Мормони. Част двадесета: Без контрол

Звезда

Автор: Звезда

Категории: Несъгласие/Умствен контрол, Фетиш

Предупреждение: в поредицата има прояви на унижение, насилие, инцест, медицински фетиш и екстремни сексуални практики. Не четете, ако това ви отвращава и не правите разлика между фикция и реалност. Не приемам тези практики за нормални вън от разказите, освен като ролева сексуална игра с доброволно участие на страните в нея.
Конкретно в тази част сексът е малко и почти никакъв, играта на контрол – повече. Предупредени сте.

Наблюдавах с притворени клепачи как приятелят ми обикаля кабинета си като лъв, затворен в тясна клетка. Рядко го виждах толкова извън себе си, така опасно неконтролируем.
– От всички…! – той изсумтя раздразнено и прокара ръка през гъстата си коса. Имаше нужда от постригване. Беше се понакъдрила около ушите и над челото му. За момент се разсеях, докато гледах лицето, красиво като изсечено в мрамор, но после догоних мисълта му – … не е възможно да са чак толкова некомпетентни. Акцията ни струва много, Евън. Страшно много. Пари, репутация и да бъдем честни – може да свърши изключително зле за всички нас, да дискредитира не само общността и мен, но да хвърли сянка върху цялата Църква.
Кимнах му спокойно. Беше прав. Да вкара нелегално жените беше дръзко решение и изискваше контрол и дисциплина на много нива. Както и ресурси – от всякакъв тип. Фалшивите документи бяха най-малкото. Жените трябваше да бъдат обучени и стриктно контролирани до края на живота си, за да не им се даде и най-малката възможност да стигнат до властите. Не едно нещо вече се беше объркало. Виждах как напрежението съсипва приятеля ми.
– Дори не всички са годни за служба, Евън! Платихме такава висока цена за вноса и инвестираме огромни средства да ги възпитаваме! Ще мине поне година, докато успеем да ги обучим достатъчно, за да служат. А проклетите каналджии просто са събрали няколко курви… Как да оправя всичко това, как?! Докарали са ми и девет деца, Евън! Девет нямат дори петнайсет!
– Ейнджъл… – държах гласа си равен и спокоен, макар напрежението да се отразяваше и на мен. Бяхме заедно в това. – Можеш да ги отделиш от другите и да ги изпратиш в контролирано сиропиталище. Или – вдигнах пръст, за да не ме прекъсне, – да им намериш семейства още отсега.
– Осиновяване?
– Не се ли сети за това? – Бях изненадан. Не бях виждал приятеля си толкова разконцентриран, че да не успее да реши такъв елементарен проблем. Беше изгубил обичайното си хладнокръвие и това бе гледка, която предизвикваше искрен страх. Контролът му се изплъзваше. – Ейнджъл, не може наистина да си изгубил способността си да мислиш. Човече! Няма непоправими неща! Просто раздели децата. Да, ще минат години, докато пораснат достатъчно, за да служат, но това е само в плюс – ще бъдат обучени по-лесно. Децата са гъвкави. Езикът, обичаите ни… ще ги усвоят съвсем естествено. По-трудно ще се пречупят възрастните.
Той спря до бюрото си и се подпря с две ръце на полираната до съвършена гладкост повърхност. Главата му беше сведена надолу. Не можех да понасям да го гледам така угрижен. Почти… изглеждаше като пораженец. Потръпнах от тази мисъл. Не и Ейнджъл.
– Ейнджъл? Има ли и друго? Обучението им е в ход, нали?
– Дори не можеш да си представиш… Изпратил съм четирима от лекарите за постоянно в центъра. Не успяват да се справят с всичко. Това са повече от 70 жени, за бога! Не разбират почти нищо от това, което им се говори. Непокорни са, наказанията са непрестанни и въпреки това… сякаш свикват с тях. Основният проблем е езикът. Нямаме преводачи. Нямаме и достатъчно учители – наложи се да моля другите общности за помощ. Изпратиха няколко жени да им преподават, но това може да бъде само временно – жените трябва да се върнат в семействата си. Освен това засега не виждам напредък с езика. Като деца са! Непокорни, хаотични… Мисля, че щяха да са по-щастливи, ако бяха изпратени да проституират, отколкото да се покорят на нашите порядки.
– Разбирам. А сексуалното им обучение започнало ли е?
Ейнджъл изсумтя и вдигна поглед.
– Не точно. Хигиена на тялото, подготовка и мастурбация, това е всичко. Поведението им е по-големият проблем.
– И религията, може би?
– Да, и религията.
Раменете му се свлякоха.
– Мислех, че са свикнали да се подчиняват на мъжете?
– Така е. Но все пак не идват от дълбокото Средновековие. Повечето са тръгнали от бедност, за да нахранят семействата си. Няколко идват от малки села, бащите и чичовците им са ги продали, но са малко, а останалите…
– Девствени ли са?
– По-младите. Да кажем… около две трети от всички. Останалите са отворени.
– Това не е лош процент, Ейнджъл. Даже напротив.
– Евън, платихме за чиста стока! Обида е, че изобщо има жени над двайсет-двайсет и четири години. Обида е, че някои от тях дори са раждали!
– Мамка му!
– Да, мамка му! Как да тренирам послушание у повредена стока?
– Спри да ги наричаш стока. Грозно е.
Той повдигна вежда и ми се присмя.
– Не, наистина…!
– Трябва да ги видиш със собствените си очи, Евън. Абсолютно разпасана пасмина. Не мога да намеря решение и подход. Трябват ми още хора и свеж поглед. Погледни ме! От седмици не спя, не чукам като преди, не мога да мисля! Трябва да ми помогнеш. Това не може да продължава повече.
Замълчах и се вторачих в леко треперещите му ръце. Никога не бях виждал приятеля си в такова състояние.
Помежду ни се настани мълчание. Мислех.
– Добре. Ще ти помогна. Но първо искам да съм сигурен, че ще оставиш контрола в моите ръце. Пълно доверие, Ейнджъл. Можеш ли да го направиш?
– За всеки друг – не. С теб – да. Имам ти пълно доверие. – Отговорът му беше стегнат и бърз. – Какво предлагаш?
– Ще изготвим план. Ще решим заедно всички проблеми – точка по точка. Ще започнем от най-належащите. Преди това обаче… – изправих се и сложих ръце на раменете му. Трябваше малко да се надигна, за да погледна в очите на приятеля си. – Кога за последно са те дисциплинирали, Ейнджъл? – попитах с тихо съчувствие.
Реакцията му беше мигновена. Шок. Той се поотдръпна и изви устни в невяра.
– Ти сериозно ли? Мамка му, Евън, сериозно ли?!
– О, да, приятелю. Сериозен съм.
Оставих тишината да натегне. Адамовата му ябълка подскочи няколко пъти. Гневът се събираше под сключените му вежди.
– Ти си извън контрол, приятелю. Ръцете ти треперят, изгубил си съня си. Сам го каза. Опасен си в това състояние. Много, много опасен. И нямам предвид, че бесовете те карат да бичуваш секретарките си и да насилваш момичетата преди отварянето им… Да, знам за това, знам! Замълчи и ме чуй, без да ме прекъсваш. В името на приятелството ни, Ейнджъл, замълчи! – поех си дъх и стиснах по-силно раменете му. Бяха като камък под пръстите ми. – Можеш да направиш някоя непоправима глупост. Общността се крепи на силата на пасторите, пасторството е институция, а ти… сега си слаб.
Почти прошепнах последната дума. Знаех, че ще го заболи, но знаех също и че съм прав. Не виждах друг начин.
– Трябва ти дисциплина и самоконтрол. В момента си се нагърбил с твърде много отговорности и се огъваш под тях. Сам би видял решението, ако не беше толкова заслепен от мъжката си гордост. Ако ставаше въпрос за съпругата ти или някоя от наложниците ти, за жена от паството или дори за коригиране на поведението на някой от братята… щеше да постъпиш точно така. Лично. Дисциплина, наказание, контрол.
Не отместих поглед. Познавахме се от години. Ако аз не можех да издържа на взора му, Господ да ни е на помощ!
– Свърши ли?
Поклатих глава, внезапно почувствал се изморен.
– Не, не съм. Сам знаеш обаче, че съм прав. Няма какво да добавя. Трябва ти дисциплина, Ейнджъл, дори и на теб.
– Прекрачваш границата, момче!
Вдигнах вежда, внезапно развеселен.
– О, „момче“, така ли? Напомням ти, че не само съм по-голям от теб, но и че имаме един и същ ранг, приятелю. Ако не ти харесва това, което чуваш, добре. Премисли го. Знаеш къде да ме намериш. Два дни, Ейнджъл. Само два дни. Ще бъдат достатъчни.
Отдръпнах се леко от него и погладих копчетата на ризата му, преди да отпусна ръце. Плъзнах длан към предната част на панталона му.
– Виждаш ли? Възбуден си, Ейнджъл. Искаш го.
Челюстта му се стегна, докато го масажирах през плата. Кръвта запя във вените ми, пенисът ми се надигна в отговор.
– Върви си, Евън. Докато не превърна срещата ни в нещо, което няма да ти хареса.
– Да ме чукаш ли искаш? Да ме разпориш? Да ми свършиш на езика или в гърлото? – дразнех го и знаех, че водя опасна игра. – Не ми отговори на въпроса, Ейндж. Кога за последно са правили това с теб?
– Знаеш кога – изплю.
Кимнах. Знаех. Дори докато ни обучаваха младшите пастори рядко дисциплинираха Ейнджъл. Харизмата му, силата му, цялото му поведение излъчваше такъв авторитет, че дори изнасилването на вързаното му тяло се превръщаше в акт на смелост. Бичуването не можеше да го сломи. Понасяше да използват тялото му с едва овладяна ярост, която превръщаше отговорниците на мъжките общежития в незрели пъпчиви момченца. Донякъде това бе изградило характера и поведението му, бе развило способностите му. Не го бяха пречупили въобще. Но може би трябваше. Сега се налагаше. Смирението бе решение.
– Каза, че ще ми се довериш напълно. Подчини ми се. Остави контрола настрани за два дни. За нищо повече не те моля. Два дни дисциплина и ще излезеш като друг човек. Знаеш го.
Кожата му се зачервяваше, очите му, диви и опасни, блестяха. Галех го достатъчно леко, за да не може да свърши в ръката ми и достатъчно силно, за да го държа на ръба.
– Не си играй с мен, Евън. Ще се опариш.
– Знам, човече… знам.
Отдръпнах се и оправих дрехите си. Опитах се да успокоя възбудата си. Винаги съм желал Ейнджъл. Никога не съм го имал, макар веднъж да бях на колене пред него. Благоговеех пред ръката на Бог, която беше надарила тялото и ума му с такива изключителни черти. В общежитията го използваха, за да обучават младежите да служат. Членът му беше средство, волята му – начинът. Съмнявам се някога изобщо да е разбрал какво удоволствие ми достави да изцедя семето му и какво огромно впечатление правеше още тогава на всички нас, които неминуемо се влюбвахме в него. Беше изключителен човек и пастор, а сега имаше нужда от моята помощ. Бях длъжен да му я дам.
– Върви си.
Кимнах.
– Помисли върху предложението ми.
– Върви си.
– Ейнджъл…
– Излез оттук, Евън! – изрева и стовари юмрука си върху бюрото. – Не отговарям…!
Жените отвън стояха на работните си места сковани и пребледнели. Кимнах им спокойно и ги отминах.
– Сара! – догони ме викът на Ейнджъл. – Ела тук!
Виковете на болка започнаха още преди да сляза по стълбите до долния етаж.

– Имам няколко въпроса – гласът му беше тих, някак успокоен. Сърцето ми подскочи. Усетих, че е взел решението си. Кокалчетата ми побеляха върху слушалката.
– Слушам те.
– Теб кога… имам предвид… Някой прави ли това за теб?
Не ми беше трудно да бъда откровен.
– Да. Подчинявам се и служа на всеки няколко месеца. Понякога по-често, понякога по-рядко. Когато почувствам нужда. Последно преди две седмици. Кожата ми още се възстановява – добавих с нотка на хумор.
– Какво е…? Чувството?
– Фокус, Ейнджъл. Оставям всичко за времето, в което съм с господаря си. Оставям решенията и отговорностите на него. Превръщам се в нищо. Фокусирам се само върху това да му служа. Когато приключим, а той определя кога съм готов, се връщам обратно към задълженията си с повече разбиране и възстановен самоконтрол. Не може да се опише напълно. За мен не е ново – така ни обучаваха в общежитията, но за теб ще е шокиращо, галенико на съдбата. Ще трябва да го приемеш. Просто е. Оставяш мислите си, същността си. Пристъпваш към това гол и беззащитен, напълно открит. Нямаш представа колко хубаво чувство е това. Знам, че имаш нужда от това, иначе не бих ти го предложил.
– Ти ли… – поемане на въздух, –… ще поемеш контрола?
– Да. Ако ми се довериш. Мога да те изпратя при моя господар, но мисля, че ако го направя лично, ще е по-смиряващо за теб. Никога повече няма да си същия, това мога да ти го обещая.
– Къде?
Стиснах очи и вдишах дълбоко. Да!
– В дома ми. Чакам те.
– Мога да дойда след няколко дни.
– Не. Ще дойдеш веднага. Давам ти шест часа. Разпредели задълженията си и постави нещата си в ред. Ако не дойдеш навреме, ще ме принудиш да те накажа. Разбираш ли това, Ейнджъл?
Гласът му беше тих и спокоен, но не и покорен. Още не.
– Да.
– Добре. Правилата ще ти бъдат обяснени на място. От този момент очаквам да се обръщаш към мен с подобаващо уважение. Правилното обръщение е „господарю“ или „сър“. Когато пристигнеш, ще те посрещне съпругата ми. Ще държиш очите си сведени и покорни, няма да ме поглеждаш в очите, нито когото и да било в домакинството ми. Ще се подчиниш на Елена сякаш се подчиняваш на мен, защото тя ще изпълнява моите заповеди. Когато си готов, ще ме чакаш в залата за дисциплина да приключа със задълженията си към жените си. Ще започнем още тази нощ. Готов ли си да ми се довериш?
– Да.
– Да, какво?
– Да, сър.
– Върви да се приготвиш. Имаш шест часа да си довлечеш стегнатия задник и ти предлагам да побързаш.
Мълчание. После тихо:
– Да, сър.

– Правилата на господаря: пълно и незабавно подчинение. Спазване на стриктна анална и орална хигиена, тялото ти трябва да бъде напълно обезкосмено. Подготовка преди всяка дисциплина. Днес ще получиш подготовката от мен, но понякога ще я извършваш сам или господарят ще те подготвя лично. Ще стоиш на колене с разтворени крака и изправен под прав ъгъл гръб. Ръцете отзад. Ако трябва да се придвижиш някъде, ще го правиш на четири крака със задник във въздуха и глава по-ниско от торса. Няма да вдигаш поглед без позволение. Нямаш право да еякулираш без разрешение. Ще сдържаш виковете си, когато те дисциплинират, доколкото това ти е възможно. Ще бъдеш обучаван на послушание и контрол. Ако господарят реши, ще го удовлетворяваш с уста или със задника си. Ако свърши в устата ти, ще преглътнеш и ще го почистиш. Ако почете задника ти, когато излезе, си длъжен да задържиш семето му вътре, докато той не ти разреши да се почистиш. Ще оближеш пениса му и ще му благодариш, че ти дава възможност да му служиш. Извън подготовката ти се забранява да докосваш собственото си тяло и пениса си. Забраните важат докато господарят не те освободи, дори това да означава за период извън дисциплинарната сесия. Ще почистваш лично всички играчки, които използва с теб, както и уредите. Ще бъдеш връзван, бичуван, използван сексуално единствено за удоволствие на господаря. Ще бъдеш записван с видеокамера и записите ще бъдат използвани от господаря по негово усмотрение. Ще бъдеш обучаван и наказван насаме с господаря или пред други хора. Ще бъдеш обучаван и наказван от господаря или от други хора, които той избере. Нямаш право да откажеш подготовка, обучение и наказание. Само господарят контролира и решава кога, къде и колко. Само господарят ще прецени кога сесията ти ще приключи. Ще се обръщаш към него с подобаващо уважение – „сър“ и „господарю“, а към мен с „госпожо“. В отсъствието на господаря аз съм твоята господарка и се подчиняваш на мен. Обръщението към теб е „Пеперудка“. Това е името, на което ще отговаряш. Разбираш ли, Пеперудке? Разбираш ли всички правила?
Лицето му бледнееше, челюстта му беше стегната. Затвори очи и кимна бавно.
– Да, госпожо… разбирам. Приемам всичко това и ще се подчинявам, докато господарят не реши, че е достатъчно.
– Добре, Пеперудке. Сега се съблечи. Докато си тук няма да са ти нужни дрехи.
– Сега? – засмях се с глас на изражението му. Камерите уловиха нотката на неподчинение и на чист ужас, когато хвърли поглед към отворената врата зад гърба си. Улицата беше тиха, но все пак имаше достатъчно движение. Един поглед нагоре над стъпалата към фоайето щеше да даде идеален изглед на минувачите към уважавания пастор Ейнджъл, който се съблича в късната следобедна светлина.
– Да, сега. – Елена го гледаше търпеливо и властно. – Трябва ли да ти напомня, Пеперудке, че си тук по собствено желание? Съгласи се с правилата, но още при първата задача проявяваш… несъгласие. Заслужаваш наказание!
– Аз не… Извинете, госпожо, но… може ли да затворя вратата?
– Не. Вратата ще остане отворена, докато се събличаш и като наказание още петнайсет минути след това, докато стоиш на прага със задник, вирнат към улицата, за да може всеки порядъчен мъж и жена да видят, че си недостоен да влезеш в дома на господаря си.
Ейнджъл преглътна. Извисяваше се над съпругата ми, но о, Бога ми, с всяка следваща дума се гордеех все повече с нея. Тя не трепна.
– Погледът, Пеперудке. Очите долу. В началото ще бъда търпелива с теб, но те съветвам да не изпитваш границите ми.
Очите им се сблъскаха. По лицето на Ейнджъл се бореха всякакви чувства. Най-силното от тях бе осъзнаването, че може би прави грешка. Беше само на косъм да не се подчини и да си тръгне. Знаех обаче, че като мъж на думата си той ще остане до края и ще даде всичко от себе си, за да служи добре и да ми позволи да го дисциплинирам, за да върне контрола над себе си. Това, което не бе очаквал, беше Елена. Не очакваше, че ще трябва да се подчини изцяло на жена. Достатъчно трудно му беше да се довери на мен, но жена… Цялото му същество се огъваше от гнусотата да бъде подчинен на нея. Той, който не беше научен изобщо на подчинение, сега трябваше да се съблече пред една долна слугиня, по-нисша от върха на обувките му. Да сведе поглед пред Елена бе първото му пречупване. Мисля, че в момента, в който избра да наведе очи, той осъзна колко трудно ще бъде за него всичко останало. Той бе доминиращ, а сега трябваше да бъде подчинен. Щеше да се съпротивлява и да мрази себе си до последно.
Пое си дъх и го задържа, после решително започна да се съблича. Елена го спря.
– Застани с лице към улицата, Пеперудке. Искам да виждаш всеки минувач, който се спре, мъж или жена, които са свидетели на твоето подчинение.
– Да, госпожо.
Пръстите му бяха стабилни. Съблече се без излишна суетня, но и без да се бави излишно. Не отлепяше очи от улицата. Ейнджъл нямаше как да знае, но бях режисирал идването му. Градът не беше изцяло на мормонската общност, както беше неговият. Шефът на полицията обаче беше наш. Беше отцепил по две преки във всяка посока и минувачите, всички до един, бяха мормони, получили съответните инструкции. Бяха ми верни и щяха да запазят пълна дискретност. Ейнджъл трябваше да получи урок по доверие и смирение, но това не означаваше, че щях да изложа авторитета му на риск.
Отначало сякаш никой не забеляза отворената врата и високия, добре сложен мъж, който се събличаше в рамката от светлина. После спря първият мъж. Изгледа го с почуда. По лицето му бавно се разля усмивка и той подсвирна. Започна да подвиква мръснишки коментари. Лицето на Ейнджъл пламна, челюстта му бе толкова стегната, че можеше да си потроши някой зъб. Покрай първия минувач се събраха още няколко. Минаха две ученички и се изкискаха. Две жени им изшъткаха и бързо ги подбраха да вървят нататък, но не и преди да огледат добре голото тяло на събличащия се мъж. Оставаха му само чорапите и бельото. Отпред се беше събрала малка тълпа, когато той затвори очи и с яростно движение плъзна палци под ръба на бялото бельо. Дръпна ги надолу и ги прекрачи. Тълпата изригна в одобрителни възгласи при вида на отпуснатия му пенис и стегнатото, силно тяло. Няколко жени също се спряха и започнаха да се смеят в шепите си.
Ейнджъл стоеше като окаменен, изправен, горд, все още несломен. Огромният му член висеше отпуснат в гъсто гнездо от косми. Дори и така изглеждаше заплашително. Без всякакъв свян минувачите долу започнаха да го коментират. Ейнджъл беше свикнал на съвсем други реакции и този подигравателен смях, откритото обсъждане на достойнствата му, бе болезнено напомняне къде му е мястото и че контролът му е напълно отнет. Ръцете му се бяха свили в юмруци. Разтрепери се от истинска ярост, когато няколко телефона се вдигнаха с насочени към него камери. Нито един не записваше истинско видео, но той нямаше как да го знае.
Елена го остави така за около половин минута, преди да го докосне по рамото и да му напомни тихо:
– Чорапите, Пеперудке. После коленичи с разтворени колене и вдигнат към улицата задник. Челото в пода, ръцете изпънати напред с длани една до друга и прибрани пръсти.
Изглеждаше като болен, докато се навеждаше и сваляше чорапите си. Сгъна прилежно дрехите си, без да посмее да срещне погледа на никого от шумните зяпачи. Елена ги взе от ръцете му и ги заключи в шкафа.
– Знаеш какво да правиш, Пеперудке. Не ме карай да ти го казвам още веднъж.
Тялото му трепереше от притока на адреналин. Знаех какво му коства да го направи и изпитвах едновременно жал към него и решителност. Беше правилно. Той имаше нужда от това унижение, за да се пречупи по-лесно. Бях му обещал два дни, само два дни, но това, което не му казах, бе, че вероятно щеше да изгуби всякаква представа за времето, докато го обучавах и дисциплинирах. Щеше да остане тук колкото е нужно за негово собствено добро.
Ейнджъл се завъртя и неохотно се свлече на колене. Дишаше трудно, владееше се с усилие. Мускулите му бяха стегнати и неподатливи. Неимоверно бавно, насилвайки се, пасторът се поклони в краката на Елена. Челото му опря в пода и остана така. Плъзна дланите си напред и изпъна пръстите си. Прибра бедра към корема си, разтвори колене. Членът му тежко се отпусна надолу, задникът му се вирна открит и разтворен. Тълпата беше почти неконтролируема. Мъжете яростно подвикваха мръсотии и обещания, мнозина се смееха, чуваха се и женски гласове. Валяха неприлични предложения. Задникът му беше изложен беззащитно пред тях и беше само въпрос на време…
Един мъж се отдели от другите и бързо изкачи стъпалата. Елена не го спря, когато започна да гали тялото в коленете ѝ, само тихо определи границите. От оглушителните викове на зяпачите не можах да чуя какво точно му казва, но мъжът кимна с усмивка. Не се преструваше и не играеше. Наслаждаваше се. Беше един от пасторите, които отговаряха за дисциплината в младежките общежития, но Ейнджъл нямаше как да знае това. За него бе просто непознат, който получаваше инструкции как да го докосва.
– Стой неподвижна, Пеперудке – прочетох по устните на Елена.
Мъжът заопипва Ейнджъл. Ръцете му го изучаваха, стискаха и погалваха, дори пошляпваха леко. Ейнджъл стоеше напрегнат и неподвижен, мускулите на задника му се опитваха да се свият и да прикрия ануса, но в разтворената поза, която беше заел, това бе обречена кауза. За властен и доминантен тип като него докосването до тясната нежна цепка между бутовете му беше най-сериозното изпитание и не исках да се уплаши още в първите минути. Щеше да стигне постепенно до момента, в който да се отдаде, при това – да се отдаде с охота на мен. Междувременно мъжът имаше инструкции да не отива твърде далеч. Говореше му някакви мръсотии, виждах как устните му се движат, но не можех да чуя думите. Скованото голо тяло не реагираше видимо, но вярвах, че битката в ума му бе жестока.
Пасторът хвана пениса му от долната страна и го опъна назад към себе си. Увеличих картината и я фокусирах върху гениталиите на Ейнджъл. Топките му бяха големи и тежки, но отпуснати. Без съмнение ги бе изпразнил, преди да дойде. Предвид лесната му възбудимост, която добре познавах, това нямаше да се отрази на количеството сперма и на ерекцията му, а тя не закъсня. Пасторът го мастурбираше с премерена сила, без да докосва задника му повече. Ейнджъл се отпусна и пенисът му бързо нарасна до почти пълния си размер. Неволно тласна таза си назад и се отърка в ръката на мъжа зад себе си. Пасторът моментално спря да го докосва и стовари върху бузите му три последователни бързи удара, от които плътта първо побеля, а после пламна. После продължи да го мастурбира, докато Ейнджъл държеше тялото си неподвижно.
Елена каза нещо и мъжът със съжаление се отдръпна. Ейнджъл не трябваше да стига до край. Пръстът на пастора нерешително се спря на ануса на Ейнджъл и тялото му подскочи. Мъжът се засмя, потърка го няколко пъти и се изплю, за да го смаже. Размазваше бавно слюнката си и се наслаждаваше да докосва нежната кожа на отвора му, прикрит в меко гнездо от тъмни косми. Заради качеството на образа не се виждаше твърде добре, но бях напълно уверен, че Ейнджъл стиска сфинктера си с яростен отказ.
Бяха минали само няколко минути от петнайсетте, определени от Елена, а Ейнджъл трепереше от усилието да стои неподвижен и да позволи да бъде докосван там, където бе съсредоточено цялото му усещане за мъжко достойнство и власт. Граници. „Изпитание на границите, момче“, засмях се тихо, използвайки обръщението, което с такова пренебрежение ми беше подхвърлил преди два дни.
Още един мъж се приближи и Елена му кимна. Той коленичи до Ейнджъл и обхвана члена му, за да го дразни и държи изправен, докато пасторът галеше ануса му. Беше важно аналната стимулация да бъде свързана с непрекъсната стимулация и на члена. Това се учеше още в първата половин година в общежитията, но по разбираеми причини Ейнджъл бе пропуснал голяма част от обучението си. Продължавах да не чувам какво му говорят, докато си играят с тялото му и превръщат петнайсетте минути в унижение, смесено с удоволствие и сексуален глад.
Когато времето изтече, Ейнджъл бе докарван вече два пъти до ръба на отказаното удоволствие. Тялото му трепереше не само от съпротивата му, но и от желание. Затананиках си тихо. Добре. Да те видим, момче.
– Наказанието ти изтече, Пеперудке. Можеш да станеш.
Не чух и тези думи, но ги прочетох по устните на Елена. С неестествена пъргавина Ейнджъл се отдръпна от ръцете, които го докосваха така свойски и се изправи. Дишаше тежко, беше зачервен и потен. Очите му светеха диво. Трябваха му няколко дълги мига да се опомни, преди да се сети да сведе поглед към краката си.
Тълпата замълча достатъчно, за да чуя как съпругата ми му нарежда да се обърне към улицата и да се поклони на почитателите си. Точно така каза, с нотка на неприкрита подигравка – „почитатели“.
Членът му стърчеше гордо. Чуха се ахкания и някой задюдюка. Ейнджъл пламна още повече, после сковано се поклони от кръста. Тръгна да се изправя, но ръката на Елена на гърба му го спря. Тя го натисна надолу и той се огъна достатъчно, за да я удовлетвори с по-дълбок поклон. След няколко напрегнати секунди ръката ѝ се отмести и тя му позволи да се поизправи. Елена пристъпи и затвори вратата, откъсвайки тишината на дома ни от шумната улица. Точно навреме. Блокадата на района тъкмо приключваше. Интересно ми беше какво ли основание бе измислил полицейският началник, за да ми угоди. Непременно трябваше да го попитам. Рискуваше много, но Ейнджъл заслужаваше това. Заслужаваше най-доброто обучение и щеше да го получи.
– Коленичи, Пеперудке.
Ейнджъл реагира бавно, но изпълни нареждането ѝ и коленичи с изправен гръб и разтворени крака. Пенисът му стърчеше. Погледът му се спря на краката на съпругата ми. Елена отвори шкафа до вратата и взе устройството, което бяхме приготвили там. Нямах доверие на Ейнджъл, че ще се покори на Елена по време на подготовката си и исках да гарантирам, че няма да я нарани с някой от пристъпите си на ярост. Освен това щеше да се научи на покорство със значително по-малко усилия от наша страна. Беше необходимо. Грозно, безспорно, но оправдано.
– Погледни ме, Пеперудке. – Елена му показа контролиращата яка. – Сложи я.
И просто така му я подаде. Ейнджъл се задъха отново. Чувствата се изписаха на лицето му, сякаш ги беше изкрещял на глас. Беше ключов момент. Щеше ли да се подчини и доброволно да даде контрола в ръцете на съпругата ми? Много неща зависеха от този избор, който той трябваше да направи. Не му беше лесно. Секундите се нижеха, яката стоеше пред очите му в протегнатите ръце на Елена. Тя просто стоеше спокойно, уверено, без сянка на съмнение, че той ще се подчини. Знаеше какво е сложено на карта. Познаваше Ейнджъл като пастор, той беше присъствал на ритуала на сватбата ни, беше използвал тялото ѝ веднъж или два пъти за да се облекчи. Съмнявах се, че той помни, но съпругата ми – със сигурност. Ролите бяха тотално разменени сега, но Елена бе добре обучена и служеше преди всичко на мен. Имах ѝ огромно доверие и до тук тя го оправдаваше всеки път. Затова го изчака да реши напълно овладяна и спокойна, външно несмутена от размяната на ролите им и от това, че някога му е служила.
Ейнджъл очевидно взе решение, макар да бе видимо какво му коства то. Ръката му трепна, протегна се. Тежката яка увисна в нея. Беше дебела и плътна, затваряше се с няколко сложни катарами, които се заключваха с катинар. Електрическите жици бяха прикрити, но кутията отпред безспорно подсказваше значението си. Контролираща яка. Използваше се рядко в обучителните сесии и само при доказали се с непокорството жени. Никога на мъже, макар понякога младежите да изпитваха силата на убеждението като част от обучението си. Профилактично. Предполагаше се, че мъжете имат достатъчно самоконтрол, за да се подчиняват доброволно. Жените – не. Затова яката бе още един горчив хап за преглъщане. Напомняне, че тук не съществуваше пастор Ейнджъл, а слуга, който идваше да бъде дисциплиниран. Слуга, на когото се напомняше волята на господаря. Слуга, приравнен до жена. Още една обида към мъжествеността на Ейндж.
Повдигна яката към врата си и спря, когато двата края с катарамите се допряха една до друга. Задържа я така и затвори очи. Запреглъща бързо, яростно, потреперваше от вътрешния конфликт, който го изгаряше.
Елена мина зад него, обкрачи го, сякаш го обяздва и затегна една по една трите катарами. Прокара катинара през халките им.
– Заключи, Пеперудке.
Ейнджъл посегна към тила си, напипа халките и катинара, после с мрачна окончателност хлопна катинара и доброволно застопори яката. „Свършено е“, помислих си. „Вече знае, че е свършено.“
– Отлично, Пеперудке – похвали го Елена и измъкна от колана си пакет кучешки бисквитки. Извади една под формата на кокал и го поднесе пред устата му. – Отвори, скъпа. Наградата ти.
Ейнджъл отказа да отвори уста. Не каза нищо, просто я гледаше яростно, без да отмества поглед.
– О, Пеперудке… а вървеше така добре! – Елена наистина изглеждаше разочарована. Наведе се над Ейнджъл и го потупа по главата. – Ток или лакомство. Това е изборът. Имаш три секунди да отвориш уста. Едно. Две. Т…
Ейнджъл отвори уста.
– Добро момиче. – Елена сложи кучешката бисквитка на езика му. – Яж, скъпа. Дъвчи добре и преглътни. Точно така.
Като изключим лакомствата на съпругата ми, Ейнджъл нямаше да яде по време на сесиите ни. По-точно нямаше да яде друго, освен спермата ми, а до там едва ли щяхме да стигнем скоро.
Погнуса разкривяваше красивите му черти, но Ейнджъл преглътна.
– Отвори отново, Пеперудке. Изплези език, за да видя, че си преглътнал. Отлично.
Тя се обърна и тръгна навътре към къщата. Ейнджъл остана на място, докато тя не се обърна да го повика през рамо. В първия момент се обърка, понечи да се изправи, но после сякаш си спомни. Запълзя след нея с наведена глава. Насладих се на гледката на играещите му мускули. Какво красиво животно! Членът ми беше станал огромен. Пулсирах от желание да го чукам. Кимнах на Астрид да ме облекчи. Втората ми наложница грациозно коленичи в краката ми и докато се грижеше за удоволствието ми не откъсвах поглед от камерите. Само за миг, малко преди кулминацията ми да дойде със свиреп стон и да се изпразня в устата на Астрид, затворих очи и си представих как потъвам в стегнатия отвор на Ейндж, а той държи за мен отворен задника си, стене и се извива от болка и от удоволствие, движи бедрата си все по-бързо и по-бързо срещу пениса ми. Да!
Изригнах в топлата уста на Астрид докато езикът ѝ галеше ствола ми от долната страна. Деликатно засмукване. Дълго не ме изпускаше от устата си. Наслаждаваше се на работата си. Топките ми увиснаха изцедени.
Похвалих я мимоходом и тя се върна грациозно в ъгъла при сестрите си. Коленичи и седна на петите си. За момент обхванах гледката, която представляваха наложниците ми и втората ми съпруга. Гърдите им с изправени зърна, младите им гъвкави тела, влагата между краката им. Готови да ми служат, а когато не съм в настроение – готови да чакат колкото е нужно. Аз бях смисълът на съществуването им. Усмихнах се на приятната мисъл. На кой мъж не му е приятно да бъде смятан за център на вселената?
– Разрешавам ви по един оргазъм, но без да се докосвате сами. Вие сте сестри. Трябва да си помагате при всички обстоятелства.
Докато жените ми се преплитаха и заизвиваха като в змийско гнездо, върнах вниманието си обратно към камерите, за да намеря Ейнджъл и Елена. Бяха се качили на горния етаж и едва ли бях изпуснал много от подготовката на приятеля си. Лежеше в женската зала за подготовка и Елена размазваше разтопен восък върху тялото му с плавни, умели движения. Жените ми се епилираха, не се бръснеха. По изключение голямата ми дъщеря се бръснеше след като навърши шестнайсет и започна да се обучава, но нейната кожа бе изключително тънка и чувствителна и епилацията я нараняваше. Бях направил това изключение единствено за нея, от обич към прекрасното Божие творение. Елена я обожаваше, но мисля, че аз я обичах дори повече от майка ѝ. Да се разделя с нея и да я изпратя да служи щеше да бъде тежко, макар тя да бе просто женски отрок и да бе родена да се подчинява. Естествената ѝ гъвкавост, покорността ѝ, удоволствието, с което се обучаваше… всичко сочеше, че ще бъде добра наложница и съпруга. Можех да се гордея с нея.
Разсейвах се с мислите си и действието в кабинета ми, където жените ми си доставяха удоволствие и в стаята за подготовка, където Елена премахваше напълно окосмението на Ейндж. Когато приключи с цялото му тяло – и отпред и отзад, гръб, ръце, крака, подмишници, всичко от врата надолу, Елена нареди на Ейнджъл да присвие крака от двете страни на гърдите си и да ги прихване в коленете, за да има по-добър достъп до гениталното му окосмение.
Увеличих, за да виждам по-добре. В слушалката ясно чух изпъшкването на приятеля си, когато топлият восък се стече по нежната му кожа. Елена го разстели с шпатулата, добави още малко от долната страна при тестисите му, нежно започна да потупва гъстата маса, за да прецени момента, в който ще се втвърди достатъчно – нито твърде много, за да остане гъвкава, но и нито твърде малко, за да не захване космите. С едно рязко, привично движение Елена издърпа част от восъка. Ейнджъл изрева и се сви, краката му се прибраха един към друг и той инстинктивно се прикри.
– Мамка му! – извика. – Мамка му, мамка му, мамка му…! По дяволите, това наистина боли!
Елена отегчено се пресегна към колана си, където бе закачено дистанционното на контролиращата му яка. Ударът беше кратък, но силен и го прониза като светкавица. Ейнджъл стовари краката си и вдигна ръце към врата си с рязко поемане на въздух.
– Това е наказание за богохулството ти, Пеперудке. А това… – втори удар, също така кратък, – … това е защото промени позата си без разрешение. Не ме карай да те наказвам трети път, скъпа. Застани прилично. В края на краищата не боли чак толкова. Жените го правим по веднъж на няколко седмици, не е болка за умиране. Свиква се. И ти ще свикнеш. Сега разтвори тези крака и ги върни горе до тялото си. Добро момиче. Остани на позиция, скъпа, иначе ще те накажа отново. Разбираш ли?
– Да, госпожо.
– Поеми дъх, Пеперудке. Трябва да направим тези части меки и нежни за господаря ни.
Можех само да си представя болката на Ейнджъл при всяко следващо подръпване. Елена майсторски го обезкосми, почисти го с топла влажна кърпа и го остави да се съвземе за половин минута, докато затопля още малко восък.
– Сега тук – тя погали с ръкавицата си цепката на задните му части. – Точно тук, момичето ми. Гладко и нежно.
Топлият восък се стече бавно и Ейнджъл потръпна. Сдържаше се, но не можеше да скрие физическата си реакция, когато восъкът се допря до беззащитната кожа на деликатните му части. Елена я разстла по вътрешната част на бузите му и му говореше тихо, почти успокоително, докато чакаше втвърдяването на восъка. Без предупреждение и без да променя тона си рязко го издърпа и с едно-единствено движение премахна и последното му окосмение.
В очите на Ейнджъл бяха избили неволни сълзи на болка. Дори аз потръпнах и задникът ми се сви съчувствено. Едва ли беше приятно усещане, но Елена бе напълно права – щом моите жени можеха да правят това на всеки две-три седмици, можеше да го понесе и Ейнджъл, както и всеки друг мъж. Унизително, безспорно. Необходимо, безспорно. Болезнено, определено. Но не и нещо чак толкова изключително, че да не е само загрявка за всичко останало, което му предстоеше.
Елена го почисти от остатъците от восъка, но не го освободи. Поглади кожата му първо с гола ръка, а после светна ярка лампа и огледа гениталиите му с лупа и пинсета в ръка. Изтръгна още няколко по-малки косъмчета и едва след щателна проверка на работата си му позволи да спусне краката си. Стори ми се, че чух въздишката му на облекчение. Прибързано облекчение, но пък защо да не се наслади на тези няколко мига? Елена извади кучешка бисквитка за награда и този път само му я показа, преди Ейнджъл да отвори уста и да я поеме на езика си. Тя го потупа по бузата доволно и му нареди да я последва в банята.
Инструктирах Елена да не облекчава сърбежа и чувствителността на кожата му с нищо след процедурата. Исках усещанията му да се изострят, а не да се притъпяват.
Отклоних поглед. В следващия половин час или малко повече нямаше да ми е интересно. Следваше стриктна баня и клизмен душ, а аз изобщо не си падах да воайорствам точно тази процедура. Мразех клизмите и не изпитвах никаква възбуда да наблюдавам как жените ми си ги правят или как мъжете се подготвят по същия начин за мен. Намирах ги за необходими клинични процедури, напълно лишени от еротика. Безспорно имаха ефект като възпитателно средство, но не изпитвах желание да ги използвам като такова.
Свалих слушалката от ухото си и оставих таблета. Обърнах се към потната плетеница от тела в кабинета си и се усмихнах с чисто удоволствие. Беше малко рано да презаредя, но бях настроен за игри. Имаше толкова много играчки в шкафа ми и толкова много начини да бъдат използвани, както и няколко часа на разположение да ги опитам всичките, докато Ейнджъл ме чака покорно в стаята за дисциплина с изправен гръб и разтворени колене, възбуден, настръхнал, чистичък отвън и отвътре като анална девственица преди отваряне… Макар да правех това за него, една огромна част от мен изпитваше лично удоволствие, непомрачено от сериозността на задачата ми. Очаквах дисциплинирането му с огромно нетърпение. Щеше да получи урок по достойнство и самоконтрол и ако всичко минеше добре, а аз се надявах, че това ще стане, той щеше да се върне за още. Пак и пак, докато се пристрасти към усещането да бъде моята разгонена курва.

Rating: 4.67/5. From 9 votes.
Please wait...