Часовникът звънна и Деси се протегна да го спре. Беше сънувала ясен еротичен сън. Голото й тяло бе разпънато във формата на Х, непознати мъже го галеха от всички страни, а Деси се тресеше в оргазъм след оргазъм. Но тя бързо осъзна, че е сама в леглото си, и че устните на путката й бяха мокри от възбудата. Внезапно събитията от предния ден нахлуха в спомените й – мравките, магазина, свирките, аналния секс в училищното кафе…
Тя бе изнасилена от директора на училището й, учителите по английски и математика, както и от училищния портиер. Анусът леко я болеше, но общо взето й нямаше нищо. „Но дали беше изнасилване?“, помисли си Деси. Тя бе свършила много по-силно и приятно от предишните й експерименти с мастурбация. Тя им се бе молила да сторят това с нея, беше се подчинила на сексуалните си желания. Те я бяха наричали курва и тя наистина се бе държала като курва.
Деси не бе подготвена за подобни изживявания. Беше от добро семейство, родителите й бяха богати. Беше красива, популярна и повечето от момичетата й завиждаха. Момчетата я сваляха, но тя винаги им бе отказвала. Но сега с тези мъже бе друго и тя беше объркана. От една страна бе ужасно и унизително за нея, но някак си имаше и поне нещо малко, което я бе карало да се почувства добре. В края на краищата сега бе подмокрена между краката. Какво друго доказателство й трябваше?
Изведнъж се почука на вратата и сестра й Силвия влетя в стаята, усмихната и пълна с енергия. Деси си помисли, че след някоя година сестра й можеше да стане дори по-красива от нея. Тя все още нямаше толкова едри гърди като Деси и фигурата й не бе напълно оформена – краката й бяха дълги, а бедрата бяха започнали да се изпълват. Беше висока почти колкото Деси и също толкова руса.
– Како, какво става? – попита Силвия. – Нали ще идем заедно на училище, че онези двамата близнаци от нашия клас постоянно сядат до мен в автобуса и се опитват да ме опипват.
Деси изпита съжаление към по малката си сестра. Само ако знаеше, че има доста по-неприятни неща от две момчета, които се опитват да те хванат за задника и да ти говорят глупости. Но Деси не можеше да й каже, не можеше да каже на никого. Тя си спомни за ужасния приятел на учителите Доктора, за когото й бе разказал Директорът. Деси потръпна при мисълта за него.
– Добре, ще дойда с теб, приготвяй се.
Когато почти стигнаха училището, Силвия я попита:
– Какво е станало с теб вчера?
Деси се вцепени.
– За кое?
– Разказаха ми, че си се преобличала по средата на часовете, облякла си много къса пола и бяла блуза, а някои казват, че не си имала и сутиен. А между петия и шестия час си била с мокра блуза и момчетата се шегували с теб. Не вярвам да си се обличала така.
Деси се чудеше какво да й отговори, не можеше да и каже, че не е вярно, защото много хора знаеха. Реши да каже, че това е нейна идея. Нямаше какво друго да измисли.
– Да. Омръзна ми да нося все едни и същи дрехи и исках да изглеждам малко по-секси. И като се появя така, момчетата веднага започват да говорят някакви глупости.
Деси погледна към Силвия. Малкото момиче преглътна обяснението и повярва в него. Номерът мина. Те влязоха в училището и се разделиха. Силвия влезе в час, а Деси се запъти към кабинета на Директора, както той й бе заповядал предната вечер. Когато влезе там видя, че неговата секретарка, една стара госпожа, не бе там, а Директорът направо я посрещна и я вкара в кабинета си.
– Понякога събитията работят в наша полза. Съпругът на секретарката е в болница за няколко дни и тя няма да идва. Как си тази сутрин, принцесо? – попита я Директорът.
– Добре съм, господине – отговори Деси, изчервявайки се.
Тя не обичаше да я наричат „принцесо“, но все пак това бе за предпочитане пред ужасните ругатни и обиди, с които се обръщаха към нея преди. Беше й неудобно заради снощи и смесените чувства, които изпитва.
Директорът затвори вратата и я заключи. Младото момиче бе само с господаря си.
– Време е да се съблечеш, принцесо – заповяда Директорът.
Деси веднага започна да се съблича. Малко поспря на сутиена си и бикините, но Директорът се вторачи в нея и й даде знак с ръка да продължи. След минута Деси стоеше гола на средата на кабинета.
– Прегледах всичко, което купихме снощи, и ти избрах какво да носиш днес на училище, принцесо Деси – каза Директорът. – Курвенските дрехи, с които бе облечена в магазина, ще ти стоят перфектно за училище днес. Ето. Облечи ги.
Той й подаде късата черна минипола и потничето с надпис „ИЗЧУКАЙ МЕ“. На бюрото му бяха и обувките с много високи токове, които бе носила снощи.
– Моля ви, не ме карайте да ги нося – измънка Деси. Ужасяваше се при мисълта как ще реагират съучениците й и приятелките, когато я видят така.
– Мисля, че те предупредих, че не искам увъртания и несъгласия – каза разсърдено Директорът. – Хайде обличай ги и остави бикините и сутиена си на пода. Днес ще си без бельо.
На Деси й призля, но тя отново се убеди, че няма избор. Тя беше тяхна секс робиня и играчка. Нямаше какво да направи. Другото решение беше всички нейни роднини и приятели, както и целият свят да видят филмите, които заснеха с нея. А може би и пътешествие до ужасните познати на Директора. Беше много по-ужасно, отколкото да се разхождаш из училище облечена като проститутка.
Притеснено от голотата си, красивото русо момиче облече новите си дрехи. Миниполата бе само на няколко сантиметра от бузите на задника й, а сочните й и едри цици едва се побираха в тесния потник. Направо го изпълниха и все едно всеки момент щяха да изскочат. Деси обу високите токове и застана до Директора.
– Стой мирно сега. Искам да те направя да изглеждаш още по-модерна.
Той извади ножица от бюрото си, разряза леко полата й по протежение на левия й край и после по протежение на десния. Деси изтръпна. Сега дългите й и сексапилни крака бяха оголени почти до кръста й. Трябваше да ходи много внимателно, за да не се виждат задника и путката й. На всичкото отгоре беше и без бельо.
– Господине – замоли се тя, – не мога да вляза така в час. Почти гола съм.
– Така е, скъпа. Няколко безопасни игли могат да ти помогнат. Иначе всяко момче в училище ще ти види путката. Искаш ли безопасни игли за полата си?
– Да. Моля ви – отговори униженото момиче.
– Мисля, че имам тук някъде – каза Директорът, – но трябва да си ги заслужиш. Ще направим така. Аз ще стана, а ти ще клекнеш пред мен. Имаш пет минути, докато звънне звънеца, да измислиш начин да спечелиш иглите.
Деси знаеше какво има предвид той и реши да действа направо. Тя клекна, разкопча панталоните и извади кура му от боксерите. Протегна глава напред, обви с устни едрата и лилава глава на кура му и започна да духа. Другата си ръка сложи в основата му и започна да я движи в такт с движенията на устните си.
– О, браво, принцесо, супер. Наистина ставаш добра в това. От теб излезе идеална малка свиркаджийка.
Деси се изчерви от срам, но продължи да смуче. След няколко минути усети, че главата на кура започна да се уголемява. Усети вкуса на секретите, които излизаха от инструмента на Директора и подсказваха, че той скоро ще свърши. Деси духаше все по-бързо и силно, а Директорът вкарваше кура си все по-рязко и дълбоко.
– Гълтай всичко – заповяда Директорът и внезапно курът му започна да бълва сперма в устата й.
Деси едва задържаше устните си върху него и остави потоците от сперма да се стичат по езика и направо в гърлото й. От преглъщането мускулите на гърлото й се свиха около кура на Директора и му доставяха още по-голяма наслада. Накрая той бе тотално изпразнен.
– Ето ти безопасните игли – каза той и й подаде две.
Деси се огледа и постави по една от всяка страна над разрезите на полата си. Тя знаеше, че така или иначе, когато седне бедрата й и задника й щяха почти да са навън. Тя знаеше и че днес може да е дори по-унизително от вчера.
– Хайде, принцесо – каза Директорът, когато би първият звънец. – Във всяко междучасие те искам в кабинета си, и тъй като секретарката я няма, направо влизай. Внимавай, че ще покажем на цялото училище това, което снимахме вчера.
Деси тръгна за първия час, който за нейно съжаление бе алгебра при г-н Добрев. Докато тя крачеше бързо из коридорите, всички се обръщаха след нея и я зяпаха. Тя, най-сексапилното момиче в цялото училище, носеше толкова къса пола, че задникът й едва се скриваше в нея. Беше с високи токове и плътен потник около циците, на който пишеше „ИЗЧУКАЙ МЕ“.
– О, Деси! – подвикна едно момче, докато се разминаваше с нея.
– Много по-добре от вчера. Какви цици! – каза някой друг и всички се засмяха.
Деси се изчерви, но продължи да върви. Подигравките им кънтяха в ушите й. Накрая тя стигна в часа по математика и бързо седна на мястото си. Някой от последните чинове подсвирна и отново всички се засмяха. Всички момчета си шушукаха и Деси знаеше, че става въпрос за нея. Погледите им попиваха разголените части от тялото й. С ъгъла на очите си тя видя, че някои от тях наместват панталоните си върху твърдите си ерекции. Те фантазираха и мечтаеха за нея.
– Деси, защо закъсняваш? – попита я Добрев. – Днес само да гледаш ли си дошла така, или и да участваш?
„По дяволите“, мислеше си Деси. Той много добре знаеше какво бе сторил Директорът. Но тя не можеше да му каже нищо.
– Да участвам – каза Деси.
– Много добре тогава. Ученици, отворете учебниците си на осми урок, а ти, Деси, излез на дъската да решиш първата задача.
Деси отново си помисли колко го мрази, но се надигна на високите си обувки и дръпна полата надолу, за да скрие дупето си.
Целият клас бе в тишина, докато тя отиваше на дъската и пишеше условието на задачата, която Добрев й диктуваше. Тя чуваше шепненето, усещаше горещите погледи на момчетата. Знаеше, че върху задника й са фокусирани всички мисли в стаята. Никой не можеше да види циците й. Само полуголия й задник. Деси се опитваше, но не успяваше да слуша Добрев. Формулата, която написа на дъската, бе абсолютно безсмислена. Само гледаше задачата и нямаше абсолютно никаква идея как се решава.
– Хайде, Деси – каза Добрев в очакване.
Деси не помръдна. Слухът й бе концентриран върху шепненето зад нея. Някой отзад попита тихо друг:
– Колко квадратни сантиметра е този задник?
Някой друг отвърна:
– Искам да си вкарам молива там.
– Достатъчно, Деси – каза Добрев строго, но с усмивка на уста. – Деси, мисля, че твоето необичайно поведение днес разстройва целия клас. Най добре си седни.
С облекчение, но тотално унижена тя се върна на мястото си.
Часът свърши и Деси закрачи към кабинета на Директора. Отново всички подсвиркваха след нея. Това бе събитие. Всички си бяха мечтали да я видят по този начин. Директорът я очакваше.
– Време е за малка промяна, принцесо. Как беше математиката?
Деси гледаше пода, докато Директорът се доближи и мина зад нея. Сега той хвана поличката й и направи дълъг вертикален разрез нагоре. Задникът й бе разголен до кръста. Деси инстинктивно протегна ръце зад себе си за да затвори зейналата дупка в полата си, през която прозираше перфектният й задник. Директорът я плесна през ръцете.
– Така ми харесваш, Деси – каза той, – сигурен съм, че момчетата също ще те харесат така. Чудя се дали можем да измислим нещо, което да ти помогне.
Деси веднага разбра каква беше играта.
– Ще ми дадете ли безопасни игли, господине? – попита Деси.
– Повече от една? – попита Директорът. – Не знам за повече от една. Можеш ли да си изработиш повече от една?
Деси дори не я интересуваше какво ще поиска той. Тя знаеше, че най важно е, когато излезе от кабинета, полата й да бъде забодена с нещо, иначе щеше да бъде принудена да се разхожда с гол задник.
– Ще си ги изработя, господин Директоре. Какво искате?
– Еее, принцесо, аз дойдох само преди един час. Не е както когато бях млад. Не знам дали съм готов отново за секс. Трябва да измислим нещо друго. Какво ще кажеш за едно допълнение към нашия филм „Забавления с Деси“?
Директорът беше планирал всичко и бързо извади камерата.
– Искам да говориш и гледаш директно в камерата. Кажи си името и после разкажи за около минута каква голяма курва си. Искам да си цинична и вулгарна, но и оригинална. Ако ми хареса, получаваш безопасните игли. В противен случай излизаш в коридора по гол задник.
Притиснатото момиче преглътна с отчаяние. Нямаше избор. И без това бяха заснели толкова неща с нея. Какво са още няколко минути?
Директорът намести камерата, включи я и Деси започна:
– Здравейте, аз съм Деси Даниелова… – Тя спря, не знаейки как да продължи. Но трябваше да се мобилизира. На всяка цена трябваше да вземе безопасните игли! – И аз съм… курва. Аз съм малка, но… и… аз… обичам да мастурбирам…
Деси се запъна. Директорът изключи камерата.
– Не е достатъчно, принцесо – скара й се той. – Звънецът ще бие след две минути. Ако пак не ми хареса, останалите часове ще са много интересни. Или ще запишем това, което е само за мен и момчетата, или цялото училище ще ти види задника и ще има да се помни тоя случай много време. Хайде, дръж се като курва!
Беше ужасно трудно и унизително, но Деси започна отново:
– Казвам се Деси Даниелова и съм курва – каза тя. – Обичам да мастурбирам. Наскоро ме изчукаха за пръв път в задника. Беше снощи. Четирима възрастни мъже ме съблякоха, сложиха ме да легна на една маса и се редуваха да ми го вкарват в задника. Мислех, че ще ме боли, но не ме болеше, освен с единия от тях, който предполагам имаше наистина голям кур. Но дори и с него имах наистина голям оргазъм. – Деси не осъзнаваше, че разказва историята от снощи. Дори изобщо не осъзнаваше какво говори. – Докато ме чукаха отзад, някои от другите мъже ме накараха да им излижа задниците. Мислех, че ще е гадно, но беше ок. Почувствах най-хубавите оргазми, които съм имала през живота си.
Деси спря. Директора изключи камерата.
– Браво, принцесо. Спечели си безопасните игли. Сама ли ще си ги сложиш или аз да ти помогна?
Деси не искаше той да й оправя полата, но й беше трудно сама да достигне отзад. Директорът закопча две игли – една най-отгоре, а другата най отдолу. Все още имаше дупка в полата й и задника й леко се виждаше, но бе доста по-малка, отколкото без иглите.
Деси побърза за втория час.
– Деси? Какво става с теб, момиче? – обърна се към нея госпожата, веднага след като Деси влезе в класната стая. – Знам, че нямаме униформи в нашето училище, но си има граници, в които трябва да се обличат учениците. Не знам какво целиш, но облеклото ти е неприемливо. Веднага иди в кабинета на Директора!
Стаята се изпълни с шушукане и говор. Деси караше този час с друг клас и момчетата от него не бяха видели още облеклото й.
– Моля ви, госпожо, съжалявам, не ме пращайте при Директора – помоли се Деси.
– Съжалявам, Деси, но задните ти части буквално не са покрити от тази пола.
Момчетата от класа избухнаха в смях, а някои даже викаха.
Госпожата продължи:
– Защо се обличаш така? Сега иди при Директора и не се връщай, докато не се преоблечеш! Веднага!
Деси наведе глава от срам и тръгна към кабинета на Директора. Момчетата викаха и подсвиркваха.
– Деси, много скоро се връщаш? – каза Директора с подигравателна изненада. – Трябва да се радваш, че идваш тук – каза пак подигравателно.
– Госпожата ме изпрати тук – каза Деси. Мразеше тази игра.
– О, наистина ли? Няма да ти позволя да се преобличаш, така че ще трябва да стоиш тук до края на часа. – Директорът се усмихна мазно. – За съжаление обаче имам друга работа. Колкото и да ми харесват нашите игрички, имам цяло училище да управлявам. От друга страна не искам да стоиш със скръстени ръце. Затова дай да им намерим някакво занимание на твоите ръце. Ела и седни тук на креслото ми и си качи краката на бюрото. Браво. Сега ги разтвори хубаво и широко. По-широко. Още. Хайде, помниш ли снощи в колата? Можеш повече от това. Браво, така е добре.
Полата се беше събрала около кръста й, разкривайки напълно путката й.
– Сега почни да мастурбираш. Ако искаш можеш да свършиш, но внимавай да не изцапаш стола с течности. Искам да мастурбираш до края на часа. Ще затворя вратата, за да не се притесняваш, но ти не я заключвай, защото ще се връщам от време на време. Когато вляза, винаги искам да си в тази поза – пръстите ти да се движат между краката ти. Разбра ли, момиче?
– Да, господине – отговори Деси.
Поне този път нямаше да й реже дрехите. Тя започна да мастурбира, а Директорът затвори вратата. В началото тя просто правеше движенията, но когато остана сама и спомените за снощните оргазми се появиха, обърканото момиче почувства възбуда. Започна да си мисли за снощи, за това какво беше усещането на мъжки език в девствения й анус – топло, влажно и вълнуващо. Никога не си бе представяла, че нещо толкова отвратително ще й доставя хубаво усещане. Пръстите й потънаха по-дълбоко и малкият й клитор излезе от качулката си. Устата й леко и рязко се отваряше, когато върховете на пръстите й докосваха малкия бутон, който за последните 24 часа бе пробван повече, отколкото през целия й досегашен живот. Малкият клитор харесваше това и искаше още и още.
Деси се движеше бързо. Разголените й разкрачени крака стържеха по бюрото на Директора. Ръцете й се плъзгаха бързо между тях и Деси все повече се приближаваше до оргазъм, когато изведнъж вратата се отвори. Момичето погледна към нея, очаквайки да види Директора, но вместо него видя братята близнаци, за които й бе разправяла сестра й. Те стояха и гледаха.
– Лелеее, виж – каза единия.
Деси не знаеше какво да прави. Бяха по-малки от нея и никога не си бе говорила с тях. Просто ги отминаваше.
– Ей, това е Деси – каза другия. – Всички разправят, че е станала курва. Какво правиш гола в кабинета на Директора?
Деси бързо свали крака от бюрото и се опита да седне нормално. Двете момчета бяха видели всичко и още го гледаха.
– Какво правите тук, я марш! – каза тя разсърдено.
– Господин Директорът ни каза да дойдем тук и да го чакаме. Сигурно не е знаел, че стоиш тук гола. Ти си била по-голяма кучка, отколкото разправят. Може ли да ти видим путката още веднъж? – попита другият близнак.
– Не – каза Деси.
Това бе най-лошото, което можеше да се случи. Те я бяха видели да мастурбира и сега щяха да разкажат на цялото училище!
– Чуйте, не е точно така… – каза отчаяно Деси. – Господин Директорът ми каза да дойда тук…
Деси спря. Осъзна, че не може да им каже истината за заплахите и изнудването, защото те и това щяха да разкажат.
– Добре – каза единият близнак, – Директорът ти е казал да го чакаш в кабинета му, затова ти седна на стола му и започна да си играеш с путето. Звучи добре!
– Моля ви – каза засрамено Деси, – моля ви, вървете си и ме оставете сама.
– Добре, но той ни каза да го чакаме тук, така че не можем да си ходим. Между другото, откъде имаш потник „ИЗЧУКАЙ МЕ“? Това май е покана към момчетата да те чукат, или?
Деси бе объркана, засрамена. Не знаеше какво става. Тогава влезе Директорът и се намеси в сцената, която очевидно бе създал. Той се усмихна и Деси разбра, че е нагласил всичко.
– Охоо, кабинетът ми е пълен – каза зарадвано той. – Радвам се да те видя тук, Деси, нали не си ми ровила в документите? Момчета, с вас щяхме да си говорим за слабите ви оценки, но тъй като Деси е дошла първа, идете в час, аз ще поговоря с нея.
Близнаците се засмяха и се спогледаха. Не знаеха какво става, но бяха видели нещо, което щяха веднага да разкажат на всяко момче, което познаваха. По-голямата сестра на тяхната съученичка Силвия и най-готино парче в училището – бяха й видели путката. Те вървяха бавно, защото ерекциите им стържеха по панталоните им.
– Какъв срам е, че госпожата те е изгонила от час! – каза Директорът, продължавайки да се забавлява с нея. – Време е за третия час и друга промяна на облеклото ти.
– О, не! Моля ви, господине, моля ви? – молеше се тийнейджърката. – Ще направя всичко. Моля ви. Ще ви го лапна отново. И на другите. Всичко. Но не ме карайте да се връщам там.
– Деси, ти така или иначе ще направиш всичко, което ти казваме – каза й Директорът. – Стани.
Директорът все ножиците и този път ги намести между деколтето й и започна бавно да реже надолу. След малко достигна края и прилепналата към тялото й дреха вече бе на две. Едрите цици на ученичката се показаха.
– Ооо, сега наистина ще имаш нужда от безопасни игли – усмихна се Директорът. – Но мисля, че една ще свърши работа.
Той събра двата края и ги закопча по средата. Циците й се покриха, но доста малко. Само частите около зърната й не се виждаха. Отгоре и отдолу на иглата си личаха перфектните бомби на Деси.
– Хайде, Деси. Време е. Ще се видим след третия час.
Деси трябваше да направи нещо. В никакъв случай не можеше да влезе в още един час така. Тялото й крещеше към всяко момче или мъж, които я видеше.
Тя излезе от кабинета и започна да слиза надолу по стълбите. Гърдите й отскачаха и почти излизаха навън. Деси влезе в женската тоалетна и се заключи в една кабина – на сигурно място. Прекара целия трети час там, опитвайки се да остане спокойна. Но скоро звънецът би и тя знаеше, че трябва да се връща в кабинета на Директора. Той я очакваше с ножици в ръка.
– Радвам се да те видя, принцесо – каза той. – Имам добри новини за теб. Това ще е последното рязане. – Той постави ножиците върху предната част на полата й и бавно тръгна нагоре, разкривайки голата й путка. – Трябва да си призная, че начините да те тормозя ми се изчерпаха, а това не е присъщо за мен. Ето ти игла. Можеш да закопчееш и този разрез. Между другото, какво имаш следващия час?
– Обяд в стола – отговори Деси, без да мисли.
– Това ще е интересно – каза Директорът, – ще мина през стола, за да те проверя. Не искам като дойда да те няма или да се криеш някъде. Хайде бягай!
Деси излезе от кабинета. С всички тези разрези и къса пола тя беше ходеща ексхибиционистка. Каквото и да правеше, както и да вървеше, полата й и разрезите по нея се разместваха и задникът, а с малко усилия и путката й можеха да се видят. Деси тръгна към стола, който бе пълен с ученици.
„Суета, всичко е суета“, казва Библията, и ако има момиче, което е пълно със суета, това беше Деси. Никога в училището не се бе случвало нещо подобно – от толкова високо някое момиче да падне толкова ниско. Само преди няколко дни тя бе направо кралица на училището. Освен чара и красотата на Деси, и родителите й бяха заможни. Майка й също изглеждаше добре.
Всичко това все още беше истина, но игрите, които Директорът и останалите играеха с нея, бяха променили драстично имиджа й. Сега тя вървеше към училищното кафе с онези високи токове, с които изглеждаше като евтина курва. Задникът й се тресеше върху дългите й голи крака. Потникът с надпис „ИЗЧУКАЙ МЕ“ бе разрязан на две и едва свързан с безопасна игла по средата. Фантастичните й млади цици заплашително изскачаха с всяка нейна стъпка. Миниполата едва скриваше голата й путка и задник. Нежната кожа на Деси прозираше през двата разреза – отпред и отзад на полата.
Съзнанието й бе гротескна смес от срам, унижение и страх, когато наближаваше кафето. Беше същата стая, където снощи бяха изчукали задника й, беше лизала ануса на портиера и изпитвала оргазъм след оргазъм. Сега обаче Деси не мислеше за това. Тя спря отвън и си пое дъх. Имаше само един начин да се справи с това, мислеше си Деси. Тя трябваше да запомни коя е. Беше известна и желана. Всяко момче искаше да я чука, а всяко момиче да бъде на нейно място. Но никоя не можеше. Трябваше да се стегне. Учителите можеха да й казват всичко, но тук всички бяха само ученици, обикновени ученици. Деси опъна рамене, изправи се, настрои лицето си с високомерен поглед и влезе в стола.
Обичайното говорене по неин адрес веднага започна. Над 100 ученика се вторачиха в нея. Докато крачеше с високите токове, усети, че стана по-тихо. Всички забелязаха отблизо облеклото й. Отнякъде се чу подсвиркване и всички се засмяха нервно. Деси се опита да не забелязва и си взе обяда, плати го и се заоглежда за място, където да седне. Видя масата на нейните приятелки – Мария, Боби и Сузи. При тях имаше едно свободно място, и въпреки че масата бе в средата на стаята, Деси седна при тях, защото искаше да е сред приятелки, които нямаше да й се подиграват.
– Боже, Деси – каза Боби, – какъв е тоя маскарад?!
– Здрасти, Боби. Аз нямам проблем, ако ти имаш.
Деси се опитваше да е спокойна.
– Хайде де – каза Мария – нахакано червенокосо момиче. – Защо си така? Всички говорят за това как се обличаш последните дни като кучка. Дрехата е срязана, но дори и да не беше, задникът ти пак ще се вижда.
Деси усети как разговорите на няколко съседни маси спряха и хората там надаваха уши да чуят какво си говорят Деси и приятелките й.
– Защо всички ми опяват за това как се обличам? – каза Деси, опитвайки се да мине в настъпление. – Мога да се обличам както си искам.
– Но, Деси… – каза Боби.
Преди да довърши, стаята се изпълни със силна музика. Отначало бе трудно да се определи откъде идва, но после стана ясно, че това са футболистите от отбора на училището, които пееха заедно с CD плейъра някаква вулгарна песен. Те не бяха готини и Деси никога не им бе обръщала внимание. За голямо учудване и ужас на Деси тя видя г-н Генов, който не им правеше никаква забележка. Единият се качи дори върху масата. Деси си отдъхна, че поне сега всички ще гледат него, а не нея. После обаче той взе да си заголва тениската и когато я скъса на две, част от погледите отново се насочиха към Деси и разрязания й потник. Той погледна Деси и започна да прави движения с език. Всички се наслаждаваха на унижението й и тя бе безсилна.
Генов продължаваше да не прави нищо. В момента, в който музиката спря, Деси чу силен плясък зад нея. Тя се обърна и видя Стария Добри.
Боби бе станала и викаше:
– Боже мой, Боже, събори ми кафето, глупак!
Чашата й с кафе бе счупена на пода. Част от него се разля върху краката й, както и върху краката на Стария Добри и Деси.
– Ей, много съжалявам – каза портиерът смирено.
Но Деси го познаваше много по-добре и знаеше на какво е способен. За миг тя си спомни снощи. Той бе последният, който я чука отзад, имаше най-голям кур от всички и й бе дал такъв оргазъм, че тя потрепваше само когато си го припомни.
– Ти си идиот – каза Боби, крещейки още.
– Извиних ти се – каза той, – бих искал да измия, но ми се секна кръстът тази сутрин и не мога да се навеждам. Момичета, ще ми направите ли услуга и да изчистите вие?
Момичетата го погледнаха все едно е луд. Тъпият портиер ги караше да се цапат с неговата работа. Беше нечувано.
– Само малка услуга – каза Добри. – Деси, ще ми направиш ли услугата, моля те? – попита той. – Момичета, извинете ме, искам да говоря насаме с Деси.
Той се доближи, а устата му бе много близо до ухото на Деси. Той прошепна грубо:
– Путко, ако не си на пода до 10 секунди, довечера след като ти се изредим всички, ще те чукам с дръжката на парцала. Да не видя нито едно петно на пода!
Добри звучеше много заплашително. Деси почервеня от гняв. Отново я бяха унижили.
Тя стана.
– Деси, какво правиш? Не трябва да чистиш това, остави той да го направи.
Добри извади парцал от джоба си и й го подаде. Деси се наведе и разбра, че единственият начин да измие пода бе да застане на ръце и колене. Мръсният парцал започна да попива мокрото. След няколко секунди тя осъзна каква гледка представяше за всички.
Почти целите й цици висяха през разкопчания потник. Тези, които бяха над или пред нея виждаха целите цици на момичето, заедно с малките зърна. Отзад гледката бе по-лоша за Деси. Тъй като полата й беше разрязана и много тясна, процепът се бе отворил широко и задникът на Деси се виждаше през него. Без бельо Деси го показваше на всички в стаята. Но заплахата на Добри бе истинска. Тя не се съмняваше, че мъжете ще я чукат с дръжката на парцала, ако не им се подчинеше. Дори по-лошо – те й бяха казали да се подчинява за всичко, иначе щеше да й се наложи да се срещне с ужасния им приятел – Доктора. Всичко, което Деси можеше да направи, бе да измие пода, и то бързо.
Въпреки че бързаше, всички видяха доста. 15-20 момчета стояха зад нея. Други дойдоха отзад, за да се насладят на гледката и да видят ануса на готината си съученичка, както и полукълбата на дупето й, които изпълваха мини поличката. Други се събраха пред нея, оглеждайки циците й. Всички говореха, смееха се и посочваха. Момчета се кикотеха и шегуваха, а куровете им бяха във вертикално положение.
– Боже, Деси, какво си мислиш, че правиш? – попита Мария. – Правиш им такова шоу. Ставай, покажи малко самоуважение!
Но сега самоуважението на Деси бе свързано с парцала. Тя търкаше и изстискваше, а групата от наблюдатели ставаше още по голяма. Всички искаха да видят как най-готиното парче в училището миеше пода на колене, а циците и ануса й бяха отвън. Някой хвърли гумичка и я уцели точно по задника, но Деси не се обърна да види кой я е хвърлил. Тя се бе концентрирала само върху това да свърши по-бързо.
Накрая дойде г-н Генов.
– Всичко наред ли е? – попита той.
– Това момиче ми помага да измия пода – каза Добри. – Не знам какво щях да правя иначе.
– Деси, приятно съм изненадан – каза Генов с глас, по–висок отколкото трябва. – Радвам се, че помагаш на нашия портиер.
Учениците се засмяха.
Деси стисна зъби и не каза нищо, но лицето й беше червено, а кожата й гореше от срам.
– Мисля че тази саможертва трябва да се възнагради – каза Генов с фалшива загриженост. – Защо не ръкопляскате?
Той започна да ръкопляска и всички се присъединиха. Ръкоплясканията ставаха все по-силни и по-силни и ехото ехтеше по стените на стола. Беше за добрата й постъпка, но Деси знаеше, че всички ръкопляскат за спектакъла, който им изнесе. Позата й на колене, голия й задник и цици, цялото й поведение и стил на обличане през последните дни. Тя свърши с парцала, но беше извън контрол. Имаше чувството, че над нея са всички, цялото училище. И я натискаха надолу.
Никога не се бе чувствала толкова пропаднала.