Видях.. Дръжката на вратата.. На банята.. Да се натиска леко.. И миг след това да се отваря леко.. По леко.. Вратата.. Навън…. Изтръпнах целия! Пречерня ми пред очите.. В главата ми протичаха всякакви сценарии като на лента.. Какво ще стане.. Какво ще се случи сега.. Какви скандали ще има тепърва сега.. Мислех си най-лошото – мислех, че сега малката като отвори вратата, ще започне да ме разпитва защо съм ги шпионирал, ще каже, че ме е видяла да бягам… Ще съобщи и на майка си, че ще настане скандал, ужас, цирк… Стъписан, побелял като платно.. с надървен на камък пенис.. В този вид ме зърна малката, отваряйки бавно вратата на банята.. В този момент, стояхме и двамата един срещу друг и се гледахме като стреснати врабчета. След секунда само.. Видимо стресирана, подтикната от това, че нещо ще трябва да ми каже.. Тя преглътна гледайки в мен.. Преглътна спермата, която бе в устата и.. За да ми проговори.. А явно се бе запътила да я изплюе в мивката… В този миг усетих, че и стана гадно.. От преглъщането.. Но не го показа, просто за части от секундата самият аз я усетих, по очите и.. Погледна ме отново, и ми каза:
– Какво правиш ти?
– Мм.. В смисъл? (отговаряйки вече с виновен тон, очаквайки да ме направи за две стотинки за дето съм ги гледал)
– Миеш ли се.. Не те чух, че си тук… Не чух, че си станал…
– А-а-а… (отговорих мислейки си, че може би ще ми се размине) Ми.. Да, да.. Сега станах, не си ме чула, хах.. (казах с изкуствена успокояваща усмивка, и тръгнах тепърва уж да пускам чешмата)
– Хах.. Да бе, явно.. Виждам, че сега си станал.. (подхилквайки се леко)
– М.. В смисъл? (отговорих недоразбирайки)
– Еми.. Не бе нищо.. М, в смисъл, че.. Ти е щръкнал.. Сори, че те видях.. Нали на вас момчетата сутрин са ви щръкнали като ставате…
– Ааа… Мале.. Еми, и аз сори, че ме видя.. Не исках.. Не знаех, че ще дойдеш.. В смисъл..
– Е споко ти пък.. голяма работа. (каза тя за да ме успокои някак)
– Искаш.. Искаш да влизаш ли? (я попитах докато се правя, че си мия очите)
– Да само да си измия.. (и тук леко се замисли, но нямаше как и се доизказа) .. зъбите.
– А да.. Махам се.. (досещайки се)
Спрях водата, погледнах се уверено в огледалото, уж си оправих косата с 1-2 движения.. Давах си някакъв вид, че съм с цел в банята.. Избърсах се с кърпата, закачена на вратата.. И тръгнах да излизам.. Тогава погледнах към нея, някак уж за да и се усмихна и да и направя жест да влиза.. И в този момент, в мига в който отправих погледа си в нея.. Видях, че ме гледаше в боксерките.. Долу, в щръкналия ми пенис.. Тя веднага си отмахна от там погледа, на мометна.. Но така или иначе вече бях видял, че ме гледаше там.. Вероятно от любопитство, не заради друго.. Влезе тя в банята, започна да си мие зъбите. Аз излизайки от там затворих вратата и.. И си отдъхнах дълбоко.. дълбоко. Беше ми се разминало, не ме беше видяла.. Беше на косъм.. Буквално… Да пламне целият ни дом. Но ми се размина. Тогава си казах, че повече никога няма да правя вече подобни простотии.. Обещах си, че ще се държа като порастнал. И влязох тихо в спалнята, Ели още спеше. Бързо си грабнах панталонките и си ги обух.. Облякох се, и отидох най-накрая да правя онова прословуто кафе за мен и за Ели.
< Две седмици по-късно >
Бяхме в Практикер. За саксии. Ели искаше да си пресажда едни цветя. Вече ги бяхме купили, но си се шляехме и разглеждахме щяло и нещяло. Бяхме при сектора за спални, одеала, възглавници и такива неща.. Когато видяхме едно огромно, плоско, надуваемо легло.. То си беше като дюшег де, за пода, но го водеха легло. Теди щом го видя се метна на него.. Скарахме и се да не прави така. Тя обаче като на майтап каза: “Хайде да си го купиме..” Аз естествено казах да стане от него за да тръгваме.. Но пък Елена се заседя нещо.. и каза:
– Ми.. То това знаеш ли колко ще ни е удобно наистина.. Като го сложим в хола долу.. Хем ще си лежиме на него хем ще си гледаме телевизия.. Филми..
– Абе.. Луди ли сте.. Вижте колко е голямо т’ва.. (казах с несъгласие) Ще заема цялата среда на хола..
– Е какво от това? (каза Теди) То е надуваемо, като ни писне спадаме го и го прибираме.. Мен ме кефи..
– Хубаво е.. И ма мен ми харесва.. (продължи Елена) .. Така, че сме двама на един. Ти гориш Иляне, купуваме го..
И така, по някакви нелепи стечения на обстоятелствата, си купихме надуваем дюшег за пода в хола, пред телевизора. Донесохме си го вкъщи, надухме го, сложихме го.. Те двете на момента го обурудваха с пухкави възглавници и меки одеала.. На мен ми се виждаше твърде грозно и ненужно.. Баш на средата на хола ни. Но ми беше все тая в крайна сметка.
< вечерта – 21:57 >
Теди беше свалила някакъв лигав филм на лаптопа си и искаха да го пуснат на телевизора в хола, за да го гледат с майка си.. излегнати на новата придобивка. Те двете си пуснаха филма, а аз си цъках на компа ми в спалнята. Играех си на CS разбира се. След близо половин час обаче играта се развали, понеже повечето от приятелите ми, с които играехме бяха вече излезли. Не ми се играеше с някакви нуубове, затова се отказах.. Спрях играта, станах.. Тръгнах към хола да ги видя двете какво правят и колко тъп е филма им.. Те бяха легнали една до друга по корем на надуваемия дюшег и завити с пухкавото им одеало гледаха филма си, вторачени в телевизора срещу тях, ядейки и някакви снаксове. Реших, че ще отида да си взема и аз от снакса.. Но ненадейно погледа ми се спря на крачетата им, които се подаваха под одеалото, накрая на дюшега. И някак си ми дойде на акъла да хвана на Ели крачето и да я цункам и да я охапя по него.. По сладкото и бебешко краче..
И още докато не ме беше усетила.. Приближих, наведох се.. Хванах крачето и, вдигнах го към себе си, целунах го сладко.. облизвайки го за момент с език, а в следващия момент и го ухапах.. И тогава.. На момента.. Изобщо не очаквах да стане това, което стана.. Малката, някак бавно, се надигна. Бавно се обърна към мене назад.. Присвила устни.. С физиономия миг преди да се изхили подигравателно.. Тогава.. И Ели се обърна.. Почудена какво се случва.. И двете погледнаха в мен.. Погледнаха се и една друга.. Аз обаче стоях там като тупанджия, на който са му откраднали тупана.. Гледайки в очакване да ми кажат какво ми се случва. Малката рязко се изсмя като изрод.. с глас, силно.. В този момент и Ели се засмя, и гледайки към Теди и каза:
– Какво.. Целуна те тебе по крака ли???
– Ми да.. Мале горкия.. Колко е неориентиран… (смеейки се с глас)
– (Аз) Абе.. Вие ебавате ли се?? (казах леко нервно)
– (Ели) Леле Илияне.. Много си зле, наистина… (смеейки се и тя)
– (Аз) Абе.. Офффф… Мноооого смешно, мноого… (почервенял от срам и неудобство)
– (Ели) Ама не виждаш ли кой е моя крак и кой неин… (продължавайки да се смее)
– (Теди) Мамо моя беше върху твоя, затова се е объркал.. горкия… Ахахах….
– (Аз) Оф аре… факайте се.. (казах ставайки разсърдено и си влязох в спалнята пак)
А докато се махах те още си се смееха.. Нещо се подиграваха зад гърба ми, шушукаха си.. Е да, ок.. Аз се бях объркал, без да искам.. Много глупава ситуация беше това.. Нямаше как да знам, че крака на Теди е бил върху този на Ели, или каквото там бе станало.. Просто без да искам бях избрал грешното краче.. Твърде нелепо, особено при положение, че краката и на двете са им почти еднакви по принцип.. Откачиха от подигравки и смях.. Стана ми криво най-вече от подигравките им. Ако не бяха подходили със смях и подигравка нямаше да им се разсърдя чак така.. Издразниха ме.. Цялата вечер след това се държах дървено и с двете, нарочно. И във всеки техен поглед пак виждах онова лекично подхилкване, във връзка със.. излагацията ми. Но.. От друга страна, това, което по погрешка се бе случило… Ме замисли. Чак по-късно, когато си легнах, осъзнах, че всъщност бях целунал крачето на.. малката. Бях го вкусил. И то без да искам.. Сигурен в това, че е крачето на Ели, бях го целунал със страст, с любов, с чувство.. Дори с език. Осъзнах дори, че това е първия път в живота ми, когато моят език се докосва до кожата на Теди.. и то инцидентно.
< след един месец >
С Елена бяхме попаднали на банер в интернет, който гласеше “Заминаване и работа в Англия”. И след като на шега бяхме цъкнали на него, 3 дни след това се бяхме озовали в агенцията за заминаване, която беше в кв. Дървеница, за да си подадем документите.. Отново на майтап. Взехме и Теди за да си подаде и тя, след като разбрахме, че има и работа за тийнейджъри под 18. Условието беше, че ние избираме дали да заминем или не, след като преминем през интервю и конкретна оферта за работа. Принципно да, имахме желание да заминем и да работим в чужбина, но точно сега го приемахме някак като на майтап това, което правим.. Майтапа обаче започна да се превръща в нещо по-истинско, когато ни се обадиха след 4 дни. Звъннаха ни обаче само на мен и на Теди. Ели се очуди, че на нея не звънят. По телефона ни разказаха горе долу конкретната оферта, какво се работи и за колко и ни приканиха ако сме съгласни, да отидем в агенцията за второ интервю.. На мен и на Теди все още ни беше като на майтап.. Сякъш бяхме убедени, че се занимаваме само с някакви глупости там.. Където нямаше да станат. Още същия ден, Ели започна да ни бъзика, че ще я изоставим.. Че ще я забравим.. Ние също се бъзикахме с нея.. А никой, никой от нас не осъзнаваше, че този “майтап”, беше на път да се превърне в нещо грамадно…
< 1 месец след интервюто за работа в Англия >
– … за да стоя сама! Ще си работя, ще се гледам, ще си говоря сама, ще си стоя без мъж.. Ама де да знаеш, може пък и да си намеря.. и без това си нямам вече.. !
– Ели, Ели.. Стига бе човек, какво ти става?! Виж аз не напирам толкова да замина.. Защо оставаш с такова впечатление?? Дреме ми на мен.. Кажи на дъщеря ти да си седи и аз оставам.. Не мога да те разбера как хем ти се иска да има някой с нея, да не е сама.. Хем ти се иска да не си изпуска училището, да не учи задочно.. Хем ти се иска аз обаче да стоя при тебе.. Ама решавайте си ги вие двете тия неща на мен ми е през оная работа.. Изобщо не ме намесвай мен и не ме обвинявай в нищо.. Щял съм да те оставя сама, не знам какво.. Е да се разделя на две ако искаш?! Хем с тебе да съм хем да ходя там за бавачка да съм и?! Абе а’е оставете ме.. Решавате си двечките какво искате и чак тогава ми съобщавате.. Аз нищо нито съм решил нито предприел..
– Виждаш ли как извърташ нещата?! Значи.. Ти самия каза, че ще ходиш !! Сега не те интересувало.. Защо ходихте на интервюто тогава?!
– Елена !!! 100 пъти ти казах ! Да, защо да не отида?! Искам да отида и без т’ва в момента работа нямам! Но мога и да не ходя, в момента ми е все тая. Ти просто каза, че искаш да има някой с Теди защото е малка и не искаш да я пускаш сама чак в Англия! Така ли каза??
– Да така ти казах защото Теодора не ме слуша и иска да ходи! Аз не я пускам, хайде оправи се ти с нея, накарай я да остане, понеже аз не мога да и затворя остроумната уста.. Виж… Не че не ми се иска да отиде, но с училището ..>
– Ама ти сериозно знаеш ли какво искаш и какво не?? Едновременно искаш и не искаш едно и също нещо и секараш с мен?! Усещаш ли се?! Ако беше в цикъл поне щях да знам какво ти е, ама в момента не те разбирам честно….
Четири дни преди заминаването… С Елена не спирахме да секараме. Тя беше изпаднала в депресия. По някакви неочаквани стечения на обстоятелствата се беше оказало, че с малката имаме истинска оферта за работа в Англия. А Теди ревеше, тръшкаше се.. само и само за да замине. Ели обаче не бе получила такава оферта.. Само аз и малката. Което беше поради факта, че не знаеше добре английски и че трябва да изчака индивидуална оферта според уменията си. И това породи нарастващо напрежение между нас дни преди заминаването. Защото Ели не можеше да се оправи с малката, която бе решила на живот и смърт да замине. Обаче, за да замине Теди тя трябва да е с придружител, понеже няма 18. Ели от своя страна пък и не искаше да остава сама, понеже престоя ни там щеше да трае от 1 до 4 месеца. А самата Теди, дори вече беше подготвила класната си, да я приведе под задочно образование, с условието, че трябва да се явява на изпитите за края на първия и втория срок. И в крайна сметка, понеже Ели се бе депреснала от всичко това, ме изкара сякаш мен виновен. И двамата с нея бяхме до краен предел изнервени в последните дни преди заминаването.. Докато Теди бе така готова и уверена, че ще заминава, че дори вече си бе приготвила дрехите и нещата до най-малкия детаил. В крайна сметка обаче, заради неистовия зор на малката.. Нещата се видяха на къде отиват. Елена видимо се примири вече в последния ден преди заминаването.. И смени нервността си… с отчаяние и тъга.. Беше ми много трудно да я успокоявам.. Тя се чувстваше така, сякаш с малката отивахме на война. И не ме разбираше до последно мен самия, колкото и да и повтарях, че аз не давам зор да замина, но го правя защото Теди иска да замине. Правех го заради задължението на обстоятелствата, не толкова по мое желание. И така.. цяла драма, чак до последната вечер, която имахме с Елена. А на сутринта, трябваше с малката да хващаме самолета.
<вечерта преди заминаване – 23:46>
С Ели си бяхме легнали вече. Куфарите, багажа.. всичко бе приготвено и чакаше пред вратата за сутринта. Самолета ни беше от рано – в 7:10. Ели ме бе прегърнала силно в леглото.. Сякаш като за последно..
– (Тя) Много сте гадни.. Много..
– Ели бе.. Ама стига драматизирала, много преувеличаваш.. Отиваме за някой месец, за няк’ви парички.. Не отиваме на война..
– Абе как ще издържа без вас.. Без тебе, без Теди.. Мале ще откача тука.. Толкова време сам сама.. Не знам какво ще правя..
– Е ще си викаш твойте приятелки, ще си правите купончета тука.. Мъжища ще си викате да ви чукат.. (казах на майтап смеейки се)
– Офф.. (обръщайки се с присвит поглед към мен) Мъжища ще си викаме.. Ами ще си викаме да, като нащ’е не са при нас..
– Е к’во да праи’ш.. Човещинка си е, кой издържа без секс.. (казах пак на майтап за да я бъзикам)
– Ти мани майтап, но.. Май верно не знам как ще издържа толко време без секс.. Ами ти.. Ти как?
– Мале.. И аз одеве се замислих за т’ва.. Не знам, честно.. Ще ми се подуят топките от сперма за толкова време.. (казах смеейки се)
– Е… Ти си момченце, ще влезеш в банята ще я изкараш.. (каза смеейки се)
– Е… То и ти си момиченце пък, ще легнеш на леглото, ще отвориш крачетата и ще разтриеш клитора..
– Ахахах.. Ее, 1-2-3 пъти може, да.. Ама си трябва и мъж..
– Ее, то и аз 1-2-3 пъти ще изкарам в банята.. Ама си трябва жена…
– Еи ! Мале само ако ми каже Теди, че ходиш по курви.. Ще те очистя! (каза смеейки се)
– О ти и агенти ли вече ми пускаш? (започнахме и двамата да се хилим)
– Бебчо..
– Какво?
– Вкарай си го в мене.. Че те обичкам…
– Ахахах… Мале.. Не очаквах да кажеш това.. (избухвайки в смях) ..искаш секс ли бебе?
– Ми не точно.. Просто те обичкам и някак си исках да те усетя.. В мене..
– Ах момичето ми сладко..
Още както ми каза желанието си, пениса ми за секунди набъбна.. Само както чух искреното и откровено желание, което ми каза директно, хей така.. Застанахме настрани легнали, един срещу друг.. Застанах между краката и, тя ме гушна с тях и с ръце.. Притисна ме към себе си.. Аз наместих пениса си отдолу на дупката и, на няколко пъти натиснах.. И проникнах навътре.. А тя ме притисна още по-силно към себе си обгърнала ме с крачета.. И започна да повтаря, че ме обича.. Стисна ме силно и ми каза да стоя така.. Защото иска да ме усеща.. И така в това положение стояхме около 10 минути.. Без да мърдаме, докато тя постоянно повтаряше, че ме обича.. Повтаряше и повтаряше.. Притискаше ме към себе си и го повтаряше.. На мен ми стана някак странно даже.. И затова след малко я попитах:
– Мило, да те чукам ли?
– Мнее.. Стой така.. Натисни навътре и стой така.. Искам само да те усещам.. Обичам те.. Много…. И ме прегръщай силно.. Силно…
Някак.. Това и държание ми бе странно. Не я бях виждал до сега да прави така. Обикновено или правехме секс, или се прегръщахме, но това, което правехме тогава в момента.. Ми беше нетипично. Вероятно бе някакъв женски подтик, изникнал от женското и обичащо ме подсъзнание, от което бликваше желание да ме притиска и усеща с цялото си тяло и със всеки неин сантиметър, орган и сетива. Като за последно… Това странно нещо продължи цели 20 минути в силно прегръщане, целувки, “обичам те” и.. силно вкаран навътре пенис в нея през това време. Докато тя не каза:
– Хайде бебе.. Стига, да можеш да спинкаш, че ще ставате рано..
– Ми.. Това стигна ли ти? (казах подсмивайки се)
– Мда… Исках така.. просто да те гушна силно и да те усетя със всичко… Няма време за секс, сега ако почнем ще го правим 2 часа.. Знаеш.. Няма да имаш време да се наспиш.
– Да бе, ок.. (издърпвайки си пениса от нея)
– То пък на теб.. Няма да може да ти спадне ли сега?
– Емии.. Най-вероятно не.. Все пак…. ..
– Ооо бебето ми.. Дай да изкарам спермата на бебето да му спадне пишлето за да спинка..
Обичах я! Беше толкова печена, всеотдайна, че проявяваше всякакъв вид разбиране към мен и винаги знаеше и усещаше нещата.. Никога не се правеше на луда, или че не вижда и не разбира.. Ели е мацка за милиони.. И след като прояви инициатива да ме изпразни за да ми се успокои пениса, ме подкани:
– Ела пак да те гушна така.. Мушни си го пак бебе…
– Е нали не искаш да правим секс.. Само да ме изпразниш? (казах вече намествайки се пак между краката и)
– Е ела така де.. Хем да си те гушкам през това време.. ти се празни.
– Е в.. путката ли? (казах недоразбирайки)
– Е давай.. Имам в чантата от Ескапела.. Ще пия после. Тъкмо хубаво да прочистиш топките сега преди заминаване.. Че после не се знае чак кога.. И на мен ще ми стане хубаво да те усетя топличко отвътре докато те гушкам силно..
– Ах ти.. Не знам какво ти стана и какви са тия желания тоя път, но да знаеш, че ме разбиваш.. Мило.
– Хаха.. Давай хайде, тъкмо утре като заминеш рано аз ще си имам още споменче от теб.. в мен. Тоест споменчета де, мънички щъкащи вътре.. (каза смеейки се)
– Ах леле перверзнице ти.. Стой тогава да те напълня хубаво вътре.. (докато вече действах енергично, прониквайки в нея)
– Напълни бебенце.. Хубаво напълни да олекне на бебето ми.. (говорейки ми лигавко по бебешки) ..Празни се бебче да те усетя навътре в мен, че те обичам… (притискайки ме към себе си и с крака и ръце)
И само след секунди.. Усетих, че не издържам.. Това беше диво, странно, ново… Отприщих в един момент топките си и спермата ми бликна напред вътре във влагалището и.. Тя усети изпразването в себе си и се натисна още по-в мен, за да вляза по-навътре в нея. Празнех се максимално навътре във дълбините и.. Пълноценно, свободно и силно.. Не знам колко сперма изливах навътре, но в един момент както и го бях вкарал до края усетих, че спермата няма на къде да влезе вече и изби отвън.. И така, след като се удовлетворих.. след още малко целувки и прегръдки се успокоих.. Тя взе ескапела от чантата си и го изпи.. Пениса ми леко по леко взе да спада, а двамата се прегърнахме и така заспахме.. Отвътре бе цялата пълна, но заспа на момента, като сладко бебе.. В прегръдките ми.
< Една седмица след заминаването в Англия >
Чужда страна. Странни хора, студени. Студено време, мрачно, дъждовно. Сиво, отрудено ежедневие, умора… И очакване с нетърпение на момента, в който ще си се завърнем в БГ. Всичко от това се бе впило дълбоко в костите ни, заедно с влагата на островния климат. И то само седмица, след като бяхме дошли. Трудехме се много – сутрин от 7:30 вечер до 19:30. 12 часа работен ден, два дни почивни в седмицата. А работата беше тежка – бране на ягоди. Още на следващия ден след като пристигнахме и започнахме да работим малката осъзна, че ще е трудно, гадно и тегаво. Идеше и да се обърне към мен и да ми каже “искам вкъщи”. Усещах я колко много е разочарована. Тя си ги представяше нещата по доста по-розов начин, но не ни послуша, когато с майка и и обяснявахме как е и що е. Е, сега береше не само плодовете от калната бразда с ботуши над коленете, но и плодовете от ината си. А завръщане в България можеше да си позволим едва когато направим минимум един работен месец. Аз знаех какво е и бях подготвен.. поне психически, но не и физически. Тя обаче никак не бе подготвена.. Чувстваше се горката изплашена, подтисната, като току що закупено хамстерче от зоомагазина. Честно казано още се опитвахме да се натъкмим и в самите условия – бяхме в малка квартирка в работно едноетажно общежитие. Което беше цяло щастие, понеже много от работниците ги караха да живеят в каравани. Имахме си баня, топла вода и легло.
Едно,
легло.
А защо едно? Ами… Ето защо:
< първи ден от пристигането, на рецепцията за наемане на работната квартира >
– … чисти кърпи всеки ден. Да, тук от мен. Когато имате нужда. Трябва да знаете, че в бойлера топлата вода за едно къпане трае до 20-25 минути. Не е повреден, просто водата тук е прекалено студена.. (разясняваше ни на английски пълничката британска лелка от рецепцията, преди да ни връчи ключовете от квартирата)
– Разбирам. Предполагам няма да има проблеми.. Ние сме от България, така че не сме свикнали на лукс и удобства.. (казах с лека насмешка)
– ОК.. Ключа за входната врата е този, а за вратата на квартирата ви този, по-дебелия.. На леглото ще намерите дистанционното за телевизора.. По принцип би трябвало да е там..
– Благодаря.. Амм.. (спрях се миг преди да тръгнем, замисляйки се за момент върху последното и изречение) ..Да попитам само.. Аа…
– Да? (гледайки ме упулено в очакване)
– Ами.. Казахте.. На леглото.. В смисъл.. Но вътре имаме две.. легла, нали?? (попитах просто протоколно, сигурен, че има две, обръщайки се съмнително към нея)
– Стаята.. Е с едно.. Защо?
– Ама как така….. ???
– Е сериозно ли ?! (попита заедно с мен и малката на български, нервно)
– Вие.. Нека погледна.. Какво… (обърка се лелката слагайки си ошашкана очилата за да погледне в тетрадката със записаните) .. Вие.. Ето имам ви записани тук.. Една стая с легло.. Не знам… В смисъл.. Вие, сте.. двойка? Или не сте ?! (усещайки, че е допусната грешка)
– Не.. Не сме !
– Не сме двойка.. ! (отговаряйки и Теди с мен)
– Оу.. М… Тук.. Тук сте записани и.. Станало е някакво объркване, просто в момента няма как да се обадя.. Не знам какво.. Така ни е съобщено.. Това е от документите ви … Някъде е станало объркване и.. За съжаление, вижте.. Просто.. >
– Ееееее…. наистина ли?! Офф… (прекъсна я малката) ..Оф тия са баси мизерниците (каза на мен на български)
– Как.. Какво объркане трябва да е станало? (попитах изнервен вече)
– От българската фирма, която ви изпарща.. Те ни дават информацията.. Ето вижте.. Записани сте като двойка.. Съжалявам.. Станало е някакво объркване.. Аз просто…
– Двойка съм с майка и, с която трябваше да заминем, но тя не успя, не беше одобрена.. Сега какво правим??
– Съжалявам.. Наистина.. Вероятно е станало объркване заради еднаквите фамилии на.. Момичето и на майка и.. Сметнали са ви вас за двойка, объркано е.. Наистина съжалявам.. Просто.. Не знам какво мога да направя.. Другите стаи..
– Да, в другите стаи има други хора, знам.. С една дума да се оправяме.. (казах на български и побутнах нервно с ръка малката да излизаме да се махаме) .. Лека вечер !!! (отвърнах с грубиански тон на лелката).
И след като излезнахме.. Типично по български започнахме с малката да им сипваме зад гърба на всичките “организатори”:
– Ебахти нещастниците! Е много ясно, че от България ще ни объркат.. То в нащ’а държава кое не е объркано.. Всичко ония некадърници са направили така.. (вайкаше се Теди)
– Не мога да повярвам.. Кога ще видя с очите си е така българин да си свърши като хората една работата.. без грешки, без некадърни истории.. Няма такава некадърна държава като нашата… …
И така, до квартирата огласявахме навсякъде с псувни и ругатни двамата.. Някак трябваше да си го изкараме. Влизайки вътре, веднага пред очите ни блесна и прословутото легло.. Почнахме още по-буйно да псуваме. А като видяхме, и че не е особено голямо – още по-по-буйно! В яростта си започнахме да обсъждаме как няма шанс да спим на едно легло.. как няма да се съберем.. А варианта единият да спи на земята отписахме, понеже долу плочките бяха ледено студени. Така стигнахме с псувни и ругатни до извода, че единственият начин да спим на леглото е.. да спим на различни страни – аз надолу тя нагоре. Но финалното ни решение не спря псувните ни – псувахме си и докато си разопаковахме багажа. Псувахме и ругахме изобщо.. цялата вечер. Но беше успокоително.
Така, по нелепите стечения на съдбата, се случи да спим в едно легло. Първите вечери бяхме като вдървени – спяхме почти без да помръдваме. Тя на горната страна аз на долната. От срам. Първите две вечери малката дори си спа с анцунга.. Аз също. След това обаче осъзнахме, че няма как да спим така, ставаше ни много топло. На 4-тия ден вече решихме да се престрашим и да спим по фланелка и бельо за долнище – и двамата. Тя обаче горкичката понеже си беше навзела само прашки.. Се събличаше и лягаше само на тъмно… До 6-тия ден. После се отпусна и започна да си сваля дънките и на светло. И така, след близо седмица кажи речи посвикнахме един с друг.. и с несгодите си. Но в стаята ни наистина нощем ставаше доста топло. Отоплението беше на парен котел – радиатори с топла вода минаваха през всички стаи.. И то без възможност да бъдат намалени. Имаше нощи, в които под одеалото се образуваше страшна жега и от двама ни. Потяхме се.. Понякога завирахме. Но не само тази несгода с топлината ни водеше по тънкия лед на това, което имаше да стане скоро. Много голям проблем идеше да стане това, че не правех секс. Аз бях свикнал да го правя често и редовно с Ели.. Но тук без нея, щях да съм подложен на изпитание. Вече бях започнал да обмислям, че ще трябва да се изпразвам поне докато се къпя в банята, поне за да удовлетворявам природните си нужди като мъж. Но и за това имаше пречка – банята ни представляваше едно почти импровизирано помещение на мястото на някогашен килер – пространство два на два, в което бяха тоалетната и бойлера с душа, които пък бяха обградени от матирана полу-прозрачна найлонова завеса. А за капак – вратата на тази “баня” бе ролетна – от онези, дето ги дърпаш настрани за да ги затвориш, а те се разгъват като хармоника. На всичкото отгоре не се затваряше съвсем плътно до край понякога, а и самата тя при сгъвките си имаше мънички дупки при пантите си.. През които с малко повече кураж.. Можеше да се види какво има в банята. И всичко налично до момента, можех да обобщя по следния начин – много предразполагащи към взривоопасни ситуации фактори, но малко налична смелост. А най- страшното идеше скоро. Без да пита.
В последствие както се очакваше, под малкия ни покрив започнаха да се случват низ от нелепи, комични и други трагикомични ситуации.. В които аз и малката неотлъчно участвахме. А това бе неизбежно – това бе резултат от риска да събереш едно момче и едно момиче, които са просто приятели, под един покрив. Различието в половете на двама души събрани на едно място, винаги е било предпоставка за неудобни ситуации, било то за единия или за другия. А в дадени ситуации – и за двамата. Така тези ситуации бяха захванали една интересна тенденция – да се случват ежедневно. Но, това не вещаеше спокойствие със сигурност…
< ден 12-ти, 20:32ч >
След дългия работен ден, къпех се в странната ни баня. Навън беше вече тъмно. Малката беше в стаята, вероятно разцъкваше на лаптопа докато се къпех. И докато се къпех, оглеждах ролетната врата… Забелязах, че когато е тъмно навън и прозорчето на антрето не осветява мястото пред банята.. Там е тъмно. Което прави този, който е в банята да не може да види дали има някой пред ролетната врата. Ние двамата с Теди имахме навика, когато единият е в банята, другия да си стои в стаята.. За да не се притесняваме един друг. Но през деня, когато антрето бе осветено, имаше възможност ако има някой пред банята, този, който е вътре да го забележи. А осъзнавайки, че вечер, когато е тъмно и не се вижда нищо, тя може да мине ненадейно пред вратата и аз да не забележа това.. Малко се смутих. И на момента щом осъзнах това се обърнах инстинктивно с гръб.. Да, имаше “уж” и завеса на душа, но тя пък бе прозрачна, въпреки, че бе матирана. Това ме притесни най-вече заради това, че имах план този път да се изпразня под душа.. Именно затова и оглеждах толкова прецизно ситуацията и какво от къде се вижда. Оная ми работа бе набъбнала още както влязох под душа.. Само от допира на водата. Имах голяма нужда да се удовлетворя.. Положението не беше добре. Но исках да знам, че Теди със сигурност си е в стаята, и че няма ненадейно да дойде към вратата на банята. Да, знаех, че няма да го направи, понеже знае, че се къпя. Но… онази несигурност от притеснението ми ме спираше някак да започна.. В този момент докато оглеждах всеки детайл от вратата от който можеше да се надзърне и преценявах… Чух, че и звънна телефона. Беше Ели. Двете започнаха да си говорят по Вайбър, което означаваше, че имах достатъчно време. Така бях сигурен, че е в стаята, докато я слушах как говори по телефона. И инстинктивно, в момента, в който подсъзнанието ми осъзна, че съм “свободен”.. Пениса ми не се удържа и вече скочи.. Сам, без още да съм го докоснал. Готов за изпразване.. Казах си вътрешно: “Охх.. най-после да си отпусна топките!” Повече от седмица ми се бе събирала сперма в тестисите.. Имах огромна нужда да я изкарам вече..
Така започнах да се оправям под душа.. Хванах се с ръка енергично и започнах. Веднага усетих успокоение на топките си.. И ми трябваше само още малко време за да успея. Бях спокоен докато все още чувах малката да говори.. И действах през това време. Усетих се обаче, че ако изхвърля спермата долу.. Тя няма да е малко и ще трябва да я чистя после за да не я види .. Затова реших докато съм сигурен, че тя е в стаята, да изляза от душа и да го направя в мивката.. Която беше точно до самата ролетна врата. Нямах избор. Усещах, че ще ми избухнат всеки момент топките и трябваше да го направя, просто набързо.. Махнах завесата, излязох из под душа.. Застанах на мивката.. Целият в слух. И действах. И само както си го насочих в мивката на момента го отпуснах да се изпразва.. Чувството беше прекрасно – освобождаване на цялото напрежение.. Успях да го направя набързо.. Пуснах веднага водата на мивката, зачистих я.. Малката все още говореше. Но.. Като започнах да се бърша за да излизам.. Пениса ми не спадаше. Изчаках, но той все така си стърчеше. “Мамка му!” – помислих си ..”сега никакъв шанс да изляза така”.. По принцип преди да изляза от банята си слагах боксерките и излизах по тях в стаята, където се обличах. Но в случая и по боксерки нямаше как, оная ми работа си стърчеше мощно все едно стои мушната в женска путка. А в този момент и малката приключи разговора си.. Аз реших обаче да действам мъжки. Така или иначе нямах много избори. Така и направих:
– Теди.. ?? (провикнах се през щората към стаята)
– Да?
– Можеш ли да ми дадеш дрехите, тука при щората.
– Е’ сега.. Ама в банята ли ще се обличаш?
– Мда.. Тука. Остави ги пред вратата аз ще си ги взема. (отвърнах без други разяснения)
Влезнах обратно зад завесата.. Тя набързо ги метна отпред и я чух, че се махна. Взех си ги и се облякох.. Обух си дънките. През тях не ми личеше.. Поне не чак така. Пуснах си нарочно фланелката отпред, за да не се вижда.. И така излязох. След няма и пет минути обаче тя ме попита:
– Ама защо вътре се облече? (с любопитен детски тон, без изобщо да опита сама да се замисли)
– Еми.. Така стана. Така се наложи. (спестявайки каквото и да е обяснение)
– Е.. Хаха.. (засмя се тя) Ама как.. за к’во? (още не осъзнавайки, че това което ме пита е неудобно всъщност)
– Теди бе..! Мъжки.. Работи.. Стига питала. Не го направих ‘щото съм луд, а щото така трябваше.
Тя впери очуден поглед в мен, погледа ме няколко секунди.. сякъш се замисли… и чак тогава започна да загрява. След което отвърна:
– Е.. Да бе ясно. Сори… (леко смутена)
Така отмина първата по-нелепа ситуация между двамата. Но предстояха още, далеч по-напрегнати…
< ден 15-ти, 20:42 >
Отрудени и изморени, след работния ден се бяхме прибрали. Малката се събличаше за да влиза в банята да се къпе. Обикновено тя също се събличаше преди да се къпе като мен – в стаята си сваляше блузата, дънките, оставаше по бельо и така влизаше в банята. След това отново излизаше от там по бельо и в стаята се обличаше. И двамата правехме така. Вече си бяхме свикнали един с друг, но и условията го налагаха. И така, след като влезе да се къпе, аз останах в стаята чакайки я да излезе, за да вляза аз. Но вероятно тя щеше отново да изхаби до край топлата вода и нямаше да остане за мен.. Всеки път правеше така и следователно се налагаше да чакам поне един час за да загреее отново бойлера. И все пак… искрено се надявах да излезе по-скоро, за да остане и за мен. Докато тя се къпеше обаче, някаква гнусна мисъл се прокрадна в главата ми. Беше ми минавала същата и по-рано, но я винаги я отхвърлях автоматически.. Дори не исках и да се замислям за това. Но този път тази същата мисъл се застоя малко повече в съзнанието ми от друг път. И тя беше именно това, да надзърна тайно през ролетната врата на банята… Опитах отново да отхвърля от съзнанието си тази подла и гнусна приумица, която без да искам се самосъздаваше.. Но нещо друго в мен ми казваше, че дори и да го направя, в тъмното антре пред банята така или иначе няма как да бъда забелязан.. И някак.. Взех да се замислям все повече.. Дори ми мина през акъла, че вероятно всеки мъж би го направил.. Едно просто надзъртане, нищо повече. От някакво си любопитство.. И нищо повече. И мислейки над въпроса някак си си казах.. “какво толкова, всеки на моето място би го направил.. от любопитство, едно олигофренско надзъртане просто..” И при положение, че никой никога нямаше да разбере.. Се самонавих. И.. Оставаше само да събера куража и да стана от табуретката, седейки пред лаптопа.. Да направя три крачки до пред банята, да протегна тихо глава и да го направя. Не костваше много. Инстинктивно станах.. Но пък ми трябваше още кураж, за да тръгна към банята. Постоях малко така прав, още обмисляйки дали наистина ще го направя и колко точно е гнусно това.. Но вътрешно се самоубедих, че няма да е кой знае какво престъпление това.. И наистина с тихи, бавни и все още неуверени стъпки прикрачих към банята, заслушвайки се в течащата от душа вода. И това беше един от онези моменти, в които тялото ти започва да прави дадено нещо, но на съзнанието ти все още не му се вярва, че наистина ще го направиш.. А вече бях на половин метър от вратата на банята. Стоях и от дясно, все още под рамката на вратата на стаята.. Замислих се как да го направя по възможно най-дискретния начин.. В момента просто трябваше да се наведа тихо и да надникна през малките дупчици на пантите на щората.. Издадох леко главата си само към най-десния край на щората.. Стоейки все още с тялото си в стаята.. Първоначално, все още не долепен до щората погледнах предпазливо от по-далеч.. Но нямаше как да видя нищо така през миниатюрните дупчици.. Затова трябваше да приближа окото си по-близо.. Така леко и тихо приближавах зеницата си до една от малките дупчици при най-крайната панта на щората.. Докато успея да фокусирам достатъчно добре.. И накрая, приближен само на сантиметър и половина, прилепен до самата врата… Погледа ми успя да фокусира достатъчно ясно… И достатъчно чисто… Това, което бе само на метър от мен, от другата страна на вратата.. Под душа. Да, матираната найлонова завеса замазваше гледката, но съзнанието ми ясно успяваше да очертае това, което тя примъгляваше.. Но резултата от това, че виждах със собственото си око Теди.. съблечена… беше реален, истински. Нокога не си бях представял, че ще дойде момент, в който с очите си ще видя Теди.. гола.. Дъщерята на приятелката ми, с която се обичаме. Това бе нов момент във моята собствена история.. Нещо, за което никога не се бях замислял.. През живота си бях виждал много голи жени.. Винаги във всички тях виждах едно и също, нямаше нищо различно.. Но тук, този път сякаш виждах за първи път голо момиче.. Съзнанието ми бе толкова опиянено от любопитството, че окото ми следеше за всеки детайл, всеки сантиметър от полу ясната картинка.. Напасвайки и изграждайки чист образ, от всеки запечатан детайл. Защото това бе малката – момиче за което не съм имал никога преди подобни планове, момиче, което съм мислел винаги за “малката”, която е “малка” – и нищо повече. Но ето, бяха дошли времена, в които малката.. порасна. Порасна неочаквано. И докато растеше, съзнанието ми се чудеше и маеше на факта, че това момиче е започнало да придобива женски форми, гърди, дупе.. Форми в които мъжки поглед би бил притеглен.. Да става все по-красива, женствена и.. Жена. Която е вече сексуално активна.. Жена, която физически не се различава по нищо вече с.. Ели.
Стоях неподвижно.. Замръзнал. Стоях така, сякаш ме нямаше. Дишах възможно най-тихо. Дори не смеех да мигам. Преструвах се на въздух, на част от тъмнината.. Дори се притеснявах да не би да се чуят учестените удари на сърцето ми.. Там пред вратата. Гледах и запечатвах абсолютно всичко, всеки цвят, всеки детайл и извивка. И докато първите пет минути всичко бе заради любопитството, заради това, че виждах нещо съвсем ново, невидяно, странно, неочаквано.. В следващите пет минути воайорствтото ми придоби друг смисъл. Понеже вече бях запечатал на 100% материала, който бе наситил интереса и любопитството ми, понеже вече бях видял и запомнил и знаех кое как изглежда.. Бях навлязъл автоматично в следващата фаза – любувах и се. В този момент тя си миеше косата със шампоан. Вероятно бе затворила очи тогава, понеже тъкмо я миеше с двете си ръце. Забелязвах и бялата пяна от ароматния шампоан, която се стичаше надоло по тялото и, бавно.. чак до стъпалата. В този момент исках аз да съм на мястото на капките пяна.. да галя тялото и стичайки се бавно, по кожата и.. започвайки от върха на главата и, през цялото и тяло надолу, чак до края на стъпалата и.. През цялата дължина на мократа и кожа.. да се разпилея накрая на земята, отмит от водата, но събрал всичко нейно, изпито през изминалия път.. Забавях като на забавен кадър всичко дето виждах.. Исках това да продължи колкото се може повече..
И естествено, докато следях почти целия и процес на къпане.. Нямаше как да пропусна която и да е от дейностите и под душа.. Докато следях как сапунисва и търка тялото си отгоре надолу.. Вратлето, гърдите, гръбчето, коремчето.. Бе нормално да стана свидетел и на това, как сапунисва и измива онази област между краката си, която всяка жена задължително измива старателно, след дълъг работен ден. Не бях малък и знаех много добре, че при жените за цял ден, там между краката им се образува влага, съдържаща много бактерии, която се налагаше старателно да отмиват когато вечер се къпят.. И да – тогава неотменно станах свидетел и на този пикантен и любопитен момент, който бе естествена част от нейното къпане като жена.. След като с гъбата бе насапунисала и измила до кръстчето си, виждах как продължава да мие и по-надолу.. В следващия момент тя застана леко по-разкрачено.. Разтвори на страни бедрата си докато стоеше, а с ръката си прокара гъбата отдолу.. Разтърка напред-назад там.. След което разтърка и отзад при дупето си.. А после и пак отпред.. и отдолу. След това обаче тя.. клекна… разкрачена. И с другата си ръка, която и беше свободна, но също сапунисана, нещо взе да прави между краката си.. Заради матираната завеса обаче не успявах да видя хубаво какво точно прави.. Но виждах, че ръката и е точно отдолу.. Така за поне 10-на секунди нещо направи, след което се изправи.. Прокара отново 2-3 пъти гъбата там.. И продължи надолу да мие бедрата и краката си.. В този момент се замислих.. Наистина не знаех и само гадаех, какво може да е направила за тези 10 секунди с ръката си отдолу.. Минаха ми всякакви предположения, но не можех с точност да реша какво точно е направила. Изключвах варианта да го е направила за мастурбация, понеже това бяха само 10 секунди, след които тя продължи да си се къпе най-нормално.. Не знаех, а наистина ми беше любопитно какво беше това действие.. Е, поне обаче бях успял да се насладя до края на къпането и.. Когато вече видях, че тя е на последния етап от изплакването си, тихо но бързо се отместих от вратата.. И още по-тихо си седнах пак на табуретката пред лаптопа в стаята.. Сякаш нищо никога не се бе случило.. Но в главата си материала, който бях натрупал бе зареден на 100%.. Пълен, запечатан, събран до най-малкия детайл. Да, не я бях видял кристално ясно, бе през матираната завеса, но при положение, че през живота си не бях очаквал това, и при положение, че това бе нещо твърде забранено и грозно.. И това бе достатъчно Ели да ми одере кожата жив и да скъса завинаги с мен.. Ако разбереше какво съм направил. Аз обаче прибутах щръкналия си пенис да е по-прилепнал към мен.. Загащих се хубаво и пуснах блузата си по-надолу докато седях.. И си се правех на ни лук ял ни лук мирисал, докато тя се обличаше вече в стаята. Обърнах се към нея дори, да я попитам дали е останала топла вода в бойлера.. правейки се на разсеян от нещото, което уж гледах на лаптопа. Естествено не бе останала такава.. Но пък в този момент пак видях колко е красива.. Чак сега забелязвах, чак така. С мократа си коса, по сутиен и прашки.. Стоеше при радиатора в края на стаята и си бършеше крачетата.. “Тази Теди, тази Теди.. ” -казах си на ум, въздъхнах дълбоко.. и се обърнах да гледам към лаптопа. Но гледайки в него не виждах екрана му. Виждах нея и пяната стичаща се по тялото и.
< ден 17-ти, 05:48 >
Събудих се твърде рано преди да звънне алармата за работа. Обикновено с Теди ставахме към 06:30 за да можем в 07:30 да сме стигнали вече на работното място. Спеше ми се още, но за съжаление се бях събудил прекалено рано и не можех да заспя отново. И докато се ядосвах, че така съм се преебал с близо -1 час от съня си… Се замислих за това, че вечерта преди да си легна се бях съблякъл и си бях оставил дрехите на стола, който е от другата страна на масата. Обикновено си ги оставях на този, който е от страната на леглото ни, за да мога сутрин, когато се събудя да си ги взема веднага и да се облека. Просто винаги гледах да са близо до мен сутринта, за да мога да си сложа дънките набързо, още преди да съм станал от леглото, което се налагаше обикновено от сутрешната ми ерекция, която има всеки мъж на моята възраст. Теди винаги така или иначе забелязваше защо го правя. Усещаше и явно знаеше защо винаги сутрин, когато се събудя бързам да си сложа дънките още преди да съм станал от леглото. Но никога не казваше нищо, нито ме питаше защо го правя. Това бе един от онези тънки моменти, неотменен момент, който рано или късно излиза на показ пред другия, предвид факта, че живеем в една стая всеки ден и двамата. Но този път малко ме притесняваше това, че дрехите си бях оставил на другия стол. Притесняваше ме това, че при ставането щеше да се наложи да направя 2-3 крачки поне, за да си взема дънките.. Тази ми мисъл ме разсъни още повече. Обмислях всякакви тънки варианти, които да помогнат да не се получи чак толкова сконфузна ситуация, при която да се изкарам от завивката със щръкнал изпод боксерките си пенис пред малката и да се разходя така пред нея.. В никакъв случай не исках нито аз да се засрамя така, нито нея да накарам да се чувства неудобно. И в този момент докато се чудех как по възможно най-тактичния начин да си взема дънките веднага след ставане.. Тя се размърда. Вероятно това, че навън вече бе светло бе почнало да я разсънва. Обърна се по гръб, изпъна нагоре ръце, измляска и изсумтя сладко.. и явно пак заспа. Но докато се наместваше и изпъваше крачета насам натам.. Остави едното си краче буквално върху врата ми, а другото опря в устните и брадичката ми.. Това бе един от минусите да спим на различни страни в леглото. Правеше го много често, не минаваше нощ без да ми раздаде по някой ритник в лицето. Често понякога се случваше да получавам по 2-3 ритника от нея един след друг и накрая се принуждавах дори да и хвана и да и задържа крачетата докато спи.. и заспивах държейки я, за да стои по-мирно. На другия ден дори и признавах, че нощно време ако понякога не и задържа крачетата вероятно ще ми счупи и носа.. А тя винаги отговаряше смеейки се: “Аз не отговарям какво се случва в онази част на леглото, оправяй се..” Та.. този път не бе успяла да ме изрита, но пък си бе покатерила крачето на врата ми, с другото пък ми подпираше брадичката при устните. И докато си мислех “колко неудобно е да спят двама души на едно толкова тясно легло и колко мизерни са условията ни..” Гледах в крачето и и в един момент се замислих.. Някак си изведнъж погледнах това от една друга страна и си казах.. “хм, виж пък иначе какво сладко красиво краче има..” И докато ми беше опряно на устните и го хванах с ръка и и го бутнах малко по-напред.. Но.. В следващия момент обаче реших, че няма да го пусна. Продължих да го държа.. Също както правех както когато ме рита нощно време. Държах го пред лицето си, а другото и все още стоеше покатерено на врата ми. Бяха като крачета на бебенце. И така гледайки малките и пръстчета от сантиметри, дори си позволих с палеца да погаля крачето отдолу докато и го държа.. “Сладко бебе” – помислих си. И някак инстинктивно отново и го придърпах леко при лицето си.. а след малко и до устните си. Опрях го отново в устните си.. Затворих очи и.. въздъхнах държейки и го. А тя сладко спинкаше. Бе свикнала да и държа крачетата докато спи, така, че това съвсем не можеше да я разсъни. В този момент се сетих за онази вечер, когато и бях целунал крачето вместо това на Елена и то без да искам.. Сетих се колко сконфузно ми бе станало тогава, но и как се бях за мислил за това, което бях направил.. А сега.. Сега дори се налагаше по неволя да и държа същите тези бебешки крачета нощно време.. Но този път не и го държах заради това. Държах го защото… Ми се искаше. Държах и го прилепено на устните си, докато тя спеше.. Сякаш и го гушках и го притисках още по-близо към себе си.. И явно всичко това се подтикваше от вътрешната ми нужда, да докосвам жена. Да милвам и да и се любувам.. Защото вече доста време нямах допир до такава. А това напираше все повече в мен напоследък. Затова, инстинктивно мислейки си за тези неща.. Докато крачето и бе долепено до устните ми.. Тихичко и неусетно го целунах. След това пак.. И после пак…. И спокоен от това, че тя спинка.. Със затворени очи.. Облядан от нагона и желанието, от мекотата и красотата на женската и плът.. Прокарах и бавно езика си през него… Но се усетих.. Дори сам от себе си не очаквах, че ще направя това.. Отворих очи.. Сърцето ми заби учестено.. Усетих, че долу пениса ми вече не е щръкнал само заради сутрешната си ерекция.. Усетих, че това дето правя, не е хубаво, и че може да ми докара много главоболия.. Само ако лекичко бе усетила какво правя….. Затова се осъзнах изведнъж и се спрях. Защото ако се бях отпуснал още малко, може би щях да съм на границата да ме усети, че съм полудял.. Спрях се, отдръпнах крачето и от себе си, махнах и това, което беше на врата ми.. Тя се размърда, измести се.. Но продължи да си спи. Бях доволен от това, че успях да се самоосъзная навреме.
< 06:30ч. >
Алармата звънна. И по някакво стечение на обстоятелствата дори се бях унесъл за 15-на минути и бях заспал.. Бяхме свикнали щом звънне веднага да ставаме с нея, нямахме време да се излежаваме дори минута. Теди веднага щом я чу, спря я, протегна се послаливо и се измъкна изпод завивката ставайки. Аз обаче все още нямах план как да се добера до дънките без да ме види. Тя вече се обличаше, а аз още бях под одеалото. Пениса ми бе в ерекция.. Не знаех как да стана.. В този момент тя се обърна към мен и каза:
– Хайде де.. К’во правиш? ‘Айде оправяй се..
– Да бе.. Ставам..
– Ми.. Ставай де, к’во лежиш? (неосъзнавайки защо все още лежа, след като казвам, че ставам)
– Бе.. Ставам… Дай ми само дънките от стола.. Дрехите тоест.. (реших на момента като план)
– Е… Мързи те да станеш честно ли? (измрънка изнервено обличайки се)
– Бе метни ми ги просто.. Не ме мързи! До теб са баси…
– Абе к’ви сте такива мъже баси.. Мързи те да си вземеш дрехите ба’хти…. (и взимайки от стола дрехите троснато ми ги остави на леглото)
Нямаше какво да и кажа.. А и нямаше как да и го кажа. Тя беше умно момиче, но просто защото току що бе станала и яко още и се спеше, не можеше да загрее в момента какво и защо се случва.. Реших да си мълча де. Набързо си наденах дънките още почти неподал се изпод одеалото, след което се дооблякох.
Малко след това на път за работа, докато чакахме буса, с който ни караха до фермата, тя самата ме заговори с гузен и дори леко виновен тон:
– Одеве.. Сори, че така ти се троснах..
– Кво?? За кво? (попитах недоразбирайки в първия момент)
– За дрехите.. (каза и спря до тук)
– Аааа… Бе.. Споко. (казах и аз и спрях до тук)
След което се получи малко сконфузен момент, в който и двамата мълчахме поне за 10-на секунди без да знаем какво да кажем. Аз реших обаче някак си да оправя ситуацията и казах:
– Споко споко.. Знам те, че сутрин си по-развълнувана..
– Мнее… Тоест да, такава съм де.. Просто не се съобразих, в смисъл…
– Нищо бе стига..
– Сори. Другия път ще ти ги дам без да ти викам.. Просто.. Чак след т’ва загрях ‘що ги искаш.. В смисъл..
– Да бе спок… Стига. Разбрахме се. (казах успокояващо)
– Ем.. Да.. Точно.. Разбрахме се.
И след още малко мълчание тя реши, че ще ме попита направо.. това:
– А.. Добре ти по принцип… (леко замисляйки се) ..всяка сутрин ли имаш ерекция? Тоест.. Всички мъже винаги ли.. ли.. имате ? (опитвайки се да намести по-правилно думите си)
– Ахахах… Верно ли… (изсмях се с глас, изобщо неочаквайки да ме попита такова нещо)
– Какво врено ли??
– Верно ли реши, че на път за работа рано тано сутринта в студа.. Ще ме попиташ това.. (продължавайки да се смея)
– Ем.. Кво толко, питам просто.. (каза леко сърдито, че се надсмивам на въпроса и)
– Да бе ясно.. Не бе не се смея на теб.. Смешно така просто ми стана.. Ми да бе, в смисъл.. Всеки мъж има ерекция сутрин.. Само старците нямат. (казах смеейки се пак) В смисъл.. Даа.. Разбра ме.
– Ахам.. Мале..
– К’во??
– Ми… Чудя се..
– Какво се чудиш? (попитах я любопитно)
– Ми.. Не ви ли пречи сутрин.. (каза смеейки се)
– Хаха.. Ами.. Мм, не, в смисъл.. То това си го имаме, човек е свикнал, разбираш ли.. По принцип не ми пречи.. Е, зависи де.. Ако трябва веднага да стана примерно и има някой в стаята.. Както ти примерно.. Е малко сконфузно.. Но.. К’во да ти кажа, намираш няк’ви начини и ставаш..
– Мале.. Ако бях момче.. Представям си.. Чакам да излезе някой от стаята ми за да стана (каза хилейки се)
– Ами.. Принципно понякога и така се получава.. Вие жените от тази гледна точка сте добре.. Ставаш веднага, скачаш от леглото.. Няма какво да ти.. Стърчи напреде..
– Хаха.. Да, затова съм доволна, че съм жена поне.. Мани любопитна тема е това..
И в този момент вече бе дошъл буса ни и се качвахме.. И изглежда спряхме разговора си точно когато тя каза това, което събуди съмненията в мен.. Какво имаше в предвид с това, което каза: “любопитна тема е това”. Седях на седалката в буса и размишлявах.. Защо и дали наистина.. това е любопитна тема за нея? Дали бяхме събудили нов момент в разговорите между нас, нови теми.. Дали наистина и бе любопитно да говорим за “ерекцията на мъжете”, или просто така ми прозвуча възклицанието и? Може би наистина имаше точно това в предвид? И така в интерес на истината очаквах да видя, дали ще последват отново подобни въпроси от нея.. Дали ще дойде момент, в който отново да ме попита нещо подобно, щом това за нея бе “любопитна тема”.. Реално обаче аз самият очаквах, че подобни разговори и питания едва ли ще имаме по между си. Понеже никога не бяхме и имали с нея.. Този ни беше първият, а според мен и последният. Но бях в тотална грешка мислейки си това. Теди щеше да ми покаже, че съвсем не е само онова малко момиче, което винаги го е срам да говори пред мен такива неща. Щеше да преобърне представите ми за това, колко всъщност е “любопитна”.. Много скоро.
< ден 19-ти, 19:21>
Почивният ни ден. Единственият такъв. Бе почти вече минал и то набързо. Целият ден ни мина в пазаруване на ядене и чистене на квартирата. Вярно, че бяхме спали сутринта до 12:00, но все пак.. мразех, когато почивния ми ден минаваше набързо, без да съм направил и опит да си почина.. Накрая чак към 7 вечерта, бяхме приключили със всичко вече и се очертаваше да имаме няколко часа за “уж” почивка. Аз играех на някакви смотани онлайн игри на лаптопа – строях си град на някаква игричка казваща се “Build an Empire”.. Знаех, че си губя времето, но така или иначе нямаше какво друго да се прави на това забутано и скрито от света място.. завряни в скучната ни квартира. А тя през това време беше легнала на леглото по корем и си пишеше на телефона с гаджето. Обикновено описана по този забит начин, ни минаваше всяка почивка. Общо взето.. почивката ни беше “очакване” за отиването на работа. Изобщо всеки детайл там от престоя ни бе пропит с идеята за работа, работа, работа.. Всичко там бе за работата и от работата.. Глупост неземна търпяхме, но брояхме с кеф дните до напускането на това мрачно, сиво и дъждовно късче земя. И докато попилявахме последните часове от почивния си ден забити в лаптопа и телефона.. Часът набързо стана 21:15. Обикновено по това време се спретвахме вече за лягане, за да можем да станем на другия ден за работа. Това ранно ставане ни убиваше наистина… Особено тя го ненавиждаше! Трябваше да вляза до банята да се измия преди лягане.. Осъзнах обаче, че имам по-скоро нужда направо от душ.. Затова се съблякох по боксерки и влязох в банята. Тя ме видя, че влизам да се къпя и се метна тя на лаптопа. И докато съвсем не очаквах да се случат някакви пикантни неща отново.. Точно докато се къпех, поредното пикантно нещо взе, че се случи… Дори не можех да повярвам, че точно това ще се случи.. Така докато сапунисвах косата си и бях със затворени очи, някак долових бегло странен.. шум. Или по-скоро звуци. Беше нещо доста познато всъщност, нещо, което разпознах веднага.. Идваше от лаптопа. Беше тихо, но изострения ми слух го прихвана, а аз самия нямах и съмнение какво съм чул точно. Знаех ги тези.. звуци. Спрях се за момент мирно, заслушах се пак.. И си казах…. “Уау.. това наистина.. е това, което си мисля..!” Малката гледаше секс на лаптопа. И въпреки, че беше намалила за да не чуя, аз чух. Бе използвала момента докато съм в банята да си пусне. И наистина.. не очаквах това от нея. Не я познавах като момиче, което гледа.. порно?! Дори не приличаше на такава!! Явно разбирах нови неща за нея.. Неща, които не ми се вярваха за малката. Които не съм и очаквал, че ще разбера. Дори на момента ми мина през акъла да пиша на Ели за да я наклеветя.. и да и се скара. В първия момент съзнанието ми прие нещата сякаш.. Теди прави нещо, което е грозно и е малка.. за това! Но веднага след това.. В следващия миг осъзнах, че всъщност това е нормално. Даже свръх… нормално. Нямаше какво да направя. Всъщност.. имаше – трябваше да приема нещата по начина по който са. Тя беше тийнейджър, в онази възраст, в която се прави супер много секс.. Само, че тя не правеше. Беше далеч от гаджето си, за доста време, без секс. Явно усещаше липсата на секса вече и това я бе подтикнало поне да погледа малко.. Все тая -казах си- ами и аз бих го правил. Дори в следващия момент се притесних, като изляза да не я засека докато още гледа и тя да се стъписа.. Така, че реших да вдигна малко шум преди да изляза, за да разбере, че излизам и да го спре преди да съм влязъл в стаята. Затова излизайки от банята отворих бавно, но шумно ролетната врата.. Но тя пък така или иначе го бе спряла още щом бях спрял водата на душа. Умно момиче бе все пак. Влизайки в стаята видях, че бе отворила на някакъв сайт за обувки и на всичкото отгоре си бе придала вид, че гледа в него съсредоточено. “Ах ти колкото си малка толкова си хитра..” -помислих си. И след като се избърсах, директно си легнах в леглото. Тя изключи лаптопа и влезе в банята да се измие. За 15-на минути излезе, съблече се и си легна и тя. Веднага след като се настани в леглото, написа още 2-3 съобщения на телефона, след това го остави до нея на леглото още с незагасен екран.. Загледа се замислено в тавана.. Веднага след това притеснено започна да си върти кичур от косата на пръста.. И докато я гледах какви ги върши усеих, че явно нещо и е дошло на акъла да ми каже или да попита.. Само дето не и идваше още смелост. И понеже ми стана някак смешно усещайки я, че думите и са на езика но не ги казва, я подканих с присмех стряскайки я дори:
– Нещо тормози ли те виждам че много го мислиш… (изстрелях набързо олигофренската)
– Офф.. Стресна ме бе! (каза подскачайки леко от резкия ми гръмогласен въпрос)
– Еми виждам, че нещо си се замислила, какво, нещо с гаджето ли се случва? (казах смеейки се на стреснатия и вид)
– Оф абе мани го тоя.. (каза заключвайки вече екрана на телефона си) ..Нищо за него. Чудех се нещо просто..
– Е к’во де?? Или е тайна?
– Не бе не е тайна.. Даже щях да те питам..
– Е да де и на мен ми се стори, че нещо ще кажеш..
– Да бе.. Ммм.. Значи, чудя се. (и спря до тук)
– М? Нещо се опита да ми кажеш.. Добрее, оценявам това ти усилие.. Давай сега следващата голяма стъпка – кажи го! (казах с насмешка)
– Бе.. Да. М.. Бе за т’ва, дето оня ден сутринта се заговорихме..
– М даа.. Мисля, че се сещам за кое, какво за него, давай смело.. почти успя.
– Миии… Значи ти си момче, за т’ва теб ще питам. Става ли..
– Да третирай ме като момче за сега и питай…
– Хахаха… Ма чакай сега.. Аз съм сериозна, искам да питам.. Стига си се бъзикал.. (каза смеейки се)
– Да бе, сериозни сме.. Давай сега смело напред!
– М добре.. Сега.. (слагайки си притеснено косата зад ушите и гледайки надолу) ..Кажи ми кога едно момче.. или мъж, нали… Получава ерекция?
– Мале… Интересната тема, а? Хахах.. Ама аз на Гугъл ли ти приличам.. не бе не, бъзикам се споко.. Ще ти кажа. (бъзиках я понеже ми беше смешна как се стяга) ..Амии, виж сега.. По принцип в доста ситуации може да получи. Всъщност.. Нещо с гажето за ерекция сте си говорили и сега ме питаш и мен.. или?
– Не бе не.. Тоест.. Да де, говорих си и с него но малко.. За т’ва сега питам и тебе..
– Ахам.. Мии ОК де.. Нали ти казах- в доста ситуации може. Най-често е принципно.. през нощта. Докато спя.. Спим де.. момчетата. Иначе другия вариант е.. Знаеш кога.. Като ни пипа момиче примерно.. жена. Или пък като си мислим за жена.. Или пък като гледаме нек’ви мърсотии примерно.. Ии друг вариант е ей така.. Без да има нищо. Общо взето…
– К’во к’во?? (прекъсна ме тя) Как така ей така? В смисъл.. Как без да има нищо?
– Еми.. така. Как да ти го обясня. Стоиш си, или си седиш.. Нито мислиш за нещо нито нищо бе.. И то просто става. От самосебе си, дори не очакваш.. Всъщност е много тъпо като стане ‘щото… Може да ти се случи навсякъде и трябва да се криеш.. Сещаш ли се..?
– Малее.. Честно ли.. Това не го знаех.. Така от нищото баси..
– Еемм.. Кво’т такова. Т’ва ли ти беше питането сега?
– Мм.. Иначе другото дето каза..
– За кое??
– Че ви става и като гледате мърсотии.. Ахахахах…. (засмя се злодейски)
– Е.. (замисляйки се какво да и отговоря точно) ..в смисъл не знам сега какво очакваш да ти кажа в момента?!
– Не бе нищо.. В смисъл… А ти гледаш ли мърсотии? (попита пак смеейки се така)
– Сериозно ли питаш или се лигавиш вече??
– Неее… (надигайки се дори от възглавницата си към мен) ..наистина питам..
– Еми.. Случвало се е и да гледам.. Примерно.
– Ахам.. (замълчавайки до тук)
– А ти? (след което последва мълчание и от нея)
– Какво аз? (попита нарочно, за да спечели време)
– Дали си гледала..
– Еми.. По принцип.. да.. (каза засмивайки се от срам)
– Ее.. Нормално е това.. Всеки гледа..
– Е да знам.. Особено момчетата знам, че го гледате доста.
– Бе.. да ти кажа аз знам, че и момичетата го гледате доста..
– Хаха.. Мии.. Искаш ли да ти кажа.. (и се омълча)
– Какво де?? (попитах нетърпеливо)
– Гледах малко докато беше в банята.. ахаххах…. (каза признавайки си с виновен смях)
– Мии.. Искаш ли и аз да ти кажа – чух.
– Еее.. Веерно ли?! (избухвайки в смях пак)
– Е не ФаФла..
– Мале.. Ем.. .. (замълчавайки си)
– И кво де.. Друго има ли дето да питаш или.. да спиме?
– Е друго не се сещам май.. Амм… Тая нощ ще ти стане ли докато спиш.. ХахХахахахха…
– Е ти се бъзикаш вече така ли?
– Нее.. Сори, че се смея, просто ми е смешно.. Наистина те питах..
– Еми вече са глупави въпросите ти честно.. Иначе ако трябва да ти отговоря… Мисля, че преди малко ти го отговорих вече. Ако помниш..
– Че.. по принцип през нощта ти става.. това ли?
– Да. По принцип това ти отговорих, ти го интерпретираш конкретно за мен.. Нищо, карай да е весело..
– Е стига де питам те просто ти к’во се впрягаш..
– Не бе не се впрягам.. Споко.. Говорим си. Даже ако трябва да съм честен се чудя как така се случи с теб да стигнем до такива теми да си говорим..
– Ми.. По принцип и аз не съм си го представяла.. Явно заради това, че сега сме постоянно заедно и.. Няма с кой да си говорим
– Да, заради това ще е.. (и отново настъпи известно мълчание)
..- Ми.. По принцип и аз не съм си го представяла.. Явно заради това, че сега сме постоянно заедно и.. Няма с кой да си говорим
– Да, заради това ще е.. (и отново настъпи известно мълчание)
– Абе аз доста работи съм се чудила за момчетата например.. Или за секса..
– Хах.. Като например?
– Е.. Сега точно не се сещам.. Много.. Де да знам.. Няк’ви сяк’ви. Сещаш ли се…
– Ми така както ми го описваш не се сещам да знаеш…
– Бе.. Все едно.. Не наистина сега не се сещам, но по принцип като ми дойде нещо на акъла.. Или чуя от някъде.. И съм се замисляла.. Като се сетя за нещо ще те питам тебе..
– Еми.. Особено докато сме тука 100% ще питаш мене.. То друг няма кой. (смеейки се отвърнах)
– Е да де така е.. Ами…. .. (тръгна нещо да ме пита и спря)
– Какво какво..? Стига си заеквала..
– Мама липсва ли ти?
– Ми разбира се, че ми липсва.. А на теб гаджето ти?
– В смисъл.. Липсва ти защото я обичаш, или защото я няма за да правите секс? (отговори на въпроса ми с въпрос)
– Е.. Ти ме заковаваш честно.. Принципно и заради двете неща.. А ти не ми каза на теб гаджето липсва ли ти? (попитах я отново)
– Е.. да липсва ми…
– Защото го обичаш, или защото го няма за да правите секс?
– Амии.. само второто. (изсмивайки се гласно)
– Малее.. Сериозно ли.. Ми това означава ли, че.. Т’ва момче просто го използваш ти.. За секс?
– Е не.. Едва ли го използвам.. Просто.. (поглеждайки сякаш виновно надолу) ..Бе не го обичам по принцип.. Гадже ми е ей така..
– Да бе.. Разбирам. Знам, че любовта не идва така, идва когато я почувстваш.. Споко.. (успокоявайки я за да не се чувства неудобно)
– Много ясно (поглеждайки право в мен) ..Иначе.. К’во да ти кажа.. (тръгна да признава, сякаш съм я попитал) …Бе ходиме там, уж правиме няк’ъв секс но.. То не е и секс.. Не ми е хубаво и т’ва много много..
– Хах.. Е нали каза, че ти липсва заради секса?
– Бе… До някъде да, но.. Как да ти кажа.. Бе и като правим секс ми е някво.. Мм.. Не ми е много хубаво..
– Ахаа.. Амиии.. Мм.. Еми не знам какво да ти кажа.. В смисъл.. Причините може да са доста.. Примерно в него.. Или в теб, не се отпускаш.. Де да знам, сега.. Това си е деликатна ваша тема. Не съм ви гледал как го правите за да кажа в кой е грешката..
– Не бе аз си знам в кой е.. В двамата е по принцип.. В смисъл той.. Не знам как да ти обясня… Не чувствам да ми е хубаво просто, той прави секс за 10-15 минути и край.. И някак си.. Е като дърво.. Хахах… (смеейки се)
– Ами така казано, може би в него е причината.. Не, че искам да го обвинявам, но..
– Бе все тая мани го, аз не го искам и без това.. С него връзката ни е ей така..
– А.. Да те питам ли нещо аз сега.. Може ли?
– Да какво? (отвърна искрено)
– Понеже каза, че… В смисъл.. (понеже не бях свикнал с малката да говорим за такива неща и дори не знаех как да я попитам такова нещо) .. В смисъл свършвала ли си до сега.. Оргазъм изпитвала ли си?
И тук последва малко мълчание от нея. Погледна надолу, направи една замислена физиономия.. После ме погледна леко иронично.. Захили се тихо.. И реши да ми каже:
– Ем.. До сега не….
– Ахааа.. М.. Да..
– Какво да?
– Е.. Нищо де.. Нищо. Питах, така просто..
След което пак последва мълчание. Явно малко се притесни, може би и се стори, че след този и отговор я имам за задръстена щом никога не е изпитвала оргазъм.. Затова реших да я успокоя като и казах:
– Виж.. Теди, к’во се спичаш сега? Искам да ти кажа, че в мометна нищо не си мисля. Питах те просто информативно. Нормално е това, което ми каза. Не си – не си, ОК. Първо ти си малка, на 15 си, тепърва започваш да правиш секс. Второ нормално е повечето момичета на 15 да не са получавали все още оргазъм.. Не се стягай, видях те, че се стегна.. Казвам ти, че е нормално да не си изпитвала до сега. ОК?? (попитах успокоително)
– Да бе.. Така е, прав си.. Не съм се спекла, просто.. Нищо…
– Споко. Има време за всичко.. Хайде дай да.. Спиме, че.. Виж колко стана часа.. Няма да станеме утре..
– Да бе дай да спиме вече.. Друг път като се сетя нещо пак ще те питам..
– Питай, все ще съм някъде около тебе…
И така, след един такъв откровен разговор на сексуална тема и признания, всеки си легна в своя край на леглото и се унесохме. Беше се видяло, че вече ще имаме още една тема за разговор по време на пребиваването ни там. Усещах я, че ме ползва сякаш за мобилна енциклопедия – за нещата, които и бяха любопитни и не знаеше имаше нужда да ме пита. И като по-голям от нея беше сигурно, че знам всичко за секса и анатомията на мъжа.. Реално погледнато бе добре някой да и отговаря на подобни въпроси, за да научава нещата, които не знае. На нейната възраст на всеки му се въртят на ден десетки въпроси свързани със секса и противоположния пол.. И все от някъде, трябваше да се научат отговорите на тези въпроси. Нетипично бе да ги научи точно от мен, но в случая така или иначе нямаше от кой друг.
Бяха минали няколко дни от пикантния ни разговор. Беше ден 22-ри, вечерта. Денят бе минал тежко. Имахме нов супервайзер, поляк, който беше тотален мизерник. Заядлив скапан гъз. Цял ден се бе заяждал с мен и с малката и на всичкото отгоре си бяхме преизпълнили със много нормата.. Бяхме се скапали от работа и дори се бяхме прибрали с час и половина по-късно от работа.. Бяхме разбити. Теди беше вбесена, ошашкана, супер уморена… Не знаеше горкото какво му се случва. Аз също бях много изморен, но повече вбесен. И то.. главно заради Теди, защото наистина заради този педал поляка тя се бе смазала от работа горката.. Беше ми станало жал за нея. Вечерта, когато се прибрахме в квартирата и казах да влиза в банята да се къпе първа, аз да и направя да хапне през това време.. Докато тя се къпеше направих и ядене, оправих и леглото.. Директно да хапне и да ляга да почива. След душа тя седна на масата.. хапна 2-3 залъка.. Каза, че не и се яде повече.. Дори не и се ядеше след изтърпяния тормоз. Казах и да не си играе на телефона този път, направо да си ляда да почива, понеже наистина на нищо не приличаше.. Дори имаше сенки под очите. Тя така и направи. Стана, започна да се съблича да си ляга. Докато си сваляше обаче блузката с гръб към мен, се оказа, че едната и презрамка на сутиена и е откачена отпред. Забелязах, че направи и няколко опита да си я закачи, но нещо не успя.. И както стоеше с гръб към мен и все още опитваше да я закачи, ядосано и троснато каза:
– Шибаната кукичка се е счупила.. И т’ва му се е скъсало.. Оф майка му…! (извика вече от нерви)
– Ей ей.. Тедка.. Какво става толко??
– Счупила се е кукичката тук където влиза.. при сутиена.. От шибания зор дето днеска се скапах…
– Добре де, споко.. Сложи си друг сутиен, какво толко.. Знам, че днеска много криво ти беше.. Не си го изкарвай на сутиена сега.. Сложи друг и готово..
– Е друг?! (обръщайки се леко към мен) К’ъв друг?! То ми е тоя и другия белия.. Имам само двата..
– Е сложи него де..??
– ..Ще карам вече с един сутиен, супер..
– А това ли имаш в предвид.. Е ще ти вземеме като ходиме до магазина де какво толко?? (опитвах да я успокоя)
– Бе к’ъв магазин в магазина няма.. Питах вече! (не можеше да успокои нервите си)
– Добре де.. Сега.. Сложи си другия дето имаш.. Успокой се малко, стига нерви.. Един тъп сутиен, верно ли.. Ще ходиме на другата почивка ако трябва до града и ще си купиш, стига..
– Бе.. Оф все ми е тая.. Изобщо.. Дейби.. Шибания … . X^V%#$@X . .. (дудняше неспирно и със злоба, докато си изливаше всичко насъбрано от през деня, докато обличаше другия сутиен с гръб към мен).
..- Бе.. Оф все ми е тая.. Изобщо.. Дейби.. Шибания … . X^V%#$@X . .. (дудняше неспирно и със злоба, докато си изливаше всичко насъбрано от през деня, докато обличаше другия сутиен с гръб към мен)
Оставих я.. Оставих я да излее на глас яда си. Оставих я да си го изкара на сутиена накрая.. Толкова много зор си бе дала през деня, че чак кукичката на сутиена и се бе счупила. Лошото в случая бе, че беше останала само с един сега.. А едно момиче няма как да кара с един сутиен всекидневно. Трябваше на следващата почивка да отидем до града и да и накупим поне 2-3. До сега не бяхме ходили до него, но другите работници ходеха там на почти всяка почивка. Ние за момента бяхме свикнали да си пазаруваме само ядене и най-нужните неща от близкото магазинче до фермата, което бе и нейна собственост. Но за момента малката трябваше да се примири с това, че има само едно сутиенче. Аз лично не виждах да е някаква болка за умиране това.. Общо взето тази сутиенска интрига по-нататък щеше да има и своето “по-пикантно” развитие, но.. Но преди това предстоеше да се случи нещо не по-малко пикантно още същата нощ…
След като Теди се поуспокои и си изкара част от нервите, си легна. Аз вдигнах масата, пооправих наоколо и влязох да се изкъпя и аз. Легнах си след това и естествено се предадох на огромната умора най-накрая и заспах..
<02:44 , през нощта>
Въпреки, че се очакваше от мен да спя непробудно така изморен от работа.. Се събудих посред нощ.. Разсъних се без да искам, а и преди това сънувах нещо странно, което така или иначе не можах да си спомня какво е.. Просто се разъних.. Отворих едва едва очи.. Погледнах към циферблата на часовника, който стоеше на шкафчето и… И тогава.. Чак тогава… Се осъзнах… В момента на разсънването си усетих едно странно чувство.. Нещо неловко. Нещо, което за първи път ставаше, откакто с малката бяхме в това легло.. Когато усетих какво става, очите ми рязко се отместиха от цифрите на часовника и погледнаха.. по-надолу.. Там.. където бе ръката на Теди.. Погледнах мигом и в нея.. Тя спеше непробудно.. Мале… Ръката и се бе озовала върху.. боксерките ми , отпред. Спеше непробудно, а ръката и по някакви случайни стечения на обстоятелствата, се бе озовала инцидентно отпреде ми, докато спиме.. Върнах стъписан бавно глава към възглавницата.. Бях гипсиран. Не можех да мърдам нито насам нито натам! Не знаех.. Не знаех какво ства чак.. В мен се взривиха в миг десетки чувства и мисли, всякакви, какви ли не… Мозъка ми бълваше сценарии, перверзии, страх, неудобство.. какво ли не, в миг! Сърцето ми туптеше със силата на парен локомотив…. Поех обаче дълбоко въздух.. Издишах.. И после пак същата процедура. Така няколко пъти, докато ми се успокои пулса… Затворих очи.. Все още не смеех да помръдна, но си помислих за да се успокоя: “Ние, спим в едно легло. Вероятността да стане подобно нещо, беше само въпрос на време.. Двама души, в тясно, легло.. Това е нормално.. Двама души, в тясно, легло.. Това е нормално.. Двама души, в тясно, легло.. Това е нормално..” -Така си повтарях докато си внуша, че всичко е наред. След малко почти успях да успокоя пожара в главата си.. Но.. Пениса ми.. Отказваше да спадне под ръката на малката.. Беше ми вдървен още докато спя, но сега след този факт съвсем пък се беше вкаменил вече.. Обмислях вариант да и бутна лекичко ръката за да не е там.. Облислях и вариант да се изместя аз самия.. Но пък ми мина през акъла какво ще стане ако докато се измествам в страни, тя се разбуди и осъзнае, че ръката и е върху.. пениса ми.. Дали няма да се притесни, дали ще го запомни.. Дали след това ще е гузна да говори дори с мен, при мисълта, че през нощта без да иска ме е пипнала там, че може би съм усетил.. Стрелях като куршуми всички тези размисли, когато.. Се оказа, че с това ръката и да е просто там няма да свърши историята.. Взе да става и още по зле…. Тя се разбуди изведнъж леко. Поразмести се.. Изсумтя спейки.. В този момент си казах “Ето, ето.. сега сама ще си махне ръката..” Но… Не. Тя изпъна крачета, изсумтя.. И пак заспа… Като този път ръката и фактически.. На практика.. Ми го бе обхванала още по-… цялостно. Сърцето ми пак заби лудо… Чудех се как докато спи.. Как ръката и прави това… нещо, сама.. Докато спи мамка му?! Дали подсъзнателно, в просъница нещо.. Нещо мозъка и правеше вместо.. нея?!? Тя наистина си спеше, спеше дълбоко дори.. Така, че това, което ръката и правеше съвсем не бе продиктувано от нея.. Знаех това! Да, беше през боксерките.. Не на голо отдолу.. Но и така просто… Просто полудявах! Стоях така. Като камък. Непомръдващ. Бях се изпотил стабилно и.. И дори треперех.. Тялото ми потрепваше от притеснение и.. От възбуда.. Бях като компютър с изтрита памет.. И предървен пенис. Мислех си, че по-зле не може да стане. И пак грешах. Не знам след колко време, не можех в това положение да имам представа за време.. Но след известно време, както стоях неподвижно.. Изтрит… Тя отново се размърда. Този път, явно се разбуди повечко.. И.. Усетих, че веднага разбра къде точно и е ръката щом се разбуди.. Усети се.. Отдръпна си я от там.. Но не рязко. Усетих я, че се събуди и видя къде е държала ръката си без да иска.. Но … Аз се преструвах на заспал. И точно заради това, тя реши, че ще прескочи границата… Този път съзнателно! Мислеше, че спя.. Не, не спях… Преструвах се… Коато тя измести ръката си, но.. Не съвсем. В първия момент – да, инстинктивно си я отдръпна.. Но веднага в следващия… си я спря. Спря я точно там, преди върховете на пръстите и да се отмахнат съвсем от пениса ми.. Те.. останаха на него. Тя беше будна мамка му! Не смеех дори да дишам.. Бях смазан от притеснение.. И се чудех какво.. Какво и е, че не си маха ръката изцяло от там, след като бе разбрала къде и е била?! А пръстите и… бавно.. И мега внимателно.. Тръгнаха отново.. Обратно.. Към пениса ми.. Много бавно.. И много внимателно.. Аз не знаех защо прави това.. След това лекичко, почти докосвайки ме.. Опипа едната.. И другата страна на пениса ми.. през боксерките.. Опипа и почти неусетно докосвайки, при главичката ми.. След това върха на пръстите и слезе и надолу… Към основата. В следващия миг махна внимателно ръката си.. Бавно.. Обърна се цялата на другата страна.. И заспа. Аз. Бях пред припадане. Буквално.
<05:38 , сутринта>
Не. Не можех да заспя. Бях се обърнал на другата страна и стисках очи в опити, но не можех. Бях пренаредил внимателно всеки детайл, всяка секунда от случилото се. Нареждах прецизно, бавно и внимателно пъзела. Опитвах да осъзная, какво мамка му в действителност бе станало. И защо. И след всичко, което вече бе факт, аз в действителност си извадих извод. След този стрес, през който бях преминал, аз наистина имах своето решение по въпроса. Дори с някаква странна, измислена на момента формула, сметнах, че за това решение съм прав на цели 90%. Извода, до който бях стигнал бе, че случилото се е разделено на два етапа – първият бе този, при който тя не осъзнаваше, че ръката и е там. Тя спеше и не осъзнаваше. Този първи етап бе инцидентен, случаен.. Но втория, бе…. Нарочно. Тя бе будна и ясно осъзнаваше какво прави.. и го правеше с умисъл. Но стигнах до главното заключение – опипването, това докосване, не беше подтикнато с някаква друга умисъл, различна от.. Любопитство. Любопитство бе ключът, отговора, който успокои и самия мен. Това, което направи бе от любопитство. За нея аз просто спях, а тя осъзнавайки, че ръката и е била там през цялото време докато е спала, реши след това така или иначе.. Да опипа мястото, на което така или иначе до сега е държала ръката си.. Заради любопитство. Подтикната от разговорите от онези вечери, които водехме с нея за надървени пениси… Ето, това бе резултата сега – нейното разпалено любопитство. Да, тя не прекали. Опипа за може би не повече от 20-25 секунди, лекичко, внимателно.. И се махна. И в крайна сметка, реших за себе си, че и това е нормално. Любопитство.. Нищо повече.
< Ден 28 >
Шест дни бяха изминали след онзи странен инцидент в леглото, онази нощ. Шест дни бяха изминали и откакто Теди ходеше с един и същи сутиен
За първото тя никога не спомена нищо – както и очаквах. За нея това бе “нейната лична и съкровена тайна”. Но за второто, за сутиена – вече почти се бе разплакала. Това ни бе почивния ден. Денят, в който се предполагаше, че ще ходим до града да си пазаруваме и да и накупим няколко сутиена. Ние обаче, благодарение на станалия още по-голям гъз супервайзер, бяхме на работа. И през почивния си ден. По-лошото бе, че дори не се знаеше изобщо кога ще почиваме. Работите във тази ферма наистина много вече се бяха оплели заради този поляк.. Вече дори някои от работниците си търсеха преместване във други ферми. А няколко дори си бяха заминали за България, беше им писнало. Наистина, вече условията бяха много лоши благодарение на този натегач. Всички го мразехме, колкото се може повече. В този ден малката бе сърдита на всички и на всичко. На целия свят, на всички колеги, на плодовете, на кошниците.. Дори и на мен. Почти не говореше. Осъзнавах, че и е супер криво за това, че работи и в почивния си ден и за това, че не можахме да отидем да и купим сутиени. И чак вечерта, когато се прибрахме, тя се разпали:
– ..Пълна скръб! (отключвайки вратата на квартирата, Теди псуваше и нареждаше) ..Няма да издържа и ще скоча и ще му ударя някоя касетка в главата, честно.. Ама пълна!!
– Стига.. стига, през целия път го псуваш.. Стига си го кълняла.. Боклук е, и да му удариш една касетка боклука няма да се промени..
– Абе как няма да почивам заради тоя.. Мангал бе?! Супер изморена съм, като парцал съм.. Тука ми писва честно.. Тоя ако продължи да ни тъпче….
– Какво.. ?
– Еми какво.. Ставаме и си тръгваме ‘баси, аз няма да издържа… Или поне ще се преместиме някъде като другите.. В друга ферма. Днеска трябваше и да ходя да си купя сутиени… Офф майка му @№!!%€ !!!
– Абе ще отидем.. Стига.. (опитах по някакъв начин да я успокоя)
– Абе къде ще отидем?!! Кога?! Като явно няма да почиваме никога?! Ходя с тоя скапан сутиен 6 дни ти луд ли си ?!! (започна да увеличава още повече тона)
– Ама Теди… Ти сега защо на мен ми се караш?! (изнервих се и аз)
– Ми не ти се карам на тебе.. Дразня се!
– Е.. ОК, ти сякаш на мен ми се караш.. Ако можех нещо щях да направя.. И на мен ми е супер гадно за теб, виждам колко много си изморена.. Ти знаеш ли, че аз тук нося отговорност за теб? Аз съм ти придружител в момента, за да може да работиш тук, отговарям за теб не само пред англичаните ами и пред майка ти.. На мен в момента ми е най-съвестно за това, което става с теб, осъзнаваш ли това?
– Да.. Знам го т’ва…
– Еми… Не ми се карай на мен тогава, ако можех да направя каквото и да е в случая заради теб щях да го направя и още сега.. Ще го хвана утре тоя нещастник и ще настоявам да ни даде почивка в други ден поне.. Просто.. Ще опитам, ето обещавам ти, това мога да направя.. Просто не ми се карай на мен.. Виждаш, че са боклуци всичките тука… И на мен ми е нервно така, че…
– Да пълни нещастници са, гейове и курви… В такава мизерия… .. .. (и продължаваше и продължаваше да им сипва)
Явно сдобихме енергия от това, че бяхме ядосани. Адреналина ни се беше покачил и псувахме като каруцари.. Друго не можехме да направим. В крайна сметка, когато седнахме да ядем малко по-късно се поуспокоихме. По време на яденето пуснахме скайп разговор с Елена и си говорехме тримата. Псувахме англичаните и пред нея.. Тя разбра, че нещата не вървят добре.. Притесни се. Каза ни ако видим, че нещата отиват на зле да си купуваме билети със парите, които имаме и да се махаме.. Но наистина, това също си беше вариант. И както всяка вечер, след всичко накрая пак бе дошъл момента да си лягаме. И момента на събличане.. Аз успешно се справих и вече си бях легнал.. Но Теди тепърва сваляше блузата си, когато.. Сутиена и се раздели на две! Както бе с гръб към мен, изведнъж видях как от пред и се разделя на две сутиена и остана само на задната презрамка и двете на раменете и.. Отпред се бе разтворил, беше се скъсал точно по средата, където се свързват двете му чашки.. И добре, че в този момент малката бе с гръб към мен.. Иначе щях да и видя всичко.. Инстинктивно обаче, аз простака така се изсмях на момента.. А тя изпсува рязко.. Както никога, по-брутално от всякога…
– Ах леле майка му ‘ше е*а скапана и мършавите шибани сутиени дейби проклетите нещастни… (и млъкна, усети се, че прекалява) .. Е много ли ти е смешно на тебе?! (след като в този момент се бях изсмял дебилски)
– Ох… Тедиии… Сори, не не.. Не беше нарочно ама.. Тия сутиени твойте… От едното левче ли са или ти си си ги шила? (продължавайки да се надсмивам, неосъзнавайки колко вбесена е тя)
– Абе ти тъп ли си к’во едно левче.. Хайде ‘щи дам на тебе да носиш един сутиен 6 дена нон стоп и да се напъваш там и да мъкнеш касетки и да те видя дали няма да ти се скъса?! Смешно ли ти е.. Баси колко си зле честно…
– Хахах.. Не не, сори.. Извинявай, че.. Да бе, гадно е.. Ама.. Как ги късаш така, какво става с тия твои сутиени в крайна сметка? Тоя нали беше здрав??
– Казах ти.. Не може да носиш всеки ден един и същи.. И плюс това по средата беше почнал да се къса отдавна.. То му беше изтъняло там.. Много.
– Е.. Значи по-скоро това май му е причината..
– Еми и това и онова и трето и пето и сега майка му… (видимо бясна още)
– Стига де ех… Стига псувала, ти почна повече от мен да псуваш, спри малко… (казах сериозно вече)
– И добре и сега с какво ще спя?! (каза обръщайки се към мен, но държейки гърдите си с две ръце)
А аз първоначално инстинктивно се ококорих и се стреснах, когато се обърна към мен.. Да, държеше си гърдите за да не и ги видя, гола до кръста и не само.. Стояща само по прашки, с ръце на гърдите си. Но всъщност на момента светкавично ми мина през ума това, че всъщност.. Пребиваването ни заедно под един покрив и.. в едно легло, ето че са премахнали една доста голяма част от срама и.. Тя вече бе свикнала много с мен.. Тя стоеше така.. И дори очакваше от мен отговор на въпроса и…
– Еми… Де да знам Теди.. Сложи.. Не знам, една фланелка.. Някаква.. (опитвах да си придам вид, че още съм стабилен психически и сериозен)
– Фланелка.. И да умра от жега с т’ва тъпо парно дето не можем да го намалим дори.. То погледни к’ва жега е нощем, аз със сутиен не можех да спя… и се потим като свине под одеалото от жега… сега и фланелка да си сложа.. Оффф.. Все тая карай.. (обърна се пак с гръб към мен и нервно се пресегна да си вземе някаква фланелка от шкафа с дрехите и.. Но все пак въпреки нервите и, се запази да не и видя гърдите)
Е, в крайна сметка съжителството ни бе стигнало до там.. Че в ден днешен я гледах да седи гола там, при мен.. По прашки единствено. Обръщайки се с гръб към мен, под запалената лампа, имах изцяло лесната възможност да я видя в цял ръст, дупето и през което минаваха белите и прашки, голото и гръбче, голите и бедра…
Да, и до сега я бях виждал по бельо.. Ние често се виждахме един друг по бельо така или иначе.. Но беше факт, че тя за първи път стоеше в стаята с мен, само по едни прашки на цялото и голо тяло. И това беше прецедент, въпреки, че тя заради това, че вече много бе свикнала с мен, не го осъзнаваше. Но аз бях мъж.. и го осъзнавах напълно. Жените не виждат и не усещат тези неща.. Жената в подобна ситуация приема мъжа за близък, за свой най-близък прятел.. Тя превключва, започва до толкова да свиква с него, че го приема като нейно доверено братче.. Някой, от който дори тя започва да не изпитва чак такъв срам.. Защото спира да го приема за мъж, който все пак е.. мъж?! В крайна сметка тя, обърната с гръб към мен си навлече отгоре една бяла фланелка и нервно скочи в леглото… И си легна.
<03:12 , през нощта>
Малката не спираше да се върти.. Това малко откачено същество не ми даваше да спя още от 02:30… Постоянно се въртеше, отвиваше, мяташе одеалото насам натам.. Чак до момента, в който наистина вече ми кипна не се сдържах:
– Ама Теди… Какво ти е тръни ли имаш в дупето?? (опитах се да и направя тихо забележка сред цялата тишина на нощта, но пък нервно)
– Ама супер топло ми е как да спя.. Фланелката ми е мокра.. Потна.. Погледни к’ва жега е под тъпото одеало…
– Ами отвии се и спи де.. Погледни колко е часа ние не спиме.. Как ще ставаме не знам… Честно…
– Абе човек жега ми е?! Ти не разбираш ли?! (нервна и тя)
– Е и на мене ми е жега Теди ама спя.. ?!
– Еми аз не мога. (тросна се)
– Офф… Добре ‘айде няма да спиме тая нощ ‘щото ти е топло.. ОК?
– ‘ма аз ли съм виновна, че това нещастно парно не може да се намали?! К’во искаш да направя за да заспя?!
– Не знам, няма да спиме ти казах.. (отвърнах на инат)
– ..плюс това с мокра фланелка как искаш да заспя…
– Еми стани и си вземи друга, суха?? (попитах риторично)
– И след един час ще стане същата.. Просто е супер жега..
– Оф не знам тогава прави каквото ти е на кеф!! (троснах се и аз)
– И на мен ми се спи.. Не мога от тая жега, направо… (завъртайки се от едната на другата страна за пореден път) ..Тре’ да махна тая фланелка…
– Махай к’вото искаш само заспивай моля те..! (казах директно без дори да се замисля какво казвам)
– Даваш ли ми? (попита като, че на сериозно)
Аз , поизнервен , дори не осъзнах до къде се бе стигнало в този спор сега.. Без да искам и казах да маха каквото иска и да спи.. Просто.. Това наистина го казах чисто инситнктивно от нерви.. Но веднага след това осъзнах.. че.. тя иска да си свали фланелката ?!? Казах си абе я чакай малко.. WTF ?! Какво и отговорих мамка му..?! А на нея наистина ли до толкова и бе отпаднал срама и неудобството към мен? Наистина ли до толкова ме бе приела за нейно “братче”..? И тогава нямаше как да върна думите си назад, а тя пък дори на сериозно си бе и попитала.. Така, че отвърнах:
– Еми.. Да бе няма проблем за мен.. В смисъл.. (казах смирено, замисляйки се какво се случва вече)
А тя.. Само това изчака да отговоря и.. Надигна се леко нагоре на леглото, изправи се.. Аз хич и не смеех да погледна към нея, правех се на железен разбира се.. Тя изхлузи мократа фланелка от тялото си, метна я на стола, легна обратно и се зави… Тя… Беше.. Почти гола, в леглото в този момент … В леглото, в което спях там, до нея, под едно одеало ?! По едни нищо и никакви прашки единствено бе тя… Дори не знаех дали съм повече стъписан от голотата и, или от това, че вече бе толкова смела спрямо мен… Толкова свикнала бе с мен… Така мина първата нощ, в която малката спа в леглото без горнище..
На другия ден сгащих гадния ни шеф поляка в офиса му.. Него човек не можеше да го хване.. Той идваше, даваше заповеди и на момента се изнизваше преди да сме го напсували на български още… Но го хванах в крачка в офиса. Отидох при него и заговорихме за това да ни пусне мен и малката да почиваме. И така.. Цели 40 минути ми костваха да убедя този дебил, че това дете има нужда от почивка все някога! Накрая някак си се съгласи, но останах с впечатлението, че ще ни направи нещо много мръсно.. Много скоро. А лошата новина бе, че се съгласи да ни пусне да почиваме… но след 4 дни. Аз останах потресен… Но това бе единственото му решение ние да имаме почивка. Оправда се с това, че ако пусне някой от работниците да почива тези дни няма да се изпълнят седмичните му норми и шефовете щели да уволнят половината от нас.. Едва ли не – правел го за наше добро. И така – почивка щяхме да видим след 4 дни. А работехме от… дори вече не ги брояхме. Когато казах на Теди тя много се зарадва, че ще почиваме. А когато разбра кога – хвърли щайгата с ягоди и с почти разплакано лице се обърна и се затича към тоалетната.. И добре, че никой не видя, че хвърли така щайгата, че щяха да ни съсипят.. Тогава.. Ми стана токлова криво, толкова жално.. Толкова много, за нея.. Тръгнах веднага след нея да я настигна.. Дори не знаех какво да и кажа за да я успокоя.. Вече почти пред тоалетните я настигнах, хванах я за ръка, дръпнах я да се спре.. Тя се обърна към мен… Със сълзички в очите.. Гледаше надолу.. Не искаше да видя, че плаче. Просто много и беше дошло вече.. Тази тежка работа, този робски всекидневен труд.. Психиката и вече не се удържаше. Много жал ми стана.. Не знаех.. Не намирах какви думи да и кажа, затова… Дръпнах я към мене и я гушнах милата.. Прегърнах я и я стиснах силно към мен.. За малко ми беше да се разплача и аз, но.. Се сдържах. Не трябваше… Аз бях този, който трябваше да и даде там кураж, а не сълзи. Някои от колегите ни ни видяха. Но усетиха, че сме доста разстроени и двамата.. Не ми пукаше, че ни гледат.. Просто я прегръщах силно само и само… Да се успокои.. горкичката ми.. Докато я прегръщах, единственото, което намерих да и кажа, беше:
– Теди …….
А тя погледна нагоре към мен с насълзени очи.. Погледна право в моите очи и тъкмо нещо да каже.. И не можа.. И отново наведе глава надолу и ме стисна силно прегръщайки ме.. И това бе най-критичния момент, в който за малко… Почти тръгнаха и моите сълзи. Но не им позволих да потекат.
Минаваха тежко първия.. втория.. третия ден.. От всичките четири, които имаше да издържим до почивката си.. И всеки ден бе една все по-тежка битка на шибаните бръзди. Бяхме изтощени на нула, като изтискани парцали.. И дори изглеждахме като такива, буквално… Сякаш.. Преминавахме през четири последни от някаква голяма битка дни.. Този почивен ден, който очаквахме ни се виждаше като нещо свято.. Един скапан, почивен ден.. Единствен. През тези четири дни с малката понасяхме по равно товара в тази извратена борба.. Това вече не беше работа, ами битка, след която беше добре да останем живи. Всекидневно онзи поляк ни манипулираше, мачкаше.. Нормите ни трябваше да бъдат двойни, за да успеем да стигнем скапаните им седмични таргети.. Трагедията през тези четири дни се бе увеличила наимоверно, на пук на нашата изнемощялост.. И това ни сплоти – мен и нея. Някак през всичко, което търпяхме успявахме да поддържаме духа си един на друг… От време на време тя успокояваше мен, после аз нея.. изпадахме в някакви нервни кризи вече.. Да, дори и аз се бях предал вече. Но.. не доумявах как това 15 годишно дете успяваше.. От къде тя намираше кураж и сили..!? Накрая, в четвъртия ден, единственото, за което бях благодарен след всичко, бе, че Теди е жива и здрава.. след всичко. И така, след мъки, които не си представяхме, че ще имаме в скапаната Англия, преминахме и през последния, четвърти ден. Двамата, сплотени, бяхме заедно сякаш през някаква си война..
На петия ден, през така дългоочакваната, бленувана почивка.. спахме чак до 13:25. Да, спахме до след обяд чак.. Умората ни беше скапала буквално. И по някое си време малко след един, започнахме да се разбуждаме.. Горката тя.. спеше без сутиен вече толкова дни, понеже нямаше как да отидем да и купим.. Спеше и без фланелка, защото нощем не можеше да спи от жега и се изпотяваше.. Нямаше сутиен, който да сложи и по време на работа.. Ходеше си постоянно без под блузата… Това обаче вече никакво впечатление не будеше у мен.. След изтърпяния шок след това “робство”, някак си тези неща не ми се струваха забележими вече.. През тези последни дни бяхме като зомбирани, променени.. Като, че не ни пукаше вече от нищо, искахме само да спим.. да си починем.. Най-накрая обаче бе дошъл деня, в който се очакваше да отидем до града за да купим сутиени. И след като се бяхме вече видимо разбудили.. Тя след като видя, че и аз съм вече буден, поглеждайки към часовника каза:
– Мале.. Ебаси един часа е…
– Еми… малко сме спали в повече май…
– Ужас.. (връщайки отново главата си обратно на възглавницата) ..Мале чувствам се като.. Парцал.. (прозявайки се и разтърквайки очи)
– Верно ли.. Еми аз също… (казах уморено, провлачено, опитвайки се да отварям вече очи)
– Оф аре.. Дай да ставаме да ходиме да пазаруваме.. А’ре, че ако деня ни мине в леглото… Утре пак сме на работа баси’.
– Да бе.. Ставаме.. Хайде най-накрая.. Отиваме да ти купуваме сутиени, можеш ли да повярваш…? (казах сакрастично)
– Хаха… Мога вече и без сутиени да карам… То.. Свикнах.
– Ти.. Кажи честно… ??
– Е… Какво да ти кажа честно.. То се свиква.. Така поне не ме стяга нищо.. Ще видя може да си купя може и да не..
– Мии.. Не знам.. В смисъл.. Ти си знаеш де.. Твоя работа..
Тя бе свикнала без сутиен?! Чудех се дали вече бе тотално изщракала след преживяните тежки дни, или наистина и се виждаше по-добра идеята да ходи вече без сутиен? Беше и по-удобно? Дали.. Чудех се наистина дали ще си купи, или просто се бъзика.. И докато си лежахме още, преди да станем.. Тя си погледна телефона, видя, че някой и е писал.. Не разбрах дали Ели или гаджето и.. И докато си цъкаше тя, аз застанах накрая на леглото.. Метнах си дънките и станах.. Отидох до банята да се мия.. Тя още си пишеше. Когато се върнах в стаята, докато се бършех още с кърпата.. Тя реши вече да стане от леглото. Остави телефона на стола до нея, изтегна се като за последно прозявайки се.. И.. Сложи едната си ръка на гърдите да си ги покрие.. С другата се отви.. Седна накрая на леглото също като мен.. Но спокойна.. Бавно и славно, сякаш имаше цялото време на света да се разбуди, преди да стане.. Сякаш.. Сякаш вече ама съвсем не и пукаше, че е гола в стаята с мен..?! Единствено държейки си с едната ръка гърдите… И с едни прашки на дупето..
А след малко се изправи, стана от леглото.. и пак се изпъна прозявайки.. и изпъвайки едната си ръка нагоре високо, другата все още държеше на гърдите си.. Ама толкова, толкова спокойна.. пред мен. Отиде бавно до шкафа с дрехите си, пресегна се със свободната си ръка и почна там да рови.. Пак се изпрозява.. И продължи спокойно да си рови.. Аз уж се правех, че правя закуска.. Но всъщност постоянно и наблюдавах спокойните действия.. Докато в един момент, тя застанала права, в профил срещу мен.. Ровейки си спокойно в шкафа с дрехите… Явно заради това, че и трябваше да рови и с другата ръка.. Я махна от гърдите си и започна да рови там с две ръце… Да, не я виждах отпред, централно.. Но все пак.. Я виждах отстрани.. Този път вече успявах да видя целия профил на гърдата и от страни.. На светло, на живо.. Ето, че бяхме стигнали и до тук.. На нея явно и беше важно това, да не и ги видя отпред.. и двете… Сякаш отстрани не беше.. Не беше кой знае какво.. Сякаш от страни не и се виждаше нищо кой знае колко значимо.. за нея.
… Сякаш отстрани не беше.. Не беше кой знае какво.. Сякаш от страни не и се виждаше нищо кой знае колко значимо.. според нея. A на мен ми стана много странно.. Просто тя пред очите ми свикваше все повече с моето присъствие.. В една стая, едно съжителство.. И ето, че малко по малко, се отпускаше много. И може би, понеже все още бе малка все пак.. Явно някои неща и убягваха.. Явно съзнанието и тук там караше по инерция.. И правеше неща, които не бяха съвсем допустими. Но… Така и приех нещата аз, казах си: “Тя е малка, не се усеща.. Затова го прави.” Вероятно и така си беше. Накрая си намери една блузка и си я надена както стоеше настрани.. Сложи си и едни дънки.. И като цяло, най-накрая я видях облечена.
<16:23ч.>
Бяхме стигнали в града вече. Пазарувахме си ядене.. Общо взето този път се очертаваше да ядем доста по-качествена храна, от онази от нашето магазинче.. Обиколихме малко, поразходихме се… Снимахме се тук там.. Най-накрая видяхме и ние Англия, макар и да обикаляхме из някакво си забито малко градче там.. Седнахме и пихме кафе в едно снобарско заведение.. Разгледахме и местния мол.. И общо взето си прекарахме добре почивката двамата. Но.. Сутиените – тя не си купи. Докато бяхме в мола разглеждаше, но някак.. хем не си хареса, хем отново каза: “..Карай бе.. вече мога и без сутиени.. Пък и не ми се дават 6 паунда и половина за един сутиен.. В България за тия пари ще си взема 10 сутиена..” А честно казано аз до някъде, дълбоко в себе си имах желанието тя да си купи сутиени.. Това, че спеше нощно време без, не бе всъщност добра идея. За нея – може би, тя вече отдавня бе забравила, че аз съм мъжко същество, и като че ли не се усещаше какво става.. Но аз усещах. И съвестта ми вярваше, че по-добрия вариант е тя да носи сутиени.. Но тези неща ме беше срам аз да и ги обяснявам.. Пък и с нейния детски акъл, явно не осъзнаваше нещата подробно.. Караше си по инерция.. И не взехме нито един сутиен. И след като не взехме, на мен ми остана само целта, да се самонаглася според ситуацията вече.. И да свикна малката да е без сутиен.. където и когато да е. Някак си, трябваше да свикна и да го приема за.. Нормално.
< Ден 35 >
По някакво щастливо стечение на обстоятелствата.. И незнайно защо, тъпият ни супервайзер ни пусна да почиваме.. Дори ние самите не разбрахме защо ни дава почивка.. По неговите обяснения, бяхме преизпълнили (да не повярваш) таргета, и за сега нямало толкова работа.. Така или иначе това беше добре дошло за нас с Теди.
Беше сутринта, 10:44. Бях се събудил вече.. и размишлявах отново върху това как малката е толкова отпусната спрямо мен.. Вече и бях свикнал почти в интерес на истината.. Просто се чудех.. В последните дни доста често я виждах отново и отново в гръб.. и дори в профил.. гола до кръста.. Дори предната вечер имаше случай, в който едва не я видях почти отпред… А тя продължаваше да не изпитва срам.. Напротив – свикваше все повече и повече с мен… И вероятно понеже изобщо нито и правех забележка за това, нито пък го повдигах на въпрос.. Държах се съвсем нормално когато я видех.. Тя оставаше спокойна.. Виждаше, че “всичко си е наред”, за мен това е нормално, и не ми прави ни най-малко впечатление.. и сякаш няма от какво да се срамува.. А тази сутрин, нещата щяха да стигнат и по-далеч… И така, когато тя се разбуди, аз вече бях станал.. Бях се облякъл, измил и приготвях закуска да ядем.. А тя разсънвайки се, както всяка сутрин започна да се изпъва.. и прозява.. и изпъва.. и прозява.. в леглото.. докато се реши да стане. Е… Аз естествено с едното око нямаше как да изпусна действията и.. И случката не изчака много и се случи – на едно от мързеливите и изпъвания.. ама толкова мързеливо се изпъна.. и продължително.. Че докато изпъваше ръцете си нагоре.. Одеалото, което бе върху гърдите и малко по малко се свлече.. докато тя се надигаше нагоре.. И малко по малко.. Малко по малко.. бавно, по време на изпъването и започна да открива едната и гърда.. а постепенно част и от другата.. докато тя изобщо не усещаше изпъвайки се къде точно се намира края на одеалото.. Това като цяло продължи едва 7-8 секунди, не повече.. Но за тези 8 секунди.. Одеалото до толкова и се дръпна надолу… До толкова… че едната и гърда на половина и се отви… А другата още повече… дори и малка част от зърното и се видя… Осъзнах, че тя наистина, ама наистина не я е срам дали ще и видя гърдите. “Ето колко много е свикнала с мен” – казах си. Иначе.. Все пак явно все още имаше някакво остатъчно “уж” чуство за предпазливост, понеже сядайки на леглото преди да стане, си сложи поне едната ръка на гърдите… докато с другата си търкаше очите. Тя беше точно срещу мен, а аз правех ядене на масичката.. Тогва тя стана от леглото, и видях как с мързеливи и бавни стъпки отива към стола, за да си вземе дрехите.. Стола, както и тя бяха точно срещу мен, централно срещу погледа ми.. И идвайки към стола.. За да си ги вземе.. Усетих нещо.. Усетих, че този път… …. … И мамка му! Бях прав.. Усещах, направо усещах, предузнавах, че ще се пресегне направо и с двете ръце за да си ги вземе.. И сякаш я гледах на забавен каданс, следях я толкова внимателно.. всяко нейно движение, докато крачеше напред към стола.. И когато вече бе пред стола, за да си ги вземе… Видях как едната и ръка, тази, която е на гърдите и… се отпуска… и е на път да се пресегне за дрехите…
В този миг… Аз със супер бърз рефлекс.. Супер инстинктивно.. На секундата.. Още преди да съм видял каквото и да е.. Се обърнах рязко на страни.. И мозъка ми на момента изкомандва тялото ми “уж” да отида към банята… Не видях нищо! Просто…… Не можех.. Не можех да стоя спокойно и.. Да видя и това.. А тя.. Тя го направи.. Не знам защо, не знам защо не се усещаше… Виждах, че не е нарочно.. Тя не влагаше нищо в тези действия.. Спонтанни, мимолетни, невинни.. Не го правеше нарочно.. Аз ли бях виновния, че и позволих до толкова да свикне с мен самия??? И.. Направих се, че уж нещо тропам в банята.. Уж там нещо правя.. А в този пък момент на всичкото отгоре и звънна телефона.. Звънна и Вайбъра, вероятно Ели.. И тогава чух, че малката и вдигна и седна на леглото, да говори с нея.. А аз излизайки спокоен от банята, че вече се е облякла… И очаквайки да я видя вече с блуза най-накрая.. Излязох спокоен, насочих се да вляза в стаята.. И това, което видях на леглото, ме накара да се хвана за касата на вратата, за да не падна… Теди… Малката… не се беше облякла… Телефона и бе звъннал явно точно преди да си сложи блузката… И явно за нея, по-приоритетно бе да вдигне и да говори с майка си, отколкото да си сложи блузата… Тя седеше на леглото, отгоре. Седеше и си говореше с видео разговор през Вайбър с майка си.. Без горнище. За миг се зачудих: “Мамка му.. дали предната камера на телефона на малката е толкова тясна, че хваща само лицето и без гърдите и..” Не.. Не бе толкова тясна.. За мой потрес, като цяло майка и виждаше доста неща на камерата.. дори и гърдите и. В този момент.. Докато вече бях тотално отчаян от живота…. Малката на всичкото отгоре, като ме видя, че идвам.. Понеже явно говореха нещо за мен, се обърна към мене и каза усмихнато на майка си:
– …ето го, да.. Нещо правеше в банята.
А майка и отвърна от там:
– Ейй, хайде бе земеделец.. Ела да те видя, защо почиваш ти толкова много…
Бях съкрушен – та майка и сякаш не забелязваше, че дъщеря и стои без горнище в стаята… че аз също съм в същата стая ??? И наистина.. Някак си се потрудих да изглеждам нормално в този момент.. И даже се насочих към малката.. към телефона.. Минах обаче някак си зад нея така.. Не исках да.. Не исках да съм пред нея и да я видя.. Исках да се правя, че не виждам нищо….. Минах леко зад нея някак, надвесих се над главата и.. Над телефона.. Елена ме видя, помаха ми от там.. Помахах и и аз.. Попита ме как съм , казах, че съм много добре
Всичко е наред.. Видя ме, че стоя до малката, която е по цици , и по този въпрос нищичко не каза.. И общо взето, хоп – ние сме едно щастливо семейство, и всичко си е наред.. Недоумявах как.. Как ? Как ?!?!?! …. След малко се махнах от там.. Оставих ги двете да си говорят.. Седнах на масата и започнах да ям без дори да знам какво слагам в устата си и какво не… Бях като шашнат. Малката така постоя още 5-6 минути, седнала на леглото пред мен.. Полу гола, само по прашки… Говорейки си спокойно с майка си. Добре поне, че така както бе седнала, не бе централно срещу мен.. Ами някак по-отстрани я виждах.. Като цяло така или иначе ме бе страх да погледна в нея.. Да погледна това, колко невинно се държи.. И естествено.. Накрая, единственото нещо, което и спомена майка и.. А за мен беше щастие това, че все пак се сети нещо да и каже по въпроса.. Бе следното: “..Теди облечи се мамо не стой гола.. ще настинеш..” На което Теди отговори: “Да бе. Аз тъкмо се обличах като ти ми звънна..” И това бе всичко. Дали на някой това би заприличало на уместна за повода.. забележка? На мен не. Съвсем не. И щом малката приключи разговора.. Остави телефона на леглото.. Като цяло трябваше да стане.. Да се облече. Но преди това, докато още седеше, се обърна към мене, усмихна се по детски.. И каза само:
– Ти си ми направил закуска ли…
– Да.. Ето, виж.. закуска… (казах със зомби тон, монотонен, гледайки в несъществуваща пред мен точка с празен поглед)
Тя се засмя радостна.. Че този път не и се е наложило да прави закуската.. Усмихна се пак.. И стана.
Не знайно защо, този път си сложи пак едната ръка пред гърдите.. Но този път съвсем съвсем небрежно.. Просто хей така.. Уж си слага ръката.. Едната и гърда почти си и беше на показ.. Другата полу скрита.. И.. Така или иначе обаче, когато се приближи при стола.. Си се пресегна с двете ръце за дрехите.. Това беше края.. То се виждаше, че се случва така или иначе.. Бях победен, съкрушен, примирен, главозамаян.. Всички тия неща на куп. Естествено, че вече и ги видях и двете.. Седнал срещу нея точно.. Тя уж набързо си надяна блузата.. То.. какво ти набързо, когато така или иначе съм и ги видял.. Но това бе тя – невинна, непритеснена от мен.. Аз, нейното братче – от мен се очакваше да не се притеснавам, да не ми прави впечатление. Та това дори не правеше впечатление на собствената и майка.. За нея явно детето и бе още онова малко детенце.. Което си е детенце.. И припка невинно голичко по плажната ивица по вълните.. И хората му се радват колко е сладко и малко.. Ако майка и и бе свикнала да я има за нейното малко бебче все още.. За мен Теди въпреки, че бе дете.. бе вече и наполовина жена все пак. Но когато седна при мен най-накрая да закусваме.. Аз мислих, мислих.. И накрая вече не успях да се сдържа.. Съзнанието ми отказваше да приеме всичко това за даденост, без да получи логичен отговор на всичко.. И я попитах.. Попитах я директно, както си говорехме:
– …а, Теди.. Да те питам нещо. Нещо.. Извън темата сега.
– Да к’во? (мляскайки)
– Ами.. Сега… Само питам де, да видя просто какво мислиш, нали.. Не че нещо. В смисъл.. Ти.. Не се.. Не се притесняваш от мене.. В смисъл ‘щото.. Вече си ходиш така.. Без горнище.. Нали….. (дори на знаех как да продължа)
– Е к’во.. Ти притесняваш ли се? (попита ме опулена странно в мен)
– В смисъл.. Не те разбрах.. Дали се притеснявам да ходя аз без горнище.. Или дали се притеснявам като си ти без горнище?
А на нея явно това и се видя няк’во смешно дето казах.. и се разсмя. И ми отговори после:
– Мале.. Хаха… Аз, аз като съм без горнище.
– Еми. Не. Не ме притеснява. (отговорих категорично. То друго нямаше какво да и кажа) ..Но иначе питах теб.. дали те притеснява.
– Не бе.. Ти пък.. Пф.. От теб не ме е срам, виж, че сме нон стоп в тая стая.. К’во да ни е срам, заедно живеем…
– Аха.. (казах правейки се, че я разбирам напълно) ..Еми.. Добре. Аз…. Това само питах. Хубаво.
– Ми.. То пък особено гърдите.. Гърди не си ли виждал.. К’во толко да се крия и то от тебе.. То по принцип.. На мен ми е супер неудобно постоянно да трябва да си ги крия.. Като ставам, като се обличам.. Как да си ги крия ебаси постоянно.. Все нещо правя с ръцете през т’ва време. В смисъл.. до сега си ги криех зарад’ теб нали.. В смисъл да не те притеснявам.. Ма според мен т’ва са гърди баси не е нещо.. Кой знае.. Виждал си цици на жени хиляда пъти сигурно.. Пък аз не съм някоя друга.. в смисъл.. Пък и плюс т’ва аз не съм още жена.. Все пак съм момиче още.. дете.. (завърши смеейки се)
– Да бе.. Така е. (казах за да се съглася фиктивно) .. Не бе, споко, как ще ме притесняваш точно ти.. (допълних успокоително, за да не вземе да се притесни нещо..)
– Оф т’ва е супер.. С’а няма да ми се налага да се мъча да се крия нон стоп… Хаахахах.. (смеейки се)
– Ами.. .. Да.. Няма.. (останах в шок)
Тя не разбираше.. Тя изобщо не схващаше.. И на всичкото отгоре сега вече, съвсем беше си повярвала в това, че няма нищо лошо да е около мен без горнище.. Не, на мен това не ми харесваше като идея. Това можеше да доведе до много лоши последици.. Това вече беше прекалено. Майка и да не и прави забележка, а и тя самата да си мисли, че всичко е наред когато е без горнище в стаята.. Това вече беше безумие.. Тотален крах на съвестта…
По-късно през деня тя влезе в банята да се къпе.. А докато се къпеше аз трябваше да отида до магазинчето ни за да си купя чорапи и една самобръсначка.. Позабавих се там малко.. понеже имаше опашка. Може би около 40-на минути.. Връщайки се.. И отключвайки вратата, чух, че се е изкъпала вече, водата не шумеше. Отключих си, влязох, събух се. Обърнах се към стаята.. Да вляза.. Направих 2-3 крачки в търсене на чехлите.. Обух си ги.. И когато вдигнах очите си към стаята.. Напред.. Спрях.
Спрях на едно място. Пак се стъписах, за пореден път, днес. Тя се бе изкъпала.. Излязла от банята… Беше влязла в стаята.. Бе си сложила едни черни боксерки.. И само с тях, бе застанала на прозореца ни.. На големия прозорец, който бе с голям перваз.. Толкова голям, че на него можеше да се седне.. Беше си взела нейната книжка, която от време на време четеше.. И под лъчите на слънцето, което огряваше макар и бедно през прозореца… Тя бе седнала там. С книжка в ръка… И дори се бе унесла, сладко.. В някаква моментна дрямка.. Така, седнала на прозореца на релакс след баня.. Вирнала крачета нагоре, с книжката в ръка.. Със задрямали очички.. Така сякаш бе сам самичка.. И то не само в квартирата, но и в целия квартал. Невинна, релаксираща…..
……СладкА…..
Застанах за миг на прага на вратата на стаята.. И се втренчих в нея. Тя дремеше.. Дори не усети, че съм дошъл. Стоеше там, полу гола.. Изпъната под лъчите.. На топло в топлата стая заради неспиращото парно.. За няколко секунди си глътнах граматиката. Само гледах. Дори и не мислех, то нямаше за какво в момента.. Постоях.. Погледах я.. Това, което виждаха очите ми, бе реалността. Влязох в стаята.. Сякаш примирен.. Оставих нещата на масичката.. Тя се разбуди , обърна се към мен, видя ме.. И без дори да помръдне тялото си, стоейки си така, както я заварих, просто каза:
– А.. До магазина ли беше?
– Да.. Ходих до магазина.. Трябваха ми… Трябваха ми няк’ви неща…
– М.. Щях да ти кажа да ми вземеш едно кафе, но не съм чула кога си излязъл…
– Ахам.. Ако искаш.. Да ходя да ти взема? (попитах загрижено)
– Не бе не.. То.. Аз си заспах вече така или иначе.. хахах… (засмя се) ..даже ще легна малко да поспя..
– Да, легни си..
Тя стана от прозореца.. Легна в леглото… Зави се до кръста с одеалото…. И така заспа.
Като
Бебенце