Автор: Ема Славин
Анета се прибираше от училище в този горещ юнски ден. Оставаха още няколко дена и гимназията най-накрая щеше да бъде зад гърба й и можеше да погледне напред към университета.
Тя беше красиво деветнайсет годишно момиче. Дълга руса коса се спускаше върху раменете й, обгръщайки стегнатото й атлетично тяло, почти стигайки до стегнатите й гърди. Тя отметна косата си зад рамото си, когато наближи ъгъла на улицата и спря за да се огледа и на двете страни преди да пресече, така както дядо й Иван я беше научил преди много години.
Дядо й се беше съгласил да ги отгледа- нея и малкият и брат Михаил, когато бяха малки, с помощта на сина си- Тихомир, брат на майка им. Родителите на децата няма възможност дасе грижат за тях и бяха оставени на грижите на дядо си. Анета винаги се радваше на дядо си, но чичо й беше друга работа.
Анета мразеше и презираше ниският, дебел, грозен и стар чичо. Всички знаеха, че е мръсник. Мразеше начина по който той я оглеждаше и това, че винаги се опитваше да я опипа. Анета усещаше как той я разсъблича с поглед и мразеше вулгарният начин по който говореше и думите с които я наричаше. Наричаше я с лоши думи, думи който едно девствено момиче не трябва да чува. Мразеше и начина по който тялото й реагираше на нахалното му мръснишко държание.
Анета беше пораснала под крилото на дядо си- тя беше добро момиче, но беше и много срамежлива. Почти не беше излизала на срещи, а и тези с които беше излизала, бързо се отказваха заради хладното й държание и скоро си намираха по-разкрепостени приятелки.
Анета си имаше причина да е срамежлива. Това беше нейният защитен механизъм. Нейният начин да се предпази от това някой да научи за нейната тайна. Анета беше умно момиче и знаеше какво ще се случи ако някое момче научи тайната й. Още от малка, от първият път, когато притисна мечето си между краката си, тя знаеше че е различна от всички останали. Когато се възбудеше губеше пълен контрол върху тялото си и не можеше да се спре. Тялото й я предаваше при всяка възможност и когато това се случеше от скромно, срамежливо девойче тя се превръщаше в разгорещена млада жена, погълната от желание за секс. Анета, висока 175, руса девственица ставаше в копнееща за оргазми нимфоманка.
Чичо й беше станал непоносим последните няколко дена. Анета беше споделила с дядо си, че беше разкъсала химена си, докато си играе с дилдото, което една от приятелките й беше дала. Дядо й Иван се радваше на това, че тя го чувства толкова близък и може да споделя с него, но въпреки това наказа момичето напляскавайки го хубаво и я наказа да стои 2 часа в ъгъла като малко дете. Малкият й брат Михаил беше подслушал всичко и беше разказал на чичо й, той му разказваше всичко. От тогава чичо Тихомир беше станал още по-нагъл и нахален. Подиграваше й се, наричайки я курва за това, че е загубила девствеността си с изкуствен хуй.
Анета стигна къщата й влезе, надявайки се да не се сблъска с чичо си, но когато мина покрай кухнята видя, че чичо й е там заедно с брат й и приготвят вечеря.
Чичо Тихомир огледа Анета, докато минаваше покрай него. Той наистина обичаше малката си племенница. През последните няколко години си мечтаеше за това как ще я изчука, а откакто стана на 18 почти не мислеше за нищо друго освен това. Той погледна към часовника и подсвирна.
– Ей, сладурано, сигурно си бягала от училището до тук! Май постави нов рекорд!- той потупа крака си.- Я, ела да поседнеш в скута на чичо си и да си поговорим какво ново има при теб.- след това се ухили широко и смигна на Михаил.
Анета погледна към чичо си, после очите й се спуснаха към скута му и се изчерви.
– Стой далеч от мен, чичо! Отвращаваш ме!- извика тя.
– Оууу.-чичо й се нацупи престорено.- Хайде дееее… не ти ли омръзна да си играеш с онази глупава играчка? Не искаш ли да опиташ с истински мъж?
– Истински мъж не би говорил така, чичо Тихомире! Ти си един отвратителен перверзник!
– И от кога, това да кажеш истината е перверзно?- изхили се чичо Тихомир.- Слушай, Анетке, какво ми се правиш на света вода ненапита? Дори и брат ти е правил секс, а я го виж какъв е грозник.- той отново смигна на Михаил.- Къде е номера Анетке? Защо ти единствена на целият свят не правиш секс, а?
– Пазя се за съпруга си.- заяви тя.
– Не можеш да облечеш костюм на вибратор!- разсмя се чичо Тихомир и започна да се превива на малкото диванче. Когато спря да се смее и успя да си поеме въздух продължи:- Така де, тея работи вече не са на мода. Момчетата днес харесват момичета, които зная как да се ебат и да правят свирки. Пък… и как мислиш да си намериш мъж, като дори не ходиш по срещи.- той поклати глава и измърмори повече на себе си, отколкото на някой от присъстващите в стаята- Тука има нещо гнило, но още не мога да разбера какво е то…
Анета тръгна да излиза от стаята, когато чичо й извика:
– Вечерята е след половин час. Ха да видим, дали ще можеш да държиш ръчичките си далече от гащичките си до тогава. – и отново се разсмя гръмогласно.
Анета се втурна нагоре по стъпалата, отключи вратата на стаята си, влезе и ритна вратата. Хвърли се на леглото и започна да плаче. Влагалището й вече се беше овлажнило, а клиторът й я сърбеше и копнееше за докосването й. Тя трябваше да устои на желанието да си поиграе с него.
– По дяволите! Защо просто не я оставят на мира?