Летни тръпки. Част втора: Розите

Автор: Звезда

Категории: Романтика, Домакини/Съпруги, Истински случки

Обичам сутрин, когато съм се наспала добре, да се будя порозовяла и отпусната, докато напрежението в долната част на корема от пълния ми мехур притиска клитора ми и ме напряга. От там до сутрешния секс има само крачка. Език. Или пръсти… преди останалото лениво, топло докосване да ме разбуди окончателно, опъвайки невроните ми до пръсване. Сутрешната ерекция не е патент само на мъжете.

Още бях мокра от снощи. Усетих как бедрата ми се приплъзват от влагата между тях, когато ги стиснах здраво, за да задържа спомена за докосването на Антон, и се пресегнах към неговата страна на леглото с надеждата да го намеря събуден и твърд. Под клепачите си усещах как слънчевите зайчета танцуват по лицето ми и изпъват стаята с яркото сияние на лятото. До мен чаршафите бяха хладни и празни. Антон бе станал, без да го усетя. Жалко. Исках да го усетя пак в себе си властен и силен и да го оставя да ме люби с бавни тласъци в ярката светлина на морското лято.

Все още не бях готова напълно да се събудя. Протегнах се със задоволена усмивка в ъгълчето на устата, разперила ръце с изпънати крайчета на пръстите. Извих гръб със задоволство, за да усетя как мускулите на цялото ми тяло приятно се разтягат, приветствайки утрото. Чаршафът погали лъстиво зърната на гърдите ми, докато се смъкваше надолу към пъпа ми.

Някой тихо простена.

Рязко отворих очи и усетих как се изчервявам, когато го видях да стои в рамката на вратата. Погледът му потъмня, взрян в оголените ми гърди. Пръстите му конвулсивно стиснаха изпотената чаша, която държеше. Свенливо, леко извинително надигнах чаршафа и се покрих. Мъжът вдигна объркан, леко недоволен поглед и поклати укорително глава. Усмихна с бавна, всезнаеща усмивка, и леко вдигна вежда с ням въпрос. Изчервих се от неизказания му упрек, и вдигнах рамене. Това съм аз. Отново открила свяна си в слънчевата светлина. Приеми ме, каквато съм.

Антон мълчаливо се отблъсна от вратата и силното му гъвкаво тяло се приближи към мен тихо с боси нозе. Беше се облякъл и аз примигнах, когато видях раздърпаните дънки с дупки и бялата тениска, която се опъваше на гърдите му. Зърната му изпъкваха под нея, косъмчетата тъмнееха. Мисля, че забравих да дишам, докато механично поех подадената ми чаша и за момент се почудих какво да правя с нея. Преместих поглед към очите му и ги намерих да ми се смеят. Ситни усмихнати бръчици се появиха в крайчеца на устата му.

Стиснах чаршафа под мишници и притворих очи, за да отпия. Тръпчив и свеж, прясноизцеденият от портокалите в хладилника ми сок погали небцето ми и аз го оставих да потече към гърлото ми като жадно пресуших чашата. Антон се наведе и леко облиза горната ми устна, обирайки останалата по нея сладка влага. Пое усмивката ми на примряло удоволствие от докосването му със своите устни, и вкара езика си любящо в мен, прониквайки невъзможно бавно там. Нежно погали зъбите ми, заигра се с моя език и като се отмести задъхан, ме захапа със стон и подръпна изпълнената ми с кръв устна към себе си. Лицето ми го последва в движението и спряхме така, целите устремени един към друг, смесвайки дъха си, докато и двамата не притворихме очи да се насладим на мига.

– Добро утро – прошепнах.

– Добро утро, любов.

Отдръпна се от мен и се наведе към земята откъм краката на леглото и вдигна от там няколко стръка рози с дълги дръжки. Примигнах. Преглътнах с отново пресъхнало гърло, когато осъзнах, че беше станал рано, за да да ги вземе. За мен.

– Ако след една нощ с теб получавам рози, какво ще ми донесеш след седмица? Диаманти? Париж?

Антон се усмихна пак и сложи пръст на устните си: замълчи.

Насладих се на изражението му на палава решителност. Не пречеше да ми се пробва. Но не познавах мъж, който би се справил да ми отнеме дъха и да ми забрани да говоря. Или да направя каквото и да било, всъщност, ако не искам. Затова дръзко, с лъстиво самоуверено нахалство му се ухилих. Да те видим!

Антон пое предизвикателството с тресящи се от стаен смях рамене. Не изглеждаше да е уплашен. Плени очите ми и лекичко стисна чаршафа на кръста ми. Издърпа го полека като го плъзна по цялата дължина на внезапно изтръпналото ми голо тяло. Метна плата настрани. Устоях на порива си да се покрия с ръце и несъзнателно извих пръстите на краката си под неговия изучаващ поглед, прехапала устни. Тръпнех. Преглътнах, когато очите му започнаха сластна картографска обиколка от главата до петите ми, а зениците му се разшириха и потъмняха. Мъчително бавно върна поглед в моя, сякаш излизаше от хипноза.

Един по един цветовете на розите се предадоха в ръцете му и листенцата се посипаха по голата ми кожа, изпращайки тръпките на предвкусваното удоволствие по всичките ми нервни окончания. Напрежението се съсредоточи в една точка на няколко пръста под пъпа ми, където пълният ми мехур ме измъчваше сладостно. Извих се неволно и лекото движение на плъзгащите се по кожата ми листенца ме накара тихо да ахна.

Осем бели рози с разпилени венчелистчета и една, която остави с непокътнат цвят. Не ми я поднесе. Би било твърде предсказуемо, помислих си. И изобщо кой друг мъж ще избяга от клишето и ще ми поднесе именно бели рози?

Антон.

Прокара я лениво по тялото ми, голо и потно в надигащата се жега на деня. Трепкащи слънчеви зайчета се заиграха със светлини и сенки в долината между гърдите ми и в триъгълника между краката ми. Бях гола и обезкосмена там и затова безкрайно чувствителна. Докосна ме единствено с още ненапъпилия цвят на розата, държейки я за дългата дръжка, като ме гледаше триумфално отвисоко и отдалече. Седна на пети на пода до мен, без да посяга към мен с пръсти. Само очите му подсказваха къде ще ме погали после, докато тръпнех, дишах накъсано и плитко, а връхчетата на гърдите ми се втвърдиха от напрегнато очакване. Розата целуна втвърдените ми зърна, потегли надолу по корема, после Антон я върна обратно, за да я прокара по шията ми, докато аз се изпънах назад с въздишка в еротичната дъга на желанието.

Наруши намеренията си и се наведе се да ме целуне там, където пулсираше кръвта по сънната ми артерия. Езикът му остави мокра следа, преди да ме засмуче. Прокара леко зъбите си над мястото, където кръвта ми пееше, отправяйки ми недвусмислено предупреждение, че му принадлежа. Че съм негова. Но не ми позволи на свой ред да го докосна.

Съблече с едно движение тениската си и ловко се измъкна от дънките си, преди да седне на леглото и да скръсти дългите си крака далеч от мен. Пенисът му издуваше боксерките, а ръцете му леко трепереха от усилието да запази контрол. Сякаш го болеше от собственото му желание, но се сдържаше, за да ме накара първо да се моля.

Дълга прелюдия. Кожата ми настръхна в топлия въздух.

После усетих нежните листенца между краката си и той с настоятелен натиск ги прокара между устните ми там. Намери ме влажна и стоплена. Готова. Но нямаше да му се моля. Не и на глас… Пресекна дъхът ми в гърлото, задави ме. Заизвивах се до него под докосването на розата, тръпнеща за още. Повече! По-силно! Ангели и демони, Тони, нямаш ли милост?!

Отчаянието ми му хареса и той ми се усмихна, докато в очите му бавно не се настани мракът на желанието му да ме подчини напълно до себе си, оставайки все така далечен и недостъпен.

Завъртя розата в ръката си и насочи стеблото между краката ми. Коленичи пред оголената ми женственост и прокара твърдата дръжка нагоре-надолу в цепката ми, за да я омокри. После, все така без да ме докосва с ръка, се заигра с клитора ми, изтръгвайки тихи въздишки.

Все още бях напрегната от непознатия в него, от човека, с когото бях споделила нощната тъма между чаршафите, но който на светло ме обтягаше цялата като натегната струна. Не познавах добре този Антон. Боях се от момента, в който най-накрая щеше да прозре в мен на дневна светлина, която не скрива нищо от телата ни, изостря чертите на лицата ни, разкрива недостатъците на формите ни и безпощадно и жарко се впива в плътта ни. Щеше ли да изгуби контрол? Или щеше да се стегне като истински мъж и да бъде бавен и внимателен, почитайки ме се с устните и пръстите си, за които вече копнея, докато най-сетне проникне в мен и се задвижи, а аз го почувствам дълбоко, дълбоко притеглен в утробата си.

Усети кога не можех повече. Извиках тихо и се напрегнах, затворила очи, докато той все още не ме бе докоснал с нещо повече от роза и обещание за грях.

Спря, за да ме принуди да отворя очи. Искаше да го гледам, докато свършвам.

– Не ме измъчвай, Тони!

– Никога.

Едва тогава с твърд натиск зеленото стъбло, на което внимателно се бе погрижил да махне бодлите, проникна в мен. Вече бях съсредоточила цялата си сексуална енергия там, гърчейки се, докато дишах тежко и се опитвах, искрено се опитвах да му се подчиня, както пожела, и да не го докосна на свой ред. Ръцете ми бяха изпънати настрани с широко разтворени нервни пръсти и аз се вкопчих в чаршафа, рисувайки странни мандали от страст в гънките.

Наведе се тогава влудяващо бавно и ме докосна там с език.

Розата стоеше забравена, без аромат, който да ми напомня за присъствието ни между нас. Но това нямаше значение, защото ароматът на моята влага бе напълно достатъчен да изпълни стаята.

Антон ме вкуси и засмука, докато аз се опитвах да се разгранича в ума си от това, че вижда най-интимното ми кътче толкова ясно сега. Имах белег от раждането на дъщеря ми заради срязване на перинеума, който след шевовете бе изгубил чувствителността си. Усещах го изтръпнал, сякаш пътечката между дупето и вагината ми изобщо я нямаше, но дъщеря ми си заслужаваше болката и аз никога не съжалих истински за загубата на ерогенната зона. Всички дребни несъвършенства на порите ми, пъпчиците от жегата и потта, които избиваха след всяко бръснене, потъмнелите с годините ми устни. Бедрата, налети и с трапчинки, които държеше нежно разтворени от чувствителната им вътрешна страна. Леко изпъкналия ми корем, пълен с течност, едрата бенка на пубиса ми като знак за сладострастие, за което със сигурност биха ме изгорили на клада през Средновековието, и едва забележимите стрии по светлата ми чиста кожа – белите белези на времето и свидетелствата на промяната на телата ни.

Смутих се. Понечих да свия крака, но Антон ме натисна настоятелно и нежно да не се движа и като се заигра с клитора ми, ме накара да вярвам, че съм красива. Изпънах се, извих гръб, извиках приглушено, когато ме докара до някакво трескаво очакване, приятно, но нетърпимо, плъзна пръстите си в подгизналия ми отвор, хлъзгав и податлив, и интензивно ме загали с едновременното засмукване на умелия му език. Зарових пръсти в косата му и се оставих на надигащото се вълнение. Тони ме погледна сериозно, с внимателна преценка как ще реагирам, и напипа мястото ниско долу на корема ми, изпъкнало над пубиса ми, където пълният ми пикочен мехур молеше за освобождение, и като сви ръка в юмрук, полека ме натисна, усилвайки силата, с която го правеше, а аз разтворих очи в невяра, борейки се да запазя контрол над мускулите си, за да не се изпусна, после напрежението ме сви отвътре, невъзможно здраво обгърнах пръстите му, сякаш можех да ги пречупя с внезапно вкаменилите се мокри стени на утробата ми. Стреснах се от реакцията си, от контрола му върху тялото ми. Подскочих, после гърбът ми се стовари обратно. Прехапах се. Трябваше ми само миг или два. Тръпките ме застигнаха, извисиха ме към върха и аз несдържано се извих, докато свършвах върху лицето му с пръски възбуда, и дълго се тресеше леглото под мен, преди да намеря жадуваното облекчение.

Най-накрая му се доверих, че няма да ме нарани. Изобщо. Никога. Беше толкова нежен, че ми се доплака. Беше ми трудно да се овладея. Колкото и да не исках устните му да напуснат мокрия ми клитор, имах нужда от тях другаде. И той се оттласна и плъзна тяло по цялата ми дължина, подпря се с лакти от двете страни на лицето ми и най-накрая ме целуна, прегръщайки болката ми, за да я поеме в себе си, да я разтвори, да излезе тя от тялото ми през порите и аз да забравя за нея – да изгубя всичко преди него и този разтеглен миг от времето.

Беше ми подарил рози, символ на задръжките ми, които една по една, внимателно и с търпение, имаше намерение да свали, белейки ме пласт по пласт, оголвайки същността ми, докато остана гола пред него без всякакъв свян.

Подарих му доверието си. И знаех, че ако ме предаде, няма да мога да събера парчетата.

Легна до мен, прегърна ме и лекичко ме залюля, за да ме остави да се успокоя, докато все още потръпвах от интензивния ми оргазъм. Усмихнах му се, докато премигвах с мокри очи срещу неговите. Внезапно се сепнах, като си представих как изглеждам – цялата подпухнала и зачервена, потна, мокра, протекла, а косата ми – разбъркано кокоше гнездо. И все пак – красива. Защото такава ме виждаше той.

Заизвивах се от неудобство и се измъкнах от ръцете му, които веднага ме пуснаха. Трябваше ми тоалетна, при това на секундата. Когато се върнах при него и го намерих изпънат и гол, а в ръката му пулсираше членът му, докато той се докосваше, не се поколебах. Знаех къде ми е мястото. До него. Обърна ме настрани и ме прилепи към тялото си. Намести се, повдигна леко горния ми крак и усетих оголения му пенис да ме подпира. Присвих колене и се избутах към него. Потърка пръст в мократа ми вагина и полека разтвори бузите на дупето ми, за да влезе в мен изотзад. Плъзна се леко. Поех го готова и хлъзгава.

Задвижи се в мен бавно, търкайки в тази поза непозната за мен ерогенна точка и аз бързо се предадох пред удоволствието, което ми доставяше толкова скоро след едва преминалия ми оргазъм. Ръцете му ме придърпаха към гърдите му, докато пръстите му защипаха зърната и се заиграха с тях. Простенах, затворила очи. Под клепачите ми пръхвърчаха светулчини искри.

Членът му влизаше плитко и леко. Толкова бях възбудена, че не ми стигаше. Прегънах се в кръста като се подпрях на сгънатия си крак и прилепих таза си към неговия, зарових глава във възглавницата, приглушавайки стоновете си, и го оставих да определи темпото, чувствайки се толкова добре сега, когато ми влизаше по-дълбоко, по-силно и твърдо. До дъно. Свалих ръка между краката си с повдигнато свито коляно, но не за да погаля себе си, а него, докато мачкахме белите листенца върху светлосините ми чаршафи. Той рязко изсъска през зъби, защото го бях намерила с длан и го стисках здраво. При всяко влизане трябваше да преодолява стегнатия хват на пръстите ми. Настроението ми се смени. Вълнението от това да го принуждавам да стене, движейки се в мен, тържествуващо върна жената, която бе с него снощи – разкрепостена и дива, леко пияна от виното и от упойващия му дъх, морна от слънцето и морската вода, отпусната и податлива. Пак бях онази, себе си – силната, смелата, която изискваше и получаваше, но и даваше, волната и непокорна, родната сестра на вятъра…

Мъжът зад гърба ми бе засилил темпото до невъзможно, непосилно кресчендо и със силен плясък се удряше в бузите на дупето ми. Надигна се на лакът, за да може да следи реакциите ми и аз се извърнах през рамо, за да го виждам. Напрегнахме се и двамата, търсейки освобождението си. Моето, неговото. И Антон пак ме остави да бъда първа, изчаквайки ме. Лицето ми пламна. Набъбнах до невъзможност отвътре, задишах тежко и плитко, пресекливо, ръцете ми се залутаха да търсят опора, ходилата ми се извиха със стиснати разкривени пръсти в момента на кулминацията ми. Дълъг, наситен оргазъм, който ме остави без дъх, докато той притихна и само няколко пъти силно тласна в утробата ми, за да ме доизцеди. Отпуснах се морна и затворих очи в облекчението на освободеното напрежение. Чакрите ми се наместиха със звън, ако изобщо бяха чакрите, а не лудо биещото ми сърце, което ми бе слязло в петите и се опитваше да се измъкне от това съкрушително разбито и олекнало тяло. 

Мъжът зад гърба ми не спря. С някакво стиснало зъби упорство продължи да ме тласка, докато в един момент не ме преобърна по корем и не ме затисна под себе си. Заби се в мен изотзад, а аз лежах със стиснати бедра и се опитвах да си поема дъх. Понечих да свия леко колене и да се повдигна, за да е по-удобно и за двама ни, но Антон бе легнал толкова плътно зад мен, затиснал долната част на тялото ми под своето, че не ми бе оставил никакво място да се движа. Контролираше ме, по дяволите. А аз му позволявах. При това охотно и даже ми харесваше да му се подчиня. Краката ни се отъркваха при всеки негов тласък – моите гладки и обезкосмени, а неговите с твърди къдрави косъмчета, които приятно ме гъделичкаха.

След време, когато аз вече съвсем не издържах на бавните му издържливи тласъци и се зачудих защо не се опитва да достигне до своето освобождение, Антон промени темпото, засили го, стисна ме отстрани за гърдите, преди да се отдръпне рязко и гърлено да изръмжи, излизайки от мен. Топлата му сперма се пръсна по кръста и дупето ми в недвусмислено доказателство за удовлетворената му страст.

За момент се отпусна на гърба ми, притискайки ме. Тежкият му накъсан дъх разроши косата ми на тила. Трябваше му известно време да си поеме въздух, преди да се отдръпне. Усетих премаляла как той става от леглото, оставяйки го толкова празно без неговото властно присъствие в него. Върна се бързо и се пресегна към тялото ми с хладна мокра кърпа, за да ме избърше. Щеше ми се да му кажа, че няма значение – и без друго щях да се изкъпя, когато най-сетне събера сили да стана, а чаршафите не ставаха вече за нищо и не се боях да ги изцапам повече, отколкото вече бяха. Но ми беше приятна тази негова грижа. Намирах я също така стоплящо отпускаща, когато той прокара влажната материя по гърба и по дупето ми, за да ме почисти от спермата си, а после посегна и между бедрата ми, внимателно изтривайки от кожата ми моите сокове и неговите.

Бях извърнала глава настрани с притворени клепачи и се борех със съня. Посред бял ден като някоя изморена делфийска жрица. Беше ме изтощил напълно, макар и така приятно. Дори и сега, в просъницата, усетих как вагината ми се стяга, когато ме докосна там, и леко потръпва в отговор. Дори и в съня си щях да остана лепкава, готова и хлъзгава. Отнесох се, едва когато Антон легна по корем до мен с обърната към мен глава и като ме обхвана с тежката си ръка, преплете крака с моите. Не усетих кога ни е заметнал с чаршафа. Вече дишах дълбоко.

Сънувах.

Сънувах Антон с гъделичкащо отпуснато чувство, което изпълваше тялото и съзнанието ми – така успокояващо и топло след годините на принудителното ми въздържание. Вече не бях сама.    

GD Star Rating
loading...
Летни тръпки. Част втора: Розите, 5.0 out of 5 based on 7 ratings