна да включи и Бо в своите палувания. Смоковете лесно се поддават на дресировка и Бо не правеше изключение. Приучи я на няколко номера. С нежните си челюсти Бо внимателно захапваше зърната като розови пъпки на момичешките гърди. Понякога оставаха фини кървящи точици от острите зъбки. Тази стимулация, практикувана доста често, допринесе гърдите на Вера да придобият красив конусовиден профил със необичайно обширни ареоли и сочни зърна. Друг любим номер на двете беше следния: както повечето момичета, отначало плахо, но постепенно с нарастващо настървение, Вера стимулираше с пръстчета гениталиите си, като особено внимание отдаваше на финия си клитор. Една сутрин, някак случайно, точно се приближаваше към върха на удоволствието, и Бо, която рядко си позволяваше волности, се уви около врата и и стегна мускулите си. Вера се почувства странно, но пък беше толкова приятно- не и стигаше въздух, а тялото и се тресеше в спазмите на първия пълноценен оргазъм. Беше на 18г. и 1 месец В следващите дни тренираха това упражнение и постепенно то и стана любимо. Рядко пропускаше. Както е обичайно, различните етапи на детството на всеки са съпроводени с различни, често бързопреходни мании. При Вера една такава мания беше и автофагията, беше чела по тази тема. Привличаше я. Искаше да запази фигурата си такава, стегната като на момче. На 19 години вече беше убеден веган. И не само това. През различни периоди минаваше в режим на автофагия. Не хапваше нищо в течение на 5 до 10 дни. В това време пиеше само вода с добавен в нея лимонов сок. В първите летни месеци любимите и храни бяха копривата и листата от глухарче. Трябваше да се грижи и за менюто на Бо, само живи дребни животинки. През зимата, когато Бо понякога се активизираше, и предлагаше малки рибки, които пускаше в басейнчето. Лятото обаче си беше техния сезон. Винаги, когато имаше възможност, отиваше на юг, при дядо и баба. Там, в околностите на Геленджик, имаше три рекички и няколко завирени места, в които изобилстваше от жаби, любимата храна на Бо. Дядо и имаше два коня. Единия използваше за сезонна работа, другия, по- младия, беше нещо като подарък- талисман за Вера, семейството беше от казашка община. Вера започна да го язди още съвсем малка. Беше същинска амазонка. Гордост за рода. Имаше незабравим епизод от лятото, когато беше на 18 години. Много горещ ден. Реши да отиде с коня на плаж. Наскоро беше чула, че още по на юг, в околностите на  село Прасковеевка, има красив див плаж. Никога не обличаше излишни дрехи. Така и сега- едни избелели прокъсани къси панталонки и раздърпано потниче, през лятото не носеше бельо. Потеглиха. очакваха ги 17 километра път. Скоро конят се запоти, капчици пот се стичаха и по смуглото тяло на Вера. Тръгнаха за по- напряко по една пътека. Вера свали потничето, харесваше голотата си, не изпитваше никакво неудобство, че някой може да я види. Постепенно потта на коня със своя сладникав аромат се смеси с потта на момичето и тя и коня потънаха в почти пълен синхрон. Панталонките бяха вече мокри. Приятен сърбеж се зараждаше в слабините и. Яздеше без седло, знаеше, че после ще я боли “петата точка”, но знаеше също и реакцията на лабиите и клитора си на триенето в конския гръбнак. Как и се искаше да поязди съвсем гола. Спряха до едно изворче в горичката и се освежиха. Към девет часа вече бяха до плажа. Завърза коня и слезе до плажа. Нямаше пясък, само средна по размер галка (изгладени от морето камъчета). Не и бяха казали, че плажът е “адамов”, имаше само мъже, нудисти. Не се смути, даже и стана интересно. Очертаваше се страхотен ден. Намери си място между две скали. Минималистка, свали и панталонките, едвам ги изтърпя, и легна направо на камъните, подлагайки голото си тяло на слънчевите ласки. Както и очакваше, скоро се появиха посетители, наслаждаваха се на стегнатото и тяло. Един от мъжете се представи, Ялмар, германец, фотограф и автор на влог. Знаеше сносно руски. Обикалял с мотоциклет около Черно море по крайбрежните пътища. Помоли да я снима. Вера на му мисли много, съгласи се. Първата серия беше посветена само на нейната фигура, за втората доведе и коня, като не пропусна да направи стойка- свещ на гърба му, при което си спечели бурни аплодисменти. Германецът беше възхитен от неочаквания фотомодел- това малко момиче с неподправена красота и непринудени обноски. Размениха си адресите и се уговориха за бъдеща съвместна работа. Когато в края на лятото Вера се върна в Новоросийск, не се учуди много на рязко нарасналата си популярност сред съучениците и. Обяснението- германецът беше пуснал двата видеоклипа в един международен и в два руски порно- сайта. Почувства лека горчилка, но беше и горда. В главата и се зараждаха идеи, сценарии за бъдещи фотосесии, през следващото лято.

GD Star Rating
loading...
Казачка - историята на Вера от Новоросийск, 5.0 out of 5 based on 1 rating