Безплатни Секс Разкази, безплатни еротични истории

Лил

В снега

Температурата в джакузито клонеше към четиридесет и два-три градуса, а ние седяхме там повече от десет минути. Почти се бях сготвила, когато чух тих глас:
– Искаш ли да излезем навън и да се хвърлим в снега? Много е ободряващо.
– Това не го ли правят в Русия? При това само мъжете.
Той ми се усмихна.
– Ако ти е студено, може да си останеш вътре.
– В момента по-скоро се варя. Хубаво, ще дойда.
Бяхме сами на басейна, навън също нямаше кой да ни види, затова си се мотаехме голи. Когато излязохме от джакузито, го хванах за ръката и отворих вратата. Лъхна ме студ, който се усещаше като минус сто градуса, но предполагам, че беше около нулата. Наоколо прехвърчаха снежинки и падаха върху огромните преспи, натрупани в двора.
Той избра най-голямата и ме поведе натам тичешком. Беше дребничък за мъж, но когато си наумеше нещо, беше трудно човек да го спре. Хванах се здраво за ръката му и се затичах колкото ми позволяваха силите. Няколко секунди по-късно почувствах как губя равновесие и се стоварвам върху студения юрган, който поддава под мен.
– Харесва ли ти? – попита ме и се обърна по гръб.
Повторих движението му.
– Страхотно. Допреди малко се варях, а сега се вледенявам.
На всичкото отгоре усещах как върху загрятото ми тяло падат снежинки и се топят.
Той само се усмихна и ме замери с малко сняг. Пресегнах се и бутнах края на близката пряспа, който падна право върху лицето му. Той се надвеси над мен и изтръска снега върху гърдите ми. Виждах черната му коса, надвесена над мен, от която капеше вода и сняг. Потреперих, обаче се пресегнах и го съборих върху себе си.
Гърбът ми вече замръзваше, както и краката, но успях да ги свия в коленете, така че да го обгърна. Топлото му тяло се допираше до моето. Почувствах се като в сандвич – минус един-два градуса на гърба ми, плюс тридесет и няколко на гърдите – можех да изпълнявам ролята на топлинна машина само като си лежах.
Усетих как се възбуждам, а и той полека се надървяше, опрян в корема ми. Сигурно щяхме да се превърнем на ледени статуи, докато го направим, но това някак не ме притесняваше. Наместих се и го поех в себе си. Просто трябваше да сме бързи.
– Ох, замръзнаха ми топките – оплака се той, но не тръгна да се дърпа.
– На мен пък ми замръзна всичко. И недей да ми бухаш сняг в сливата.
Все пак го прегърнах и започнах да мърдам в снега, доколкото беше възможно, за да го поема повече. Всъщност, не ми беше набухал кой знае колко сняг. Този на гърдите представляваше по-голям проблем, но вече се беше разтопил. Въпреки целия студ наоколо, а може би точно заради него, ми ставаше все по-горещо. Усещах как топлият му член се плъзга в мен, как влиза докрай и после излиза, само за да ме завладее отново. Влагалището ми вече гореше от проникването му и снега.
Когато гърбът ми съвсем замръзна, го бутнах да се претъркули под мен и го яхнах, без да го пускам от себе си. Той изохка, но все пак съдейства. Вече не чувствах гърба си, но пък коленете ми направо се вкочаниха, вкопани в снега.
Сега беше моментът. Или щяхме да избухнем, или да замръзнем.
Притиснах се към него и увеличих темпото. Пъхнах ръце под гърба му и го обгърнах, а той протегна своите и ме привлече към себе си. Застенах. Удоволствието ме завладя напълно и скоро започнах да викам, прилепена към горещото му тяло, а той започна да се празни, вкопчен в кръста ми.
Отпуснахме се, омаломощени. Полежахме най-много две секунди, после слязох от него, той се надигна и ми помогна да се изправя. Не си чувствах стъпалата.
Спермата му започна да тече по краката ми. Усещах я гореща като лава. Имах чувството, че когато покапе по земята, не само ще стопи снега, ами ще прогори и дупка.
– Нека те почистим. – Той взе шепа сняг и изтърка бедрата ми. После я хвърли на земята, която не започна да свисти, и ме хвана за ръка. – А сега право в джакузито.
– Имай милост. Нека първо в басейна.
– Добре.
Този път той отвори вратата, защото на мен ми бяха замръзнали ръцете, после ме повлече към басейна. Беше топъл. Невероятно, страхотно топъл. Но по-топъл беше мъжът, към когото се притисках и който масажираше ръцете ми с леки движения.
– Нека го направим пак – помолих го и се отърках в него.
– Нека е утре. Стар човек съм, не мога повече.
– Ако ти си стар, аз съм трамвай двайсет – отвърнах му, но го оставих.
И утре е ден, казах си и се отпуснах в топлата вода и в горещите му прегръдки.