В Дубай за Свети Валентин 1

Три дни преди 14 Февруари – денят на влюбените.

Бързо минаха четири щастливи години. Четири и малко. Години, в които с нея преживяхме една страхотна връзка, и за щастие все още я преживяваме. Но за нас е традиция – трябва да превърнем всеки прекаран свети Валентин в запомнящ се в годините спомен. До тук имахме точно четири отпразнувани заедно. Но петият – очаквахме да е най-разтърстващ. Или просто така го усещахме. Денят на влюбените за нас двамата е онова, което чакаме повече от нова година. Аз съм Филип, на 24. Тя е Лора, на 23. И искаме да прекараме още един незабравим свети Валентин.

< 10:37 ; сутринта ; вкъщи >

Лора винаги ставаше преди мен. Мразех това. Винаги ме будеше щом станеше. Макар и да се стараеше да е тиха, будех се. И както всеки път – бе станала и с кафето в ръка седеше пред компютъра ми. Винаги и се чудех защо и бе нужно да стане и да включи компа ми с деветте му шумни като перка на хеликоптер вентилатора, вместо да си цъка тихичко на телефона, дори и без да става от леглото. Но тя всеки път ми отговаряше едно и също…

– Лораа… офф, човек… (отказвайки още да си отворя сънените очи) ..спри го тоя самолет.. Имаш телефон, голям, тих..
– ..На който дума от 10 букви пиша с 15 правописни грешки дори в последния и вариант…
– ..И аз точно затова стачкувам против това да дадеш 50 лева за ноктопластика, след което да не можеш да си включиш телефона, камо ли да пишеш на него…
– ..Да, и затова голямата ти клавиатура ми е по-удобна.. на ноктопластиката.. (подхилквайки ми се невинно и отпивайки кафе)
– Компютъра ми хаби близо двеста пъти повече ток от телефона ти..
– ..И точно затова аз… стачкувам против това, да дадеш хиляда и седемстотин лева за геймърския ти комп.. и всеки месец по още толкова на ЧЕЗ…
– Направи ми кафе.. (отказах се и смених темата рязко в моя полза буквално)
– ..Хаби ток и това.
– Дай ми твоето?? (пресягайки се към нея)
– ..Стига си спал.. (със строг и немигащ поглед, ставайки за да отиде да ми направи кафе)
– Офф… обичам те… (тихо, зад гърба и докато излиза)

Обичах я. Обичахме и да се дразним, понякога.. просто се лигавехме, нищо повече. Но винаги си угаждахме един на друг.. и се глезехме. След малко ми поднесе току що направеното кафе директно в леглото заговаряйки ме:

– Мило.. не заслужаваш да ти кажа, затова няма.
– Ммм.. аз ли съм глупав или току що сякаш ми каза нищо и половина..?
– Хах… със сигурност в теб е причината.
– Ееее кажи де, мразя така..
– Помниш ли играта на Виваком? (избърза да ме попита ме усмихната, щастливо)
– Ммм.. коя бе, оная с почивките, където в анкетата писахме простотии и се бъзикахме?
– Даа, точно… където, как беше… ох все го забравям…
– Мръшляк Долен…
– Да, Мръшляк Долен… как не те беше срам да си го напишеш за име.. (поглеждайки ме с жал и ирония)
– Е и? Стига бе, няк’ва простотия на Виваком, където всичко е нагласено още преди да…
– Спечелили сме и ние! (прекъсна ме)
– А?
– Каквото чу бебе! (мятайки се отгоре ми на леглото)
– Бе.. Ахахах… (стана ми смешно) ..ебаваш се нали?
– Не! Не мило… Ела, ето имейла… ела.. (придърпвайки ме към компа) ..но ти си олигофрен.. Ако не си бях написала аз поне сериозно анкетата, нямаше да спечелим.. Така, че благодарение на мен…
– (прекъсвайки я) …брат верно… (гледайки в имейла от Виваком) …човек т’ва сериозно ли…??
– Да, сляп ли си.. аз ти казах, че ще я спечелим.. (охилена до уши ме прегърна и стисна силно от радост)
– Бе… мале… Ахахаха… (вече го повярвах и ми стана дори смешно) ..бе как ние бе..
– Луд ли си, защо не ние..? Аз си знаех… Милооо! (извика) ..мило отиваме в Дубайииии!!!
– Мале никога не съм вярвал, че от пет екскурзии ние ще хванем една.. мале.. Йеееааа бейбее, къде си ве Дубайоо…!! (извиках като урод)

Петият ни свети Валентин наистина щеше да е различен. Най-разтърсващият и най-страхотен! Без да ни се вярва, бяхме спечелили една от петте шест дневни екскурзии до Дубай от Виваком.. А единственото, което бяхме направили бе да си попълним анкетата и да я постнем на фейсбук страницата си… Велико! А лично аз винаги съм си мислил, че всичките тия томболи и награди са пълен фейк, нагласени на 100% и на никой нищо не дават… И просто не ми се вярваше, че е истина! Такова чувство се изпитва веднъж в живота.. Късмет, който ми идеше да хвана с две ръце, да го разтърся и да му кажа – ЕВАЛА брат, мерси !

< 13 Февруари ; 09:35 сутринта ; летище София >

Това, което не ни се вярваше, вече го изживявахме. Сблъскахме се с онази щастлива реалност, която вече ни бе довела на летището. Бяхме вече в самолета. Седяхме, и чакахме да се вдигнем в облаците и да се отправим само след минути в посока Дубай. С Лора бяхме нещо като превъзбудени.. нямахме търпение да стигнем, да кацнем и… Да видят очите ни цялата прелест, атмосфера и красота на един от най-красивите градове на планетата ни. Дори се изнервяхме от чакането.. Но след няколко минути.. самолета се задвижи. Тръгнахме! А в този момент Лора, подтикната от световно известното и чувство за хумор, ме предупреди:
– Мило, ако ме нервираш докато стигнем.. ще се развикам, че си терорист.. така, че внимавай!
– О Лора… милата ми, погледни ме… виждаш ли голяма, издута и съмнително натъпкана чанта в мен, каквато имаш ти?
– Извинявай, но този път съм натъпкала бомбите в двата пакета дамски превръзки.. така, че съм ги скрила добре. А на теб най-вероятно ще ти бъркат в гъза, докато ги открият.. сори.
– Ммм… лошото е, че ако не я открият в чантата ти, то пак ще я търсят докато не я намерят и най-вероятно и при теб ще минат през дупето.. А още по-лошото е, че ти имаш повече дупки от мен, в които да.. търсят.. мило… (вече хилейки се ме скубеше)
– Обещавам ти, че до края на полета ще ти викам Бурат.. нека ти чуят името.. само в теб ще гледат всички и ще те следят.. Ахахах….

Простотиите ни с нея нямаха край. Ние имахме способността да се дразним десетки часове наред и то с кеф. Но ни очакваше дълъг полет.. И то доста дълъг. Имахме да прелетим 3500 километра и то с прекачване на друг самолет. Което взето заедно, щеше да ни коства едно масивно, масивно отегчение…

< 14 Февруари ; 01:28 ; летище “Ал Мактум” >

” Ебаси дългия полет батка.. Ебааси яката гледка имаше отгоре… Ебааааси голямото летище! ” – повтарях едно след друго тия трите неща на Лора без да спирам, но с различна интонация…

И да, посред нощ най-после бяхме стъпили на Дубайска земя. Намирахме се на най-голямото летище в света. Беше наистина огромно, дори се чудех как човек е способен да създаде толкова мащабно нещо.. А полета.. просто ни скапа. От сутринта та до през нощта… Бяхме смазани.. Но пък слизайки от самолета, града сякаш ни вля нова енергия.

От летището ни взеха двама младежи, представители на хотела, в който трябваше да отседнем. Качиха ни в някаква много лъскава и голяма кола, за чиято марка така или иначе дори не бях чувал или виждал до момента.. поне в България. Хотела беше сравнително близко до летището, съдейки по времето за което стигнахме, така че не успяхме да видим много от нощен Дубай пътувайки до него. Страхотно бе, че момчетата говореха перфектен английски, а също и целия останал персонал на хотела, както се предполагаше. А когато ни докараха пред самия хотел, с Лора гледахме като индианци совалка…

Преведоха ни през входната арка на хотела, а по-нататък минахме през мраморна пътека, минаваща над мини езерце. Беше покъртителна красота.. Хотела беше така направен, че за да влезеш в него първо трябваше да преминеш през красотите му… Видяхме, че отстрани имаше няколко басейна светещи в синьо, беше пълно с хора.. Плуваха, пиеха, кипеше от народ посред нощ! Имаше дори някаква сватба пред хотела.. Думкаше музика, светлини, чудеса.. просто с лора само гледахме и дори не можехме да намерим думи за да коментираме. Само гледахме мълчейки… По-нататък влезнахме през огромния вход на хотела и в неговото фоайе.. Което беше като квадратура може би колкото четири етажната ми вила на село, но умножена по двайсет.

Девойката на рецепцията още отдалеч ни посрещна със широка усмивка. Приветства ни, поздрави ни.. Показахме си картата за настаняване, след което енергично ни подаде нещо като плоска флашка, с което се предполагаше, че трябва да си отворим вратата. Бяхме на дванайстия етаж, а с целия си багаж до там естествено използвахме асансьора..

..който беше толкова красив, че ни се искаше да си го ползваме него за стая. Но, това не беше всичко. Качвайки се горе и отваряйки си стаята… вече бяхме застреляни като от упор с помпа…

..Всиичко това беше за нас и само за нас.. Стая, в която всичко беше толкова скъпо, колкото хонорарите на Азис за целия му живот! За първи път с Лора стъпвахме в такъв лукс.. Дори въздуха в стаята беше предварително ароматизиран на парфюм струващ вероятно над 200 долара. Спалнята беше огромна като за петима, стаята беше огромна, може би на площ колкото целият ми апартамент в София, имаше скъпо LCD, луксозна мека мебел, дори самият под беше все едно ходехме по памук.. И какво ли още не! А самата стая като тип настаняване беше конкретно предназначена за двойки. Банята например беше с прозрачни стъклени витрини вместо врата, а вътре в нея имаше два душа един до друг. Незнайно защо имаше дори две дистанционни за телевизора и две за климатика.. И явно по случай това, че сме двойка празнуваща 14 февруари имахме и изненада… която вече тотално, ама изобщо не очаквахме… Върху скъпарската масичка при меката мебел имаше прилежно оставена луксозна кутийка.. презервативи, с нарисуван грейпфрут на нея.. на който вероятно имаха вкус и аромат. Съдейки по луксозната лъскава кутия, презервативите бяха някакви бутикови. Но това не беше всичко – до тях имаше оставени и три вида овлажнители за секс.. А подаръкът бе допълнен от няколко ароматни свещи, оставени да ги запалим в любимия момент.. Това бе върха на гостоприемството просто. Явно нямаше нещо, за което тези хора да не бяха помислили. А всъщност, ни очакваха и още много изненади от тяхна страна за които още не подозирахме.. С Лора се насочихме и към терасата, понеже забелязахме, че от прозореца се подаваше страхотна нощтна гледка. Отворихме вратата и излезнахме на балкона. А там.. просто ахнахме от видяното..

Нощен, красив Дубай.. Това определено беше една от най-красивите гледки, които очите ми някога щяха да видят. Съзерцавахме с Лора в продължение на повече от десет минути, цъкайки с уста.. А отгоре градат изглеждаше супер жив, нямаше никакво значение, че в момента е нощен час. Отгоре можеше да видим целият кипящ живот. В този момент, гледайки тази красота, казах на Лора:

– Мило.. От сега знам, че това ще е този 14-ти Февруари, за който ще си спомняме след 40 години..
– Ооо мило… (прегръщайки ме) ..нима аз ще съм глупачката, която ще е с теб след 40 години? О горката аз тогава.. (съркастично хилейки се)
– О мило… само как допълни романтиката.. Но иначе да, вероятно ти ще си преебаната.. бъди готова да си ти..
– Ох.. каква ми била съдбата значи… Мило обаче аз мисля.. че е крааайно време да отида и да си взема вече душ.. Варихме се 16 часа по самолетите, бързане и тичане като диваци.. Ще убия някой за един душ в момента…
– А ако този някой дойде с теб в банята пак ли ще го убиеш?
– Е, стига да си ти.. Да.. (смеейки се)
– Ооо.. Така лиии… (гушкайки я за да я ухапя по врата, тя пък си уви краката около кръста ми.. и така я вкарах вътре)
– Мисля.. да си вземем душ.. (докато я хапех и целувах все още по врата) ..и… познай… ?
– И след което да.. се изчукаме като диваци??
– О да… като диваци…
– Съгласен… (награбвайки я отново)

Поне за едно нещо бяхме видимо на едно мнение. И двамата се разсъблякохме и се отправихме към банята за да се изкъпем. След което, щяхме да полеем идването си със първия секс за празника. Иии общо взето от тук натам, следваше да посветим цялото си време, всичките тези шест дни, на удоволствие, емоции, страст и.. размазвация небивала. Мммм да…. Ние бяхме на ред!

След кратко въведително целуване преди да влезем да се къпем решихме, че е крайно време вече да влизаме в банята. Съблякохме се и с нетърпелива крачка се отправихме към нея. А тя беше луксозно изпипана.. Всичко вътре в нея бе дизайнерски издържано. А пък самата идея да се погледаме голи в банята с Лора преди секса, си беше перфектна за мен..

Обаче не можех да сваля поглед от перфектните и сапунисани гърди.. Заради което не се стърпях и и казах:

– Милоо.. Винаги ме дървиш с тия цици…
– Ауу.. Горкия.. искаш ли да ти дам да ги измиеш, цял ден са се потили и без това…
– Даваш ли..?
– И питаш.. ако знаеш колко ме мързи.. Толкова ми е изморено, че ти давам цялата да ме изкъпеш ако изкаш..

При което сложих ръцете си на гърдите и и започнах да и ги търкам и размесвам, както бяха насапунисани.. Беше толкова приятно.. Само, че тя забеляза нещо и ми каза:

– Ах милия ми.. Щом ги докоснеш и оная ти работа щръква веднага…
– Ами.. Ако не ти е проблем.. ще те оставя да ми я измиеш.. (подхилквайки се)
– Хммм… ще ти я измия.. само да излезем от банята и ще ти я измия.. с путката ми… (пускайки за секунда ръката си на клитора)
– Оле… чакам…
– А аз.. почти не мога да чакам вече… и предлагам да излизаме…
– Ебе ли ти се много наистина?
– Мале.. луд ли си.. нищо, че съм така изморена но умирам за един дивашки секс точно в момента.. Като за лека нощ.. утре ще спим до след обяд сигурно.. Хаха…
– Мале ще те скъсам.. Хайде да се изплакваме и да ходим да.. ти скъсам путката от чукане…
– Ауу.. какъв си ми тигър.. Обаче ако не ми я скъсаш… ще те накажа!
– О ще ти я скъсам… даже бих започнал още от тука…
– Нее.. искам на леглото.. искам да легна…

При което се изплакнахме набързо.. Избърсахме се с хавлиите и се отправихме направо към спалнята, както бяхме голи.. Стигайки до спалнята, тя буквално ме бутна да легна.. Легнах по гръб, а тя седна отгоре ми и.. започна да се занимава с пениса ми, опипвайки го с ръка.. и биейки ми чикии.. Но понеже ми се стори, че няма нужда да го прави, и казах:

– Мило.. надървих се още от банята… мятай се направо отгоре…
– А не може ли малко да му се порадвам…
– Аа ти затова ли..
– А ти как мислиш… Нали знаеш, че винаги обичам да му се наслаждавам..

Тя винаги беше толкова искрена и пряма спрямо желанията си.. Принципно беше момиче, което няма никакви задръжки към мен. Беше от онези жени, които си казват на момента, когато желаят секс, казват си всичко, на момента.. цапнати през устата – както се казва. Нищо не премълчаваше тя, не беше от онези свенливи и стиснати девойки, дето ги е срам да си кажат какво им е. Лора беше печена мацка. Но и много, ама наистина много ненаситна за секс. Секса за нея беше хоби.. Нещо, без което не може. В повечето пъти винаги, когато сме правили с нея секс, тя започваше първа. Не се сдържаше изобщо да си го поиска. А и си падаше леко перверзница.. и имаше фетиши, за които дори все още не знаех. След като започна да ми бие чикии и да се радва на пениса ми.. реши, че е време и да го опита с уста..

А смучейки и лижейки го енергично, дори ми сподели:

– Ахх ще го изям.. (през зъби дори) ..Как обичам да е твърд като.. Охх.. сладур… иде ми от сега да му изпия сокчето…
– Ах ти перверзнице…
– Ами такава съм.. мама и тати такава са ме направили…
– Браво на тях!
– О не мога повече.. искам вътре.. пъхай го… Обаче… само ме олижи първо…

При което легна тя на леглото и разтвори широко крачета в страни за да я олижа отдолу..

А тя откачи.. Aз буквално и изсмуках путката… и и я изядох, колкото можеше изобщо да и бъде изядена… Но накрая тя изстена:

– Ооо давай… мушкай го вътре вече… не мога..

Станах на леглото, разтворих и краката, придърпах я към мен.. Наместих си го във вагиналния и отвор и бавно започнах да натискам навътре.. А тя веднага изстена сладко.. и ме подкани гласно:

– Ах мило.. Ох вкарвай го.. вкарвай го навътре… да…

След това легнах отстрани на нея, вдигнах и крака.. много обичах тази поза.. Започнах да я чукам така заднешком..

Така продължихме около 15-на минути.. Но усетих, че няма да издържа и ще се изпразня.. Да, рано.. но не можех да се сдържа някак си.. А тя ме усети и ми каза:

– Не можеш ли да издържиш мило…? Изпразни се де, изхвърли спермата и да продължим.. хайде…

При което реших да я послушам. Добър вариант беше да си изпразня спермата веднъж за да можем да продължим със секса. Придърпах я към мен.. застанах между краката и.. Направих още 5-6 дълбоки тласъка в путката и за да предизвикам оргазма си… И когато усетих, че спермата ми тръгва, го изкарах от отвора и и започнах да се празня неволно в негова посока..

Всъщност си го изкарах съвсем накрая.. и то за няколко секунди.. Колкото да не излея спермата отвътре, излях я на сантиметър отвън срещу путката и.. опръсках я право в нея… Цялата ми сперма плискаше като от упор в клитора и и разтворените и срамни устни… Но това трая доста кратко.. Почти веднага след няколко тласъка изпразване, я придърпах накрая на леглото, разтворих и отново в страни краката и продължих да я чукам…

Тогава тя ме запита:

– Всичко ли изкара отвън.. много набързо ?
– Ми… повечето поне май да..
– Ах простак… (смеейки се) ..нямаше търпение да го вкараш обратно… ах какъв си..
– Ами познаваш ме.. (чукайки я диво в това време)
– Ама.. не стига, че кура ти се оцапа от спермата, не стига, че ме опръска точно в дупката отдолу, после си го вкара навътре още докато се празнеше май… Сега сто процента имам сперма и навътре.. Ти по-добре направо да си се беше изпразнил в мен… без да го вадиш.. то същото сега..
– Ами.. не ми каза.. иначе мислиш ли, че нямаше…
– Ти пък трябва да ти кажа ли… Така или иначе ме ебеш.. изпразвай се.. не се стискай.. После ще пия хапче и готово… Сто пъти съм те карала да се празниш в мен…
– Мм помня да..
– Ох много е хубаво особено като.. се изпразниш и продължиш още да ме чукаш.. без да спираш…
– Мале.. и те чукам в путката докато ти е пълна вътре със сперма… Кой знае колко навътре още ти я набивам така..
– Хаха.. сто процента… А помниш ли, когато бяхме в наще.. и те изпразних три пъти вътре в мен?
– Мале.. как беше подивяла тогава… (не спирах да я чукам докато си говорим)
– О да.. много ми се чукаше тогава.. Ама пък и ти като кон се празнеше баси…
– Ами.. ти като ме ебеш така диво.. как няма…
– Ох я легни… легни, че.. искам да си припомня.. (смеейки се)

Легнах аз на леглото, а тя ми се качи отгоре..

Седна ми на обратно.. Започна диво да се чука и същевременно да си стимулира и клитора.. Пъшкаше.. охкаше.. стенеше милата ми от екстаз.. След това се обърна към мен..

Така продължихме още известно време.. Докато дойде ред и на нейния оргазъм.. При нея идваше изведнъж, рязко.. Разбирах, че свършва щом изпискаше изведнъш.. а след това в продължение на поне 3-4 минути продължадаше да стене и охка гласно… Сигурен бях, че ни чуват всички съседи по стая.. Някак ми стана малко неудобно наистина от хората наоколо.. но какво пък, все пак се намирахме в стая предназначена за двойки.. Дори ни оставяха презервативи на масичката.. Явно всички трябваше да са наясно, че тук в тази стая ще има секс.. А още докато Лора свършваше, аз също не можах да издържа повече и.. щях да свърша за втори път. Но тя толкова диво се чукаше отгоре ми под влияние на оргазма си, че нямах време и възможност да си го извадя.. и този път изхвърлих спермата си направо в путката и.. както се мяташе отгоре ми.. А когато усети, че я пълня навътре.. ме подкани във стоновете си докато дивееше:

– О да.. Ох да… празни се.. празни се и ме чукай… пълни ме и ме чукай мило… О да…

А когато се успокоихме и двамата след още някоя минута… Тя се наведе към мен за да ме прегърне още пъшкайки.. Пениса ми излезе от путката и.. а аз усетих, как спермата и изтече от вътре.. стече се на оная ми работа.. Лора ставаше много широка отдолу особено по време на секс.. Отвора и по природа така или иначе си и беше по-широк от на останалите жени, а по време на секс ставаше буквално като дупчица.. И не можеше да задържи нищо в себе си.

Rating: 4.50/5. From 2 votes.
Please wait...