Безплатни Секс Разкази, безплатни еротични истории

Звезда

Автор: Звезда

Категории: Несъгласие/Умствен контрол, Фетиш

Предупреждение: в поредицата има прояви на унижение, насилие, инцест, медицински фетиш и екстремни сексуални практики. Не четете, ако това ви отвращава и не правите разлика между фикция и реалност. Не приемам тези практики за нормални вън от разказите, освен като ролева сексуална игра с доброволно участие на страните в нея.

Чувствах тялото си странно оголено и беззащитно, въпреки бельото, което носех и дългата плътна роба, която ме скриваше от врата чак до петите. Вървях боса по студения дървен под и сякаш коридорът нямаше край. В ръката ми се полюшваха невъзможно красивите обувки, които не бях посмяла да обуя – с нежни каишки, които обхващаха крака, без да скриват нищо от него, с тънки токове като айфелови кули. Червени. Не просто червени, а предизвикателно ярки, крещящи за грях. В същия цвят бе плътната ми сатенена роба, а под нея… под нея бях облечена като проститутка. Носех сутиен и бикини от дантела, които разкриваха тъмната сянка на зърната и триъгълника между краката ми. Повече разкриваха и подчертаваха, отколкото скриваха. Целта на такова бельо бе да събуди лъстта на мъжете, нищо друго. Скромното бяло мормонско бельо бе скучно и благоприлично, а това… тези курвенски парцали ме принизяваха и караха да се чувствам опетнена и мръсна. Когато се облякох и се погледнах в огледалото, изтръпнах. Там ме гледаше жена, готова да мърсува, а не моето неопитно осемнайсетгодишно аз, което се страхуваше до смърт от Избора.
Ръката на баща ми беше на кръста ми и топлината ме изгаряше. Не ми позволи нито за миг да забравя коя съм и какво ми предстои. Контролираше посоката и ритъма на стъпките ми, не допускаше и миг отклонение или колебание. Още чувствах срам и изгарях от реакцията на тялото си при неговото докосване – между краката ми беше мокро и от време на време през нежните мускули там преминаваше спазъм. Оргазмите, които бяха овладели енергията на тялото ми би трябвало да ме изчерпят и успокоят, но вместо това се чувствах все така напрегната. Бог да ми е на помощ, исках още. Още много. Колкото и да ме беше страх от предстоящия ритуал, нямах търпение да премина през него и да вляза в дома на бъдещия си господар, за да му служа. Надявах се да бъда дадена на потентен и добър мъж, който ще ме научи на послушание и ще ме задоволява редовно. Тялото ми беше будно, кожата ми – жадна за докосване. Отвътре ме изгаряше този плам на разгонената млада кучка, за който ни предупреждаваха да внимаваме. Беше опасно да се поддадем само на импулсите на собствените си тела и затова беше добре, че опитни мъже поемаха всекидневното ни обучение. Жените са слаби, казваше пастор Ейнджъл. Тяхната слабост трябва да бъде под контрол.
Спряхме зад една завеса и баща ми ми кимна да се обуя. Наведох се, нагласих каишките, затегнах ги. Стоях несигурна на високите токчета, без да знам дали ще съумея да вървя на тях. Беше ме наконтил като проститутка. Дори носех грим – ярко червило на устните, почернени мигли. Сякаш изобщо не бях аз. Баща ми отметна почти незабележимо тежката завеса и ми позволи да погледна зад нея.
Подиумът на залата беше висок и окъпан със светлина. Около центъра бяха разположени няколко редица столове, на които се наместваха мъжете, които щяха да участват непосредствено в ритуала. Сториха ми се твърде много и твърде близо – едва на метър и половина от мястото, на което щях да застана аз. Разпознах пасторите и лекарите, както и мъжете от съвета на деветимата, мярнах и десетина други мъже, сред които някои от най-уважаваните членове на обществото ни. Не можех да видя и разпозная всички. Ниско под подиума на театралната зала бяха разположени десетки редици със столове. Тези отпред бяха запълнени с още мъже, чиито лица не виждах в тъмнината. С гръб към залата и лице към гостите на подиума един мъж нагласяше триножник с камера, а втори обикаляше наоколо с друга и нагласяше светлината. Пастор Ейнджъл тихо попита нещо единия и той му отвърна с кимване. Изборът щеше да бъде документиран. Потръпнах при мисълта…
– Публиката ще следи ритуала в реално време на екран – обясни ми спокойно баща ми и ръката му, която разсеяно се движеше по гърба и кръста ми, сякаш неволно се спусна към дупето ми. – За този ритуал са се събрали почти всички пълноправни мъже в паството. Не ме излагай, Абигейл.
– Да, сър.
Ръката му ме стисна конвулсивно и аз се стегнах в отговор. Тънката материя се вряза в полукълбата ми, когато той пъхна дланта си в цепката и ме загали през двата пласта до голата ми кожа.
– Време е. Затвори очи.
Превръзката за очите ми също бе от червен сатен. Стегна я здраво, преди да ме завърти към изхода. Този път ръката му ме държеше стабилно. Бях благодарна, че ми помага, за да не се изложа да се спъна и падна право в краката на мъжете, които щяха да решат Избора.
Залата се умълча, когато пристъпих на подиума. Усетих силната светлина на прожекторите да ме стоплят. Беше хладно, но достатъчно комфортно, за да е ясно, че тръпките по кожата ми са от страх, а не от студ. От възбуда и от страх, по-точно, защото ми беше трудно да осъзная къде свършва едното и започва другото.
Спряхме. Баща ми ме завъртя и разбрах, че сега стоя с лице към мъжете на подиума и с гръб към тези в залата.
– Господа, представям ви дъщеря си Абигейл.
– Добре дошла, Абигейл – гласът на пастор Ейнджъл ме приветства от място, което се намираше точно срещу мен.
Поклоних се дълбоко в посоката, от която дойде гласът му и после коленичих.
– Съзнаваш ли смисъла на този ритуал и готова ли си да загърбиш досегашния си живот в името на правилното ти обучение като мормонска жена? Да се подчиняваш и да служиш на избрания си господар? Да се подчиняваш и да служиш на първата му съпруга? Да уважаваш и почиташ другите му съпруги и наложници?
След всеки следващ въпрос кимах и повтарях „Готова съм да служа“.
Пасторът замълча.
– Представете ни дъщеря си, сър.
Баща ми ми помогна да се изправя.
– Абигейл е преминала пълния курс на обучение от шестнайсетгодишнината си до днес, когато навършва осемнайсет. Покорна е и е добре възпитана – чу се изсумтяване от ляво, но баща ми продължи невъзмутимо и равно – а всяко нейно нарушение е било наказвано незабавно и строго. Поддържа безупречна хигиена, подготвя се с жените от моето домакинство и знае какво да очаква в новия си дом. Запазила е девствеността си.
Докато говореше баща ми бавно повдигаше робата ми нагоре. Оголи първо глезените и прасците ми, после хълбоците, кръста и корема ми, все по-нагоре, докато подмина гърдите ми. Вдигнах ръце и му помогнах да я изсули през главата ми. Чух изненаданите реакции на мъжете пред себе си и приглушените на тези зад гърба ми, когато видяха как съм облечена.
„Необичайно решение… но доста приятно… изглежда порочно и мръсно… харесва ми… не отразява нашите традиции… стигнал е прекалено далеч… харесва ми задникът ѝ… гърдите ѝ изглеждат по-големи в това бельо… повдигнати са като на някоя курва…“
Гласът на пастор Ейнджъл ги пресече рязко:
– Тишина! Продължете, сър. Какви доказателства ще представите за девственост?
Баща ми сякаш се поколеба, но тогава разпознах гласа на доктор Джонсън.
– Абигейл идва редовно на прегледи в последните две години. Гарантирам отличната ѝ подготовка и запазването на девствената ѝ ципа.
– Не е достатъчно. Абигейл прояви неподчинение преди няколко седмици и е възможно да се е отклонила от изискванията за чистота. Трима души независимо един от друг да я прегледат. Разтвори крака, Абигейл.
Гласът на пасторът дойде по-близо, после ръката му, хладна и тежка, обхвана пубиса ми. Потръпнах от вълнение. Топла вълна се надигна в мен, когато ме докосна. Палецът му започна да потрива цепката между краката ми и той одобрително изсумтя. Аз си поех въздух, докато се опитвах да се успокоя.
– Момичето е подгизнало. Отлична подготовка, сър. Това ще улесни нещата – мокрият пръст докосна устните ми и аз ги разтворих. Потъна вътре за кратко и усетих вкуса си.
Потреперих от чувство за разочарование, когато пасторът се отдръпна. Мястото му зае баща ми, познах го по миризмата на парфюма, който обичаше да използва. Застана близо, толкова близо до мен, че чувствах как дъхът му разрошва косата на темето ми. Беше топъл. Пръстите му минаха от двете страни на хълбоците ми и той започна полека да сваля бельото ми надолу. Прекрачих го послушно и застинах, без да съм сигурна как се очаква да застана. Чувствах се несвойствено – гърдите ми бяха стегнати и повдигнати от полупрозрачната дантела на сутиена, носех високи токчета, които ме караха да се олюлявам, а полът и задникът ми бяха напълно оголени пред огромна група непознати мъже, вторачени във всяка ивица гола плът, сякаш им принадлежи. Нищо чудно, че бях настръхнала. От време на време не можех да спра и леките тръпки, които ме обхващаха.
Шум от местене на стол зад гърба ми. Баща ми ме натисна да седна на ръба.
– Хвани се с ръце отзад и се облегни. Сега разтвори крака и ги вдигни във въздуха. Още. Още. Още!
Полегнах назад, дупето ми беше съвсем на ръба на стола. Баща ми държеше неподвижна облегалката и ръцете му подкрепяха раменете ми неподвижни и стабилни, за да не падна. Мускулите ми се опънаха. Бях безпощадно разтворена.
– Пастор Джем. Проверете я и ни кажете какво виждате.
Груби пръсти се заровиха между долните ми устни и ги разтвориха настрани. Трепнах и се стегнах, но мъжът не обърна внимание на реакцията ми. Бръкна дълбоко, до болка, натисна ме и ме опипа.
– Виждам химена, сър. Непокътнат. Свидетелствам, че е останала чиста.
– Сър Джоузеф. Проверете Абигейл, сър.
Изтръпнах, когато усетих ръцете на господин Джоузеф, когото познавах смътно като приятел на баща ми. Оглеждаше ме многозначително, когато идваше на гости в дома ни и веднъж ме беше притиснал в коридора на път за тоалетната. Беше ме затиснал с тяло до стената и докато аз се чудех да извикам ли за помощ или да си замълча, се бе възползвал, за да пъхне ръка под полата ми и да свали бельото ми. Пръстите му бяха груби, когато ме разтърка, но отваряща се врата го прекъсна, преди да стигне по-далеч. Не казах на никого. Щяха да накажат мен, разбира се. За моя изненада сега ръцете му бяха по-внимателни, сякаш той не искаше да има нищо общо с мен и се стараеше да намали контакта с голата ми кожа. Беше озадачаващо предвид последната ни среща.
– Девствена, пастор Ейнджъл. Имате думата ми.
– Доктор Торнтън.
Добрият доктор имаше студени ръце. Плъзнаха се от двете страни на бедрата ми и застинаха в ямките на междукрачието ми. Погали клитора ми и се засмя на реакцията ми. Предположих, че тялото му закрива гледката на мъжете около нас, защото никой не протестира на бавния му „преглед“. Беше ми трудно да се отпусна като съзнавах къде съм и колко мъже ме наблюдават, но пръстите на доктор Торнтън не спираха да ме галят и скоро се задъхах. Лицето ми пламна, стана ми горещо, ушите ми забучаха и ми стана трудно да задържа позицията си, мускулите ми затрепериха. Някъде отдалеч чух предупредителна нотка в гласа на пастор Ейнджъл, но на този етап вече не можех да се съсредоточа върху думите. Пръстите на баща ми се впиха в раменете ми до болка, но едва я отразих, защото върхът ми наближи. Преди да имам време да се засрамя колко бързо откликнах на стимулацията на доктора, вече притрепервах от желание. Напрегнах се, застинах в очакване и… пръстите се оттеглиха от клитора ми. Рязко шляпване с отворена длан по подутия ми клитор и набъбналите ми устни ме накара да извикам и да свия неволно бедра. Разочарованието пареше, бях само на косъм… Само на косъм! Съзнанието ми крещеше от обида.
– Спокойно, спокойно, Абигейл… Разтвори се, скъпа. – Ръцете на доктор Торнтън подхванаха бедрата ми, плъзнаха се под коленете, разтвори ги в страни, духна срещу вагината ми и езикът му се стрелна по цепката ми. Само веднъж… Притреперих пак, извиках приглушено, но устата му се оттегли и ме остави незадоволена и напрегната.
Дишах тежко и начесто. Сякаш мина доста време, докато усетя как някой повдига глезените ми и ги задържа отворени широко. Чаках докосването и все пак трепнах, когато то дойде. С едно плавно движение срамните ми устни бяха открехнати, а после опънати встрани. Само толкова.
– Хименът се вижда ясно, господа. Нека камерата приближи. Вагиналният отвор е добре смазан, набъбнал и зачервен, готов за съвкупление. Професионалното ми мнение е, че Абигейл е лесно възбудима и достатъчно зряла, за да бъде отворена. Ще служи с желание на господаря си. Препоръчвам обаче да бъде научена и на известна доза… благоприличие. Въздържанието от удоволствие ще изгради у нея твърдост на характера и послушание. Развратната ѝ реакция по време на прегледа ми го доказва. Трябва ѝ твърда ръка, редовна дисциплина и правилно обучение.
– Благодаря ви, докторе. Да разбирам ли, че според вас изборът предполага господарят ѝ да бъде готов да взема удоволствието си в нея, без да ѝ предлага облекчение на нейните нужди?
– Да, пастор Ейнджъл. Препоръчвам сексуално въздържание за Абигейл доколкото е възможно и да ѝ се отказва достъп до оргазъм. Не по-често от веднъж месечно. Най-много два пъти, но само ако преди това е изпълнила дълга си да роди наследник на господаря си. Това ще изгради сигурен и твърд характер и ще я подготви за ролята на съпруга. Изборът на господар трябва да бъде направена изключително прецизно, сър… Ако смея да добавя, той трябва да има тежка ръка и строгост повече от обичайното, за да озапти нечестивите желания на това младо тяло с неукрепнали още духовни сили.
Какво? Не! Слушах потресена, докато обсъждаха бъдещето ми и възпитанието ми, сякаш не съм живо същество. С какво бях заслужила да бъда наказана да служа без да получавам удоволствие от акта на службата си? Защо? Сълзите ми напираха под превръзката, тялото ми се разтресе от хлип.
– Ще се съобразя препоръките ви, докторе, но тъй като този ритуал изисква да се убедим в пригодността на Абигейл да служи, днес няма да й бъде отказвано да достигне до кулминацията. Изправи се, дете. Можете да продължите с представянето, сър Филип.
Мускулите ми се бяха схванали от неудобната поза. Станах сковано, преглътнах сълзите си и се опитах да не мисля за годините на службата ми, в които тялото ми щеше да бъде използвано за удоволствие на господаря ми, без да ми бъде разрешавано да получа същото. Разтворих леко крака, изправих глава и изпъчих гърдите си. Сложих ръцете си скръстени отзад на кръста като ги прихванах в лактите. Дупето ми естествено се издаде назад в тази не особено удобна, но напълно приемлива за пред мъжете подчинена поза.
Баща ми се прокашля.
– Както се убедихте, дъщеря ми е запазила чистотата си. Тялото ѝ е подготвено да служи, да зачене и отхрани плод.
Ръцете му се плъзнаха по напрегнатите ми рамене, кожата ми настръхна. Пръстите му влязоха под чашките на сутиена и щипнаха зърната ми няколко пъти, преди да се насочат към кукичките на гърба ми. Откопча ги ловко и бавно свали към корема ми червената дантела. Не помръдвах.
– Гърдите ѝ не са твърде големи, но не са и малки. Зърната ѝ реагират адекватно – пръстите се завърнаха и загалиха плътта ми. Искаше ми се да се отпусна назад на гърдите му и да се насладя на приятното усещане, но трябваше да се сдържам и да покажа дисциплина. Нямаше как да скрия отклика на тялото си, но се налагаше да контролирам поведението си. – Както виждате, те вече са твърди и изправени. Кожата се зачервява равномерно, пигментацията на ареолите потъмнява от притока на кръв. В това състояние гърдите ѝ са много чувствителни за удоволствие… и за болка.
Рязък обрат и аз изскимтях, когато пръстите му безжалостно стиснаха и извиха зърната ми. Задишах плитко, опитах се да запазя позицията на тялото си, но неволно присвих торса си назад и се изгърбих.
– Реагира според очакванията на болката, но моля да забележите, че излъчва покорство. Можете да наказвате Абигейл или да играете по-грубо с тялото ѝ за ваше удоволствие и тя ще приеме вашето господство над нея, без да се противи. – Болката ме отпусна, когато спря да измъчва зърната на гърдите ми. Баща ми ме побутна да отпусна ръце и махна напълно сутиена. Върнах се в подчинената поза и зачаках. – Коремът е стегнат, еластичен, бедрата са пълни, тазът е достатъчно широк, за да е сигурно, че ще износи нормално плод и ще роди здраво дете. Кожата ѝ е нежна и тънка, вените се виждат. Такава кожа ще отрази моментално всяко наказание, което решите да наложите тук… тук… тук… Следите ще останат дълго. – Той ме въртеше и ме докосваше, за да ме покаже по-добре на мъжете в залата. Корема, вътрешната част на бедрата ми, задните ми части и бедрата отзад, гърба ми. Бръкна грубо в устата ми, разтвори ме с две ръце. – Устата ѝ не е голяма, но се разтваря достатъчно за целите на мъжкото удоволствие. Може да ви поеме достатъчно навътре, за да свършите в гърлото ѝ. Ще служи добре на избрания си господар. Изплези се, Абигейл. Езикът ѝ е стегнат, тонусът на устата ѝ е добър, има отличен смукателен рефлекс. – Пръстите му влязоха в мен и моментално се заех да доказвам думите му като ги засмуках старателно. – Няма нужда да казвам, че е научена да не похабява мъжкото семе, веднъж попаднало в тялото ѝ. Ще изсмуче всяка капка, която ѝ дадете и след това ще ви почисти с благодарност за оказаната чест. Владее добре гърлото си и ще бъде ценена и от други мъже, когато я преотстъпвате за ползване на приятелите и бизнеспартньорите си. Това е несъмнено предимство и вие ще се гордеете с уменията ѝ за дълбоко гърло.
Ръката му се спусна към органа ми.
– Малка стегната путка, прибрани вътрешни устни, които ще създават илюзията, че е млада и девствена дълго, след като я отворите и след много години на употреба. Кожата е тънка, изпълва се лесно с кръв, набъбва и се възбужда приятно бързо. Няма нужда от дълга подготовка, можете да я чукате и докато не е достатъчно мокра, за да усетите как от триенето по пениса ви се възбужда постепенно. Болката от сухото проникване може да бъде урок и напомняне къде ѝ е мястото, но предвид факта колко бързо се подмокря, смятам, че ще трябва да се погрижите да я изненадате, ако искате да я чукате на сухо – думите му бяха посрещнати с одобрителен ропот. – Клиторът, както можете да видите, обикновено е прибран под тази кожичка, но в състояние на пълна възбуда се оголва и набъбва както сега. Цветът е нежно розов към червен, на допир пулсира. – Задъхвах се, леко ми се виеше свят, докато ме докосваше. – Спокойно можете да проявите изобретателност при семейните дисциплинарни сесии като докарвате Абигейл до степен на възбуда, а след това наказвате клитора ѝ. Щипки, удар с ръка – той ме шляпна силно и аз изстенах и се присвих, – или дори токов удар могат да бъдат изключително възпитателни и да я смирят по начин, който не сте очаквали. Сигурен съм, че в шкафовете ви с дисциплинарни средства ще намерите богат избор на палки и нагайки, които можете… да запознаете с клитора ѝ.
Още одобрителен шум. Мъжете се смееха на идеята да ми доставят болка. Потръпнах. Рязко и неочаквано баща ми стисна клитора ми и не можах да сдържа реакцията си. Изпищях и се опитах да се прикрия. Бързо осъзнах, че в ръцете му съм напълно беззащитна и че болката няма да спре, докато не я приема. Заставих се да застана покорна и мирна, докато сълзите се стичаха под маската.
– Точно така, Абигейл. Виждате ли, господа, тя е покорна слугиня и осъзнава мястото си. Малко болка на правилното място и тя е напълно готова да ви служи.
Откъслечни аплодисменти. Пръстите му ме пуснаха и баща ми ме завъртя.
– Погледнете тази великолепна задница и тази стегната дупка. – Баща ми ме побутна да се наведа и аз опипом намерих ръба на стола, за да се подпра. Извих гръб, усетих хладния въздух върху дупето си, когато ме разтвори. От опъна нежната кожа на задния ми отвор засмъдя. Клиторът ми пулсираше и болеше, почти не осъзнавах какво ми прави отзад.
– Дъщеря ми е научена да съблюдава съвършена хигиена. Ако предпочитате задния ѝ отвор, тя ще бъде винаги подготвена да ви поема там толкова често, колкото вие пожелаете. Има добър капацитет да поема клизма, ако предпочитате този начин на дисциплиниране или като част от сексуалната игра. Запозната е с болката на задържането на водата и ще ви е покорна, докато я наказвате в банята. Анусът ѝ е стегнат, с добър тонус. В последните няколко седмици не е разширяван допълнително, за да увеличи удоволствието на господаря си по време на първия им съвместен акт. – Той започна да ме разтрива. Бях мазна, така че при последните му думи пръстът му потъна плавно. Отпуснах се. Не чувствах насилие, само леко психическо напрежение докъде смята да стигне. Мястото беше чувствително след подготовката, на която се бях подложила. Втори пръст си проправи лесно път, докато охлабвах мускулите си, за да го пропусна. – Отворът е еластичен, но стегнат. С лекота ще задоволи някой с по-скромни размери, но ще се отвори и за по-надарен господар. Бихте могли да я подготвите с играчки, фистинг, или да я вземете насила, без да е готова – изборът е ваш, а тя ще го приеме. Пастор Ейнджъл се е възползвал от дупката ѝ – тук се чу тихо мърморене, – така че това е достатъчно доказателство за способността ѝ да поема по-голям член и да се разширява достатъчно отзад при необходимост.
– Разбира се – вметна предупредително гласът на пастор Ейнджъл, – да не забравяме, че господарят ѝ е длъжен да я забремени възможно най-скоро. В най-добрия случай тя трябва да роди две деца по време на службата си. Това изисква висока потентност на господаря ѝ, но аналните съвкупления следва да бъдат само прелюдия към еякулацията във вагината ѝ. Ще бъде взето предвид за избора ѝ на господар. Продължете, сър.
– Благодаря, пасторе. – Ръцете на баща ми ме стиснаха за полукълбата. Силно. Със сигурност ми остави червени следи. – Тялото на дъщеря ми също така е доста гъвкаво. Тя с лекота може да застане в изискваната от вас поза и да я задържи достатъчно дълго, за да ви достави удоволствие. Абигейл…
Беше ми трудно да се нагодя към липсата на зрение, но се бях упражнявала вкъщи достатъчно, за да не се затрудня да изпълня поредицата от пози, които баща ми с тих глас ме наставляваше да заема. Накрая застинах по гръб с усукани зад врата ми ходила и отпуснах полека ръце до торса си. Дишах бавно и равномерно, с пълното осъзнаване, че съм напълно разголена пред погледите на толкова много мъже. Противно на очакванията си, това някак ме възбуждаше. Вече не бях толкова напрегната и притеснена – може би за това помагаше и фактът, че не ги виждах. Така можех да си представя, че ритуалът се извършва само пред пастора, лекаря и баща ми.
Баща ми приседна до мен и почувствах дъха му върху пола си.
– Като част от представянето, Абигейл ще ви демонстрира търпение и покорство да остане в тази поза, докато аз… – езикът му ме докосна и аз изгубих следващите му думи. –… ако ми разрешите, пасторе…
– Не, сър Филип. Намирам, че Абигейл трябва да бъде „опитана“ от някой от гостите на Избора, за да осигурим по-… безпристрастно мнение. Но не е нужно да остава в тази поза. Доказахте тезата си.
Езикът се оттегли, дъхът му за кратко стопли оголения ми орган. Потиснах нетърпението си.
– Както желаете, сър.
– Пастор Джем… Ще ѝ окажете ли честта?
– С удоволствие, пастор Ейнджъл.
Помнех смътно пастор Джем от един от ритуалите в църквата, когато наказваха Ребека Ман. Той отговаряше за дисциплината в мъжките общежития. Доколкото разбирах, той предпочиташе мъжете в сексуално отношение, макар както всички останали пастори и той да беше женен. Знаех само толкова. Почти не можех да свържа името му с конкретен образ, само с един висок, мършав мъж със сурови черти, от който ме побиваха тръпки. Чудех се дали не се чувства принизен да коленичи в краката ми и да зарови език в мен. Той бе пастор, макар и младши, и бе свикнал да му се подчиняват. Да изисква, а не да дава. Получаваше и вземаше удоволствие, а щедростта едва ли му беше точно в природата.
Останах по гръб, но смъкнах краката си. Разтворих ги леко, свих ги в коленете. Някой застана зад главата ми и я бях готова да се закълна, че усещам познат аромат, но не се досетих веднага кой е мъжът, който повдигна главата ми и я сложи да почива на свитите си колене. Повдигнах ръце покорно, той ги хвана здраво и ме обездвижи. Наблюдател. Усещах под тила си напора на настоятелната му ерекция през панталона, топла и леко пулсираща, но мъжът не помръдна, за да намери някакво облекчение. Едно тяло се отърка между разтворените ми крака. Две хладни длани се подпъхнаха под дупето ми и го повдигнаха, за да сложат възглавница. Разтвориха ме още, ненормално много, мускулите ми запротестираха приятно. Подпрях се стабилно на високите токчета и извих гръб в очакване.
Не беше нежен с мен. Но беше ефикасен. Можех да оценя работата му върху себе си, само като я сравня с нежния език на една от наложниците на баща ми. Издаваше опит, но без да влага никакви чувства, никакво старание да докара поне капчица топлина. Студено и някак почти… клинично. Точно така се почувствах – като обект на клинично проучване. Беше особено усещане, защото трябваше да се насиля да се отпусна. Колкото и да ми се искаше да получа удоволствието си в тази уста, да извия гръбнак в оргазма си, не можех да се насиля. Бях възбудена, мокра, дори подгизнала. Клиторът ми беше напълно оголен и набъбнал, готов. Въпреки това на пастора му отне твърде много време да ме докара до ръба. Сякаш не натискаше правилните бутони, за да получи съответната реакция от мен. Не, не беше и това. Липсваше ми вълнение, бях като окаменяла.
Езикът се стрелкаше по цепката ми, облизваше ме и ме засмукваше в някакъв неравномерен ритъм. Клиторът ми бе пренебрегван в началото, после пастор Джем се съсредоточи почти изцяло върху него. Дишането ми стана по-забързано, но не изгубих ума си нито за миг. Болезнено осъзнавах коментарите на мъжете около себе си, които се бяха приближили и които, съдейки по възбуденото им дишане, бяха извадили пенисите си и мастурбираха.
– Красива путка… червена … Иска мъж… Да, иска да я разпорят… Малка развратница, виж само колко е набъбнала… Наври ѝ го, Джем!
Езикът се завъртя отново около наказаната ми пъпка, засмука я, после в бърза последователност я заблиза. Твърдият връх влизаше донякъде в отвора на пола ми, докато пръстът му ме протъркваше. Предадох се едва когато ме щипна остро и болката се стрелна. Тялото ми се издигна нагоре, гърдите ми се надигаха развълнувани. Чувствах кожата си затоплена и крайно чувствителна, органът ми пулсираше. Простенах и свърших на езика на пастор Джем, коленете ми се сключиха около него, приклещих го, издигнах таза си към устата му и безсрамно се потърках сама в лицето му.
След известно време, колкото да дойда на себе си, започнах да осъзнавам, че по тялото ми се стича нещо топло и мокро – пръски сперма на мъжете, които мастурбираха около мен.
– Господа, сдържайте се! Срамно е да пропилявате семето си! Запазете силите си за жените и наложниците си! – изплющя гласът на пастор Ейнджъл. – Абигейл показа, тялото ѝ работи нормално и откликва правилно на съответната стимулация. Но дали е способна да се погрижи за господаря си по същия начин? Абигейл?
Облизах пресъхналите си устни. Ръцете, които държаха моите в китките, ги отпуснаха и мъжът под главата ми се надигна.
– Да, сър – отвърнах с покорство и известна доза очакване. – Ще служа по всеки възможен начин, който господарят ми пожелае от мен.
– Да видим!
Звук от смъкващ се цип, от сваляне на дрехи. Мъжът, който ме беше държал, се разголваше. Знаех какво да очаквам и все пак се задавих, когато той се спусна мълчаливо над мен и подаде члена си в устата ми. От позата не можех да контролирам проникването и бях изцяло в негова власт. Това обаче не ми попречи да покажа малко уважение и аз се заех с ентусиазъм да изследвам с пръсти широкия му таз, да галя и да размачквам бузите на задника му, докато главата на члена му раздели устните ми и започна да прониква в устата ми. Засмуках го нежно, езикът ми обходи върха. Не бързаше да ме чука в устата, само влизаше и излизаше от мен, без да прониква навътре. Това ми даваше възможност да го олигавя постепенно и да свикна с размера. Не виждах, но по усет се досещах, че е достатъчно широк, за да ми причини болка, ако поиска да бъде груб. Започнах да галя цепката на задните му части. Намерих тясната дупка, потърках я. Внезапно мъжът издърпа пениса си от устата ми и се намести. Седна на лицето ми почти напълно. Носът ми се завря в косъмчетата на задника му и с лек потрес разбрах какво иска от мен. Абстрахирах се от мириса и вкуса и смело забих език в ануса му. Почувствах се като курва, която няма избор. Но нима имах наистина? Можех ли да не се подчиня?
Той се задъха, но все така продължи да не издава и звук и да не ми говори. Бях свикнала да ме насочват, да ми казват какво искат с думи, но не и с този мъж. Ароматът на кожата му ми беше смътно познат, но докато ближех задника му и въртях езика си, не успявах да се съсредоточа достатъчно, за да го разпозная. Мъжът чукаше лицето ми, докато аз чуках задника му с език. Плъзнах пръсти да обхвана топките му и почувствах колко са тежки и твърди. Замачках ги нежно, усетих твърдите тела вътре да се местят. Бяха много напрегнати, сякаш от известно време не беше еякулирал. Чудех се защо, след като въздържанието бе противопоказно на мъжете в паството ни, но после спрях да мисля и се съсредоточих да му доставя удоволствие.
Когато реши, че е време, той премести тежестта на тялото си и ми поднесе отново пениса си. Отворих се, обхванах го целия, устата ми се разпъна. Нямаше толкова търпение този път и твърдата плът си запробива път назад към гърлото ми. Извих шия, за да освободя прохода, задишах дълбоко и бавно, равномерно. Подготвих се и не се задавих, когато достигна до стеснението на тясната тръба, но го чувствах много дебел и твърд, болезнен. Беше ми трудно да се контролирам, без да се давя, но някак предусетих, че трябва да се удържа, без да показвам и сянка на съмнение, и сянка на непокорство, и сянка на нежелание. С цялото си умение се разтворих за него, отпуснах мускулите на гърлото си, после ги свих около неговия дебел кол. Прониза ме до край и замря. Тестисите му се удариха тежко в брадичката ми. Не посмях да помръдна в началото, но след десетина секунди вече не издържах. Замятах се под него за въздух, получих чувство на клаустрофобия, която завързаните ми очи допълнително усложняваха.
– Не мърдай, Абигейл.
Не беше неговият глас. Пастор Ейнджъл бе коленичил до мен и ме напътстваше. Мъжът в устата ми, в гърлото ми, в самата ми пронизана същност, изобщо не помръдваше, не казваше нищо.
– Покажи покорство, дете! Господарят ти ще очаква да му служиш добре. Покажи, че си готова!
Господарят ми можеше да очаква много неща, но трябваше ли да се задуша до смърт от дебелото парче месо в гърлото си?
Никой не ми помогна, трябваше сама да превъзмогна момента. Причерняваше ми, давех се, без да мога да преглътна и без да мога да си поема въздух, когато в един момент реших, че ми е все едно. Предадох се. Спрях да се боря. Не бях усетила, че съм впила нокти в задника на мъжа, но сега ги отпуснах един по един. Продължих да се давя, но вече не се съпротивлявах. Надмогнах инстинктите си, отпуснах се, съсредоточих се върху неговата плът. Пулсираше. Твърда, но с толкова нежна кожа, че чувството да бъде в устата ми не ми се струваше неприятно. Върху езика си усещах и вкуса му – не беше неприятен. Като че ли бе изтекла малко сперма, така че по-скоро вкусвах предеякулат, а не чистотата на неговата кожа.
Той се раздвижи тъкмо навреме. Вече се бях отпуснала в прегръдката на полусъзнанието. Издърпа се назад, даде ми секунда време да се изкашлям и да изхвърля дебела храчка, но преди да успея да си поема стабилно въздух се върна в устата ми и твърдият му член отново се наби до края. Зае се да ме чука със стабилно, спокойно темпо, без особена милост към мен, но и без да ме докарва до припадък от липсата на кислород. Използва устата ми точно толкова, колкото да си достави удоволствие. Ни повече, ни по-малко.
Изпитвах болка – все пак той насилваше гърлото ми и мускулите там протестираха. Мед и гаргара със сода щяха да оправят положението след ден-два. Той се наслаждаваше на свиването на гърлото ми. Стоновете му бяха редки, но когато не успееше да се спре, излизаха дълбоко от гърдите му и ми се струваха някак възбуждащи.
Усетих момента, в който оргазмът му наближи. Тялото му застина за момент над моето. Топките му, опрени в лицето ми, се напрегнаха. Членът му сякаш нарасна още малко, главата в гърлото ми потръпна и запулсира. Мъжът се отдръпна леко, заби се за последно и се разтовари дълбоко. Издърпа се назад, докато още се празнеше и гъстата лепкава течност се изсипа на езика ми. Празни се дълго. Слушах накъсаното му дишане и стисках задника му, докато свършваше. Чувствах се почетена със семето му. Запреглъщах бавно, наслаждавайки се на вкуса. Прокарах език около главата на члена, облизах го старателно и пак преглътнах. Може би трябваше да се чувствам използвана, но за своя изненада установих, че бях много по-възбудена сега, докато този мъж се празнеше в устата ми, без да мисли за моето удоволствие, отколкото когато пастор Джем ме лижеше. Имаше огромна разлика. В едното имаше страст, даже някаква стаена ярост, която бе възбуждаща, а другото бе стерилно, лишено от дух действие.
Мъжът се отдръпна, ръката му ме подкрепи и ми помогна да се изправя. Треперех, мразех противните високи токчета, на които се олюлявах и се чувствах разтърсена, но се съвзех и застанах прилично пред мъжете, които не виждах. Ръката на мъжа ме напусна, той се отдалечи. Чисто физически почувствах загубата на топлината и подкрепата, която тялото му ми даваше. Въздъхнах. Ръцете зад гърба, хванати в лактите, гърдите напред, краката леко разтворени, леко приклекнала, изпъчена, задника назад. Брадичката нагоре.
– Отлично представяне, Абигейл. Показа покорство и желание да служиш. Господа, време е. Наддавайте за Абигейл. Тази вечер един от вас ще предяви правата си на господар. Напишете офертите си и ги предайте.
Сякаш пасторът отприщи цунами. Мъжките гласове развълнувано изригнаха, започнаха да се пазарят. Не разпознавах повечето и не разбрах кой спечели, когато пасторът сложи край. Имаше няколко половинчати опити за протест, но той ги задуши. Дори не разбрах имаше ли обявена сума или просто бе игра, която тези властни мъже, несвикнали на отказ, играеха едни с други, перчеха се и се надуваха като пуяци.
Пасторът беше посочил господаря ми, без да изрича името на глас.
– Достатъчно, господа! Решението е взето и не подлежи на обсъждане! Сър Филип, предайте Абигейл на господаря ѝ.
Тръпки на страх тръгнаха по гръбнака ми и кожата ми внезапно настръхна. Баща ми застана пред мен и ми нареди да отметна косите си назад. Около шията ми се затвори тежка яка, вероятно кожена. Игра си с катарамите известно време, докато ги нагласи стегнато, но не прекалено, за да мога да дишам. Натисна ме да коленича и хвана веригата, свързана с нашийника ми. Подръпна го и се принудих да запълзя в посоката, в която ме водеше. Сърцето ми тътнеше като обезумяло.
Когато спря, спрях и аз. Регулирах позата си, без да ме наставлява. Разтворих леко колене, наведох гърдите си до пода и опрях чело в него. Поставих ръцете си една до друга от двете си страни и се поклоних с вирнато дупе. Чупката! Не забравяй чупката! Извих гръб, отпуснах рамене. Надявах се да изглеждам елегантно и красиво, изкусително. Зачаках.
– Предавам ви Абигейл, сър. От днес тя не е моя отговорност, не е моя дъщеря. От днес е ваша наложница. Обещавате ли, сър, че ще се грижите правилно за нея, ще я наставлявате и обучавате, ще я дисциплинирате редовно, ще се погрижите да я забремените и ще обуздавате греховната ѝ женска същност по всички възможни начини, които са ви известни?
– Обещавам.
Гласът бе дълбок и странно… познат.
– Тогава тя е ваша.
Пулсът ми се беше качил в гърлото. Мъжът, в чиито крака бях коленичила… Този мъж… Гласът…
Превръзката ми бавно бе свалена, ръката му грубо повдигна брадичката ми. Трябваше ми известно време, за да привикнат очите ми към светлината. Но нямах никакво съмнение чие лице ще видя, когато повдигна глава към него.
Вдигнах поглед над разголения му, все още лигав от устата ми пенис, дебел и с лилава глава, който познавах толкова добре. Плъзнах го по перфектното му тренирано тяло, по смуглата красота на голата му кожа на перфектните аполонови гърди. Преглътнах в ръката му и очите ми се напълниха със сълзи като видях тържествуващото изражение на учителя ми по математика. Щях да му принадлежа. Щях да му родя деца. Щях да му служа и щях да бъда наказвана отново и отново за греха си към него. Изкуплението никога нямаше да бъде достатъчно.
– Думите, Абигейл – подсказа ми сурово.
Облизах устните си. Това беше най-трудното нещо, което съм правила.
– Служа и се подчинявам… господарю Валенти.
И просто така животът ми вече не ми принадлежеше.