Изчукана в лабораторията

Лил

Тази история има и още една гледна точка, която ще бъде пусната (или не) в зависимост от отзивите за тази. Случките са възможни, но измислени. Приятно четене!

В лабораторията – 1

Почуках на вътрешната врата на лабораторията и изчаках малко. След като чух отвътре тихото „Влез!“, натиснах дръжката и пристъпих в стаята.
– Здравей – казах му.
– Здрасти – отвърна той. – Заповядай, седни.
Настаних се на стола отстрани на бюрото и попитах:
– Как си? Имаш ли студенти днес?
– Днес – не, но имам друга работа. Знаеш, работата никога не свършва.
– И аз имам. Затова и не ми се прибира вкъщи. Едни хора искат да ме ползват за пари. За литературни цели.
Поговорихме още малко за ежедневни неща, после изведнъж ме заболя лявото рамо. Мръщейки се, вдигнах дясната си ръка и го размачках.
– Схванато е – оплаках се. – Боли ме и същевременно се чувствам като Робокоп. Ти ми каза да ползвам стол, докато свиря, но аз се направих на интересна.
– Нека опитам аз.
Той сериозно ли? Преди да успея да реагирам, вече ставаше от мястото си зад бюрото, засипано с какво ли не, и се настаняваше зад мен. Пулсът ми се качи с няколко пункта – усещах го навсякъде, а сигурно и той го усещаше. Пръстите му бавно раздвижиха схванатите ми мускули, давайки ми така желаното облекчение. Само че от докосването му в мен сякаш протече силен ток. Щеше ми се да не ме беше пипал, защото след малко щях да усетя отдръпването му като че ли са ми изключили шалтера. Докосването му ме наелектризираше и възбуждаше, а той сякаш не забелязваше. Вместо това продължаваше да ме масажира най-внимателно, така че накрая не издържах и погледнах през рамо.
– Шах играеш ли? – попитах го.
– Не много. Не ми остава време.
– Но предполагам знаеш шахматисткия принцип – продължих атаката – ако пипнеш фигурите, играеш.
Той само се засмя и аз видях в това своя шанс. Изправих се, без да се откъсвам от докосването му, после заобиколих стола и сложих ръце на кръста му. Той не възрази, нито се отдръпна, а продължи да държи дланта си върху рамото ми. Притиснах се към него и го целунах по бузата, после по устата. Изненадващо, той ми отвърна. Обръгна раменете ми с две ръце и ме побутна към бюрото. Пусна ме, колкото да отмести хартиите и няколкото електронни елемента, пропълзели под тях, после ме опря до ръба му. Повдигна ме за кръста и ме остави на плота, а аз плъзнах ръка назад, за да избутам още малко купчината резистори, транзистори и интегрални микросхеми. Вече си представях как нещо с много крака се забива в меките ми части и мисълта не ми хареса. В този момент той се отдели от мен и откопча панталоните си. Плъзна ръце под полата ми и започна да си играе с онова, което си беше намерил там.
Пъхнах ръка в боксерките му и на свой ред започнах да си играя с члена му, после го извадих. Мислех, че ще опита да ме събуе, излагайки задните ми части на опасността от някоя многокрака микросхема, но той само отмести бикините ми. После насочи члена си в плетеницата от ръце и дрехи, така че да проникне в мен почти веднага. Изпъшках и отпуснах дясната си ръка назад, подпирайки се на бюрото. Веднага я дръпнах като ударена от поне стотина волта. Погледнах натам и забелязах чипа, изпружил се с краката нагоре като опънало тарнаците насекомо.
– Така ли посрещаш гостите си? – усмихнах се, долепила уста до набодените пръсти.
– Съжалявам, не очаквах нищо такова. – Той взе ръката ми в своята, огледа пръстите ми, после леко я погали по ненаранената повърхност. – Боли ли те? Да взема ли спирт?
– Не. Остани при мен. Струва ми се, че бяхме започнали нещо.
Той се усмихна и тласна, доставяйки ми удоволствие, много по-силно от леката болка в пръстите. Заизвивах се под него. После го прегърнах. Исках да го усещам колкото може по-близо до себе си. Той се долепи до бюрото и ме наведе леко над него, опрял една ръка на плота. За щастие, поне него нищо не го набоде. Явно беше развил инстинкт спрямо многокраките гадини. После продължи да тласка и двамата се заизкачвахме все по-нагоре по пътя на удоволствието.
– Ще свърша – прошепна той.
– Няма проблем – отвърнах му също шепнешком и опрях ръка на плота точно до неговата, забравила за бодливите елементи.
После продължих да се извивам все по-силно под него, докато накрая не започнах да викам. Нещо в мен се канеше да избухне със страшна сила. Едва забелязвах неговите движения, но осъзнавах, че тласка все по-бързо и пъшка в ухото ми. Накрая изкрещях няколко пъти и се притиснах към него, усещайки как се разлива в мен. Няколко секунди по-късно двамата се умирихме, но все още дишахме тежко.
Когато дойдохме на себе си, всичко си беше както преди – приглушената светлина, нахлуваща през близките няколко прозореца, разхвърляните по бюрото записки, доклади и електронни елементи. Той внимателно се отдели от мен и се закопча, после ми подаде ръка. Поех я, оправих бикините си и с негова помощ слязох от бюрото. Почти веднага усетих как се пропиват с течност.
– Сега какво следва? – попитах го, още държейки ръката му.
– Не знам – отвърна той.
Поех си дълбок дъх. Явно това беше краят.
– Е, вероятно ще трябва да смиря егото си и да приема, че случката няма да се повтори – констатирах, после пуснах ръката му и се запътих към вратата. Трябваше да приключа с него, докато все още ми оставаше някакво достойнство.
– Чакай – спря ме той. – Нека опитаме пак. Знам, че няма да е лесно, но какво пък? Никога не съм бил по лесното.
Обърнах се. Пулсът ми отново се качи. Исках да му се хвърля на врата, но се въздържах.
– Ако намекваш, че не съм лесна, трябва да те разочаровам – казах му вместо това. – Лесна съм. Особено за теб. Две думи от твоя страна и вече съм на бюрото ти.
– Нямах предвид това.
– Знам. – Приближих се до него и го хванах за ръцете. После го целунах силно и той ми отвърна. – Съгласна съм да опитаме.
Останахме неподвижни известно време, после отново го целунах и си тръгнах, за да можем и двамата да се заемем с работата си. Взех стълбите на бегом и се затичах към спирката. Нямах търпение да се видим отново. Когато посегнах да продупча билетчето си в трамвая, болката в пръстите още веднъж ми напомни, че всичко е било реалност, а не сън. Притиснах ги още веднъж с ръка. Усмихнах се. Той беше мой и този път нямаше да му дам да се измъкне толкова лесно.

В лабораторията – 2

Прибрах се вкъщи и се тръшнах на леглото. Все още бях цялата подгизнала от семе, но не исках да се мия веднага. Случката още беше нереална в главата ми. Наистина ли го бяхме направили на бюрото в лабораторията? Трябва да бяхме, иначе нямаше да ми мокри така. Нито да ме боли ръката.
Общуването никога не ни беше вървяло гладко – в повечето случаи той не можеше, а аз не исках. И по въпроса със свършването се разбрахме с две думи, но всъщност не успяхме да си кажем най-важното. Той не беше глупав, така че сигурно му беше минало през ум, че мога да забременея. И после е отхвърлил тази мисъл. Може би си мислеше, че се тровя с хапчета или че си слагам диафрагма. Или дори, че имам спирала. А обяснението беше по-просто. Още преди години бях решила, че нямам против да забременея от него. И всъщност много ми се иска. Но той не ми беше давал тази възможност. До днес.
Може би щеше да е хубаво да полежа още малко и да видя какво ще стане. Доколкото го познавах, сигурно щеше да забрави за мен и за цялата случка, освен ако не му напомнех за себе си. Не, едва ли. Предполагам, че щеше да запомни, но кой знае какво би направил. Може би нищо. Ще чака да го потърся отново. Или направо ще ме зареже, след като си е начесал крастата с мен. Бъдещето щеше да покаже.
В следващите няколко дни само се чувахме по телефона. Пълно слънчево затъмнение. Не знаех какво се случва от неговата страна на връзката. Вероятно трябваше да го питам, но за целта трябваше да си подготвя ченгел.
Вместо това си облякох къса пола и преднамерено не сложих никакво бельо отдолу. Навън беше топло и деликатните ми части нямаше да измръзнат. Вярно, можеше и да не се стигне до екшън, но в такъв случай никой нямаше да разбере, освен ако по пътя не духнеше силен вятър.
Качих се в трамвая, оставайки права по целия път, защото нямах желание да обирам седалката. Трамваят лашкаше насам-натам и постоянно придърпвах полата надолу с една ръка, докато с другата се държах да не падна. Само това ми липсваше, да лъсна пред цялата публика. По някое време почти съжалих, че не съм си сложила гащи. Така де, можех да ги събуя точно преди да вляза в лабораторията. Никой нямаше да разбере.
Но от липсата им имаше и полза. Постоянно си мислех за това как той се притиска към мен, как ме обгръща с една ръка, подпрял другата на плота. Как членът му влиза в мен и се търка във влагалището ми и после изригва дълбоко в тялото ми.
Чувствах се цялата влажна, затова преди да сляза прокарах ръка по бедрата си, точно под полата, за да се уверя, че не съм се разтекла. За щастие, нямаше нищо.
Влязох във факултета и се запътих към стълбите, като се уверих, че няма никой под мен. Сигурно някъде из коридорите имаше камери, но едва ли ги бяха сложили така, че да надничат под полите на момичетата.
Най-накрая стигнах до неговия етаж, почуках на вратата и влязох. Той ме гледаше като някой, който е назад поне с три доклада и то само за днес. Знаех, че му преча и се чувствах гузна. Но също така бях и възбудена.
Тъй като ми беше известно, че няма да предприеме нищо, атакувах веднага след поздрава. Приближих се към него, увих ръце около раменете му и го целунах. Той ми отвърна.
Между бюрото и стената беше толкова тясно, че дори да искахме, щеше да ни е трудно да се отделим един от друг. Долепих се до тялото му и усетих как предницата на панталоните му леко се надига и се притиска към мен. Значи ме искаше.
Прилепих се възможно най-плътно към него и плъзнах ръка надолу по тениската му. Ако само повдигнеше малко полата ми, щеше да се изненада. Но той не го направи. Пуснах ръката си още по-надолу и го хванах за задника. Тогава той протегна ръце под полата ми, опитвайки се да напипа краищата на бикините. Когато не ги намери, се сепна. После научното му любопитство надделя и той прокара дланта си по триъгълника ми. Пое си въздух и го направи отново, този път пъхайки я по-навътре.
– Мислеше ли си за мен, докато идваше насам? – прошепна в ухото ми, докато изследваше входа на влагалището ми.
– Много – признах си шепнешком.
– Радвам се.
Опита се да събуе панталоните и бельото си, но аз се оказах по-бърза и ги смъкнах преди него. Толкова исках да го усетя в себе си. После обвих крак около него и членът му сам се плъзна в мен. Той ме подпря на стената, движейки се вътре в мен. Беше приятно, но от тази позиция не можеше да ме изпълни цялата. Няколко секунди по-късно усетих как се изплъзва от мен и понечих да протестирам, но той ме обърна с лице към стената и отново се приближи. Опрях и двете си ръце на стената и скоро усетих как отново прониква в мен.
Вкара го докрай, после го изкара почти целия и отново го вкара. Изстенах. Усетих как ръцете му ме докосват – едната се спусна надолу към клитора ми, а другата се пъхна под блузата и започна да гали гърдите ми. Липсата на сутиен сякаш го изненада, макар за мен да си беше обичайна. А и не бих си сложила нещо горе, при положение че долу няма нищо.
– Сега ще свърша в теб – уведоми ме той и аз си поех накъсан дъх. Исках да прегръщам него, а не стената, но той сякаш ме предпочиташе така.
Направо не можех да го позная. Беше страстен, задъхан, извън контрол. Все едно не учен, а повелител на харем, който можеше да има всяка жена, която поиска. А аз бях негова наложница, която съществуваше единствено, за да му доставя удоволствие.
– Давай – отговорих му задъхано и се извих, притискайки се към него.
Той продължи да се движи в мен на силни тласъци. Членът му изцяло беше превзел влагалището ми и се разполагаше вътре като господар – движеше се напред-назад, все по-силно и сякаш се беше уголемил няколко пъти. Не можех да издържам повече – възбудата ме изпълни докрай и застенах все по-силно и по-силно, опиянена от движенията му. Когато достигнах самия връх, усетих как отново ме залива топла течност, което ме накара да стена още по-неудържимо.
След малко усетих, че залитам, лишена от опора. За щастие, паднах не на земята, а в скута му. Под нас имаше стол, който изскърца недоволно. Още не се бях съвзела напълно, когато вратата се отвори. Понечих да се свия, но той беше по-бърз. Плъзна ръката си между краката ми, за да ме скрие. Макар че беше очевидно с какво сме се занимавали.
– Извинявай, може ли да… – започна новодошлият като скоропоговорка, после се спря и се оцъкли. – Извинявай. – Повтори не особено интелигентно. – Аз… ще дойда по-късно.
И затвори след себе си.
– Този не се е научил да чука – промърмори моят мил изпод мен.
– За разлика от теб – не се сдържах и се обърнах да го целуна.
– Ама аз не… – започна той. – Ааа…
После замълча.
Усетих как влагата изтича от мен право върху панталона му и ме обхвана срам. Първо го прелъстих, после го изцапах. Или пък той ме беше прелъстил и изцапал? Не можех да преценя.
Трябваше някак да се приведем в приличен вид, иначе всички щяха да разберат. Или пък щеше да се наложи да се прибираме по тъмно.
– Искаш ли да ти потърся някаква дреха? – попита ме загрижено.
Замислих се. За какво са ми дрехи, аз си имам.
– Не, ще се оправя. Просто няма да сядам никъде.
Помогна ми да се изправя и аз усетих как се изплъзва от мен. Исках го обратно, но не мисля, че щеше да ми се даде пак днес. Пък и имаше реална опасност да влезе някой друг.
Той извади от бюрото салфетки и започна да бърше първо краката ми. Представях си как изглеждам. Като главната героиня в порнофилм на име „Изчукана в лабораторията“. Само трябваше да разхвърлям малко дрехи. Когато избърса мен, той се захвана да бърше себе си и аз застанах пред него, за всеки случай. Той си закопча дюкяна и погледът му се устреми към вратата. На една закачалка до нея висеше манта.
– Искаш ли я? – попита ме загрижено. – Ще те прикрие достатъчно добре.
– Аз не съм изцапана. – Усмихнах се. – За разлика от теб. Запази я за себе си.
После го издърпах да стане от стола и го целувах дълго.
– Хайде, оставям те да работиш. – Приготвих се да тръгвам. – Ще ти се обадя да се видим на по-спокойно място, без прелитащи гости.
– Аз…
– И извинявай, че те изложих пред колегата ти.
– Няма нищо. Ще го преживее.
– Чао. – Помахах му, после също си излязох.
Чух скърцането на паркета – сигурно беше отишъл за мантата. Усмихнах се и заслизах по стълбите. Краката едва ме държаха. На спирката вече не издържах, затова си купих вестник и когато трамваят пристигна, подложих най-скучната страница, преди да седна.
Слязох последна, дискретно прибирайки я – нямаше много следи, но все пак – и я хвърлих в близката кофа.
Прибрах се вкъщи, тръшнах се на леглото и заспах. Присъни ми се харем с одалиски. Аз бях най-смотаната, но господарят все пак дойде да ме уважи. И после отново и отново, до сутринта.

В Студентски град

След като не ми се обади в продължение на седмица, ми стана съвестно. Най-накрая реших да му звънна аз и той се оправда:
– Извинявай, бях много зает. Дипломантът ще защитава скоро и бързаме.
Господар на харем, как не. Може и да имаше малко по-активни периоди, но като цяло ме чакаше аз да свърша всичко. Лошото е, че нямах коректив – той почти никога не си казваше какво му е и можех да натворя сто глупости, само защото не знаех как се отнася към действията ми. Чувствах се, все едно имам връзка със себе си.
Но пък когато най-накрая откликнеше на някое мое действие, беше страхотно.
Защо ли си взех беля на главата с пасивен мъж? Знаех защо. Докато растях, край мен беше пълно с такива и някак свикнах с ненатрапчивото им присъствие. Жените бяха основните палачи в моя живот, и тъй като аз приличах на тях, сигурно ми трябваше жертва.
Уговорихме се да се видим на другия ден вечерта в Студентски и после да му ида на гости. Този път си обух гащи и панталони, взех рейса и слязох на Зимния дворец. Времето беше топло и можехме да се разходим, преди да се качим горе. Мен обаче ме беше хванал пристъп на гузна съвест, заради това че ни хванаха да се натискаме в лабораторията.
Затова мълчах, хванала ръката му и горещо се надявах да каже нещо. Но мина поне половин час, по моя вътрешен часовник няколко века, а тишината продължаваше.
– Извинявай, че те изложих пред колегата ти – казах накрая. – Не помислих, че някой може да влезе.
– Недей да се извиняваш – прекъсна ме той. – Работното място е мое и аз съм отговорен за това какво се случва там. Трябваше поне да заключа, преди да ти се нахвърлям така. Аз съм този, който не помисли.
Наведох се към него и го целунах.
– Освен това оттогава насам е станал много внимателен – добави той. – Винаги чука, преди да влезе и се държи особено любезно, когато иска нещо от мен. Може и да е разказал на някого от катедрата, но не мисля, че ще ме мъмрят, така че всичко е наред.
– Знаеш ли онзи виц за БАН? – не се стърпях.
– Кой виц?
– Ами в БАН издали заповед, че всички трябва да идват на работа в осем и половина. Една сутрин решили да направят проверка. Тръгнали по един коридор и започнали да проверяват стаите. Първата стая била заключена. Втората била отключена, но нямало никой. В третата бил дошъл, но тъкмо отишъл да пие кафе. В четвъртата бил излязъл на съвещание. В петата пък намерили двама да се таковат. Свикали институтско събрание и се чудят какво да правят с тях. Тогава станал един възрастен професор и казал: „Аз предлагам да не ги наказваме. От нашата работа може и нищо да не излезе, но от тяхната обезателно ще излезе“.
– Е, надявам се и от нашата да излезе. – Той ми се усмихна. – Но нека се качим първо горе, предпочитам да не се оправяме по градинките. Вече е хладно. Пък и с нашия късмет току-виж ни спипат, и утре излезе във вестниците. „Преподавател прави публичен секс в Студентски град с млада учителка“.
– Ама аз сега не съм учителка. Освен това нямам правоспособност.
– Иди ги гони да им обясняваш, като го отпечатат.
Отново го целунах, но той ме хвана за ръката и ме поведе към блока. Загледах се в съседния.
– Едно време живеехме там – посочих – на третия етаж.
– Не живееше ли другаде като студентка?
– Да. Тук живеехме като бях малка. Баба ми ме гледаше, а майка ми се правеше, че пише дисертация, за да не се занимава с мен.
– Странно ли ти е да си пак тук?
– Малко. Но като цяло ми е приятно, спомням си детството.
Стигнахме до входа, той ме целуна и поведе нагоре. Няколко минути по-късно влизахме в стаята му. Първо се измихме, после полегнахме. Не се сдържах и го целунах, после плъзнах ръце по тялото му. Той се сепна.
– Предният път бях малко настъпателен – каза с извинителен тон – и направих това, което ми се искаше, без да се съобразя с теб. Извинявай. Надявам се да не ти е било неприятно. Колкото пъти се сетя за това, толкова пъти съжалявам.
– Глупости – прекъснах го. – На мен също ми беше приятно. Единственият недостатък беше, че нямах достъп до тялото ти.
– Нека сега го направим както ти искаш – предложи. – Можеш да правиш с мен всичко, което решиш.
– Всичко? – учудих се. – Сещам се за няколко неща, които не биха ти харесали.
– Сигурен съм, че няма да злоупотребиш.
– Прав си, няма. Но ще те употребя по начин, който ще хареса и на двамата.
Започнах да целувам лицето и врата му, смъквайки дрехите му една по една, а той просто ми се остави. Малко по-късно обаче се зае с моите дрехи.
Когато се съблякохме напълно, го обкрачих и се отърках о члена му. Гледах го как набъбва и когато доби пълния си размер, внимателно го поех. Той изпъшка, надявам се от удоволствие.
– Сега ще те яздя. – Уведомих го. – Докато свършиш.
– Значи няма да ме яздиш твърде дълго – усмихна ми се той.
Започнах да се движа върху него, усещайки как потрепва вътре в мен.
– По-добре спри за малко, иначе наистина ще се изпразня.
Наведох се и го целунах.
– Аз искам да се изпразниш – прошепнах му. – Давай. Не чакай мен.
Продължих да се движа върху него, притискайки се към тялото му. Изведнъж той ме прегърна силно, извика и се изля в мен.
Останах върху него.
– Ще изчакам да се възбудиш отново и ще го направим пак.
– Добре.
Започнах леко да свивам и отпускам вътрешните си мускули и скоро го усетих отново твърд. Този път той ме хвана през кръста и ме изтъркули под себе си.
– Нека опитаме така.
Сега той се притисна към мен и започна да го вкарва и изкарва, плъзгайки се леко навътре и навън.
– Знаеш ли, за първи път ми се случва да го правя, докато съм пълна със сперма.
– Скоро ще бъдеш напълнена отново. – Усмихна ми се.
– Обещаваш ли? – попитах задъхано.
– Обещавам.
Продължи да ме пронизва мълчаливо, докато накрая не издържах и не прошепнах на ухото му:
– Моля те, чукай ме. Силно.
– Няма ли да те заболи?
– Няма.
– Добре тогава. Ще бъдеш изчукана. – Той се засмя и увеличи темпото.
Започна да се трие във влагалището ми още по-силно, докарвайки ме до ръба. Не исках да свършвам толкова бързо, но знаех, че вече нямам контрол.
Заизвивах се под него. Едва си поемах въздух. Скоро започнах да викам, а удоволствието ме заля изцяло. Когато започнах да се успокоявам, усетих как семето му отново ме облива.
После той се изпусна изтощен отгоре ми. Дишането му беше учестено.
– Значи повече ти харесва аз да съм отгоре? – попита, щом се съвзе.
– Харесва ми – признах си. – Защото усещам теглото ти.
– И защото искаш аз да те направлявам.
– Аз мога да те направлявам и докато съм отдолу.
– И все пак ти харесва повече. Защо?
Наистина, защо ли? Защо имах нужда да лежи върху мен и да ме употребява за свое удоволствие? Може би просто исках силен закрилник като всяка друга жена по света. Но и не исках, защото можеше да злоупотреби. Исках безопасен мъж, който само понякога ставаше възбуждащо напорист.
– По принцип не харесвам властните мъже – казах накрая. – Но ми харесва мъж, който не е властен, понякога да доминира над мен за малко. Предполагам, че това ме прави обикновена.
– Не смятам, че си обикновена. Най-малкото ти се налага да предприемаш стъпките, които аз не бих предприел. Да си поискаш близост и секс, да ме придърпаш към себе си. Знаеш какъв съм. Не мисля, че обикновена жена би ме изтърпяла.
– Значи съм необикновена. – Засмях се. Нещо не му вярвах.
– За мен си необикновена – каза сериозно. После се засмя в закъснял отговор. – Пък и аз също съм необикновен.
– Толкова необикновен, че ще го направиш три пъти за една нощ? – закачих го.
– Е, не чак толкова. Нека поспим. Утре също е ден.
Целувахме се още малко, после той издърпа завивката, върху която лежахме и ни покри с нея. Малко след това вече спеше. Погалих го по косата и го целунах. Беше истинско чудо колко много ми даваше да го докосвам. Но дали му беше приятно или просто ме търпеше? Страхувах се да попитам.

В басейна

Рамото продължаваше да ме тормози, въпреки че той понякога ми помагаше с масаж и съвети. Така че си взех направление за физиотерапия и запазих стая в хотела на един курорт с подходящата минерална вода.
Той дойде с мен, но си взе и работата, защото както обикновено гонел краен срок. Как пък не се натресох на тираджия, ами от един научен работник попаднах на друг? Още си спомням как баща ми пишеше по цяла нощ, защото трябвало да прати навреме поредната статия.
Все пак се опитах да се направя на разбираща и не му мрънках за статията. Пък и крайният срок беше скоро, след него щяхме да имаме няколко дни на спокойствие.
Настанихме се, обядвахме и го оставих да си пише, защото закъснявах за първата процедура. Беше масаж. Оказа се, о изненада, че мускулите ми били схванати и половин час охках и пъшках, докато милата лелка ми бъркаше между ребрата. Като изключим това, масажът на гърба и врата беше приятен и по едно време дори се възбудих. Лелката беше симпатична, но по принцип си падах по мъжко и бях довела едно такова със себе си… ако някога отлепеше поглед от екрана. Имах чувството, че ще се звери там до края на почивката.
След като масажът свърши, се замъкнах да си почивам в стаята. За момент си помислих да посегна на благоверния, но бях толкова изморена, че щом усетих леглото под себе си, веднага заспах. По някое време и той е заспал до мен, но не го усетих.
Когато се събудих, той още спеше до мен, гол до кръста, а малкият се беше надигнал в боксерките му. Замислих се какво да предприема. Свалих внимателно гащите и ги метнах на стола. Не последва събуждане. Обкрачих го внимателно, отърках се в него и той въздъхна насън. После си го вкарах, помагайки си с ръка, и започнах да се движа съвсем бавно. След малко той се събуди и ме погледна сънено.
– Добро утро. – Наведох се и го целунах. Не можех да определя дали му харесва, затова побързах да обясня: – Видях, че си възбуден и реших да се възползвам, но ако не си в настроение, веднага ще сляза от теб. Все пак, не искам да те насилвам.
– Недей, така е хубаво. Макар че не съм си мил зъбите и не съм се къпал. Сигурно ти смърдя.
– Само малко на цигари. И на мъж. Харесва ми.
Той се усмихна и плъзна ръце по тялото ми. И двамата бяхме напълно голи. Наведох се и се притиснах към гърдите му, а той ме прегърна силно. Продължихме да се движим бавно един върху друг. Повечето движения извършвах аз, а той основно лежеше по гръб и се наслаждаваше. Нанизвах се на члена му и почти го изкарвах от себе си, гърдите ми се отъркваха в косматата му гръд, а ръцете ми галеха раменете му. Този път беше напълно пасивен и чакаше аз да свърша всичко. Донякъде беше скучно, но и ми хареса. Контролът ме възбуждаше.
Усещах се все по-възбудена, докато накрая не започнах да се извивам, дишайки все по-тежко. Когато пред очите ми вече изскачаха цветни искри, се наведох и го целунах. Щом вълната отмина, понечих да се отпусна, но той ме спря.
– Още съвсем малко.
Кимнах и продължих да се движа върху него, докато не усетих как се задъхва, а семето му потича в мен. Целунах го отново и погледнах часовника. Закъснявах. Отидох в банята да се измия, после си грабнах халата и отърчах по коридора.
След закуската отидох на друга процедура. Чудех се дали да го викам за обяд, но изглеждаше вглъбен и си мърмореше нещо, така че реших да го оставя. Донесох му храна и той я изяде до лаптопа си.
– Нека отидем на басейн – предложих, след като се нахрани. Жал ми беше да го гледам такъв свит над масата по цял ден.
– Имам още да пиша – извини се. – Срокът е до полунощ.
– Добре, ще те оставя да пишеш днес, но утре си изцяло мой.
– Обещавам.
Поплувах в басейна, където отново се възбудих. Но нямаше какво да направя, днес не можех да го пипна повече. Започнах да си фантазирам как го правим в ъгъла на басейна и в един момент ми просветна – можехме да го направим наистина. Само че трябваше някак да се отървем от свидетелите. За щастие, през седмицата нямаше много хора и вероятно бихме успели да се промъкнем.
След басейна не особено изненадващо отидох сама на вечеря и отнесох още една чиния нагоре. Оставих му я и легнах, защото бях страшно изморена. По някое време усетих как се промъква до мен, но вече нямах сили, затова само се обърнах към него и се сгуших по-близо.
На следващата сутрин отново го открих възбуден. Чудех се дали да не постъпя по същия начин, но реших, че не искам да съм предвидима. Отново свалих внимателно боксерките му, после се свих в краката му и поех члена му. Ставаше все по-твърд в устата ми, докато накрая собственикът му не се събуди и не се надигна, за да види с какво се занимавам. Погали косата ми, а аз забързах темпото. Малко по-късно той се вкопчи с една ръка в рамото ми, а с другата в чаршафа и изригна в устата ми.
– Нека ти върна услугата – предложи, когато дойде на себе си.
Поклатих глава.
– Ще изпуснем закуската.
Вторият ден на дневен ред беше вана и пускане на ток. Чувствах се странно да ходя на процедура толкова скоро след сутрешната гимнастика. За щастие жената не забеляза с какво съм се занимавала и този път не се възбудих лесно. Когато си легнахме вечерта, имах сили за няколко дълги целувки, но после моите акумулатори паднаха и отново откъртих.
Следващата сутрин се поуспах. Сънувах, че двамата го правим в басейна и бях напът да изригна, когато внезапно отворих очи. Очаквах да го открия заспал до мен, но мястото беше празно. Вместо това обаче усетих топлина и натиск откъм интимните си части. Явно беше взел пример от мен и решил тази сутрин да ме изненада. Поех си дълбоко дъх и се наместих. Стимулацията ускори ход и скоро задишах учестено и застенах силно. Когато се успокоих, се наведох към него и го погалих по косата.
– Благодаря, беше страхотно.
Той се отдели от мен и тръгна да излиза от леглото, но аз го спрях и го целунах, усещайки секретите си по устните му. После го оставих да се измие, също минах през банята и побързахме към закуската.
Следобеда най-накрая го заведох към заветния басейн. За щастие, спасителят не ни обърна внимание и остана да наблюдава някакви шумни хлапета във вътрешния басейн. Натопихме се във външния и аз го поведох към ъгъла, скрит зад един храст. Започнахме да се целуваме, но в един момент той се дръпна.
– Недей тук, ще се възбудя.
– На това разчитам. – Усмихнах му се.
После се притиснах към него. Той понечи да протестира, но реши да си замълчи. Протегнах се и свалих банския му до коленете, после дръпнах моя встрани, за да не ми пречи и се долепих до топлото мъжко тяло. Поиграх си малко с члена му, докато стане готов, после си го вкарах.
Под водата беше по-различно, отколкото на сухо. Най-малкото нямаше проблеми с овлажняването. Притиснах се близо до него, движейки се съвсем леко, за да му дам възможност да свикне с новите усещания. По едно време почувствах, че е силно възбуден и започнах да мърдам малко по-бързо.
Той се облегна на стената на басейна, а аз го прегърнах с ръце и крака и започнах да се движа напред и назад.
От една страна, нямах никакво желание да ни хващат отново, но от друга вероятността да ме спипат, докато го поемам с наслаждение, ме възбуждаше силно. Малко по-късно удоволствието ме завладя изцяло и започнах да се притискам силно към него и да стена на ухото му, а той извика приглушено и започна да ме облива отвътре.
Отделих се от него и оправих банския си. Той вдигна своя, а аз побързах да му лепна целувка.
– Благодаря ти – прошепнах.
– Аз ти благодаря. – И за моя изненада ме прегърна.
– Много ли ще е подозрително, ако отида да изпуша една цигара? – попита след малко.
Разсмях се.
– Върви. Ако си в настроение за тролене, може да попиташ спасителя какво мисли за тия дето се шибат в басейна му.
– Мисля, че и сам мога да се досетя.
Той излезе предпазливо от басейна и се запъти към шезлонга, на който си бяхме оставили нещата. Спасителят се присламчи към него и си изкрънка цигара, после двамата излязоха навън да си говорят за всичко останало, освен онова, с което се занимавахме току-що.
Когато разбрах, че според спасителя благоверният ми е поп, а аз съм попадия, започнах да се хиля тихичко зад храста. Гласуваше ни твърде много доверие, че ще се държим прилично. Вярно, не вдигахме шум, но на вратата на съблекалнята имаше надпис, че не трябвало да замърсяваме басейна, а ние току-що го бяхме направили. Успокоих се, че хлапенцата сигурно цапат доста повече от нас, по най-различни начини, но реших да не се замислям твърде много по въпроса. Иначе рискувах да не искам повече да вляза в басейна.
Докато плувах, забелязах двамата пушачи и махнах на моя, а той ми помаха в отговор. Скоро се присъедини към мен, аз го прегърнах и двамата поплувахме.
Дали щях да получа още секс след басейна? Така като го познавам, сигурно беше решил да го остави за утре.

На гости в моята квартира

Малко след като се прибрахме от почивката, си получих цикъла. Когато осъзнах какво се е случило и какво не е, се разревах, неочаквано за себе си и не можах да се успокоя два часа. Не беше честно. Бяхме го направили толкова пъти и за какво? За нищо.
Когато отчаянието отстъпи място на трезвата преценка, ме загриза вина. Бях го използвала и той дори не подозираше какво се разиграва в момента при мен. Нямах право да искам това от него и в някакъв смисъл ми се падаше, че не съм го получила.
Не се видяхме в продължение на повече от седмица. Това ми даде време да се успокоя и да прикрия разочарованието си. Пък и не бях съвсем честна нито към него, нито към себе си. Не го правех само за да забременея. Обичах го и исках да съм с него във всеки един момент, в който ми позволеше, а другото беше допълнително.
Зарових неподходящите чувства дълбоко в себе си и се опитах да продължа както досега. Най-накрая, когато дойде петъкът, го уговорих да ми дойде на гости, което ме накара да се почувствам малко по-добре.
Изчистих цялата кочина, изхвърлих боклука и се изкъпах. Тъкмо слагах новите чаршафи, когато на вратата се звънна. Хвърлих му се на врата, като едва не счупих бутилката вино, която носеше със себе си.
Пийнахме, погледахме телевизия, после се насочихме към спалнята. Разхвърчаха се дрехи и двамата се притиснахме един към друг. Исках да го усетя в себе си възможно най-скоро. Усещах как твърдият му член се опира в корема ми и това ме караше да губя търпение.
Само че вместо да ми го вкара, той реши, че трябва да говорим.
– Ти с какво се предпазваш от забременяване?
Сепнах се. Разговорът не започваше добре. Вярно, можех да го излъжа, но вече бях го подвела и това действие изобщо нямаше да ме покаже в добра светлина. Пък и не бях чак толкова долна. Накрая реших да си призная с привидно спокоен тон:
– С нищо, защо?
– Защото предполагам, че можеш да забременееш.
Ох, сега реши да ми вади и логика.
– Аз също предполагам така – отвърнах му равно.
– Бременна ли си? – попита.
Преглътнах напиращите сълзи.
– Не, доколкото знам.
Опитах се да дишам колкото мога по-нормално, за да не се издам. Беше ме хванал на местопрестъплението, но ако и се разкиснех, едва ли щях да получа повече близостта му в близко бъдеще. Или изобщо. Усещах как ерекцията му все още се притиска в мен. Исках да му се хвърля на врата, да го задуша от прегръдки, дори да го ударя с нещо. Но трябваше да стоя мирно, за да не го изплаша.
Разбира се, той не каза нищо повече, така че си поех дълбоко въздух и реших да си призная:
– Виж, знам, че те подведох. И съжалявам за това. Не много, но съжалявам. Искам да имам дете от теб, но не исках да го обсъждам, защото се страхувам. Предположих, че ти ще повдигнеш темата. Но ти не я повдигна. Така че беше най-лесно да продължавам по същия начин. Предполагам, че е възможно да ме изоставиш бързо и тогава бих искала да имам поне това. Егоистично е, но така съм решила. Ако ми позволиш.
Е, не звучеше добре. Дали го бях накарала да замръзне? Дали щеше да си тръгне, веднага щом се окопити?
– Сигурно ми се сърдиш – додадох.
Той въздъхна.
– Не ти се сърдя. Просто щеше да е добре да проведем този разговор по-рано.
Почувствах облекчение. Освен че не си тръгна, се оказа и че ми говори.
– Е, явно трябваше да ни го започне някой друг – продължих. – Но е факт, че аз съм използвачка и егоистка като майка ми. Може би е добре, че нямам дете. Само щях да го тормозя, горкото.
– Не говори така. Вярно е, че ме изненада и сега всичко изглежда по-различно. Ако го направим пак, можеш да забременееш. И все пак, виж го. Иска му се. На мен също.
Нямаше нужда да го гледам, защото го усещах твърде добре. Но все пак погледнах натам – беше щръкнал така, че сигурно скоро щеше да изригне.
– Кое? – попитах. – Да ми направиш дете?
– И това. Но нека бъдем на първо място разумни. Как бихме го гледали, къде бихме живели?
– Тук, или пък, де да знам, в Студентски. Ако ме пуснат. Да разбирам, че искаш дете?
Мислех, че няма да ми отговори, но след минута прошепна:
– Да, искам дете.
– От мен? – продължих да се инатя.
– От теб – съгласи се. – Но не искам незаконно дете. Искам напълно законно дете, родено в брак.
– Не мисля, че някой обръща внимание на тези неща сега.
– И все пак. Това искам.
Още преди да успея да изясня какво искам, прангите щракнаха. Вярно, исках да се омъжа за него, но не по този начин. В представите ми винаги аз го гонех да се ожени за мен, а той бягаше, а сега изведнъж получих предложение, от което ми се искаше да си хвана гащите и да се изпаря от собствената си квартира. Свих се. Как да искам да се омъжа за някой, който също иска да се ожени за мен?
– Ако искаш дете от мен, ще трябва да се омъжиш за мен – натърти той.
– И няма да ме пипнеш до сватбата? – попитах невярващо.
– Естествено, че ще те пипна. И сега не мога да си държа ръцете далеч от теб. – Плъзна ги по гърба ми. – Знаеш, че съм възбуден. Но освен това имам и разум. И смятам да го използвам.
– Аз също имам разум.
– Може би ще ти трябва време да си помислиш?
Потреперих.
– Няма нужда – отсякох. Емоциите ми забушуваха. – Мислила съм по въпроса в последните няколко години. Само че ти не си искал такова нещо от мен, може би дори не си го обмислял. И сега изведнъж се сети. За инкубатор ли ти трябвам?
Изобщо не беше честно. Последно, искаше ли ме или не? Или искаше само това, което беше възможно да му родя? Сълзите ми потекоха и се разтресох неконтролируемо.
– Мила, недей да плачеш. Моля те. Искам теб. Искам да имаме и дете, но ако не се получи, ще осиновим или нещо такова. Хайде, омъжи се за мен. Обещавам, че няма да те изоставя.
Притисна ме силно към себе си, което изтръгна нов пристъп на сълзи и треперене. Исках го толкова много, но и ме беше страх. Страх да не ме зароби, страх да не ме изостави, страх от сянката ми. Покапах още сълзи по възглавницата и лицето му, но след като ме държа няколко минути в прегръдките си, започнах да се успокоявам.
– Добре – казах накрая. – Ако предложението ти е искрено, ще се омъжа за теб.
Всичко беше плувнало в сълзи. Целувката ни имаше вкус на океан. Усетих как се притиска към мен. Моят годеник. Моят бъдещ съпруг. От тази мисъл се разтреперих, но тръпката беше приятна. Толкова го обичах. А той обичаше ли ме наистина? Можеше ли да обича? Само той можеше да каже.
Пресегна се и ме погали по косата.
– Хайде, мила, нека ти направя дете.
Тези думи ме изпълниха с радостна възбуда. Притиснах се към него и продължих да го целувам. Той се настани върху мен и внезапно замръзна.
Мислех да го попитам какво му е, но тогава той ме целуна разтреперан и проникна в мен. Поех го вдървена. Страхувах се, че от тук до края на света ще бъда вързана за този мъж, без никаква алтернатива, без никакъв изход.
Поех си въздух. Не беше ли това, което исках? Не се ли дърпах, само защото този път ме искаше? Продължих да дишам тежко.
Погледнах го. Беше толкова съсредоточен и сериозен, дори в тази позиция. Все едно се явяваше на изпит, а не участваше в сексуален акт. Погледнах косата му, брадата и замислените му очи. И тогава нещо в мен се разтопи.
Исках да ги виждам всеки ден от живота си, надвесени над мен, докато ме обладава и изпълва цялата. Раздвижих се и го поех още по-дълбоко. Исках да го усещам в себе си, да приемам него и семето му.
Задъхах се. Вълната на удоволствието ме заля, после отмина. Но много скоро бях готова за още. Той ме изчака да се възбудя отново, после започна да тласка силно, докато не се изпразни с вик. Празни се толкова дълго, помислих си, че ще прелея.
Отпусна се върху мен и ме целуна.
– Благодаря. – Усмихнах му се. – Знам, че все още е рано, но вече се чувствам бременна. Ще ти прозвучи странно, но мисля, че нещото, което ми е липсвало, за да забременея досега, е било твоето разрешение.
– Биологията няма нужда от моето разрешение, за да си свърши работата – закачи ме той. – Но кой знае, тези процеси още не са проучени добре.
Точно сега ли намери да се прави на учен? Засмях се и той също се засмя. После застина.
– Какво ще кажеш да поживеем в Студентски град след сватбата?
– Би било хубаво – усмихнах му се. – Да отглеждам детето си, където съм израснала. Макар че сега там не е както тогава.
– Искаш ли да го направим пак?
– Нека е утре сутринта. Много съм изморена.
– Добре.
Той ме целуна и ме зави. Две седмици по-късно си направих тест. После втори. Официално бях бременна. Оженихме се на скромна церемония скоро след това и аз се преместих в Студентски.
Харесваше ми отново да съм там, но този път със съпруга и бъдещото си дете. Той не беше класическият мъж, но знаех, че ще бъде изцяло отдаден на нас. А аз щях да го обичам и подкрепям.

Rating: 3.00/5. From 2 votes.
Please wait...