Oгромно благодаря на Звезда за редакцията!
Глава 2
Това си спомняше Деси, докато се молеше да бие звънецът за край на часа по английски. Тя бе забила красивия си и малък нос в черната дъска. И така вече 10 минути, които й се струваха цяла вечност…
Тя трябваше да стои мирна въпреки стотиците мравки, които облизваха меда по путката и ануса й. Мравките я подлудяваха, а Деси се възбуждаше все повече и повече, когато те маршируваха по младия й клитор.
Разбира се, тя си спомняше само някои от детайлите с Добрев и Директора – в нощта, когато тя свърши, самозадоволявайки се, и Добрев се изпразни в устата й, Деси бе толкова надрусана, че не можеше да си каже името. На сутринта след това малко шоу, което тя направи на перверзните възрастни, Деси се чувстваше ужасно. Такъв беше ефектът на това, с което я дрогираха.
Тя каза на майка си да се обади в училище и да каже, че няма да отиде. Майка й се съгласи – Деси не бе от тези момичета, които се правеха на болни. По-малката сестра на Деси – Силвия надзърна в стаята й. Силвия растеше много красива. Гърдите й още не бяха станали такива като на сестра й, но си личеше, че Силвия ще е също толкова сексапилна.
– Ей – каза Силвия, – къде си била снощи? Не чух да се прибираш.
Деси веднага започна да събира спомените си. Тя си спомни, че отиде в апартамента на господин Добрев, но нищо повече. Имаше смътен спомен, че беше гола, и това я накара да се изчерви. Какво се бе случило? Защо не можеше да си спомни?
– Поостанах в училище да помогна – излъга Деси. Тя мразеше да лъже сестра си, но самата тя не знаеше истината.
Деси стоя цял ден в леглото. На следващия ден, въпреки че беше добре, тя пак накара майка си да се обади да я извини. Беше я страх да се срещне с г-н Добрев. Наистина ли тя беше гола до него? Беше ли я чукал той? Деси се чудеше. Искаше й се да бръкне между краката си и да провери дали все още е девствена.
На третия ден тя почувства, че няма избор. Не можеше да стои постоянно вкъщи. Облече се скромно – сини дънки и суитчър, и отиде на училище. По време на първия час влезе заместник-директорът.
– Десислава Даниелова да се яви при директора.
Това дойде като гръм. Всички в класната стая се обърнаха към нея и красивата тийнейджърка се изчерви. „Какво пък“, мислеше си тя, „не съм направила нищо лошо“. Можеше да я вика за нещо друго – уроци, документи, всичко. Деси взе чантата си и тръгна към кабинета.
– Влез, Деси – каза приветливо директорът.
Деси си отдъхна. Ако бе направила нещо лошо той щеше да е по-строг. Той я покани да седне и затвори вратата. Стори й се, че заключа , но можеше и да се е объркала.
– Как си? – попита я той, без да сменя изражението си.
– Добре съм – каза нервно Деси.
– Добре, а? Можем да го променим това, ако ти покажа нещо.
Деси чак сега забеляза, че в стаята има телевизор, вързан към видео. Директорът натисна дистанционното и се появи картина. На нея младата Деси бе чисто гола, само по чорапи, и се самозадоволяваше на канапето. На масата пред нея имаше бутилка уиски, свити цигари марихуана и бял прах, най-вероятно кокаин. Деси никога през живота си не бе докосвала наркотици, но сега изглеждаше по съвсем различен начин. Тя гледаше с ужас как мастурбира пред камерата. Филмът нямаше звук, но камерата умело прехвърляше фокуса по лицето и тялото й. Разбира се и долу между краката й, където пръстите на Деси здраво стискаха клиторчето й. Лъщящи вагинални сокове се стичаха от путката й. Камерата се спря върху главата й и се видя как мъжка фигура се приближава. Не можеше да се разбера кой е, но беше среден на ръст. Курът му бе огромен. Той се сниши над Деси и го вкара в устата й. Това бе потресаващо. Деси бе тотално унижена. Курът на мъжа бързо се движеше в устата й.
Директорът постави ръка на рамото й и Деси се стресна.
– Харесва ли ти видеото? Има още.
Той превъртя малко от касетата. От гласа му личеше, че изпитва удоволствие от униженията на Деси, която просто бе онемяла, но започна да се досеща, че филмът е сниман преди 2 дни в апартамента на г-н Добрев.
– Виж това – той се върна на бюрото и й пусна още веднъж записа, в който тя си признаваше, че е преписвала на теста по математика.
После спря записа и й подаде бял плик. В плика бе най-лошото – голяма снимка, извадена от филма. На нея лицето на Деси бе в близък план, очите й бяха леко притворени, а устните й бяха обвити около дебел мъжки член. В долния край на снимката бе надписано: „АЗ СЕ КАЗВАМ ДЕСИ ДАНИЕЛОВА. ЖИВЕЯ НА УЛИЦА 3-ТА, НОМЕР 36, ДОМАШНИЯТ МИ НОМЕР Е 55-51-12. 11. А КЛАС. АЗ ОБИЧАМ ДА ДУХАМ НА ИЗВРАТЕНИ И ПЕРВЕРЗНИ ТИПОВЕ. МОГА ДА НАПРАВЯ ВСИЧКО, КОЕТО МОЖЕТЕ ДА СИ ПРЕДСТАВИТЕ“.
– Господин Директоре – промърмори смаяната Деси, – какво е това? Защо го правите?
Директорът мърмореше нещо на себе си. Деси не можеше да го разбере, но после той запя тихо на глас някаква песничка, в която се пееше нещо от сорта на „ти си на 16 и си красива, и си моя“.
Деси бе безмълвна.
– Деси, сега ще ти обясня твоя нов живот. Живот на курва и свиркаджийка. Ти си вече изцяло моя. От този момент нататък ще правиш каквото ти кажа. Ясно ли е, малка кучко?
Намирайки се в пълна безизходица, Деси поклати покорно глава. Тя все още си мислеше, че това е някакъв ужасен кошмар. Никой досега не й бе говорил по този начин. Това бе недопустимо за нея. Тя веднага би се оплакала, би казала на майка си, дори би налетяла на бой.
– А сега, курвичке, ще ти обясня какво ще се случи с теб, ако не се подчиняваш. Имам няколко копия на този филм. Никой не знае кой ги е направил. Те са обработени и единственото нещо, което хората ще видят на тях, е курвичката Деси Даниелова, която смуче курове и се дрогира. Дори съм раздал някои копия на приятели. Само една дума е достатъчно да кажа и касетата ще бъде изпратена до вашите, приятелките ти и разбира се около 50 момчета от училището. Всички ще ги получат, бъди сигурна. А тази снимка с надписа ще бъде дадена за публикации в интернет. За 24 часа хиляди перверзници ще знаят коя си, къде живееш и къде ходиш на училище. Поне 100-200 от тях ще искат да те видят лично. Сигурно ще бъдеш следена до и от вас, вероятно няколко пъти ще те изнасилят или отвлекат. Ако идеш до полицията или дори се опиташ да ме убиеш, мои приятели ще се погрижат всичко това да стане. С живота ти ще бъде свършено. Така че, малка курво, затова си пея, че си моя.
Деси се чувстваше като умряла. Беше брутално изнудвана. Нямаше избор, освен да се подчини на извратения директор.
– Е, да започнем, малка разгонена маймуно – каза злобно Директорът, опитвайки да я унижи още повече.
– Моля ви – измънка бедната Деси, – не правете това с мен, обещавам да съм добра.
– Разбира се, че ще бъдеш добра – каза саркастично Директорът, – ще бъдеш супер и ще играем много игри – продължи той. – Ще ги наричаме „игрички с Деси“. Повечето сигурно няма да ти харесват, въпреки че имаш шанса да си докараш някой и друг оргазъм. За теб това училище ще бъде истински ад. Така е, Деси. Ние сме група мъже, които се забавляват с ученички като теб. Ти не си първата, нито последната. Просто в момента си проект номер 1.
– Моля ви, господин Директор, ще направя всичко – каза умоляващо Деси.
– Естествено. Стани и се съблечи!
Деси се поколеба.
– Хайде, путко! – извика грубо Директорът.
Деси нямаше избор. По-късно тя сигурно щеше да си представя как удря ужасния директор. Но сега тя трябваше да се подчини, защото можеше да рискува целия си живот. Тя стана и бавно започна да сваля дрехите си. Когато вече бе гола, Директорът я накара да легне по гръб на бюрото. Той хвана краката й и бавно ги разтвори. Сърцето на Деси биеше като обезумяло, но тя се подчини. Дали той щеше да я изнасили сега? Вместо това той извади буркан с мед от бюрото си.
– Не мърдай, кучко – изсъска той и бавно започна да я намазва с мед между краката. Ръката му стържеше по чувствителното място между ануса и вагината и се плъзгаше по бузите на дупето й. С едната си ръка той държеше отворени срамните й устни, а с другата ги намаза отвътре. После повтори същото с ануса й. Деси бе уплашена и не разбираше нищо.
– Моля ви, не правете това с мен – измънка тя.
– Млък – каза Директорът. – Чуя ли още една дума… – Той се протегна към земята, взе белите й гащички и ги натика в устата й. – Ще стоят тук, докато ти разреша да ги извадиш, ясно? – Той извади буркана с мравките. – Помни, не само училището, мама, татко, но и целият свят може да види касетата. – С тези думи той изсипа буркана с мравките в гащите й.
Деси бе ужасена, но се подчини и не мръдна. Искаше й се да изкрещи, но не го направи.
– И накрая – каза Директорът и извади чанта от бюрото си – … дрехите, които си облякла, са доста скромни за курва-маймуна като теб. Отсега нататък ще носиш каквото ти кажем. Сложи си това.
Деси слезе от бюрото. Мед се стичаше по бедрото й. Ужасните мравки започваха да пълзят в нея. Тя извади чифт пликчета от чантата и си ги сложи. Върху тях обу много къса пола, която почти показваше бузите на младото й дупе. В чантата нямаше сутиен и Деси погледна умоляващо Директора. Бикините й бяха все още в устата й. Директорът каза:
– Без сутиен. В бъдеще няма да има и бельо.
Деси си облече бялата блуза, която й беше приготвена, и я закопча, но Директорът разкопча горните две копчета. Младите напращели гърди на момичето изпълниха блузата. Директорът забеляза кафявите зърна, които скоро щеше да опита. Деси обу обувки с високи токове. Никога не си бе представяла, че ще бъде облечена по този начин, и то в училище. Директорът извади тиксо и започна да го увива около кръста, за да залепи бикините й за тялото. После залепи парчета тиксо и около бедрата й.
– Ако само се опиташ да си махнеш гащите – предупреди той уплашеното момиче, – ще заменим мравките с хапещи. Сега, последни инструкции. Ти си свиркаджийка. Срещата ни ме възбуди. Искам да клекнеш и да ми духаш.
Уплашената Деси клекна неохотно пред Директора и извади бикините от устата си, докато той се разкопчаваше и извади твърдия си кур.
– Поеми го дълбоко и използвай езика си.
Деси се наведе напред и отвори устни. Директорът вкара кура си в нейната влажна, млада уста. През всичките нейни години тя не бе изпитвала такова унижение – беше облечена като курва, коленичеше и смучеше члена на Директора на училището, докато в същото време стотици мравки се разхождаха из вагината и ануса й. Беше кошмарно, но тя нямаше избор. След няколко минути на смучене Деси усети, че курът започна да потръпва и да се уголемява. Директорът хвана с ръце главата й и заби кура си още по-дълбоко към гърлото й. Деси започна да се задавя, но успя да се овладее. Курът на Директора изригна – изстрелваше струя след струя от сперма дълбоко в гърлото й. Деси преглъщаше. Стори й се безкрайно дълго. Преглъщаше ли, преглъщаше, докато накрая всичко свърши.
– Браво, малка кучко – каза Директорът, – сега се връщай в клас и ако днес някой учител ти каже нещо, те съветвам да го слушаш. Скоро ще се включат и други, затова не трябва да ги разочароваш.
Деси се чувстваше като парцал. Унижена, тя започна да събира старите си дрехи в ученическата си чанта.
…
Накрая звънецът би и унижението на Деси пред класа й завърши. Докато съучениците й излизаха от стаята, учителят Генов й прошепна тихо, така че никой да не чуе:
– Деси, остани така, както си.
Деси остана застинала с нос, забит пред дъската. Гладните мравки правеха пир в младото й дупе, влизайки и излизайки от интимните й отвори. Това я подлудяваше, но Деси се държеше.
Когато и последният й съученик излезе, Генов затвори вратата.
– Я, я – каза той, – как е пълната с мравки путчица на Деси?
Момичето на знаеше какво да отговори. Господин Генов явно също бе в играта с Директора и г-н Добрев. Деси знаеше, че трябва да се държи предпазливо.
– Попитах те нещо, Деси, мравка такава?
Генов стоеше точно зад нея. Той се доближи и гласът му стопли врата на Деси. Ако някой влезеше, би си помислил, че учителят просто порицава непослушна ученичка, но нещата съвсем не стояха така и Деси го знаеше.
– Не знам, господине. Може ли да отида за следващия час? – помоли се Деси.
– Разбира се, кучко – каза Генов.
Деси потръпваше при всяка следваща обида. Тя не бе свикнала да чува такива думи.
– Може ли да тръгвам? – попита пак унизената ученичка.
– Разбира се – каза учителят и Деси слезе от дъската.
Генов я огледа. Погледът му се спря на изкусителните й и млади гърди.
– О, имаш малък проблем – каза той.
Деси погледна надолу и видя, че по гърдите й има две големи петна от тебешира точно на зърната й.
– Нека да те почистим – каза подигравателно учителят.
– Не, така е добре – отвърна Деси, – ще закъснея.
– Глупости – отвърна Генов, – не мога да те оставя да се разхождаш така. – Той извади някакъв пакет от бюрото си – някакви влажни салфетки. – Ето, сега ще те изчистя.
Деси знаеше какво цели той и се отдръпна. Тя не искаше учителят й по английски да се забавлява с циците й. Въпреки ужасните неща, които й се бяха случили напоследък, тя все още имаше достойнство.
– Стой мирна – ядоса се учителят, – заповядвам ти, сложи си ръцете отстрани, кучко.
Треперейки, Деси се подчини. Генов започна да търка дясната й гърда. Студенината и влагата на салфетката обзеха гърдата на Деси бързо, защото тя беше без сутиен. Младото й зърно се втвърди и уголеми. Деси погледна към блузата си и видя, че тя бе станала прозрачна от мазната влага.
– Господин Генов, ще закъснея… О, Боже, всички ще видят това!
Бедната Деси, която бе преживяла толкова много, сега бе още по-унижена.
– Не мърдай – изсъска учителят. Той извади нова салфетка и повтори същото с лявата й гърда.
Резултатът бе същият – едро, втвърдено зърно, и прозрачна блуза. Сега всеки можеше да види перфектните млади цици на Деси и техните твърди зърна, а класните стаи бяха пълни с ученици през междучасието.
– Ето, махнахме всичкия тебешир – каза Генов с подигравателна усмивка. – Деси, заповядвам ти да си носиш тетрадките в ръка и отстрани на тялото. Само ако се опиташ да скриеш тези сладки секси гърди, ще те докладвам на Директора за неподчинение, ясно ли е?
Деси знаеше какво има предвид той. Тя можеше единствено да се надява да не я забележи никой и да се движи бързо.
Коридорите бяха още пълни, докато Деси вървеше с почти голи гърди, клатещи се без сутиен. Зърната й се търкаха в тясната блуза и ставаха дори по-големи и твърди. Всеки ученик в коридора спираше и гледаше. Някои се смееха, други сочеха с пръст, докато младото и до вчера културно момиче забързано се движеше само.
– Деси, харесвам новият ти начин на обличане – каза някакъв мъжки глас.
– Ебати циците – дочу се друг.
Друга група момчета избухнаха в смях. Деси не вярваше, че всичко това й се случва. Това беше кошмар. Група момчета викнаха:
– Искаме цици!
На Деси й се искаше да дойде някой от другите учители и да я спаси от това. Когато достигна до класната стая, Деси почти се бе разплакала. Тя влезе в стаята и незабавно седна на мястото си. Задави се в сълзи. Животът й беше истински ад.
Останалата част от деня мина спокойно. Докато стоеше в час, блузата й изсъхна, а зърната й отново заеха обичайния си размер. Мравките все още я дразнеха, но много от тях умряха, смазани от дупето й докато беше на чина. Тези обаче, които бяха останали, бяха в путката и ануса й. Директорът не й бе казал какво да прави накрая на деня, въпреки че Деси си мислеше, че трябва да махне мравките.
Към края на часовете някакъв ученик излезе от директорския кабинет и й подаде плик без да казва нищо. На него пишеше: „Ела в кабинета ми след последния звънец“. Малко след това звънецът би и Деси отново бе в кабинета на Директора – мястото, където беше започнал днешният й ад. Директорът отново затвори вратата.
– Как беше денят ти, курвичке? – каза злобно той.
– Ужасен – отговори честно Деси.
– Правилният отговор е „ужасен, господине“ – поправи я той.
– Да, господине – отговори Деси.
– Сигурно се притесняваш за мравките в путката и задника ти, нали? Но се опасявам, че няма да можем да извадим тези, които за отишли твърде далече. Затова купих нещо, което ще ни помогне.
Той извади огромно черно дилдо – то беше дълго и доста дебело. Деси застина с отворена уста, когато го видя.
– Не кучко, не отваряй уста, защото няма да го вкарвам там – каза Директорът. – Трябва да смажем мравките с него, защото пръстите ти няма да стигнат толкова навътре. Затова хвани новия си приятел и го вкарай целия в путката си, а после и в дупето, за да убием мравките. Ако не го използваш, утре мравките пак ще лазят в теб. Нали не искаш това?
Замаяната и почти в несвяст Деси само поклати глава.
– Вземи твоя нов приятел и го сложи в чантата си. Иди и се усамоти у вас, за да се отървеш от мравките. И се радвай, че не те карам да го правиш тук на пода. Щеше да е много добро попълнение към видеокасетата: сладката, малка и девствена Деси навира огромно черно дилдо в задника си. Да, това би било популярно в Интернет – Директорът се засмя.
Деси взе дилдото, колебаейки се, и го сложи в чантата си.
– След като се отървеш от мравките ще идем да напазаруваме малко – продължи Директорът. – Кажи на майка си и на татко си, че след вечеря трябва да се върнеш в училище, за да работиш по един проект. Ела в 7:30. Ние ще сме на паркинга и после ще те върнем в 9:30, за да можеш да се прибереш и да си поспиш.
– Може ли да попитам нещо, господине? – Деси погледна покорно към земята и това се хареса на Директора.
– Да, може.
– Къде ще ходим довечера и кои са останалите?
– Ами ти си основната атракция – каза Директорът. – Ще бъда аз, г-н Добрев, г-н Генов, може и някои други. Ще ти вземем нови дрехи, нещо подобно на това, с което беше днес.
– Аз да нося ли пари, господине?
– Не, няма нужда – каза Директорът, – ти ще си платиш за дрехите, но не с пари. – Той й се усмихна и намигна.
На Деси й стана лошо. Тя не знаеше какво точно я чака, но предчувстваше, че е нещо неприятно.