Безплатни Секс Разкази, безплатни еротични истории

Лил

Това вероятно е последното нещо, което пускам в сайта. Съжалявам, че нямах възможност да се съобразя с дадените ми съвети (историята е писана преди да обсъдим как точно се пише секс разказ), но това е положението.
Днес героят на разказа има рожден ден, става на 43. Да му пожелаем Честит Рожден ден!

В лабораторията – 1

Седях си зад бюрото в лабораторията и пишех доклад. Тези дни ми се беше натрупала много работа – тя кога ли е била малко? – два доклада, експерименти, часове, административни глупости, без които спокойно може да се мине и не на последно място – мързелив дипломант.
На вътрешната врата на лаборатория се почука и аз извиках „Влез!“, после опитах отново да се съсредоточа върху прекъснатия доклад, но не успях. В лабораторията пристъпи колебливо бившата ми. Може би искаше нещо от мен, но нямах представа какво.
– Здравей – каза ми и се закова по средата на стаята.
Хвърлих поглед към монитора, после отново погледнах към нея.
– Здрасти – отвърнах й. – Заповядай, седни.
Тя преметна чантата си през облегалката на стола за посетители, който бях оставил отстрани на бюрото, после се настани на него и попита:
– Как си? Имаш ли студенти днес?
Въздъхнах.
– Днес – не, но имам друга работа. Знаеш, работата никога не свършва.
– И аз имам – отвърна тя. – Затова и не ми се прибира вкъщи. Едни хора искат да ме ползват за пари. За литературни цели.
Поговорихме още малко за ежедневни неща, после тя вдигна дясната си ръка и размачка лявото си рамо.
– Схванато е – обясни. – Боли ме и същевременно се чувствам като Робокоп. Ти ми каза да ползвам стол, докато свиря, но аз се направих на интересна.
Съчувствах й. Веднъж така си премачках рамото с ремъка на китарата, че после ми трябваше физиотерапия, за да се оправя.
– Нека опитам аз – предложих й. После се надигнах от стола си зад бюрото и отидох зад нея. Внимателно размачках рамото й с две ръце, надявайки се поне да не влоша нещата, ако не успея да ги подобря. Тогава обаче забелязах нещо необичайно. Някъде близо до гърлото й напипах учестен пулс. Не би трябвало да е такъв, освен ако не се касаеше за прединфарктно състояние. Но пък какво ли разбирам аз от медицина? Тъкмо се канех да я попитам дали е добре, когато тя изви врат и ме погледна през рамо.
– Шах играеш ли? – попита ме.
Обърках се. Не мисля, че някога бяхме обсъждали играта или че беше сред любимите й.
– Не много – отвърнах. – Не ми остава време.
– Но предполагам знаеш шахматисткия принцип – продължи тя – ако пипнеш фигурите, играеш.
Засмях се. Значи това било. Е, звучеше по-добре от прединфарктно състояние. И може би по-ласкателно за мен. В това време тя се размърда, без да се откъсва от докосването ми, заобиколи стола и сложи ръце на кръста ми. Това беше подходящият момент да замръзна както само аз си знам или пък да направя крачка назад към бюрото, изплъзвайки се от хватката й. Но всъщност колко години бяха минали, откак го бях правил за последно – при това с нея – две, три? А ето че сега сама ми се навираше в ръцете, без да се налага да правя каквото и да е. Осъзнах, че наистина съм замръзнал, все още държейки дясната си ръка върху рамото й. Тя се притисна към мен и ме целуна по бузата, после по устата. Отърсих се от вцепенението и й отвърнах. Бях взел решението си. Обръгнах раменете й с две ръце и я побутнах в посока към бюрото. Пуснах я за малко, колкото да отворя място насред целия хаос – отместих хартиите и няколкото електронни елемента, пропълзели под тях, после я опрях до ръба му. Повдигнах я за кръста и я оставих на плота, а тя плъзна ръка назад, за да избута още малко купчината резистори, транзистори и каквото още се валяше там. Отделих се от нея и си разкопчах панталоните, после плъзнах ръце под полата й и започнах да я галя.
Тя реагира доста по-бързо от мен и пъхна ръка в боксерките ми, заигравайки се с члена ми. После го извади. Сепнах се – докосването ми беше непривично, в последните няколко години почти бях забравил за него извън ежедневната му функция. Но ето че тя доста бързо успя да ми припомни забравеното. За момент се поколебах дали да сваля бикините й, но се отказах. Не исках да се набоде на нещо в най-разгорещения момент. Затова само ги отместих настрани и проникнах в нея почти веднага. Тя изпъшка и отпусна дясната си ръка назад, подпирайки се на бюрото, откъдето веднага я дръпна като ударена от ток. Погледнах натам и видях един чип с краката нагоре, който бях забравил да прибера.
– Така ли посрещаш гостите си? – усмихна се тя, долепила уста до набодените пръсти.
– Съжалявам, не очаквах нищо такова. – Взех ръката й в своята, огледах пръстите й, после леко я погалих по ненаранената повърхност. Не смятах, че е добра идея да я спася от една травма, само за да й докарам друга. Затова я попитах: – Боли ли те? Да взема ли спирт?
– Не – отсече тя. – Остани при мен. Струва ми се, че бяхме започнали нещо.
Усмихнах се и се постарах да се съсредоточа в онова, което правехме. Прихванах я за кръста и тласнах, а тя се заизвива под мен. После ме прегърна. Прилепих се към бюрото, за да съм по-близо до нея и я наведох леко над плота, опрял ръка на него. Тя подпря своята ръка до моята и аз погледнах дали няма да нацели нов чип, но този път извади късмет.
Продължих да тласкам, което я караше да се извива още по-силно и да въздиша на ухото ми. Аз обаче нямаше да издържа твърде дълго. Не и при отчайващата липса на тренинг, от която страдах.
– Ще свърша – прошепнах.
– Няма проблем – отвърна ми тя също шепнешком.
После продължи да се извива все по-силно, докато накрая не започна да вика. Усещах как мускулите й се свиват около члена ми, което ускори още повече изпразването ми. Движех се все по-бързо, докато накрая почувствах, че повече не мога се сдържам и се излях в нея без остатък, пъшкайки в ухото й. Няколко секунди по-късно и двамата се умирихме, но продължихме да дишаме тежко.
Когато дойдохме на себе си, всичко си беше както преди – мъждивата светлина, идваща от прозорците, разхвърляните по бюрото ми записки, доклади и други боклуци, които никога не прибирах… Внимателно се отделих от нея и се закопчах, после й подадох ръка. Тя я пое, оправи бикините си и ми помогна да я сваля от бюрото.
– Сега какво следва? – попита ме, още държейки ръката ми.
– Не знам – отвърнах. В мозъка ми бе настъпила блажена празнота, която скоро щеше да бъде запълнена от ежедневни грижи.
Но тя продължаваше да говори.
– Е, вероятно ще трябва да смиря егото си и да приема, че случката няма да се повтори – чух я да казва и после усетих как пуска ръката ми.
Какво искаше да каже? Нима искаше да се повтори? И смяташе, че аз ще я отблъсна, затова възнамеряваше да ме напусне преди това?
– Чакай – спрях я, когато беше почти на вратата.
Вярно, предния път нещата между нас не се развиха добре – още си спомнях как викаше „Да пошел ты!“ подире ми, но аз си бях виновен, защото наистина я бях използвал и после изтикал от живота си. Може би се страхуваше, че и сега ще стане така.
– Нека опитаме пак – побързах да предложа. – Знам, че няма да е лесно, но какво пък? Никога не съм бил по лесното.
– Ако намекваш, че не съм лесна, трябва да те разочаровам. – Тя се обърна, на лицето й се четеше усмивка. – Лесна съм. Особено за теб. Две думи от твоя страна и вече съм на бюрото ти.
– Нямах предвид това – засегнах се. Звучеше като че ли целта ми наистина е била да я използвам.
– Знам. – Тя се приближи до мен и ме хвана за ръцете. Може би за да не й избягам. После ме целуна силно и аз й отвърнах. – Съгласна съм да опитаме.
Останахме неподвижни известно време, после тя отново ме целуна и си тръгна, твърдейки, че и двамата имаме да работим. И не беше далеч от истината – за днес ми оставаха двата доклада, експериментите и мързеливият дипломант. Но в ума ми си беше проправила път една нова мисъл – че освен научен работник, съм и мъж, който заслужава да има жена, а тя заслужава да ме получи доста повече, отколкото съм й се давал досега.

В лабораторията – 2

Няколко дни бяха минали, когато бившата – или трябва да кажа настоящата – отново цъфна в лабораторията. Бяхме се чували междувременно, но явно не й обръщах достатъчно внимание и затова беше решила да ми напомни за себе си.
Това леко ме подразни, защото ме разсейваше и нарушаваше работния ми процес. От друга страна обаче, срещите в лабораторията ми носеха определена тръпка, особено като знаех, че от колегите ми ни дели една стена и никой не подозира какво се разиграва при мен.
Ето сега, тя отново ме поздрави, после дойде да ме целуне и прегърне, което изтърпях стоически и дори ми хареса донякъде. Намирахме се в тясното пространство между бюрото и стената, така че близостта до благоверната започна да ме възбужда.
Тя плъзна ръка надолу по тениската ми, стигна до дънките и ме сграбчи за задника, така че аз също пуснах ръцете си надолу под късата й пола и понечих да си поиграя с бикините й. Само че нямаше бикини. Прокарах длан по триъгълника й, за да се убедя. Нямаше никакво бельо. Значи беше изминала целия град по гол задник и при всеки полъх на вятъра е била изложена на опасността да покаже прелестите си на цялата околност.
Тази мисъл донякъде ме ядоса, но и ме възбуди още повече. Искаше ми се да бях пътувал с нея в трамвая, за да мога да се насладя на извивките й, знаейки, че е гола под полата. Но пък сега можех да го направя в лабораторията, необезпокояван от никого.
Отново плъзнах ръка по мекия триъгълник, после я пъхнах вътре, докато не стигнах до входа на влагалището й. Разбира се, беше влажен.
– Мислеше ли си за мен, докато идваше насам? – прошепнах на ухото й.
– Много – отвърна ми тя, също шепнешком.
– Радвам се.
Понечих да смъкна панталоните и боксерките си, но тя го направи вместо мен. Няколко движения по-късно вече потъвах в нея. Опрях я на стената, но проникването беше плитко и повече ме дразнеше, отколкото ми доставяше удоволствие. Затова след няколко тласъка я обърнах с гръб към себе си и я подпрях на стената, а тя продължи да диша учестено. Отново проникнах в нея, този път изотзад, докато тя опираше ръцете си на стената. Този път имах пълен достъп до извивките й, а тя не можеше да ме достигне. Оставаше й само да се опира на стената, притисната от тялото ми.
Започнах да я обработвам, вкарвайки го докрай, после изкарвайки го обратно за удоволствие и на двамата. Пуснах в действие ръцете си – с едната притиснах клитора й, а другата пъхнах под блузата й и я прокарах по гърдите й. Разбира се, не носеше сутиен и това почти ме накара да изгубя контрол.
– Сега ще свърша в теб.
Смачканият научен работник беше отстъпил място на мъж, когото не познавах – властен, арогантен и напорист. Хормонът ме беше хванал здраво.
– Давай. – Тя се изви под мен и въздъхна.
Продължих да се движа в нея – силно и удовлетворяващо. Усещах как членът ми се плъзга в нея, как я разширява и завоюва. Още малко и наистина щях да свърша. В този момент тя започна да стене, а влагалището й се свиваше и отпускаше. Тласках все по-силно и по-силно, докато накрая потокът в мен не се отприщи и не заля тясното й местенце с порой от топла течност.
Изтощен, отстъпих назад към стола, повличайки я със себе си. Тръшнах се тежко на него и той изскърца предупредително. Докато още се съвземахме, чух вратата да се отваря. Имах време само колкото да плъзна ръка към лоното на благоверната, за да я прикрия от новодошлия.
– Извинявай, може ли да… – Той се спря насред изречението. – Извинявай. – Повтори тъпо. – Аз… ще дойда по-късно.
После затвори вратата след себе си.
– Този не се е научил да чука – отбелязах, по-скоро за себе си.
– За разлика от теб – отвърна тя и се обърна да ме целуне по бузата.
– Ама аз не… Ааа… – Реших, че ще е най-разумно да замълча.
Вече усещах как панталонът ми мокри отпред. Не знам как щях да работя през остатъка от деня. Нито как щях да премина през целия факултет и да се кача на рейса, за да се прибера.
А тя как щеше да се прибира, изобщо не ми се мислеше. С всички тези секрети, както и миризмата, извираща от нея, околните веднага щяха да разберат.
– Искаш ли да ти потърся някаква дреха? – попитах я.
– Не, ще се оправя. Просто няма да сядам никъде.
Помогнах й внимателно да стане от скута ми, със съжаление излизайки от нея, въпреки, че вече бях мек. После взех пакетче салфетки и започнах да бърша краката й, по които обилно се стичаше семето ми. С остатъка от салфетките избърсах и себе си, после се закопчах. Едва тогава забелязах, че до вратата виси почти неупотребяваната ми манта.
– Искаш ли я? – попитах отново. – Ще те прикрие достатъчно добре.
– Аз не съм изцапана. – Усмихна ми се. – За разлика от теб. Запази я за себе си.
Издърпа ме да стана от стола и ме целува дълго.
– Хайде, оставям те да работиш. Ще ти се обадя да се видим на по-спокойно място без прелитащи гости.
– Аз…
– И извинявай, че те изложих пред колегата ти.
– Няма нищо. Ще го преживее.
– Чао. – Тя ми помаха весело, излезе и затвори вратата след себе си.
С последни сили отидох да си взема мантата и да я облека. Трябваше да внимавам да не нацапам и нея, но засега ме прикриваше добре. Даже сигурно изглеждах по-академично.
След около половин час дойдох на себе си и се съсредоточих в монитора. Трябваше да си напиша статията до края на деня. Може би още половин час по-късно чух силно почукване по вратата.
– Влез! – извиках и отново се съсредоточих в писането.
– Аз… ъъъ… да не те притеснявам… обаче… много ми трябва осцилоскопът ти.
Същият индивид като преди час, само че този път мил и внимателен.
– Вземай. – Махнах с ръка към осцилоскопа.
Колегата се усмихна, взе го и сконфузено избяга, доколкото му беше възможно, мъкнейки осцилоскоп. А аз се замислих. Може би трябваше да я помоля да идва по-често. Така сътрудниците ми щяха да спрат да ме третират като част от пейзажа, която раздава измервателни уреди, и да се научат на малко такт.

В Студентски град

Този път се видяхме в Студентски, близо до блока, където живея. Поразходихме се наоколо, хванати за ръце. Тя мълчеше и не ми налиташе както предните два пъти. След като и аз не казах нищо в продължение на половин час, най-накрая заговори:
– Извинявай, че те изложих така пред колегата ти. Не помислих, че някой може да влезе.
– Недей да се извиняваш. Работното място е мое и аз съм отговорен в много по-голяма степен какво се случва там. Трябваше поне да заключа, преди да ти се нахвърлям така. Аз съм този, който не помисли.
Тя се наведе към мен и ме целуна.
– Освен това оттогава насам е станал много внимателен. Винаги чука, преди да влезе и се държи особено любезно, когато иска нещо от мен. Може и да е разказал на някой от катедрата, но не мисля, че ще ме мъмрят, така че всичко е наред.
– Знаеш ли онзи виц за БАН?
– Кой виц?
– Ами в БАН издали заповед, че всички трябва да идват на работа в осем и половина. Една сутрин решили да направят проверка. Тръгнали по един коридор и започнали да проверяват стаите. Първата била заключена. Втората била отключена, но нямало никой. В третата бил дошъл, но тъкмо отишъл да яде. В четвъртата бил излязъл на съвещание. В петата пък намерили двама да се таковат. Свикали институтско събрание и се чудят какво да правят с тях. Тогава станал един възрастен професор и казал: „Аз предлагам да не ги наказваме. От нашата работа може и нищо да не излезе, но от тяхната обезателно ще излезе“.
– Е, надявам се и от нашата да излезе. – Усмихнах се. – Но нека да се качим първо горе, предпочитам да не се оправяме по градинките. Малко е хладно. Пък и току-виж ни спипат, и утре излезе във вестниците. „Преподавател прави публичен секс в Студентски град с млада учителка“.
– Ама аз сега не съм учителка. Освен това нямам правоспособност.
– Иди ги гони да им обясняваш, като го отпечатат.
Тя отново ме целуна, но аз я хванах за ръката и я поведох към блока. Тя обаче се загледа в съседния блок и посочи:
– Едно време живеехме там, на третия етаж.
– Не живееше ли другаде като студентка? – обърках се.
– Да. Тук живеехме като бях малка. Баба ми ме гледаше, а майка ми се правеше, че пише дисертация, за да не се занимава с мен.
– Странно ли ти е да си пак тук?
– Малко. Но като цяло ми е приятно, спомням си детството.
Вече бяхме стигнали до входа, така че аз я целунах и я поведох навътре. Скоро влязохме в стаята ми, измихме се и полегнахме. Тя ме целуна и плъзна ръцете си по тялото ми.
– Предният път бях малко настъпателен и направих това, което ми се искаше, без да се съобразя с теб. Съжалявам. Надявам се да не ти е било неприятно. Колкото пъти се сетя за това, толкова пъти се самобичувам.
– Глупости – отсече тя. – На мен също ми беше приятно. Единственият недостатък беше, че нямах достъп до тялото ти.
– Нека сега го направим както ти искаш. Можеш да правиш с мен всичко, което решиш.
– Всичко? – Тя вдигна вежди. – Сещам се за няколко неща, които не биха ти харесали.
– Сигурен съм, че няма да злоупотребиш.
– Прав си, няма. Но ще те употребя по начин, който ще хареса и на двамата.
Тя започна да ме целува по лицето и врата, смъквайки дрехите ми. Оставих й се. След малко се протегнах и започнах да смъквам нейните дрехи.
Когато и двамата останахме голи, тя ме обкрачи и започна да се отърква о члена ми. Разбира се, веднага се възбудих и когато усетих как потъвам в нея, изпъшках от удоволствие.
– Сега ще те яздя. – Обяви тя. – Докато свършиш.
– Значи няма да ме яздиш твърде дълго. – Усмихнах се.
И наистина, тя започна да се движи върху мен, а аз се приближавах все повече към преждевременния край.
– По-добре спри за малко, иначе наистина ще се изпразня.
Тя се наведе и ме целуна.
– Аз искам да се изпразниш. Давай. Не чакай мен.
И наистина продължи да се движи върху мен и да се притиска към тялото ми, докато накрая не я прегърнах силно и не се излях с вик в нея.
Тя обаче не се отдели от мен, а остана така.
– Ще изчакам да се възбудиш отново и ще го направим пак.
– Добре.
След няколко минути наистина се втвърдих отново. Този път я хванах и я избутах под себе си.
– Нека опитаме така.
Притиснах се силно към нея и започнах да го вкарвам и изкарвам, учудвайки се колко беше хлъзгава и колко лесно се движех в нея.
– Знаеш ли, за първи път ми се случва да го правя, докато съм пълна със сперма.
– Скоро ще бъдеш напълнена отново.
– Обещаваш ли?
– Обещавам.
Продължих да се движа върху нея в мълчание, докато тя не прошепна в ухото ми:
– Моля те, чукай ме. Силно.
– Няма ли да те заболи?
– Няма.
– Добре тогава. Ще бъдеш изчукана.
Засмях се и тя също се засмя, после увеличих оборотите. Усещах силното триене в стените на влагалището й. Исках да го правим така вечно.
Тя се заизвива под мен, задиша тежко и скоро започна да вика силно, а мускулите на влагалището й се свиваха и отпускаха в мощни конвулсии. Не издържах и отново започнах да се празня, заливайки я с нова топла порция сперма.
Отпуснах се омаломощен върху нея. Дишах тежко.
– Значи повече ти харесва аз да съм отгоре?
– Харесва ми – отвърна тя. – Защото усещам теглото ти.
– И защото искаш аз да те направлявам.
– Аз мога да те направлявам и докато съм отдолу.
– И все пак ти харесва повече. Защо?
Тя замълча. Вече мислех, че няма да ми отговори, когато я чух да казва:
– По принцип не харесвам властните мъже. Но ми харесва мъж, който не е властен, понякога да доминира над мен за малко. Предполагам, че това ме прави обикновена.
– Не смятам, че си обикновена. Най-малкото ти се налага да предприемаш стъпките, които аз не бих предприел. Да си поискаш близост и секс, да ме придърпаш към себе си. Знаеш какъв съм. Не мисля, че обикновена жена би ме изтърпяла.
– Значи съм необикновена – засмя се тя.
– За мен си необикновена. Пък и аз също съм необикновен.
– Толкова необикновен, че ще го направиш три пъти за една нощ?
– Е, не чак толкова. Нека поспим. Утре също е ден.
Поцелувахме се, след това издърпах завивката изпод нас и я метнах отгоре да ни топли. После трябва да съм заспал.

В басейна

Оказа се, че рамото й няма да се оправи само и тя си взе направление за физиотерапия. После ме помъкна със себе си на съответния планински курорт, където да се лекува. Пуснах отпуска и събрах багаж, но си взех и лаптопа, защото закъснявах с един краен срок, а колегите разчитаха аз да направя статията.
Настанихме се в хотела, обядвахме и аз започнах да пиша веднага, а тя отиде на първата процедура. Вечерта беше изтощена и си легна рано. Аз пък излязох на терасата и изпуших една цигара, след което се мушнах под завивките, затоплени от тялото й и заспах. Помня, че тази нощ сънувах мокър сън. Двамата с нея бяхме в градинката пред блока ми и тя настояваше да го направим там, а аз се дърпах. Накрая се съгласих, тя си свали дънките и обви крак около кръста ми. Почти веднага потънах в нея.
Събудих се с все още замъглено съзнание и реших, че мозъкът ми си прави шега с мен. Намирахме се на леглото в планинския курорт, а тя ме беше яхнала.
– Добро утро. – Наведе се и ме целуна. – Видях, че си възбуден и реших да се възползвам, но ако не си в настроение, веднага ще сляза от теб. Все пак, не искам да те насилвам.
– Недей, така е хубаво. Макар че не съм си мил зъбите и не съм се къпал. Сигурно ти смърдя.
– Само малко на цигари. И на мъж. Харесва ми.
Усмихнах се и плъзнах ръце по голото й тяло. Аз също не бях облечен. Тениската хвърлих малко след като си легнах, защото ми беше топло, а боксерките ми явно бяха свалени преди малко.
Тя се наведе над мен и се притисна към гърдите ми, а аз я прегърнах силно. Продължихме да се движим бавно един върху друг. Повече се движеше тя, а аз по-скоро лежах и я оставях да ме обработва. Усещах как се нанизва на члена ми и как му се изплъзва отново, гърдите й се притискаха към мен, а ръцете й галеха раменете ми. Идеше ми да я стисна за задника и да се изпразня в нея веднага. Знаех, че ще й хареса. Но не го направих. Оставих се тя да ме чука, след като вече беше започнала.
Наближавах бързо към края, но тя ме изпревари. Заизвива се върху мен, влагалището й започна да се свива и отпуска и тя се наведе да ме целуне, дишайки все по-тежко. Накрая понечи да се отпусне, но аз я спрях.
– Още съвсем малко.
Тя кимна и продължи да се движи върху мен, докато не избухнах в нея, задъхвайки се. Тя ме целуна отново и отиде да се мие, защото имала процедура преди храната, а мен заряза прелъстен и изоставен в леглото да я чакам да ме вдигне за закуска.
Няколко часа по-късно отново се бях вглъбил в статията, отпуснат от сутрешната процедура като никога досега. Тя ми донесе обяд, изчака ме да се нахраня и предложи:
– Нека отидем на басейн.
– Имам още да пиша – извиних се. – Срокът е до полунощ.
– Добре, ще те оставя да пишеш днес, но утре си изцяло мой.
– Обещавам.
Получих и вечерята си на масата до лаптопа, а после дълго писах. Към единайсет и половина успях да изпратя, а после се тръшнах до моята мила и веднага отплавах в света на сънищата.
Сутринта отново се събудих от мокър сън и си помислих, че както предния път ще я заваря върху себе си. Само че ситуацията беше по-различна. Открих я коленичила в краката ми, налапала члена ми. Явно го правеше от известно време, защото вече бях на ръба. Протегнах се да я погаля по косата, а тя се зае още по-усърдно. Скоро напълних устата й, галейки рамото й с една ръка, и стискайки чаршафа с другата.
– Нека ти върна услугата – предложих, но тя поклати глава:
– Ще изпуснем закуската.
Десет минути по-късно бяхме долу, хапнахме и тя отново отиде на процедура, а аз покибичих немотивирано из стаята. Не че ми липсваше писането на статия, но пък правенето на нищо се оказа скучно. След обяда наистина посетихме басейна, където поплувахме, после попуших до него, правейки си компания със спасителя.
След басейна имаше още една физиотерапия, а когато мина вечерята, и двамата бяхме толкова уморени, че веднага заспахме.
На сутринта се събудих преди нея. Тя спеше тихо до мен, облечена в леката си нощничка. Тогава ми хрумна идея. Ако съвсем бавно свалях бикините й, щях да получа достъп до нея, докато спи.
Така и направих. Когато се откри пред мен – мека, топла и миришеща на жена, не се сдържах и прокарах език по цепката й. Чух лек стон откъм възглавницата, но не последва събуждане. Продължих да я изследвам с език, пъхайки единия си пръст вътре. Стараех се да бъда много внимателен, за да не я заболи. След няколкоминутно обработване се престраших да засмуча клитора и да задвижа пръста си малко по-бързо. Мисля, че успях да я събудя окончателно, защото започна да откликва на движенията ми и да се помества леко. Забързах още повече движенията си и след малко тя застена силно. После се наведе и ме погали по косата.
– Благодаря, беше страхотно.
Извадих пръста си от нея и понечих да отида да се измия, но тя първо ме целуна. После ме пусна да отида до банята и денят отново ни завъртя.
Този следобед пак отидохме да плуваме. Спасителят явно не беше усетил, че има някой във външния басейн, защото си стоеше на шезлонга вътре. Тя ме завлече в най-скрития ъгъл и започна да ме целува.
– Недей тук, ще се възбудя – казах между целувките.
– На това разчитам.
Тя се прилепи към мен. Бях напът да извикам, но се спрях. Нямах желание да обяснявам на спасителя какво правим тук, макар че той щеше да схване бързо. Тя смъкна банския ми до коленете, а своя дръпна съвсем малко, колкото да вляза в нея. Поигра си малко с члена ми, докато стана готов, после си го вкара.
Усещането беше толкова странно под водата. Уж беше същото, но не съвсем, защото тя правеше всичко хлъзгаво, а движенията на крайниците срещаха съпротивата й. Допирът и топлината на мокрото женско тяло ме възбуждаха страшно много. Единственият недостатък беше, че всеки момент можеха да ни хванат.
Облегнах се на стената на басейна, намираща се зад мен и се оставих на усещането. Моята любима се притискаше към мен, обгръщаше ме с ръце и крака и леко се нанизваше на члена ми. Скоро удоволствието и опасността се смесиха в едно усещане и аз се вкопчих в тялото й, несръчно притискайки се към него, докато влизах и излизах от нея. Исках да ни хванат и същевременно не исках, харесвах опасността и я ненавиждах. Докато накрая със сподавен вик не започнах да се празня, а тя се притискаше все по-силно към мен, стенейки на ухото ми.
След малко тя се отдели от мен и оправи банския си. Аз вдигнах моя и тя ме целуна.
– Благодаря ти – прошепна.
– Аз ти благодаря.
Прегърнах я.
– Много ли ще е подозрително, ако отида да изпуша една цигара?
Тя се разсмя.
– Върви. Ако си в настроение за тролене, може да попиташ спасителя какво мисли за тия дето се шибат в басейна му.
– Мисля, че и сам мога да се досетя.
Излязох от басейна възможно най-неподозрително, отидох до нещата си и извадих цигара и запалка.
– Имаш ли да ми дадеш една цигара? – попита спасителят.
– Да, заповядай.
Излязохме навън и запалихме.
– Ти да не си поп? – попита ме той.
– Не, научен работник съм. Много ли съм брадясал?
– Може да се каже.
– А твоята и тя ли е научна работничка?
– Можеше да стане, но се отказа. Сега превежда и преподава.
– Вие сте най-кротките курортисти тая седмица. Викам си, тия са само поп и попадия. Мили, тихи хорица. Другите скачат откъдето им падне, викат, пръскат се. Особено хлапетата. А вие си плувате кротичко. Де да бяха всички като вас.
„По-добре не“, казах си наум и продължих да пуша. Не беше добре да се изпразвам, докато съм в басейна, но нямаше как да го предотвратя, след като веднъж бях започнал, а тя ми съдействаше по всякакъв начин.
– Стараем се да бъдем незабележими – отвърнах му. И си беше самата истина.
Моята ми помаха от басейна и аз й махнах в отговор. Ставаше ми хладно и скоро се присъединих към нея. Но секса оставих за утре.

На гости в нейната квартира

Прибрахме се от почивката и аз се върнах към лабораторните задължения, от които се бяха натрупали доста. Поне една седмица след това двамата не можахме да се видим, докато ги отхвърлях едно по едно. Най-накрая в петък вечерта се поосвободих и приех поканата да й отида на гости.
Взех бутилка вино и се насочих към квартирата й. Тя ми отвори усмихната и ме покани. Сипа вино, пийнахме и погледахме телевизия. После тя ме хвана за ръка и ме поведе към леглото.
В най-неподходящия момент, когато всички дрехи вече бяха хвърлени настрани и двамата се бяхме притиснали един до друг, ми светна една лампичка, която би трябвало да светне още когато дойде първия път в лабораторията, но явно е била прегоряла от толкова работа.
– Ти с какво се предпазваш от забременяване? – попитах.
Тя се сепна, после ми отговори:
– С нищо, защо?
– Защото предполагам, че можеш да забременееш.
– Аз също предполагам така.
– Бременна ли си?
– Не, доколкото знам.
Замълчахме. Аз обмислях информацията. Щеше да е добре да каже нещо по-рано, но щеше да е добре и аз да попитам. А така и двамата си траяхме, и нещата просто се случваха.
Когато видя, че няма да кажа нищо повече, тя си пое въздух, което усетих с корема си, долепен до нейния, и каза:
– Виж, знам, че те подведох. И съжалявам за това. Не много, но съжалявам. Искам да имам дете от теб, но не исках да го обсъждам, защото се страхувам. Предположих, че ти ще повдигнеш темата. Но ти не я повдигна. Така че беше най-лесно да продължавам по същия начин. Предполагам, че е възможно да ме изоставиш бързо и тогава бих искала да имам поне това. Егоистично е, но така съм решила. Ако ми позволиш.
Не отговорих нищо. Бих могъл да кажа, че ме беше използвала, но по същата логика и аз я бях използвал, без да се интересувам от нейните желания.
– Сигурно ми се сърдиш.
Въздъхнах.
– Не ти се сърдя. Просто щеше да е добре да проведем този разговор по-рано.
– Е, явно трябваше да ни го започне някой друг. Но е факт, че аз съм използвачка и егоистка като майка ми. Може би е добре, че нямам дете. Само щях да го тормозя, горкото.
– Не говори така. Вярно е, че ме изненада и сега всичко изглежда по-различно. Ако го направим пак, можеш да забременееш. И все пак, виж го. Иска му се. На мен също.
– Кое? Да ми направиш дете?
– И това. Но нека бъдем на първо място разумни. Как бихме го гледали, къде бихме живели?
– Тук, или пък, де да знам, в Студентски. Ако ме пуснат. Да разбирам, че искаш дете?
Замълчах. Може би след цяла минута се обадих тихо:
– Да, искам дете.
– От мен?
– От теб. Но не искам незаконно дете. Искам напълно законно дете, родено в брак.
– Не мисля, че някой обръща внимание на тези неща сега.
– И все пак. Това искам.
Не бях обмислял този казус от много години, но открих, че позицията ми по въпроса не се е променила.
– Ако искаш дете от мен, ще трябва да се омъжиш за мен.
– И няма да ме пипнеш до сватбата?
– Естествено, че ще те пипна. И сега не мога да си държа ръцете далеч от теб. Знаеш, че съм възбуден. Но освен това имам и разум. И смятам да го използвам.
– Аз също имам разум.
– Може би ще ти трябва време да си помислиш?
– Няма нужда. Мислила съм по въпроса в последните няколко години. Само че ти не си искал такова нещо от мен, може би дори не си мислил по въпроса. И сега изведнъж се сети. За инкубатор ли ти трябвам?
Тя се разплака и сълзите покапаха по възглавницата.
– Мила, недей да плачеш. Моля те. Искам теб. Искам да имаме и дете, но ако не се получи, ще осиновим или нещо такова. Хайде, омъжи се за мен. Обещавам, че няма да те изоставя.
Притиснах я силно към себе си и тя започна да мокри и моето лице, но скоро се умири.
– Добре – каза накрая. – Ако предложението ти е искрено, ще се омъжа за теб.
Целувката й беше влажна, но това не ме отблъсна. Всъщност ме накара да се възбудя още повече. Мисълта да имам жена, която да ме чака да се прибера от работа, която да се грижи за мен и да ми роди дете, започна полека да си проправя път в съзнанието ми и ме накара да се усмихна. Харесвах тази жена. Мисля, че я обичах, доколкото ми беше възможно. Мисля, че и тя ме обичаше.
Погалих я по косата.
– Хайде, мила, нека ти направя дете.
Тя се притисна към мен и продължи да ме целува. Настаних се върху нея и внезапно се притесних. Как точно се правеше дете?
Главата ми се замая, ръцете ми се изпотиха, а краката ми се разтрепериха. Но бях решен да го направя.
Не можеше да е толкова трудно. Сигурно беше същото, което бяхме правили преди, и така, докато не се получи.
Целунах я силно и проникнах в нея. Мислите полека започнаха да се изпаряват от главата ми, докато не остана само една. Исках да съм в нея, да се движа в нея, да се излея в нея. Отново и отново.
Този път тя свърши бързо, но скоро беше готова за още. Постоях в нея, докато не се възбуди отново, после пак започнах да тласкам, докато накрая не се изпразних с вик. Имах чувството, че никога няма да спра да изтичам в нея.
После се отпуснах върху тялото й и я целунах.
– Благодаря. – Тя ми се усмихна. – Знам, че все още е рано, но вече се чувствам бременна. Ще ти прозвучи странно, но мисля, че нещото, което ми е липсвало, за да забременея досега, е било твоето разрешение.
– Биологията няма нужда от моето разрешение, за да си свърши работата. Но кой знае, тези процеси още не са проучени добре.
Тя се засмя и аз също се засмях. Не бях сигурен какво трябва да направя сега.
– Какво ще кажеш да поживеем в Студентски град след сватбата? – попитах я.
– Би било хубаво – усмихна ми се тя. – Да отглеждам детето си, където съм израснала. Макар че сега там не е както тогава.
– Искаш ли да го направим пак? – попитах я.
– Нека е утре сутринта. Много съм изморена.
– Добре.
Целунах я и я завих. Две седмици по-късно тестът за бременност излезе положителен. Вторият също. Направихме малка сватба и още преди да започне да й личи, се премести при мен в Студентски.
Животът отново се промени за мен, но не в лоша посока. Въпреки, че все още прекарвах много време във факултета, вече имах и друга задача – да бъда добър съпруг и баща. И знаех, че с малко помощ от нея ще се справя.