Властта опиянява – част 1

Ема влезе в лекцията на доц. Петков 10 минути след, като той бе започнал. Извини се тихо и зае най-близкото свободно място в залата. Бе задъхана от бързане и неудобните обувки на високи платформи само я забавиха още повече. Доц. Петков я изгледа безизразно без да прекъсва изречението, което бе започнал по темата на днешната лекция. Толкова безразлично, все едно не му бе духала до преди половин час.

Ема беше студентка втора година по право и за разлика от първата, тази беше много по вълнуваща за нея. След като в началото на годината доц. Петков я бе хванал да преписва на едно контролно, той я бе привикал в кабинета си и условието за неговото мълчание беше една свирка. Но нещата не приключиха до там. Той започна често да я вика в кабинета си. Тя беше изплашена да не загуби мястото си в университета и изпълняваше желанията му, които най често се свеждаха до груба и не много продължителна френска любов. Не си бе позволявал да я чука в кабинета си, но имаше големи планове за нея, които скоро щеше да осъществи.

Обикновено комуникираше с нея чрез съобщения в таен чат, които се изтриваха след като бъдат прочетени. Разбира се, там той не беше с истинското си име и всеки път, когато й пишеше беше кратко, точно и ясно. Така тази сутрин телефона на Ема издрънча със звука от чата, а съобщението гласеше “7:30 в малката уличка зад общежитието”. Ема скочи от леглото си и бързо влезе в банята изпреварвайки съквартирантката си, след това нахлузи тесни дънки и прилепнала блузка и изхвърча от стаята десет минути преди обявения час за срещата им. 

Беше хладна есенна утрин и оголените места по кожата й настръхнаха веднага. Беше дребна, слаба, но надарена със сочни гърди и стегнато дупе. Ярко червената й коса беше къдрава и необуздана и вятъра я пилееше с поривите си. Беше се спряла в средата на уличката, когато видя колата му. Той караше бавно и спря пред нея. Ема се качи на седалката до него и той тръгна с мръсна газ.

– Добро утро, доц. Петков… – все още трепеща го поздрави.

Той не отвърна нищо. Изчака да се отдалечи от района на общежитията и докато чакаше на един светофар разкопча дънките си и изръмжа:

– Духай!

Извади кура си сам, хвана ръката й и я сложи върху него. Ема инстинктивно започна да движи дланта си по него. Беше твърд до болка. Размерът му беше една идея по-голям от средния и Ема се затрудняваше винаги с поемането му в устата си. Наведе се и го облиза бавно и старателно. Секундарника на светофара отброяваше последните секунди, когато тя засмука силно кура на доц. Петков и дланта й започна да го лъска в ритъма на устните й. Той натисна педала и заедно с това натисна и главата на Ема. Чу се задавянето й и тя се опита да се надигне и да поеме въздух, но силната ръка на 34 годишния мъж не й позволи. Лигите и потекоха по цялата дължина на кура му и омазаха топките му. Автоматичната скоростна кутия на колата на доцента му осигуряваше свободна дясна ръка, с която да контролира главата на Ема. Двадесет секунди по-късно, когато спря на следващия светофар, колата му се изравни със задната част на автомобила в лявата лента. Доцент Петков рязко дръпна Ема и погледа й се засече с този на 17 годишния младеж в съседната кола, пътуващ вероятно за училище с някой от родителите си.

Грима й бе размазан, очите насълзени, една лига се бе проточила от плътните й меки устни до главичката на кура му. Момчето я запаше, а доцента рязко изпъна косата й и с едно движение оголи сочните й гърди. Последваха няколко рязки шамара през гърдите й и тя прехапа устните си. Зърната й се втвърдиха и щръкнаха. Той ги издърпа силно едно след друго, причинявайки й болка.

– Отвори си устата! – изръмжа плътния глас на доцента.

Ема го направи без да се поколебае. Дъното на дантелените й прашки беше подгизнало от соковете й. Доцент Петков се наведе сякаш да целуне Ема, но последва лек шамар по дясната й буза. Веднага след това доцента се изплю в устата на Ема и с едно движение я натисна обратно към пулсиращия му орган. Наби й го с таза си. Кура му влезе до топките в тясното гърло на Ема. Гърлото й се стегна още повече. Ръката й намери подутите му топки и ги притисна внимателно, като единия и пръст мина зад тях. Светофара смени цвета си, но колата на доцента не мръдна. Гъстите струи сперма се изливаха в гърлото на Ема, тя преглъщаше, давейки се. Клаксоните на колите зад тях накараха доцента да натисне газта. Ема старателно изсмука и последните капчици от кура му, прибра го в боксерките му и закопча дънките. Оправи деколтето и усети как от влажната й цепка се стече вадичка сок и попи в бельото й. 

Доцент Петков спря няколко спирки преди университета, погледна Ема:

– Вземи кутията от жабката и се надявам да не закъснееш за лекцията.

Тя отвори жабката и взе старателно опакованата в черна хартия кутия с размерите на кутия от цигари. Прибра я в чантата си и слезе от колата на доцента. Той потегли веднага. Тя погледна часа. Имаше точно 7 мин до 8:00. А автобуса дори не се виждаше по дългия булевард. Ема тръгна с треперещи крака и съжали, че обу точно тези обувки днес. 

Лекцията мина бавно и тя почти не чуваше нищо от това, което доцента говори. Когато в почивката между лекциите отиде до тоалетната видя в чантата си кутията. Разкъса хартията и отвори капака. На дъното лежеше ключ и малка бележка с напечатан адрес, днешна дата и час 20:00. Второто изречение гласеше “Бъди точна и очаквай още инструкции”. Усети как през тялото й премина ток. Тя го харесваше, искаше го, но се срамуваше да го признае дори пред себе си. Знаеше, че е женен и че дори само това, че й е преподавател е достатъчно нередно. Прибра кутията в чантата си и изкара следващите лекции напрегната и разсеяна. 

Когато се прибра в стаята в общежитието на масата я очакваше пакет с нейното име. Размина се със Весела, съквартирантката й, на вратата и тя й каза че са донесли пакета за нея. С треперещи ръце скъса наилоновата опаковка и извади от вътре красиво дантелено бельо- черни дантелени бикини и сутиен с дантелени чашки, очевидно прозиращи. Бяха нейния размер и модела им беше в нейн стил. Освен бельото, Ема видя и флашка, която веднага постави в лаптопа си и видя няколко видео файла, цъкна на първия. Кабинета на доц. Петков, той на удобния си стол и тя в краката му на колене, смучеща кура му. Ема гледаше монитора с отворена уста, прегледа всички клипове. Всяка една от срещите им беше запечатана на видео, включително и днешната от колата му. Ема се облегна на стола, а мозъка й даваше на късо. Беше притеснена и едновременно с това възбудена от видяното. В пакета имаше и хартиен плик, Ема го отвори и напечатаните букви гласяха следното:

” Изпълнявай изискванията ми и няма да имаш проблеми, докато се дипломираш, а ако си достатъчно послушна и след това.

Очаквам те с новата ти униформа на адреса точно в 20:00

P. S. Не се свършвай сама!”

Ема легна на леглото. Цялото й тяло гореше, не можеше да мисли, единственото което искаше беше един разтърсващ оргазъм. Пръстите й сами намериха мократа плът под прашките й. Клитора й беше набъбнал и ужасно чувствителен, зърната й бяха твърди и всяко търкане в сутиена ги дразнеше. В ума й кънтеше последното изречение от писмото. Но нуждата й беше по силна от волята. Няколко секунди търкане на клитора й бяха достатъчни за да се свие в агонията на конвулсиите. 

19:55 Ема вкара ключа във вратата на отдалечен от центъра апартамент, завъртя ключалката и натисна бравата плахо. Вътре беше тъмно…

Rating: 4.00/5. From 1 vote.
Please wait...