“Дневника на едно момиче” – една история за онова, което можеше да ти се случи.
ЧАСТ 1
Казвам се Сияна Димитрова. На 23 години съм, родом от Плевен. След завършването на гимназията в Плевен, реших да следвам медицина. Но не в България. Мои по-големи познати, ме насочиха единодушно да следвам в Чехия, в остравския университет. И понеже имах възможност, а и родителите ми помогнаха – съгласих се. В момента съм тук – в Острава – Чехия. Но за да уча и за да се поддържам, трябваше да започна и работа някъде. Затова на втората година от следването си, след като бях понаучила що годе чешкия, започнах в един супер маркет, недалеч от квартирата ми. Като касиерка. Парите от там обаче съвсем не ми бяха достатъчни. И именно заради това започна всичко.
Запознах се с едно момче, което редовно идваше да пазарува в супер маркета. Неговото име бе Мирек. Много мил и доста срамежлив. Виждах, че ме харесва, личеше му всеки път щом застанеше на касата за да го обслужа. Мина се много време, докато сдоби смелост да ме заговори. И понеже виждах, че беше безобиден срамежливко, не ми пречеше да си говоря с него. Скоро си разменихме и фейсбуците. Понякога вечер ми пишеше, но дори и това не му се отдаваше милия. Беше от момчетата, които трудно говореха с момичета, просто не знаеше какво, кога и как да каже. Наивен, свит и срамежлив. Ясно бе, че с момче като него няма как нещо да излезе. Но така или иначе когато ми пишеше му отговарях, не ми пречеше. Не беше досаден, по-скоро притеснителен. В продължение на около два месеца близо си пишехме вечер с него. Но не много, за около 15-на минути и толкова. Не можех да му отделя кой знае колко време, понеже всеки път трябваше да ставам рано за работа, трябваше да спя. Една вечер обаче, докато си говорехме, стана въпрос за пари. И от дума на дума му споделих, че парите, за които работя в супер маркета изобщо не ми стигат, и че се лишавам от много неща. Просто хей така, споделих му го докато си говорехме. Той от своя страна ме посъветва да си намеря друга работа, по-доходна. Казах му обаче, че не съм сигурна дали мога да правя друго, освен да цъкам на касата и да маркирам.. И наистина, друго преди това не бях работила. Тогава, след като му казах това, той замълча. А след малко ми написа, че имал познат, който би могъл да ми помогне. Но след като го попитах как, той отново замълча. След което ми отвърна, че по-скоро не желае да ми каже, понеже съм щяла да се обидя. Попитах го няколко пъти, да ми каже. И най-накрая успях да изкопча – започна да ми разказва за негов познат, който работел като фотограф. Снимал момичета, за еротично издание на някакъв известен чешки сайт. Поразпитах го още малко.. и до колкото успя да ми обясни разбрах, че не става дума за порно сайт, а просто за електронно издание, в което правят фото сесии на момичета по бельо, по бански, понякога без горнища, а в редки случаи и без долнища.. Просто снимки на секси момичета. Но това, което ме узадачи, бе сумата, която тези момичета получават – над 300 долара за фото сесия. Реално аз бях отворено момиче, оперирано от схванати разбирания, често готово на нови предизвикателства и без кой знае какви предрасъдъци, които да ми бъдат пречки в живота. И да, беше ми трудно с малкото пари, които взимах от мизерния супер маркет. Затова поисках координати на неговия приятел и реших да го потърся. Не за друго, а просто първоначално да опипам почвата. Представях си го като да отида някъде, да си метна едно секси бельо, да ми нащракат десетина снимки от тук от там за половин час макс и да си взема тристате долара. Искаше ми се да е нещо такова, за да се съглася.
Единственото, което ми бе дал Мирек като координат на въпросния човек, бе фейсбука му. Мислех, че това ще е достатъчно за да го открия. Името му бе Бретислав. И така, след няколко дни, след като категорично вече бях решила, че съм готова да го направя – писах на въпросния мъж. След няма и пет минути той ми отвърна. Завързахме разговор. Обясних кой ми е дал фейсбука му, обясних му, че съм в затруднено положение, и че се интересувам от нещо като допълнителна работа. Но преди всичко, исках да ми обясни подробно какво се работи, какво и как се прави. Всичко, подробно. Имах си едно на ум, понеже има всякакви извратеняци навсякъде и исках внимателно да опипам почвата. Той обаче се оказа свестен, обясни ми на длъж и на шир всичко подробно. Показа ми и сайта, за който работи. И да, всъщност това бе доста популярен чешки сайт, който често бях срещала и друг път. Това бе един от онези мъжки сайтове, в които имаше почти всичко което интересува мъжете – от автомобили до риболов, та до мацки. Бренислав работеше главно с фото моделите и поддържаше еротичния раздел на сайта. При разговора ни, той разгледа снимките, които бях качвала през годините на фейсбука си.. а те бяха хиляди, буквално. И след кратко проучване за това как изглеждам, становището му бе категорично – че трябва да се видим. И се съгласих. А факта, че ме покани в главния офис на сайта ме успокои още повече. Всичко говореше за това, че нещата са сериозни, легитимни, и че не отивам някъде където бих могла да пострадам. Така след няколко дни се озовах в офиса на изданието на разговор, пиейки кафе и говорейки с него и с още двама от управителите на сайта. Изглеждаха свестни хора. Обясниха ми отново всичко подробно. Нищо не остана неизяснено. И до тук всичко ми харесваше. Единственото, за което трябваше да си помисля бе това, дали съм съгласна да се снимам и без бельо. Единствено това беше нещото, което за момента ме дърпаше назад. Те тримата ми дадоха време от два дни да си помисля дали съм съгласна. Никой не ме караше на сила, просто на мен ми трябваха още пари. Два дни го мислих. И накрая реших, че ще го направя. Ще го направя поне за няколко пъти, поне няколко фото сесии, ще взема няколко стотин долара колкото да дръпна напред с материала.. и ще се откажа. И без да ги лъжа, казах им точно това, което съм решила. Обадих се на Бретислав и буквално му казах, че съм съгласна за 4-5-6 фотосесии, но нямам желанието да го правя за постоянно. Той каза, че няма никакъв проблем и така да бъде. Обясни ми, че дори и да постъпя при тях на работа, ще съм просто на граждански договор, и че не е проблем да се откажа когато си пожелая. И така, насрочихме дата за първата ми фото сесия.
< Вторник; 14:45ч.; в студиото >
Намирах се във фото студиото. Току що бях облякла бельото, което ми бе дадено за снимките и чаках да дойде Бретислав за да снима. След десетина минути закъснение, най-накаря дойде. Влезе през вратата на студиото забързан, с цигара в уста, държейки небрежно чаша кафе в едната си ръка, а с другата големия и скъп професионален фотоапарат за връзката му. И още щом ме видя ми каза:
– Сияна.. извинявай, забавих се.. Трябваше да снимаме оттатък две момичета и се забавихме.. (затваряйки прибързано вратата след себе си, падна пепелта от цигарата му на земята, без дори да забележи)
– Няма проблеми.. не бързам, не се притеснявай.. (стоейки от двайсетина минути по бельо, сгушена сама в себе си със скръстени пред гърдите ми ръце)
– Така.. (сякаш не ме чу, оставяйки кафето си на близкото бюро) ..Аз.. (кашляйки) ..Оф тия цигари ще ме убият някой ден.. (гасейки недопушената цигара в пепелника) ..Така.. сега вече съм готов.. Ти.. също си готова виждам..?
– Да, от доста време дори… (извъртайки поглед нагоре)
– Да.. от доста време.. (кашляйки отново) ..Мм ти не пушиш а ?
– Не.. никога не съм харесвала цигарите.
– Аз също… Та, сега.. (пляскайки с ръце готвейки се да започваме) ..Искам да се настаниш удобно на диванчето.. И само да ме слушаш какво ти казвам.. (настройвайки апарата си вече)
Отидох и седнах на въпросното диванче.. След малко той насочи към мен апарата си, нещо донастрои.. После пак го насочи и пак нещо го разчовърка.. И след няколко минути настройване се обърна пак към мен.. и ме посъветва как да застана. Направи няколко снимки, после още няколко.. Помоли ме да застана по друг начин, после по трети.. После права.. Нащрака ми около трийсетина снимки близо така.
След което ме помоли, да сваля горнището. Стана ми малко притеснено щом като го чух да ми го казва.. Огледах се притеснена.. Но вече бях дошла, бях се хванала на хорото. С леко треперещи ръце, но пък видимо уверена, махнах горнището. Исках да се чувствам смела. Да, трябваше да съм смела…
Нащрака ми 5-6 снимки така, без горнище, след което най-накрая загаси фото апарата си.. Казвайки ми:
– Браво. Като за първи път, много смела беше. (подавайки ми кавалерски дрехите за да се обличам)
– Това ли беше..? (по-скоро доволна, че всичко приключи)
– Хаха, другия път повече.. Първия път е така, малко по-леко и по-спокойно.. За да не те стресираме.. Тези неща стават постепенно..
– Уау, това звучи все едно… кой знае какво ме очаква.. (подхилвайки се притеснено)
– Хахааха… (смеейки се) ..Нищо, какво да те очаква.. работа като всяка друга.. А и на този свят хубава работа няма, ти не си малка, вероятно вече си го разбрала.. (включвайки фотоапарата към лаптопа на бюрото)
– Е да.. за съжаление го разбрах.. (надявайки си дънките)
– ..Облечи се, ходи да пишкаш ако ти се пишка.. (смеейки се, каза го на майтап гледайки в монитора си) ..И ще слезеш долу с мен, за паричките..
– О задължително ще ходя да пишкам.. (смеейки се и аз, казах му истината)
И след като отидох до тоалетната да пишкам и вече бях готова, взех си чантата и слезнахме с него до долу за да ми дадат парите. Влезнахме в офиса на счетоводителката – възрастна дама, на около 60-на. Която още щом ме видя, поглеждайки ме под очилата ми каза:
– Днес ти е първият ден, а..? (броейки ми парите)
– Да, първият.. (кръстосах пръсти от неудобство)
– Няма страшно.. винаги има и първи път… (с лукав тон ми отвърна)
Тази жена и погледа и ме притесниха, наистина.. Отново ми мина през акъла, че ме очаква нещо кой знае какво, но.. Не ми се искаше да е така, искаше ми се нещата да вървят гладко, поне още малко.. Хей така, както и днес бяха минали. И да си събера някой лев и да се откажа. Единствено това бе целта ми.
СЛЕДВА ЧАСТ 2 >>>
ЧАСТ 2
< 8 дни по-късно >
Предстоеше ми четвърта фотосесия. Да, вече имах цели три зад гърба си. Общо взето до сега не беше толкова трудно, имайки предвид, че последния път имах снимки и без долнище. Но стискайки зъби устоях. Иска се смелост просто, пък и не е чак толкова страшно. Стоиш като статуя, снимат те там, дават ти паричките и си отиваш.
Е да, всъщност никак не е и много приятно да стоиш пред някакви мъже, на които им се налага да те гледат между краката снимайки те.. Но това, което успокоява в случая е факта, че са тотално непознати – виждаш ги днес и след това никога повече. И именно това, че щях да го направя за още няколко пъти само, ми даваше голяма част от смелостта. Пък и по време на фото сесиите не се налагаше да разтварям краката си, че да ме снимат и там. Поне не все още.. но вътре в себе си се притеснявах, дали няма да дойде и такъв момент. И да, бях отново там, за четвъртата си фото сесия. След като изчаках Бретислав да направи десетминутната редовна настройка на фотоапарата.. започнахме. Бях отново с бельо, после малко без.. снима ме отсам, от там, от тук, от иначе.. Наснимахме отново 20-30 снимки така.
След което, дойде един момент в който той се омълча.. И гледайки сниманите до момента снимки на апарата си.. ми каза:
– Сиана.. с тебе трябва да направиме и едни снимки, под друг ъгъл.. дали си готова? (поглеждайки в мен, с предпазлив и премерен тон)
– Ммм.. в смисъл? (скръствайки ръце пред гърдите си)
– Ами.. добре е да напарвиме вече и едни снимки.. да снимаме и между крачетата, ОК ли си?
– Емиии… трябва ли…? (притеснена)
– Е.. виж сега, това е само твое решение. Аз съм само фотограф, нищо и никакъв фотограф.. От мен не зависи нищо и.. Стига ти да си съгласна – снимам. Ако не си – не. Знаеш, че базовата фотосесия ти струва триста долара. Тук въпроса е, че за по-разкрепостени.. така да ги нарека.. снимки, ще ти се плаща повече. В смисъл.. това не го решавам аз, просто такъв е начина на плащане на сайта ни.. Ако имаш желание.. то си е за теб..
– ..за какво заплащане отгоре говорим? (попитах прекъсвайки го)
– Ами триста долара знаеш, че ти се дават на момента, както ти казах това ти е заплащането за базова фотосесия. Ако обаче излезем от нея, тоест смимаме от други ъгли, други неща.. фотосесията ти става с допълнения.. В смисъл така я наричаме.. След снимките, оценителя ще ги оцени.. Игор, запознах те с него вече.. Той ги оценява и решава колко отгоре да се заплати.
– Аха.. Добре, ориентирай ме поне малко.. За какви пари отгоре става въпрос?
– Ами.. да речем.. че ако те снимаме от няколко ъгъла с разтворени бедра.. за десетина такива снимки, от които поне три ще са качени после.. ти се дават средно от 50 до 100 долара отгоре..
– Ами… (замисляйки се) ..в смисъл.. какво се иска, просто да си разтворя бедрата.. и..?
– И да те снимам. Едва ли ще ти отнеме повече от две-три минути да стоиш така…
– Ахам…. (замълчавакйки докато го мисля)
– Това е твое решение, прецени… казах ти, че ще те снимам само така, както се чувстваш удобно..
– Добре де.. давай да ги нащракаме тия десет снимки.. Хайде.. (съгласявайки се, смела и решителна)
При което нащракахме десетина снимки под ъгъл, под който апарата имаше ясна видимост към вулвата ми.
А по време на снимането, Бретислав изглежда не се стърпя и въпреки целия си професионализъм, изкоментира:
– Приятеля ти трябва да е голям късметлия… (снимайки от близо между разтворените ми бедра)
– Хаха… няма такъв.
– Шегуваш се?? (поглеждайки стреснато в мен)
– Нее, не се.. нямам. От както съм тук нямам.
– А в България.. имаше ли?
– Да.. Но се разделихме точно преди да тръгна за Чехия.
– Аа.. ясно. (продължавайки да снима)
– Дълги са историите, не са за разказване.. (отвърнах за да прекратим темата)
– Всяко младо момиче има дълги истории.. Живота тепърва е пред теб.. (лаконично отвърна)
Накрая, след като всичко завърши успешно.. взех за цялата фотосесия от лошата лелка счетоводителката цели 420 долара.. Явно оценителя ме беше оценил доста добре. И да, в крайна сметка бях доволна. Защото за сравнение, в супер маркета карах смени от над десет часа за някакви кирливи 450 евро, с които едвам кретах до края на месеца.. и се смазвах от работа даже. А тук всичко се случваше лесно, бързо, за около няма и час.. И си взимах паричките. Но аз бях независима там, сама. Нямаше нито кой да ми пили на главата, нито от кой да се съобразявам за нищо. Бях сама, без родители или близки наоколо, от които да се съобразявам.. Никой не ми държеше сметка какво работя и как си изкарвам прехраната. А пък и това си бяха бързи пари. Бам бам бам.. взимаш и стига толкова. Просто трябваше малко да си попреглътеш егото за да го направиш. И да прецениш колко шибан е реалния живот и колко трудно се изкарват пари по нормалния начин. Бях дошла с няколко парцалки тук мамка му, донесени от Плевен.. И втора година карах още с тях. /////////////////////// Нормално ли беше да нямам възможност с месеци наред да отида и да си купя някоя дрешка като всички други момичета на моята възраст? Имах колежки, българки, на които родителите им всяка седмица им пращаха пари от България и всяка седмица бяха по моловете и пълнеха чантите си с парцалки и бижута. Живееха в Чехия сякаш са на курорт, а аз.. свита, ограничена, кътайки мизерните евра, разпределяйки ги за сметки и семестри. Беше ми писнал такъв начин на живот. Именно това ми беше най-голямата причина да си намеря допълнителна работа, пък макар и такава. Явно в живота ми беше дошло време да се сблъскам с онзи момент, в който съдбата така те удря, че си съгласна и на по-противни неща, че да оцелееш.
< Петък ; 12:24ч., в квартирата >
Плачех… Плачех като малко дете от нерви и яд. Изглежда днес ми беше последния работен ден в супер маркета. Седях на терасата в квартирата си, още по служебната униформа и плачех. Току що си бях тръгнала от супер маркета. Преждевременно, преди да ми свърши смяната дори.. бях напуснала, принудително. Скарах се с една от управителките, една усойница, полякиня. Толкова долна и гадна, че с нея се ядяхме още от първия ми ден там и ето… до къде изкарах. Заяде се с мен за един евро цент, който не върнах на един клиент. Вдигнахме страшен скандал заради шибания един евроцент.. Мамка му, никой от клиентите не си взимаше никога рестото от един евроцент! И тя го знаеше много добре, но просто явно бе решила да се заяде с мен.. Но този път вече нервите ми не издържаха и.. избухнах и аз. Наказах и толкова много неща, че тя се разяри като подивял бизон.. Започна да ме заплашва, че ще направи така, че в близките месеци да не взема и едно евро заплата.. От което ми стана ясно, че вече е безмислено да ходя там.. Накрая в нервите си просто я изпсувах мощно на чист роден български, взех си чантата и със сълзи на очи станах и си тръгнах. И се прибрах в квартирата, за да си поплача.. от нерви.. от унижение, от всичко. Мамка му, защо за нас по-бедните оцеляването в този шибан свят е сакаш сме малки пухкави животинки в джунгла пълна с хищници?! Точно по този начин се чувствах в този момент.. Чувствах се слаба, без сили и възможности да оправя живота си.. Идеше ми просто да си хвана рейса към България и най-накрая да си се прибера вкъщи. Да тегля майната и на учене и на всичко.. и на всякакви мечти за кариера и бъдеще. Бях отново на нулева позиция. На позиция, в която отново тръгваш нагоре, тепърва да се бориш за живот. Трябваше сега наново да си търся работя. А реално нямах голям избор понеже единственото, което можех да правя бе това да маркирам на каса. Чувствах се некадърна мамка му.. обвинявах и себе си даже за случилото се.. И сякаш виждах целият си живот черен и безнадежден. Добре, че имам втора работа – помислих си. Поне нямаше да умра от глад. Пак някакви пари щяха да ми падат от там поне, докато си намеря нещо друго.
< Неделя ; 14:32ч. ; във фото студиото >
Току що бяхме завършили с поредната фото сесия. Пушехме по цигара пред вратата на счетоводството с Бретислав, докато чакаме да дойде лелката за да ми плати. През това време, с него се заговорихме. Стана отново въпрос за парите и за трудния живот.. и му споделих какво се бе случило в петъка с мен, за напускането ми от супер маркета. Оплаках му се, че живота ми хич не е лесен, и че именно затова идвам да се снимам. А той след като изслуша това, което му споделих, ми каза:
– Ехх… горкичката.. Знаеш ли колко много момичета са като тебе на същото положение. (тръскайки си цигарата небрежно на пода) ..Не е лесно, знам, че никак не е лесно.. И.. съжалявам, че ти го казвам, но повечето момичета, които снимаме тук, са точно на твоето положение за съжаление. (при което ми стана супер кофти като го чух това)
– Ами.. в крайна сметка.. не сме виновни, че живота е толкова скапан и труден.. и ни принуждава.. (оправдавайки се)
– Да, знам.. Аз съм вече на 48 години, скоро ще ударя 50. Минал съм през много неща и повярвай ми – научил съм доста за това колко е скапан и труден живота. И.. да знаеш, че накрая винаги оцеляват само смелите.. онези, които пробиват напред без да ги е страх от нищо..
– Аз съм смела.. винаги съм била смела, но.. явно и това не ми помага особено..
– Виж.. ти си свестно момиче, разбрах го още първия път когато те видях. Има разлика между теб и повечето момичета, които идват тук. И… знаеш ли, ако беше една от другите щях да ти предложа някои възможности. Но теб бих те посъветвал единствено да отидеш и да си намериш някоя хубава нормална работа.. Просто.. не ти е мястото тук..
– Хах, не очаквах от човек, който работи тук и печели от мен да ми каже, че не ми е мясото тук..
– Не бих го казал на друго момиче.. Просто гледам те теб и.. става ми съвестно..
– ..Иначе за какви “други възможности” щеше да ми кажеш?
– Какво..? (недоразбрал ме)
– Каза ми за някакви други възможности? В смисъл.. пак с подобен род работа като тук ли са свързани?
– Ааа.. Ами.. Пфффф…. недей.. Не ти трябва дори и да знаеш. Просто си намери хубава работа… Не искам момиче като теб да се въвлича в такива неща..
– Аз също не искам да се въвличам в нищо… Но понякога имам чувството, че единствения ми избор е да стана и да си отида в България…
– ..Опитай да си намериш работа.. хубава работа.. (хващайки ме за ръка в знак на разбиране и съчувствие) ..ако… ако стигнеш в безизходица и.. нямаш никакъв избор.. обади ми се тогава..
– Добре, но.. Все пак ми кажи за какво става въпрос, поне горе долу?
– За снимки.. пак за снимки, но.. Малко по-друг тип.. В смисъл.. снимки с партньор и…
– Аааха.. (разбирайки какво има предвид) ..Охх не.. . не искам да стигам до там..
– ..взимат се тройно и четворно повече пари отколкото тук, но.. Това не е за теб, казах ти.. Ако се стигне до там бих ти помогнал, но наистина.. не е за теб. Просто си намери хубава и нормална работа..
Бретислав беше много съвестен човек. Имах чувството, че изпитваше към мен кякакъв бащински инстинкт даже. Не знам защо, но подсъзнателно усещах, че винаги можех да му се доверя.. особено след този ни искрен разговор. Но… надявах се, никога да не стигна до там, че да се принудя да правя и подобни неща, за които ми бе споменал.
СЛЕДВА ЧАСТ 3 >>>
ЧАСТ 3
< една седмица по-късно >
Току що бях платила наема си. А на следващия ден бе датата да си платя семестъра. Да, имах пари да го платя. Но след това оставах с някакви има няма 30-на евро, с които трябваше да изкарам до следващата фото сесия, която беше чак след 4 дни. 4 дни, с няма и 30 евро. Бях изпаднала в дупка, в депресия. Звънях и на нашите, питах ги ако могат да ми изпратят малко пари, но и те нямаха. Имаха възможност да ми пратят чак след седмица. Какво щях да правя?! Идеше ми да си шибна главата в стената и да се свърши. А търсех работа, пусках си CV-та за касиерка в един сайт за работа всеки ден, но никой не ми звънеше. Лошото бе, че ходех на фотосесии по-рядко вече, веднъж в седмицата кажи речи. Нямаше как да очаквам да се издържам от тях. Чувствах се бедна, унизена и в безизходица. На следващия ден платих семестъра си, напазарувах си малко ядене с тези 30-на евро, които имах.. и край! Без нито една стотинка в джоба си останах. С нула пари, в чужбина.. в Чехия.. толкова далеч от вкъщи. Ходех по улиците и гледах клошарите.. и в един момент осъзнах, че всъщност те имат повече пари от мен. Там в кутийките си с които просеха имаха пуснати някакви монетки, макар и малко.. а аз и толкова нямах. В продължение на няколко дни не можех да отида на лекции дори. Нямах пари за градския транспорт. В Чехия не бе като в България – качваш се на рейса и праскаш гратис без да ти пука. Тук ако нямаш билет, дори не ти дават да се качиш на автобуса. Стоях затворена в квартирата, депресирана, плачеща постоянно.. Не знаех колко ще мога да издържа така. А след още няколко дни… яденето, което бях напазарувала с нищожните 30 евро почти ми бе привършило. И какво сега, минавам вече и на без ядене?! -помислих си. Сякаш ми се бе сринало всичко… Започнах да имам и главоболие. От мислене и напрежение, чак и главоболие дойде. Мамка му шибана нямах дори пари да си купя обезболяващо!
Така изкарах няколко дни в дупка и в безизходица, докато дойде денят, в който имах фото сесия. Отидох в студиото, снимахме с Бретислав. Но през цялото време той ме усещаше, че съм доста зле. Самият ми външен вид бе много зле, дори се наложи да направим двойно повече снимки, понеже вида ми никак не беше фотогеничен. Накрая след сесията, след като се обляках, надолу по стълбите към стаята на счетоводството той ме заговори:
– Сияна изглеждаш ми доста зле.. Не ми е работа да те разпитвам, но.. Ако искаш, вземи си малко почивка.. когато се почувстваш по-добре….
– ..не, не.. (прекъснах го) ..И без това вече снимаме толкова рядко, не мога да си позволя почивка..
– Ясно.. става въпрос за пари…
– Да… и просто вече не издържам… очаквах, че поне някак ще се поддържам от фотосесиите, но.. След като разредихме така, да са веднъж на седмица.. Все едно съм си без пари… Търся работа постоянно, но явно съм толкова проклета, че…
– ..хей хей, Сияна.. чакай, успокой се.. (спря ме и ме хвана за ръка) ..момиче стегни се, недей така.. (отмятайки косата от лицето ми) ..Толкова си млада и красива, живота е пред теб, не се предавай пред някакви моментни трудности дето…
– ..как да не се предам, погледни ме! (още малко и щях да ревна) ..Заприличала съм на… като някаква… клошарите по улиците са по-добре от мен дори… (подсмърчайки вече, миг преди да рухна)
– Стига стига.. милата.. (прегръщайки ме точно преди да ревна) …За какво ти трябват пари в момента, кажи ми, колко ти трябват? (попита ме)
– ..няма значение.. Трябват ми.. много.. плащам всеки месец квартира, семестри, чудеса… дори за храна не ми стигат… Добре, че днес ще взема от тук някакви пари за да си купя някакво ядене поне… то оставаше да умра и от глад накрая.. (изливайки си цялата душа пред човека вече)
– Сиана, аз ще ти дам някакви пари, не се притеснявай, просто ми кажи колко са ти нужни..
– Ох човек.. много си добър, благодаря ти, но… Не виж, аз си платих наема, платих си и семестъра, сега с тези пари дето ще взема и ще си напазарувам, но просто.. не мога така. В момента не ми трябват за нещо конкретно, трябва ми редовна работа просто, за да мога да живея… разбираш ли..?
– Да, да милата ми… Разбирам.. Честно, ако ти бях аз баща щях да те викна да се прибираш вкъщи и…
– ..Той ми го спомена даже.. но просто.. няма как да се прибера и да зарежа всичко тук хей така..
– Оффф… просто не знам.. не знам какво да те посъветвам, но.. ако с нещо мога да ти помогна, когато и да е.. потърси ме. Чу ли ме? (попита ме със строг и загрижен тон)
– Да.. да.. благодаря ти..
< две седмици след това >
Така не можех да карам повече. Това бе краят. Без ядене в хладилника, без пари за ходене на лекции.. Без бъдеще. Единственото, което успявах да си платя бе наема. Дори не знаех и семестъра как ще си платя. Никой не ми звънеше за работа. И край – трябваше да реша кога се връщам в България. Нямаше как, нямаше как да стоя повече тук. И само събирах смелост да звънна на татко и да го помоля да ми изпрати пари за билета за рейса. До тук бях. Депресирана, отчаяна до безсъзнание, душевно убита. Това бях аз. И събрах смелост най-накрая да му звъня на татко. Беше вечерта, минаваше десет часа. Вдигнах телефона, набрах баща ми.. и още преди да съм му клипнала натиснах червената слушалка. Затворих. Въздъхнах.. Помислих си – мамка му, за какво стоях тогава толкова много време в шибаната Чехия?!?! Напразно ли..? Но нямаше какво да направя, бях безсилна.. И пак го набрах. И пак затворих преди да ми е вдигнал. Офффф…. Оставих телефона на масата. Гледах в него, сякаш се чудех за нещо друго.. сякаш имах някакъв избор. Мислех си и.. мислех си дали преди да съм звъннала на татко, да не звънна на Бретислав.. дали все пак да не го попитам за онова, другото предложение, за което ми бе споменал… Да, щях да се върна в България, щях да тегля майната му на цялото следване и на всичките пари които бях набутала за него… на цялото загубено време.. на цялото пропиляно бъдеще… И какво? Щях да отида в Плевен, да започна работа в кварталния супер маркет при леля ми.. и да ми дава някакви 300-400 лева на месец, които да не ми стигат и за превръзки даже…. Ад! Бях на кръстопът. Да избера мизерия за цял живот, или още веднъж да рискувам да съживя надеждата за бъдещето си тук в Чехия. Нямаше кой да попитам за съвет.. Това бяха неща, които трябваше да реша самата аз за себе си. Посегнах към цигарите, да си запаля една от нерви вече.. докато го мисля. Посегнах, отворих кутията и вътре… празно. Дори и една цигара нямах да запаля от нерви майка му шибана!!! И… в този момент.. една мисъл в главата ми прелетя казвайки ми с крещящ нервен тон – “еби майката вече на всичко и просто продължавй напред!” Вдигнах телефона.. нервна, отчаяна и пречупена вече.. готова на всичко. Звъннах директно на Бретислав:
– Здравей, всичко наред ли е? Къде си..? (попита ме със загрижен тон изхождайки от това, че му звъня късно)
– Да, да.. всичко е наред. Прсото исках да говоря с теб.
– Да, кажи? Кажи ми от какво имаш нужда..?
– Ами.. исках да говорим за онова, което ми предложи. Мисля, че.. мисля, че съм съгласна.
– Аха… да разбирам, че.. положението е много зле.
– Да. Повече от колкото трябва е зле.. (лаконично отвърнах)
– Дааа… Ох Сиана.. не знам какво да ти кажа.. Виж, знаеш ли.. преспи и тази нощ, премисли го хубаво. И… ако нещо решиш.. ако нещо решиш със сигурсност, знаеш къде съм. Ела при мене в студиото и ще говорим…
– Да.. добре… ох благодаря ти… Просто.. радвам се, че поне познавам човек като теб. След всичко дето… Ох благодаря ти.. Ще.. най-вероятно утре ще дойда при теб, да говорим…
– Добре.. Добре Сиана.. Спокойно, всичко ще се нареди.. Не се притеснявай.. твърде млада си за да се притесняваш толкова…
– Ох както и да е… добре, хайде.. до утре..
– До утре… лека нощ… (отвърна ми и той с неспокоен тон)
< 12:14ч., на другия ден ; в студиото на Бретислав >
Нямаше какво да го мисля повече. Нямах варианти, нямах избор. Или – или. И ето – избрах едното или. Бях готова да го направя, пък каквото ще да става. Времето щеше да покаже. Говорехме с Бретислав на масичката в студиото пиейки кафета и пушейки цигари, разпитвах го, а той ми обясняваше:
– ..той е мой приятел, ние с него сме израстнали от деца. Набор ми е, колкото мен е. Не искам да се притесняваш от него, не искам да се страхуваш.. Няма страшно щом аз ти гарантирам..
– Да, разбрах те.. Стига да е човек като тебе сигурно ще се чувствам спокойно.. Но нали ти казах, искам го просто докато си намеря работа.. Не заради друго.
– Да, ясно ми е. Аз също ти препоръчвам да го правиш колкото да се поддържаш докато намериш работа.. Да, ще взимаш луди пари, но недей за по-дълго.. Махни се от там в първия момент, в който си намериш работа..
– Казах ти, точно това ми е плана.. Но не мога човек, не мога.. разбери ме.. Аз нямам пари за билет за автобуса да ходя на лекции.. Не съм ходила повече от две седмици вече.. В хладилника ми в момента имам едно парченце кашкавал и четири филии хляб.. Изобщо… ох на идея си нямаш какво ми е да споделям такива срамни неща с някой.. но…
– Стига стига.. Спокойно.. Всичко ще ти се нареди. Щом си го решила, сега ще започнеш да взимаш хубави парички. Не се притеснявай. Ще си платиш каквото имаш за плащане, ще си напазаруваш хубаво.. ще си имаш пари постоянно…
– Да, за това се боря от доста време… Просто поне по някакъв начин да взема съдбата в своите си ръце.. Иначе ще отида накрая и ще седна до някой просяк и аз и… (смеейки се)
– Хаха.. някои от тях изкарват повече от мен и теб взети заедно, но.. това е друга тема. Та, горе долу нали ти обясних какво се прави там.. Ако има нещо неясно, питай ме докато си тук.. (подавайки ми визитка на неговия приятел, с който трябваше да си уговоря среща)
– Ами.. горе долу разбрах.. Снимки с партньор, снимат ни голи… Симулираме секс… И нищо повече..
– Да, кажи речи е това.. Но като отидеш там ще видиш.. Просто… бъди смела, не се плаши.. И.. ще ти се наложи да си оставиш срама и задръжките вкъщи за да го направиш.. И винаги можеш да се откажеш, ако пожелаеш.. Човека при който те пращам е свестен, бъди сигурна..
– Ясно… Ох ами.. кога да му се обадя тогава?
– Когато решиш.. Няма никкви проблеми, всичко зависи изцяло от теб…
– Да.. изцяло от мен…
По-късно, когато се прибрах в квартирата се обадих на същия човек. Той бе приятел на Бретислав, казваше се Томан. От деца са се познавали. Увери ме, че е сигурен и свестен човек.. и затова се почувствах сравнително по-спокойна и по-смела за да му се обадя. Уредихме си с него среща за на другия ден. Неговото студио се намираше недалеч от моя квартал. Когато отидох при него, той ме прие с усмивка.. и разговора ни в студиото му протече лесно:
– ..значи, имаш желанието да започнеш. (попита ме за да се увери със сигурност)
– Ами.. да.. щом съм тук и съм го решила.. да. (с леко притеснение в тона)
– Добре.. Бретислав вероятно ти е обяснил повечето от нещата?
– Ами да.. Работи се за два сайта, снимат се.. партньори, в различни… пози.. обяснил ми е.
– Да да.. това е общо взето, ти.. ти на колко години си всъщност, имаш 18 нали?? (поглеждайки ме недоверчиво)
– Ахахаха… оле, благодаря за комплимента, наистина… (изчервявайки се)
– Не аз.. бях сериозен като те попитах, но.. добре, благодаря, разбрах те.. (смеейки се и той) ..Та, да продължим нататък. Искаш ли, да ти покажа горе долу някои от материалите, за да сдобиеш представа какво точно се снима, как се прави и.. така нататък?
– Ами.. да, да.. дай да видя.
При което той ме подкани да дойда при него на компютъра му. Отвори единия от сайтовете, влезе в един от разделите там.. и започна да ми показва.. Снимки.. на които имаше голи жени и мъже.. в най-различни пози. Мале… само като видях.. корема ми се сви на топка! Сега когато го виждах с очите си.. направо ми идеше да повърна.. Това изглеждаше далеч по-различно от онова, дето просто ме снимат гола.. Но.. нямах вариант, в който да се откажа. Трябваше да мина и през това.. Поне докато си намеря работа.. И.. показваше ми, гледах, обясняваше ми… След което седнах отново на стола срещу бюрото му и продължихме да говорим:
– Е, как ти се вижда? (попита ме)
– Ами… притеснително.. (отвърнах честно)
– Хаха… знам така е, първото впечатление е винаги такова..
– Именно..
– Ами ти си тази дето решава.. Ако си съгласна, ще ти дам дата и… да започваме..?
– Ох ами.. всъщност съм съгласна..
– Добре, много добре.. Ами.. имаш ли смелост да започнем… от утре.. или? (попита ме предпазливо, преглеждайки графика си)
– Амиии.. от утре ли?
– По принцип когато ти е удобно.. просто питах за утре..
– Еми… не ми е проблем.. стига да… стига всичко да мине добре… (несигурна)
– Е ти пък.. как мислиш, че ще мине.. Нее, виж, не си го представяй някакво ужасяващо.. Била си гола пред апарата на Бретислав, еми.. това тук не е нещо кой знае колко различно. Обикновено трудното е докато се решиш да си гола. А ти щом веднъж вече си се решила.. снимала си се гола при него.. Не си мисли, че тук ще ти е доста по-трудно..
– Е да.. като изключим голия ми партньор с който ще…
– ..не се притеснявай, и това е лесно. Просто.. прави разлика между секс и между това. Това са снимки, тук няма секс. Тук стоите като статуи, снимаме ви.. и това е.
– Е да.. Ама все пак ще трявбва и да… да е и вътре.. в мен… през това време. (доразясних с притеснение в тона)
– Е… то това се налага.. но… не се притеснявай.. не е толкова страшно колкото си го представяш в момента.. повярвай ми..
Опитваше да ме успокои, да ме настрои.. Аз също опитвах да се настроя. Всъщност ми се гадеше от това, дето трябваше да правя. Но трябваше да го направя.. поне за момента. През нощта почти не спах. Постоянно се въртяха в главата ми мисли за това как ще протекат снимките на другия ден. Какъв ще е партньора ми, как ще се чувствам, колко ще се притеснявам… Мамка му! До къде бях стигнала…
СЛЕДВА ЧАСТ 4 >>>
ЧАСТ 4
< 10:18ч. ; в студиото на Томан >
Стоях в офиса му и го чаках. Трябваше да е тук в 10, а все още го нямаше.. Явно и той имаше навика като Бретислав да закъснява. Но не след дълго дойде. Влезе през вратата.. а щом я отвори на мен сърцето ми изтръпна. Цялата бях в притеснение още с идването си. И влизайки ми каза:
– Здрасти.. извинявай, че..
– Спокойно, все пак с Бретислав сте приятели…
– Хах.. да, с него постоянно закъсняваме.. Ами.. готова ли си?
– Еми.. явно да.. щом съм тук.
– Добре, ами.. Ела с мен тогава, ела да се качим горе.. Там ще снимаме, имаме стая.. Ще те запозная с партньора ти, първо да се видите, да се запознаете.. Ще имаш време да се настроиш, да питаш ако нещо имаш още да питаш… Как се чувстваш иначе, притеснена нали?
– Е как да съм.. притеснена разбира се… (отвърнах вече ходейки с него натам)
– Спокойно.. не се притеснявай, всичко е наред.. Около теб ще има хора, екипа е голям.. всички са свестни, няма да се притесняваш от нищо и никого..
– Ох дано… (преглъщайки)
– Работата е за не повече от час.. Снимаме, даваме ти паричките и това е.. нищо повече..
Опитваше се до последно да ме успокоява, но.. Аз бях на тръни. Бях притеснена. Сдобивах някаква изкуствена смелост вътрешно, но не ми беше достатъчна явно за да се успокоя. И влезнахме, в стаята.. в която трябваше да снимаме. Там имаше една спалня, някакви хаотично разположени декори.. Фотографски лампи, няколко фотоапарата на стойки, кабели и апаратура навсякъде.. И 4-5 души от екипа. Томан ме запозна с всички. Имаше и две момичета сред тях. Предстоеше първо да ме нагримират. Седнах пред едно огромно огледало, пред което имаше всякакви гримове, спирали, сешоари, преси и тн.т.. Двете девойки започнаха да ме гримират. Едната оправяше косата ми, другата лицето ми.. След около двайсетина минути направо не приличах на себе си.. Направиха ме като от корицата на някое списание…
След което дойде и актьора – партньора ми, с който щях да се снимам. Дойде при мен, запознахме се.. Беше що годе симпатичен, малко по-висок от мен.. слаб. Не беше някой, от който да се ужася, което беше добре. Разменихме няколко думи с него.. поговорихме. Разбра, че ми е първия път.. разбра, и че съм притеснена.. Но и той както и всички останали опита да ме успокои. Но нямаше как да се успокоя. Беше ми свито. Исках да го направя там на бързо и да стана и да си ходя.. Даже се замислях, дали изобщо ще стъпя тук втори път.. толкова ми беше притеснено и криво.
А след всики приготовления, дойде ред и на това да започваме. Дойде Томан, провери единия от фотоапаратите, докато останалите момчета проверяваха другите и осветлението. Забелязах, че през това време партньора ми, който се казваше Войтех, вече се събличаше. Томан дойде към мен в това време и ми каза:
– Как си? (опипвайки почвата)
– Ами.. събирам смелост.. (отвърнах привидно с усмивка)
– Само така.. Сега.. остава да свалиш и ти дрешките.. и.. дай ги на момичетата, те после ще ти ги дадат.. Иии.. да започваме? (със спокоен мек тон)
– Ох еми.. да започваме.. (примирена, започнах да се събличам)
Съблякох се.. свалих дрехите си.. бельото си.. пред всички.. останах чисто гола. Бях подготвена, изкъпана, избръсната, чистичка.. Иначе това да съм гола като цяло не ме притесняваше кой знае колко, имах нужната смелост за да не се чувствам притеснена пред други хора без дрехи. Това, за което не ми достигаше смелост бе същото, което ми предстоеше след малко.. Но, вече бях тук, бях готова и на това. Но в последния момент Томан реши, че ще снимаме сцената не на леглото, а долу на земята. Не знам защо сметна така, но на мен ми беше все тая къде щеше да е.. Така или иначе едно и също трябваше да правя. И преди да започнем, партньора ми, явно знаейки какво трябва да прави.. Започна първоначално с ръка да си стимулира сам пениса.. при наличието на всички в стята, които чакахме да започнем. Явно се налагаше да се подготви за снимките по този начин. И когато видимо бе “готов”, Томан даде знак да започваме. Момчетата застанаха на фотоапаратите, а едното от момичетата поде една от фотографските лампи за да осветява с нея. Томан ни инструктира с партньора ми как да застанем.. искаше първо Войтех да седне на стола, а аз клекнала между коленете му да подема пениса му с ръка и да го поставя в устата си.. Войтех седна на стола.. Настани се.. Аз клекнах долу.. на колене пред него.. той разтвори бедрата си.. приближих се.. погледнах притеснително в него… Мале, сърцето ми щеше да ми изкочи. Предварително еректиралия му пенис стоеше пред лицето ми.. И като се замислих.. за последно се бях докосвала до пенис на мъж преди цели 3-4 месесца.. когато за последно бях правила секс с един колега от университета. Мале, беше минало толкова много време от тогава… И сега, стоейки срещу пениса на партньора ми, чак ми беше странно.. и някак.. неудобно.. Но.. въпреки всичко, обхванах му го плахо с ръка.. при което Томан ме подкани, да го поставя в устата си за да снимат вече… И.. направих го… отворих устни.. приближих се.. лапнах главичката му.. леко още навътре.. и долепих плахо език до ствола на пениса му, докато стоеше така в устата ми..
Трябваше да изглеждам на снимките така, сякаш ми е мнооого кеф.. А на мен ми беше доста трудно в този момент да изглеждам точно така. Усетих и, че пениса на Войтех се втвърди една идея повече, щом го поставих зад устните си.. но се стараех да не обръщам внимание. Следващата сцена трябваше да снимаме обратното – аз с разтворени крака, а той между тях. Седнах на стола по инструкциите на Томан.. разтворих бедрата си в страни.. А партньора ми застана между тях.. Приближи се към влагалището ми.. и опря устните си в него.. Направиха така 2-3 снимки, но Томан го инструктира да долепи и езика си.. върху срамните ми устни.. за да снимат така..
При това осезаемо почувствах влажния език на Войтех точно.. на процепа на вагината ми.. Стана ми странно.. едно неприлично такова.. При наличието на толкова хора в стаята.. да почувствам нечий мъжки език върху вагината си.. След което Томан ни прикани да започнем със следващата сцена. На която трябваше аз да съм застанала заднешком.. като на задна прашка, на стола.. А Войтех зад мен.. да го провре в отвора ми, за да се нащракат поне десет снимки в тази поза. Аз станах, застанах на стола.. опитвах се да застана така, както Томан ми казваше.. той просто гледаше от страни, даваше инструкции и същевременно снимаше също.. А докато се опитвах да се наместя така, както той искаше, стоейки с дупето назад, едно от момичетата дойде към мен.. държейки една тубичка в ръката си.. и стоейки зад мен ми каза:
– Ще почувстваш леко студено.. не се притеснявай.. просто ще те намажа с овлажнител.. стой си спокойно..
При което я усетих как започна да маже вулвата ми с ръка.. с нещо студено.. Както стоях надупена.. ми втриваше овлажнител върху вагината ми.. А след малко.. сложи още малко на пръстите си и.. ги провря внимателно в отвора ми.. втривайки и отвътре.. с два или три пръста, не можех да усетя точно.. А в първия момент щом усетих пръстите и в мен.. направо щях да си глътна корема.. Стана ми едно странно и… не особено приятно.. След което отиде и при Войтех.. Намаза дланта си обилно с овлажнителя, обхвана пениса му с нея и започна да му го маже и на него.. Намаза му го обилно.. втривайки с ръка нагоре надолу по продължението му.. И след като вече бяха добре навлажнени “инструментите” и на двама ни, Томан го подкани да мине зад мен.. Войтех се приближи, усетих как поставя намазнения си пенис на отвора ми.. Леко натисна.. аз затворих очи от притеснение. Натисна още навътре.. леко вкара, след което леко изкара.. след което пак лекичко навън и пак навътре.. 3-4 пъти го направи, леко и внимателно, явно за да разработи и подготви отвора ми.. Накрая го задържа вътре.. и Томан му каза да задържи така за да снима.
Мале.. аз горката от толкова време не бях усещала пенис на мъж там.. във вътрешността си.. Докато го държеше в мен вътре.. изпитах още по-голямо притеснение.. Стана ми супер, ама супер неудобно.. А след като завършихме и този кадър.. Накрая, точно преди да се оттегли от мен Войтех.. натисна лекичко навътре в мен, след това навън.. и след това отново леко навътре.. и чак тогава го извади.. При това, аз се обърнах към него.. и.. вероятно го изгледах достатъчно странно, че да дойде Томан към мен за да ми обясни:
– Сиана.. извинявай, не ти го казах по-рано.. (със загрижен тон) ..Значи.. нужно е на мъжете актьори понякога да правят така.. Имам предвид.. знаеш, че.. за снимките е нужно актьора да е с максимална ерекция.. А когато няма движение, няма.. никакво действие, пениса.. тръгва да спада, което не е красиво да го снимаме.. В смисъл, нормално е, когато имаш актьор той да.. прави подобни движения от време на време.. разбираш ли..? Просто по този начин поддържа ерекцията.. иначе не е възможно.. Надявам се да не те притеснява това… (сякаш повече притеснен от мен, опитваше се да ми обясни)
– За това ли било.. Оле.. (не знаейки какво да отвърна очудена) ..Ами.. добре.. ще трябва да го изтърпя и това май.. (направо шашната)
Това също не го очаквах. Да, от една страна няма как един мъж по принцип да стои в ерекция в продължение на близо час, без да има никакво действие, никакво движение или каквото и да е там… Но просто не ми се щеше аз да съм тази, дето да го търпи. Не и тук сред толкова хора, не и така. Иначе да, всъщност обичах секса и то много. Обичах да правя секс с часове наред, с дни даже ако може.. Никога не му се насищах, но.. Това тук дето ми се случваше, просто беше притеснително.. вън от всякакви мои представи за нормалното. И.. както и да е, трябваше да продължим и със следващата сцена.. в която аз да съм долу, с разтворени бедра, а Войтех между тях. За щастие, при този кадър не се налагаше той да прониква в мен, понеже така или иначе това не се виждаше от апаратите. Нужно бе просто да застанем така..
Вече почти успявах да се правя да изглеждам все едно ми харесва.. Усещах се, че надобрявам в преправянето на изражението на лицето си. Но докато стояхме така, пениса му така ме бе натиснал с дължината си на клитора ми там.. че едвам дочаках да се изправим. При следващата сцена, трябваше да му се наместя някак отгоре, лежейки хем на стола, хем върху него.. Опитахме да се наместим.. и накрая, когато Томек одобри позата, която бяхме заели.. Войтех сложи пениса си отново на влагалището ми.. натисна.. проникна постепенно навътре.. направи стандартните 2-3 поддържащи ерекциата му движения навътре и навън.. леко, предпазливо и ненатрапчиво.. След което замръзна на едно място, за да снимат.
А накрая, завърши отново с поредните си няколко движения навътре и навън в мен.. Да, явно това си беше някаква нормална практика от актьорите до колкото виждах.. Даже се радвах, че не съм мъж, за да ми се налага да си поддържам ерекцията. Стана ми смешно даже когато си го помислих.. За следващата сцена се налагаше да се кача отгоре му.. да се хвана под едната гърда с ръка.. и с физиономията си да симулирам екстаз.. Така, докато още се намествах отгоре върху Войтех, с вкарания му в мен пенис.. неволно се натиснах надолу към него.. и оле.. усетих как пениса му се натисна.. влизайки ми неволно още навътре… А в онези.. по-дълбоките си места там.. обикновено бях свикнала да усещам нещата по съвсем друг начин.. Стана ми едно сконфузно, странно…
По време на снимките, Войтех провря на няколко пъти бавно.. навътре и навън в мен.. и после отново. Знаех, че горкия просто се опитва да си поддържа ерекцията така, но.. но на мен вече ми ставаше неудобно.. Просто трудно понасях усещането и факта, някой мъж да си го провира във вътрешността на влагалището ми така.. и то пред хора.. За следващия кадър, Томан ни инструктира да застана аз отгоре.. сякаш яхнала Войтех. Наместихме се.. застанах.. С ръка наместих пениса му на отвора на влагалището ми отдолу.. Леко се натиснах към него.. проникна пак в мен..
При което обаче се оказа, че трябва да изчакаме едно от момчетта да смени батериите на единия фотоапарат. И с Войтех останахме така.. чакайки. Зачудих се кое ще е по-приемливо в случая – да остана така, чакайки.. или да се отдръпна за да си го извадя от себе си докато започнем.. И докато притеснена обмислях кое от двете да напарвя за да не се изложа.. Томан се обърна към Войтех и му каза:
– Войтех, пет минути..
– ..ее хайде бе хора..! (отвърна му отегчен)
– Е хайде де.. пет минути, докато слезе Радек за батерия.. Поддържай през това време.. Сиана вече знае..
– ..за ерекциата ли? (попитах усещайки какво го съветва)
– Да, за пет минутки нека поддържа ерекцията просто, сега идва Радек.. след малко започваме.. ех голяма работа сте, само недоволствате..
– Ох абе хорааа.. (отвърнах леко раздразнена вече)
– Мм.. притеснявам ли те така..? (притеснено ме попита Войтех, лекичко мърдайки вече отдолу в мен)
– Офф.. еми.. (с почти нервен тон му отвърнах) ..Хайде давай там.. то вече… ужас…
– Да не те боли? Ако те боли да спра..?
– Не не, не бе човек.. Давай, спокойно.. Да сменят батериите и най-после да приключваме вече, че… (искаше ми се вече всичко да свърши)
И така докато чакахме.. Войтех на равни интервали проникваше.. и го изваждаше.. леко и бавно.. дискретно.. но осезаемо. Много, ама много неудобно ми стана.. Изчервих се дори.. Това просто беше вече.. нямах думи! Да съм инструмент в ръцете на някой, дето да използва влагалището ми за да си поддържа ерекцията.. е сериозно ли?! Не вярвах, че ми се случва на мен. Те всички си говореха през това време, нещо се шегуваха, нещо си разказваха.. Войтех не спираше да си приказва с тях докато го прави.. Мале какво спокойствие имаха тези хора.. А на мен сърцето ми щеше да изхвръкне.. Усетих го по едно време, че докато се движеше навътре и навън.. в мен.. поддържайки ерекциата си, в един момент.. направи две три по-осезаеми движения.. някак малко по-навътре и.. по-бързи.. след което повтори.. и се обърна към мен, казвайки ми:
– Ти.. имаш ли приятел.. или може би мъж? (без да спира отдолу, бавно и внимателно)
– Не.. скъсахме, разделихме се..
– Ясно.. ех доста е изпуснал, толкова си приятна отвътре.. Ако някой някога прави секс с теб, ще е голям щастливец.. (каза усмихнато и с приятелски тон, натискайки пениса си лекичко по-навътре)
– Хах благодаря ти.. казвали са ми го и друг път..
– Хах, наистина ли?
– Да.. докато правя секс обикновено.. (леко смеейки се)
При което някой от екипа нещо го заговори.. А той продължи ритмично да си прониква в мен така.. Малко след това дойде и едното от момчетата, носейки батерията. Постави я на апарата и най-накрая бяхме готови вече. С Войтех замръзнахме в поза за да ни снимат.. Направиха ни десетина снимки така.. А след това дойде време и за финалния кадър, при който трябваше пениса му да е изваден от мен.. и да симулираме сцена, в която е еякулирал. Повдигнах се от него, пениса му излезе от влагалището ми.. най-после! Едно от момичетата дойде и впръска между срамните ми устни някаква бяла течност, имитираща мъжка сперма.. Трябваше да изглежда, сякаш Войтех е еякулирал в мен. Томан ни инструктира отново набързо как точно да застанем в това положение.. И нащракахме още няколко снимки така.
И най-накрая всичко свърши! Цялото това напрежение беше преминало най-после.. Явно бе, че бях преминала през един от най-притеснителните си моменти в живота. Даже вече се чувствах една идея по-силна.. може би. Дадоха ми момичетата мокри кърпички за да се избърша, донесоха дрехите ми.. Започнах да се оправям. И докато се бършех отдолу с мократа кърпичка забелязах, че Войтех вместо да се облича отиде към тоалетните.. И понеже усетих нещо нетипично… попитах момичето от екипа докато беше близо до мен:
– Войтех къде хвана така набързо.. гол?
– ..Ами.. (обърна ми внимание, въпреки че разговаряше с Томан) ..Отива в тоалетната.. след края на снимките няма как..
– Ама.. май.. не по нужда..? (надушвайки какво има предвид)
– Хах.. (подсмивайки се) ..кажи речи е по нужда.. Нали знаеш при мъжете какво се прави за да спадне ерекцията накрая…
– Оле.. сериозно ли..? (очудена)
– Е.. нормално е, ти пък. Всичките актьори го правят след снимките… Той няма да може да си надене панталоните горкия ако не го направи.. (при което се изсмяхме и двете, сякаш подигравателно, по женски) ..А и повечето ги болят тестисите ако не го направят, поне така казват..
– М да, това вече и аз съм го чувала..
– Бе радвай се, че сме жени… (хилейки се)
– О да.. поне за това съм доволна, че съм жена..
След като се облякох набързо, имах нужда и да ходя да пишкам. Разбрахме се да се чакаме в офиса с Томан след това.. Затова взех нещата си, отидох набързо към тоалетната.. А едното от момичетата разбирайки, че отивам натам, ме помоли ако видя там Войтех, да го попитам дали има нужда от помощ и ако има, да и кажа.. Естествено се предполагаше, че ще го мерна при тоалетните. И така и стана. Влизайки в тоалетната, го заварих горкия над мивката.. още голичък.. държеше пениса си с едната си ръка и нещо се опитваше.. Първоначално се опитах дискретно просто да го подмина, да си вляза в тоалетната и да не му казвам нищо за да не го безпокоя.. Но влизайки в тоалетната и затваряйки я за да пишкам.. Ми стана едно смешно такова.. Дори леко се испуснах подхилвайки се.. а той вероятно ме чу.. Мале, притесних се.. щеше да е ужасно ако си помисли, че му се подигравам. Затова излизайки, опитах със сериозен тон, без капка смях в очите ми да му кажа:
– Едното от момичетата ми каза да.. те попитам ако имаш нужда от помощ.. да я извикам?
– Ами.. да, викни я.. моля те.. Че доста време ще ми отнеме май.. (държейки пениса си в ръка)
– Добре.. добре сега ще ти я викна.. (обръщайки се с гръб вече, не се сдържах и за малко не се изхилих отново, стана ми едно забавно просто)
Отидох и казах на девойката, че Войтех има нужда от нея.. При което тя взе набързо шишенцето с овлажнителя и се насочи към него.. И на мен ми стана абсолютно ясно, какво щеше да му прави..
< 22:18ч., в квартирата ми >
Легнала мързеливо, лежерно и самодоволна на диванчето си.. по боксерки, боса, крак върху крак на масата.. на телевизора Планета… и доволно.. like a boss, отпивах от чаша с уиски. Да мамка му, след всичките ядове и скърби, еми заслужавах да си купя уиски от 45 евро. И то от супер маркета, за да ме види нещастната управителка колко ми е гот и колко ми е кеф.. Дори нарочно размахах няколко банкноти от сто евро на касата докато го плащах, за да ме види на камерите..
Най-накрая бях поне за момент доволна от скапания живот… Който всъщност все още си беше скапан, но поне не бях вече нито гладна, нито притеснена. Томан ми даде цели 560 евро за фото сесията.. Това си беше доста сериозна сума, изкарана за няма и час. Та аз в супер маркета за цял месец взимах по-малко?! И вече премислила и пресметнала нещата до тук.. Ясно бе, че ще се прежаля за още няколко пъти. Да, вероятно обществото такива като мен нарича с обидни и вулгарни имена.. Но обществото можеше да ми яде гъза в случая. Обществото не знаеше нито мъката ми която търпя, нито страданията ми, нито носеше моята беднотия и неволи. В този свят явно една жена трябва да е мноооого силна.. просто да е силна, да не и пука и да пречупи сама себе си за да продължи напред. Светът е една голяма курва.. и явно, за да живееш в него, трябва и ти да си като него. Жалко, но факт. “Наздраве за обществото” – помислих си, и отпих до дъно.
СЛЕДВА ЧАСТ 5 >>>
ЧАСТ 5
< няколко дни по-късно >
Никой не ми се обаждаше за работа. Вече толкова време пусках CV-та за касиерка, къде ли не.. но нищо от никъде. Единствено това, че все още имах някой лев от парите, дето Томан последно ми бе платил ме успокояваше. Но и те бяха почти на свършване. Имах останали от тях някакви около 50 евро. За жалост доста бързо ги похарчих, но ми свършиха добра работа – накупих си малко дрехи, малко женски неща за мен си.. И те почти за минаха няма и седмица. За щастие днес ми предстояха отново снимки при Томан. Успокояваше ме факта, че ще взема пак пари и то точно на време.
< 15:14ч., в студиото на Томан >
Бях пристигнала вече, готова за снимки. Като цяло сега.. не бях така притеснена както първия път. Имах малко посъбрана смелост вече, а и този път знаех какво е. Е, естествено сърцето ми отново биеше при подготовката преди започването.. не ми беше ОК да се чекна пак пред всички, но.. още малко, само още малко – мислех си самоуспокоявайки се. Преди да започнем се видяхме отново първо с Томан. Поговорихме малко, докато той подготвяше фотоапаратите:
– Е, как се чувстваш, май не си толкова притеснена колкото предния път? (настройвайки светкавицата на единия апарат)
– Е ти пък.. влизам в крачка вече.. имам ли избор.
– Така е.. бе с всяка работа се свиква.. А и да ти кажа честно, каквото и да си мислят хората за нашата работа.. тя си е като всяка друга.. Работа като работа.
– Е, с някои изключения, но…
– Сега обръщаш внимание на изключенията, но повярвай ми след един месец ще приемаш всичко машинално.. И не ми казвай, че в предната ти работа, каквато и да е била там.. не е имало изключения, с които да свикваш..
– О имаше.. прав си, имаше и то големи. Именно заради едно такова нагло и много злобно изключение напуснах от там.
– Ето виждаш ли..? Виж, тук не е трудно. (поглеждайки към мен) ..Не си мисли, че има нещо кой знае колко трудно тук.. нещата са много лесни, единствено се изисква да се отпуснеш и ще видиш от там нататък колко ще ти бъде лесно.
– Ох да.. това и сама го разбрах.. работя по въпроса с отпускането ама..
– Няма страшно, я виж колко хора сме тук, ще помагаме.. Ето виж, има и момичета.. не си сама, споко. (усмихвайки ми се)
– Мии да.. до някъде е успокоително, че имате и жени в екипа..
– Е как? Без жени на къде..? (подхилвайки се) ..Между другото.. ела да се запознаете с партньора ти..
– В смисъл.. няма съм с Войтех.. а с някой друг? (попитах учудена)
– Нее.. няма как всеки път с един и същ човек.. не може на всички снимки с еднакъв партньор, нали се сещаш. Ела де, ела с мен.. (подканвайки ме да отида с него към стаичката с апаратурата)
И се запознахме. Това бе Ярослав, и на всичкото отгоре бе с една година по-малък от мен, на 22. Аз съвсем не очаквах, че ще се снимам с друго момче този път.. Изобщо не очаквах по принцип, да съм всеки път с различен актьор. Но то в случая какво значение имаше дали ще е с един и същ или с различни, като работата беше една и съща. Запознахме се с него, след което с Томан се насочихме към стаята за снимане за да започваме. Екипа правеха последните настройки, а аз започнах да се събличам. Мале.. усетих се.. вече го правех направо хей така.. Чак смешно ми стана. Вярна бе оная приказка, че с всяко нещо се свиква. Когато се съблякох, дойде и Ярослав. И докато нещо обясняваше на едно от момичетата, започна и той да се съблича. След като свали и боксерките си и.. разбира се хвана пениса си с ръка и.. започна да се подготвя. Всички бяхме вече готови, апаратурата също.. Изчаквахме единствено Ярослав да сдобие ерекция за да започнем да снимаме. В това време, едно от момичетата от екипа не се сдържа и отиде към него.. Хвана пениса му и започна енергично да му го движи с ръка, казвайки му:
– Хайде бе човек, не можем да те чакаме цял ден.. искам и да си ходя все пак.. (ритмично стимулирайки му го долу)
– Спокойно де.. (отвърна и) ..ти искаш на секундата ли да еректирам? (леко афектиран)
– Ми не но просто.. хайде малко по-живо… (видимо нещо и беше нервно май, при което клекна долу пред него.. постави му го в устата си и започна енергично да му го смуче и с уста за да стане по-бързо)
Двете момичета явно помагаха за целия работен процес – за грима, за осветлението, за декора, за всичко.. плюс и това, да помагат при нужда и на актьорите явно. Но…мале, тези хора толкова спокойно и нормално си ги правеха всички тези неща.. Явно до толкова бяха свикнали с работата си, с професията си, със всичко това дето бе около тях.. Че наистина приемаха всичко като нещо рутинно, нормално, част от редовната им професия. Та някои хора ги правеха тези неща единствено за удоволствие, за изразяване на чувства, за любов.. А тук при тях… същите неща просто влизаха в професията им и го правеха в редовността на работата си.. Просто защото се налагаше да се направи, защото така трябваше. Не бях попадала до сега в такъв странен свят, при такъв тип професионалисти.. Явно тепърва се учех. Скоро Ярослав имаше вече добра и достатъчна ерекция.. и започнахме.
В първия кадър Томан искаше лицето на Ярослав да е под мен, докато аз седя с разтворени бедра отгоре му. С Ярослав се наместихме, нагодихме се така, както Томан искаше.. Застанах.. Ярослав долепи устните си плътно отдолу до влагалището ми.. Томан направи 2-3 снимки, но явно нещо не му хареса и каза:
– Ярослав, дай малко динамика де.. Замръзнал си като статуя, на снимките не може да се прецени дали спиш или нещо изобщо правиш.. Вкарай малко живот в сцената, да се вижда на снимката, че нещо правиш…
При което насочи отново апарата си срещу нас, очаквайки добър кадър за да щракне снимката. А подтикнат от инструкциите на Томан, Ярослав започна да движи устните си отдолу.. Показа се леко изпод мен, така, че да го вижда апарата и започна да си ги движи.. заедно с езика.. долепен плътно до вагината ми.
Така момчетата и Томан нащракаха около 10-на снимки.. и искрено очаквах вече всеки момент да спрем.. Просто наистина имах нужда да спрем. Но видях, че Томан се готви да прави още снимки.. явно искаше още кадри от същата сцена.. Но аз не се стърпях в един момент вече.. обърнах се към Ярослав, който се опитваше да “дава динамика” на сцената, и му казах:
– Ох човек изчакай малко за момент де, ти не спираш егати! ..И на клитора ми.. не усещаш ли, че постоянно там ме лижеш.. Чувствителна съм отдолу, дай го по-внимателно моля те.. (леко нервничейки)
– Е извинявай, от къде да знам, че.. Един ми казва да внимавам, друг ми казва да действам по-живо.. Хайде вече разберете си се вие.. (и той нервничейки)
При което Томан дойде към мен и ми каза:
– Сияна, съжалявам.. прото понякога се налага така.. Иначе няма живот в сцената, ето погледни.. (показвайки ми последните снимки от апарата) ..Виждаш ли как изглеждате от страни – сякаш Ярослав спи под теб. Нали, съгласна ли си? (и то наистина изглеждаше така, даже смешно ми стана като видях)
– Хах.. ох човек така е наистина.. ама.. Чувствителна съм, особено отдолу на вагината.. Не мога да търпя много.. затова..
– Да, да.. разбирам те.. Потърпи още малко, просто се иска понякога да потърпиш.. При всички е така от началото, по-нататък ще свикнеш, повярвай ми.. Хайде де мъжко момиче си, стегни се малко.. (с усмивка, опитвайки да ме окуражи)
– Ох давайте, хайде… ще търпя, то се е видяло..
При което същата сцена продължи.. Ярослав продължи да “дава живот” на сцената с езика си под мен.. Докато изтърпях още 25-26 снимки в същото положение. От езика му, клитора ми направо вече беше набъбнал като бадем.. Но както и да е, продължавахме. Следващата сцена се състоеше в това, аз да съм над тялтот му, той да е с лице към дупето ми.. нещо като поза 69. И по този начин да симулирам френска любов. Застанахме така.. хванах му го с ръка, поставих го в устните си.. Томан нащрака няколко снимки..
След малко обаче ме подкани да лапна по-навътре пениса.. за да има и такъв кадър на снимките. Нямаше как да не го послушам.. направих и това.. Повече от половината пенис влезе в устата ми.. езика ми беше като залепен направо за него.. А в следващата сцена вече трябваше да симулираме и секс. За целта, Томан ни подкани да се кача отгоре върху Ярослав.. Качих се, разтворих бедра около кръста му.. Дойде отново едно от момичетата и намаза половите ни органи с увлажнител.. След това, той с ръка насочи пениса си по посока на отвора на вагината ми.. Натиснх се леко отгоре.. той също леко натисна към мен.. нацели ме там където трябва.. и проникна.. Мале, за последните няколко дни във влагалището ми попадаха пенисите на две различни момчета.. И то заради работата ми, ако можех така да я нарека. След като Ярослав проникна в мен, направи няколко пробивни движения във влагалището ми.. 6-7 пъти навътре и навън.. за да разтвори отвора ми подготвайки го за работа. А когато Томан беше вече готов да снима, каза ни да задържим така.. и ни нащракаха няколко снимки.
На паузите между снимките обаче Ярослав не пропускаше с дискретните си движения да си поддържа пениса в ерекция.. Което вече бе започнало да ме притеснява мен лично при положение, че клитора ми още беше под въздействието на езика му от по-рано. И след като завършихме и тази сцена, Томан ни подкани да легнем един до друг на леглото. Трябваше Ярослав да легне зад мен, аз да разтворя бедрата си и да проникне във влагалището ми заднешком. След минута-две наместване, вече бяхме готови.. Намести си го пак там, натисна и проникна навътре.. И докато изчакваше Томан и момчетата да започнат да снимат.. Направи така около 4-5 по-осезаеми движения навътре и навън в мен.. а след тях продължи с още няколко.. Изчаках го.. но след малко се обърнах към него и му казах:
– Абе човек… стига де… казах ти, че съм чувствителна отдолу.. Клитора ми е набъбнал направо от теб.. (пускайки ръката си за да го опипам) ..одеве с езика, сега така… не ти ли е еректирал достатъчно в момента?
– Ее ти пък си толкова чувствителна.. че човек да не те пипне. В ерекция съм но си я поддържам просто.. Ако тръгне да ми спада Томан пак ще се разпищи..
– Офф добре… хубаво но… не прекалявай, че.. ми става неудобно вече.. честно.. (леко подсмивайки се от срам)
След малко започнаха да ни снимат. Томан и момчетата нащракаха отново двайсетина снимки така.. А Ярослав естествено не пропускаше да си поддържа ерекцията в паузите.
В следващата сцена, трябваше той да е зад дупето ми.. да съм леко нагъзена на леглото.. и да симулираме секс така. Наместихме се в желаната позиция.. Застана зад мен.. сложи го отново където трябва.. Насочиха срещу нас апаратите и започнаха да ни снимат.
За една от снимките обаче Томан поиска Ярослав да натисне хубаво навътре в мен.. И той естествено го послуша.. Натисна навътре… както ми беше отзад.. проникна по-надълбоко.. и когато усетих пениса му толкова навътре в мен.. вече ми дойде в повече. Нещо.. не успях да се сдържа и.. тихо изстенах.. А Томан ме чу.. и в същия момент ми каза:
– Спокойноо.. само дишай спокойно.. още малко остана.. стой така.. Хоп, готово.. още няколко….. (снимайки)
– Ох абе хора почвам да се топя вече не ме ли разбирате.. Ох.. (изохках тихо отново) ..Започвам да се предавам вече, честно… (смеейки се от срам, направо не вярвах, че ми се случва)
– Хайдеее, хайде още минутка издръж, нищо ти няма.. ти си силна… (продължавайки да ни снима)
А Ярослав и той с неговите поддържащи движения на моменти.. и… вече едвам търпях просто. Дори отново се обърнах към него и му казах направо:
– Абе човек.. цепиш ме цялата отвътре вече… намокрих се като.. река.. Дай по-внимателно, моля те.. (изчервена от срам)
– Добре де, спокойно.. Издръж още някоя минута и ти..
– Ох ще опитам ама.. да знаеш, че хич не ми е лесно… Ох ужас… (изохквайки отново и смеейки се, вече ме избиваше и на смях чак)
Така издържах и тази сцена стоически. Томан ни даде кратка почивка след това понеже видя, че наистина се нуждаех от малко отдъхване вече. Починахме за около 5-6 минути, след което трябваше да заснемем финалния кадър, в който трябваше да се симулира еякулацията. За целта Томан искаше да легна на диванчето, а партньора ми да застане между краката ми държейки пениса си над корема ми, сякаш еякулира. Инструмента на Ярослав обаче беше леко спаднал по време на почивката.. което беше проблем. Затова Томан направи знак на едно от момичетата от екипа да отиде и да му помогне. Тя отиде, хвана пениса му и започна енергично да му помага..
Но като видя, че ефекта беше бавен така, започна да му помага и с уста.
След като Ярослав най-накрая успя да еректира достатъчно, пристъпихме към сцената. Легнах, той дойде отгоре ми, намести се.. Томан коригира от тук от там позата ни набързо… Застанахме.. Едното от момичетата дойде, напръска на корема ми с малко от имитиращата сперма течност… И започнаха да ни щракат докато стоим така.
Ииии готово! Всички сцени бяха заснети вече. Станахме, избърсах се.. започнах да се обличам доволна, че преминах жива и цяла отново през това. Забелязах обаче, че ярослав нещо се заговори с едното момиче от екипа.. След което тя извади от една от кутиите, които бяха на масата един презерватив.. Отвори го, поднесе го към пениса му и му го постави.. След което клекна долу и.. започна енергично да му прави фелацио. Това доста ме озадачи вече. Обърнах се към другото момиче и с лбопитство я попитах:
– Ама.. какво правят сега..? (гледайки очудено към Ярослав и девойката която му правеше това)
– Някои от актьорите не могат сами да се оправят накрая.. В повечето случаи им помагаме ние..
– Оле.. горките вие..
– Е ти пък, не е нещо кой знае какво, свикнали сме.. То няма как, мъже са.. не могат да не еякулират след такова напрежение.. Не им е много лесно и на тях..
– Е права си.. но иначе в крайна сметка, доста професионално се държат по време на снимки..
– Е то няма как да не се държат професионално.. Въпреки, че понякога се е случвало по време на снимки някой от тях да не може да издържи и да има нужда да еякулира.. Ама отиваме или аз или тя, изпразваме го и след двайсетина минути пак продължаваме да снимаме…
– Аха.. мале ужас.. горките, значи и те не издържат понякога..
– Е случва се да.. няма как понякога. То и на жените се е случвало по време на снимки.. не само на мъжете.
– Какво имаш предвид? (попитах зачудено)
– Ами например имахме едно момиче преди време.. Докато снимахме без да иска.. получи оргазъм милата.. Партньора и беше натиснал в нея пениса си и Томан тъкмо снимаше.. И тя не се сдържа, изстена.. започна да свършва. Изчакахме я тогава към 15 минути за да и отмине.. Но тя беше по-малка де, беше на 18.. Вероятно още не можеше да се контролира и…
– Оле мале… и такива неща ставали значи..
– Е понякога да.. Няма как, рисковете на професията, знаеш.. (смеейки се)
– Оф честно да ти призная.. одеве по едно време и на мене ми стана едно.. неудобно.. направо…
– Да, видяхме те, ама спокойно де, ти от какво се притесняваш? Така ще ти е в началото, после се свиква.. Със сигурност и на мен няма да ми е много лесно някой ако си вкара пениса в мен отдолу но… Издържа се, а и се свиква.. с времето..
– Ами дано по-бързо свикна, че.. доста неудобно ми става в такива моменти.
– Няма страшно.. хайде отивайте с Томан надолу, сигурно те чака…
– Да, хайде, до другия път…
Изпратихме се с нея, а излизайки от стаята отново погледнах към Ярослав и момичето от екипа, която още опитваше да го еякулира. Мале, още умът ми не побираше това къде съм попаднала. В счетоводството долу, Томан ми наброи отново над 500 евро пари. Толкова много пари бяха това за мен предвид положението ми.. И толкова лесно и бързо изкарани.. Че сега вече разбирах защо толкова много жени го работят това.
СЛЕДВА ЧАСТ 6 >>>