Мечтайте си, келеши

Автор: Звезда

Категории: Анален секс, Фетиш

Училището беше смесено от три етноса, но класът – не. Нямаше как да съществува по-жалка сбирщина от 11 В. Никога, никъде. Бяха циганчета и при това само момчетии, яко ударени от хормона. Теодора Цветанова им преподаваше български от шести клас, но се пенсионира, когато нервите ѝ не издържаха да се разправя с тях.

Незнайно как в малкото градче се появи Елисавета Михайлова. Интересно с какво я беше привлякло СУ „Елисавета Багряна“ – с името, което съвпадаше с нейното ли, с възможността да натрупа опит, преди да се прехвърли някъде на по-добро място, или пък може би заради природата в този иначе затънтен край, в който рядко стъпваха външни хора. Местните, напротив, бяха петимни да се махнат, а училището беше, поне за повечето от децата, трамплин към по-добро бъдеще. Залягаха здраво и школото, което събираше деца от няколко села и по-малки градчета наоколо, се прочу не един и не два пъти с високите резултати на учениците си на матурите. Те избираха практични специалности – биология, химия, математика, физика… все неща, които ги отвеждаха в университети и в специалности с научен профил, далеч от хуманитарния. Излизаха лекари, инженери, дори учители. Повечето класове бяха гордост за класните си. Всички, освен прокълнатия 11 В. За назидание и за да не пречат на другите, директорът събра най-долната измет в маломерната паралелка. Като се пенсионира Цветанова, той се видя в чудо. Никой не искаше гаменския клас. Как пък всичките лумпени се пръкнаха в една и съща година и бяха от един випуск? Ще да е имало нещо я във водата, я във въздуха, че да се родят такива повредени. Кой знае коя атомна електроцентрала беше виновна този път.

Като видя снимката в автобиографията на Михайлова, Тодоров повдигна вежди. Че и хубава, освен и умна. Младичка още, но не и без опит. Беше преподавала в Мадан известно време, после три години се беше завряла в българско училище в някакво умряло село в Бесарабия, да се чудиш за чий го е дирила там… и намерила ли го е. Идеше с дипломите си, с високата си подготовка… направо университетски преподавател, а иска да се завре в Мораво и да я ядат свинете. Тодоров изцъка и подаде заявлението за работа на Василев. Не се изненада като видя как се ококори. Нямаше по-подготвен кандидат от нея. Впрочем, да не си кривим душата, тя беше и единственият кандидат.

– Няма що. Хубава е. Нашите пишлемета ще я изядат с парцалките.

– Ако не надуе корема до половин година, без да знае от кого, ей на!

Тодоров се подсмихна. Такава като нея и той не би отказал да изпраска, но нямаше нужда да си поглежда дебелия корем и оредялата бяла коса, за да си напомни, че е почти на 60 и на нищо не прилича. Най-много да умре от инфаркт, ако изобщо успее да вдигне дедовия.

– Няма смисъл да я вземаш, Тоше. Че ще я глътнат и ще я изплюят, едно на ръка. Ама после посред учебната година къде ще ѝ търсиш заместник? Тя такова нещо не е виждала. Баш 11 В да ѝ натресеш… не става.

– Да виждаш други кандидати? Само това е. От инспектората обещаха да насочат някои от по-младите за година-две и пак нищо. Барем мъж да беше… Язък за жената! Ама това е. Вземаме я и каквото ще да става. Ще ѝ помагаме, ще ги стягаме. То… ясно е, че и без друго от тях нищо няма да излезе, поне ще преподава и на другите класове и ще вдигне нивото по БЕЛ за матура. 11 В кучета ги яли. Без друго повечето едва връзват тройките. Само заради бюджета ги държим.

Умълчаха се. Никак не им се искаше да задълбават в темата за делегирания бюджет. Гадна работа. Колко училища затвориха в общината… И колко гнусни компромиси правеха учителите със съвестта си, за да пишат тройките на келявите циганета. То пак добре, че ги натискаха да идват изобщо на училище, че след осми клас повечето не се и вясваха, а и преди това трябваше едва ли не да им се молят. В циганската махала на града беше повод за гордост лапето ти да изкара 12-ти клас и родителите ги караха да идват, за да покажат пред турските и българските си съседи, че не са по-долу от тях. И тук-там наистина се пръкваха съвестни деца – читави, умни, с достатъчно амбиция да поискат да се измъкнат от калта на село, пасенето на овцете и краденето на буркани с туршия от селските изби. Не и в този клас обаче, въпреки старанията на учителите. Но какво да се прави – и те трябваше да си имат класен.

Така, без повече обсъждания, Елисавета Михайлова стана част от колектива на СУ „Елисавета Багряна“ в град Мораво и класна на 11 В.

Височка. Не много слаба, но с тънък кръст, стегнат от впита блузка и вталено сако, които подчертаваха щедрия ѝ бюст. Полата – също плътно по бедрата, до под колената, с малка цепка встрани. Убийствени токчета. Косата на кок, очилата с дебели рамки, а под тях – сериозни очи, обрамчени с внимателно положен грим. Излъчваше класа. От първия ден се носеше така и до края неизменно, без да обръща внимание как изпъква сред колегите си, повечето от които идваха по дънки, най-много по панталон и памучна блузка. На жените им стана антипатична от пръв поглед (че как иначе!), а на мъжете – мокър сън (и тук без изненада). Хлапетата до едно млъкваха, като я видеха, почудени че това видение изобщо съществува.

Колкото и да е странно, Михайлова не се оплака нито веднъж. Водеше си класа, преподаваше. Такава тишина в нейния час нямаше в ничий друг. Какво правеше, как го правеше, никой не знаеше. Все така едва връзваха тройките нейните от 11 В, но мируваха. Противно на всички очаквания, Михайлова не потърси помощ от колегите си мъже, справяше се съвсем сама с нейните гамени. Как ли? Пълна мистерия.

А всъщност ето как…

Още в първия час даде български имена на всичките и отказваше да ги нарича инак. Нито веднъж не обърка новите им имена. Гледа в дневника Ибрахим, Хасан… дига Иван и Христо. Още тогава беше на косъм да скочат да я бият. Как ѝ се размина? Мистерия, бе. Сигурно защото беше толкова хубава и никой още не можеше да вдене какво им говори. Или защото бяха толкова потресени от наглостта ѝ, че въобще и не помислиха, че може да говори сериозно. Ама ей на. Сериозна беше. Така си останаха: Петър, Михаил, Васил, Тодор… и точка. Имаше някакви изкилиферчени Джеймс, Оливър и Патрик в други паралелки – и те под ножа. Кръцна им имената, сякаш пишките им накълца, барабар с топките. Никой от учениците ѝ не повдигна въпроса пред родителите си или пред другите учители. Свикнаха с новите си имена и към средата на срока вече охотно отговаряха на тях, даже и помежду си почнаха да се обръщат така един към друг.

Беше строга. Никакви усмивки, никакво шикалкавене. Режеше ги на половин дума и така ги слагаше на място, че те неволно млъкваха. При това – без да повишава глас. В първите часове се упражняваха да я наддумват и не успяха. Скачаха, перчеха ѝ се, чисто физически се опитваха да я „смирят“, обаче как да ѝ се опрат, като бяха до един хърбави и само двама-трима ѝ стигаха на ръст.

На втория ден Петър реши да ѝ пусне ръка. Отърка се едно хубаво в нея, обара я отзад. Елисавета Михайлова се извъртя светкавично и му залепи такъв шамар, че Петър отхвръкна. По бузата му се отпечатаха пръстите ѝ и малки драскотини от дългите ѝ нокти. Докато Петър се окопити, тя вече го беше блъснала с цялата си сила и той внезапно вече я гледаше отдолу нагоре. За повече авторитет Михайлова го и срита. Като псе го срита. Обувките ѝ бяха със заоблени твърди върхове и Петър заскимтя, като го ритна в ребрата. Присви се, изгубил дъх и не успя да си предпази слабините, когато токчето ѝ ги нацели. През бликналите в очите му сълзи едва можа да ѝ се примоли да спре да го удря в пълната тишина, която настана в класа.

– Ставай. – Тя извъртя поглед отегчено, сякаш всеки ден ѝ се случваше да нарита нечий цигански задник. – Изправи се пред класа и се извини, че прекъсна часа ми. Следващия път няма да спра, докато не те скопя. Знаеш ли какво значи думата, Петре? Виждам, че знаеш. Сега я напиши на дъската и ѝ направи разбор. За домашно ще напишеш двайсет изречения с нея.

– Ама…

– Тихо, Петре. Да не те карам и текст от двайсет листа да напишеш.

Михайлова се обърна към класа и ги изгледа презрително.

– Не знам как сте си разигравали коня преди, но аз не съм нито Цветанова, нито някой от другите ви учители. В другите часове правете каквото искате, но в моя ще пазите приличие и тишина! Да не ви показвам опаката си страна, че отдавна не съм имала удоволствието да насиня топките на цял клас! – изгледа ги, докато повечето преглъщаха и накрая наведоха глави в неволно уважение.

И просто ей тъй се свърши с опитите да я сложат на място. Може да бяха всякакви, но от сила разбираха. Михайлова не се даваше и им взе уважението. Насила го взе, ама и те някак очаровани ѝ го дадоха. Чудно нещо как и в другите часове взеха да се държат по-прилично и като цяло, леко си оправиха и успеха. Не достатъчно, че да стане нещо от тях, но все пак толкова, колкото да не ги изключат от училище за нисък успех. Директорът си отдъхна. Поне тройките бяха заслужени… почти.

„Егати мацката. Ако ми падне, как ще я еба. В устата. Ох, майкоууу. В сладката ѝ курвенска устичка между тия начервени устнички… Мммм…“

Отнесе се да си представя как Михайлова коленичи пред него на мръсния дървен под и с усмивка го разкопчава, за да му извади пишката. Гали го и го гледа право в очите, докато той набъбва бързо в ръката ѝ до кокал. Тя пъшка от желание да го има в устата си, но той не ѝ разрешава още. Моли му се. Той кимва важно и тя с благодарност се навежда към скута му и го лапва. Представя си как облизва главичката на кура му и се изплюва върху нея. Гали го надолу, стиска му топките и мърка, докато го смуче. Наслаждава се да има хуй в устата. Михаил ѝ изръмжава нещо и тя с покорство бърза да изпълни заповедта му. Насилва се да отвори гърлото си и Михаил прониква навътре, докато носът ѝ не се завира в космите му. Тя се дави, но той я стиска отзад за врата да не мърда и примижава от кеф. Мокра и топла, устата ѝ се свива и отпуска върху хуя му и го докарва до лудост. Червеното ѝ червило е почти изтрито по кожата му, но когато я пуска да си поеме въздух, контролирайки бавното ѝ отдръпване по ствола му, очите му ще изхвръкнат от гледката как устните ѝ се разтварят и обграждат стегнато плътта му.

Не му пречи да си представя, че е дълъг и дебел и бърза да потули мислите за малката си пишка. Предпочита да си мисли, че е надарен като истински мъж и че тя го умолява да свърши в устата ѝ, за да опита спермата му на вкус.

Михайлова никога не е виждала такова голямо парче и пъшка от кеф, докато се движи в нея. Той вече е на крака, стиска разпуснатата ѝ коса в шепа и направлява движенията ѝ. Навътре-навън. Чука я в гърлото и курвата се кефи неистово. Бързо му идва и е готов да я напълни със сперма. Докато се чуди къде да свърши, вече е примижал и се набива до корен в устата ѝ. Спермата му се излива дълго, очите ѝ сълзят и са изпъкнали от нуждата да си вземе въздух, гримът около очите ѝ е размазан. Чернилото тече надолу. Михаил обаче е мъж и му харесва да я държи така на колене и да гледа как се дави със спермата му. Пуска я едва когато посинява. Тя се дави и кашля, от устата ѝ хвърчи бяло, а той се хили и гледа победоносно съучениците си, на които очите им са изскочили от удивление. „Виждате ли“, ще им каже, „как се ебе курва…“

„Баси парчето е Михайлова… С тия парцали кого заблуждава? Курва, бе, курва отвсякъде. Глей как се е наконтила. С тия токчета… Бас ловя, че отдолу е по жартиери… Как се надървих, не е истина…“

Михайлова бавно сваля ципа на сивата си пола и я плъзва надолу с едно единствено движение на ханша. Класа, пичове. Бедрата ѝ са налети и гладки, без дори едно-единствено косъмче. Носи жартиери, закопчани за тънък червен колан на кръста ѝ, и никакво бельо, което да разваля силуета на съвършената ѝ като кройка пола. Путката ѝ е обезкосмена, само с тънък „мустак“ отгоре – закачливо оформено местенце, до което допирам нос, преди да разтворя властно коленете ѝ и да завра език в ароматните ѝ гънки.

Чудя се откъде знам такива сложни думички, когато съм такъв абсолютен простак. Сигурно е от дрогата, която изшмърках преди часа. Кара ме да се чувствам умен и силен. В останалото време съм като в мъгла, но сега се чувствам така, сякаш имам целия свят в краката си…

Но избирам да коленича пред Михайлова. Съвършество. Тая жена има вкус на море, поне така си представям, че мирише морето. Завирам си езика навътре и тя стене, докато леко се олюлява на високите си токчета. Смилявам се над нея и ѝ разрешавам да легне на бюрото. Тя се отпуска назад само за миг, преди да се вдигне на лакти и да впери влажен поглед като на юница в мен. Знам, че ме иска. Толкова ме иска, че е готова на всичко, за да ме има. Само че аз с курви не лягам. Имам си принципи. Грубо я разтварям пак и тя вирва крака във въздуха. Токчетата ѝ са някъде над главата ми. Почвам да ѝ обработвам путката. Михайлова охка тихо и се извива под пръстите ми. „Вкарай ѝ пак език, Асене!“, подвиква ми Христо. Подсмихвам се самодоволно. Сега ще видят тия как се рендосва путка. Завирам се целият в нея. Смуча я, насилвам я да се разтвори пред втвърдения ми език, чукам я така, докато набъбва и соковете ѝ вече не могат да бъдат спрени и почват да се стичат надолу. Търкам я с пръст и дишам дълбоко срещу нея. Устничките ѝ са светли и нежни и тя цялата е бяла и чиста, като недокосната.

Досега съм чукал само два пъти, но не е нужно другите да знаят, нали? Ангелинка… е, да, де, другото ѝ име е различно, но… свикнах да ѝ викам Ангелинка. Мургава и слаба, от нашите, с изпъкнали стави и едни несъразмерни дълги длани и ходила… сякаш ебах някакво странно животно. Путката ѝ беше черна, само отвътре малко по-светла. Викаше, че е я боли, но аз не я пуснах, докато не ѝ пръснах черешката и не потече кръв. Тя ме ритна и се измъкна, а на мен ми спадна. После ме избягва доста време, но оня ден я сгащих на тясно и я натиках в женската. Не посмя да гъкне, за да не ни чуе някой, но все пак цялото училище разбра и сега ми се носи славата на женкар. Никой не знае, че всъщност свърших още като си наврях пишката в нея, без изобщо да успея да се спра. Какъв ебач съм аз… Но сега няма да мисля за Ангелинка и как се изложих като тиквеник.

Сега рендосвам Михайлова… Курвата вика моето име… истинското. Не съм сигурен, че го помни… Но ще запомни кога е свършила от цигански език! Старая се и я докарвам до там, че да се разплаче и да ме моли да я довърша. Великодушен съм. Казвам ѝ, че ще стане нейната, ако ме оформи за четворка тоя срок. „Да“, крещи Михайлова, „да, имаш я… само ме накарай да свърша! Моля ти се…!“. Е, как… завъртам бързо език в нея, смуча я и я дразня, но вече съвсем насериозно, докато соковете ѝ са ми омазали цялото лице. Стискам клиторчето ѝ с два пръста и сред аплодисментите на целия клас Михайлова крещи в агония, докато ми се празни в устата… Ей тва путка да ти хвърля пръски сок не го очаквах. Тресе се цялата и я подхващам, за да не се изсули от бюрото. Като вдигам доволен поглед, засичам Тодоров на вратата. Сега я втасахме. Директорът ме поглежда сериозно, преди да огледа разкрачената Михайлова. Приближава се и плъзва дебелия си пръст между устничките ѝ, докато тя го гледа обезумяла. После го облизва. Кимва. „Браво, Асене. Ще стане мъж от тебе!“.

…  

„Тодоре, Тодоре… изгоря! Виж я как те гледа… Говори нещо, ама аз пак не чувам, само кимам като идиот… Само за сладката ѝ сливка си мисля. Какви ли са ѝ циците на допир? Тва сичкото в сутиена не може да са подплънки…“

Сгащвам я между бюрото и дъската и я натискам да се свлече на колене. Бъркам ѝ в пазвата изотзад, докато махам фибите и ластиците от косата ѝ. Тя се пръсва по гърба ѝ я аз я улавям в шепа. Държа я за косата, опъвам я назад и очите ми срещат нейните. „Съблечи се“, казвам ѝ и докато мигна, вече е чисто гола.

Циците ѝ са големи и стегнати, не като на майка ми, на която приличат на доячка и са виснали до пъпа. Тя си ходи гола вкъщи като се баньоса в неделя, а някой път и баща ми чат-пат съм виждал да я оправя и тогава бозките ѝ се тресат като виме на крава. Крия се, но те са наясно, че съм ги виждал. Не им пука. Гледам, защото се чудя къде трябва да го пъхна, когато… Но няма да мисля за това. Все някой ден и на мен ще ми пуснат, нищо, че съм такъв пъпчив нещастник и не мога две изречения да вържа с по-малко от трийсет грешки. На краварките не им пука дали знам къде се слагат тъпите запетайки.

Сега в краката ми е Михайлова… Не смее да ме погледне от страх. Карам я да си стиска циците и тя го прави. Какви са щръкнали и едри тия зърна… Стискам ги здраво и ги опъвам, а тя вика от болка, но търпи, защото знае, че сега е моята кучка. Моята кучка няма право да се дърпа. Дигам я за зърното нагоре и я подпирам на дъската. Дърпам ѝ бедрата назад и влизам в нея, голям, твърд и възбуден, от раз. Кучката е мокра. Поема ме без проблем. Завирам ѝ го рязко, за да я заболи, но тя е разработена от куровете, които чука за пари.

Тодоров със сигурност я лашка всеки ден в кабинета преди часовете. След часовете ходи с оня мухльо по физическо, дето е по-хърбав и от мен, но сигурно го харесва, защото няма пъпки по гърба. За малко да се почеша, но се спирам. Знам, че никоя няма да ми пусне, ако види колко ми е гнусен гърбът, но баща ми вече ми е уредил булка от съседното село. Ще не ще… ще ми легне и ще си разтвори краката, къде ще иде. Скоро ще стане на 14 и ще правим гюрюлтия.

Да се върнем на чукането на Михайлова. Набивам ѝ го от раз. Тя е мокра и топла. Стискам я за бозките и тя пъшка, но не знам от кеф ли е или е от болка, защото не ѝ виждам лицето. Искам да я чукам отзад като кон…

Баща ми не ми дава да доближавам животните, откакто веднъж ме завари да се опитвам да го навра на една коза. Но сега чукам Михайлова. Михайлова…! Мисли за Михайлова, бе… Макар че козата… Забрави за козата и за баща си, бе, келеш, че ще ти падне пишката!

Чукам я, тя пръхти под мен и се гъне, а аз я обарвам навсякъде. Пращя я толкова дълго, че когато най-сетне се празня…

„Мамка му, свърших в гащите!“

„Проклети онанисти… Сички я гледат и се барат. Под чиновете им куровете им са опънали едни палатки… Михайлова се прави, че не забелязва, когато ги вика на дъската. Седят като насрани. Ей го, Владимир пак се изпразнил в гащите и се чуди как да го скрие… А аз, ако само ми падне тая… Довечера ще я причакам и…“

Тъмно е, но лампите огряват криво-ляво калната улица. Михайлова върви бавно, гнусливо си избира пътя, за да не затъне и да не си нацапа патъците. Слага отгоре някакви найлони, но те ѝ пречат да върви като е кишаво и кално. Хлъзга се. Не ходи с галоши тя, нали е гражданка! Появявам се и тя с благодарност приема да се държи за мен, докато кавалерски я измъквам от трудния участък. Тя върви и си гледа в краката, без да внимава накъде я водя. Докато се усети, вече я натискам към сеновала на дядо Пеньо. Той недочува, а от двете му страни къщите са празни. Михайлова се дърпа, но с няколко шамара я озаптявам и тя мирва. Луната се показва дотолкова, колкото да я виждам като сянка в тъмното. Кожата ѝ белее. Хиля се. Бас хващам, че на мен само зъбите ми виждат и бялото на очите. Кюмюр съм! Пипам я по лицето и я шамаросвам още веднъж, задето циври. „Млъквай“, казвам ѝ. „Отваряй уста!“. Хуят ми е в нея и я помпя за кеф, преди да я накарам да застане на четири крака на мекото сено. Тя ми казва нещо, моли ми се, но не ѝ обръщам внимание и я блъсвам силно. Надявам се да си е одрала хубавото личице. Плаче, но стои мирна, докато ѝ вдигам курвенската поличка и ѝ свалям прашките. Сграбчвам я отдолу и тя писва като ѝ дърпам здраво космите в шепа. Когато обаче пъхам два пръста в нея, намирам я потекла като последната курва. Ама така не е забавно.

Искам да я боли, кучката, както мен ме боля като ми насини топките. Оттогава като я погледна, и ми се спаружва хуя.

Но сега, като стискам белналия ѝ се в тъмното задник и я чувам как плаче и ми се моли, ми е твърд като камък. Решавам да ѝ го начукам там, където слънце не огрява. Стискам я здраво и почвам да я насилвам. Михайлова пищи и ме моли, но аз съм по-силен от нея и курът ми почва да я пори. Обаче ми е сух, тя е тясна и ме боли и мен, а тя почти не поддава. Почвам да я удрям по задника, стискам я, щипя я и я наричам курва и путка. Тя реве от унижение, когато си го завирам в путката ѝ, колкото да си смажа хуя. Знае, че аз знам, че е мокра, а само курвите се мокрят, когато ги насилват. Харесва ѝ. О, да, харесва ѝ Петър да я пори и даже почва да пъшка от кеф, но тая няма да я бъде…

Вадя го и го разтърквам по халката ѝ пак. Този път е мокър от смазката ѝ и почва да ѝ влиза с по-голяма лекота. Тя вие от болка. Хуят ми е огромен и толкова дълъг, че влиза сякаш цели минути, докато тя се опитва да се отпусне. Вътре е меко и топло и с движенията си набивам лайната ѝ навътре, но не ми пука. После ще я накарам да ми го оближе. Обзалагам се, че ще ѝ хареса. Чукам я, без да ме е грижа дали на нея ѝ е кеф. Всъщност искам да я боли. Задникът ѝ пари от ударите ми, путката ѝ джвака, като я пипам там, но аз само я дразня. Издръжлив съм. Не като оня път, когато…

Не мисля за оня път. Сестра ми няма да каже на никого, щото мъжът ѝ ще я спука от бой, че съм я чукал. Пък и аз бързо свърших в нея и все едно не е било. Не мисли, казах! Довечера пак ще я еба, ако нейният е в кръчмата. То кой ще разбере… Мама ще се мълчи, а баща ми най-много и той да я опъне…

Михайлова се дърпа, защото още я боли, но след някоя и друга минута се успокоява и замира. Главата ѝ е наведена покорно надолу, сякаш най-сетне се е примирила. Стискам я здраво, когато спермата ми се изстрелва в нея. Когато се измъквам, от задника ѝ се носи неприятна миризма и тя се изпърдява леко, сякаш въздиша. Удрям я самодоволно и я карам да се обърне. „Смучи, курво“, казвам ѝ. „Оближи ми хуя!“. Тя се тресе от плач, но спадналият ми омазан кур влиза полека в устата ѝ…

„Не мога да спра да мисля за тая… Дали се чука с някого? Или има от ония изкуствените хуйове и вечер с тях…? От ония, дето в порното… Дали ще ми даде да я чукам в гъза, докато си е навряла вибратор в путката? Че кой ще я пита, де… Като я опъна, няма къде да мърда… Сичко ще ми даде! Че иначе… бой!“

Михайлова е цялата овързана с въжета и виси от тавана на салона по физическо. Краката ѝ са разтворени широко в страничен шпагат и всички виждаме, че я боли от позата, но от устата ѝ, в която съм натъпкал шал, се чува само някакво мучене. Очите ѝ са мокри, но аз нямам милост. Тя е чисто гола, путката ѝ беззащитна за ударите ми. Бия я с гъвкава линия там и тя вика приглушено всеки път, когато се стоварва върху нея. Цялата тресе въжетата и понякога се завърта около оста си. Нареждам на Тодор и Асен да я държат неподвижна, докато се забавлявам да редувам ту циците ѝ, ту путката ѝ. Когато я развързвам, тя няма сили да стои на краката си. Цялата се тресе в ръцете им. Кимам им и те я довлачват до козата за висок прескок. Просват я там и задникът ѝ се белва към нас, докато тя прегръща козата и хлипа.

Решавам, че и отзад трябва да я понашаря малко, но този път искам да е с нещо по-болезнено от линията. Приготвил съм се и скоро пръчката свисти във въздуха, преди да се стовари по кожата ѝ. Михайлова се гърчи и крещи приглушено, но момчетата я държат. Когато се задъхвам, решавам, че ѝ стига толкова. „Ще слушаш ли, путко?“, питам я. Тя кима като обезумяла и аз махам шала от устата ѝ. „Да, Василе, ще правя, каквото ми кажеш!“. „Всичко ли, кучко?“. „Всичко, Василе, всичко!“. Доволен съм. И тя като всяка женка е имала нужда някой да я понатупа, за да я сложи на място. „Ще те чукаме всички, Михайлова – предупреждавам я почти нежно, макар че тя не може да види лицето ми. Наслаждавам се сега, когато е толкова покорна. – Ще духаш отпред, докато те порим отзад. Ще те чукаме, докато путката ти посинее, а дирникът ти се разпори, ясно ли е? Сега се протегни назад и си разтвори задника за мен, кучко, и ми благодари, че ще те чукам първи… като те разтегна, после няма да усещаш хуйовете на другите…“. Тя ми благодари и бързо протяга ръце назад, за да се разтвори. Анусчето ѝ е стегнато и хубаво и аз примирам от кеф, докато я мажа с вазелин. Ще я поря без кондом и искам да ми е мазно около хуя. Пъхам грубо пръсти навътре, разтягам я. Милостив съм, че ще съм първи. Хуят ми е голям като на баща ми, с голяма глава. Ще я боли. Вика, когато я насилвам, но виждам, че скоро почва да ѝ харесва, докато тласкам в нея. Отпред ѝ застава Антон и тя му го лапва. Звуците ѝ на удоволствие се сливат с ритмичните пошляпвания на плът в задника и в устата ѝ. Пълним я със сперма почти едновременно, преди другите да почнат да ѝ се изреждат… Кучката свършва толкова много пъти, че накрая се налага да я вържем, защото вече не успява да се държи на краката си и все се свлича от козата…

Всъщност, няма нужда никой да знае, че никога не съм виждал гола жена и не съм ебал. Задникът ми се свива болезнено и курът ми спада, когато се сещам как Косьо пъдаря от Раневци ме сгащи веднъж на реката със свалени гащи. Оттогава му лапам и гълтам, за да не ме оправи, както ми се е заканил, и да ме разпори отзад… С неговия хуй, ако ми го навре, няма да мога да си седна на задника дни наред. Предпочитам да си мисля за Михайлова, отколкото за Косьо пъдаря с вонящия на пърчовина хуй, но неприятното усещане ме боде всеки път, когато се сетя, че ми се закани утре да ме намерят с Весо горския и да ме пукнат от ебане. Ще трябва да се скрия някъде и да паса овцете от другата страна, в дола, за да не ме намерят. В събота и неделя няма как да откажа на баща ми. Ще ме бие, ако не изкарам стадото… Дали ще боли, когато ме порнат? А може и да е хубаво, а?

„Искам да ѝ се изпразня на лицето, а после да я накарам да си търка путката, докато свърши… Чакай, това Иванина от 10 клас ли е, която ѝ носи дневника? Ох, письоооо…“

Михайлова стои с оголени цици на колене и ме търка, докато Иванина си сваля дрехите. Карам я да коленичи от другата ми страна и двете започват да ме лижат и смучат и да си ме подават една на друга, докато езиците им често се преплитат. Хвърлят си лъстиви погледи и си стискат циците, докато аз се чудя дали да се правя, че не ми харесва и дали да не ги накажа, че се държат като курвите, каквито са…

Иванина ми отказа няколко пъти и като ѝ кажа нещо, се прави, че не ме е чула, а веднъж в стола нарочно се извъртя да говори с Оливър, така де, с Георги, и му прави мили очички, докато аз стърчах като глупак до стола ѝ. Прави се на недостъпна, курвата. А бе, нейната мама, ти на кого…?!

Сега обаче Иванина е на колене, чисто гола, както ѝ казах, че искам да я видя. В празната класна стая кожата ѝ свети като огряна от слънце. Много е хубава… Михайлова и на пръстчето ѝ не може да стъпи, нищо, че циците ѝ са големи и ми харесва да ги мачкам. Избирам този първи път да свърша на лицето на класната, както съм си го представял толкова пъти… Но после карам Иванина да изближе всяка капка, докато курът ми бавно почва пак да се дърви. Изобщо не съм приключил с тях двете.

Иванина подскача леко и сяда на чина ми, а аз минавам зад нея и почвам да я барам по цицките. Харесва ѝ. Отпуска се назад върху гърдите ми и охка от кеф. Класната си е все така на колене и само я насочвам какво да прави. Тя се облизва палаво и обхваща пълните бедра на Иванина, кара я да сложи ходила на ръба на чина ми и ги разтваря колкото може по-широко. Гледам с разширени очи как Михайлова ближе девствената путка на Иванина и я кара да скимти от кеф. Нареждам ѝ да не спира, докато не я накара да свърши и почвам да целувам най-красивото момиче в училището. Не искам никога да свършва тоя ден… Иванина палаво скимти и ми хваща кура с малката си ръка. Иска ме… Оставям я на мира, за да може да диша и се откъсвам от устните ѝ, когато тя свършва задъхана. Блъскам нетърпеливо Михайлова настрани и не обръщам внимание, че пада по гръб и краката ѝ се разтварят лъстиво… Знам, че иска да я еба, толкова ми е навита, че путката ѝ тече, но имам очи само за Иванина. Моята Иванина…

Хуят ми е пак изправен и твърд, чак болезнен, и аз нямам търпение да го топна в путката ѝ. А тя е толкова мокра и разтворена от оргазма ѝ, че почти не ме усеща, когато преодолявам препятствието на пътя ми, нещо се къса в нея и после потъвам лесно до дъно. Иванина изохква, мускулите ѝ ме стискат отвътре. После полека се отпуска и ме оставя да я изчукам. Знам, че ѝ е за първи път и оня мърляч не може да ѝ го е набил, както се хвали.

Моята Иванина ще учи химия, иска да става там някаква в София или в Пловдив, но ще избере да остане с мен и да живеем заедно, защото ме обича. Баща ми има към 100 крави и повече от 200 овце, ще има място и за нея у нас. Чукам я и си мисля как ще го правя ден след ден, докато ѝ напълня корема, после пак и пак… Искам голямо семейство. Аз съм расъл сам. Ще я държа бременна, докато забрави, че някога е искала да ходи в София и да учи… Мястото на жената е под мъжа, не ѝ трябва да знае повече от него… Стига ѝ, за да пасе кравите.

Еба я все по-силно, докато тя се извива под мен и стене името ми и ми става все по-хубаво и по-хубаво…

„Мамка му да еба, ще трябва да изчакам междучасието, за да се завра в тоалетната и да си бия чекия, иначе няма да издържа и следващия час… Пустата му Иванина!“.

„Наведи се, рожбо… Наведи се и ми ги покажи тия бозки… А така! Ох, курвичке… Знам, че много ти се иска…“

Баща ми я стиска между коленете си и тя върти очи обезумяла. Казах му, че ми вика Валентин и той полудя. Ей ся ѝ еба мамата! Извлича я за косите и я просва на двора. Наритва я и после ѝ съдира дрехите. Окото ѝ се подува и бързо почна да посинява, докато баща ми я обкрачва и я стисва между силните си бедра. Михайлова реве на четири крака. Твърдият изронен асфалт на площадката разранява коленете ѝ и те кървят, но на кого му пука. Не и на мен. Баща ми ми нарежда да мина отпред и да ѝ го подам в устата. Михайлова тихо хълца, но е толкова пребита, че няма сили за съпротива. Свикнал съм баща ми да оправя така майка ми и леля и затова не ѝ обръщам внимание. Ще ѝ мине. Тя отваря уста и за първи път си навирам хуя в нещо различно от собствената си ръка. Не смея да питам тати дали само там ще ми разреши, щото много я искам да я порна и в путката.

Веднъж почти успях да накарам Таня да си свали гащите и да видя как е отдолу, но Тодоров мина по коридора и побързахме да се скрием. Така и не ме огря. Гледам порно на телефона и си търкам кура в един чорап. Искам да видя путка на живо, но ме е срам да гоня женските. Малък ми е пишокът и ще ми се смеят като го видят.

Сега, когато Михайлова беше така просната пред цялото училище, исках много да я изчукам в путката пред всички. Татко обаче я държа, само колкото да види, че му се подчинява и после той мина зад нея. Смъкна се, разкопча се и си извади грозното парче. Гледам го със завист и се чудя кога и моето ще порасне толкова…

За малко да ми спадне, но стискам очи и продължавам да си представям…

Михайлова не издава и звук, когато баща ми ѝ го натиква отзад. Почваме да я лашкаме напред-назад между двамата и я чукаме дълго, докато най-накрая не се изпразвам върху изплезения ѝ език. Стискам я злобно и я карам да преглътне. Татко още дълго я чука, зверски и грубо, докато аз не мога да устоя на изкушението и минавам отстрани, за да гледам как бялата ѝ путка се разтваря за големия му черен хуй и издава смешни звуци. Директорът стои отстрани и се бара по кура, а съучениците ми до един лъскат и ме гледат с уважение, когато баща ми ми отстъпва топлото място на нейната путка и аз потъвам в нея… Аз съм мъж и най-накрая еба… Само дето се налага тати да я държи, за да ми пусне, че и първо трябва да я пребие, но какво от това… Аз съм мъж! Еба!

– Какво ви става на всички, бе? Гледате като телета. Приберете всичко от чина и си оставете само двоен лист и химикал. Да видим какво сте чули от днешния урок. Колкото изкарате, толкова ви оставям за срока! Келеши с келеши… Аз им говоря като на хора, те ме гледат влажно и кой знае за какво си мислят… Келемета!

Елисавета се усмихна мръсно на себе си, напълно наясно с какво са им пълни мислите. Само да ѝ дадяха една-едничка причина и с радост щеше да им навре недоебаните мисли там, където слънце не огрява, но откакто претрепа оня мръсен неграмотен циганин, другите се скатаваха и не ѝ създаваха проблеми. Докато тя със сигурност здраво побъркваше изтрещелите им хормони…

Като ги остави да „работят“, а всъщност да се пулят умно с предчувствие за добре завъртяната двойка за срока, Елисавета се обърна с гръб към класа. Докато гледаше грозния буренясал двор, си позволи да се размекне. Чертите на лицето ѝ се отпуснаха и дори устните ѝ леко се повдигнаха нагоре. Иван идваше утре. Не се бяха виждали от няколко месеца, че той много работеше. Бяха се разбрали да не ходят по други, колкото и да е трудно да издържат тази една година. Беше тест за отношенията им. Иван го беше поискал и тя се съгласи.

Застана по-изправена и притвори очи, докато се наслаждаваше как при движението ѝ големият плъг се намести в задника ѝ. Беше си го сложила, за да се поразшири след дългата суша. Иван обичаше да я чука там и без съмнение утре щеше първо това място да „посети“ – готово за него или не. А Елисавета искаше само най-доброто за Иван… За нейния хубав силен мъж, който чукаше като машина и я докарваше до такива оргазми, които щяха да накарат жалките пишки на нейните ученици да се сбръчкат от завист и срам… То и без друго топките им бяха колкото стафиди, колко да са им големи пишките? Със сигурност не и като на Иван… това животно…

Боже, как ще изкара така? Усещаше как бельото ѝ се мокри и леко стисна бедра. Клиторът ѝ се отърка в мократа набрана материя на дантелените ѝ прашки и няколко приятни тръпки плъзнаха по възбудената ѝ от очакването кожа. Потърка леко бедра едно в друго, сякаш се наместваше, и се наслади на пулсирането на клитора си и на лекото изтръпване там. Беше много възбудена, но трябваше да потърпи… Иван ѝ забрани да свършва сама в последните няколко дни преди идването му, за да го посрещне готова да му се метне на кура.

Елисавета се стегна и примижа от тръпките във вагината си, преди да се овладее и да се обърне към класа. Дано тъпите циганета не усетеха по миризмата ѝ колко е разгонена. Понякога си мислеше, че имат изострени сетива като на някакви зверчета. И същите инстинкти – искаха само да я минат, нищо повече. Мечтайте си, келеши… Аз искам истински мъж между краката, не някой миризлив некъпан недорасляк с мозък колкото орехче и още по-малка пишка… и утре ще да го имам.

Утре…!

Rating: 5.00/5. From 1 vote.
Please wait...