Автор: Звезда
Категории: Романтика, Домакини/Съпруги, Забременяване, Фетиш
Небето се притули откъм запад. Облаците надвиснаха над долината и я прихлупиха, пълни с тежка вода. През прозореца на дневната се виждаше като на длан тихото село, сгушено в подножието на имението. Тъмните камъни на зидовете, напоени с влагата от последния дъжд още не бяха изсъхнали. На косата светлина на отиващия си ден и посивялото небе те изглеждаха някак заплашително и мрачно, но Стела знаеше, че това усещане идва от собствената ѝ боязън и няма нищо общо нито с вездесъщия английски дъжд, нито с тъмните камъни. Бурята беше започнала отдавна и не бе свързана изобщо с времето навън.
Завъртя се, когато чу шум зад гърба си. Господарят ѝ идваше. Набързо устроената женитба със свидетели, които дори не познаваше, бе минала като сън. Дългото пътуване до дома на съпруга си изтърпя, прилепена към тесния прозорец на каретата. През цялото време не се унесе нито веднъж, въпреки умората. Бореше се с гаденето и страха.
Не го познаваше. Обстоятелствата бяха наложили прибързания им брак. Беше само на шестнайсет и това бе нормална възраст за женитба, макар и малко ранна, но никой не възрази да се отърве от храненицата без собствен покрив и семейство. Стела не беше спала и се чувстваше мръсна, изморена и скована от студ, но твърдо решена да поговори с човека, с когото щеше да дели остатъка от живота си.
– Госпожо.
Мъжът се поклони изрядно и тя го огледа прямо, когато се изправи. Беше висок и слаб, но не се прегърбваше като повечето високи мъже. Имаше стойка на аристократ, какъвто си беше, но изглеждаше някак измамно неподвижен. Сякаш стаената енергия трептеше около него и чакаше момента, в който ще я освободи.
Стела преглътна, когато преценяващият му поглед на свой ред се плъзна по тялото ѝ, което тежката наметка вече не криеше. Очите на лорд Карстън бяха тъмни, но и в стаята бе сумрачно и Стела не можа да определи цвета им. Мимолетната целувка по бузата, която получи на церемонията, ѝ даде впечатление за топъл кафяв цвят, но той твърде бързо се бе изправил и отвърнал очи от нея, за да бъде сигурна.
– В големия салон камината е запалена. Ще ви придружа, за да се стоплите. Боя се, че стаята ви още не е готова и ще трябва да почакате, преди да се настаните. Можете да ползвате моята, ако искате да се преоблечете преди вечеря.
– Преди това… – Стела не позна собствения си глас, – бих искала да поговорим, сър Карстън.
Той повдигна вежда леко подигравателно.
– Можете да ме наричате Джон. Вече сме съпрузи, Стела.
Тя нервно кимна, но не позволи на ръцете си да издадат страха ѝ и ги стисна здраво пред себе си, за да скрие трепета им.
– Защо го направихте… Джон?
Мъжът замълча и въздъхна, сякаш сам не знаеше какво да ѝ отговори. Истината е, че се чувстваше отговорен за това дете, което го гледаше с широко уплашени очи на бялото ѝ като тебешир лице. Така приличаше на майка си, че да я гледа му причиняваше истинска болка. Дори миришеше като нея. Когато се бе навел да я целуне бегло на церемонията, едва бе устоял да не зарови нос в косите ѝ и да простене. Обичаше Катрин и копнежът да я има не се беше изпарил цели двайсет години след първата им среща. Тя бе още дете тогава, и дете беше, когато я омъжиха. След по-малко от година Катрин роди Стела. Бе дете и когато почина, още ненарадвала се на красивото момиченце, което се беше превърнало в копие на майка си и което стоеше днес пред него.
Той също беше дете и бе наблюдавал с безсилен гняв как я омъжват за един старец, два пъти овдовявал, който бе по-възрастен от нея с четирийсет години. Противната мисъл как този сбръчкан старец с увиснала кожа разтваря краката на нежната Катрин и прониква в нея, пъшкайки и пръскайки семето си в нея, го преследваше нощ след нощ и минаха много години, за да успее да се примири с нормалния ред на нещата. Но не и със загубата на красотата и добротата ѝ, без която светът бе помрачнял непоправимо.
Разликата в годините им със Стела беше зашеметяваща и той не си и помисляше, че тя би изпитала романтично увлечение към него. Като я видя в дома на пастрока ѝ, мълчалива и цялата облечено в сиво, тихо изпълняваща задължения, които не отиваха на една дама, а по-скоро на слугиня, той ясно си даде сметка, че не може да я остави там. Щяха да я омъжат насила, за да се отърват от нея. Дължеше поне това на паметта на Катрин. По-добре омъжена за него, отколкото за някой похотлив дъртак с още по-голяма разлика във възрастта. Той поне щеше да се погрижи за нея по най-добрия начин, на който един истински джентълмен е способен. На 35 отдавна трябваше и самият той да е женен и да се е сдобил с наследници. И макар да нямаше намерение да я насилва, смееше да се надява, че Стела би могла да му ги даде. Всъщност мисълта го изпълни с притеснение, но се постара да не му проличи. Тя му принадлежеше по закон и той можеше да я има, когато пожелае, да я моделира по свое усмотрение да му служи в леглото. Мисълта беше колкото възбуждаща, толкова и неприятна. Не беше имал девственица от години и предпочиташе дискретни връзки с омъжените и доста опитни съпруги и вдовици, с които се срещаше. Това бледо подобие на Катрин, мършаво и сухо, едва ли бе готово да понесе отприщена мъжка страст. Щеше да се наложи да я ухажва и да я кара стъпка по стъпка, а Бог му е свидетел, че наистина нямаше търпение за такива глупости.
Въздъхна. Тя все още чакаше отговор.
– Имах нужда от съпруга, Стела. Вие изглеждахте достатъчно подходяща. Това е достатъчно – каза той меко.
– Не мисля – тя трепереше от студ и от нерви и съжали, че бе дал тежкото ѝ вълнено наметало на слугата. Може би то поне щеше да я топли в тази отдавна неотоплявана къща, пък и да ѝ даде някакво чувство на сигурност, докато се загръща в него и прикрива в топлината му огромния си страх. Не позволи обаче да ѝ проличи и стисна здраво ръце, за да не треперят. – Направихте го от съжаление.
– И така да е… свършено е – отвърна спокойно.
– Няма да ви позволя да ме съжалявате, милорд. Аз съм млада и може да съм… неопитна, но съм силна и здрава. Ще ви родя синове.
Той изведнъж се засмя. От все сърце се засмя на това сериозно бледо същество, което приличаше на призрак и говореше съвсем делово за неща, които не разбираше.
– Разчитам на това – каза с нежна развеселена усмивка.
Тя се скова, когато я докосна, но той само леко я насочи към големия салон, където грееха свещи и камината изпускаше приятна топлина.
– Джеймс, донеси на съпругата ми одеяло. Замръзнала е. Нареди да ѝ подготвят ваната в моята стая. Нека е с много гореща вода. Не искам да се разболее още в първия си ден като ваша господарка.
Стела слушаше, прилепена към камината, доколкото се осмеляваше, за да не подпали обемистите поли на роклята си. Не си беше дала сметка, че освен съпружеските си задължения, скоро трябваше да се научи да изпълнява и тези на господарка на дома.
Съпругът ѝ сложи ръка на раменете ѝ и обви одеялото около тях. Притисна я към себе си и я обгърна, за да я стопли. Вдигна брадичката ѝ и тя го погледна. За първи път имаше възможност да го види напълно ясно и толкова отблизо. Очите му наистина бяха кафяви, но изпъстрени със светли кехлибарени точици. Носът му беше прав и му придаваше високомерен вид, но устните му бяха неочаквано пълни и смекчаваха общото впечатление, вкарвайки чувствена нотка в изражението му. Брадата му беше набола през последното денонощие, в което пътуваха. Беше отказал да влезе при нея в каретата и язди през цялото време, оставяйки я насаме с мислите и страховете ѝ. Може би той самият бе имал нужда от същото, за да приеме прибързаното си решение да се ожени за едно сираче, храненица на почти чужди хора, сива и безцветна мишка, както я наричаха братовчедите ѝ, докато се подиграваха на нежния ѝ блед тен и светли коси.
Той също я изучава известно време и тя се напрегна, осъзнавайки добре какво вижда той. Когато мълчанието стана нетърпимо, съпругът ѝ сведе поглед към устните ѝ и го задържа невъзможно дълго там, докато тя осъзна, че има намерение да я целуне. Наклони се към нея, вдъхна с полузатворени очи косите ѝ и като подхвана брадичката ѝ, я целуна. Бавно, но дълбоко и собственически, с наслада. Стела потрепери. Езикът му влезе в устата ѝ и тя се задъха, когато се преплете с нейния.
Никога не я бяха целували и този нежен щурм не я беше подготвил за усещането за топлина, което плъзна по шията ѝ надолу към деколтето и стопли студената ѝ плът. Мъжът я вкуси още веднъж, преди да се отдръпне със стисната челюст и решително изражение. Проклет да е, ако чака и я ухажва като някакъв идиот. Щеше да я вземе, независимо колко невинна и уплашена изглеждаше тя, ако трябва и насила.
– Тази нощ, госпожо, ще ви оставя да си починете. Но утре очаквам да споделите леглото ми за първата ни брачна нощ.
Суровият му глас я накара да потрепери. Стела наведе очи и кимна.
– Да, сър.
Съпругът ѝ я гледа известно време и после отсечено кимна. Добре.
– Лекарят ми ще ви прегледа утре. Девствена ли сте?
Тя се сви и не посмя да го погледне.
– Аз съм на шестнайсет, сър…
Той познаваше не е една дама, изгубила невинността си много преди сватбата.
– Ще видим това. Държа докторът да го потвърди, преди да ви взема в леглото си.
Да я вземе в леглото си! Сякаш е някаква глупава хрътка, която по милост е оставена да се топли в постелята на господаря, свита в краката му? Стела се задъха от ярост, докато се събличаше зад паравана. Слугите бяха внесли тежката месингова вана и я пълнеха с гореща вода.
Стаята беше приятно затоплена, свещите я осветяваха меко. Беше голяма и почти празна, но въпреки това излъчваше тъмен мъжки уют с приятно полираните дървени мебели, от които се носеше едва доловим дъх на восък. Тежко легло с масивна табла откъм главата се издигаше вляво от нея.
Стаята на господаря. Леглото, в което щеше… да я вземе, ако е девствена. Сякаш той самият е непорочен… Стела презираше обществените порядки, които изискваха от една младоженка да е непокътната на сватбата си, но толерираха богатия опит на младоженеца и дори го приветстваха. И макар да ги ненавиждаше, тя бе длъжна да се подчини, за да не бъде изключена от обществото. Но проклета да е, ако го остави с впечатлението, че е слаба и безволева съпруга, която ще разтваря краката си мълчаливо и ще лежи под него като мъртва скумрия. Имаше намерение да се наслаждава на плътските наслади колкото се може повече. Бе живяла достатъчно време в недоимък и студенина, за да оценява всяко малко късче топлина, нежност и удоволствие, което ѝ се предлагаше.
Докато се наслаждаваше как горещата вода зачервява кожата ѝ и връща живота в костите ѝ, Стела леко се усмихна. Страхуваше се до смърт, но нямаше да позволи страхът да я управлява. Имаше план. Щеше да съблазни съпруга си.
Лежеше на ръба на леглото и краката ѝ висяха от долната му страна. Беше само по тънка риза и косите ѝ бяха разпилени по възглавницата. Ръцете ѝ бяха свити в юмруци отстрани на таза ѝ.
– Вдигнете ѝ фустата.
Двете прислужнички незабавно се подчиниха и я разголиха пред лекаря и съпруга ѝ.
– Разтворете крака, госпожо.
Стела прехапа устни и покорно отвори колене. Докторът коленичи, подхвана бедрата ѝ и ги повдигна да стъпят на ръба на леглото. Беше широко и шокиращо неприлично разтворена пред непознатите в стаята ѝ. Проверката за девственост беше задължително условие на съпруга ѝ. Унижението от прегледа трябваше да бъде изтърпяно пред свидетели, за да се предотвратят евентуални претенции от страна на недоброжелатели, че съпругата му е родила копеле. Не трябваше да има и сянка от съмнение, че встъпва непорочна и чиста в този брак и ще даде истински наследник на титлата и земите на Карстън.
Беловласият доктор намести очилата си, погледна я строго и ѝ нареди да не мърда. Пръстите му я разтвориха и тя извика, когато влязоха в нея. Заболя я, защото беше суха и натискът му я претри. Леко подскочи и се стегна, но не отвори очи и не понечи да свали крака. Хапеше устните си до кръв, но издържа внимателния оглед, който се проточи сякаш повече от необходимото, докато лекарят разтваряше с два пръста органа ѝ настрани, за да оголи химена и да провери целостта му.
Когато пръстите му се отдръпнаха, Стела изпусна задържания си дъх и понечи да свие крака.
– Не съм свършил – предупреди я лекарят.
Но какво още? Нима не бе достатъчно да я огледа така лъстиво разтворена пред съпруга ѝ, та дори и пред прислужничките, които седяха от двете страни на бедрата ѝ и се опитваха да дават вид, че гледат навсякъде другаде, но не и между краката на господарката си.
– Повдигнете бедрата ѝ към гърдите и ги дръжте разтворени и неподвижни.
Жените подхванаха свитите ѝ в коленете крака и ги вдигнаха, помагайки на господарката си да застане в искана поза за прегледа. Лекарят даде знак да ги разтворят и тя ги присви от двете страни на гърдите си.
– Достатъчно. Сега слезте още малко към ръба на леглото.
Стела се помести без никаква грация. Оголените ѝ задни части и органът ѝ застанаха достъпни там както за погледа на лекаря, така и за докосването му.
– Кога кървихте за последно? – попита я строго, докато се изправяше.
Стела прочисти гърло и се опита да си спомни. Каза му датата и той кимна, без да я погледне, сетне примижа, докато изчисляваше на ум.
– Според мен дамата е в началото на овулацията си или някъде в средата. В следващите един-два дни с голяма вероятност може да зачене, сър, ако разбирате какво искам да кажа…
Съпругът ѝ кимна с каменно лице. Отлично разбираше и състоянието на тялото ѝ идеално се вписваше в плановете му. Искаше да я заплоди възможно най-скоро и да си осигури наследник. В следващите два дни нямаше намерение да излизат от спалнята. Щеше да държи краката ѝ разтворени под себе си през цялото време, докато е буден.
Докторът извади от чантата си някакво дебело вретеновидно приспособление от метал и започна старателно да го маже с някакво мазно вещество. Стела го гледаше ужасена. Нали не се канеше да отнеме девствеността ѝ с това нещо? Погледна към сър Джон за помощ, но той стоеше изправен и спокоен, без да се помести. Тя усети как пребледнява от ужас, когато докторът се приближи с инструмента в ръка и пак коленичи на пода до долната част на леглото.
Пръстът му, мазен и лъщящ от веществото, което бе обрал в малка топка, се допря до цепката на дупето ѝ. Мъжът делово го размаза по нежния заден отвор и потърка мястото с палец. На Стела ѝ се прииска земята да се разтвори и да я погълне – сега, на минутата, ако е възможно, преди това, което докторът се канеше да ѝ направи, да стане реалност. Не можа да сдържи хленча си, когато пръстът му, дебел и месест, потъна в дупето ѝ. Лекарят я погледна строго и тя прехапа устни.
– Сдържайте се, госпожо! – нареди той с неодобрение и лека нотка на презрение, която я преряза като с нож. Тя все пак имаше благородно потекло и не беше свикнала с извратените манипулации, на които я подлагаше. Би трябвало да се отнася с повече разбиране към страховете и реакциите на тялото ѝ. Гневът не премахна чувството на пълно унижение, но го притъпи дотолкова, че да спре неволните ѝ вопли, докато пръстът му продължи да влиза и излиза от нея и да разпъва тесния ѝ заден отвор.
От срам и неудобство тя погледна към съпруга си. За един кратък миг мярна в очите му блясък, който не разпозна. Сър Джон облиза устни и леко ги отвори, като че ли възбуден от насилието, което лекарят упражняваше върху тялото ѝ, оголено от кръста надолу, присвито и разтворено, което слугините държаха здраво да стои неподвижно. После този спазъм премина и безстрастното изражение се върна, а стойката му стана по-изправена и стегната от всякога, сякаш съпругът ѝ отричаше пред себе си, че сцената, на която е свидетел, е нещо особено.
– Поемете си дъх, госпожо, и се отпуснете!
Лекарят извади пръста си от нея и почти веднага го замени с дебелия вретеновиден инструмент, който започва да потъва в нея от най-тясната си част към по-дебелата в средата. Стела не посмя да ахне, задържайки дъха си. Дупето ѝ го пое плавно и бавно, без всякаква болка. Натискът отслабна, когато инструментът влезе до средата. Стела бавно издиша и се опита да се отпусне, за да свикне с присъствието на това чуждо тяло в себе си. То я изпълваше и разпъваше и носеше странни усещания в нея. Всъщност, като изключим срама от самото действие и от това, че се случва пред свидетели, както и унизителната ѝ поза, усещането не бе наистина неприятно. В никакъв случай. Лекарят го извади донякъде и пак го вкара бавно и спокойно, докато тя хапеше устни. Неволно женският ѝ орган реагира със спазъм и някаква течност се изля между нежните ѝ долни устни, извън всякакъв неин контрол. Стела се засрами и стегна мускулите си там, за да скрие реакцията на тялото, което реагираше като чуждо.
Лекарят обаче не се изненада. Тя не бе първата му пациентка, която реагираше така на преглед от този тип. Избликналата между нежните устни на вагината ѝ сокове свидетелстваха за здрав сексуален апетит и развито тяло, което реагираше напълно адекватно. Сър Джон бе щастливец, че си бе взел такова чувствено същество за съпруга. Лекарят разтвори пак срамните ѝ устни за свое лично удоволствие и размаза с палец собствената ѝ влага по цепнатината и към изпъкналата в горната му част анатомична издатина, съсредоточие на женското удоволствие. Клиторът ѝ, както се увери със задоволство, реагира на докосването му като почти незабавно набъбна и се зачерви. Приток на кръв обагри светлата нежна кожа на гениталиите ѝ и младата лейди се задъха.
Лекарят с нежелание възвърна професионалния си вид и се отдръпна от вагината ѝ. Съпругът ѝ едва ли подозираше нещо, но бе извън всякакво приличие и етика да докара девствената му жена до първия ѝ оргазъм още преди брачната ѝ нощ. Такова нещо сър Джон нямаше да пропусне и скандалът би навредил на лекарската му практика. Но може би някой ден щеше да получи възможността да опипа насаме това красиво нежно тяло и да задоволи нагона, който го изгаряше.
Натисна инструмента навътре и го задържа така с цялата си длан, докато с другата палпира долната част на корема ѝ, за да провери състоянието на вътрешните ѝ органи. Вдигна поглед нагоре и леко примижа зад очилата, за да се съсредоточи в това, което напипва. Матката беше с нормална форма и големина и това изобщо не го изненада. Лейди Стела Карстън изглеждаше притежаваше отличното здраве на всяка шестнайсетгодишна девойка.
Със съжаление отдръпна инструмента от нея. Нежната роза на задния ѝ отвор остана само за миг разтворена и после се сви, сякаш се прибра в стегната пъпка. Достави си едно последно удоволствие да разтърка с пръст нежната сгърчена плът, преди да я изтрие с кърпата. Започна от вагината ѝ, като нарочно упражни натиск там и тя неволно подскочи. Бе леко възбудена и готова за мъжко проникване и ако беше на мястото на съпруга ѝ, щеше да я вземе веднага. Потърка я надолу към стегнатите задни части и изтри смазката, която бе използвал.
После кимна на жените, които придържаха краката на своята господарка и те ги оставиха да се свлекат, все още леко разтворени, и да стъпят на пода.
Докторът сви бедрата ѝ благоприлично, прислужничките плъзнаха фустата надолу да я покрият и ѝ помогнаха да седне. Стела беше леко пребледняла, неспокойна от реакциите на тялото си, но доволна, че унижението беше свършило.
Докторът миеше ръцете си в един леген. Съпругът ѝ стоеше с каменно изражение, леко подпрян на камината и видимо не издаваше нетърпението си да узнае резултата от прегледа. Същински аристократ, студен и дистанциран. В този момент Стела отявлено изпита страх от неговата непоколебима властност.
– Хименът е непокътнат – каза най-накрая лекарят, когато се извърна. – Съпругата ви е запазила добродетелта си.
Съпругът ѝ кимна. Той всъщност и не очакваше друго. Подложи я на това, защото бе длъжен. Наследието се следеше стриктно в неговия род и той не би позволил да изложи чистата кръв на Карстън на опасност. Имаше пълното право да разтрогне брака и да я върне на пастрока ѝ, ако прегледът бе удостоверил друго.
– Вътрешните ѝ органи са в задоволително състояние. Утробата ѝ е готова да поеме семето ви, сър, и не би трябвало да има проблеми да зачене и да износи здрав наследник.
Сър Джон притвори очи облекчено и отново кимна с благодарност. Освободи прислугата и лично изпрати доктора до изхода, без да погледне към леко треперещата на ръба на леглото му жена.
– Ако ми позволите, сър… – леко нерешително поде лекарят, като се извърна при вратата. – Бих подходил внимателно към съпругата ви, сър. Първият път е деликатно събитие.
– Благодаря за съвета, докторе. Така и ще направя.
Тя го чакаше и тръпнеше по тънката риза, която не успяваше да я стопли, въпреки горящия в камината огън. Беше останала седнала на ръба на леглото, но се изправи несигурно, когато той влезе и ѝ хвърли бегъл поглед. Устата ѝ беше пресъхнала, от бойното ѝ настроение и намерението да го съблазни не бе останало нищо. Страхуваше се от болката, която щеше да изпита след малко и от непознатите усещания, които предстояха.
Гърдите ѝ се очертаваха слабо под дългата и широка, но почти прозрачна нощница с панделка около врата. Джон се приближи до нея, спокоен и овладян. Като се наведе почти коленичил, пъхна длан под ръба на дрехата, която стигаше до глезените ѝ. Изправи се бавно, плъзвайки ръката си нагоре по прасеца ѝ, коляното и по външната страна на бедрото ѝ. Кожата ѝ беше гладка, мека, копринена и податлива под допира. Тя се скова, когато я погали с всичките си пръсти и премести длан по вътрешната страна на бедрото ѝ. Дишаше пресекливо срещу гърдите му. Гледаше го право в очите и не можеше да отмести поглед от властния му взор.
– Разтвори крака, Стела – нареди ѝ тихо, но сурово.
Подчини му се незабавно, без дори да осъзнава колко бързо тялото ѝ реагира на заповедта. За момент бе готова да изгуби равновесие и стреснато се хвана за рамото му. Пусна го веднага, когато осъзна какво прави, но съпругът ѝ посегна с другата си ръка и върна дланта ѝ на рамото си. Тя конвулсивно го стисна и изпъна гръб, когато усети как пръстите на другата му ръка търсят онова място в нея, което издаваше женската ѝ същност.
Джон погали леко цепката и се задвижи срещу нея нагоре и надолу, за да разтвори долните ѝ устни. Беше малко суха, след като лекарят бе изтрил влагата ѝ така старателно и изглеждаше ужасно стегната, а той чувстваше, че няма никакво търпение да я чака и да я подготвя за бавно, нежно проникване. От няколко седмици не бе имал жена и въпреки стриктните си принципи, които си беше наложил, когато наследи титлата от баща си, напоследък се улавяше, че се заглежда по прислугата, когато жените коленичеха с гръб към него, за да стъкнат огъня, а задните им части загадъчно щръкваха назад, карайки го да си представя какви са под фустите.
Пъхна пръст в нея и започна да я гали отвътре, гледайки я. Очите ѝ бяха светлосини, почти воднисти, и изглеждаха така, сякаш във всеки един момент е готова да се разплаче. Дори и сега, когато нежна руменина плъзна по скулите ѝ, изражението ѝ изглеждаше някак подплашено. Усети момента, в който палецът му, който разтриваше напрегнатата пъпка на входа на утробата ѝ предизвика у нея очаквания отклик.
Тя се подмокри внезапно и се изчерви, сякаш засрамена от реакцията на тялото си, която не можеше да скрие от него, но не сви бедра. Подчини му се напълно, макар да се чувстваше странно скована и сякаш извън в тялото си. Гали я още малко и я разтрива, за да бъде напълно сигурен, че този напрегнат уплашен поглед ще изчезне от очите ѝ. Когато тя неволно затвори клепки и потрепери, този път от силата на очакването и желанието, което не познаваше, Джон се отдръпна леко и извади пръстите си от нея.
– Свали си ризата.
Тя се подчини. Развърза панделката около врата си, борейки се с нея с изтръпнали пръсти. Като потръпна от хладния въздух, който погали разголената ѝ кожа, смачка плата при бедрата си и го набра нагоре, за да съблече дрехата през глава.
Остана напълно гола пред него, докато той бе още с всичките си дрехи. Неволно плъзна поглед между краката му, където бричът се опъваше. Порасналата издутина между краката му недвусмислено говореше за мъжката му похот. Преглътна сухо и бързо отмести поглед.
Съпругът ѝ подхвана брадичката ѝ и я накара да го погледне пак. Задържа погледа ѝ и взе ръката ѝ в своята. Сложи я на подутината и леко я притисна там. Стела ахна и цялата се изчерви. Джон я гледаше спокойно, с леко развеселено изражение. В крайчеца на устните му стоеше стаена усмивка. Освободи ръката ѝ, но тя не посмя да я махне от там. Неволно я раздвижи и усети как в отклик твърдата плът, ограничена от бричовете на съпруга ѝ, потръпва и нараства.
Мъжът неволно изсъска и дръпна таза си назад, дишайки тежко. Беше ли това болка? Не, беше реакция на удоволствие… Стела внезапно осъзна, че има власт над този непознат и тази власт бе женската ѝ привлекателност. Почувства се по-спокойна и по-силна, когато осъзна, че в предстоящия акт съпругът ѝ ще бъде не по-малко разголен и уязвим от нея самата.
Мъжът ѝ се отдръпна още, за да може да огледа тялото ѝ добре. Стела неволно изпъна гръб и вдигна брадичка, макар и леко да трепереше. Нямаше да му позволи да види уплахата, а само смелостта в погледа ѝ.
Гърдите ѝ бяха големи, добре оформени и навирени. Бяха стегнати и с малки розови зърна. Алвеолите почти не се забелязваха, толкова светли бяха. Коремът ѝ беше твърд, с леко изпъкнала извивка над пубиса, но без никаква тлъстина. Ханшът ѝ беше заоблен, с неочакван еротизъм на извивката към задните ѝ части. Женският ѝ орган се виждаше ясно с прибраните вътрешни устни, но набъбнал и влажен от погалването на пръстите му и леко зачервен, сякаш руменееше от моминския свян на собственичката си. Нямаше окосмение, което го бе изненадало приятно, когато слугините я бяха разголили за прегледа на лекаря. Не беше виждал никога така гол, сякаш беззащитен без космите си женски орган. Дори младите момичета, които бе имал, бяха окосмени, макар и слабо. Стела беше само на 16 и явно при нея те щяха да се появят по-късно, макар отдавна да бе навлязла в женската си сила, да кървеше с луната и да бе способна да ражда наследници.
Стела го гледаше с ясни очи, без да отмества поглед и само напрегната ѝ поза издаваше бурята в нея. Наведе се и я целуна, за да опита сладкия ѝ вкус. Тя разтвори устни и пое езика му. Задъхаха се и двамата и чак след доста време той успя леко потресен да се отдръпне от нея. Не реагираше като уплашена девственица, а само като жена, която няма много голям опит, но изпитва желание да бъде научена. Може би не бе направил чак такава грешка с този брак, в края на краищата. Но независимо дали ѝ харесваше борбата между чаршафите или не, той нямаше никакво намерение да сдържа желанията си сега, когато законът ги обвързваше в свещен съюз. Стела му принадлежеше и му дължеше пълно подчинение. Колкото по-скоро осъзнаеше този факт, толкова по-лесно щеше да ѝ бъде да се примири с удовлетворяването на мъжките му потребности. Негова задача – сега и в бъдеще, бе да изисква от нея покорството ѝ и безусловната ѝ капитулация да изпълнява съпружеските си задължения. Всяка нощ. По няколко пъти на нощ, ако изпитваше желание. Денем. Всякога и навсякъде, когато, както и колкото реши. Принадлежеше му.
Пое едната от тежките ѝ гърди в ръка и загали зърното ѝ, докато то се втвърди. Премести устни и обхвана другата ѝ гърда, мачкайки я между големите си длани. Контрастът между нежната ѝ бяла кожа и неговата по-тъмна и смугла бе приятен. Стела се изви до него и ръцете ѝ несмело се заровиха в косата на съпруга ѝ, докато той я целуваше и галеше тялото ѝ. Гърдите ѝ се напрегнаха и тя изохка от приятното усещане. Лека руменина беше завладяла кожата ѝ. Тогава мъжът ѝ коленичи между краката ѝ и езикът му се зарови във вагината ѝ.
Стела ахна, когато езикът му я докосна. Сграбчи го за раменете за опора и се повдигна на пръсти, за да бъде по-достъпна за устните на съпруга си. Единият ѝ крак неволно се повдигна и той го намести на рамото си. Сега цялата ѝ опора бе в неговото тяло, език и устни.
Не знаеше, че на света може да съществува подобно усещане. Езикът я погали, докато ръцете я държаха отзад и я притискаха леко, за да не мърда. Не, че тя имаше такова намерение. Краката ѝ се разтрепериха и тя изпита желание да полегне, но волята на съпруга ѝ беше друга.
Сграбчи косата му, неволно разрошвайки я и изпъна шия назад. Нова влага изби между краката ѝ и тя изпита странното усещане, че се изпуска. Мускулите ѝ отдолу неволно се свиха, но Джон нямаше никакво намерение да спре и скоро я накара да се отпусне напълно. Устните му я засмукваха, езикът му галеше цепката ѝ, правеше влажни топли кръгчета около пъпката на удоволствието ѝ, после той я облизваше и преглъщаше соковете ѝ, пъхаше език навътре, докъдето можеше да стигне и отново се заравяше в нея, покорен от женската ѝ миризма и топлина и напълно подчинявайки реакциите на тялото ѝ на своите действия.
Стела се изгуби в усещанията. Бедрата ѝ се разтрепериха от усилието да се сдържа, а тя сама не знаеше от какво се бои. Когато Джон пъхна пръст в нея, тя рязко извика и се изви под него, неспособна да се удържи. Напрежението се натрупа болезнено и когато той стисна клитора ѝ, все още галейки я и разпъвайки я отвътре, Стела избухна в спазми. Неволно смъкна крак от рамото му, сви бедра и плени ръката, която я измъчваше така сладостно. Кулминацията я заля с безпаметство. Извика, разтресе се цялата, гърдите ѝ бурно заподскачаха. Джон я наблюдаваше с усмивка на задоволство, но тя не го виждаше, защото беше затворила напълно очи, отдадена на оргазма си. Трябваше ѝ малко време, за да дойде на себе си и да се свести, вкопчена в съпруга си, който все още бе на колене пред нея. Погледна го с влажни, широко отворени очи, блестящи и задоволени. Това ли беше? Тайнството на сливането между мъжа и жената? А нея дори не я бе заболяло…
Неволно запротестира, когато той отдръпна ръката си и тазът ѝ последва движението. Отърка се в него, потръпвайки пак. Влагата ѝ обилно омокри опакото на голямата му длан.
– Ела.
Гласът му беше дрезгав от възбуда. Стела още притреперваше, когато седна послушно на ръба на леглото от едната му страна до купчината възглавници. Мъжът разтвори бедрата ѝ и се намести между тях. Лицето ѝ се озова право срещу подутината в бричовете му. Нямаше капка съмнение какво има намерение да направи.
Проследи с широко отворени очи как сваля дрехата си до коленете и мъжкият му орган се озова на сантиметри от устните ѝ. Изглеждаше напрегнат и много твърд. Пенисът му стоеше изправен напред и малко нагоре, леко извит в края, където главата се подаваше под изпънатата до пръсване кожа, която не можеше да удържи надебелелия му орган и изглеждаше тънка, нежна и почти уязвима в напрегнатата си голота. Джон стоеше, без да казва нищо и без да я направлява.
Остави я да обхване с разширените си зеници възбудата между краката му и когато тя неволно облиза устни, едва не избухна направо в лицето ѝ. Трябваше да успее да се контролира поне за малко, за да я вземе като истински джентълмен. Стела несмело вдигна ръка и го погали. Стонът му я спря за миг, но съпругът ѝ с дрезгав глас ѝ каза да продължи да го докосва. Помоли, не нареди. За първи път в гласа му имаше такова напрежение. Заради опита му да се сдържа звучеше така, сякаш бе обхванат от искрена болка.
Беше топъл, почти горещ. Много твърд. Потръпна и се изправи още малко, когато тя несмело задвижи пръсти по него. Някакъв женски инстинкт ѝ подсказа да стегне в пръстен плътта и тя задвижи пръстена нагоре и надолу с желанието да му достави удоволствие. Мъжът леко усука таза си, подсказвайки ѝ как да продължи. Стела се поколеба, но се наведе напред и несмело целуна главата, която ръката ѝ бе оголила, дърпайки кожичката над нея силно надолу. Имаше много нежна плът там, почти копринена на допир. Резкият преход от ствола на члена му преди оформената му глава бе еротичен и красив. Цепката на върха сякаш пулсираше и тя не се сдържа да я погали с език. Съпругът ѝ изсъска и неволно вдигна ръка към тила ѝ. Хвана разпилените ѝ коси с една ръка и тя притисна лице към слабините му.
Имаше особен вкус, който не можеше да определи. Облиза устни, хвана го по-здраво в основата и с почуда погали тежките торбички под нея, пълни с оплождащата сила на семето му. Несръчно, но с желание пое главата на члена му в топлата си уста и я облиза. Той потъна навътре, но ѝ остави време да свикне с усещането, преди да ѝ подскаже как да се задвижи, леко натискайки главата ѝ към себе си. Тя се подчини на почти неуловимата му молба. Едновременно помести пръсти по ствола на пениса му и го засмука навътре, доколкото можеше, без да се задави. Изглеждаше почти невероятно, но сякаш той нарасна още малко и се втвърди до невъзможност. Неволно го одраска със зъби и той изстена с нещо средно между болка и възбуда.
Чувстваше властта си над него, но както когато той бе на колене между бедрата ѝ и не бе злоупотребил със силата си, така и сега Стела усети, че не трябва да го измъчва. Плъзна ръка и обхвана стегнатия му задник и цепнатината между нея, както той бе направил с нея самата. Мъжът тихо, но несдържано стенеше и удоволствието бе изписано на лицето му. Членът му потъмня от нов приток на кръв. Главичката беше смущаващо безсрамна с яростночервения си цвят на оголена сласт. Стела го смучеше и го поемаше навътре в устата си, вадеше го навън, за да го оближе и да си поеме дъх, галеше го по цялата му дължина и отново го поемаше в себе си, приласкавайки го с топлина и влага. Когато няколко капчици се появиха на върха на члена му, тя очарована се наклони пак към него, за да ги поеме с език и да усети вкуса им.
Джон изсъска и се отдръпна. За момент имаше усещането, че жената в краката му е Катрин, но примигна и видението изчезна. Стела. Жена му беше Стела, дъщерята на Катрин. Тя сякаш се преобразяваше пред очите му от малка сива мишка, безцветна и безволева, в обиграна светска лъвица, вряла и кипяла в любовната игра куртизанка, разкрепостена и сочна като истинска жена, която напълно осъзнава властта си над мъжете. Очите му бяха разширени от невяра. Не бе очаквал младата му неопитна съпруга да прояви такова желание и умение. Всъщност, ако трябва да бъде напълно честен пред себе си, даже смяташе, че ще се наложи насила да я обладае. Макар тази мисъл да му беше донякъде неприятна, бе готов да изпълни дълга си и да я подчини по всички възможни начини.
Стела разбиваше по най-чудесния начин всичките му предразсъдъци за девствениците. Ако само бе знаел, че в кръвта на неопитността се крие такава невинна страст, отдавна щеше да се е отдал на разврат с всичките млади прислужнички, които му се предлагаха напълно достъпни, а той в своята проклета гордост на аристократ така глупаво бе отхвърлял толкова години. Загубени години, в които можеше да ги има без всякакви последствия. Почти се наруга, като си помисли за това, но Стела компенсираше всички пропилени моменти.
– Легни – побутна я леко и тя отпусна глава върху възглавницата. Леко разтвори устни в очакване и той я целуна томително и нежно, заигравайки се с езика ѝ и оставяйки и двамата задъхани и нетърпеливи за още, когато най-сетне се отдръпна от нея.
Набързо се съблече и разхвърля дрехите си където му попадне на пода. Но когато легна до нейното рамо, се насили да се сдържа още малко. Съвсем малко. Стисна зъби, за да устои и затова гласът му прозвуча грубо, когато ѝ нареди:
– Докосни ме.
Стела посегна към мокрия му от нейната слюнка член, дебел, твърд и червен, гордо изправен към корема му, но Джон поклати глава и нежно обхвана китките ѝ. Премести ги на гърдите си и я остави да свикне с топлината на кожата му. Тя се надигна, поколеба се само за миг и го изненада напълно, когато го обкрачи. Гърдите ѝ се повдигаха бурно над лицето му и той с наслада започна да ги гали и да опъва малките ѝ зърна, които се изпълниха с кръв от докосването. На свой ред тя плъзна проучващо дланите си по гърдите и корема му и се зарови в твърдите косъмчета.
Палците ѝ погалиха зърната му и се срещнаха с показалците, за да ги притиснат. Стоновете и на двамата се сливаха, докато тазът ѝ неволно се отъркваше с някакъв изначален женски инстинкт в твърдината на пениса му, заклещен в цепката ѝ. Главата му се показваше между допряните им един в друг пубиси. Всеки път, когато мократа ѝ вагина се притискаше към главата на неговия орган, той рязко изстенваше и губеше дъх. Ръцете им шареха по тялото на другия, кожата им беше настръхнала и зачервена в очакване.
Той прехапа устни, когато бе сигурен, че вече не може повече да издържи. Трябваше да я има. Сега. Да я обладае и да тласка в дълбините ѝ, докато тя изгуби свяст и започне да крещи името му. Напомни си да бъде внимателен, защото макар и да проявяваше този неочакван ентусиазъм да се слее с него, Стела всъщност бе съвсем невинна и щеше да я заболи, когато най-сетне проникне в нея. На моменти почти забравяше, че е девствена.
Надигна я върху себе си, прехапа устни и сведе поглед към онази точка от телата им, в която щяха да се слеят и да станат едно в извечния мъчителен стремеж на разделените тела да постигнат изгубената андрогинност. Натисна я, насочи пениса си на правилното място и тя се спусна върху му като валкирия с разпуснати коси и огнен поглед. Изглеждаше почти свирепа, когато в концентрацията си започна сантиметър по сантиметър да го поема в лоното си, смъквайки се върху неговия фалос.
Усещането беше крайно непривично, макар и желано. Чуждостта на твърдия му орган не принадлежеше на нейното тяло и тя неволно се сви, готова да го отхвърли. После започна да свиква с него, защото Джон не бързаше да я натисне още и върхът на члена му трептеше на входа, охраняван от тънката ципа на благочестието ѝ, без да прониква навътре.
Остави я сама да избере момента. Тя събра цялата си решителност. Затвори очи, потърси опора в него и преплете пръстите си с неговите. Джон я стисна окуражително. Очарован видя как се надигна над него и после рязко се натисна на члена му, оставяйки го да разкъса девствената ѝ ципа. Хименът ѝ лесно поддаде, но не и без болка. Стела извика и бе готова да се отдръпне, но се задържа неподвижна с вкаменени мускули и изкривено от болка лице. Дишаше тежко, но плитко, и се опитваше да се овладее.
Джон ѝ даде време, преди да ѝ подскаже, че още е в нея и е готов да ѝ достави удоволствие. Сви колене нагоре за опора и започна полека да се движи в нея. Видя, че още я боли, но естествената влага от предварителната им игра я бе подготвила за тласъците му и той се плъзгаше с все по-голяма лекота в нея. Стените на утробата ѝ бяха плътно прилепнали по члена му и го галеха в стегнатата си прегръдка, докарвайки го твърде бързо до онзи момент, в който нямаше да може да се сдържи да не се излее в нея.
Едва когато мускулите ѝ се охлабиха и тя с въздишка се отпусна, той си позволи да се задвижи по-бързо и да се забива по-силно в нея. Стела простена и изви гръб, опирайки се назад на ръцете си. Гърдите ѝ се вирнаха наперено с втвърдени от възбудата ѝ зърна, но далеч от обсега на устните и ръцете му. Задвижи се заедно с него, за да посреща неговите тласъци със своите. Нова влага избиваше от порите ѝ там долу и бе невъзможно мокра и гореща, сякаш вагината ѝ пареше, обхванала Джон така интимно в себе си. Потта направи кожата ѝ хлъзгава и тя се приплъзваше по също толкова мократа плът на съпруга си с лъстива лекота.
Задъха се, удоволствието полека се надигна отново в нея. Пръстът му неусетно се беше доближил до тайното ѝ място и разтриваше клитора ѝ в ритъма на тласъците. Усети момента, в който тя стигна до оргазма си – не така бурен, но продължителен и задъхан, и си позволи с няколко силни набивания да стигне до своя. Изпразни се в нея с дълбок вибриращ стон. Боже, колко беше стегната, гореща и тясна!
Сякаш безкрайно я пълни с живата си течност. Надяваше се да зачене още от първия път, макар да знаеше, че е почти невъзможно да се случи. Така или иначе това нямаше да бъде единственото им сливане нито тази нощ, нито през следващите. Засмя се на себе си и я обгърна с ръце. Още не бе излязъл от нея и вече мислеше за следващия път…
Тя се отпусна на гърдите му, надигна се леко, за да му позволи да се измъкне от нея и после почти заспа отгоре му, докато дишането ѝ постепенно възвръщаше нормалния си ритъм. Беше я изтощил. Галеше я леко по гърба, напълно задоволен и отпуснат. Осъзна без изненада как мъжкото му задоволство на самец, докарал половинката си да стене и да се извива от страст, се е настанило в слънчевия му сплит като топло, сгряващо го отвътре чувство. Бе изпълнил съпружеския си дълг като съвършен джентълмен.
Наложи се леко да я побутне, за да я накара да се извърти и да се сгуши в сгъвката на лакътя му. Зави и двамата с топлата завивка. Подмамен от дълбокото ѝ дишане, Джон скоро се отпусна и заспа. Ръката му почиваше на корема на съпругата му, където бе посял семето си и надеждата за нов живот.
По някое време през нощта тя прехвърли крака си над бедрото му и се притисна към него, търсейки топлината на тялото му. Пенисът му се надигна и се опря в още неизсъхналата ѝ вагина и се настани удобно там, където принадлежеше и където си беше у дома. Събудиха се и се сляха в тъмнината още веднъж, този път без излишно протакане. Той беше твърд, а тя още мокра и си паснаха като острие в ножница, толкова естествено бе да проникне отново в нея и да се излее със задоволен стон.
Заспаха пак прегърнати. Бавното им дълбоко дишане не се промени, докато слънцето не повдигна завесата на новия ден. Той дойде пълен с желания и копнежи, обещание за съвкупления и палави игри между брачните чаршафи на сър Джон и лейди Стела Карстън, неговата благоверна съпруга, майката на бъдещите му наследници.
Страхотен разказ. Поздравления на авторката
Мерси, но всъщност този го написах като форма на бъзик с популярната литература от този тип, която повсеместно се чете като розова лигня. Мислех, че си личи.
Ами Звезда. вродената еротика в теб, си е направила бъзик с теб, докато си правиш бъзик с популярната литература, поради което се еполучил по-добър разказ, от въпросните 🙂
Хубав е разказът и ми се вижда достоверен. Наскоро правих проучване за Едуардианския период, който е точно след Викторианския, та трябваше да изчета доста и за него. Включително как са се къпали, какви тоалетни са имали и т.н.
Поправете ме, ако греша, но мисля че разказът е викториански.
Продавате на разказа стойност, която не е предвидена по замисъл. Вярно е обаче, че са били правени проверки за девственост в аристократична Европа, макар че едва ли точно така, както са описани тук. Това е едно от условията за сключване на династичен брак още от Средните векове.
Жана Д’арк е подлагана два пъти на такъв тест, макар и не с цел брак. Веднъж от една графиня, втори път от монахини като част от съдебния процес. Говорим за 15. век, ако не греша.
Във Великобритания не е отменено изискването бъдещата съпруга на престолонаследника да е девствена. По времето на Даяна поне не е било, макар че и тогава, и днес едва ли се спазва по протокол.
Принцеса Мисако, днес вече императрица на Япония, е трябвало също да отговаря на това условие, наред с това ушите й да не са пробити и какво ли още не. Със сигурност е била подложена на гинекологичен преглед преди брака. Японците са… зловещо пунктуални.
Днес свързваме проверката за девственост с циганите, но не трябва да забравяме и обичая за благата ракия у българите. Все пак проверката се прави по време на акта и зависи от кървенето на химена. Което е малоумие, разбира се. Има толкова много причини жената да не прокърви първия път. Мен ме боля зверски, но нямаше кръв. След часове изхвърлих в тоалетната кърваво пихтиесто късче, което вероятно е било хименът ми. Партньорът ми не беше много умел, аз – недостатъчно възбудена, за да не ме боли, но кръв нямаше по нас.
Европа на 21. век е с една идея по-напред от Европа в Средновековието. Тънем в същата мрачина, но като цяло я обвиваме в префиненост. В Германия и Франция се предлага медицинска процедура за възстановяване на химена. Развитие му казват 🙁 За мен това не е решение, а задълбочаване на проблема.
За мюсюлманските страни изобщо не ми се говори. Забравили са цялото си цивилизационно развитие, което ни дава математиката, астрономията и медицината и предпочитат да тънат в гнусните си напъни за превъзходство над жената.
Разказът не знам дали е викториански, но явно съм го докарала по-достоверен, отколкото съм мислела. За мен е чист фетишизъм.
Както казваше Джордж Карлин, едва сме излезли от джунглата на тая планета. Макар да имаме претенциите да сме цивилизовани. Все пак, нещата са с една идея по-добре от преди (зависи и с кога сравняваме, разбира се, и с къде). Тука вече няма размахване на кървави чаршафи и блага ракия и на други места по света също не са популярни еквивалентните действия. В западния свят половете са равни пред закона. Жените притежават собственост. За арабския свят и на мен не ми се говори.
Да добавя, че днес в гинекологията при преглед на вътрешните органи в коремната кухина, ако жената е девствена, се използва именно инструмент, който се пъха в ануса й. Той повдига матката и позволява формата й да бъде опипана през коремната стена. Това е алтернатива на пръстите във вагината при тазов преглед на жена, която е имала полови сношения.
В разказа това е напълно достоверен преглед, стига медицината да е била достатъчно напреднала. 19. век ми се струва адекватен.
Ами, нямало чаршафи и блага ракия…
Напротив. Само че сега е бяла нощница и свекървата проверява петното с ракия. Ако е яркочервено, е кръв от химена. Ако потъмнее, не е. На момичетата им режат ноктите до дъно, проверяват и двамата с момчето да нямат остри предмети по себе си и после ги затварят да “свършат работа”, докато роднините слухтят. А не е прокървила, а я чака бой и ще я върнат. После цял живот срам. Циганите си спазват ритуалите. Гинекологичен преглед, па макар и пред свидетели, би бил по-щадящ.
А пък заради мюсюлманското нашествие в Западна Европа е страшно. Именно заради тези жени процъфтява хименопластиката. Там гарантирано жената ще прокърви “първия” път.
Чувала съм за такъв преглед, макар на мен никой да не ми го е правил. Предполагам, че не е трудно да се реализира при наличието на подходящ инструмент. Деветнайсти век ми изглежда напълно разумно за сетинг.
Между другото, какъв е фетишът тук? Май не се ориентирам добре във фетишите.
Имам предвид, че няма сред основното население. За циганите и мюсюлманите не знам.
Медицинският фетиш на самия преглед. Аз от това настръхвам. Намирам го за адски унизителен за жената, поради което може да бъде форма на възбуда като доминация над нея.
На мен такъв преглед ми е правен, бях на 16 и с цистит. Стисках ръката на сестрата до кръв. От тогава през какво ли не съм минала, но си избрах жена да ме преглежда.
Мюсюлманите у нас впрочем имат един ритуал, но не знам как се казва. Преди сватбата е, забулват момичето с червена кърпа като символ именно на девственост. Май някъде украсяват и ръцете й с къна, но не съм сигурна. Приятелка беше качила снимки. Не, че беше девствена, не. Съпругът й беше поне третият й партньор. Но пък родителите й много държаха момчето да е “от техните” и ги разделиха с приятеля й, че беше българин. Тя казваше, че има голям късмет с мъжа си, че е съвременен и не държи тя да е девствена. Не живеят в България.
Разбирам. С мен са се държали пренебрежително лекари, включително веднъж разни хора си се моткаха па терасата (клона на поликлиниката беше в апартамент), докато мен ме преглеждаха в прилежащата й стая. Но не са се държали доминантно. Имаше една жена-гинеколог, която беше говореше дръпнато (пак квартална) и много ме подразни, така че и жената не е гаранция, че прегледът ще мине добре за потърпевшия. Помня, че след нея се чувствах като изнасилена, макар нищо да не ми беше направила физически. После не дадох на гаджето да ме пипне, преди да се изкъпя.
П.С. Сетих се, мисля че „къна“ се казва ритуалът. Баба ми е ходила да гледа. Беше писала, че това е „вечерта срещу неделя преди сватбата“.
Къна геджеси, проверих го. Събират се само момичета. Вариант на моминско парти.
Да, някои лекари буквално те карат да се чувстваш като изнасилена, даже не е нужно прегледът да е гинекологичен. Факт. С годините изграждат цинично отношение към чуждото тяло като към предмет. Форма на самосъхранение, предполагам, но е и до манталитет.
Предпочитам доктор Хаус да ме преглежда пред тая. 🙂 Някои жени също могат да са много гадни, ако имат власт над другите.
За къната се сещам, че тогава се изважда и чеиза и идват всички съседки да го видят. Водят булката до мегдана, духа свещи, махат от тях цветята. После има и нещо като хоро (поне в тия села, за които аз знам), където идват и мъже.
За Хаус не знам, но преди една операция трябваше да ми направят кардиограма. Вдигнах 180 на 140, докато си свалях сутиена. Лекарят умря от смях, но беше внимателен и слава Богу, достатъчно възрастен и не особено привлекателен, че да не ми докара и аритмия. Бях на 36-37 тогава.
Наложи се да ме оставят полугола десет минути да се успокоя, за да ми отчете нормално кръвно и да ме пуснат за операция. Сестрата ми прави кардиограмата, докато той стоя с гръб до прозореца. После в операционната както майка ме е родила, но бяха само жени. До последно стисках палци анестезиологът да е жена.
В такива случаи се сещам за Ния от Железния светилник, дето една баба я преглеждаше, че е бездетна. “Някои като легнат, като ги барам, мижат като крави… Ти не си от тях, Нийо.”
Според мен е психологическо това при теб. Дали е мъж или жена, все можеш да изтеглиш късата клечка и да е някой кофти доктор.
Аз например един път се бях настроила да ме бодат в лявата ръка, отивам в лабораторията и ми казват „Дай дясната“. Трябваше да им обяснявам как не съм съгласна да е дясната, щото съм се подготвила психически за лявата. Накрая ме сложиха да легна наобратно.
Разбира се, че психологическо. На физиологично равнище реагирам на стресови за мен ситуации с рязко покачване на адреналина. Вземането на кръв го разбирам точно като такава ситуация.
Лил, беше ми приятно. Благодаря за размяната на мнения.
На мен също, Звезда. Ще ми е интересно да прочета още нещо от теб.
С търсачката могат да бъдат намерени всичките ми разкази (по автор). Иначе сред последните особено си харесвам “Йоана” и “Огнено”.
Приятно четене.
Здравей Звезда,
разказа е страхотен.Не е розов,но й да е доказваш ,че пишеш страшно възбуждащо.