Едно лято

Звезда

С Иван си намерихме си квартира в последния момент. Щяхме да останем десетина дни в Китен – за първи път от детството ни, само че този път без майка и татко. Имах малко по-дълга отпуска, чувствах се попрегорял от работа и избрах да се върна в България за море. Не съм претенциозен, затова и не настоях за хотел. Щяхме да си поделим обща стая в къщата на една баба в Китен.
– Брат ми, повярвай ми – по-лесно се свалят мацки, които скучаят при някое бабе, отколкото в нафукан хотел.
Не бях тръгнал да свалям никоя, но за Иван съревнованието за секс и свалки никога не преставаше. Бях се разделил с последната си приятелка преди повече от половин година. Когато пътуваш непрекъснато е малко трудно да задържиш една връзка, а и аз не харесвах много жените, ако не са българки. Можех да имам свалки тук-там, заглеждаха ме. Но аз съм дърво. От ония, които не знаят къде да погледнат, какво да кажат, как да привлекат една жена. Ужасно съм смотан, когато покрай мен се завърти красива жена. Успявам да свържа две изречения единствено с по-обикновени жени – ако пък имат някакъв физически недостатък, още по-добре. Отпусках се с пълнички жени, жени с белези от акне, с прекалено големи зъби или изпъкнали очи, с по-възрастни също. Факт. Отдавна осъзнах, че да си метър и деветдесет и що-годе приличен на вид не може да компенсира липсата на социални умения. Така го наричат колегите ми – социални умения. Аз си знам, че съм смотан с жените. Приел съм го.
Брат ми е друга бира. Метнал се е на майка ни – доста по-нисък е от мен и е на равно с повечето жени, слаб и подвижен, вечно оживен и ръкомахащ. Научил се е да компенсира ниския си ръст с чувство за хумор и пръска такова обаяние, че трудно можеш да му устоиш. Жените му се лепят, защото ги разсмива, а мъжете не успяват да му се разсърдят, че обира каймака. И аз в това число. Знаех добре, че попаднем ли в компания, аз ще съм този, който мълчи и жените ще спрат да ми обръщат внимание, докато брат ми е душата на компанията.
Едва ли може да има двама толкова различни братя. Парадоксално – никога не съм му завиждал. В болшинството от свалките на брат ми му се лепят малоумни красавици. А той е чук-чук и чао. Докато в моите „обикновени“ жени има повече сласт, повече скрито под повърхността. На тях им се налага и да са умни, за да оцелеят сред конкуренцията. Интересни са, когато ги опознаеш, има за какво да си говориш. Не, не завиждах на брат си, но понякога се ядосвах на себе си, че така и не преодолях тази детинска срамежливост. Не исках да оставам сам, а годините си вървяха. С това темпо щях да си остарея без семейство.
Първата вечер в квартирата установихме, че в стаята е непоносима жега. Нулев шанс за климатик, къщата беше стара. Подовете скърцаха над гредореда, стените бяха криви, таванът нисък, а дървените врати – направени от дебели дъски и боядисани в някакъв неопределен мръснобял цвят. Заключваха се с дебел дълъг ключ, който подозирах, че пасва на всички ключалки. Отвътре имаше резе. Стаята – сякаш два на два, не повече. Крачка от леглото и се блъскаш в някоя стена. Нямаше и тераса, затова се смъкнахме долу в закътаното задно дворче и седнахме на хладина да пием бира. Хазяйката не се виждаше никъде – беше ни прибрала парите, връчи ни чисти чаршафи и хавлии и ни осведоми, че в стаята под нашата има майка с дете. Идвали всяка година за около две седмици. Детето не било вече малко, така че нямало да ни безпокои, освен това се запилявало с компания от махалата да играят и го нямало по цял ден. Даже покрай майка си не се свъртало. Това държах да го видя със собствените си очи – че кои днешни деца не стоят със забит нос в телефоните, а излизат да играят и да се мотаят по улиците като нас едно време? Има ли такива?
Иван запали цигара, аз си изпънах краката и се загледах в прелитащите прилепи над главите ни. Мълчахме. Бяхме си казали най-важното, че и доста от маловажното – от два дни Иван не беше спрял да мели. Не ми пречеше, но сега бях доволен да си пием бирата тихо в тъмното.
Срещу нас къщата се белееше. Хлопна се врата някъде наблизо, от улицата се чуваше приглушена реч, но някак далече и без да ни нарушава спокойствието. Долу светна лампа в стаята под нашата. Жената с детето. Бяхме под ъгъл спрямо къщата, скрити под асмата, невидими. Плисналата в стаята светлина освети всяко кътче. Приличаше на нашата горе, но малко по-подредена.
Жената, която влезе в стаята и примигна срещу светлината, беше поразително красива. Не преувеличавам. Нямаше и грам грим, доколкото можех да видя и беше точно от онези естествено красиви жени с изваяни черти, които другите жени ненавиждат. Високи скули, оформена волева брадичка, плътни устни и какви очи! Нямаше как да видя какви са на цвят, но дори във вечерната светлина на лампата изглеждаха прями и спокойни. Стори ми се висока, но отбелязах не толкова ръста ѝ, защото нямаше с какво да го сравня, колкото нейната грациозност. Движеше се леко, сякаш се носеше. После щях да разбера, че практикува йога от години и тази естествена овладяност на движенията на тялото и гъвкавостта ѝ идваха от упражненията. Беше като върба – огъваща се, плавна. Наведе се да остави нещо на масата, после застана в профил и наклони глава да свали обеците си. Мярнаха ми се дълги пръсти. Свали и някакъв пръстен. Раменете ѝ бяха голи над роклята. Тесни, с гладък и равномерен загар. Прииска ми се да докосна кожата точно там, където платът обхващаше гърдите ѝ и да проверя дали и на допир е така мека, както изглежда.
– Какво парче…
Тихите думи на брат ми ме извадиха от унеса.
Кимнах му рязко. Бях се отнесъл. У мен се надигна недоволство – не исках да деля този момент с никого. Чувството се засили, когато жената се завъртя настрани и започна да се съблича. Стана ми неудобно, понечих да погледна встрани. Предполагам, че не се безпокоеше, че някой може да я види – околните къщи бяха до една обърнати със слепите си гърбове към двора. Наоколо нямаше никой друг, освен нас, който можеше да надникне през прозореца, а пък тя не знаеше, че сме пристигнали по-рано днес. Брат ми я гледаше с доволна полуусмивка. Цигарата му догаряше забравена. Извърнах се от него почти отвратен. Не исках да я гледа. Исках да я гледам само аз, да се съблича единствено за мен. Усещах се тъпо, защото хем знаех, че трябва да спра да я гледам, хем не можех да се насиля да не го правя. Като проклет воайор.
Съблече се бързо, уверено, без преструвка. Движенията ѝ бяха премерени и плавни, без припряност. Остана за кратко по бански в две части, докато търсеше хавлия в гардероба. Коремът ѝ беше гладък, но не напълно плосък. Скри се зад вратата на гардероба за кратко, докато разкопчаваше горната част на банския си. Когато се показа, вече го сваляше през ръцете си. Белнаха се две твърди заоблени гърди, доста по-светли от останалия ѝ тен. Явно не се печеше без горнище. Само за миг застина и видях как се очертават зърната ѝ – твърди и изпъкнали, но светли като на момиче, а не на раждала жена. Заметна се с хавлията и свали бикините си под нея в крачка, така че не видях повече. Но и това ми стигаше, за да се надървя като ученик. Боже, каква жена! Докато тя излизаше от стаята по посока към банята, която щяхме да делим, единствената в къщата, най-сетне се върнах в тялото си. В подпалено си тяло с болезнената подутина в шортите.
Иван се разсмя с удоволствие и вдигна бирата си.
– Това беше доста добър стриптийз, ама свърши малко рано… – той загаси цигарата енергично и скочи. – Смятам да се позавъртя наоколо да се запозная с нашето майче. – Той ми намигна и хлътна в къщата, преди да успея да кажа каквото и да било. Типично за брат ми. Ревността и ядът се надигнаха неканени. Знаех какво ще се случи през следващите няколко дни и въпреки това… въпреки това за първи път ми беше така болезнено да бъда само в ролята на наблюдател.

Пясъкът беше ситен и златист под слънцето. Малки люспички пясъчна слюда и начупени миди блестяха, пръснати в тревите. Бях се притаила в една падина, малко встрани от плажа, зад два големи камъка, които ме прикриваха. Исках да остана малко сама. Любо се беше запилял с хлапетиите нанякъде и се борех с чувството, че трябва да стана и да го потърся. На тринайсет беше достатъчно голям да му имам повече доверие, но чувството за притаена тревога никога не ме напускаше. Знаех, че щеше да си вземе дюнер на улицата или да го поканят в някоя къща както обикновено да яде с някой от приятелите си. Идвахме в Китен откакто се роди – вече тринайсет лета. Всички го познаваха, обичаха го, имаше си добра тайфа. Можех да бъда спокойна за него. Градчето беше малко, местните следяха зорко своите деца къде ходят и какво правят. Най-много да се скрият някъде да пушат. Бях го усетила веднъж в дъха му. Отвъртях му такъв шамар, че сама се изненадах колко силна е яростта ми. Повече не повтори. Поне доколкото знам. Болката да го отглеждам съвсем сама и да поемам цялата отговорност за възпитанието му тежеше повече, отколкото ако беше споделена, но това е положението. Свикнала съм.
Иван и Никола ме намериха. Нарочно се бях отделила от другите, исках уединение. Иван беше твърде настоятелен и даже малко нагъл. Беше ми ясно каква му е целта – да ми влезе в гащите. Буквално. Мълчаливият му брат, висок и смугъл, с широки рамене и жилаво тяло бе пълна негова противоположност. Макар че Иван бе този, който ме разсмиваше и ме караше да се чувствам безгрижна, Никола привличаше вниманието ми. Улавях се, че го гледам след всяка споделена смешка с брат му, че търся погледа му и чакам да ми каже нещо. Той почти не говореше. Стоеше малко извърнат на масата, на плажа, на улицата и сякаш никога не ме гледаше директно в очите. Беше леко прегърбен като повечето високи хора, които са отнасяли подигравки в детството си. На мен ми отне доста време да скъсам със старите навици. Научих се напук да вървя изправена и да си нося всичките сантиметри по вертикалата с гордост. Пък и така държах ниските навлеци по-далеч. Е, явно без Иван, защото изобщо не му пречеше, че е петнайсетина сантиметра по-нисък. Няколко пъти уж случайно ме докосваше – по гърба, по ръката, на кръста – и аз не се отдръпвах веднага. Сама не знам защо не се отдръпвах. Макар да гледах към мълчаливия му брат, Иван бе този, който ме докосваше и искаше. Можех да си позволя поне няколко дни щастие, макар и съвсем илюзорно, нали? Малко физическо удоволствие, допир до друго човешко същество, което не е от вече порасналият ми син? Можех ли наистина? Не бях взела окончателно решение и поне засега Иван явно разбираше, защото не насилваше твърде нещата. Само че вървеше доста неотклонно натам и си давах сметка, че хвърля доста усилия, за да ме свали. Нямаше да приеме добре един отказ – не и след цялата инвестиция във време и внимание.
Въздъхнах и се постарах да им се усмихна. Кимнах им, когато си сложиха хавлиите от двете ми страни. Иван, разбира се, предложи да ми намаже гърба. Обърнах се по корем. Ръцете му бяха умели като на масажист – не просто нанасяше плажното масло, но и размачкваше мускулите ми. Неволно се отпуснах, докато се движеше по гърба ми. Затворих очи и извих глава встрани към Никола. Той също беше по корем, тъмните очила скриваха очите му. Изглеждаше спокоен и отпуснат, сякаш заспиваше. Затворих бързо очи, когато се размърда. Не исках да ме хване, че го гледам. Иван нанасяше маслото върху раменете ми и чувството да сваля напрежението, което не бях осъзнала, че се таи в мускулите ми там, беше просто… вълшебно. Не се помръднах, когато се премести към краката ми. Изтръпвах полека.
Тръгна от прасците нагоре, без да бърза, редуваше плавни движения с по-силен натиск. Когато плъзна длани от вътрешната страна на бедрата ми, се стегнах за миг. Когато не настоя, се отпуснах отново. Следващият път леко разтворих крака, за да му дам достъп. Кръвта ми леко кипна, стана ми топло, когато загали чувствителната ми кожа твърде близо до плата на бикините ми. Почти простенах от разочарование, когато се премести към задните ми части, но забравих да протестирам, когато леко смъкна плата надолу, за да ме намаже под линията на долнището ми. Неволно присвих колене и надигнах задника си към докосването му. Иван застина за миг, после явно прие отъркването ми в ръцете му като разрешение да стане по-смел. Сама бях виновна за всичко, което стана след това, защото Иван… Иван беше прекалено безсрамен, за да не вземе повече, отколкото бях готова да дам. Пръстите му се плъзнаха под банския ми и той докосна мястото между краката ми, влажно и топло, което му каза всичко, което имаше нужда да знае. Тялото ми се изви под него, задъхах се. Отворих краката си още малко, гърбът ми се изви, задникът ми се надигна още. Стиснах силно очи в оргазма си и издишах шумно и пресекливо, забила нокти в пясъка до лицето си.

Да се преструвам, че не съм там. Да се преструвам, че Ирина – жената, от която не можех да сваля очи – не стене тихо под пръстите на брат ми само на метър от мен. Да се преструвам, че пенисът ми не е станал твърд от болка и че не пулсирам целият от желание да я имам… Да се преструвам. Адски гадно е да се преструваш, когато не искаш. По дяволите и брат ми и Ирина! Трябваше ли да ставам свидетел на това? За Иван, разбира се, това си беше в реда на нещата, не му беше за първи път и не се впечатляваше, че сме на плажа и някой може да заобиколи камъните и да ги види, но тя? Не се ли притесняваше, не изпитваше ли свян?
Укорих се за тези си мисли. В последните няколко дни бяхме почти непрекъснато заедно. Излизахме на плаж, ходехме да ядем пак тримата, вечер сядахме на хладина и стояхме до късно под асмата, за да си говорим, докато някъде към полунощ Ирина най-сетне не станеше неохотно да прибере сина си от улицата и да си легнат. Не мога да кажа кое бе по-болезнено: да съм покрай нея, но да не смея да я докосна и дори да съставя цели изречения, или да гледам как брат ми я разсмива и тя цялата засиява срещу него. Беше предпазлива. Не се впускаше безразсъдно във връзка, не търсеше бърз и кратък флирт. Самотна майка. Носеше белезите си спокойно и почтено, открито. Не криеше самотата си, но и не я афишираше. Беше още млада, скоро минала трийсетте, плътта ѝ искаше своето. Не пошло, не настоятелно и грозно. Ако някой бе виновен тук, това бях аз – защото не направих нищо, за да бъда аз този, който събужда тялото ѝ и му дава това, от което има нужда.
Лежеше с обърнато към мен лице. Бърз поглед в моя посока, после притвори бързо очи. Но не се извърна. После, докато се извиваше под пръстите на брат ми, сякаш забрави за мен. Гледах я. Гледах я цялата. Лицето ѝ порозовя не от слънцето, устните ѝ се отвориха и останаха така. Тя ги хапеше, опитваше се да бъде тиха. Когато брат ми се наведе над долната част на тялото ѝ и тя надигна стегнатия си задник към ръцете му, пенисът ми заора пясъка под корема ми. Не смеех да помръдна, за да не прекъсна момента и да не я сепна. Тя разтвори леко крака, надигна се от коленете почти недоловимо, докато ръката на Иван хлътна между бедрата ѝ под ръба на сините ѝ бикини с някаква шарка. Представих си моята ръка там – как пръстът ми погалва цепката между краката ѝ, а тя разтваря още малко колене, за да ми помогне. Плъзвам го нагоре и надолу, гънките ѝ се открехват и пръстът ми внезапно хлътва в мокрото горещо нещо, в което се е превърнала цялата. Хлъзгава е. И е мека. Галя отвътре набъбналите ѝ устни, усещам как се надига пулса ѝ. Пъхам пръст, само един, вкарвам го постепенно и неотклонно. Вмъквам се без усилие в нея. Първото кокалче, после второто. Извивам другите си пръсти, изкривявам ги неудобно под плата на банския ѝ, който ме ограничава и ме дразни. Бързо забравям, защото тя откликва с тих сексапилен звук, едва чут през вълните и крясъците на чайките. Движа пръст леко в нея, протърквам я, извивам го, за да усетя границите на стените ѝ и да я разтегля. Палецът ми намира набъбналото зърно на възбудата ѝ. Мачкам го, въртя се в кръг около него, окуражен от отговора на тялото ѝ. Ирина забива пръсти в пясъка, главата ѝ е извита под неудобен ъгъл, а вратът ѝ е толкова напрегнат, че виждам как са се натегнали жилите ѝ.
Диша насечено. Опитва се да бъде тиха. Каква ли би била, ако не се налагаше да се сдържа? Ако бяхме сами някъде в заключена стая или в закътан безлюден залив и правехме любов единствено под докосването на вятъра? Изпуснатите ѝ въздишки са толкова еротични, че усещам как потичам единствено от представата в главата си на пръста ми, забит в набъбналия ѝ орган.
Забих собственото си лице в хавлията. Не се и опитвах вече да скрия възбудата си. Тазът ми неволно се потърка в твърдия пясък, но движението не им донесе облекчение. Двамата бяха прекалено заети със себе си, за да ми обърнат внимание. Махнах очилата си, извъртях се целият към Ирина. Видях как оргазмът ѝ се надига. Тя сграбчи пясъка, сакаш търсеше опора в него. Гърбът ѝ се изви изкусително, задникът ѝ – във въздуха. Стисна конвулсивно бедра и приклещи ръката, която я гали. Стонът ѝ беше тих и продължителен. Сякаш я боли, а не сякаш изпитва удоволствие. Когато се просна обратно върху собствената си хавлия след кулминацията внезапно отвари очи. Спря ги стреснато върху моите. Видях объркването ѝ, срама ѝ, съжалението, после Ирина почервеня. Скочи внезапно и залитна от рязкото връщане на кръвта в главата ѝ и от адреналина. Окопити се, отказа да поеме ръката на Иван и несигурно се отправи към морето, за да се охлади.
Иван се обърна към мен и седна на пети. И той ме погледна замислено. Присви очи.
– Значи така… – каза тихо. Сериозно, даже леко гневно. Пръстите на дясната му ръка бяха мокри. Почти можех да усетя миризмата ѝ по него. Неволно се изтри в бедрото си и аз стиснах зъби.
Кимнах. Така.
– Защо не каза нищо, бе, идиот?
Вдигнах рамене. Идиот съм, да. Опитах се да не гледам в ерекцията му, да не гледам и нервно потръпващите му пръсти. Мамка му, аз съм идиот.
– Отивай, какво чакаш? – изръмжа ми и се просна на хавлията си. – Скапан идиот!

Не ме интересува, че в камъните може да има змии. Искам да се охладя и да се скрия достатъчно дълго, за да мога да се успокоя в съмнителното уединение, което ми предоставят няколкото по-големи скали и двата валчести камъка, на които съм седнала като в трон. Чувам шума на хората по плажа само на метри от мен. Децата крещят, родителите им подвикват. От време на време се чуват пронизителните викове на чайките. Синът ми е добре, мисля си, после се засрамвам. Само преди минути не мислех изобщо за него, докато буквално свършвах на плажа… Добре, че никой не видя… Почти никой… Никола. Никола ни е гледал през цялото време. Изстенах и скрих пламналото си лице в ръцете си. Мазна съм от пот и от лепкавото плажно масло, а между краката ми… Гореща съм, цялата съм се разтекла там, чувствам се мръсна. Набъбнала съм и като потърквам бедра усещам нови тръпки на забранено удоволствие.
Някой идва към тайното ми убежище. Никола. Защо, по дяволите, е решил точно сега да влиза във водата? Не може ли да ми даде малко пространство да се успокоя?
Поглеждам го само за миг. Пламвам, когато виждам подутината в банския му. Завъртам се рязко, заставам с гръб към него и се опирам на скалата, за да не ме събори идващата вълна. Днес е малко по-бурно от обичайното, но не прекалено. Става за къпане, флагът не е червен.
Не го чувам. Никола е тих. Сигурна съм, че има какво да каже, но никога не го казва. Движи се също толкова тихо както всичко друго, което прави. Ударите на вълните в камъните и в брега заглушават тихите плисъци на водата в тялото му, когато идва към мен. Настръхвам. Усещам, че е там, но не мога да се насиля да се обърна. Косъмчетата по тила ми улавят дъха му. Когато ме докосва, почти подскачам, а после се сковавам. Защо ме докосва?
Ръката му е внимателна, докосването е съвсем повърхностно. Спуска се от центъра на тила ми надолу по гръбнака, сякаш брои прешлените ми.
– Ирина… – повиква ме тихо.
Обхваща тила ми и м обръща към себе си настоятелно, но нежно. Притворила съм очи, не смея да го погледна. Устните му са близо, когато се навежда, за да обере солта от моите. Целувката му е бавна, устните му са меки. Отдръпва се за малко, колкото да ме нагласи по-удобно в ръцете си, обгръща ме. Гледа ме. В гърдите ми се надига още смут. Сърцето ми тласка като обезумяло, докато той гали полека гърба ми и ме успокоява сякаш съм някакво уплашено животно. Навежда се пак, този път ме превзема по-настоятелно. Разтварям устни и простенвам срещу неговите. Хубаво е. Усещам ментовия му дъх – малко хладен, но сладък. Езикът му се плъзва навътре и аз го посрещам с моя.
– Ирина… – отдръпва се за малко, колкото да опре челото си в моето.
Решавам, че ако оставя всичко на него, ще минат години, докато се реши. Хвърлям поглед към плажа зад гърба му и виждам как Иван си е грабнал хавлията и се отдалечава, без да се обърне назад. Сами сме. Доколкото е възможно на плаж, пълен с хора, ние сме сами.
Ухапах го. Никола трепва. Изглежда толкова изненадан. Привличам го по-настоятелно към себе си и ето – най-после усещам тази отприщена страст, която таи в себе си и която държи така свирепо под контрола си, сякаш го е страх да се разголи пред друг. Отърквам тялото си в неговото, наслаждавам се на накъдрените косъмчета на гърдите му, които гъделичкат моята кожа. Придърпвам го на по-дълбокото, за да ни покрие водата и му подсказвам какво искам като се извивам в ръцете му. Никола е малко бавен и неуверен, но само в началото. Постепенно добива сигурност. Насърчавам го – целувам го, галя го навсякъде, притискам се към него, извивам се срещу тялото му, стена тихо. Езикът му се плъзва зад ухото ми, устата му засмуква слуховата ми мида. Изтръпвам. Подръпва ме със зъби, вкусва плътта ми. Завива ми се свят. Водата се пени около нас, полюшва ни. Не ми помага за равновесието и се облягам на него. Той се разкрачва по-стабилно, за да поеме тежестта ми. Ръцете му собственически ме обгръщат.
Не мога да чакам повече. Промушвам ръка между двама ни и намирам ластика на банския му. Плъзвам се вътре, обгръщам го. Гледам реакцията му очарована, докато очите му потъмняват срещу моите. Не се усмихва. Дори и за миг не се отпуска толкова, че да повдигне крайчеца на устните си. Повдигам се на пръсти, захапвам долната му устна пак. Пулсира в ръката ми, набъбва. Твърд е. Кожата му е топла и гладка като водата, която ни заобикаля. И моите крака са разтворени за стабилност, но внезапно политам, когато Никола ме завърта. Присяда на един плосък камък частично под вода и ме придърпва към себе си. Ръката му се бави под кръста. Сваля си банския, навива го на китката си като гривна, за да не го изгуби. Преглъщам, но не отделям поглед от него. Водата е размътена, но бялата пяна не пречи на въображението ми, нито може да спре да го докосвам. Стискам го твърдо, движа ръката си около него ритмично и дълго, докато той се задъхва. Косъмчетата под пениса му са объркано вълмо. Докато ме придържа към себе си, плъзгам и другата си ръка към слабините му и докосвам тестисите му. Дъхът му свисти. Усещам как валчестите тела се местят в опънатите торбички. Тежки са. Мачкам ги внимателно, следя реакциите му на удоволствие. Подрасквам с нокти от долната страна и той се присвива. Ъгълчето на устните му леко се повдига. Драскам го пак и очарована виждам как неволната реакция на тялото му издава атавистичния мъжки страх да не бъде скопен.
Обкрачвам го и се подпирам на гърдите му. Не мога да издържам повече. И той не може. Гледа ме с широко разтворени очи, докато се спускам върху пениса му. Ръцете ни се срещат между краката ни. Той отмята встрани долнището на банския ми. Еластичната материя се разтяга достатъчно, за да открие вагината ми. Докосва ме. Пръстите му, два на брой, бързо откриват колко съм мокра и готова. За миг застива, но сянката по лицето му се спира съвсем за кратко. Аз също застивам от неудобство, защото съм прочела мислите му. Да, брат му ме е докосвал там само преди минути. Брат му ме е подмокрил за него. Опитвам се да изтрия спомена като галя главата на пениса му. Насочвам го към себе си. Пръстите ни се преплитат, после в момента на проникването се отдръпват.
И двамата поемаме стреснато въздух. Аз, защото въпреки че досега бе в ръцете ми, не си бях дала сметка колко е дебел и как ще ме изпълни, а той… предполагам от усещането да е в мен. Контролирам как влиза. Бавно се спускам надолу към него. Съсредоточена съм в усещанията си. Вагината ми е разтворена твърде много, чувството е болезнено… изтръпвам. Мокра съм и съм възбудена, затова съм набъбнала и ми се струва, че съм твърде чувствителна и отесняла. Отдавна беше последният път, когато правих секс, но това чувство на пълнота никога не се забравя. Той ме държи – за гърба и за дупето, като ми помага да пазя равновесие. Прехапала съм устни. Хубаво ми е. Когато най-после го поемам до край, въздишаме и двамата с облекчение и с очакване. Гледам го. Косата му е леко къдрава, отгоре е по-дълга, отколкото отстрани. Покрай ушите му сивеят няколко косъмчета. Брадата му е леко набола, расте бързо. Когато се отърква в лицето ми, ме прежулва, но е приятнж. Лицето му е сериозно, напрегнато. Устните му са по-плътни сега, когато са подути от моите. Има бръчки около очите – бих казала като от смях, но досега съм го виждала само няколко пъти да се засмее и то съвсем обрано. По-скоро, досещам се, са бръчки от присвиване срещу слънцето. Вдлъбнатите резки са по-светли сега, когато е почернял.
Намествам се в скута му и изтръгвам нова въздишка и от двамата. Обхващам врата му с ръце и извивам таза си назад. Гърдите ми се притискат в неговите. Освобождавам ги като смъквам горнището надолу и пак връщам ръцете си около врата му. Усуквам се, докато се движа с полюшване върху твърдия ствол, забит толкова навътре в мен, че ми причинява дискомфорт.
– Когато те видях за първи път… – гласът му е напрегнат и дрезгав, – ми се стори като върба. Гъвкава, стройна. – Никола замълчава. Палецът му гали зърното ми. Морето се отдръпва, преди да се стовари поредната вълна върху нас и гърдите ми изплуват над водата за няколко дълги секунди. – Много красива. Ирина… Аз…
Членът му се издува още, пулсира. Близо е. Изглежда така, сякаш изпитва болка, докато се сдържа. Аз не искам да е сдържан. Искам да видя как задръжките му падат напълно. Стените на вагината ми са се отпуснали достатъчно, за да не изпитвам болка, когато се движа. Забързвам се. Никола диша тежко, лицето му е почервеняло от бузите надолу към врата. По челото му избиват капки пот, които облизвам, когато се надигам за пореден път. Харесва ми това, че е малко по-висок от мен, че не е нужно да се притеснявам за собствения си ръст. Достигам лицето му с лекота, той също не се навежда твърде много към моето. Успявам да го целуна веднъж силно, преди да му предам контрола.
Никола надига таза си към моя, притиска задника ми, насочва ме. Гърдите ми изплуват отново, той успява да сграбчи едното ми зърно в уста и да го засмуче, докато неистово се движим един в друг. Чувам детски писък, трепвам, но не мога да спра точно сега. Надявам се на още няколко мига уединение, още малко… Толкова малко! Сграбчвам косата му, дишам тежко срещу шията му, захапвам рамото му и му оставям белег от два дълбоки назъбени полумесеца. На ръба е, но и аз съм близо. Не ми трябва много, но той не успява да се сдържа повече. Избухва в мен, усещам как пулсира, докато се забива дълбоко. Заболява ме за малко, но това е сладка, тъпа болка, която мога да понеса. Изтегля се рязко, забива се пак и застива. Потреперва. Движа се още в скута му, търся собствения си оргазъм. Трябват му няколко тласъка, за да се изпразни. Възползвам се от това, че е още твърд. Не ми достига… малко. Само толкова малко…! Докосвам се, докато яздя пениса му и най-сетне стигам до собствения си връх. Никола ме придържа задъхан. Опитвам се да стисна бедрата си. Не мога да ги затворя заради неговите, които ме държат широко разтворена, но съм се сгърчила в скута му. Главата ми е на гърдите му. Усещам пулса му, див и разбъркан.
Гали ме, докато дишането ни се успокои. Държа се сама за него, безмълвна, докато той обхожда мокрото ми тяло. Заравя се в косата ми, заиграва се с ластика, с който я държа на хлабава топка на върха на главата си, за да не я мокря. Протестирам тихо, когато я разпуска, но всъщност не ми пука. Щом му харесва, нека я има. Ще измия солта като се приберем. После ще затворя вратата, ще я заключа, ще дръпна пердетата и ще го яздя пак върху вълните на разбърканите ми чаршафи, докато не ги напоим с потта на желанието си. Дори да е само за тези няколко дни, които ни остават заедно, ще се възползвам от тях, за да взема всичко. Заслужавам не по-малко от всичко.

Rating: 4.83/5. From 18 votes.
Please wait...