Жулиета

Непоносима жега. Горещият въздух влизаше трудно в дробовете ми, плитко, бързо и недостатъчно. Изморена. Раздразнена. Кожата ми лепнеше покрита с уличният прах, загубила своя блясък и мекота. Косата ми беше в пълен безпорядък на заплетени влажни кичури около лицето ми. Денят потънал в зной и мараня, които размиваха сивия образ на сградите. Какъв противен ден.
Вървях по пустата улица, безмилостно топяща се под жаркото слънце. Защо бях поела този ангажимент? Сега трябваше да съм на плажа отдавна забравила неудобството да си с дрехи в тази жега. И ето, сега щях да затъна в убийствена скука да позирам, но увековечена в акварел.
Стоях пред вратата на ателието и търпеливо чаках тя да ми отвори. Тихи малки стъпки, превъртане на ключ и вратата широко се отвори с продължително скърцане. Жулиета застана на прага и нежно ми се усмихна. Устните й едвам докоснаха скулата ми за поздрав и леко ме издърпа през вратата.
Ела да те скрия преди да си се разтопила като восъчна фигурка, слънце – ми каза с мелодичен и плътен глас.
Усмихнах се измъчено и я последвах. Гледах грациозната й и женствена походка. На 38 години, толкова стройна и стегната, мислено завиждах и се чудех дали след двадесет години ще изглеждам и аз така. Природата я беше надарила с екзотична красота. Тъмна матова кожа, безкрайно дълги крака и атлетична фигура. Лицето й с нежен овал, убримчено с черни дълги коси, игриво падащи на малки спирали до кръста й. Имаше изразителни пъстри очи с дълги извити мигли, които приятно контрастираха с кожата и изписани устни като на дете. Горната по-плътна и чувствена, малко несъразмерна с долната, леко издадена напред.
Ателието грееше в мека и приятна светлина влизаща от френските прозорци. Небрежно оставени платна изпълваха помещението с цялата гама на цветовата палитра. Твърде бохемско, твърде разсейващо и изморяващо погледа. Върнах поглед към Жулиета проследявайки танца на движенията й, докато слагаше едно изстудено бяло вино и чаши на малката масичка до канапето. Ефирна къса рокля в прасковен цвят закачливо трептеше около формите й. Застанала до прозореца, осветена от слънчевите лъчите роклята стана почти прозрачна, ярко откроявайки силуета й. Гледах като омагьосана. Малките й стегнати гърди ритмично се повдигаха и отпускаха при всяко вдишване и издишване. Леко заоблено коремче и обица на пъпа привлякоха вниманието ми, но не можех да разгадая малката фигурка. Въздушната струя от вентилатора се заигра с ръба на роклята и аз с шок установих, че не носи бельо. Срещнах мекия блясък в очите й и засрамено сведох поглед. Объркана и смутена упорито отбягвах да я погледна, въпреки че исках. Това беше ново за мен. Привлечена от жена. Не бях тесногръда, но твърде неузряло като идея.
Жулиета се приближи до мен. Хвана брадичката ми и повдигна главата ми към нея, докато не изравних очи с нейните. Гледаше ме прямо и спокойно. Леко се усмихна и попита:
Какво има, слънце?
Как да й кажа какво ми има? Трябва да игнорирам повика на тялото си. Трябваше да излъжа. Сърцето ми пропусна няколко удара и лудо заблъска.
Нищо! – вечното женско „нищо“ – Изморена съм от жегата. Чувствам се лепкава и много, много мръсна. – казах изненадана от спокойния тембър на гласа си.
Тогава ще ти приготвя ваната. – пръстите й едвам доловимо погалиха ръба на челюстта ми – Искам те отпусната и спокойна.
Отстъпих бързо назад и обърнах гръб, за да прикрия емоцията си от докосването й, казвайки през рамо:
Да. Определено ще се почувствам по-добре.
Чух как се отдалечава леко тананикайки си някаква мелодия. Звучеше познато. Водата от банята заглуши гласа й и аз тръгнах по посока на шума, за да разбера какво ме пита. Подпрях се с гръб към хладните плочки и затворих очи, за да не я гледам.
Не разбрах какво ме питаш? – сухо попитах.
Как обичаш водата? – върна въпрос и, докато чакаше отговор, изучаваше лицето ми, експресията му.
По-хладна. – лаконично отговорих.
Жулиета се обърна към мен и сериозно ме погледна. Твърде дълго, твърде изучаващо. Приближи се към мен и шепнейки каза:
Нека да ти помогна.
Ръцете и сръчно издърпаха колана на роклята ми и плавно я издърпа надолу до глезените ми. Прескочих я автоматично. Пръстите й влязоха под дантелата на бикините ми и бавно започна да ги сваля. Гледах я приклекнала пред мен, дъха й галещ корема ми, беше толкова възбуждащо. Затворих очи. Скривайки отново себе си.
Готово! – каза и излезе.
Леко разочарование ме жегна, но същевременно бях и благодарна, че ще имам време да обуздая сетивата си. Потопих се в хладната милувка на водата и въздъхнах от облекчение. Приятно и освобождаващо чувство. Жулиета ми обясняваше от другия край на ателието какво се очаква от мен и как да позирам. Слушах внимателно, но не можех да осмисля и дума. Върна се и седна на ръба на ваната. Подаде ми чаша вино, докато ме изучаваше над ръба на своята. Ръката й небрежно си играеше с водата. Затворих отново очи, за да игнорирам присъствието й. Жулиета енергично стана, взе един шампоан от рафта и го протегна към мен.
Този става ли?
Да. – протегнах ръка да го взема.
Нека аз да измия косата ти. – и скри ръката зад себе си като малко дете.
Очите й се озариха от смях. Втренчена в мен чакаше отговора ми. Кимнах в знак на съгласие и зачаках. Застана на колене зад мен и нежно втри в косата ми шампоан. Аромат на мента изпълни помещението. Хладна свежест гъделичкаше кожата ми. Ръцете й умело масажираха тила ми. Релаксиращо. Отпуснах се забравила стеснението. Близостта й ми беше приятна. Интуитивно усещах, че и тя търси моята. Нямаше как да знам със сигурност. Нямах никакъв опит в тези взаимоотношения. А и тя имаше съпруг и деца. Никога не съм я виждала в тази светлина.
Изплакна внимателно косата ми и подканващо ме изтегли от ваната. Стоях в средата на банята със стичащи се струйки вода по мен. Мекия килим под краката ми целия прогизна. Жулиета ме гледаше с вечно сериозния си и замислен поглед и каза:
Искам да те нарисувам така. Толкова съблазън има в теб, въпреки че си все още момиче. Толкова крехка като малка порцеланова кукла. Мога да обхвана кръстчето ти с длани. Малко свито детско дупе и женствено заоблени бедра. Толкова мускулести, толкова секси. Големи и кръгли гърди. И красива като слънчев лъч. Моля те, нека те нарисувам така.
Никой, никога не ми е говорил така. Егото ми танцуваше в екстаз. Поласкана. Прелъстена. Нямаше начин да й откажа.
Нарисувай ме както искаш. – тихо казах.
Жулиета се усмихна и леко целуна рамото ми.
Благодаря!
Взе хавлиена кърпа и внимателно и съсредоточено попиваше водата от кожата ми. Движенията бяха ласкави, твърде интимни, но избягваше ерогенните ми зони. Въпреки това дишах учестено и плитко. Едвам прикриваща възбудата си. Когато приключи бях замаяна от виното и от желанията си…
Ела на канапето.
Беше го застлала с копринена драперия в тюркоазени нюанси.
Легни.
Хвана косата ми и я премести да пада свободно само от едната ми страна, разстилаща се на мокри. Облегната на лакът придържах главата си и я наблюдавах как се суети около мен. Погледна ме замислено, главата й клюмнала леко на една страна и излезе решително от стаята. Когато се върна държеше много огърлици от синтетични перли в различни нюанси. Леко разтвори бедрата ми и ги изсипа в скута ми. Няколко преметна през врата ми прикривайки дискретно гърдите ми.
Ако отмалея в тази поза?
Можеш да се местиш. Просто спазвай линията и идеята на сюжета. Ето!– и ми подаде нова чаша с вино.
Отпих няколко глътки. Разсеяно наблюдавах движенията й пред статива. Ръцете й бързо запълваха платното с щрихи като системно поглеждаше към мен.
Слънцето беше вече високо в небето, а аз почти изпила втората чаша с вино. Омръзна ми да лежа. Каква досада. Реших да сменя положението на тялото си и от движението част от перлите се изсипаха между краката ми. Исках да се завъртя и да ги оправя, но вместо това се впиха в мен и аз тихо простенах. Още няколко безуспешни опита и по гръбнака ми пролазиха познати тръпки. Прехапах устни и затворих очи да овладея пулсиращата възбуда в слабините си. Когато ги отворих и погледнах, Жулиета беше спряла да рисува и ме гледаше. Гледаше ме по друг начин, по един вече познат за мен начин. Ох, толкова обещаващо. Свих се от желание и обърнах глава, за да го скрия.
Чух тихите й стъпки до мен. Взе лицето ми нежно в длани и прошепна срещу устните ми:
Mon petit, ще споделиш ли какво мъчи душата ти?
Поклатих в отрицание глава. Не можех да кажа и една дума.
Тогава аз ще споделя. – палецът и бавно очерта контура на устните ми, докато ми говореше – Не мога да ги нарисувам, защото не ги познавам. – и устните й леко се потъркаха в моите. Проплаках от възбуда и настойчиво потърсих нейните. Спря ме долепяйки пръсти на устните ми и леко се отдалечи. – Сигурна ли си, че го искаш?
Да.
Толкова мъничка си. Толкова…Била ли си друг път с жена?
Не.
Mon petit, ще ми тежиш на съвестта. Толкова чиста и невинна. Но те искам. Толкова усилия положих да те прелъстя.
Играеше си с мен, така ли?
Не. Не бях сигурна. Цяла година те наблюдавах. Харесваше компанията ми. Не се отдръпваше, когато те докосвам. Знаех, че ще ти харесат женските ласки, но чаках да го прозреш сама. И най-накрая днес го видях в очите ти. Едвам прикрих радостта си. По принцип трябва да изчакам да си напълно готова, да приемеш идеята, но не мога Mon petit. Ще те взема веднага, а ти ще ми простиш.
Езика й нежно разтвори устните ми и ме целуна. Беше толкова възбуждащо. Откликнах без свян. Търсеща повече и повече. Да те целуват с любов, с внимание, с грижа, с нежност…Притисна тяло в моето леко търкайки се в мен. Странно, непознато, завладяващо – женско тяло срещу моето. Прокарах длани по бедрата й и я притиснах повече към себе си. Простена триейки се все по-бързо в мен и аз последвах ритъма й. Засмука зърното ми и част от колието. Перлите се търкаха във втвърденото връхче на гърдата ми докарвайки ме до умопомрачителна възбуда. Езика й настойчиво продължи през корема ми, докато ръката й притисна перлите към най – интимното ми място, нежно масажирайки ме. Простенах готова, желаеща все повече и повече. Губеща се в удоволствие.
Чукай ме с пръсти, моля те. – проплаках.
Не. Всяко удоволствие по реда си…
Устните й се върнаха към лицето ми. Обсипа го с безброй целувки. Езикът й палаво пробяга по скулата ми, облиза горната ми устна, всмукна я и леко захапа. Простенах от удоволствие. Настойчиво вкара език между устните ми, прокара го по зъбите ми и го потърка в небцето ми. Отвърнах на целувката нетърпеливо, копнеейки за още. Потърка носле през шията ми, докато не стигна до ключицата, всмукна достатъчно плът и ме захапа. Удоволствие и лека болка ме накарах да извикам името й. Ръцете й хванаха гърдите ми, притискайки ме към канапето, послушна и отдаваща се. Езикът й се насочи към стомаха ми…онази мека и чувствителна част граничеща с ребрата. Впи зъби отново в мен и аз извих тяло към нея…искаща…молеща…напълно достъпна. Вече не мислех, а само желаех. Ръцете й бавно обходиха тялото ми. Стискаше плътта ми, люлеейки ме между болката и екстаза. Обхвана таза ми здраво и ме придърпа към лицето си. Пръстите й се вкопаха в ямките на бедрата ми и ме застави широко да ги отворя за нея. Усещах дъхът й…исках да крещя, но гърлото ми беше болезнено пресъхнало. Облиза ме от дупето до горе, бавно и настойчиво. Исках да повтори това движение отново. Цялата протекох. Езикът й нежно и бавно описваше кръгове около клитора ми, без да го докосва, исках да крещя, да се моля…побърквах се. След това леко го всмукна и пак, и пак, и пак, докато не затреперих в ръцете й. Вкара езика си в мен. Надигах се към нея търсеща още и още, и още… Завъртя език около клитора ми, ох, толкова нежно, толкова бавно, с толкова любов. Сякаш беше в главата ми и знаеше какво и как го искам. Перлите допълнително увеличаваха удоволствието ми. Пръстите й се триеха в мен без да прониква, толкова дразнещо възбуждащо. Езика й едвам ме докосваше натрупвайки в мен оргазма, докато краката ми не затрепериха. Ръцете й изненадващо силни ме приковаха да не мърдам, докато все по-интензивно ме лижеше прониквайки с език в мен. Стенех високо, исках да променя позицията си, исках… оргазма взе и последния ми вик потапяйки ме в експлозия от цветове. Нежно проникна с пръсти в мен. Внимателно завършвайки движението с въртене карайки ме да свършвам отново и отново, и отново, докато не отмалях в ръцете й. Спокойна, удовлетворена и приятно уморена.
Искам да ти доставя удоволствие и аз. – тихо казах, но не знаех дали ще имам сили .
Но ти ми достави огромно удоволствие, Mon petit. Това е, за което копнях. Исках те само веднъж. – каза нежно и внимателно.
Прелъсти ме и ме зарязваш? – невярващо попитах.
Моля те, Mon petit, прояви разбиране. Ще ти преподавам още една година. Рискувам всичко. Кариера и семейство. Това ще се превърне в нечуван скандал.
Разбирам. – казах, но не разбирах. Чувствах го толкова правилно и естествено. – Ще забравя какво се случи.
Остани още малко, моля те. – и ме притисна към себе си, ръката й нежно галейки ме.
Избутах я и станах. Не бързах. Старателно се обличах потънала в мисли. Знаех, че ме наблюдава. Истината е, че това, което се случи беше прекрасно, но няма да промени живота ми в постоянен аспект. Трябваше да й кажа, че нямам очаквания, че приемам случилото се като мимолетна авантюра, но бях твърде ядосана, за да я успокоя по този начин. Жегна гордостта ми, но ще се справя. Просто продължавам напред, както винаги досега. Погледнах я студено и казах:
Ще трябва да се задоволиш с това, което взе Жулиета. Поиска мен и ме взе. Поиска само да ме пробваш. Ами, пробва ме! Постъпи типично по мъжки. Поиска да те разбера. Разбирам те! Взе ме и това е! Поиска и да ти простя. Нямам желание да успокоявам съвестта ти! Така че, не, няма да остана!

Rating: 2.33/5. From 3 votes.
Please wait...