Автор: Ема Славин
– Е, кажи де, к’во е станало с тая ученичка?
– Ми к’во, аз ако ти кажа коя е и веднага ще ти светне що са го хванали.
– Е, кажи де!
– Соня Русата.
– А, не онази чернокосата с големия задник, ами русата, така ли?
– Именно.
– И какво точно е станало?
– Ми сега ще ви разкажа, ама нищо не трябва да излиза от тук, защото тя самата яко се криеше след този случай.
– Е, казвай де, така нищо не се разбира.
– Е, хубаво, добре. Значи Соня, вие си я знаете каква курва беше, живееше само с майка си. Баща й беше напуснал майка й пак заради курварлък И майката я учеше де, правеше много готини свирки, ебеше се в гъза, искаше групови и разни други извратени изпълнения да й правят. Ама с тоя даскал беше голям забив. Тя учеше немски с английски и ходеше с почти всички момчета. Но като се появи Петров като учител по немски, тя веднага му се лепна. Но истината е, че покрай него се въртяха много жени, а той човека- женен! Една сутрин ги бях видял заедно да се натискат един в друг…
– Е, лъжеш сега!- извика една от мацките на близката маса, която също слушаше задълбочено и до толкова се бе навела, че гърдите й сякаш обираха пода. – Той никога не й се е натискал! Кучката сама му се слагаше и си го намери! Ама защо изгърмя и той като тапа, не знам.
– Добре, де, като знаеш толкова много за случая, защо не разкажеш ти?
– Ми хубуу, като се казали! Но ако има някой, който да е приятел на Соничка, да се омита щото тая курва няма да я защитавам!
От заведението не излезе никой, а само всички притаиха дъх и се приготвиха.
– ДОБРЕ! Тогава сега ще ви разкажа какво стана всъщност. Това го знам от най- добрата й приятелка, дето я е завела после в болницата.
Соня беше наистина голяма кучка. Неведнъж беше оплитала мъжете в мрежите си, много искаха да я чукат, но тя се пускаше само на големите. Освен това се друсаше и продаваше разни боклуци за да може да си купува дрога. Абе много беше затънала, но вината не беше нейна, а на майка й. Та, Соня и Петров се бяха усамотили в една стая, когато нахълтала някаква даскалица. Но тогава те все още не правели нищо, само тя седяла до него и ръката й била в скута му. Нищо особено.
– А, да не ви прекъсвам нещо…- попитала Стефанова, онази по рисуване.
– Ами не, няма такова нещо. Правим консултация, ученичката има семейни проблеми и искаше да поговори с някого. – казал й Петров и за да не изглежда твърде подозрително се извинил и излязъл, а Соня излязла с него. Като си тръгвал, той се обърнал и й казал, че не може да го следва, защото ще му докара само неприятности, “нещата не стават ей така!”. Но Соня била нахална като конска муха, и той накрая се принудил да я изпъди извън училище и й казал да не идва повече при него.
– Шибаняк тъп! – извикала му Соня след като видяла как той затваря вратата.
– Как ме нарече?- Петров наистина бил разярен.
– Тъпо шибано копеле!- Соня врътнала гръб и тръгнала да се прибра, но точно в този момент, в който щяла да се отдалечи от вратата, Петров я дръпнал за изрусената коса и я завлякъл пак вътре.
– Сега ще ти кажа аз кой е шибаняк!- и й зашлевил един хубав, силен шамар.
За щастие, часовете вече били свършили и нямало кой да ги види. Като видял, че и леличките вече били измили коридорите и няма никой да се появи, той смело я завел във физкултурния салон, който знаете, че е на приземния етаж и там няма почти никой. С риск да бъде хванат, той я вкарал вътре, залостил вратата с един стол и разярен като бик, започнал да крещи и да я налага с шамари.
Соня била смазана. Не физически, а психически, въобще не била очаквала подобно отношение от него. След като се поукротил и видял колко неадекватна е станала Соня, той е хвърлил на дюшеците на земята и викнал:
– Хайде, кучко, събличай се, ще те еба!
Тя обаче изключила. Ама отвсякъде! Затова той се заел смело да й сваля дрехите. Случката се развива някъде края на юни, то затова и е било толкова празно. Соня била само по копринена синя рокличка с онези фигурални чорапогащници и дълги руси коси, навързани на малки плитчици. Тя винаги си е била ниска и затова носеше винаги супер високи токчета като на някаква порно звезда. Той й свалил бързо роклята, но чорапите му харесали, затова само й направил голяма дупка отдолу, за да може да я намушка в путката. А тя през цялото това време немее и се чуди какво става. Чак като усетила твърдото му парче в устата си, тогава се окопитила.
– Имаш много голям хуй. За първи път виждам такъв!- казала тя, между другото Соня винаги си е харесвала големи парчета. Но пък на този да му е чак толкова голям…
– Е, голям му е! Аз съм му духала!- извика още една съученичка, която вече се подвизаваше като лекар.
– Така ли, не знаех, че оттук присъстващите има негови бивши любовници!
– Не съм му била любовница, само му духах веднъж!- вбеси се Ина, младата и амбициозна лекарка на групата.
– Добре де, както и да е. Продължавам сега за Соня.
Духала му тя, много е добра в свирките, но докато му го налапвала, се задавила много и той не можал да й помогне, хукнал да дири вода, а тя през това време вече се гърчи на земята. Успял все пак да я свести, но не й дал повече да му го лапа. Цялата била във вода, представям си я мокра , роклята й полепнала по тялото, путката и дупето й лъскави и блестящи, а Петров лъска бастуна и се готви да й го намърда в путката.
Но всъщност не станало точно така. Петров знаел, че това ще му е последното изпълнение, заради врявата, която била вдигнала пред малко Соня, затова е нагъзил и след като хубаво си наслюнчил хуя, започнал да й го плъзга отзад.
– Аз… ама аз… никога не съм…
– А сега ще! Мълчи и търпи. Нали искаше да те чукам?!- извикал той и след малко целият му хуй хлътнал отзад й. Тя не спряла да пищи и вика, че я боли, но той не се стреснал и за миг и смело цепнал задничето й. Ама тя наистина е ревала като бебе, дотолкова, че само след минути се появила шефката, която на свой ред извикала приятелката на Соня, Иринка и двете изкарали момичето навън, качили го в линейка и я закарали в бърза помощ. Мога да си представя каква е била физиономията на Петров като е влязла директорката…
– О, аз знам, някой ми беше разказвал. Той като си го натъпкал в дупето й, започнал здраво да я клати и чука и, усещайки и чувайки стъпките по коридора, започнал да я чука и по- бързо и се възбудил много от вероятността да бъде хванат. И точно, когато директорката нахлула, с малко зор естествено, защото все пак Петров бил залостил вратата, той я погледал в очите и се изпразнил в ануса на Соня.
“- Аз бях до тук!”, простенал той и се отпуснал на гърба на момичето.
“- И ние също!”, разкрещяла се шефката, извели Соня и я закарали в бърза помощ, а Петров останал да си полежи на дюшека в салона. Абе поживя си с нас той, оправи всичко де що има за оправяне, а после стана някакъв следовател, доколкото знам. Готин беше.
Разказвачките до тук бяха много. Дори им бях загубила броя, докато не прочетох страстта в очите им по Петров. Илина, Стефания и Гергана. То не, че другите момичета не гледаха с блеснал поглед и не питаха има ли телефон Петров, но първите три, които всъщност и разказаха историята за Соня и Петров, не можеха и да отдръпнат мислите си от този явно голям мъж с кур, колкото бирена бутилка в гащите. Знам ли, може пък наистина да му е чак толкова голям. И все пак, това дава ли ти право да бъдеш безсъвестен?
Знаех, че вечерта няма да свърши само с тази история за Петров, Соня и учителката от Коларов Иванова. Само можех да немея пред клюкарските способности и умения на моите съученици. За къде ли бях тръгнала и аз пък без тях? Чудя си се на акъла…