Йоана

Автор: Звезда

Категории: Романтика, Домакини/Съпруги, Изневяра

Йоана имаше любовник.

Не наяве и не в сънищата си, а виртуален. Откакто се бяха запознали в един сайт, в който тя, отегчена и самотна, влезе просто от любопитство, изтече доста вода. Мъжът бе привлекателен на профилната си снимка – имаше хубаво, спокойно и леко властно лице, което гледаше строго, но някак закачливо. И в разговорите им в чата беше такъв. Липсваше нападателност, която да я стресне и отрезви, и тя неусетно се пристрасти към приятния разговор с него, който неочаквано бързо започна да добива повече от повърхностни нотки на флирт.

Харесваше ѝ леко мръсният начин, по който ѝ пишеше и обещанието за продължение между чаршафите, жарко и страстно, което за нейно съжаление винаги свършваше с вибратор между широко разтворените ѝ бедра. Поддържаше я мокра и възбудена, пращаше ѝ кратки и изключително възбуждащи описания на това какво би искал да прави с нея и тя му отвръщаше с пламенни идеи, излезли от розовите романи, които четеше.

Йоана имаш съпруг, когото обичаше. Или поне си мислеше, че обича, но сега си даваше сметка, че е с него само по навик, за удобство. Много млада се омъжи, привлечена от обещанието за стабилност, който той, много по-възрастен от нея, почти двайсет години, ѝ даваше. Вярно – получи сигурност, получи дом, който съградиха заедно и тя оценяваше спокойствието да се прибира вечер в неговия красив уют, подреден от собствените ѝ ръце. Имаха син, Велизар, който бе вече студент и отдавна вървеше по собствения си път в друг град. А връзката между нея и Тодор я нямаше никаква. С годините се бяха отчуждили. Тя се опитваше да се нагоди към него и да се примири с отсъствието на плътското между тях, но гневът се надигаше по-често, отколкото би искала.

Мъжът ѝ постепенно бе изгубил желанието си за секс. Не издържаше дълго, не се пресягаше първи към нея и често я оставяше възбудена и недовършена в редките случаи, когато правеха секс. Допреди година или две Йоана все още заставаше на колене и му правеше свирка, за да го задоволи, надявайки се, че след това той на свой ред ще направи същото за нея. Но не би. Мъжът ѝ изръмжаваше здраво, оливаше я със спермата си и после я потупваше с доволна усмивка, сякаш му е сервирала телешки котлети по френски.

Затова Йоана постепенно посивя. Изгуби се някак във всекидневните задачи, в пазаруването и плащането на сметки, ходеше на работа и се прибираше, а единственото ѝ удоволствие бяха книгите. Четеше ненаситно, понякога за ден или най-много два свършваше поредния роман. Четеше и ги забравяше, грабнала следващия. Понапълня, отпусна се, често забравяше да боядиса косата си или да си направи маникюр. Започна да носи свободни отпуснати дрехи и ниски обувки, спря да излиза, почти не се срещаше с приятели. Вечер си вземаше душ някак механично, без да осъзнава, че докосва тялото си, бършеше се набързо и лягаше, за да е готова за следващия ден – все така скучен и еднообразен.

Симеон я накара да се почувства желана. Йоана с изненада и с радост установи, че е жива и все още млада. Нямаше четиридесет и пет, за Бога! Имаше нужда от секс, от здраво лашкане, да я опънат и да я накарат да се моли, преди да свърши. И искаше не друг, а Симеон. Беше я накарал да се увлече по него, проклетникът! С чувството си за хумор, тънката ирония, закачливия тон, с който ѝ пишеше, мръснишки, а в същото време с някакво неизменно джентълменско отношение, възпитано и уважително. Как постигаше да е едновременно мръсен и нежен, разкрепостен, без да е вулгарен, не знаеше. Имаше дар слово, това е сигурно.

Разтвори се пред него. Понякога се укоряваше, че е толкова пряма, но в крайна сметка се успокояваше, че това е само виртуално и никога няма да прерасне в нещо повече от това. Въпреки това в душата и между краката ѝ се бе настанило желанието да го види. Наяве. Да му позволи да бъде онзи любовник, който думите му обещаваха. Да я чука с бавни тласъци, да я върти в различни пози в леглото и да я наглася за свое и за нейно удоволствие. Много го искаше.

Трябваше ѝ доста време, за да му се довери напълно и да се реши. Мина почти година, когато най-сетне му разкри как изглежда и къде живее. Дотогава му беше писала без профилна снимка. Правеше му чест, че не изгуби търпение. Никога не я притисна, макар че няколко пъти намекна, че би искал да я види. За него нямало значение как изглежда. А тя пък се беше разхубавила покрай него, беше се стегнала, стъпваше по-леко, с несъзнателната грация на жена, която е увлечена и се чувства красива.

Колегите ѝ забелязаха промяната ѝ, досещаха се, че е свързана с мъж, но не можеха да открият кой е, защото тя все така неизменно отиваше на работа и се връщаше вкъщи, без да се отклонява от редовния си маршрут. Омръзна им да я дебнат и я оставиха на мира, без да я подпитват повече. А тя ставаше все по-хубава. Симеон ѝ действаше като ударна доза витамини.

Косата ѝ се издължи и придоби лъскавина, тя започна по-рядко да я връзва и повече да я носи свободна. Къпеше се бавно, радваше се на тялото си, докосваше се с повече обич. Лицето ѝ се опъна, скулите изпъкнаха, очите ѝ блестяха. Хубава жена беше Йоана, макар и да не бе красавица. Мъжете я заглеждаха по улиците заради аурата на чувственост, която се носеше от плавната ѝ походка. Ярката ѝ усмивка привличаше погледите и правеше всички забележими белези на времето напълно несъществени и незначителни.

Симеон я предупреди, че има по-различни очаквания и иска тя да му има пълно доверие, когато се срещне с него за първи път. Избраха Пловдив – глад, в който тя ходеше по работа от време на време, и който бе недалеч от София, за да му е удобно и на него да дойде. На чужда територия, на която и двамата нямаше да имат предимството да са си у дома, бяха равнопоставени. Симеон обаче ясно ѝ даде да разбере, че срещата им ще бъде контролирана от него и като организация, и в леглото след това. Джентълменски избра хотела, направи резервациите и се погрижи за малките подробности в апартамента, които ги очакваха.

Даде ѝ възможност да се откаже като първо решиха да се срещнат на кафе, за да може тя да вземе решение дали иска да бъде с него. Ясно обясни обаче, че ако приеме да бъде негова, трябва да се остави напълно на волята му и да се подчини на желанията му. Като на силен, властен мъж, в пъти по-опитен от нея, който обичаше женската компания и ѝ се наслаждаваше, флиртуваше умело и с чувство, проявяваше уважение и търпение към партньорката си, но смяташе с непоколебима категоричност, че в леглото мъжът трябва да води жената. Към оргазми, към нови върхове, към всичко онова, което Йоана не бе имала от години и за което почти не си спомняше да бе имала изобщо с Тодор.

Подготви се внимателно. Цяла седмица по-рано отиде на козметик и се подложи на болезнената бразилска кола маска, която отстрани и най-малките косъмчета между краката ѝ. Жената не възрази и прие съвсем спокойно молбата на Йоана да премахне и косъмчетата около ануса ѝ, която тя изчервена и заекваща ѝ отправи. На козметичката не ѝ беше за първи път и не прояви видимо любопитство защо Йоана, която идваше толкова редовно при нея от години, изведнъж пожела по-радикални процедури. Не ѝ влизаше в работата, а и беше разбрала, че дискретността ѝ привлича повече клиенти. Тайните им бяха на сигурно място при нея. Свърши си работата така безстрастно и професионално, докато меко разговаряше за незначителни теми с Йоана, че тя скоро се отпусна и неудобството я напусна напълно.

Не искаше да изглежда наклепана с грим, с ярки несъобразено къси дрехи и полята с два литра гел лак коса. Ужасно я беше страх да не прилича на проститутка или по-лошо – на закъсала за секс жена, отчаяна и готова на всичко, за да привлече мъжкия интерес. Затова само леко изправи косата си и я пусна свободно и естествено да се нагъне около лицето ѝ. Сложи си съвсем малко грим – кожата ѝ бе така нежна и чиста, че дори годините не я бяха изсушили и нашарили с петна. Нямаше нужда от нещо повече от леко светло червило и да потъмни миглите си. Роклята ѝ беше с проста кройка, леко асиметрична в долната си част, която откриваше едното ѝ коляно и скриваше другото. Поколеба се дали да се качи на токчета, но от години ходеше на равни обувки и въпреки ниския си ръст реши да не рискува да се излага като се криви на неудобните обувки. Затова си сложи най-обикновени гуменки в същия стоманеносив цвят като меката ѝ рокля, която обгръщаше удобно и приятно тялото ѝ и при всяко нейно движение нежно погалваше кожата ѝ, изпращайки тръпките на удоволствие към гръбнака и тила ѝ. Обичаше простите, но елегантни неща и еклектичното им съчетаване със спортния стил. Беше ранна пролет, затова метна само един широк дълъг шал около раменете си и го завъртя около шията си, за да ѝ топли.

Тръсна кестенявата си коса и решително излезе от стаята си. Беше напълно готова да се срещне със Симеон. Време беше да направи тази крачка. Искаше да види обаче дали ще намери същата химия на живо помежду им, каквато усещаше в онлайн общуването им.

Симеон я разпозна моментално и галантно се изправи, за да ѝ подаде ръка, когато Йоана се приближи към масата, на която я чакаше в кафенето. Огледаха се изучаващо, и двамата леко несигурни дали привличането го има наистина, но усмихнати и открити с готовността да опитат да опознаят другия и да дадат най-доброто от себе си срещата им да се получи.

Йоана видя същия мъж като на снимките, само слепоочията му бяха малко по-посребрени. Погледът му бе спокоен и овладян, поведението безупречно. След първоначалното стъписване тя се отпусна и скоро се разговориха на всякакви теми, обсъждани с голяма доза хумор и от двете страни. Йоана го хареса и докато старателно отбягваше темата за евентуалната им по-късна среща между чаршафите, неволно си представи как ли изглежда тялото му под семплия тънък пуловер и почти неприлично прилепналите по бедрата му панталони. Неволно присви колена, когато усети, че вагината ѝ реагира със стягане. Руменината, която плъзна по скулите ѝ му подсказа накъде вървят мислите ѝ, защото неговият поглед също се спираше къде дискретно, къде съвсем недвусмислено, върху формите ѝ.

Когато дългото кафе повече не можеше да бъде протакано, двамата най-сетне замълчаха и напрежението надвисна над масата.

– Да тръгваме ли? – попита го тя с пресъхнала уста.

Той се усмихна бавно и с нежно разбиране към явното ѝ притеснение.

– Знаеш какво искам. От теб зависи дали си готова да ми го дадеш.

Йоана замълча само за миг, обърнала вглъбен поглед към себе си. Искаше го, да. И беше готова. За миг ѝ се мярна лицето на Тодор, но тя тръсна глава и отпрати тази мисъл далеч от съзнанието си, без вина, без самоненавист. Беше приела изневярата си и отказваше да се поддаде на неизбежното чувство, че предава човека, когото обича. В края на краищата тя от години не бе имала ония физически отношения, от които тялото ѝ имаше такава неотложна нужда. Докато приемаше, че изневерява само с тялото си, но не и с ума и чувствата си, всичко щеше да бъде наред.

Сложи ръката си в неговата и той я погали по меката възглавничка на марсовия ѝ хълм.

Една дума само:

– Да.

– Съблечи се.

Не беше я докоснал, ако изключим ръката, която внимателно я придържаше над лакътя, за да я насочва в лабиринта на огромния хотел. Тя нямаше никаква представа, че Симеон бе един от съсобствениците тук. Той не парадираше нито с парите си, нито с успехите си, а с жените беше напълно дискретен. Използваше този хотел за първи път и нарочно не се представи на персонала. Щеше да използва възможността да провери обслужването ей така, съвсем между другото.

Не я беше и целунал.

Йоана се напрегна неимоверно, защото още като влязоха в стаята, Симеон спокойно се насочи към барчето, отля от тъмнокехлибарената течност в две ниски чаши и ѝ подаде едната с лека усмивка. Докато тя стоеше като изтукан в средата на дебелия килим, мъжът спокойно се разположи на едно кресло срещу леглото, преметна крак върху коляното си и въздъхна с удоволствие. После я погледна и присви очи, докато я изучаваше.

– Съблечи се – повтори.

Нежната му заповед дойде твърдо и тихо. Йоана бе кълбо от нерви и ръцете ѝ се разтрепериха. Не точно така си представяше първата им среща. Очакваше да е пламенно, да я целува и прегръща, дрехите им сами да се озоват на пода и някак без да усети кога да влезе в нея твърд и силен и властно да я вземе… Романтични глупости. Сякаш е някоя от глупавите героини от романите, с които се наливаше като с евтино сладникаво питие за недоклатени домакини. Реалността бе съвсем различна и тя съвсем определено се уплаши от този овладян непознат мъж, който пиеше спокойно уискито си и я наблюдаваше с очакване в сивите си очи.

Побърза да свали шала си и посегна към роклята, когато Симеон поклати глава с укор и тя замръзна.

– Полека, Йоана. За никъде не бързаме. Направи го бавно. Съблазни ме.

Затвори очи и си пое дъх, после се овладя и му се усмихна. Завъртя се с гръб и кръстоса ръцете си отпред, за да обхване роклята си над хълбоците и бавно да я повдигне, преди да я свали. Сантиметър по сантиметър оголваше краката си. Ръбът на роклята се вдигна още и се показа червеното ѝ дантелено бельо. Беше го избрала специално. Чувстваше се женствена и предизвикателна в него. Надигна роклята над кръста нагоре към гърба, погледна през рамо към Симеон и я прехвърли през главата си, разрошвайки и без това не особено старателно подредената си коса. Пловдивският вятър я беше превърнал в еротично гнездо, сякаш мъжки пръсти се бяха заравяли в нея.

Симеон я гледаше спокойно, с леко напрежение в стойката. Йоана се извърна още и застана в профил. Хвана закопчалките на сутиена си и бавно ги притегли една към друга, за да ги освободи. С едната си ръка придържаше нежната дантела върху гърдите си, докато чувствено свали презрамките една по една. Едва тогава се обърна напълно към него и се приближи към креслото му. Сложи голото си ходило с изпънат като на балерина крак между бедрата му, които той моментално разтвори. Пръстите ѝ погалиха леко подутината, която започна да се надига в панталоните на Симеон. Той неволно преглътна. Имаше яркочервен лак на пръстите на краката в тон с бельото и маникюра на ръцете ѝ. Йоана се засмя тържествуващо на реакцията му, когато усети как той се напряга. Ръката му потрепна и той остави чашата встрани.

– Бельото – нареди със строгост, която не бе съвсем сигурен, че не е чиста поза от негова страна.

Йоана отпусна ръка и чашките освободиха сочните ѝ гърди пред погледа на Симеон. Имаше леко отпуснат бюст, тежък, не особено голям, но с красива форма. Зърната ѝ бяха едри и изпъкнали. Това беше постоянното им състояние, нямаше нищо общо с възбудата ѝ. Времето ги беше втвърдило в постоянна еротична покана. Над дясната ѝ гърда имаше шест тъмни петънца на бенки, образуващи полумесец. Над леко отпуснатия ѝ корем имаше други две точно над пъпа. Симеон не посегна да я докосне, само погледът му я галеше и напрягаше кожата ѝ. Плъзна пръсти от двете страни на бикините си и леко ги смъкна по бедрата си, извивайки се в несъзнателна чувственост. Прекрачи ги и застана с изнесен напред крак, леко присвит в коляното като имитация на съблазнителка от филм от шейсетте, с ръце на кръста и чупка, която издаваше гърдите ѝ предизвикателно напред.

– Легни на леглото.

Зарадва се да чуе пресипналите нотки в гласа му. Беше му трудно да се сдържа.

Послуша го. Седна на ръба, полегна и се претърколи в средата на удобното меко легло с красива тъмносиня покривка с ориенталски мотиви. Сега какво?

Симеон не помръдна. Погледът му лениво обхождаше тялото ѝ.

– Погали се. Искам да видя как свършваш.

О, нима? Затова ли беше дошла при него, за да се наслаждава на собствените си ласки пред воайорския му поглед? Да мастурбира, докато той я гледа? Така да бъде. Трябваше да му признае, че самоконтролът му беше железен, а и очакването да я докосне най-накрая засилваше желанието ѝ да го има и ѝ действаше като безотказен афродизиак.

Разтвори крака и се отпусна назад, нагласяйки се върху меките възглавници, докато не легна напълно удобно. Извъртя глава към него, за да наблюдава реакциите му през полуспуснатите си клепачи и плъзна пръсти към вагината си. Беше се овлажнила още като се събличаше, но бе далеч от необузданата възбуда. Трябваше ѝ време да се настрои и да се отпусне напълно в безсрамието на мастурбацията.

Оцени еротизма на момента и тръпките бяха съвсем истински, когато вкара първо един, а след малко още един пръст в себе си. Задвижи ги бавно, после по-бързо и по-грубо. Затвори очите си напълно и с другата си ръка започна да разтрива клитора си. Задъха се, пръстите ѝ заджвакаха в избликналата мокрота на тялото ѝ. Галеше се в щедра самозабрава, с две ръце, движенията ѝ постепенно се забързаха и я докараха до ръба. Гърдите ѝ се повдигнаха бурно, коремът се сгърчи и в един щастлив миг на пълно безвремие Йоана стисна бедра и свърши с няколко кратки конвулсии, прехапала устни. Беше изгубила усет къде се намира, само кулминацията ѝ в този миг имаше значение.

Още потръпваше, когато усети ръцете на Симеон, които повдигнаха главата ѝ. Преди да се свести напълно се озова със завързани очи. Мъжът издърпа ръцете от безсилно отпуснатите ѝ бедра и ги вдигна над главата ѝ, където заедно ги овъртя с някакъв плътен тежък плат и ги завърза на една от металните вертикални пръчки на таблата на леглото. Йоана се задърпа по инстинкт и установи, че завързаните ѝ китки не ѝ пречеха да се завърти по корем или да се премести настрани, ако иска, а само възпрепятстваха възможността да достигне Симеон. Той можеше да я докосва, но на нея ѝ бе отказана тази чест. Можеше да вижда тялото ѝ, но тя не можеше да види неговото. Все още не можеше да му има пълно доверие, че няма да я нарани и страхът плъзна по кожата ѝ като тръпка, от която настръхна.

Задъха се, когато ръката му небрежно се спря между краката ѝ и я потърка в секретите ѝ, които още течаха. Трябваше ѝ само половин минута, даже по-малко, за да се разтресе в нов оргазъм. Лекият страх и очакването бяха свили стомаха ѝ и напрягаха всичките ѝ сетива като категорично засилваха възбудата ѝ. Въобще не очакваше, че това небрежно негово докосване ще я доведе така бързо до следващата кулминация. Не, че имаше нещо против.

Ноздрите ѝ се разшириха и тя напрегна слух, когато усети, че въздухът около нея се раздвижва от неговите движения. Лек аромат на мъжки парфюм достигна до нея. Симеон се събличаше.

– Дръж краката си разтворени, Йоана. Забранявам ти да ги доближаваш в мое присъствие, ако сме насаме. Искам през цялото време да си широко отворена и достъпна за секс.

Незабавно му се подчини и разтвори колене възможно най-широко, страшно възбудена от категоричността на заповедта му и от мръсната представа за това, което искаше от нея. Облиза устни и се опита да предвиди къде и как ще я докосне.

– Готова ли си, Йоана?

Готова за какво?

Преди да има възможност да направи и най-малкия коментар, усети как леглото хлътва под тежестта му и той застава между краката ѝ. Надвеси се над нея и тя усети топлината, която се излъчваше от тялото му. Защо не правеше нищо, защо не я докосваше? Постави ръцете си от двете страни на раменете ѝ и само тазът му се притисна към долната страна на тялото ѝ. Йоана се изви, опитвайки се да го достигне, за да усети допира му. Гърдите ѝ леко се отъркаха в тялото му и тя простена от удоволствие, когато зърната ѝ се срещнаха с неговите. Той се засмя и се отдръпна.

– Не мърдай.

Нещо твърдо застана там, погалвайки мокрия ѝ орган. Пенисът му без съмнение. Йоана се напрегна и усети, че се свива, когато мъжът го насочи и започна да прониква в нея.

Всеки път, абсолютно всеки път, когато усетеше мъжки член в себе си, Йоана изпитваше особеното чувство, че нещо чуждо я насилва да я прониже. После това усещане изчезваше и тялото ѝ си спомняше, вътрешните ѝ мускули сякаш въздъхваха с удоволствие и се отпускаха, приемайки чуждото тяло в себе си. Някаква част в машината на тялото ѝ се наместваше, бурмичките се завиваха с металически звън, нещо прищракваше и пенисът спираше да бъде нещо чуждо и се превръщаше в част от нея – изгубен и намерен чарк, застанал на мястото си.

И сега този разтеглен миг, в който тялото ѝ се пренастройваше и изтриваше първоначалното усещане за насилие от проникването се проточи заради сериозния размер на пениса на Симеон, когото не можеше да игнорира нито като дебелина, нито като дължина. После някак неусетно усещането се разми в чисто удоволствие. Твърдата му плът я разпъна, мускулите ѝ се отпуснаха, за да го приеме и в следващия миг вече бе част от нея. Можеше само да въздъхне със задоволство и в очакване.

Симеон влезе до край и остана така, без да се движи. Бе дълбоко, дълбоко в нея. Какво ставаше? Защо не се движеше в нея? Йоана усети, че не издържа и започна да повдига долната част от тялото си и да се отърква в него като безсрамна кучка. Завъртя таза си, опита се да го подмами да се задвижи, но не успя. По някаква причина Симеон отказваше и на двамата и отдалечаваше удоволствието с желязно самообладание, чиято цел тя не разбираше. Власт. Контрол. Тържество на мъжката воля? По дяволите!

Притискаше я достатъчно, за да ограничава движенията си със собственото си тегло, без да полага специални усилия за това. Движенията ѝ бяха повече настрани, отколкото нагоре към него и тя безсилно започна да се извива, търсейки облекчение за пламналата плът между краката си, търкайки се половинчато и съвсем недостатъчно в твърдия му пенис.

– Моля те…! Моля те…! Моля!

Чак тогава Симеон се раздвижи бавно. Плъзна тялото си върху нейното, отчетливо и рязко си пое въздух и пое зърното на лявата ѝ гърда с устни. Стисна го със зъби и го опъна към себе си, изтръгвайки пресипнал вик от гърлото ѝ. Беше вир вода под него, тялото ѝ лъщеше от потта на сладостното изтезание. Другата ѝ гърда се надигна да потърси равновесието и той премести устни там, за да ѝ обърне внимание.

Тазът му се задвижи полека, но само след няколко движения засили и се разрази същинска буря от резки бързи тласъци, които бързо я накараха да вика в самозабравата на нов оргазъм. Симеон я изчака, наслади се на конвулсиите на вътрешните ѝ мускули около члена си, въздъхна с мисълта, че е голям идиот да продължава да измъчва себе си в името на едничката власт над голото ѝ, вече напълно предало се тяло, което се гърчеше под него. За малко да свърши, но стисна пениса си в основата, затвори очи и се съсредоточи върху някакви банални мисли, които бягаха и се пръскаха в съзнанието му. Кратките фрагменти от действителността, в които забавените отчети, проблемите с документацията с министерството на туризма и какви ли не други глупости, така нелепо маловажни в момента, се блъскаха в слепоочието му, го отвлякоха от собствената му кулминация. Искаше му се да я докара до там, че да крещи от болка и желание да го има, за да затвърди пълната си власт над тялото ѝ.

Самоконтрол, Симеоне, самоконтрол. Първото и най-ценното качество на истинския мъж. Дръж се на положение и я изчукай като същински джентълмен. Никога да не го забрави, дори да се случи само веднъж в самотния ѝ сексуален свят на принудително семейно въздържание. Нека е веднъж, но да е както трябва. Да ѝ държи влага – ама буквално да я подмокря всеки път, когато се сети. Защото Симеон нямаше никакви илюзии. Когато свали превръзката от очите ѝ и види белезите по тялото му, Йоана бързо щеше да охладнее. Дори в началото да поддържа някакъв контакт с него – от добро възпитание, от съжаление, неизбежно в някакъв момент щеше да прекрати напълно връзката си с него.

Нещо повече, Йоана беше омъжена. Срамът да доведе една непозната жена до там да отстъпи от принципите на семейния морал, за да се наслади на компанията ѝ, вече не го гореше. Беше осъзнал, че тя изобщо не е щастлива със съпруга си. Иначе щеше да прояви кратък интерес, да се поласкае от вниманието му, да се опие за кратко и да заблести от внимателно насочените му комплименти и искреното му мъжко възхищение към нея като към истинска, пълнокръвна, сексапилна жена… и толкова. Самият факт, че е тук в леглото му и му се отдава така несдържано, сочеше, че Йоана има нужда от това повече от него. А той имаше само този единствен път. И нямаше да позволи да се провали в него.

Тя се гърчеше и викаше, все още в плен на кулминацията си. Беше се отнесъл само за секунди. Адски възбуждащо му действаше да гледа как пенисът му се подава от мократа ѝ, потъмняла от кръвта, стекла се между краката ѝ, вагина. Едно от най-красивите неща, които някога бе виждал, бе именно тази красива спойка на мъжа и жената в точката на тяхното физическо пресичане, която ги свързваше поне за малко и ги превръщаше в почти неделимо същество.

За миг му се мярна образът на покойната му съпруга, когато раждаше сина им и кървавата плът, в който този красив неин орган се бе превърнал, гротескно, жестоко разтворен под ярките болнични светлини, безмилостни и арогантни с безразличието си към човешката болка. От там течеше водата на живота, кръв и слуз, а главичката на сина му се подаваше между бедрата ѝ. Тя крещеше от болка и го проклинаше с онова женско проклятие, което моментално губеше сила, когато жената най-сетне гушнеше детето си до гърдите и вдигнеше изморен, но тържествуващ поглед нагоре към Бог и към хората. Връщаше се рязко отново към света, след като дълго бе стояла на портала между живота и смъртта, часове напред разтворена в болките на раждането, сякаш не можеше да реши от коя страна да прекрачи.

Да, животът и смъртта имаха странното свойство да се пресичат в неочаквани допирателни, сякаш присмиващи се на математическите и физическите закони. Симеон го разбираше. За него сексът, женската и мъжката енергия, които се сливаха в този акт, бе момент на съвършено проникновение. Наслаждаваше се на всеки миг и оценяваше доверието, което жените му отдаваха, когато бяха с него. Никога не го предаваше. Защото беше мъж, а мъжът е скала. Само нежната вода на сълзите, капещи на едно и също място, може да сломи скалата и да я превърне в прах. Като смъртта на съпругата му. Като загубата на сина му. Беше сам. Напълно сам. Затова на този единствен миг от оставащото време на живота си трябваше да бъде напълно отдаден.

Йоана се отпусна задъхана, гърдите ѝ бурно се повдигаха. Надяваше се, че шалът, с който бе завързал ръцете ѝ, не я претрива. Беше мек и разтеглив и само ограничаваше движенията ѝ, но целта му бе да я контролира, не да ѝ причинява болка или да я унизи.

Изчака още малко, преди да поднови движенията си. Постара се да е бавен. Изкарваше пениса си всеки път почти до края, главата му се показваше и после полека влизаше пак в нея. Потта бе потъмнила косата му и той усещаше, че влиза в очите му, но силната му концентрация го спря да я избърше. Не искаше да променя движенията си. Чукаше я бавно и томително, доставяйки удоволствие и на двамата. Йоана се усмихваше под превръзката. Устните ѝ бяха изпръхнали, изгубили всяка следа от червилото с нежен цвят, което така го бе възпламенило, когато я видя за първи път как го облизва. Тя сякаш чу мислите му. Върхът на езика ѝ се показа, тя пресекливо се облиза и устните ѝ останаха примамливо отворени, сякаш се молеше да ги завладее със своите.

Изкуши се за миг. Наведе се пак към нея и опря тялото си плътно в нейното. Езикът му погали контура на устните ѝ. Улови дъха ѝ и проникна в устата ѝ с нежност и твърдост. Задъхаха се и двамата, въздухът просто не стигаше, сякаш климатичната система изобщо не можеше да насмогне на ярката жега, която се излъчва от телата им. Лека мускусна миризма се носеше – колкото от неговите пори, толкова и от нейните. Миризма на секс и необузданост, на желание и удовлетворение.

Симеон се отдръпна напълно и Йоана недоволно запротестира, търсейки го. Мъжът се засмя, прихвана краката ѝ и ги вдигна нагоре към тялото ѝ. Подпря ги на едното си рамо и проникна в нея в тази поза. Йоана извика. Чувстваше го много плътно. Търкането от движенията му стимулираше различно място във вагината ѝ и ѝ донесе нови усещания. Приятни, но малко по-различни. Заради ъгъла на проникването му при всеки тласък пенисът му се отъркваше в горната страна на вагината ѝ с лека болка, която скоро се стопи от чистото удоволствие на силата, с която се набиваше навътре и я докарваше до пълна лудост. Изгуби се пак, присви се, повдигна неволно таза си нагоре, опряна на рамото му само с ходилата си и слята с него в точката, в която пенисът му я пронизваше и избухна в поредния си оргазъм. Господи, колко беше хубаво! Как бе живяла толкова години без да чувства как плътта на другия я превръща в разтопена магма, в чиято жега се губеше… губеше… напълно отделена от съзнанието си, изгубена за реалността.

Нещо викаше, молеше се… не помнеше.

Оргазмът този път я докара до различно състояние. Едновременно на удовлетвореност и изтощение и донякъде до такова съвършено разтърсване, че ѝ се доплака. Не можеше да се отпусне. Цялата стоеше още напрегната, почти болезнено опъната като струна на грифа на цигулка. Чакаше нещо повече, но нищо повече не би могло да има. Четвърти оргазъм… някъде там. Невъобразимо, жестоко изтезание.

Симеон остави тресящите ѝ крака да се успокоят, тананикайки си на ум някаква глупава детска песничка, за да не се изпразни. Беше му трудно, когато мускулите на вагината ѝ го стискаха така здраво, сякаш напълно втвърдени в кулминацията ѝ, тресящи се и пулсиращи по члена му. Беше сладко изпитание да не се поддаде на нейната сила.

Завъртя я по корем. Искаше я пак и пак, но този път щеше да си позволи да свърши. Главичката на пениса му погали цепката между полукълбата на дупето ѝ. Йоана за момент си помисли, че ще проникне в ануса ѝ и се зарадва, че е последвала инстинкта си да се прочисти преди да дойде на срещата с него. Но макар няколко пъти леко да я натисна там, Симеон премести пениса си и проникна отново във вагината ѝ, обаче този път плътно притиснал я под себе си. Нямаше място за никакви други движения, освен неговите.

Беше толкова претрита и гореща, че я заболя въпреки секретите, които течаха неконтролируемо и мокреха чаршафите под тях. Изпъшка и опъна шала, с който бяха завързани китките ѝ. Ако само можеше да се обърне към него и да го прегърне, да плъзне пръсти по тялото му и да се наслади на простото докосване до органа му, преди да го обхване с устни… Щеше да му достави удоволствие и да изпита силата си на съблазнителка, докато семето му не избликне в устата ѝ. Ако само можеше… Но сега изпълняваше желанията на Симеон, не своите. Ако той искаше отново да влезе в нея и да я има по този начин отново и отново, така да е. Негова е. Нямаше сянка от съмнение, че му принадлежи напълно в този момент.

Покори се и се отпусна, докато той влизаше в нея отзад. Ръцете му я стиснаха за дупето, той я мачкаше и галеше и блъскаше с все по-голяма сила в утробата ѝ. Плясна я веднъж по-скоро шумно, отколкото болезнено, после втори и трети път, редувайки бутовете ѝ. Тя усети как се зачервява там от възбуда и леката болка от жилещото докосване на отворената му длан.

– Боже…!

Симеон не издържа. Тя усети мига, в който той се предаде. Натисна я под себе си, замръзна и с дълбок стон се изпразни в нея. Усети конвулсиите на корема му върху задните си части и трепета на члена му вътре в нея. Представи си как отворът на върха на пениса му се разтваря и изпраща плътни бели струи към матката ѝ. Беше така набъбнала и чувствителна от жестокото изтезание на силните му тласъци, че почти не успя да усети самата сперма – топлината и влагата, която я изпълваше. Само лек гъдел, когато той най-накрая излезе от нея и семето му започна да изтича от широко разтворената ѝ вагина. Нямаше никакви изгледи да се затвори в скоро време, толкова възбудена и мокра беше, че пулсираше и се отваряше като гладна паст, готова за още. Не, че би понесла продължение точно сега.

Симеон почти не мърдаше зад гърба ѝ и дишаше тежко. Все още притреперваше малко, а ръцете му държаха бедрата ѝ и ги галеха почти несъзнателно. Каква красива и нежна кожа имаше Йоана. Когато кръвта се отегли от долната му глава и се качи в горната, Симеон с притеснение си даде сметка, че тази тънка кожа с леко синкави вени, които прозираха като кръвни магистрали, е и изключително чувствителна на допир. Силният начин, по който я бе стискал, щеше да ѝ остави синини. Наведе се и целуна всяка една от тях, извинявайки се предварително за цветовете, които щяха да я разкрасят в мораво и жълто, докато избледнеят напълно.

– Йоана…

Остави я да се обърне по гръб. Знаеше, че е изморена колкото него. Поколеба се, но после с примирение посегна да отвърже ръцете ѝ. Тя въздъхна от удоволствие и разтри китките си. Раздвижи рамене и се усмихна, все още с превръзката на очите.

– Ще я свалиш ли? Моля те?

Събра цялата си воля и твърдост. Повдигна главата ѝ внимателно и нежно свали плата. Тя примигна и се взря настойчиво в лицето му, доволна като котка. Очите ѝ го гледаха ведро, макар и леко уморено. После погледът ѝ потъмня, когато шокът от видяното по тялото му я накара да се напрегне. Неизбежно беше.

Цялото му тяло бе един почти безкраен белег. Сякаш нямаше и едно местенце от плътта му, което да не бе горяло в адската агония на истинските пламъци. От шията надолу кожата му бе усукана в невъзможните символи на огнения бог на ада.

– О, Боже…

Не можеше да понесе състраданието ѝ. Не искаше съжалението ѝ.

Намести на лицето си студено, дистанцирано изражение и се отдръпна от нея.

– Изкъпи се. После си върви. Свършихме.

Йоана за момент се подчини, без да мисли, после спря на края на леглото с един крак на пода и един подвит под нея, когато си даде сметка какво прави. После решително се обърна към него.

– Не.

Симеон изненадан я погледна.

– Няма да си тръгна. Белезите ти не ме притесняват. Очевидно притесняват теб, но за мен е все едно.

– Не ти стигна или какво? Не те ли изчуках достатъчно добре, че искаш още? – попита цинично и грубо. Посегна между краката ѝ и арогантно обхвана органа ѝ в шепа. – Наистина си била адски загоряла за кур. Да събера сили и пак ще те еба, щом ти е малко…

Сянка на болка мина през лицето ѝ. Йоана тръсна глава и не понечи да махне ръката, която я стискаше за подутата ѝ вагина и ѝ причиняваше лека болка. Вместо това докосна лицето му с нежна, разбираща усмивка, с която опрости грозните му думи.

– Беше… никога не съм… – тя затърси думите, които да не звучат изкуствено. – Сексът за мен никога не е бил такъв. Никога. Но не заради това ще остана. Нито защото автобусът ми тръгва чак утре следобед.

Тя го побутна да се облегне назад на купчината възглавници.

– Лягай. Мой ред е.

Щеше да покаже на този чувствителен мъж колко струва и да се опита да излекува страховете и болките му. Доколкото е възможно. Доколкото е по силите ѝ. Нямаше никакви илюзии, че е напълно непозната и не значеше нищо за него. Само щедростта на Симеон я правеше желана и красива. Бе просто една жена на средна възраст, в края на активните си сексуални години, с увяхваща красота и изтичащо време да бъде желана и обичана. Той имаше добрината да не забелязва бръчките и леко увисналата кожа около очите и устните ѝ, брадичката, която се отпускаше, пухкавите ѝ бедра с трапчинките на целулита, дупето, което се смъкваше надолу, гърдите, които вече не бяха така стегнати и навирени в арогантното нехайство на младостта. Беше се съсредоточил върху собствените си белези и страха да не бъде отхвърлен заради тях. Която и курва да го беше накарала така да се съмнява в себе си, щеше да се постарае да изличи лицето ѝ от спомените му.

– Какво правиш, Йоана…? – в гласа му имаше несигурност.

– Мълчи и мирувай.

Надвеси се над него и започна да го целува както искаше. Беше леко несигурна как ще реагира, но той се поотпусна и я остави да обладае устата му. Целуваха се бавно и изучаващо, далеч от безумното темпо на страстта, която ги бе владяла допреди малко. Езикът ѝ обходи устата му, завъртя се по зъбите му, заигра се с неговия. Дишаха накъсано, разменяха си дъха, който свистеше между устните им.

Тя го загали по гърдите. Тук-там редки косъмчета никнеха от наранената му кожа.

– Усещаш ли това?

Той кимна. Допирът ѝ имаше достатъчно натиск, за да може да го усети. Чувствителността на изгорялата му кожа бе силно намаляла. Тазът и долната част от корема му бяха милостиво пощадени, както и едното му бедро и задните части. Надолу по прасеца имаше други белези от изгаряне. Лявата му ръка бе като грозна кръпка от ръбове. Дясната над китката до лакътя беше непокътната. Лицето му също, макар леко дългата му коса отзад да скриваше белезите, които имаше на тила.

Дразнеше зърната му с устни. Облиза ги и духна върху тях. Със задоволство видя как се втвърдяват. Ръката ѝ се спусна небрежно към корема, докато устата ѝ изследваше ямката между ключиците на Симеон. Беше отпуснат и мек в ръката ѝ. Тежеше. Тестисите му бяха увиснали и изпразнени след оргазма му. Плъзна ръка под тях и ги загали, усещайки как в меките торбички се местят твърдите валчести тела. Симеон се размърда с неудобство.

– Няма да мога толкова скоро след…

Тя сложи пръст на устните му.

– Тихо.

Клекна между краката му и навири дупе. Закачливо го завъртя и се засмя. Така, така… Още има живот в нея, щом може да изтръгне такава реакция. Повдигна отпуснатия му член и пое тестисите му в уста. Засмука ги, после плъзна език от естествения шев на скротума надолу към нежната кожа на перинеума. Симеон изстена и съвсем леко се втвърди. Беше топло и нежно и възбудата започна да се събужда в ума му. Устните ѝ се върнаха нагоре, прокарвайки влажна пътечка към члена му. Облиза главичката му и усети своите и неговите сокове в една възбуждаща компилация от вкусове.

Очите му се разшириха, когато тя го засмука, без да го вкарва навътре. Само горе, където кожата беше изключително нежна и чувствителна. Отпусна се назад и затвори очи. Искаше да се втвърди заради нея. И макар че членът му се беше надигнал малко, бе твърде скоро след еякулацията. Почувства неудобство и срам, които не след дълго се трансформираха в искрено раздразнение. Защо упорстваше? Беше минал годините, в които можеше да се вдигне почти веднага след акта. Унизяваше го, като продължаваше да го смуче и дразни, въпреки липсата му на реакция.

Понечи да се отдръпне, но тя го изненада. Извади го от устата си и облиза пръст. Плъзна го между бутовете на задника му и започна да дразни халката на ануса му. Преди да успее да запротестира, тя пак върна топлата си уста на члена му. Пое го и го всмука навътре. В пълна невяра, напрегнат и нащрек, Симеон усети как се надига. Пръстът ѝ продължи да гали входа на ануса му и после тя го плъзна, омокрен от слюнката ѝ, навътре. Симеон се изви под нея и се задъха от непознатото забранено усещане. Йоана вкарваше пръста си навътре и го изкарваше бавно. Чукаше го и дразнеше простата му – усещане, което беше едновременно толкова засрамващо за него, така и достатъчно възбуждащо и приятно, за да набъбне плътта между краката му и постепенно да изпълни устата ѝ, която тя не спираше да движи около него.

Беше готов да я има пак и се опита да я надигне, за да седне върху него, но Йоана се възпротиви.

– Искам да свършиш в устата ми. Искам да те вкуся.

– Господи! – Симеон я гледаше с широко разтворени очи. Наистина ли искаше той да свърши в устата ѝ и да изпие спермата му? Не помнеше откога не му се е случвало. Обикновено чукаше с презерватив, а жените старателно се пазеха да не поемат и капка от семето му, дори в уста, за да не си лепнат нещо. Стандартната съвременна предпазливост на обиграните светски лъвици, които умееха да се забавляват, но не искаха да носят последствията. Разбираше ги напълно всъщност, защото същото важеше и за самия него. Дори проститутката, която викаше от време на време, за да свали напрежението от топките му, не го обслужваше с такова старание и желание, въпреки щедрия бакшиш, който ѝ даваше. С Йоана не беше сложил презерватив, защото ѝ вярваше, а и скоро си беше правил пълни изследвания и знаеше, че е чист. Беше я попитал и дали взема нещо и се успокои, че пие хапчета за регулиране на цикъла, които я пазеха и от забременяване.

Йоана се раздаваше. Въртеше му жесток език, засмукваше го все по-навътре, докато почти се давеше от размера, който насилваше гърлото ѝ. Прегърна го и го остави да направлява движенията ѝ и да я чука в устата, за да достигне само до собственото си удоволствие този път, в лечебната сила на откровения егоизъм да е мъж, който взема това, което му е предложено без угризения, срам и безпокойство.

Стоновете му бяха дълбоки и несдържани, гърлото му пресъхна, когато стисна конвулсивно главата ѝ към себе си да не мърда и се изпразни в широко отворената ѝ уста. Сякаш загуби за миг съзнание, докато изхвърляше пръските сперма в гърлото ѝ. Усети се чак когато тя се задави и се задърпа, за да си поеме въздух. Погледна я притеснено, но тя се усмихваше. Преглътна няколко пъти и продължи да го гледа с все същата нежност и разбиране.

Той прочисти гърло.

– Благодаря.

Йоана се засмя. Несдържано, волно. Наистина се засмя.

– Пак заповядай – каза закачливо и се надигна, за да го целуне. Усети собствения си вкус в устата ѝ – беше безкрайно възбуждащо, но тялото му вече наистина не би могло да се справи с нов щурм. Беше изцеден. Не само семенната течност в тестисите му, цялото му същество бе изгубило енергия и сега се отпускаше морно и омекнало. Мислите му се забавиха и той усети, че му се доспива. Йоана доволно се сгуши в него, преметна крак върху бедрото му и сложи свойски ръка върху незлобливо омекналия му член. Симеон въздъхна и се предаде на съня.

Йоана не помръдна. Не можеше да заспи, макар че беше също толкова изморена от сексуалния маратон, който Симеон ѝ беше спретнал и от емоционалната буря след това. Мозъкът ѝ работеше толкова ясно и бързо, че картините и мислите се сменяха една след друга в главата ѝ с невероятна скорост. Тялото ѝ беше отпуснато, но съзнанието ѝ бе нащрек.

Трябваше ѝ малко време обаче, за да разбере какво не е наред. Чувство на болезнена загуба се бе настанила предварително в нея. Имаха по-малко от денонощие заедно и всяка минута със Симеон бе твърде ценна, за да я хаби в сън. Това беше. Изкриви неволно лице, когато осъзна, че сапуненият мехур, в който се намираха в момента, щеше да се пукне с идването на новия ден. Тя щеше да се върне към съпруга си, а той – към настоящето си, работата и приятелите си, към всички онези неща, от които тя вече го ревнуваше, защото получаваха вниманието му, когато не бе с нея. Йоана искаше повече. Искаше да остане с него и да се буди до рамото му ден след ден, месец след месец, година след година, докато телата им постепенно се скапват и от страстта им не остане нищо друго, освен спомен за нежност и грях. Искаше…

Може би.

Бъдещето щеше да покаже накъде щяха да поемат.

Rating: 3.00/5. From 2 votes.
Please wait...