В Дубай за Свети Валентин 2

Рано рано сутринта докато спим непробудно в сладкия си сън, някой бе решил, че е време да ставаме. Събудиха ни. Не кой да е, а съседите ни по стая. Още в съня си докато спяхме сладко, изморени и недоспали.. Започнахме да чуваме от съседната стая странни звуци. А когато малко се опомнихме и разбудихме осъзнахме, че звуците бяха не от друго, ами от секс. Да, чувахме как съседите ни правеха секс. Беше ни много неприятно, че не успяхме да си доспим, но от друга страна ни стана смешно.. И още както бяхме със затворени очи, Лора подхвана:

– Милоо.. (сънена) ..връщат ни го май комшиите.. за снощи…
– Ми… усетих.. (прегръщайки я в гръб, с желанието за още сън)
– Наспахме се май… пфф…
– Ем… стаи за двойки.. ако искаш.
– Ммда… то е ясно… (изсумтявайки сънено хвана ръката ми)

Така още лежейки сънливи, се заслушахме в сексуалните звуци на съседите ни.. и ни стана дори интересно. Имаше нещо странно в гласа на жената, която охкаше. Което я издаде, че тя всъщност не е жена, ами.. Съдейки по гласа и, тя беше малка, вероятно тийнейджърка. Това направи впечатление първо на Лора и затова ме попита:

– Абе.. чуваш ли я тая?
– Да.. кефи се много мацката, чувам…
– Не бе не.. заслушай се в гласа…
– Че е малка ли?
– Ми да, чуваш ли?
– Е.. по гласа и ако съдим… звучи като да е на 15 или там някъде.. Ама може просто гласа и да е такъв.
– Да бе, егати.. Тея ако са няк’ви араби.. те нали се женят малки.. Взимат малки момичета за жени..
– Мале… нищо чудно… Ама пък нали са някви стегнати и стриктни, мюсюлмани там.. Не правят такива неща.. А я виж мацката к’ъв секс удари.. На сто метра се чува.
– Да, странно..

Така слушайки ги, опитахме да доловим някакви думи или нещо от сорта, за да разпознаем какъв е езика им.. Но всичко, което можеше да се долови бе само бухане на спалнята, охкане и викане на девойката..

/клипни два пъти на файловете за да ги чуеш/

Това продължи поне около двайсетина минути.. Но ние вече бяхме станали и ги слушахме по между другото, докато се оправяме да излизаме. Нямахме търпение да излезем из големия град, да разгледаме и да направим стотици снимки.

Малко по-късно, когато се бяхме оправили вече, решихме като за начало да отидем първо да хапнем. Имахме включена закуска в пакета за обслужване, но решихме първия ден да закусим някъде навън, из града. И къде къде… в Мак Доналдса срещу хотела. На Лора и се ядеше там и решихме да отидем. А на излизане от стаята ни, когато тъкмо си затваряхме вратата вече, точно в този момент видяхме да излизат и нашите съседи. Те ни видяха също и дори се поздравихме. Честно казано в бързината не успях да огледам момичето за да преценя на колко е, но видях, че беше облечена в една от онези техни арабски традиционни одежди.. или може би беше индийска, не успях точно да преценя, но беше облечена в нещо такова дълго и жълтеникаво на цвят. Но пък мъжът и ми направи впечатление, че беше вероятно доста по-възрастен от нея. Може би беше някъде на около 31-33 години. По пътя към Мак Доналдс-а само тях обсъждахме с Лора, това си ни беше в кръвта, с нея сме големи саирджии. А той пък беше на няма и тристатина метра, точно срещу хотела.

Влизайки вътре видяхме, че има страшно много народ. Но той беше огромен за сметка на това и имаше свободни маси за всички.

Поръчахме си с нея по едно голямо меню и седнахме да ядем. И докато все още обсъждахме жлъчно нашите съседи, Лора точно тях забеляза през няколко маси напред. Явно те също бяха решили да закусят тук. То.. вероятно повечето гости на хотела посещаваха този Мак Доналдс, понеже така или иначе беше разположен точно пред него. В един момент, когато бяхме вече приключили с яденето, решихме един след друг с Лора да отидем до тоалетната за да се измием. Първа тя отиде, а аз след нея. Връщайки се от там, тя ме предупреди, че има голяма опашка отпред. Но така или иначе трябваше да отида, бях се омацал до лакти с бургера. Когато стигнах там, наредих се на опашката и зачаках. Имаше пред мен не много – 3-4 души чакащи за мъжката и около 5-6 жени чакащи за женската.

В този момент обаче докато чаках, неочаквано се появи до мен на опашката за женската не кой да е… А именно девойката, съседката ни по стая, която до преди малко с Лора жлъчно обсъждахме. Аз я погледнах, тя ме погледна.. поздравихме се отново.. На мен ми стана малко неудобно като я видях, понеже в главата ми веднага изникнаха онези нейни стенания, които все още звучаха в главата ми… Така стояхме почти един до друг дори, чакащи пред тоалетните.. в сконфузна ситуация, в която нито единия заговаряше другия, нито другия единия.. Но след минута-две, реших все пак нещо да кажа, хей така.. Просто колкото да не изглеждам като глупав глухоням тапун пред нея.. И реших да опитам на английски:

– Доста ще почакаме май.. за тоалетна..

А тя усмихнато ми отвърна на момента също на английски:

– Да.. но няма проблеми, просто тук има винаги много хора в този Мак Доналдс.
– Предполагам и вие като нас имахте включена закуска в хотела иначе?
– Да, имаме. Аз исках обаче да закусим тук и..
– Да, и ние точно така направихме.. (тук и двамата се усмихнахме) ..Между другото аз съм Филип, извинявай, че чак сега… (подавайки ръката си да се запознаем макар и късно)
– Аз съм Азарин, съпруга ми е Фазел.
– Моята.. приятелката ми се казва Лора..
– Вие.. не сте ли женени? Приятели ли сте?
– Не.. Тоест да, не сме женени.. Приятели сме, в смисъл… гаджета, нали разбираш..
– Оуу.. (поглеждайки ме много странно) ..Но как.. спите в една стая тогава? (попита ме с очуден поглед)
– Мм в смисъл… не те разбирам.. ? (опитах да се сетя какво ме пита, но не я разбрах изобщо какво и е)
– Ами… вие сте мъж и жена и.. спите в една стая, а… не сте женени… това…. (опитвайки се нещо да ми обясни)
– Ааа… ами… хех… Ние… емм… така е при нас, в смисъл… (вече разбирайки я какво иска да ми каже. Сетих се, за ценностите им на които ги учат)
– Вие.. от къде сте? (попита ме с интерес)
– От България.. а вие?
– Ааа… сега разбирам.. (засмивайки се) ..при вас е така да… вие сте свободни. При нас не може обаче така.. (поглеждайки свенливо в земята)
– Да, знам… иначе от къде сте вие? (попитах втори път)
– От Иран.
– Страхотно… (не знаех какво повече да и отвърна)

Моят ред обаче вече бе дошъл за тоалетната и се отправих да влизам. Тя имаше още двама да изчака докато влезе. Но в последния момент преди да влезна, реших да я попитам нещо, което през цялото време ме глождеше, но не знаех дали е редно да задам въпроса… Но в крайна сметка, точно влизайки в тоалетните вече, се реших да я попитам тъкмо накрая:

– Между другото.. на колко си? ..тоест, на колко години сте, ти и мъжа ти… (направих се на луд, сякаш се интересувам за двамата, а всъщност исках да узная самата тя на колко е)
– 15. Той е на 32. А вие?
– 24, приятелката ми е на 23.. (влизайки вече в тоалетната) ..Хайде приятно прекарване на теб и мъжа ти, ще се видим пак.. накъде…
– Чао… (усмихната ми помаха за довиждане)

Азарин беше усмихнато и лъчезарно дете. Доста контактна, разговорлива. На пук на онези схващания, че арабките са схванати, срамежливи и не говорят с никой и само мълчат, тя беше съвсем различна. Нямах си на идея дали и другите бяха като нея или само тя се открояваше по този начин.. Но това, че тя не носеше и фередже както останалите арабки, също беше яко. Като цяло ми беше доста странно, а и интересно да контактувам с нея.. Чувствах я сякаш бе от друга планета..

< 13:04ч. ; по улиците на Дубай >

С Лора изживявахме най-яката си ваканция. Обикаляхме безцелно, скитайки пеша из улици и булеварди на може би най-красивия град в света. Беше зашеметяващо. Огромни сгради, лъскави витрини, всичко от всякъде светеше и лукса се беше пропил дори във въздуха… Това беше град мечта…

Разбира се, не пропуснахме да посетим и едни от най-големите молове в света…

Всико обаче беше изключително скъпо.. Просто този град и всичките му магазини, молове и заведения явно бяха предназначени само за хора с много големи пачки. А ние съвсем не бяхме от тях. Имахме разчетени пари, които трябваха да ни стигнат до края на престоя ни и не можехме да си позволим да харчим много. Затова от мола, купихме на Лора единствено едно луксозно бельо струващо 40 долара, а за мен силиконов калъф за телефона ми обрисуван с дубайския Бурдж Халифа.. струващ 25 долара. Така за едното нищо, олекнахме бързо и лесно с близо над сто лева, обърнато в нашенска пара.

< 16:58ч. ; в хотелската стая >

Най-после с Лора се бяхме прибрали след няколко часовото скитане. На всичкото отгоре, накрая бяхме заплатили и 18 долара за такси за да ни докара, понеже в един момент се оказа, че не знаем къде сме и буквално се бяхме загубили в града. Но все тая.. Гладни и жадни бяхме слезли долу в ресторанта и бяхме решили този път да се възползваме от полагащия ни се обяд. А той беше толкова обилен, че дори не успяхме да изядем всичко. След което с надути тумбаци се качихме горе в стаята си, за да си вземем душ след разходката в адската жега на Дубай и все пак да починем за час два. А относно разговора ми с девойката Азарин, бях споделил всичко и на Лора.. За мъжа и, за годините им, за принципите им, за впечатлението ми от нея.. Те двамата си бяха доста интересна тема за нас. Но и още по-интересни неща щяхме да видим от тях….

< 18:12ч. ; в хотелската стая >

С Лора бяхме на терасата и съзерцавахме гледката и всички хора долу, в басейните пред хотела. Говорехме си, докато тя пушеше цигара. По едно време забелязахме, че съседите ни също излязоха на терасата си. Самите тераси бяха разделени единствено от едно прозрачно стъкло, изпълняващо ролята на преграда. Което позволяваше всичките съседи по стаи на целия етаж, да можем да се виждаме излизайки на балконите си – от единия та до другия край по продължението на етажа. Просто нямаше как да излезеш на балкона си и да не се видиш със съседите ти по стая, ако и те са излезли. Първо видяхме, че излезе момичето. Явно току що бе излязла от банята, понеже беше боса, по хавлия и решеше с четка мократа си коса там на терасата. Когато и тя ни видя, махна ни с ръка и ни се усмихна. Малко след нея видяхме да излиза и съпруга и. Нещо я заговори, тя му отвърна.. Изобщо не разбирахме какво си говорят, но видяхме, че тя се усмихна на това, което той и каза. Само след малко обаче, видяхме как той я прегърна стоейки зад нея.. отметна леко мократа и коса и я целуна по вратлето отзад. Тя се обърна към него усмихвайкии му се и нещо му отвърна.. Той също и се усмихна и и нещо и каза.. Нещо се заговориха.. при което тя за секунда погледна притеснено към нас, но от срам веднага сви погледа си обратно.. При това той я хвана за ръка и я поведе навътре в стаята им. С Лора се спогледахме, сякаш знаехме какво ще последва. В този момент тя ми каза:

– ‘Айдее… Мирише ми пак на секс…
– Мислиш ли? (попитах я въпреки, че и на мен така ми миришеше)
– О да.. то им личеше..
– Обаче не си затвориха вратата на терасата.. Виж, оставиха я отворена.. може и да не правят нищо май..
– А, то т’ва не пречи… може и на отворена тераса да си го правят…
– И да ги чуят чак долу?
– Ами… сутринта не помниш ли как се чуваха.. Явно не са от тия дето им пука.
– Малее егати хората.. Не, че ние бихме се съобразили ама…
– Остави ги, може да са на меден месец.. Не я ли пита?
– Не, де да знам на какво са… Нек’ви влюбени са там…
– Хах… ето чуваш ли? Ахахаха… почнаха, дали познах какво ще правят ми кажи… (тя първа чу някакви звуци идещи от незатворената им балконска врата)
– Какво? Какво чу? Аз пък нищо не чух…
– Слушай… тихо… (млъкнахме и двамата за да чуем)
– О да… Ахахаха… тия верно се почнаха… (чувайки вече леки и тихи пъшкания от нея)
– Абе сигурно още я целува бе, или я лиже.. Едва ли са почнали да се ебът още…
– Е да бе, още са в любовна игра сигурно…

Като ни виждали ни чули секс коментирахме съседите си.. Хилехме се подигравчийски на всеки техен стон, незнайно защо.. Беше ни ударила и нас съчмата и като истински саирджии, стояхме умишлено на терасата отвън и подслушвахме… Със сигурност обаче и те ни чуваха, че сме все още отвън. Явно още траеше някакъв вид любовна игра между тях, понеже девойката пъшкаше тихичко все още и то от време на време.. Но няколко минути след това, започнахме да чуваме ясно и други, по-сериозни звуци…

– Ооо тия почнаха… (изкоментира Лора първа)
– Да, ако съдиме по страстните стенания на мацката…
– Бе каква мацка бе човек, това е дете… Мацка вика… (иронично ме поправи)
– Бе много добре знам, че е дете.. Ама пък в момента чувам т’ва дете да прави доста страстен секс в момента… така че..
– Ти не си там, че да знаеш дали е страстен или не…
– Е не съм там, ама ушите ми все още чуват добре…
– Офф Филипе.. Остави момичето на мира… (каза ми го леко троснато, от женска ревност явно и измени физиономията си на момента)
– Еее какво ти стана на тебе нещо изведнъж?
– Нищо, просто те усещам на къде биеш…
– Мило на къде бия? До преди малко ги слушахме и им се подигравахме, сега започнахме да се караме…
– Не, не се караме, просто… Плюс т’ва нали се сещаш, че не ни е работа да ги слушаме хората к’во правят и к’во не правят.. т’ва си е тяхна работа.. (обърна тотално плочата изведнъж, без да знам какво и става)
– Аха…. до сега все едно не стоя и ти тука да ги слушаш и да им се смееш… И викаш т’ва си е дете а..? (попитах я със сърказъм, понеже с нейните нерви и мен изнерви)
– Е не е ли дете?! На 15 е Филипе? Ти какво си мислеше? (попита ме вече нервна) ..Няква малка курвичка баси.. да я слуша тука целия квартал как се ебе.. ‘Баси курвите са тия, от малки…
– Аа сега ми стана ясно… защо се пенявиш.. Яд те е на малката…
– Ама, не че се пенява, просто е тъпо някво девойче дето още има мляко около устата да охка и да ми пъшка с глас така, все едно е най-голямата тигрица тя. Пък и ти я слушаш.. Да беше някоя зряла да, иди дойди… Ама т’ва… малко ми идва в повече вече… Би трябвало и на теб да ти е в повече… Аре да влизаме вътре… тоест по-скоро хайде да излизаме навън, няма да я слушам тая пикла как се дере…
– Ми… (почудих се дали да се съглася с нея) …Мило… нещо прещрака ти… Изведнъж се сети, че ме ревнуваш от някакво дете, просто защото я чувам, познах ли?
– Ми може и да си познал. Спираме да говорим, точка.. Искам навън, хайде да ходим долу.. да пием по нещо при басейните.. не искам да стоя тук.

При което започнахме да се оправяме за да ходим надолу. Но през цялото време преди да излезем, наистина се наслушахме на стенанията на тая девойка. Това момиче охкаше и пъшкаше гласно сякаш.. беше в гората. И то на отворена тераса. Явно на тия хора хич не им пукаше от нищо… Това отново направи впечатление на Лора и тя пак не се стърпя:

– Погледни бе, т’ва нормално ли е според теб сега? (сочейки към стената към тях)
– Оф пак ли започваш..
– Ама виж бе човек, например до преди малко бяхме и ние и те на терасата отвън, нали? Видяхме се едни други, поздравихме се… И след една секунда влизат вътре и почват да се чукат и да охкат без да си затворят вратата дори, знаейки, че ние сме още там.. Егати безочието… Нямат ни срам ни… Да сме им свидетели и да си траем така ли….? И то на тая дрисла…
– Еее много хейт мило, ама много.. Стига де, нали каза “остави хората на мира”, сега ти не ги оставяш…
– Ама дразня се, погледни ги.. Оффф…. (опитвайки се да се гримира изнервена пред огледалото)
– Стига, нали сега слизаме надолу, няма да ги чуваш там…
– Оф тая малката дано онемее, изобщо да не я чуя никога…
– Еее, е, е, не… Стига. Спри до тук.. прекали.

След като се приготвихме слезнахме долу. Около басейните имаше няколко бара, седнахме на един от тях, поръчахме си по един коктейл, изръсихме се 14 долара и за двата, а аз всякак се опитвах да сменя темата за съседите ни, за да успокоя Лора.

Но тя пък отказваше да се успокои и не спираше да ги плюе:
– ..не мило, защото просто не мога да приема дете на 15 да вика и да крещи така.. Супер грозно е, разбираш ли.. това е малко момиче просто… Не мога да го приема..
– Добре спри да го приемаш толкова навътре просто, нито ти е дъщеря нисто сестра.. Не схващам защо толкова се афектира изведнъж при положение, че до одеве нищо ти нямаше и в един момент.. Реши, че ги ненавиждаш и ще ги кълнеш до края на живота си??
– Защото ме дразнят… Тея са няк’ви психари бе човек, не виждаш ли.. Тоя ми е на трийсет и кусур години зрял мъж, по-голям от мен дори.. Тая е недоебана дрисла на 15… И си мислят, че цял Дубай им е длъжен да ги слуша…
– Ами след като са в стая за двойка нормално е всички да знаем, че там се прави секс.. не мисля, че освен на нас, са направили и на друг такова огромно впечатление.. Плюс това и ние правихме секс и ти вика и охка, нали така?
– Да, но аз съм жена над 20 години! А тя е пикла дето още не знае ебе ли и се или и се пикае….
– Ооо не, това наистина не е нормално… Остави ги бе мило, не са ти никакви, каквото и да правят, каквито и да са там.. Какво ни пука на нас лично? Тук сме да си изкараме яко и т’ва е… Нито са ни в стаята нито са ни някакви за да ни интересуват.. някакви си там..
– Да бе… само дето съм длъжна да слушам на дрислата превзетите и охкания…
– Ами да си охкат, ще охкаме и ние и така…..
– Ама точно така ще направим! Е така да видят колко е грозно… ще го направим и ние…
– О ужас… Ти си мръднала мило… пии тоя коктейл да ти вземем нещо по-алкохолно, да ти се успокоят нервите…
– О каква добра идея.. (отпивайки голяма глътка) ..Само дето ако дадем по още 14 долара, това означава, че влизаме в бюджета дето ни е за утре.. Баси, като просяци сме тука..
– Ами такъв им е стандарта бебе, тия не са като нас миризливите въшливи българи… Погледни на оная маса какво става от коктейли, е тва дето го виждаш цялото отгоре наслаганото е за поне 200 и кусур долара…

Така прекарахме остатъка от ранната вечер в дружен хейт, злословене, обсъждане и критикуване на всичко и всички около нас… Докато в един момент се почувствахме уморени от жегата и от цялото ни пътешествие през деня, а и леко замаяни от алкохолните коктейли, за които се бяхме изръсили още… Затова решихме, че макар и рано – в 20:52ч. ще се качим отново горе, малко да полегнем и да починем.. Пък в късната вечер, имахме планове ако имахме сили да излезем някъде отново. Качвайки се горе, Лора съблече тясната си къса рокля и метна нощничката отгоре, за да и е леко.. Аз също свалих дънките си и останах по фланелка и боксерки. Тя отвори терасата и излезе отвън за минута… При което се обърна към мен и тихо шепнейки ми каза:

– Тея са отвън…
– На терасата ли са пак? (попитах недоразбрал)
– Да.. седят…
– Ами нека седят хората… сега ще почнем да ги следим и кога излизат и кога влизат ли…?
– Нее.. луд ли си.. просто казвам.

Но някакво любопитство пак ме погложди и понеже вече се бяха превърнали в най-интересните ни персонажи от престоя ни, реших да отида и аз на терасата при Лора.. и да им хвърля и аз един поглед. А излизайки, тя ме скастри:

– Абе ти.. по боксерки ли бе човек??
– Е… какво толко, да не съм по пишка??
– Абе луд ли си я не се прави на… Да ти гледа момичето срамотите, влизай вътре, и аз идвам, влизай…
– А тогава защо даде идеята да правим шумен секс за тяхно назидание??
– Защото едно е да ги дразним с шум, друго е да ни гледат…
– Аха, значи няма ядове “малкото момиче” да слуша сексуалните ти стонове, но има проблем ако ми види боксерките…
– Ами да, позна… Плюс това аз съм жена, мен и да ме слуша… ние сме си жени. Пък ти си мъж и не е редно да ти вижда срамните части…
– О, аз си бях изкарал срамните части отвън, бях го надървил, размахвах си го и и виках “ела да го гнявиш”, така ли?
– Простак……..
– Ами?! Луда ли си, излезнах по едни тъпи боксерки просто, а оня там всъщност я сдира от чукане нея.. Кое е по-бруталното в случая?
– Оле май ти си по-бруталния…
– И така да е, съгласен съм.. ама съм прав, нали…
– До някъде, но не се възгордявай… и идвай при мен.. (мятайки се по гръб на леглото е стаята, хвана ръката ми и ме дръпна към нея)
– А така… хайде да покажем на малката ти приятелка какво е секс.. (казах бъзикайки я)
– Тъпанар… може да е малка, но не ми е приятелка…. тая пикла… (смеейки се)

С Лора започнахме с любовната си игра на спалнята.. Махнах нощничката и, започнах да целувам цялото и тяло… Беше толкова сладка когато беше гола.. целувах я цялата със страст от главата до крачетата и обратно.. След което започнахме да правим секс.. който прерастна в бурен. Тя нямаше как да не стене и да не охка.. Беше ясно, че съседите ни оттатък също ни чуват.. Но в този момент нито на нея и пукаше, нито на мен.. А особено в оргазмите си, Лора викаше като на заколение.. И бяхме сигурни, че оттатък ни чуват ясно. А след секса, уморени станахме с нея, метнахме си халатите и излезнахме отвън на терасата да пушим по цигара, докато обсъдим къде да излезем. Но излизайки там забелязахме, че Азарин и Фазел също бяха на терасата си. Малко стреснати, че до преди малко са ни чули целия секс и викания, все пак ги поздравихме с усмивка.. . а те нас. Те поседяха малко, но сякаш им беше леко сконфузно нещо.. и след малко си влезнаха вътре. В този момент с Лора се спогледахме и леко изчервени.. се разсмяхме от срам… След като допушихме цигарите си, решихме да се оправим и да отидем за някой час на диско. Имахме за цел да тръгнем из булеварда и да влезем в първия клуб, който видят очите ни. Така и направихме.. Все пак беше вечерта на 14 Февруари.. трябваше да го запомним подобаващо!
С Лора се напихме като казаци.. прекарахме диво и страхотно.. сменихме цели три дискотеки.. и се прибрахме чак в 5:20 сутринта..

А когато се прибрахме на сутринта, помня, че макар и почти мъртво пияни, правихме отново секс… Но никакви други подробности около това не мога да си спомня, просто ми беше петно този момент.

< 09:42ч. ; сутринта на 15 Февруари >

Изключително изморени с Лора.. и жадни за сън, пак бяхме събудени. Пак по класическия и добре познат вече начин – от нашите съседи. Девойката рано рано беше отпуснала гърло. С Лора нямаше как да не се разбудим.. А тя, още сънена изсумтя ядовито нещо през зъби по техен адрес.. дори не я разбрах. Полежахме малко кълнейки ги в просъница.. но след като вече бяхме събудени, след малко станахме. Сън вече нямаше. Станахме, взехме по един душ, оправихме се и слезнахме долу на бара да пием по едно кафе и да си подредим програмата за деня. В крайна сметка решението ни беше отново да скитаме цял ден из улиците и моловете на града и да се снимаме на всяко възможно място. Така и направихме. Излезнахме да обикаляме в жегата, но хич не ни пукаше… Запълних си паметта на телефона от снимки и клипове! Накрая снимахме с нейния, макар да му е малко по-зле камерата. Нямаше как да пропуснем тези мигове и да не ги снимаме. Прибрахме се чак вечерта в 20:40ч. Бяхме капнали от ходене в адската жега, но бяхме издържали и бяхме доволни. Искахме да вземем колкото се може повече от града докато сме там, затова не се пестяхме. Когато се прибрахме от скитането си обаче видяхме, че стаята ни е изчистена и подредена. Явно имаше много сериозна поддръжка в хотела. Но това не беше всичко – на масичката ни бяха оставени нов набор от луксозни презервативи и овлажнители.. Тези хора направо се престараваха! Страхотно обгрижване даваха.. А След като починахме малко, по-късно вечерта отново отидохме на диско. Този път избрахме някакъв друг клуб, в който отново си прекарахме супер, та до сутринта… По същия начин кажи речи ни премина и следващият ден.

Така за тези три дни, които бяхме преполовили от ваканцията си, бяхме станали вече официални слушатели на съседите си. Дори вече не ни правеха впечатление, бяхме им свикнали на сексуалните изблици. Но пък и те на нашите.. Бяхме си станали приятели дори – говорехме си от време на време през терасите.

И така, до вечерта на третия ден от престоя ни….
Беше малко след 8 часа вечерта, когато телефона на Лора звънна. А на екрана му, бе изписан български номер. Лора естествено вдигна, попита кой е.. и от там нататъка започна да води разговор, в който личеше по лицето и притеснение, яд и още нещо. По разговора и разбрах, че и звъни явно някой от работата и, вероятно менъджера и или някой друг.. Усетих, че става въпрос за някой, който е уволнен или нещо такова, но не можех да схвана точно.. Говореха и за някакви дати… След като приключи разговора си, Лора затвори ядовито.. седна оцъклена на леглото, без да казва нищо и въздъхна видимо притеснена… Веднага я попитах:

– Мило какво, да не те уволняват?
– Офф… нееее…. (лягайки назад на леглото отчаяно, хвана лицето си мислейки)
– Е какво? Кой беше? Какво искат тия, не могат ли да те оставят на мира за 6 дни поне баси… Трябваше да си изключиш телефона още както дойдохме…
– Нее.. не ми е проблем… Просто.. малко тъпо се получи…
– Какво, кое??
– Ами… Уволняват мениджъра…
– Е и? Ми жив и здрав… Това какво те грее тебе?
– Ами той ми звънна… Казали са му да ми се обади и да ме попита дали не искам да заема поста му…
– Ахаааа… амиии.. т’ва е супер… Приеми и т’ва е, ще взимаш над два бона заплата.. баси якото… какво си се притеснила толко.. ?
– Не, нее.. Тоест да, прав си.. Въпроса е друг… Той напуска от днес…
– Е ии? (притеснен, усещайки на къде отиват нещата)
– Еми… и! (поглеждайки ядовито в мен) …сети се.
– Искат да отидеш??!… честно ли???? (попитах с висок тон шокиран)
– Оффф….. ми нещо такова.. Тоя ми вика ако дойдеш сега на работа ти оставаш мениджър.. Вика потвърди ми, че ще дойдеш иначе ще трябва да питам Изабела защото на поста трябва да има човек незабавно…
– Ооооо милоо.. Това реално ли е, ти…?! наред ли си?! Ние сме в Дубай сестро, на хиляди километри от кирливата ти работа?! Това е несериозно.. т’ва не е като да сме в Перник при ваще… Мале шега ли е т’ва…. (хващайки се за главата)
– Абе човек защо на мен ми крещиш?! Ето ти телефона обади му се и му крещи на него аз виновна ли съм!! (развика се и хвърли телефона си от нерви към мен)
– Не бе не, че на теб ти викам.. (вдигайки телефона и от земята) …Ама т’ва е.. Т’ва е невероятно, аз.. Не мога да го повярвам даже… Ма ние имаме още три дни тук.. които са ни подарък дори ?!
– Да знам!! (троснато) ..Ма мога и да не отида бе… дреме ми.. Мислиш ли, че ми се ходи на работа точно сега… Просто тъпото е, че… Оффф мамка мууу…. Дейби шибаните… оф дай ми цигарите от там… и запалката.. дай, че… (разпсува се изчервена от нерви вече)
– Тъпото е, че те викат за много пари… ама точно сега ли… ?!
– Оф даа… Офф не знам… не.. Ма като се сетя, че в момента работя за скапаните 600 лева… а тоя скапаняк дето ме вика да ходя на негово място взима над два бона, и с далаверките му даже повече… Кажи ми к’во да правя сега, хайде кажи… ?! (погледна нервно в мене, палейки цигарата)
– Офффффф….. (въздъхнах издразнен) …Е т’ва е глупост вече… т’ва вече не го очаквах…
– Ем.. ето… съдба…

(последваха няколко секунди, в които не знаехме какво да кажем дори)

– (Аз) Е не знам мило… Ако мислиш, че… не искаш да си изпуснеш възможността.. Кажи и.. ставаме и си тръгваме и т’ва е, то еби му майката….
– Не знам… иска ми се да си изкараме почивката много ясно, но… Принципно не ми се изпуска и такава заплата… а като се замислиш.. баси то аз ще взимам повече от колкото двамата сега взимаме взети заедно… сещаш ли се..
– Да знам…
– Оле какво да правя мило? (обърна се към мен сериозно)
– Ама не знам… не знам… То… Виж, ти си го реши. Каквото решиш… в крайна сметка т’ва е… (обмисляйки по-важните приоритети вече) …Иначе от друга страна пак прекарахме некви три дни тука.. Не е като да не сме видели Дубай.. Де да знам..
– Викаш… видяхме го вече…
– Еми да, от една страна… Де да знам… не че и аз искам да си ходим в София ама.. Шибаното е, че точно сега ти звънна тоя… Иначе тия пари.. кога ще ги вземеш после… Офф… (вече опитвайки се да погледна по-трезво на нещата)
– Оф така е… Аз за т’ва…. де да знам… може би по-скоро… да взема да ходя мило.. (поглеждайки искрено в мен) ..Оффф… баси… Щот’ сега ако не отида, тоя ще сложи оная дрисла… аз си оставам на 600 лева….
– Баси.. ми… мило както кажеш.. То, билета за връщане знаеш, че ни е с отворена дата.. Така че…
– Да знам…

( омълчахме се пак за малко мислейки, след което и казах: )

– Но виж сега, ако решаваш нещо такова, решавай го сега, защото нали знаеш ако утре сутринта тръгнем чак кога ще стигнем в София.
– Офффф… да знам…
– Ами.. казвай, защото т’ва не е майтап. Много време пътуване е, нали видя? Реши го сега, защото ако искаш да си тръгваме трябва от сега да започнем да се оправяме.. Имаме багаж, това онова.. Да проверим в колко има самолети сутринта, таксита трябва да хващаме и така нататък.. Нали видя цялата процедура…
– Да знам… Оле чудя се… не знам…
– Мило то.. и да се чудиш.. Така като помисля и аз май…. то се е видяло..
– (прекъсна ме) ..че е по-добре да не изпускам възможността нали.. За още три дни почивка, дето ей сега ще минат..
– Ами.. да.. Не, че искам да си ходиме ама..
– Оф мило… (прегръщайки ме) ..ама ако искаш… ти остани бебе.. нали билетите са ни отделни, ти можеш да си тръгнеш на 19-ти..
– Е ти сериозно ли го каза… ?? (поглеждайки учудено в нея) ..И к’во да правя сам тука, като кукувица…?
– Ще се разхождаш из Дубай, ще слушаш съседите…. (галейки ме по главата сякаш съм детенце)
– О да, даже мисля да пропусна разходката и само да слушам съседите…
– Не бе сериозно…. ако искаш остани, то в случая не е казано, че и двамата трябва да се приберем… Остани, какво толко, изкарай почивката докрай поне ти.. Ще си пишем, ще си звъним, изкарай си бе човек, виж колко си тъп..?! Защо да изпускаме още три дни дето са ни платени… (вече сериозно ми го предложи)
– Бе мило…?? Нали ще откача сам.. (сякаш замисляйки се)
– Е какво ще откачиш.. стой си тук, почивай си, яж си пии си, всичко ти е за без пари баси… Защо да го изпускаме..? И след три дни си идваш… Почини си, защо да си тръгваш като имаш възможност да останеш… К’во като си без мен, ще си почиваш…
– Мале… баси не си го представях така… ама изобщо…
– Еми какво толко.. Аз бих стояла сама, знаеш ли как ще си почина.. мале..
– Абе тъпо е сам, ще изкукам… луда ли си….?
– Е мило.. какво да ти кажа.. Да бяхме по-на близо към България щяхме да звъннем на някой да дойде да ти прави компания.. Да закачи и той малко аванта на мойто място…
– Да и на кой ли щяхме да звъннем и така да беше, като всичките са зомбирани от работа…
– Еми например поне брачедка ти щеше да дойде, тя е ваканция, чуди се по цял ден какво да прави и без това.. Тъкмо щеше да види милата и тя малко свят…
– Михаела досадата? Мале ти сериозно ли ми го говориш това и то на мен…?!
– Ооо ти си много по-досаден от нея ако става на въпрос повярвай ми… Момичето си е много свестно, защо да не дойде малко да види свят и тя?
– Не моля те спри с простотиите вече.. как ли ти дойде на акъла.. Ти как го мислиш да стане, да и платиме билетите за самолета с кои пари, с тия дето имаме ли?! (попитах иронично и нервно)
– Ми да ти кажа защо пък да не и го платим, аз сега си тръгвам, ти оставаш с доста пари тука.. А като ме няма нито ще ходиш по дискотеки, нито ще ръсиш пари по молове… Те ти остават много.. за един билет за нея сто процента ще имаш.. Ако направя сега една сметка набързо ще видиш, че има за билет… (и взе да смята дните, разходите ми и тн.т., а след като сметна, продължи) …Даже ти остават още пари… Защо не го викнеш момичето наистина, защо я мразиш толкова? Хем ще ти е приятелче, няма да си сам…
– Ама ти наистина си сериозна.. Виж, не че ми пречи нещо да и платиме верно билета и утре да е тука, ама… От друга страна виж, т’ва е стая за двойки, тука си е за…. На т’ва легло ли да спиме и двамата с нея според тебе?
– Малее, ти луд ли си Филипе?? На това легло се събират тъкмо пет души.. Тебе от братовчедка ти ли те е срам? Мале колко си зле… Ще спите ако трябва тя натам ти насам.. Нека дойде бе човек, нека разгледа, знаеш ли колко ще се зарадва момичето…
– Ти… ти не си наред… (лягайки назад на леглото отчаян)
– Абе викни я бе човек, какво ти пречи… викни момичето.. защо да не се възползва да дойде на мойто място..? Ще си бъдете другарчета, няма да си сам поне…
– Оф мило знаеш’ к’во… виж, все ми е тая… То се видя вече, че ни се провали почивката.. Е ти телефона звъни и ако искаш, прави каквото искаш… на мен ми е все тая вече и без това… (отчаян и изнервен, палейки си цигара)
– Ооо много си зле, я аз… Ако те слушам тебе… (взимайки телефона ми)

Лора взе решително телефона ми и набра Михаела. А още щом и предложи уникалната възможност да я викнем в Дубай при мен… Чух Миха как продра от викове направо слушалката на телефона ми… Откачи от радост! Проведоха над 20 минутен разговор… Лора и обясни цялата процедура по идването. Обясни и какво да си вземе, какви дрехи, обясни и, че тази вечер ще и пратим парите по картата и куп други подробности… Изясниха всичко. А Михаела така се развълнува, че след разговора по телефона веднага провери разписанията на самолетите и реши, че ще тръгне още тази нощ. Лудница, просто лудница…… Изведнъж в рамките на половин час нещата се обърнаха сякаш магически на 180 градуса, просто хей така…. провал на цялата ни почивка случил се в един миг….!

< 17 Февруари ; 15:21ч. ; летище “Ал Мактум” >

Михаела извади много голям късмет. Съдбата така и се усмихна, че за отрицателно време някакви щастливи за нея стечения на обстоятелствата и помогнаха да се озове изведнъж от София в Дубай. Полета, парите, всичко и бяхме организирали още на предната вечер.. За нея остана само да си стегне багажа, да хване самолета в 11 вечерта и да дойде.. Искаше ми се аз да бях такъв късметлия. И тъкмо я чаках да слезе от самолета. Стоях на летището и вече повече от половин час я чаках там на изхода. А Лора ми липсваше… сутринта рано рано пък я бях изпратил нея на самолета. Бях останал сам и ми беше доста криво честно казано.. Но пък си виках “няма страшно, нали идва Михаела досадата”, ще има кой да ми провали още повече почивката… Дори чакайки я там на изхода, се замислих дали по-добрия вариант не ми беше да си стоя сам… Понеже Михаела беше едно изключително досадно момиче, което за мое нещастие ми се пада братовчедка. И беше тъкмо в онази проблемна възраст – на 15. Бях сигурен какво ме чака с нея.. Бях се подготвил вече психически да съм детегледачка със терапевтични способности за да устоя на тийнейджърските и дисбалансирани предстоящи ексцесии. И дори все още опитвах психически се подготвя за това. Лора много ме прекара, ама много..! Тя беше виновна.. тя я викна. Идеше ми да и звънна по телефона и да си го изкарам на нея.. А пък и тъпото беше, че с Михаела за последните три години почти не се бяхме виждали. За последно с нея контактувахме и се виждахме покрай роднинските събирания на наще, още докато си беше дете тя на 11-12. И още имам пресни спомени как ми досаждаше и как съм я пляскал затова.. След това единствено си бяхме писали по Фейсбук на няколко пъти и това беше. А Лора пък много уважаваше Михаела, двете си бяха големи дружки, почти нон стоп си пишеха. Дори се учудвах как Лора може да се кефи толкова много на това досадно дете.. А тя наистина си беше изключително досадна и много, ама много разглезена като по-малка. Единственото, за което се надявах беше сега, след като е поне малко пораснала, да не е чак толкова лигава каквато я помнех за последно.
В 16:03ч. Михаела най-накрая се зададе от изхода… Видях най-после същата и лигава и усмихнато-смахната физиономия.. за съжаление. Е, беше пораснала малко, поне на външен вид. Затича се към мене щом ме видя и ме прегърна, кикотейки се лигаво, издавайки звуци като от пияно свинче..

– Ах ти каква късметлийка си… (посрещнах я директно не толкова възторжено)
– Е аз ако не съм кой… (хилейки се диво)
– Офф… ще ми досаждаш ли кажи ми го от сега.. Ама.. багажа къде ти е бе ало, отвеяната?? (попитах я веднага щом видях)
– А, т’ва е дълга история… Щи разправям по пътя, кажи на къде сме.. ?
– Абе Михаела спри се, успокой се за малко… Кажи ми къде ти е багажа?? Така ли дойде от София, без багаж по рокля с портмоне и телефон в ръцете?? (гледайки я тъпо)
– Не бе човек… Давай, ще ти разправям по пътя… няма го… Хайде да тръгваме, кажи на къде сме…
– Я я спри спри…. (хващайки я за ръката да се спре и да се успокои от еуфорията) ..Успокой се и ми кажи къде ти е багажа?
– Еми загубиха ми го бе човек! Няма го.. два куфара взех от нас с дрехи и с… Няма к’во да направиш вече.. Аре все тая, свърши… (припряна)
– Абе ти ебаваш ли се…??? Мале от сега се почна….. (хващайки се за главата) ..Миха спри се за малко моля те.. Обясни ми подробно какво става, кой и къде ти е взел багажа? Стегни се и ми обясни като човек??
– Оф човек виж.. Като слезнах от първия самолет багажа ми изчезна. Просто никой не ми го качи във втория. Сега ясно ли ти стана.. Забрави, казах ти, че няма к’во да направиш.. И мен ме хвана яд, че си затрих толкова много дрехи ама няма к’во да направя, нито пък ти.. Даже ревах в самолета….. и за к’во? Все тая.. Аз ги прежалих вече така или иначе…. дреме ми.. Важното е, че съм тука..
– Не не не… Това не ми се случва на мен… Михаела, ти си малоумна, казвам ти го сериозно… Кой мислиш, че е трябвало да ти пренесе багажа???? Защото ти си принцесата на Дубай и си чакала някой да ти пренесе багажа специално на тебе ли?? (нервиран)
– Бе човек от къде да знам какво… аз.. Офф аре моля те не почвай от сега… В настроение съм така, че не ми го разваляй… Голяма работа.. аз нали съм тук цяла..
– Абе ей детенце, настроението ти…. абе ти осъзнаваш ли, че т’ва са два куфара с багаж?! Сега като ми звънне майка ти да ме пита пристигнала ли си какво да и кажа, къде са ти куфарите?!
– Абе аз ще се оправя бе… офф ще ми я дадеш на мен…
– …в смисъл на тебе май не ти пука много, че два куфара багаж ти ги няма и си ми цъфнала на три хиляди километра от България тука по една рокличка и с един телефон в ръката… така ли?? (не можех да повярвам какво става)
– И с портмонето ми.. вътре са ми документите…
– О колко яко! Ооо.. о сега съм толкова по-спокоен… ти имаш… портмоне…
– Оф стига млъкни…
– Не ти… Ти си.. ти….. (нямах речник вече)
– Каквато и да съм млъкни и… т’ва е.. К’вото станало станало.. не ми дреме, дошла съм да си изкарам яко и точка…
– Ще изкараш да ти кажа ли какви шамари обаче…… (много ядовит)
– Моля!? Що ти ли ще ме спреш да си изкарам яко? (троснато)
– Оо, а ти пък ако си мислиш, че си дошла тука та да ми се качиш на главата много мощно си се излъгала…. дрисла..
– Баси тапака си честно.. Какъвто си беше такъв си си пак.. оф за к’во ли дойдох при олигофрен като тебе да седя като те знам к’ъв си….
– О а ти па си станала по-различна… Същата досадна дрисла само дето циците са ти пораснали, само че акъла ти е още като на врабче… даже вече ти е като на гнида, честно….
– Поне нещо ми се е променило, за сметка на теб… Дето си същия тапак… Искаш ли да си ходя, е сега ще звънна на мама и се връщам, билета ми е двупосочен..?? Тапак такъв….. (уж ме заплашва)
– Ама то можеш да си ходиш и без да и звъннеш даже…. Не знам какво чакаш…
– Еми няма, по-скоро оставам да ти тровя живота.. ако искам…. става ли?? (отяждане здраво)
– Абе какво ми говориш бе момиче, ти само се погледни бе, виж се.. Виж се, погледни.. (сочейки я от горе до долу) ..Дошла ми с неква къса рокличка на три хиляди километра като… Абе толко ли ти е акъла, погледни се.. Кажи ми какво ще си облечеш сега като нямаш багаж? С тая рокличка ли ще ходиш три дни а?? Или може би ще си облечеш портмонето а?
– Ако искам и него ще си го облека… това си е мой проблем не е твой…
– ..и си без сутиен даже погледни се…. Дошла ми гола като няква… айде да не ти казвам каква….. Бе ти си урод, ти си просто…. думи нямам за тебе….
– Абе ти може ли да си такъв боклук…!? Тая рокля със сутиен ли се носи бе сельо?! Ахахах… (смеейки се подигравателно) ..Аз да не съм няк’ва селянка, ти луд ли си…?! Имаш ли си на идея как ще стои със сутиен точно такава рокля?!.. оф к’во ти обяснявам на тебе… ти…
– Малоумна си просто, не си селянка… Как може да тръгнеш като пет за четри бе момиче, ти къде отиваш, до Перник ли.. Олеле мале колко си проста.. о не мога да повярвам дори….
– ..№Ц $€Б§€ № %%§€%!!!. . .. …

Михаела си беше още същата дрислива досадна и заядлива дрисла… Същата, както си я помнех от преди. Но пък за сметка на това, сега бе по-проста. От простотия се беше озовала на 3000 километра от вкъщи по една къса рокличка, с един телефон и едно портмоне в ръка… Това не вярвах, че може дори най-големия дебил да го направи.. но ето, тя успя!!! Поради нейния малоумен акъл просто нямаше как да не се сядем още отначало.. Направо жал ми беше за това момиче, че беше толкова ударена в акъла. Като малка такава, сега пак такава.. На идея си нямах как ще изкарам цели три дни с нея. Това щеше да ми се отрази твърде зле… щом дори се замислих по пътя към хотела дали да не мина през някоя аптека да си взема успокоителни. И щях да го направя, наистина, но просто не ми се даваха пари.. така или иначе с твърде малко пари бях останал след като и платихме билета на дрислата.

< 16:31 ; в хотелската стая >
Поне я прибрах в стаята най-накрая, да не гледат хората колко е проста. Бях вече говорил с леля по телефона, за да и кажа колко умна щерка има.. Жената остана като потресена още щом разбра, че Михаела си е загубила целия багаж и е цъфнала тука по една рокличка. Помоли ме с отчаян тон да излезем да и купим нещо, поне някаква евтина връхна дреха и поне един чифт бельо, за тия три дни да има с какво да се смени.. Просто малоумно момиче, крайно маолумно! Иначе пък.. от друга страна абсолютно никой от служителите на хотела дори и не забеляза, че това е друго момиче, а не Лора. На никой не му пукаше. Така или иначе всичко им беше платено предварително, хич не им дремеше какво се случва.. А на Михаела доста и хареса и града, и хотела.. и стаята.. всичко. Само ахкаше. Горката никога не беше виждала подобни красоти. Не, че аз преди бях. Како влезе в стаята опули се една такава, извайка щастливо.. И нямаше и пет секунди и се тръшна със скок на дивана.. детска история. Щеше да го счупи за малко дивата селянка. Повъртя се, разгледа.. и на всичкото отгоре видя и презервативите и всичките овлажнители, дето камериерите ни бяха оставили на масата.. А аз тапака не се бях сетил да ги прибера някъде да не ги гледа.. Като ги видя се изсмя… Започна да се подиграва по наш адрес с Лора.. Идеше ми да и зашлевя една плесница, ама и се размина.. Награбих и презервативи и овлажнители и ги набутах в шкафчето от нерви.. С това момиче трудно щях да изкарам. След като огледа къде се намира, реши да излезе да види и терасата.. Отвори я, излезе.. Погледна отгоре гледката, изпъна ръце щастливо въздишайки… Еха, кой беше като нея! Да те доведат на готово, на аванта.. ти само да се кефиш. А пък любопитните ни комшии естествено бяха на терасата, видяха я.. Стана ми малко криво, понеже се досетих какво си мислят, виждайки съвсем друго момиче дошло.. А пък и малка някаква.. Какво ли си мислеха. Но понеже ми стана малко криво като видях как ни гледат, реших да ги заговоря, докато още бяха на терасата.. Викнах ги и ги запознах с Михаела. Разбира се първото нещо, което казах естествено беше “запознайте се с братовчедка ми”. В този момент видях как се усмихнаха, сякаш ги успокоих с това.. Запознаха се, усмихнаха и се.. Може би остана да се чудят защо като ми е братовчедка сме в стая за двойка, но това вече не възнамерявах да им го обяснявам.. Да се оправят. Аз бях отчаян, дремеше ми вече. Депресиран. Сърдит.

< 16:58ч. ; в хотелската стая >
Михаела вече се бе запознала както със стаята, така и със съседите ни. Налюбува се на целия лукс наоколо, провери навсякъде къде какво има по шкафчетата, почти успя да счупи леглото от скачане и още няколко присъщи за психясало 5-годишно дете неща.. Изтърпях я стоически. Просто гледах сега.. и си представях за напред. И както приляга на всяка дама след такъв дълъг път, нужно бе да влезе да си вземе душ. Поне за това и стигна акъла да се сети да направи.

– (Тя) Е много е яко.. Мале аз не бих си тръгнала от тука изобщо…
– Ама ще ти се наложи…
– О само не ми го натяквай… обаче аз тр’е да да се изкъпя вече.. Я покажи банята, къде е.. искам да я видя и нея.. Яка ли е?
– Ми яка е, как да не е.. Ела да видиш. (водейки я натам)
– Ехааа, тая баня струва колкото целия ни апартамент сигурно.. (опули се като я видя)
– Та и нашия, двата заедно..
– Много е яко човек честно… Оле веднага влизам вътре да се къпя… (с ентусиазъм)
– ..викаш с кеф човек да се къпе в такава баня..
– Е луд ли си.. яка е. Само, че тия стъклени витрини.. малко ще е неудобно май.. Не знам как ще се къпеме… Единия като влиза да се къпе другия не трябва да излиза от стаята..
– Еми Миха, то тука е предвидено да е за двойки.. Не за братовчеди. Така, че…
– Бе все тая, ще се оправиме.. Дай ми хавлия няк’ва.. кака к’ва хавлия ползваше?
– Ето я пред очите ти, на закачалката.. (посочвйки и закачалката пред банята)
– О добре.. мале к’ва е пухкава.. Оф аз влизам направо.. (събувайки сандалките си закрачи боса да влезе в банята)
– Ма ти с роклята ли..?? (попитах без да помисля първоначало)
– Филипе изчезни..! Отивай в стаята… (вече влязла в банята, обърна се с гръб към мен и тръгна да съблича роклята)
– А ясно… сори… (на момента влезнах в стаята)

Малко сконфузно щеше да ние.. или поне може би докато свикнем. В случая тя нямаше как да се съблече в стаята и предпочете директно в банята. Там да се съблича и там да се облича. Вероятно и аз щях да правя същото от тук нататък при къпане.
След около 20-на минути Михаела се бе вече изкъпала. Беше надянала още от банята отново роклята си и бършеше мократа си коса с хавлията, с която до вчера Лора се бе бърсала.

А аз още както я видях, че е готова и казах:

– Миха готова ли си.. Хайде оправи се и да излезем нещо да видим да ти вземем..
– Какво да ми вземеш? (бършейки се)
– Ами нали чу майка ти. Дай да ходим да видим докато е рано, да ти избереме някаква дрешка, с тая къса рокличка постоянно няма как да се разкарваш. А и бельо някакво да имаш, поне още един чифт.
– Еми… Ей ся да се оправя и…

След като се оправи за излизане, бяхме готови вече да тръгнем. Щяхме да съчетаем полезното с приятното – хем тя щеше да поразгледа из града и моловете, хем щяхме нещо да напазаруваме за нея. Хич не ми беше приятно, че заради слабия и акъл сега трябваше да давам излишни пари за нея, ама все тая, налагаше се. Само, че нещата почти не се развиха както си ги представяхме. Влизайки в по-близкия до хотела мол, забелязахме нещо много странно – почти всички магазини в мола прибираха стоката си и затваряха. Имаше известен смут в целия мол, но не можехме да разберем какво се случва. За момента не се усещаше да има нещо опасно, но все пак с Миха бяхме на щрек. Така или иначе успяхме да обходим няколко магазина, които все още работеха, за да разгледа тя и да си избере. Тя обаче си хареса една рокличка, която пак беше къса почти колкото нейната. Да, действително доста красива беше, дори на мен ми хареса, но беше и доста скъпичка – почти 80 долара без малко. Михаела много я хареса, в един момент започна постоянно да дудня за нея. На няколко пъти и казах, че в момента не и трябва рокля, а бельо и някаква по-нормална дреха за носене, но тя в един момент абсолютно отказа да ме слуша.. И дори започнахме да се разправяме, пак… ходейки из мола:

– (Тя) …защото е много яка бе човек, разбираш ли.. Аз няма да си тръгна от тука без тая рокля.. Хайде докато не са затворили, хайде бе Филипе, моля те… Хайде докато не са затворили моля те, моля те…. (молеше ми се жално)
– Михаела затова ли дойдохме? За още една къса рокля да ти купиме? Ти не чу ли майка ти какво каза – някаква връхна дрешка и бельо! Защо ме нервираш кажи ми… Тая рокля верно, че е хубава, ама е 80 долара, като вземеме и някаква дрешка за 50-на долара още и бельо за още поне 20, аз от къде да ги взема тия пари?? Десет пъти ти казах, че в момента имам в мене всичко на всичко сто долара, които дори не мога да позволя да ги изхарчим всичките… Знаеш много добре с колко пари разполагаме до 19-ти.
– Бе човек моля те, моля те… Погледни, че затварят, искам я разбираш ли.. В България никога няма да намеря същата… Купи ми я и ще си я нося нея и тази моята, ще си ги сменям… Мога да изкарам и с т’ва бельо, ще си го пера ако трябва всеки ден и… Моля те, моляте де… Ако не ми я купиш докато сме тука няма да ти проговоря, това ти го обещавам, честно… Едно нещо да искам от тебе баси и…
– Ама ти чуваш ли се?? Ще си сменяш двете къси роклички и така ще се разкарваш навсякъде?? ОК, като излеземе някъде разбирам да сложиш късо, ама за постоянно няма как да си с къса рокличка навсякъде… Няма ли да ти е малко неудобно на теб самата? Е много си ударена в акъла, просто няма на къде повече… Ти за теб си не можеш да разсъдиш камо ли…
– Абе аре бе човек, защо ми мислиш как аз да се обличам.. Аз си знам..! Щом съм преценила, преценила съм за себе си.. Ти си преценявай за теб си…
– Виж какво, виждаш, че магазините затварят.. Не знам какво се случва в момента но затварят всички.. Погледни, че тия на долния етаж едните с бельото вече затвориха.. Бавим се и накрая ни бельо ни нищо…. Давай да ходим и да ти взимаме това, което е нужно, накрая нищо няма да ти вземеме и ще останеш най-недоволна май…
– Не аз ти казах… Аз ти казах какво искам.. Така или иначе ще дадеш почти всичките пари за мен, приготвил си ги… Поне ми купи това, което искам.. Не.. аз няма да си тръгна от тука без роклята казах ти…
– Честно ти казвам, ако беше в момента на 11-12 като преди… Десет пъти да съм ти навъртял шамарите.. че и повече.. Да се благодариш, че малко си пораснала та…
– Да удари ме, удариме и ще видиш какво…
– ..ама писва ми от тебе разбираш ли!!! Аз не мога да те търпя честно! Ти не си човек.. Ти от както си слязла от самолета не си спряла да ме дразниш и да ме нервираш! (избухнах вече и дори викнах. Хората се обърнаха да ни гледат)
– Ами защото ти си дебил! И винаги си бил! Какъв братовчед си ми ебаси скапаняка си… По-добре да не ми беше никаква рода.. изобщо да не се познавахме даже… Някъв дебил ебаси….

При което замълчах. Малко криво дори ми стана след това последното, което каза. Замислих се – чак пък такова чудовище ли бях в нейните очи.. И ми стана още по-криво. Щеше да ме намрази, мамка му.. Тя беше вече пораснала, колкото и да е.. Не беше онова детенце. Преди се сърдеше като я набия и след малко идваше пак при мен, ама сега вече беше по-голяма, виждах я, че се обижда, сърди се.. И се замислих, че не е добре да си развалиме отношенията до толкова, че да не можем да се гледаме. А точно натам вървяха нещата. И… Колкото и да не исках да и угодя на прищявката, при положение, че нито бельо нито дреха бяхме взели още… Реших да и дам парите и да ходи на майната си… да прави каквото иска. После тя щеше да се оправдава пред майка си, аз нямаше да се занимавам изобщо вече. Реших, че тя не е малко дете вече, да върши каквото иска. Аз не съм и родител все пак. Затова, след като размислих мълчейки, и казах:

– Миха… Знаеш ли какво….
– ..разкарай се, тапак…. (бутна ме, след като опитах да я хвана за ръката) ..не ме докосвай, нищо не искам, просто нищо не искам от тебе вече… Едно нещо.. едно единствено нещо да искам от теб и…. (чак леко и се насълзиха очите от яд)
– Ееее, е…. Чакай, чакай малко.. Айде де какво толкова стана… Е дейба и скапаната му рокля… Ето ти, на… Отивай и си купувай каквото искаш. Аз вече спирам да се разправям с теб, прави каквото искаш… (давайки и парите)

А тя ме погледна, взе парите… пак ме погледна… Изтри още непотеклите сълзи с едната ръка… След което ме прегърна, ама за секунда… набързо… Целуна ме щастлива и в същия момент направо изтича обратно към магазина с бясна скорост… Помислих си: “Ах ти каква актриса си…” Какво можех да направя…? Това си беше дете дебилче, аз нямах такива сили, нито способности да се справя с нея.. Закрачих и аз към магазина, да я изчакам отпред поне. Само, че чаках към 20-на минути.. А тя докато пробва кой размер и е най-подходящ, аз пуснах корени направо отпред.. Но това не беше проблема.. Проблема беше, че почти всички останали магазини вече бяха затворили. Нещо се случваше, все още беше рано.. но всички затваряха, нещо ставаше. Когато Миха излезе най-после от магазина, закупила роклята и усмихната до уши, и казах:

– Миха много се забавихме с роклята ти.. Погледни какво става, всичко живо затваря…
– Ама какво става?? Да няма няк’ви атентати.. аз почвам да се плаша чак…
– Не бе едва ли, просто.. де да знам. Въпроса е, че едно бельо поне трябваше да ти вземем… Давай да слизаме надолу, останаха ни няк’ви 20-на долара, и ти имаш 10 в теб… Давай да тичаме да изберем набързо нещо…

При което стремглаво се спуснахме към долния етаж, с надеждата да успеем да хванем някой незатворен магазин за бельо.. Но уви, всичко нявсякъде беше спуснало щорите вече… Нещо ставаше, нещо се случваше.. Имаше някаква суматоха… Аз дори се притесних и затова реших да попитам на английски един от магазинерите, който тъкмо заключваше магазина си:

– Извинявайте… Какво става, защо всички затваряте?? Да не се случва нещо?
– Няма да работим.. До 20-ти няма да работим… (отвърна ми набързо през гръб арабина, дори без да ми обърне внимание, някак сърдито)
– Аха.. но защо, в смисъл.. Какво имате предвид? (продължих по-нахално)
– Няма.. няма да се работи! Отиваме си! Ирак, Ливан, Сирия, всички се прибираме.. Тука не седим… Дубай – бай бай… Няма да отваряме, няма да плащаме.. Отиваме си.. Не гледахте ли телевизията? (нервно с тон ми отвърна, сякаш аз му бях виновен за нещо)
– Нне… ние.. Не мога да схвана..
При което ме заряза, тръгна си.. Без изобщо да ми обясни.. Навика ми се, изкара си яда.. А аз дори изобщо не разбрах какво му е. С Михаела останахме като стреснати. А вече всички магазини може би без един-два най-много бяха затворили в целия мол. Не знаехме какво става. Михаела се притесни дори. Поиска да се махаме от там.. Така и направихме.

Навън обаче всичко си беше спокойно, което до някъде ни успокои. Абе имахме си едно на ум с тия араби и техните дивотии.. Но тръгнахме из улиците по магазините. Искахме да намерим магазин за бельо и да и купим един чифт някакви гащи, докато все още беше по-рано. Но търсейки магазини, се натъкнахме на същата история – всичко живо затваряше. Така забелязахме, че всички магазини освен тези за хранителни стоки – затваряха. Всички магазини из цял Дубай.. Нещо се случваше.. Обходихме с нея цели 12 магазина за бельо и за дрехи.. навсякъде беше затворено… Което ни наведе на мисълта, че няма смисъл да ходим в друг мол, нито още да обикаляме.. Просто всичко навсякъде затваряше. Реших обаче да попитам още някой от магазинерите какво се случва. Влезнах в един все още незатворен магазин, някакъв за дрехи на една от улиците.. Двете продавачки събираха стоката бързешком.. И въпреки всичко попитах и тях:

– Извинявайте, какво става? Защо навсякъде затваряте? (стоейки на прага)
– Няма да се работи до 20-ти… (пак без да ми обръщат внимание и сърдито)
– Да да.. Казаха ми го това, но защо, какво се случва?

А едната ме погледна опулено, с нервен поглед и ми отвърна:

– Не гледате ли телевизия?
– Не аз.. Ние сме в хотел и.. не сме…
– Ами гледайте… Всички затваряме, отиваме си.. Дубай ни изгони, ние не сме виновни…
– Някакъв протест ли правите, не разбирам..?
– Да, всички.. Всички затваряме. Те вдигат данъците – ние не работим. Гледайте телевизия и ще видите.. моля ви излезте.. Излезте, затваряме… (гонейки ни)

На мен ми стана смешно дори.. Гонеха ни чак. То нямаше от къде да купим нищо повече. Не успяхме да и вземем някакво бельо.. А много неудобно щеше да е за която и да е жена, да кара три дни и три нощи с едно бельо.. Но в случая нямаше какво да направя за да и помогна.. Чудех се от къде и как да и изнамерим някакви гащички още, но просто нямаше от къде освен от магазин. А от хотела нямаше как да искам да и намерят, това щеше да е глупаво.. А и никой не и беше виновен, че си е затрила цели два кувафа с дрехи, в които е имала поне десет чифта бельо. Когато се прибрахме в стаята в хотела, не се стърпях и пак я скастрих, понеже тя си беше виновна:

– Хайде сега ще те видя как ще караш с едни гащи три дена… Понеже много знаеш и от това твое знаене, си останала без една дреха.. Ходи сега си намери куфарите…
– Ооо аре млъквай.. Стига си ми пилил на главата…
– Ама не.. на мен не ми пука, ти ще стоиш без гащи.. аз си имам.
– Еми какво тогава.. затваряй си устата и спри да коментираш просто..
– И добре, че е влизала камериерката да зачисти и да ни подреди тука, че ти и това си некадърна да направиш…
– Да бе, затова ли ми се вижда някво толко подредено… (смеейки се)
– А тя горката даже и не забелязва.. Абе мърда си си ти, к’во да ти кажа…
– Поне не съм дебил… (отивайки към банята)

И докато аз си преобличах късите панталонки, Михаела се застоя в банята нещо омълчана около близо 5-6 минути.. Зачудих се какво прави толкова там и я попитах от стаята:

– Какво правиш сега, пак ли ще се къпеш?
– Не бе.. търся си нещо ама.. май ми го няма..
– Какво търсиш? Ти си цар по губенето на неща бе момиче… (цъкайки)
– Не бе.. Не съм ги загубила, просто… Ето тука ги бях сложила.. офф майка му…. (нервирайки се нещо там)
– Бе какво става, кое си загубила? (отивайки към нея да видя какво търси)
– Бе прашките ми бе човек, ето тука ги бях сложила да съхнат.. (сочейки ми към кошчето в банята)
– Отгоре на капака на кошчето за боклук.. тука ли? (оглеждайки и аз с нея)
– Да бе, ето тук бе човек.. Абе мамка му къде са ми шибаните прашки… Оф не ще полудея….
– Ама Миха то няма къде да са, ако тука си ги оставила тука трябва да са ти.. Това е баня, не е килер да ги търсиш.. Ето то се вижда, няма ги в банята както виждаш.. Нещо някъде.. по стаята да си ги оставяла, на терасата?? (отивайки към терасата да огледам)
– Не бе Филипе, не… Ето тук, одеве като се къпах си ги изпрах и ги оставих ето тук, ето тук… (тропайки по кошчето нервно)
– Еми няма ги… Нито са ти на терасата нито в банята.. Помисли хубаво… на теб акъла ти е като на врабче нали знаеш…
– Оф престани да ме дразниш и ти!! Сто пъти ти казах, че ето тук си ги оставих!! Няма ги! Баси някой ми е откраднал прашките ли, не знам к’во става…?!

След кратка пауза мислене.. Аз загрях. Осъзнах какво може да е станало и и казах:

– Малее.. Ти знаеш ли, че се сетих какво е станало май..
– Ми то май и аз се сещам.. Щом вътре ни е влизала камериерката и е оправяла.. Сигурно е чистила и тука в банята..
– ..ммда… И ти както си ги оставила върху капака на кошчето, тя е помислила, че са са хвърляне…
– Оф дай ми пистолет за да се гръмна… Може ли такъв карък бе може ли… (плескайки се два пъти по челото)
– Ама Михаела, ‘айде кажи ми батиното кой ти е пак виновен.. Хайде помисли малко и кажи… От къде тоя акъл да се сетиш да ги оставиш върху капака на кошчето.. Няма ли тераса, няма ли… В стаята ги остави ако трябва… Може ли отгоре на кошчето… Е не… Не просто ти си… До тебе постоянно трябва да има някой дето да ти казва това така, това не така, това еди как си…. (развиках и се пак)
– Абе ти луд ли си?? ….където и да съм ги оставила тя нама право да ми пипа личните вещи! Не вижда ли, че са мокри, че са изпрани?! Тая малоумна ли е?! Там ми беше най-близкото място там ги оставих, точно до мивката е баси… От къде да знам, че… Оле тая ако не го е направила нарочно пък на….
– Да, да, да.. Влизат камериерките и нарочно ни изхвърлят гащите, представи си…
– Ами защо тогава…. ?!!?(крещейки)
– ..защото ги е сметнала за боклук жената! Защото там си ги оставила! Нейната работа е да влезе и да почисти.. И тя не е виновна… Ти си си малоумна, кой ти е виновен.. (викайки и аз)
– И сега? Сега от къде ще си купя? Ония шибаните араби навсякъде затварят… Сега и тия дето имах тая мърла ми ги е хвърлила.. Оле ще полудея вече… офф за к’во изобщо дойдох…. (сядайки нервно на леглото в стаята, държейки се от нерви за главата)
– Еми сега… не знам… (замисляйки се) ..Аз такъв тип ситуация не съм си представял да ти кажа… Ник’ви идеи нямам… Даже ми иде да се изхиля ама… ‘айде няма, че ще избеснееш още…
– Ма то си е и смешно… баси… (леко подсмивайки се и тя дори)

Омълчахме се за малко, обмисляйки сконфузната ситуация. Но след като разсъдих малко какво всъщност се е случило, я попитах:

– Ама сега… Ти всъщност сега навънка без бельо ли беше.. така ли?
– Ами мокри ли трябваше да си ги обуя…?!
– А леле майко… ех Мише еми затова.. Ако вместо роклята ти бяхме взели навреме бельо, нямаше да е така.. ‘Щото тъкмо докато се разправяхме там с тебе, магазините още бяха отворени… Сега вместо гащи ще си носиш роклите…
– Еми имам ли избор..?! (троснато)
– Ами нямаш.. Сега.. не знам. Оправяй се.
– Еми ще се оправям..
– Какво да ти кажа.. това ти е все от акъла. Не знам… Като сме навън ще внимаваш как сядаш, как се навеждаш.. Дърпай си тия рокли надолу, че… И без това са къси като на… Сутиени нямаш, бельо нямаш… дошла ми тука като от някой дом за социално слаби… абе просто си…. Ама добре ти е бе, сега си пати от акъла…
– Бе човек остави ме най-накрая на мира! Виновна ли съм, че тая ми ги е хвърлила?! Исках ли така да стане?!
– Оправяй се….. (отвърнах игнорирайки я вече)

< 20:12ч. ; в хотелската стая >
Малко се бяхме поуспокоили след цялата суматоха от всичката ни сполетяла каръщина. Михаела стоеше в банята пробвайки новата рокля и оглеждайки се в голямото огледало. След малко се появи с новата си премяна при мене на терасата и ме попита:

– Ето виж ме… Как е? (въртейки се фръцливо да я видя отсам и от там)
– Да да.. Супер си. (игнорирайки я)
– Абе виж ме де, кажи как съм..?
– Оф Михаела.. добре ти е.. ама то… абе ти гащи нямаш на роклята се кефиш… Акъла никога няма да ти дойде.
– Важното е да съм готина беее.. (влизайки навътре в стаята)

А аз тъкмо обмислях къде да излезем привечер да се поразходим. Но не ми се харчеха пари, много малко ни бяха останали за харчене, а имахме още дни да стоим. И докато тъкмо се чудех къде да ходим, пушейки на терасата… Чух нещо, за което вече бях забравил дори.. Вратата на терасата на пикантните ни съседи беше отворена. И докато стоях отвън, подучух нещо да започва, на което изобщо не ми се искаше Михаела да стане свидетел.. Чух мацката Азарин да издава пак някакви нечленоразделни звуци.. Все още беше сравнително по-тихо, обаче знаех само след малко какво ще последва.. Притесних се. Не за друго, а за това как ще го приеме Миха. Влезнах бързо в стаята и затворих терасата. А Михаела ме видя какво правя и ме попита:

– Е за к’во затваряш, остави да влиза въздух.. (гримирайки се пред огледалото)
– Не аз.. заради друго затворих…
– За к’во? (обръщайки се към мен)
– Мии.. чакай да видя как да ти го кажа сега.. Значи.. нали се сещаш, че около нас навсякъде са стаи за двойки, каквато е и нашата..
– Е и? (недоумяваше изобщо все още)
– Е и… комшиите до нас, момичето и тоя арабина.. Нали ги видя?
– Да.. е и?
– Еми… след малко ще започнеш да чуваш нещо малко по-странно от тяхната стая… Забравих да те предупредя одеве… (смеейки се неловко, опитвайки се да смекча шока от новината)
– Ахахахахах…. Оле… Защо секс ли ще правят?? (изсмя се подигравателно)
– Амии, позна.. Те.. тука откакто сме дошли, само т’ва правят.. Та мисълта ми беше да… си подготвена.. ‘Щото честичко ще ги чуваш…
– Олее.. И викат ли, някви шумни ли са даже?!
– Абе какво да ти кажа.. олигофрени няк’ви.. Викат… тя тая малката особено…
– Е к’во малка, тя е колкото мен.. нали е на 15?
– Да, всъщност.. вие верно, че сте наборки с нея.. колкото и странно да звучи в случая….
– Ахахаха… мале ужас… Е ти как разбра, че след малко ще ги чуя?
– Ами защото току що ги чух на балкона.. То се чува още като започват… и после става… не ме питай..
– Охохахахаха…. ебаси якото… ужас.. (смееше се като идиот)
– Така, че хайде спретвай се набързо и да ходиме навънка.. Че след малко ще стане страшно тука…
– Олее толкова ли е зле… Ми чакай да се нагримирам де.. ей сега, не бързай толкова… Ама да си правят каквото искат бе, на нас какво ни пречат.. ти пък..

При което нетърпеливо започнах да чакам Михаела да се нагримира. От една страна ми беше притеснено, не исках да слуша такива работи.. но от друга пък осъзнавах, че вече не е толкова малка, разбира нещата. А това, че прие случващото се с насмешка по-скоро ме успокои. Аз дори си представях, че ще се смути като и го кажа… но за щастие го прие с ОК. Обаче тия пък си се отпуснаха.. Нямаше и 5 минути откакто бяха започнали и тая малката започна да цвичи оттатък.. Михаела само се смееше… Учудващо, но и беше и смешно.. поне за сега. Радвах се, че по-скоро така го приема, а не друго яче. А онова девойче след още малко започна да стене още по-гласно.. При което Михаела не се стърпя и изкоментира:

– Ехее… тая вече откачи горката…
– Аз.. без коментар.. (тактично отвърнах)
– Тя пък много еблива бе, ‘баси момичето.. Как се отпуска…
– ‘Айде ти много не коментирай и не се заслушвай… рано ти е още да обръщаш внимание на такива работи…
– …бе човек тя е колкото мен? Каква е разликата…

При което млъкнах. Михаела дори и да не се беше доизказала, я разбрах. Те двете наистина всъщност бяха на едни години, на една и съща възраст.. Само, че съдейки за Михаела ми се виждаше да и е доста рано да и правят впечатление такива неща.. Докато за онова момиче оттатък, ми се струваше по-нормално, че го прави… Явно всичко идеше от там, че ги приемах двете по различен начин – едната по един начин, а другата по друг.. И дори ми мина през акъла, че всъщност на каквото е способна Азарин, то вероятно на същото би била способна и Михаела.. Ужас! Само като се замислих за това и нещо като силна роднинска ревност ми трепна отвътре… дори ми стана гадно. И повлиян от това, дадох пак зор на Миха да излизаме:

– Михаела хайде… Хайде ставай да се махаме.. Аре, че тея започват да ме дразнят….. едвам ги търпя.
– Бе успокой се бе човек, полудя ли..? Ей сега минута само.. Така ли да тръгна – нагримирана на половина?
– Ама хайде активизирай се малко… Не искам да стоя тука и да я слушам тая как…. квичи!
– Е голяма работа, мале какъв си.. Правят си хората секс, остави ги на мира.. Всички правят секс.. Не съм малка за да не знам. Вие с кака Лора също сте правили секс като беше тука тя, така, че….
– ..Това не ти влиза в работата… Гледай си грима и… оправяй се по-бързо…

Много грозна картинка беше т’ва. Братовчедка ми дето е още дете, стои в стаята и от другата страна някакви се съдират от секс и квичат. Аз как да се чувствам в такава ситуация?? Просто едвам устоях да не я хвана и да я изкарам насила навън, че да спре да го слуша това. Вътрешно просто ми кипна на момента! Идеше ми или пък да отида и на оная малка пикла да и завря един парцал в устата, че да млъкне.. То пък бива отпускане, ама чак пък толкова… И на всичкото отгоре чак се чуваше как я блъска тоя шибайки я…

Доста сконфузно. Да бях с Лора, дреме ми.. Лора е голяма, а пък и ми е гадже. То на мен самия ми идеше да потъна в земята. Михаела пък едвам едвам се гримираше.. Като цяла вечност ми се стори нейното гримиране! Все едно, че не и пукаше от всичките викове на оная… А аз едвам я дочаках. И когато се изнагримира най-накрая.. Станахме и набързо излезнахме.. Слезнахме долу.. и си отдъхнах..

– (Аз) ..Е не днеска.. днеска просто ми дойде в повече всичко… (излизайки тъкмо от входа на хотела)
– Е то и на мен..
– А и тия сега накрая.. просто като за капак..
– Абе остави ги бе.. на мен пък не ми пука… не ми пречат.. даже ми е смешно.
– На теб не ти пука ама… оф няма значение.. Дай да… дай ако искаш е така малко да се разкараме натам към парковете, да се разходим.. Малко да ми се развее главата, че…
– Ама някъде да седнем и да пием нещо?
– Да бе.. там има къде…

Запътихме се към парковете, които бяха недалеч от хотела. Искаше ми се да направим една спокойна вечерна разходка, да се отърсим от всичките нерви от през деня. Да седнем някъде нещо да пийнеме и да се приберем. Искрено се надявах, поне до края на деня да нямам повече главоболия, ядове, притеснения и подобни…

< 21:52ч. ; в близкия парк до хотела >
Много добре ми дойде лично на мен разходката. Доста релаксиращо. Парка беше толкова красив, тих, красиви палми, прекрасни езерца.. Имаше доста хора, които както нас отмаряха вечерта там на това красиво местенце. Бяхме се разходили вече из него, а и бяхме пили по енда напитка на едно от кафенетата в парка.. И тъкмо преди да се ориентираме вече леко по леко да си тръгваме, Михаела ме помоли:

– Оле забравихме да се снимаме бе човек.. Още нямам нито една снимка.. Покрай твойте викания и крясъци… Хайде снимай ме поне сега.. Искам да пратя на мама снимка…
– Хах, покрай мойте крясъци вика.. Покрай твоя акъл по-скоро.. Хайде давай.. Къде да те снимам?
– Е тука.. ама гледай да хванеш парка назад…
– На пейката ли, седнала?
– Ми де да знам.. Давай, все тая.. ето така.. (намествайки се на пейката ми подаде телефона си за да я снимам с него)

При което тя седна… усмихна се към камерата на телефона готова за снимка… Аз нагодих обектива към нея, цъкнах за да фокусирам.. и като видях така малко по-ясно.. Само като видях в дисплея какво снимам… Шок и ток ме гръмнаха на куп…! За малко щях да и изпусна телефона… И на момента и викнах:

– Абе Михаела бе оправи се бе!!! Абе ти толкова ли си зле бе момиче?! Погледни… погледни се..! Вземи дръпни я тая рокля малко.. видя ти се карантията направо… Е не, много си зле честно.. точно като децата си… Ти никакво чувство нямаш за нищо бе….!!

– Еее добре добре хубавоо.. аре стига викал и дуднял… Ето оправих се… аре снимай… (придърпвайки си роклята)
– ..Ама още одеве ти казах – ОК, нямаш бельо ама.. поне внимавай как заставаш, как сядаш.. Имай няк’во чувство като жена баси… Не като дете.. не си на 5… Сред хора сме както виждаш, деца има.. Не е длъжен някой да ти гледа и путката тука…. Вземи се стегни малко, че наистина ме нервираш! Всеки час и всяка минута ли съм длъжен да ти правя забележки..???
– Олее побърка ме бе престании!… Добре успокой се, разбрах те…!! Млъкни просто… Снимай ме и толкоз….! Нали никой друг не ме е видял… (развика се и тя пак придърпвайки роклята огеждайки се)

Много зле беше това момиче… Тя капка чувство нямаше изобщо как да се държи, как да стои на обществени места… В много голяма степен акъла си и беше още детски. Ужас някакъв! За какво ли ми беше да идва, аз не съм детегледачка! И добре, че навреме я видях преди да стане за резил пред народа там.. И едва когато се уверих, че вече нищо не и се вижда изпод роклята и.. чак тогава я снимах. Но ми омръзна! На момента я хванах и си тръгнахме.. Писна ми просто. Много ме дразнеше вече.. Не заради друго, просто заради тъпия и акъл.. Верно, никой не я видя от хората, казах и на време да се оправи.. Но дразнеше ме самия и акъл, простоватия и детски акъл.. Капка мозък нямаше това момиче…

< 23:48ч. ; в хотелската стая >

Вече бяхме хапнали полагащата ни се вечеря долу в ресторанта и си се бяхме качили горе. Много напрегнат ден! Бях се излегнал на леглото и щраках каналите с дистанционното. Михаела тъкмо беше влязла в банята да си вземе душ. В тази Дубайска жега честичко се налагаше да се къпем. Затова я чаках да излезе, за да отида и аз да се изкъпя преди лягане. А след няколко минути, както си лежах и отпочивах, я чух да ме вика от банята:

– Филипе.. ?? (викна гласно)
– Дааа… (отвърнах недоволен, че ме обезпокоява)
– Вземи моля те хавлията от терасата и ми я дай.. че я оставих одеве да съхне там…
– Оооо честно ли.. (ставайки мързеливо) ..не ти стигна акъл да се сетиш предварително, че ще ти трябва нали… (подвикнах и от стаята)
– Дааа… точно така.. (отвърна ми от там нагло)
– Оффф… ‘що ли не си седя у вас ти.. (отвърнах без да ме чуе)

А отивайки вече към банята за да и я подам пак я запитах заядливо:

– Сега как да ти я дам като си гола и през стъклата всичко се вижда..?! Хайде ти понеже си по-умна кажи…
– Абе… ето подай ми я.. ела аз съм с гръб…
– А ти си с гръб, супер… (отивайки към нея)
– Еми не съм я правила аз банята със стъкла…
– Оф не философствай моля те… (подадох и хавлията докато беше отворила леко стъклената врата, стоейки с гръб към мене, след което нямаше как да не я избъзикам: ) …И само да ти кажа, че гъза ти е пораснал и то мноооого.. Представи си го нещо като плажна топка.. (оттегляйки се вече от там с подигравателен хилеж)
– Тапанар.. да ми ядеш гъза тогава… изчезни…
– Ахохахоахаха… (изсмях и се подигравателно пак)

Някак си… Първоначално отивайки да и подам хавлията не се замислих. Понеже колкото и да се джанкахме с Миха, когато беше по-малка и наще често ни събираха, много бяхме свикнали един с друг с нея.. И отивайки да и я дам сега… ама хич не се замислих.. Просто защото си я знаех от едно време.. Например всяка година по-преди ни водеха наще заедно на море, били сме с цели седмици дори.. Слагали са ни да спим на едно легло.. Нея специално съм я виждал всякак докато беше на 10-11-12.. и именно затова не се замислих хич докато отивах да и подам хавлията, но… В първия момент, в който я видях в гръб сега.. Нещо.. сякаш почувствах притеснение.. Имаше нещо променено вече в нея, специално в гръб хич не изглеждаше като преди детски.. Вътрешно като че ли очаквах да я видя пак същата както я помня от преди.. затова и толкова лекомислено отидох.. Но забелязах.. имаше вече промяна в нея, тялото и се бе превърнало в женствено.. Едно време дупето и беше едно смешно, мъничко.. Дори си спомням, че на няколко пъти съм я виждал как ака.. Толкова и се подигравах, тя пък се разплакваше от подигравките ми.. Но сега.. дупето и беше съвсем различно, а и цялото и тяло.. просто не очаквах.. просто не се замислих тоест.. Сякаш видях съвсем друго момиче.. сякаш видях.. жена? Видях я макар и в гръб, че тя не е дете вече, променена е, друга е.. За някакви си три години беше станала много по-различна.. Помнех я последно на 12, сега бе вече на 15. Дори ми беше чудно как за едни три години може до толкова да се промени… Явно вече трябваше да се съобразявам малко с възрастта и от сега нататък.. Иначе рискувах да попадна в сконфузни и тъпи ситуации, а никак не ми се искаше.
Михаела вече бе излязла от банята, и облякла хавлията на Лора тъкмо влизаше в стаята. Беше мой ред да вляза да се къпя, колкото и да ме мързеше, както бях изморен.. Станах, съблякох се седнал мързеливо на леглото.. след което отидох по слипове до банята. Там естествено ги свалих и веднага щом направих това, не пропуснах да предупредя провиквайки се към Миха:

– Мишее… ако излезеш от стаята докато се къпя нали знаеш, че ще те обезглавя…
– О даа Мише… бъди спокоен.. след малко ще изляза щом искаш… (бъзикайки се с мен)
– Лайнарка.. (отвърнах и смеейки се)

Така къпейки се спокойно.. чувах от стаята как Михаела прещраква каналите на телевизора. На няколко пъти увеличи някакви индийски музикални канали.. И ме накара да се развикам от банята за да намали. Имаше ефект, но за малко. След няма и минута увеличи друг някакъв музикален канал.. Пак се развиках.. уж пак намали.. Просто вече достойно си се превръщахме в цирка на хотела.. Чуваха ни сигурно на първия етаж долу! И както си щракаше каналите и увеличаваше звука просто за да ме дразни и за да викам.. По едно време щракайки попадна естествено и на един от многото секс канали.. то се чу, нямаше как да не го разпозная. А тя олигофренката задържа на него и на всичкото отгоре увеличи пак.. Развиках се така, че да опитам да надвикам телевизора.. и стоновете.. идещи от порно канала.. Хич не ми беше лесно. Обаче единственото, което получих в отговор беше олигофренското хилене на Михаела, а в смесицата и от олигофрения даже и улових словосъчетанието “..не те чувам, викни по-силно..” Побеснях! Какво ли си мислеха хората наоколо при всичкото това… А олигофренката отказваше да смени канала, просто и правеше кеф да крещя от банята… В един момент млъкнах вече, аз си продрах гърлото, а тя грам не ме отразява! Виках си: “аз само да излезна след малко ще те смачкам..” Тя пък взе, че леко поне намали след малко.. И то понеже спрях да викам, вече не и беше интересно явно.. Изплакнах се набързо, избърсах се, наденах си на задника боксерките и с бойна крачка се отправих към стаята…

– (Аз) Абе ти полудя ли? Абе ти изобщо… нормална ли си к’ва си?? (креснах гледайки я с кръвнишки поглед)
– Ахахаха.. ама не те чувах тука… викаш чак от банята, как да те чуя… (продължавайки да ми се смее и да се ебава моля ти се)
– Михаела ще ти прасна един шамар само още нещо кажи!! (изфирясах и грабнах дистанционното от ръката и за да сменя канала)
– Аххахахах.. мале колко си зъл.. За к’во ми смени канала бе, тапак.. Тъкмо интересното стана… (хилейки се като малоумна)
– Ти си олигофренка! Не се ли виждаш, че.. ти си някво психо бе! (опитвайки се в нервите си да си намеря късите панталонки)
– Дай ми дистанционното и ще ти кажа къде са ти панталонките… (като видя, че ги търся)
– Няма да ти го дам! Лайнарка…
– Аре бе тапак, тъкмо интересното стана… аре, че ще то свърши докато ми дадеш….
– Лигня проста… (хвърляйки злобно дистанционното към нея)
– Мале щеше да ме удариш и знаеш ли… (изсумтя през зъби докато си търси същия канал)
– ..к’во щеше да ме набиеш ли? Кажи ми къде са ми панталонките, скри ли ги олигофренке? И намали т’ва порно ти казах!!
– Намалено е!! Ето там са ти тъпчо, под дрехите ти… сляп ли си? Ахахах леле колко си зле…
– Еми аз от тебе всичко очаквам вече.. ‘що да не ги изхвърлиш пък през балкона долу…
– Оле каква добра идея ми даде…
– ..И сега т’ва ли намери да гледаш точно..? Аре пусни нещо по-нормално…
– Бе чакай само да… глей’ я тая как крещи, не ти ли напомня на някой…?
– На някой дето е на твойта възраст ли… ?
– Нее.. по-скоро на теб… по-крещящ човек от теб няма наоколо… (смеейки се)
– Но пък и по-ударен в акъла от тебе няма..
– ..Абе тия според теб… дали им става хубаво докат’ ги снимат? Много съм се чудила… (попита ме заглеждайки се в телевизора)
– Пф.. знам ли.. питай ги.. Абе на тебе леля дава ли ти да гледаш сексове та т’ва гледаш в момента?? (реших да я попитам)
– От де да знам.. да не мислиш, че съм гледала пред нея.. ахахах… Мале, а помниш ли като гледахме преди в баба един път.. Като бяхме аз ти и Яна..
– Хах.. помня, верно.. тия бяха яки времена.. А помниш ли на морето като гледахме.. мале цялата нощ до сутринта до светло… Майка ти накрая влиза няква рано рано в стаята… Ние се мятаме по леглата, гасиме телевизора…. Егати шока беше… (смеейки се докато си спомням)
– Абе тя разбра тогава…
– Ахахах.. сериозно ли?
– Да бе.. Не помня к’во ми каза точно, то колко отдавна беше.. Ама помня, че на другия ден ми каза нещо от сорта, че ще каже да ни вземат телевизора ако пак така правиме…
– Ахахах… кажи честно.. Ти за т’ва ли после не искаше да гледаме в стаята ви вече?
– Е да.. то ме хвана срам от нея.. Аз малка няква.. много гадно ми стана тогава…
– Ц-ц-ц-ц… мале к’ви преживявания сме имали преди като се замисля.. Абе детството си е детство…
– О мани… и аз помня.. А помниш ли като ме преби с колата ви?
– Малееее, да да… Мале т’ва мога ли да го забравя… Баща ти какви шамари ми натресе тогава…
– Даже малко ти бяха… Аз ревах цял ден бе човек, ти знаеш к’ва болка… Ти така ме натисна с тая кола, че…
– Ми не беше нарочно.. Помня, че нещо се лигавех вътре и натиснах съединителя без да искам.. мале тя като тръгна напред… И ти пък точно при стената си играеше тогава… Някъв ластик ли връзваше, к’во правеше…
– Да, ластика, искахме да скачаме с Лили…
– Баси случая…. Ма хайде спри го вече т’ва порно де тъпо е.. говорим си..

Така до някое време с Михаела прекарахме в спомени от близките отминали години. За времената, в които наще постоянно ни събираха и ни водеха насам натам.. Славни времена си бяха, спокойни, безгрижни.. За нея всъщност още си бяха безгрижни, тя още си бе дете.. Само дето аз бях малко по-пораснал вече. Но накрая и ни се доспа.. Тя още стоеше с хавлията.. излегнала се на леглото. И преди да решим да гасим телевизора и лампите, тя се зачуди:

– Абе сега как да спя аз.. С роклите няма да спя..
– Ми.. поне с тая хавлия ще можеш ли?
– Еми.. ще опитам.. (опитвайки се да си я завърже хубаво) ..оф тя к’ва е разпарцальосана от всякъде…
– Ами то това е за бърсане, не е за нощница..
– Мале две нощнички си бях приготвила…
– Нищо.. другия път три си приготви и пак ги загуби….
– Не ми напомняй, че.. знаеш как ме е яд? Имах вътре една рокля от леля.. Оная дето с нея съм на профилната във фейса, сети ли се?
– Няква червеникава май?
– Да, много е яка.. тоест беше яка..
– Оф Мише аре да спиме.. стига дудняла… (ставайки да гася лампата) ..Гаси го и ти тоя телевизор..

Легнахме най-накрая и се усмирихме. За щастие спалнята беше толкова огромна, че бях сигурен, че при толкова място Михаела няма да ми досажда докато спя. А тя по начало много лошо спеше.. Много пъти сме спали на едно легло преди, та помня добре.. Но все пак тъкмо завивайки се вече, реших да я предупредя, за всеки случай:

– И ако мислиш сега и при толкова място, да се катериш като преди пак по мене.. Ще те бутна да спиш на земята…
– Оле не знам аз кой се катери..
– Ми аз знам ако ти не знаеш…
– Ти гледай да не ти изхвръкне пишката от гащите ти, че ще те пребия.. Стой далеч от мен..
– Тапанарка.. ако искаш да си сложа и панталонките върху слиповете заради тебе в тая жега, а??
– Имаме климатик в стаята, ако не помниш.. (обръщайки се на другата страна и намествайки се да спи)
– Като има климатик сложи си гащи на оная работа… и стой по-далеч от мен. (затапих я, докато и аз се намествах да спя)
– ОК, купи ми от магазините и ще си сложа… (опита тя да ме затапи)
– Заспивай… много си хитра.. за простотии и спорене те бива, ама… Хайде спи, че и утре ще те търпя, стига ми за днес…

Така се свърши днешния ден. Първият от трите, които имах да прекарам с родата. Нужни ми бяха железни нерви, че да издържа до последния ден с нея обаче.. Или поне така аз си го представях. Всъщност обаче, нещата щяха да бъдат съвсем различни. Идеха да се случат неща странни, нетипични, шокиращи дори.. Неща дето ако от сега знаех, че ще се случат, щях още тази нощ да стана и да си тръгна за София. Тепърва започваше едно голямо и срамно, скандално, но реално шоу…

Rating: 4.25/5. From 4 votes.
Please wait...