Безплатни Секс Разкази, безплатни еротични истории

Звезда

Този мъж… Всеки път, когато идваше в офиса, въздействието му върху нея я караше незабавно да се зачерви и изпоти. Включително между краката. Днес не беше изключение. Наложи се да стегне бедра и да сподави стона си, когато подутата ѝ вагина се отърка в тесния панталон. Боеше се, че миризмата на мократа ѝ възбуда се усеща през плата, затова се отдръпна на безопасно разстояние. Чувстваше се глупава покрай него – почваше да пелтечи и да си губи мисълта, затова с времето се научи да му отговаря едносрично или да си мълчи. Имаше достатъчно фенки, които поемаха разговора, за да не е нужно да казва много. По дяволите този климатик – защо непрекъснато се разваляше, когато той беше наоколо? Имаше нещо общо с проклетите закони на Мърфи: когато нещо тръгне да се разваля, се разваляше и друго, а после още нещо. Затова всички се потяха около него, докато той сменяше някакви свързващи кабели под бюрото ѝ, за да оправи принтера. Изобщо не знаеше какво прави всъщност и не я беше грижа. Беше се навел на колене и главата му се губеше под равната повърхност. Дънките се опъваха по стегнатия му задник, толкова добре оформен, че пълнеше устата ѝ със слюнка.
„Ти си такова клише“, помисли си. Неволно глътна корема си и затаи дъх, когато той се изправи. Той ѝ се усмихна и ѝ намигна.
– Готово. Пусни някой документ да видим дали ще тръгне.
„Не се съмнявам“, искаше ѝ се да промърмори. В негово присъствие всичко потръгваше. Потта между лопатките ѝ, втечнения ѝ мозък, който се опитваше да се излее между краката ѝ… един принтер ли ще му се опре?
Защо, мамка му, става така, че мъжете, горещи като него, никога не са свободни? А? Нямаше начин този да е свободен. Не и с това тяло, с тези тъмни очи и излъчване на сексуален хищник. Защо никога не поглеждат към нея като към сочно парче, а вместо това ѝ се лепяха някакви сухари с очила и проблемна захапка, които фъфлеха в нейно присъствие?
С неочаквано ожесточение Валя избра напосоки някакъв екселски документ и пусна принтиране на първата страница. Машината се оживи и изплю хартията. Тя въздъхна с облекчение. Поне сега щеше да се разкара от бюрото ѝ. До обедната почивка имаше десетина минути. Само десетина минути и можеше да се възползва от това, че всички колежки излизаха да обядват заедно в близкото кафене, да се извини, че не се чувства добре и да се затвори в тоалетната. За да мастурбира. Бог ѝ е свидетел, че напоследък едва издържаше да се прибере вечерта, за да се докосне. Сутрините, в които се събуждаше потна и възбудена с образа му в главата си и си представяше, че ръцете ѝ са на врата му, докато той е потънал в нея… Винаги стигаше на косъм на работа. Смееха ѝ се, че цепи минутата. Пристигаше потна и задъхана и те все си мислеха, че е защото е бързала. Смятаха я за неорганизирана и приемаха разсеяността ѝ за сладка. Бебето на офиса. Валя търпеше с крива усмивка снизходителното им отношение, защото нямаше как да си признае, че допреди половин час пръстите ѝ са били на клитора ѝ и бясно се е самозадоволявала. Въпреки сутрешния душ, взет съвсем набързо, соковете ѝ продължаваха да текат и в метрото, вагината ѝ беше постоянно набъбнала. Носеше си резервно бельо в чантата и в първия възможен момент се преобуваше в сухи бикини. Да не говорим колко често ползваше обедната си почивка да прави същото в тясната кабинка, докато се опитва да заглуши накъсаното си дишане.
Наложи се да се съсредоточи. Той ѝ говореше нещо. Беше се подпрял на бюрото ѝ и очаквателното му изражение ѝ подсказа, че ѝ беше задал въпрос. Мозъкът ѝ се опита да се върне обратно в главата ѝ, за да догони последното му изречение. Трудна работа, след като напоследък обитаваше единствено междукрачието ѝ.
– Ъъъ, какво?
Е, да, сега наистина ще я помисли за тъпа.
Той се засмя весело. Около очите му се образуваха ситни бръчици. Когато не се усмихваше, а това бе рядко, покрай очите му се виждаха малките чертички, които бяха по-светли от останалия тен на лицето му. Този мъж, освен че беше секси, направо пръскаше около себе си светлото си ведро излъчване. Не беше за вярване, че работеше по поддръжката. С това тяло, с това отношение, сигурно можеше да отвори и банков сейф само с поглед. Че кой би му отказал каквото и да било, когато го погледеше?
Сега вече се смееше с глас. Тя примигна. Мамка му, пак го беше направила!
– Извинявай – прочисти гърло. – Нещо съм се отнесла днес.
– Виждам. Някаква конкретна причина?
– Не – тя повдигна рамене и предпазливо се отдръпна малко по-далеч. Не си вярваше, че няма да се изкуши да се облегне на тялото му, толкова близо до нейното. Беше анализирала влечението си към него. Не можеше да го обясни. Копнеж. Действаше ѝ физически дори само да диша около нея. Влезеше ли в помещението, тя разбираше, че е той по аромата, който излъчваше. Имаше малка секси бенка на врата си, точно под линията на косата. Носеше се небрежно, но дрехите му винаги миришеха на чисто и свежо. Тениската му беше раздърпана и избеляла. Желанието да надигне плата и да прокара пръсти по кожата отдолу караше устата ѝ да пресъхне. Да не говорим, че беше развила и някакъв фетиш към врата му.
– Попитах дали усещаш колко си мокра.
– Аз… какво?!
Валя усети, че се изчервява до пурпурно. Преди да почне да хипервентилира, той се изхили, сякаш знаеше точно какво си е помислила. Не се беше намокрила, беше се подмокрила. Буквално. Оттласна се от ръба на бюрото и се приближи към нея. Тя го изгледа с опасение.
– Ето тук… – пръстът му леко докосна предната част на ризата ѝ. Беше толкова топло и задушно вътре, че бе свалила сакото си. Носеше бели ризи, под които сутиенът ѝ леко се очертаваше, но не прозираше. Валя не би допуснала да прозира. Тя сведе поглед объркано. А, да. Да, по дяволите. Беше се заляла с вода, когато той влезе. Внезапно осъзна, че се е намокрила повече, отколкото бе предположила – ризата бе залепнала за тялото ѝ и през мокрия плат се виждаше повече, отколкото беше свикнала или се чувстваше удобно.
Неловко придърпа предната част на ризата си. Дългите ѝ пръсти започнаха да мачкат плата.
Усмивката му беше станала някак различна. Ленива. Устните му още бяха извити в крайчетата, но този път ги беше разтворил. Езикът му се показа за част от секундата, облиза горната му устна и той я прехапа.
– Аз… знам. Залях се с вода преди малко.
– Трябва да внимаваш повече. Можеше да се задавиш. – Гласът му беше задавен. Нейният също. На кого му пука, че можеше да се задави с проклетата вода.
– Да… Благодаря.
Той се приближи още малко. Сякаш затвори очи за момент. Не можеше да е вярно, нали? Той… вдишваше ли я?
За момент, само за един прекрасен момент Валя си позволи да си представи, че той флиртува с нея. Размечта се за момента, в който той ще се приближи още съвсем малко, ще обхване лицето ѝ с широките си длани и ще се наведе към нея, за да…
– Ей, Валя! – тя примигна и се отдръпна. – Отиваме да обядваме. Идваш ли?
– Ами… – Проклятие, не можеше да си спомни какво имаше да прави в обедната почивка. – Не, ще остана. Не съм гладна и искам да… ами, да довърша нещо тук. Новата програма…
– … няма да избяга. Хайде идвай! Ще си вземеш само нещо за пиене. Ще се превърнеш в скучна стара мома, ако продължаваш да се завираш само между отчетите. Трябва да излизаш, момиче!
Валя се стегна и се понамръщи. Не ѝ харесваше този снизходителен тон. Отново. Приемаше го твърде навътре. Макар вечно да даваше вид, че закъснява, тя не го беше направила нито веднъж откакто бе започнала работа в счетоводната фирма. Беше професионалист, за бога! Колегите ѝ, до една жени над четиридесетте, удобно пропускаха факта, че именно тя внедряваше всички нови системи за електронно счетоводство. Вършеше си работата отлично, само дето от време на време се зазяпваше в една точка, докато си представя как облизва върха на…
О, мамка му. Той още беше до нея и я наблюдаваше с интерес. За щастие се беше овладяла. Моментът на слабост отмина. Трябваше да благодари на Таня за това, че успя да я раздразни достатъчно, за да се опомни.
– Всъщност, Таня, права си. Идвам. Едно питие ще ми дойде добре. – Или по-добре две. – Жега е. Климатикът също не работи – добави в негова посока, макар да беше очевидно. – Вие… вървете. Идвам след малко. Само ще мина… да се освежа и да сменя тази риза. – В тоалетната. Където набързо…
– Изчервяваш се – отбеляза той замислено, когато леката суматоха от излизащите жени заглъхна надолу по стълбите.
– Ами топло е – сопна му се Валя и се извърна. – Извини ме. Трябва да се преоблека.
– Да ти помогна ли?
Тя се закова. Нямаше начин. Никакъв. Шибан. Начин. Мъже като него не флиртуваха с нея. Нали? Знаеше, че я намират за сладка с това дребно сърцевидно личице и светла коса, която ги караше да я възприемат като по-малката им сестра. Включваха защитния си инстинкт около нея, което никак не беше чудно, при положение, че обикновено им стигаше до пъпа. Мразеше, че изглежда по-млада от годините си, мразеше, че всички я мислят за дете, само защото е дребна и нисичка и няма никакви гърди. Обаче бе виждала как флиртуват мъжете. Не с нея. Не. Винаги с друга. Как да сбърка обаче този зноен глас, тези игриви нотки, под които прозираше покана?
– Борисе?
Обърна се бавно. Той бе спрял да ѝ се усмихва. Изглеждаше сериозен и напрегнат, сякаш му коства усилие да се сдържа покрай нея. Излъчваше неподправена сексуална покана. Примигваше бавно срещу него, докато той се движеше. Не можеше още да осъзнае факта, че вече е до нея и усеща топлината на тялото му, а той вече я придърпваше към себе си.
– Знаеш ли – почна замислено, – че за първи път се обръщаш към мен по име? Бях почнал да се чудя дали го знаеш.
– Ааа… така ли? Не, не съм…
Думата „забелязала“ замръзна на устните ѝ, когато той се наведе към нея толкова близо, че усети дъха му. Инстинктивно повдигна лице към неговото. Въздухът почна да не ѝ достига и да влиза в нея на малки накъсани глътки. Много нежно, почти недоловимо палецът му потърка бузата ѝ и проследи линията на челюстта ѝ. Кожата ѝ се наелектризира. Усети как пътечката, прокарана от неговото докосване, незабавно пламва в отговор. Погледът му се спря на устните ѝ и тя неволно ги облиза. И тя гледаше към неговите. Бяха близо. Толкова близо, че… Защо още не я целуваше? Повдигна се на пръсти и прокле удобните си равни обувки. После забрави за тях, когато се олюля и тялото ѝ неволно се притисна в неговото. Ръката около кръста ѝ се стегна и той издиша рязко. Валя затвори очи и разтвори подканващо уста. Неговата бавно се сключи върху устните ѝ. Сякаш се притесняваше да не я изплаши, целувката му беше лека и внимателна. Само че не беше разчел съвсем правилно Валя. Тя определено не беше някое малко сладко момиче, невинно от белите памучни гащички до последния косъм на главата си. Затова тя просто изключи притесненията си и му се нахвърли. Ама буквално му скочи – така, както след време щеше да се чуди на смелостта си да го направи и точно така, както винаги бе искала. Захапа го. Пое изненадания му стон в устата си и езикът ѝ го примами навътре. Изгаряше, буквално изгаряше от жегата между телата им, притиснати едно в друго. Беше се вдала в това да го вкусва и гали с език, да засмуква устните му, но си даваше сметка и как тазът ѝ се е притиснал в неговия и несъмнения му твърд отклик срещу корема ѝ. Той я повдигна и завъртя и Валя внезапно се почувства на много по-удобна височина, когато я остави да седне върху бюрото ѝ. Настани се между краката ѝ и тя незабавно ги отвори широко, преди да го придърпа с прасци плътно до себе си. Сега подутината беше точно където трябваше да бъде. Разделяха ги само дрехите. Несъзнателно се отъркваше в него, не стоеше мирна, докато продължаваха да се целуват като освирепели от глад. Сега поне не си счупваше главата да я вдига към него и ѝ беше много по-удобно да зарови пръсти в леко прорасналата му коса. Дръпна го силно към себе си и най-сетне удовлетвори желанието си да докосне тила му. О, Боже! Беше точно както си мислеше – най-сексапилната част от него… Е, когато е облечен…
Борис изохка, когато тя отново го ухапа и се отдръпна леко невярващ. Устните му бяха подути, влажни и изпълнени с кръв. Беше сигурна, че и нейните не изглеждат по-добре. Както и долните ѝ устни… О, не…! Даде си сметка, че бельото ѝ е безвъзвратно съсипано, мокро до последната копринена нишка дантела.
– Ти… – той преглътна и сякаш се опита да се овладее. – Трябва да спрем. Всеки момент някой…
– Не спирай! – Валя не знаеше кой е поел властта над гласните ѝ струни, но много, много ѝ харесваше да го вижда така разтърсен. От нея. – Никой няма да ни прекъсне в следващия… ами, почти час. Обядват до късно и никой не бърза да се върне, защото тук климатикът…
–… не работи. Знам.
– Да. – Тя въздъхна отново в устата му и този път и двамата сякаш нямаха нищо против жегата на телата си и на околния въздух, нито неудобството да се натискат насред празния офис.
– Тогава ти…?
– Шшт. – Защо им трябваше да говорят? Не че ниският му глас не я караше да потреперва от възбуда, обаче наистина предпочиташе да действат, не да губят време в приказки. Валя го придърпа пак към себе си.
– Толкова си гореща – промърмори той и простена в шията ѝ. Тя се изви назад, за да му даде достъп до чувствителното място зад ухото си. Чувствено се извиваше срещу него, потъркваше се в ерекцията му и движението докарваше и двамата до лудост. Дишаха тежко един срещу друг, дъхът им се смесваше. Езикът му танцуваше по шията ѝ, връщаше се на устните ѝ и дълго пиеше вкуса ѝ. Ръцете му я галеха през дрехите, Валя го беше стиснала конвулсивно за горната част на ръцете, сякаш от страх, че ще се отдръпне.
Борис се засмя тихо.
– Можеш да ме пуснеш. Никъде няма да ходя. Толкова отдавна искам да направя това… – той почна да разкопчава копчетата на ризата ѝ малко непохватно, но достатъчно успешно, за да я разсъблече бързо. Тя му помогна да свали дрехата от раменете ѝ и пак се притисна към ръцете му, които изследваха формата на гърдите ѝ през сутиена. Беше прехапал устни, докато ги галеше през фината бяла дантела.
Валя знаеше, че гърдите ѝ са твърде малки. Сутиенът беше по-скоро за нейно спокойствие и да прикрива формата на зърната и цвета на ареолите ѝ под дрехите. Иначе нямаше особена нужда от него. Обаче Борис я гледаше с такова дълбоко чувство, докато освобождаваше гърдите ѝ от чашките, че тя забрави притесненията си и нищо не каза, когато той с лекота обхвана плътта ѝ. Ръцете му я покриха напълно.
– Боже, съвършени са…!
Езикът му се стрелна към едното ѝ зърно и го облиза. Мокрото чувство я заля на талази и вагината ѝ реагира с тласък на нова избликнала влага. Валя измърка.
– Направи го пак! Издаваш толкова хубав звук, когато те докосвам…
– Не спирай…
Той се засмя. Върна се на гърдите ѝ. Намокри зърното ѝ и се прехвърли на другото. Докато облизваше и засмукваше пръстите му се свиха около другата ѝ гърда и я загали. Отначало беше нежен, не я стискаше, но начинът, по който тя бурно реагираше, го накара да засили натиска. Прищипа между два пръста зърното ѝ и го опъна към себе си, докато зъбите му одраскаха другото. Засмука я. Имаше възхитителен вкус. Усещаше аромата и на потта, и на възбудата ѝ. Феромоните се излъчваха на талази от кожата ѝ. Побъркваше го от възбуда. Членът му опъваше бельото му и го караше да се чувства пристегнат. Нямаше търпение да се отърве от дрехите.
– Чакай…
Валя издаде протестиращ звук, когато той се отдръпна. Борис знаеше, че противно на това, което тя казваше, всъщност нямат никакво време за дълга игра. В същото време му се искаше да забавят темпото, за да се наслади на първия си път с нея. Искаше да я гали до премала, докато се разтопи в ръцете му, а после да я чука все по-яростно, докато и двамата изгубят представа къде са и какво се случва. После пак. И пак. Да потъне в тази малка уста и тя да го засмуче дълбоко, а после да преглътне до последната капка свършването му. Само че сега наистина нямаше време, а той не беше от хората, които да не се възползват от ситуацията.
Заключи вратата и се обърна към нея. Разсъблече се, без да сваля поглед от лицето ѝ. Изрита в безредие тениската си, после се зае с дънките. Тя поруменя, преглътна, когато свали обувките и чорапите, а после и боксерките си и се изправи пред нея напълно гол.
– О, Боже…! – не можеше да отмести поглед от тялото му. Беше стегнато, без да е прекалено релефно. Личеше, че спортува, без да изпада в крайности. Под корема му ерекцията му бе надигната и изглеждаше… ами, леко заплашително. Всичко в него крещеше за секс. Когато най-сетне освободи члена си от пристягащото го бельо и простена с облекчение, звукът резонира в тялото ѝ, сякаш тя самата въздъхна от очакване… и удоволствие.
– Харесва ли ти това, което виждаш? – гласът му беше пресипнал и дрезгав. Той обхвана члена си с ръка и започна да го гали по цялата му дължина.
Тя кимна, без да посмее да се довери на гласа си. Краката ѝ леко трепереха, докато спускаше задника си по ръба на бюрото, за да стъпи на пода. Без да сваля поглед от него, разкопча копчето на панталона си. В тишината ясно чу как той си поема рязко дъх. Вагината ѝ пулсираше жадно. Ноздрите му се разшириха, когато свали бикините си и се изправи пред него гола. Леките бръчици от двете страни на устата му се задълбочиха, после той бавно, лъстиво се усмихна.
– Точно така си те представях без дрехи.
В единия момент беше на няколко метра от нея, до вратата, после изведнъж се озова на сантиметри. Тя примигна, когато я обгърна с ръце. Плъзна своите по тялото му със същата трескавост.
– На бюрото или на дивана?
– Даваш ми избор?
– Винаги! – издиша във врата ѝ и целуна края на ухото ѝ.
Пръстите му слизаха по пътечка надолу и без колебание тя разтвори крака, за да му даде достъп до вагината си. Тази малка, стегната вагина, в която пръстът му потъна без съпротивление и изтръгна тихичък звук на удоволствие и от двамата.
– За какво говорехме? – попита го без дъх, докато разтваряше гънките ѝ, а палецът му се завъртя около набъбналия ѝ клитор.
– Убий ме, не помня… Около теб си губя ума. – Изпитваше отчаяна нужда да ѝ се насити докрай, за да може след това да си върне разума. От месеци му стигаше само да влезе в офиса ѝ, за да се надърви. Ходеше си с ерекция почти през цялото време, а мозъкът му се беше втечнил. Как е възможно някой, който изглежда като дванайсетгодишен и има същите килограми, да го кара да си забравя ума?
– Много си стегната… Нали не ти е за първи път?
Тя се засмя и го ухапа по рамото. Ръката ѝ се движеше опасно близо до члена му, докато галеше корема му все по-надолу. Обхвана го и двамата застинаха.
– На колко точно си мислиш, че съм, Борисе? – попита го палаво, докато изследваше формата и дължината му. Наслаждаваше се на копринената гладкост на кожата му, на твърдостта отдолу.
– Ъъъ, не знам. На осемнайсет? Във всеки случай се надявам да не си по-малка.
– Идиот – Валя стегна хватката си около долната част на ствола му и се изпъна под неговата ласка. – Двайсет и шест. Не съм девствена.
– Това е… добра новина. Не искам да те боли. А дали… случайно…
– От години съм на хапчета. Заради цикъла. Това ли искаше да попиташ?
Той кимна.
– Ще свърша в теб – обеща ѝ мръснишки. И двамата потръпнаха. – Чист съм.
Тя изви вежди. Трудно ѝ беше да мисли, но с всяка следваща мръсна дума, която шепнеше в ухото ѝ се разгаряше все повече. Усещаше как по пръстите му тече влагата ѝ, но нямаше време да се засрами от бурната си реакция. Гърдите ѝ се надигаха от рязкото пресекливо дишане, а устните ѝ бяха пресъхнали. Тя ги облиза.
Валя се взираше в члена му с такова нетърпение, че топките му се свиха конвулсивно. Борис се притисна към нея и повдигна малкото ѝ задниче на бюрото, преди да се наведе между краката ѝ. Имаше чувството, че няма да може да издържи повече от минута в нея, затова, докато още имаше капка акъл в главата си, искаше да ѝ даде поне един оргазъм.
Вагината ѝ беше почти напълно оголена. От горната страна на триъгълника беше оставила малка тясна ивица тъмни косми, които контрастираха с бялата ѝ кожа. Устните ѝ бяха прибрани, деликатни като на момиче, макар и набъбнали и изпълнени с кръв. Разтвори ги с палци и завря езика си в нея.
– Ооо! – изстена тя с тънкия си нежен глас, който го подлудяваше.
– Чудесна си – усмихна се той срещу пулсиращата ѝ плът. – Гореща, мокра, готова… за чукане.
Вратът ѝ се изви назад, когато започна да масажира клитора ѝ и да редува да го засмуква и отърква със зъбите си. Пръстите му работеха в нея, движеха се сякаш навсякъде. Пръстите на краката ѝ се присвиха, тялото ѝ отмаля. Затвори очи. Чуваше стоновете си глухи, някак отдалеч. Пръстите му станаха два. Влязоха с лекота, защото бе много мокра и готова, но в същото време той си даде сметка, че ще ѝ е трудно да поеме пениса му. Изглеждаше толкова малка и тясна. По пръстите му течеше мед. Извади ги и ги облиза, докато гледаше изражението ѝ на неподправена похот.
Чувството за пълнота я напусна и тя запротестира. Опита се да го привлече към себе си с бедра, увити около раменете му. Стисна главата му, зарови пръсти в косата му и го привлече обратно.
Той се засмя във вагината ѝ и издиша топъл въздух срещу нея. Напъха пръстите си докрай, след това ги издърпа, захапал долната си устна. Членът му пулсираше болезнено. Не можеше да се сдържа. Добрите му намерения щяха да отидат на майната си.
– Разтвори си широко краката, Вале.
Петите ѝ се вдигната нагоре, а коленете ѝ се изтеглиха настрани до тялото ѝ. При гледката на ръцете ѝ, които захлупват гърдите ѝ и как тя започва да търка втвърдените си зърна, му се наложи да затвори за малко очи, за да не свърши само от това, че я вижда така разгонена и открита. Езикът му се зарови пак в нея, а тя се извиваше и стенеше, мокра от пот и желание.
– Ще свърша… Не спирай… Моля те!
Последното „моля те“ го извика високо, протяжно, накъсано от тръпките, които я разтърсиха. Оргазмът ѝ дойде с жестоко присвиване на корема ѝ, вагината ѝ се стегна около пръстите му със сила, от която дъхът му пресекна. Само като си представи да направи същото около пениса му… Езикът му я обладаваше като полудял, чукаше я, усещайки как свършва на езика му със сладкия си избухнал вкус.
Тя свърши отново. А може би това бе част от първия ѝ оргазъм, продължителна ярка кулминация без край. После отново. Ръцете ѝ търсеха опора, деряха кожата му, присвиваха се около главата му. После тя изскимтя. Отблъсна го. Ръката ѝ се отплесна по мокрото му от пот чело.
– Стига…! Борисе, моля те… не мога повече. Вие ми се свят. Твърде много е, а аз… искам да те усетя вътре, преди да припадна.
Обърса устни в нейните и приключи с дълбока целувка с език, с която да сподели собствения ѝ вкус. Хвана я за краката и ги преметна през раменете си. Издърпа ги нагоре и настрани и я задържа за глезените. Членът му потръпна, докато нагласяше главата си на входа на малката ѝ вагина.
И двамата усетиха разтърсващо първия тласък, с който влезе в нея. Докато членът му потъваше навътре, подмамен от мекотата ѝ, Борис се опитваше все пак да се сдържа, за да не я нарани. Стегнатия ѝ корем се изду от отчетливата подутина на формата на пениса му в нея и гледката го накара да разшири очи. Толкова тясно и меко… Никога до момента не бе влизал толкова трудно. Тя се опитваше да сдържа дъха си, да отпусне мускулите си около него, да се нагоди. Не можеше да ѝ даде повече време. Не беше способен.
– Не се сдържай, Борисе… Всичко е наред. Давай!
Борис заби петите си в пода и тласна докрай. Прониза я като абсолютен дивак, макар да не бе сигурен, че не я боли. Гърбът ѝ се огъна в дъга. Гърдите ѝ се надигнаха, докато вагината ѝ трептеше около пениса му. Малката ѝ ръка с дълги пръсти се плъзна между тях и тя обхвана тестисите му. Внезапно полудя. Почна да влиза и излиза от нея с резки, кратки движения, без да се отдръпва напълно, преди да се върне обратно дълбоко в нея. Усещаше стената на матката ѝ и как блъска по нея. Някаква част от мозъка му го предупреждаваше, че я наранява и че после ще я боли, но изглежда тя не само че нямаше нищо против, но и го окуражаваше да блъска все по-силно и по-силно като стискаше задника и топките му и се извиваше под него невъздържано.
Пъхна ръце под задника ѝ и се наведе над нея. Гърдите ѝ се сплескаха в неговите. Зарови глава до шията ѝ и затвори очи. Бедрата ѝ бяха разтворени докрай, тялото ѝ подскачаше и се местеше под него. Завъртя таза си веднъж, влезе в нея с въртеливо движение и доволен чу реакцията ѝ.
– Направи го пак – простена Валя.
Вагината ѝ се беше отпуснала да го приеме, но сега се сви около члена му в предоргазмен спазъм. Темпото му се усили, движеше се все по-бързо и по-бързо. Накрая буквално започна да я блъска в твърдата повърхност на бюрото като пневматичен чук.
– По-силно! Искам да те усещам по-силно… Борисе!
Стоновете ѝ излизаха от устата ѝ, докато мекотата ѝ го обгръщаше плътно. Ритъмът на виковете, които споделяха, се определяше от звука на удрящите се в мократа ѝ плът тестиси.
– Свършвам…! – ноктите ѝ се забиха в него и този път вагината ѝ просто го пристегна и забави движението му навътре. Усети как деликатната ѝ плът започва да пулсира в ритмични спазми. Прикова раменете ѝ със своите и я задържа така, докато тя се мяташе под него. Чак когато се отпусна малко в отшумялата кулминация, успя отново да се задвижи в нея. Членът му се изпълни за последно, докато мощно се заби до край, а собственият му оргазъм го помете, втечнявайки го от главата до пръстите на краката. И всичко това бе съсредоточено между краката му – избухна от тестисите му и се изля в нея. До капка.
Блъсна пак, оттегли се, после още веднъж, докато се изцеждаше. Главата му се отметна назад.
Усети спермата му в себе си – гъделичкащо топло усещане дълбоко във вагината ѝ. Галеше го и се наслаждаваше на изписалото се по лицето му удоволствие, на напрегнатите черти на лицето му, които бяха изтрили изкусителната му усмивка в напрегната болезнена гримаса, преди облекчението да отпусне мускулите му. Борис се стовари върху нея тежко и тя пое тялото му, въпреки неудобната поза. Не ѝ тежеше. Наслаждаваше се на връзката между потните им тела.
Трябваше му малко време, за да се отдръпне и да я погледне с леко виновен поглед.
– Заболя ли те? – гласът му беше пресипнал.
Тя поклати глава. Не можеше да се довери на гласа си. Беше я втечнил. Болката беше тъпа и пулсираща, тялото ѝ отдавна не бе приемало мъж в себе си, но не, не се чувстваше наранена. Чувстваше се повече от добре. Изпълнена.
Той се отдръпна от нея с мокър звук и двамата се засмяха на бъркотията между краката ѝ. Спермата му потече навън и оплеска всичко. Пръстът му я потърка там, докато очарован гледаше как семето му излиза от нея. Беше я маркирал. Валя се изви и се задъха, на границата на нов оргазъм. Трябваше ѝ само малко стимулация, за да свърши пак. Само няколко движения, за да я накара да се загърчи отново.
Нямаше сила да стане. Лежеше и дишаше тежко. Краката ѝ почиваха на хълбоците му, докато той я галеше.
– Трябва да станем… Всеки момент…
Тя кимна, но и двамата не понечиха да се отдръпнат. Часовникът тиктакаше на стената зад гърба му и тя присви очи срещу него. Наистина ли бе минал само половин час? Имаха още малко време, а и вратата беше заключена. Сега не можеше изобщо да мисли, а и не ѝ пукаше, ако някой разбере, че се е чукала с него. Стаята миришеше на пот и на секс, беше задушно.
– Хайде. Да се почистим, преди някой да е дошъл – той я надигна и я подкрепи, когато Валя се олюля.
– Не си чувствам краката – оплака му се.
– И аз моите – призна ѝ. – Направо ми отвъртя мозъка. Няма връзка с тялото.
– Хубаво.
– Хубаво ли?
– Много хубаво.
– Хм, Вале… Какво ще кажеш да се разболееш за остатъка от следобеда?
Блесналият ѝ поглед. Безценно.
– Всъщност… Усещам как вдигам температура. Мисля да си полегна и да… си полекувам гърлото.
Той я целуна, не можеше да се сдържи. Сладкият ѝ вкус, все още накъсаният ѝ дъх го караха да си представя как устата ѝ се свива около главичката на пениса му и как после малко по малко я учи да се отваря за него, докато го поеме дълбоко и до край. Членът му потръпна за малко, преди да се отпусне върху изцедените му топки. „Още не, приятел. Скоро.“
– Знам точния инструмент… да излекуваме гърлото ти.