Мормони. Част десета: Дисциплинирана

Автор: Звезда

Категории: Анален секс, Домакини/Съпруги, Фетиш, Несъгласие/Умствен контрол, Екстремни

Небето леко просветляваше на изток на границата на царството на нощта и зазоряването. Още час, преди да изгрее слънцето. В съседните дворчета светваха прозорци като облещени очи, хората се подготвяха за светия ден. Неделя. Ден за възхвала на Бога и ден за дисциплина.

Новият ни пастор бе променил часа на службата и тя започваше точно в десет. Закъснения не се толерираха, а религиозният ни водач бе въвел задължителна проверка след всяка проповед, за да оцени пресните следи и резултатите от проведената сутринта семейна дисциплинарна сесия. Затова градът ни ставаше рано в неделя  – да се подготви да изпълни дълга си. Големите семейства се събираха скоро след полунощ, за да има време господарят да изпълни задълженията си към всичките си жени. Тук, в този малък и тих краен квартал с ниски двустайни къщички, където живееха само млади семейства, на мъжете им се налагаше да се погрижат само за една, рядко за две жени, и затова фасадите късно отваряха очи.

В пет и половина събудих съпруга си с нежна целувка и кафе.

– Време ли е?

Той обърна леко брадясалото си лице към моето и ме целуна топло, плъзвайки ръка зад дупето ми, като леко ме разтърка там. Беше ме оставил задоволена и задъхана предната вечер и настроението още витаеше във въздуха. Даже се чувствах леко мокра между краката, макар току-що да си бях взела душ, за да се подготвя за дисциплинирането. Вдъхнах аромата на тялото на Томас, толкова познат и близък, така възбуждащ дори след две години брак. За момент сянка помрачи лицето му, когато премести ръката си на корема ми под ритуалната ми одежда.

– Може би този път, Ив, нали…?

Може би. Ако Бог се смили над нас. Обичах този мъж с цялото си сърце и страдах, че все още не можех да му дам дете.

Времето ми изтичаше. Имах още само година да зачена, преди да бъда подложена на ритуал за осеменяване. Изпълвах се с ужас всеки път, когато си го представех. Не познавах жена, която да бе преминала през ужаса на масовото изнасилване и която да не бе изгубила част от разсъдъка си. Защото този ритуал бе нито повече, нито по-малко изнасилване. Дори и облечен в строги ритуални правила, дори с одобрението на всеки мъж и жена в общността ни, дори да бе праведен в очите на Господ… Изреждането на всички зрели мъже в паството между краката ми щеше да бъде именно изнасилване и аз не бих била способна да го приема другояче. Всяка вечер се молех чашата на това изпитание да ме отмине и всеки месец ридаех, когато Бог недвусмислено ми даваше отговор с кръвта между бедрата ми.

Прегърнах главата на Томас и я притиснах към корема си, приласкавайки го. Той също страдаше, че сме бездетни.

Съпругът ми бе малко по-възрастен от мен и макар да бях единствената му съпруга сега, някога, преди да ме вземе, бе имал друга. Беше се разболяла година след сватбата им и след продължително страдание бе починала в леглото си – същото, което споделяхме с Томас. Бе я обичал, както обичаше и мен – с безкрайна нежност и търпение, топло и всеотдайно. Но винаги щях да знам, че съм само заместница на истинската му любов, дори и той никога да не ми го кажеше открито. Нея я беше поискал и се беше борил да я има, а мен ме получи, без да ме е избрал. Предишният ни пастор просто му нареди да ме вземе няколко месеца след кончината на Ела, за да прекрати тежкия му траур. Томас никога не се бе нуждаел от напътствията ми – нито в леглото, нито извън него. Нито дори за дисциплината вкъщи, която спазвах стриктно, въпреки всеопрощението му. И все пак задължението да ме наказва редовно тегнеше над нас – пастор Ейнджъл изискваше семейните дисциплинарни сесии да се извършват абсолютно всяка седмица преди църковната служба и никой не би посмял да се опълчи на недвусмислената му воля. Господ говореше чрез нашия пастир. Стадото се покоряваше.

Оставих Томас да се разбуди и настрои като поеме с голи гърди хладния въздух през отворената врата на спалнята ни, докато отпива от кафето.

Нямахме специална стая за дисциплина, къщата бе малка. Имахме мазе, но то не бе пригодено. Тайно се радвах, че Томас не изпитва потребност да го ремонтира и подреди, пълнейки го с всякакви дисциплинарни средства и мебели за наказание, каквито имаше в дома на господаря, на когото служих четири години като наложница. Томас предпочиташе да използва спалнята, защото гледаше към задния ни двор и вероятността някой да ни види и чуе бе по-малка, но винаги ме довършваше в кухнята.

Докато затварях плътно прозореца дочух отдалеч приглушени удари върху незащитена плът и стонове на подчинена, бита и насилвана наложница или съпруга. Блъснах рамката и я хлопнах решително, за да не чувам този тъжен протяжен вопъл. Не беше моя работа. Бог решава чрез ръката на мъжа. Но пък не смятах за нужно целият квартал да ни чува, когато аз самата започна да стена и викам от болка по волята на съпруга си.

Затръшнах вратата и дръпнах плътно щорите, преди да светна лампата, а после коленичих на пода до леглото. Отпуснах се на пети с прилежно прибрани крака и ръце на коленете. Косата ми беше сплетена на проста плитка с непослушни къдрави косъмчета, които се виеха около лицето, тялото ми – голо под полупрозрачната девственочиста в белотата си роба. Гърдите ми, едри и стегнати, изпълваха предницата, а зърната се очертаваха изпъкнали от студа и тъмни от нахлулата в тях кръв на предчувствие за болка. Сведох глава и задишах дълбоко в очакване.

Томас използва банята и скоро се върна.

Наведе се над мен и ме повдигна полека.

– Прости ми, Ив. Трябва.

Кимнах, без да го поглеждам. Той бе мъж и имаше дълг.

– Служа и се подчинявам… – изрекох с тихо примирение, – … сър!

Сложи ме в скута си с лице надолу и полека вдигна полите на одеждата ми над кръста, оголвайки бедрата и задните ми части. Погали ме там няколко пъти, както винаги разколебан, а удълженото очакване на първия удар винаги ме държеше на нокти уплашена и напрегната. Плъзгаше ръката си по дупето ми, нежно разтриваше бедрата ми, галеше ме полека и с търпение. Даже плъзна за кратко пръсти и между набъбналите от вчерашното съвкупление срамни устни на женствеността ми. Като че ли се изкуши да ме загали отвътре, но спря и се отдръпна. С едната си ръка ме задържа на тила да не мърдам и после рязко стовари другата върху дупето ми. Подскочих леко. Удари ме пак и пак, а при всеки удар аз поемах спастично въздух. Всъщност не болеше чак толкова. Усетих как кожата ми става невероятно чувствителна на допир, изопната в очакване, и си представих как съм се зачервила навсякъде.

– Застани за клизмата, Ив.

Насочи ме внимателно да сложа гърди на ръба на леглото и да се облегна на пухкавите завивки, докато коленете ми останаха на пода. Нагласих се и раздалечих бедра, разтваряйки се широко с вирнато дупе и наведох смирено глава.

Мъжът се забави в банята, докато подготвяше водата и иригатора. Върна се зад гърба ми и остави до главата ми голям пластмасов буркан с вазелин и до него маркуча на клизмата. Балона окачи на високата релса на завесата, както обикновено. Разви капачката на буркана и щедро ме подмаза с топка от мазното вещество. Пръстите му бяха внимателни и нежни, но неотстъпчиви, когато ги вкара в мен донякъде, пъхайки мазнината през сфинктера ми и навътре, за да ме подготви. Не искаше да ме боли, макар че нямаше как да избегне неудобството и унижението, които чувствах всеки път, когато го вършеше. Толкова клизми съм си правила и са ми правили, но никога не свикнах със смазващото усещане, че съм сведена до парче месо – мазен отвор, чиито чувства нямат значение. Преди, когато още ни управляваше възрастният пастор, Томас често пропускаше домашната дисциплина и минаваха седмици, докато чувството му за вина и неизпълнен дълг го принудеха да ме накаже неловко и половинчато. Но откакто пастор Ейнджъл се бе появил и бе започнал да проверява след служба резултата от налагането на семейната дисциплина, Томас изпълняваше стриктно задълженията си, макар да се ограничаваше до минимално допустимата форма на превантивното наказание. Неделя след неделя ритуалът бе един и същ. Никога не му дадох причина да ме накаже за същинско провинение, ако не брояхме загорелите манджи в началото на съвместния ни живот, които по-скоро го забавляваха, отколкото да го разгневят.  

Мирувах и мълчах, за да не го карам да се чувства по-зле, отколкото вече се чувстваше. Той просто вършеше това, което всеки праведен мормон бе длъжен. И с привичното си спокойствие и търпение Томас следваше стъпките в неизменната им последователност, без изненади, стриктно и подредено какъвто бе и в съвместният ни живот.

– Поеми си дъх. Ще ти го вкарам.

На входа на ануса ми се опря дебелата звезда на наконечника. Мразех го и в червата и точно там щеше да влезе след малко. Гумата беше гъвкава и както бе обилно смазана с вазелин, потъна до най-широката си част с лекота. После Томас ме подхвана отдолу за корема, за да не мърдам, и като натисна силно, преодоля халката ми. Гумената звездовидна форма влезе в дупето ми заедно с върховете на три от пръстите му. Томас ги извади и ги изтри в бутовете ми, нагласяйки помпите между краката ми. Наду първо балона, който бе вътре в дупето ми, помпейки последователно няколко пъти.

– Така добре ли е? Не е твърде раздуто, нали? Боли ли?

Поклатих глава.

– Всичко е наред.

Той се поколеба за миг, погалвайки стегната плът на халката ми около маркуча и като стисна другата помпичка, наду балона, който застопоряваше клизмата отвън. Стегнатият ми анален мускул стоеше между двата, здраво обгърнат от раздутата белезникава гума, за да се предотврати излизането на тръбичката и преждевременното изливане на течността. Томас сложи двете помпички на кръста ми, сякаш съм някаква проклета мебел, но ако ги бе оставил между краката ми да висят те можеха с тежестта си все пак да издърпат балона от дупето ми и да трябва отново да ми вкарва накрайника. Мълчах и стоях неподвижна, докато съпругът ми пусна клапана и освободи водата да потече в дебелото ми черво, за да напълни корема ми. Беше топла и влизаше бързо и лесно.

Само веднъж ме бе наказал с бавна клизма, която течеше едва-едва и ме бе оставил повече от половин час да я поемам с непрекъснато усилваща се болка на отложеното освобождение, докато той пушеше навън в настъпващия ден. Днес течността ме изпълни бързо, рязко разтваряйки вътрешностите ми с напъна си. Изпъшках неволно и се наместих, когато коремът ми бързо започна да се издува от високото налягане.

Затворих очи, когато пръстите на Томас ме загалиха между краката и силно затъркаха клитора ми. Не можех да видя колко вода ми бе приготвил този път, но усещането бе като за поне два литра. Бе леко болезнено и тялото ми се объркваше от разнопосочните сигнали, докато болката се биеше с чувственото удоволствие, което пръстите му разливаха по тялото ми, пръскайки възбудените ми нервни окончания във всички посоки от центъра на женствеността ми чак до кожата на главата ми. Настръхнах и леко се задвижих напред-назад, пресрещайки движенията му в себе си. Пръстите му умело ме галеха и разтриваха отвътре, а палецът обхождаше малкия орган на възбудата ми, дразнеше го и го притискаше, докато не усетих, че въпреки болката в червата си съм на път да свърша. Томас се погрижи да стигна до освобождението, като в последния момент рязко изпусна въздуха от балона в дупето ми и бързо, почти грубо го извади, причинявайки ми световъртеж от внезапното усещане, и ме доведе до бурна, дива кулминация.

Извиках и се присвих, когато заедно с пръстите, които до последно отъркваха вагината ми, за да изцедят и последната тръпка на оргазма ми, съпругът ми ловко вкара малък бът-плъг и го застопори на входа на дупето ми. Аналната тапа бе малка и целта ѝ не бе да ме разшири, а да задържи водата вътре в мен за времето, което Томас определеше, че бе нужно да си свърши работата и да ме прочисти.

Отпуснах се напълно след удоволствието, което ми беше доставил, и тихо изхлипах, все още тръпнейки, докато коремът ми конвулсивно се свиваше и отпускаше в последните издихания на кулминацията ми. Този път Томас нагласи таймера на двайсет минути и като повдигна още малко нагоре свободната ми ритуална одежда, целуна голия ми гръб. После ме остави, за да изпуши задължителната си цигара навън, докато аз стоях в тази подчинена унизителна поза и усещах как коленете и бедрата ми изтръпват и се разтреперват, а болките в корема ми и позивът за незабавно освобождение не ме накара да стена и да се извивам, забила глава в меките завивки, които миришеха на прясна пот, женските ми сокове и на сперма от последното ни съвкупление в съпружеското ложе. Беше оставил вратата към градината отворена и свежият въздух раздвижи завесите, намери голите ми полукълба вирнати за хладната му целувка, преди да се завърти на пети в стаята и да излезе обратно в търсене на друга женска плячка, поставена на колене за неделната дисциплина.

– Томас? Сър? – извиках го с тиха, но настоятелна молба, когато повече не издържах на болката на изпълнилата тялото ми вода.

Томас влезе и затвори отново след себе си. Коленичи до мен и ме погали, отмятайки щръкналите косъмчетата от мокрото ми чело.

– Боли ли те?

– Дааа – простенах, потърсила утеха в него.

Той ме прегърна лекичко и ме залюля както си бях все така в същата разтворена за клизмата поза, надупена и подчинена.

– Още малко. Не остана.

Таймерът отбелязваше последните пет минути мъчително бавно. Вече плачех от болка и несдържано и шумно хлипах, благодарна за затворените врата и прозорци, които скриваха и пазеха тайната на болката ми вътре в семейното огнище. Толкова се надявах Томас да отмени оставащото време, да се смили над мен и да ми помогне да стигна до банята, за да освободя червата си и да уталожа болката ниско в корема си. Но макар неговите очи също да се изпълниха със сълзи на съчувствие, съпругът ми не отстъпи. Колкото и да ме болеше, не можех да не приема, че беше прав. Той бе мъж и трябваше да държи на решенията си до край. Беше казал двайсет минути и щяха да минат точно двайсет минути. Вече не можех да задържа позата си и като хванах ръба на леглото, отпуснах глава между протегнатите си ръце и задишах плитко и тежко, като местех таза си напред-назад и се опитвах да намеря частица облекчение.

Ръцете му нежно, но с твърдо предупреждение ме върнаха в началната поза. Отиде за малко до банята и се върна с хладна мокра кърпа, която постави на челото ми и задържа, за да ме облекчи. Другата му ръка мина по корема ми и започна да го разтрива с постоянни кръгообразни движения, докато до мен таймерът цъкаше влудяващо бавно, отмервайки последната минута. Исках да се дръпна пак, за да облекча положението на тялото си, но не посмях, защото веднъж вече ми беше простил смяната на позата. Не исках да го предизвиквам отново, за да не го огорча с необходимостта да ме накаже по-строго от обикновено.

Когато таймерът най-накрая извънтя силно в болезнено натегнатия въздух, пълен с моите скимтящи звуци, аз моментално се изстрелях към банята. Томас бе плътно до мен и когато се наведох на ръба на ваната, заставайки надупена с отвора си към него, той бързо и ловко извади тапата от дупето ми и ми позволи да седна на гърнето, за да изпразня най-после червата си. Извиках неволно, стиснала колене, докато течността излизаше от мен на тласъци. Коремът ми се успокои малко след това, докато аз още стоях с наведена глава, а сълзите ми капеха в скута, и усещах как халката на ануса ми конвулсивно се свива и отпуска, а вътрешните ми мускули изтласкват последните капки навън. Разплаках се с глас от облекчението и отпуснах глава на гърдите на Томас, докато съпругът ми нежно и разкаяно ме галеше по косата.

– Свърши, Ив, свърши. Успокой се вече. Мина. Спокойно.

Лесно му беше да го каже, когато нищо не бе свършило и не неговият задник дисциплинираха.

Не бях справедлива.

Съпругът ми бе живял години под диктата на мормонските братя в общежитие за мисионери, бе служил и се бе подчинявал на пасторите и бе преминал през неописуеми ритуали, за които дори не искаше да ми сподели. Неговият задник също е бил подмазван и прочистван, бит и насилван, докато младшите пастори са вземали удоволствието си в него и са пръскали спермата си дълбоко в ректума му. Съпругът ми бе трениран в същото подчинение и унизяван пред братята. Коя съм аз, че да го съдя?

Затова изтрих сълзите и храбро вдигнах чисто лице към него.

– Готова съм.

– … сър – тихо ми подсказа Томас.

– Да… сър. Готова съм, сър!

Той кимна, целуна ме внимателно и извинително само с устни и после ми помогна да стана и да се измия.

– Върви в кухнята и заеми позиция. Идвам след малко.

Само там имахме столове с твърди облегалки, на които ме караше да легна с гърди и да се подпра здраво, преди да ме обработи с пръчката, за да останат ясни следи от дисциплината му по моята кожа, които да свидетелстват пред пастора за почтено извършения дълг на съпруга ми. Но този път ме насочи първо да се кача на голата повърхност на дървената маса и да застана на ръце и крака със задник, заголен, вирнат удобно и обърнат към него. Остави пред очите ми специалната кутия, заради която се бе забавил в спалнята, и тържествено я отвори.

Мразех тази кутия. Вътрешността ѝ бе подплатена с черен порест материал и в специално направени по размера им гнезда вътре почиваха двайсет различни по големина анални разширителя от черна плътна гума – твърди, но и леко гъвкави. Те бяха личен подарък от пастор Ейнджъл за всяка жена в паството. На капака някак присмехулно бе изписано с красив калиграфски почерк моето име и кутията ми се подиграваше с присъствието си в гардероба ни.  Всеки ден сякаш ми намигаше с окото на пастора, докато вадех бельото си от съседния рафт.

Първият разширител бе с размер не по-широк от мъжки палец, а последният бе чудовищно дебел и дълъг. Никога не бих могла да го поема в тясното си отвърстие, но Томас търпеливо, с досадно постоянство настояваше да включва аналните разширители в неделната дисциплинарна сесия като подготовка за църковната служба по-късно. Имаше право, разбира се, защото пасторът всеки път избираше по една жена, която ритуално да освети със семето си след проповедта и неведнъж голямата зала на храма се бе огласявала от писъците на неподготвените за размера му жени, които бе избрал да насили в путката или задника пред очите на всички. Грижейки се да съм добре смазана и разширена отдолу, Томас правеше всичко възможно, за да ми спести евентуална болка.

Стиснах ръба на масата пред себе си и се наместих удобно, докато съпругът ми приготвяше няколко от разширителите, нареждайки ги по големина пред лицето ми, след като обилно ги бе намазал с вазелин. Гребна за пореден път от мазното вещество и бутна топката на входа на ануса ми, повтаряйки движенията си от по-рано, когато се бе постарал да ме подмаже и разшири преди клизмата. Мразех това противно усещане за нечистота, предизвикано от размазването на вазелина. Този път съпругът ми бе малко по-нетърпелив, дори груб, и натискът на пръстите му ме отхвърляше напред всеки път, когато силно ги набутваше в дупето ми. Мускулестият страж на аналната ми халка се разшири под неговите настъпателни движения и пое първо два, а после три от пръстите му във вътрешностите ми, докато палецът му намери отново вагината ми и се заигра да влиза и излиза от нея, а съпругът ми задвижи цялата си ръка в двете ми дупки. Охках силно и се заизвивах, пресрещайки движенията му с таза си. Начуквах се сама на пръстите му. Бялата роба се гънеше от движенията ми и постепенно отново се смъкна над бедрата ми, прикривайки ме отзад. Томас силно я дръпна и я отметна почти на лицето ми, за да не му пречи.

Когато прецени, че съм готова, първият плъг замести пръстите в задника ми, потъвайки с незначително съпротивление навътре. Бързо го замени с втори, трети и четвърти, докато ласкавата прегръдка на другата му ръка под корема ми ме държеше неподвижна и подчинена. Усещах всеки от плъговете мазно да влиза и да ме разширява, преди да хлътне в стеснението и да се закрепи в мен. Всеки следващ бе по-голям – едновременно по-дълъг и по-дебел, но ние дори не се доближавахме до последните пет в кутията, въпреки че при всяка следваща неделна процедура усещах ануса си все по-разширен и подготвен. Томас не обичаше аналния секс. Казваше, че го кара да се чувства така, сякаш ме изнасилва. Практикуваше го с мен рядко и единствено като част от дисциплинарното наказание. Затова не бе чудно, че се бях свила там отзад, след като в последните години мъжът ми избираше всяка нощ да използва само вагината ми, за да получи и да ми даде удоволствие. А и докато се опитвахме да забременея, съвкуплението ни бе доста стандартно, макар и несъмнено приятно, а аз винаги да свършвах в ръцете на внимателния си съпруг, преди да забие таза си за последен път в моя и да изхвърли семето си дълбоко в мен с надеждата да ме заплоди.

Когато започнах да чувствам болка от поредния доста голям анален плъг, Томас спря да ги сменя и остави последния, който успя да ми вкара, да стои в дупето ми. Подхвана тапата на плъга и започна да го върти безмилостно, принуждавайки мускулите ми да отстъпят и да омекнат под натиска. После го задвижи напред-назад, всеки път изкарвайки го по малко, докато най-дебелата му част ме разтвори, а после отпускайки го, за да се плъзне обратно вътре. Изгубих представа за времето, докато напрежението постепенно отстъпи и неприятното усещане се оттегли. Чак тогава съпругът ми издърпа разширителя и ме остави празна и някак незадоволена.

Намести се зад гърба ми и като ме подхвана за увисналите ми надолу гърди под широката роба, насочи оголения си пенис към вече разработената ми дупка. Ахнах, когато ми го вкара, защото не очаквах днешната дисциплинарна сесия да включва и това. Но аналната игра явно го бе възбудила и Томас се възползва от предимството на позата и извинението на предстоящата църковна служба, за да изпълни дълга си и да освети и този мой отвор. Отхвърли ме напред с първия си тласък и само ръцете му ме задържаха да не падна. Гърдите ми бяха смачкани от пръстите му, които здраво ме стискаха, масажирайки зърната, докато не ги превърна в стегнати твърди пъпки на възбудата ми. Усещането да ме пълни отзад ми харесваше. Подмокрих се, докато се нанизвах сама на члена му, бутайки се в него, докато той ръгаше и блъскаше напред, и се пресрещахме по средата, намерили път един към друг.

Тласъците му се засилиха, когато той вече не можеше да сдържа страстта си, и като затворих очи, позволих на напрежението да ме обхване и да се настроя за кулминацията си. Дойде по-бавно от обикновено, натрупа се някъде в средата на тялото ми под корема, едновременно в ануса ми, който бе станал невероятно чувствителен от движенията му, и във вагината, от която се стичаше надолу по бедрата ми женската ми влага – неоспорим знак за чистата ми възбуда, преди с няколко по-твърди тласъка, при които се забиваше силно навътре и застиваше за миг, мъжът зад гърба ми не ме докара до там, че да се моля и стена за освобождение. Поведе ме към оргазма и чак когато пръстите му се увериха от пулсациите на вагината ми, че свършвам, Томас със стон се изля в дупето ми, пълнейки ме с топлата влага на благословените си слабини. Остана така върху мен, без да излиза, отпускайки се върху потния ми гръб, докато дишахме тежко и плитко и се опитвахме да възстановим равновесието си в свят, който все още се люлееше несигурно около нас, загубил очертания.

Тогава съпругът ми ме изненада. Вместо да ме насочи за повторна клизма, която да ме прочисти и подготви за храма, Томас избра малък плъг и като измъкна пениса си от дупето ми ловко го замени с аналната тапа и заплени спермата си в сакралния отвор на наказаната ми невинност. Когато и двамата се успокоихме, той най-сетна ме повдигна, помогна ми да се задържа на краката си и леко ме побутна към стола.

Съблякох робата напълно и я сгънах, оставяйки я на пода до седалката с тапицерия на жизнерадостни цветя. Лалета. Осем на брой. Деветото частично бе закрито в подгъва. Познавах всяко листенце, всеки нюанс на тези цветя, докато неделя след неделя се навеждах през облегалката на кухненския стол и свеждах очи към нежните свидетели на пълното ми покорство.

Чаках стаена, уплашена от това, което следваше. Шкафът с дисциплинарните средства в спалнята ни винаги бе заключен и аз никога не бях била допускана да видя какво съдържа. Всеки път съпругът ми избираше различно средство да ме смири, озаптявайки покварената ми женска природа. Всеки път следите от ударите му оставаха ярки дни наред и тъкмо когато започваха да завяхват, а аз да сядам удобно на задника си, без да подпъхвам възглавничка под бедрата си всеки път, когато вечеряме, неделният ден настъпваше с обещание за нови следи, които покриваха старите и превръщаха дупето ми в почетна стена на изискваното, обещано и получено наказание.

Показа ми днешния си избор – дебел бастун, от който ми спря дъхът. Щеше да боли. Много. Страхът се настани в слънчевия ми сплит, докато Томас минаваше зад мен, и като издърпа бузите на дупето ми към себе си, нагласяйки ме да се снижа по-ниско и да отдръпна бедрата си невъзможно назад, той няколко пъти силно и рязко ме плесна там с огласящ кухнята плющящ и унизителен звук.

– Десет удара, Ив. Прости ми.

– Да, сър…! – извиках и гласът ми се извиси в писък, когато дебелото твърдо дърво се стовари върху ми за първи път. Непозната по силата си болка ме докара до там, че да се присвия, отдръпвайки бедра от него. Неволно клекнах на несигурните си колене, докато сълзите изпълниха очите ми и се застичаха надолу по бузите ми. Несдържано изхлипах. Съпругът ми ме остави да се успокоя сама, без да ме насилва да бързам. Когато се почувствах готова да приема следващия удар и най-сетне се изправих, за да заема нужната поза, Томас насочи бастуна към горната част на бедрата ми и ударът ме отхвърли със силата си като почти ме преметна през стола. Задържах се на треперещите си крака, но вече нямаше и следа от достойнство в мен. Бях му дала всичко. Цялата се разтворих и му се отдадох, без да оставям и едно едничко кътче, което да е само мое – невинно, ненаранено и цяло. Беше ме смазал до край, когато най-малко очаквах да бъда така сурово наказана и когато не бях направила нищо, за да заслужа цялата тази строгост.

Но бях жена. Покварена, лъстива жена, виновна за грехопадението на Адам и наказана да зачева и ражда децата си в болка. Господ ме бе поставил в краката на мъжа, за да му служа и неговата воля да бъде закон за мен на Земята. Дисциплината бе необходима, за да живеем в сговор и да не забравям подчинената си позиция. Съпругът ми бе справедлив и честен, а наказанието – реципрочно на моя изначален грях.

Събрах сили и се подложих отново. Третият удар дойде изненадващо скоро и ме остави задъхана и разтреперана. Неволно бях подскочила и ръцете ми се вкопчиха в дупето ми като разтриваха пламналата ми кожа отзад. Бях сигурна, че следите са страховити.

Четвъртият удар насочи само към една от бузите на задника ми. Томас рязко извъртя бастуна, когато го стовари там, охлузвайки ме сякаш нарочно, смъквайки част от кожата ми. Болката бе пареща и аз вече крещях, когато на петия удар той направи същото с другото ми полукълбо, постигайки някакво извратено равновесие.

Този път ми трябваше много повече време, за да се съвзема. Подскачах на място, докато конвулсивно стисках облегалката на стола. Шестият удар закъсня, но когато ме удари, бастунът бе насочен към вътрешната част на бедрото ми и нежната кожа заплака с глас, моментално изпълвайки се с кръв. Отокът щеше да бъде чудовищен, а синината да остане със седмици.

Вече изгубих представя къде съм и какво се случва. Само знаех, че броячът в главата ми още не бе спрял. Четири удара до края. Четири места, четири взрива на болка, четири потъпкани, мъртви лалета в калта.

Чудовищно бе да иска от мен да заставам сама и да се подлагам отново на ударите му. Силата, която събрах в себе си, последната капчица от упорството на добрата мормонска съпруга, чиято воля и кураж да се смири пред камшика на съдбата ръководи целия ѝ съзнателен живот ме изправи на крака. Обърнах към него. Исках да види какво ми причинява, да погледне дълбоко в очите ми, в болката ми, в наранената ми душа. Томас ме гледаше с изкривено от състрадание лице. Очите му бяха изпълнени със сълзи и той ги изтри с опакото на ръката си.

– Заеми поза, Ив – каза тихо, но твърдо.

Изплаках, но се подчиних. Обърнах гръб на мъчителя си, на своя любим, на благоверния си съпруг, и като стиснах дървото на облегалката, аз се подложих отново за неговите удари, избутвайки бедрата си назад с разтворени колене. Стъпих стабилно на ходилата си, търсейки опора на голия излъскан под на кухнята и зачаках. И чаках. Изкрещях, когато изсвистяването ми подсказа, че следващият удар ще се стовари върху ми и когато дойде върху задника ми и наби навътре заровения в невинната ми плът разширител, се извих нагоре и настрани, цялата изправена на върха на пръстите си като шибана балерина на екзерсис.

Не го принудих да ми нарежда отново. Върнах се в начална позиция. Бях като обезумяла от болката, но още с разсъдъка си.

Обаче три удара по-късно лежах на пода и ревях в несвяст, докато се давех и търсех някакво облекчение за болезнено подутата, насилена, пламнала плът на бедрата и задните ми части. Тресях се, търкалях се, свивах се и виех, и не позволявах на Томас дори да ме доближи. Изобщо не се нуждаех от лицемерната му утеха. Накрая той седна на пода на кухнята, подпря се на вратата на шкафа и се разплака, свил колене към гърдите си, докато ме гледаше как се опитвам да събера парчетата, на които ме бе пръснал.

Мина много време, докато се успокоя. Лежах така, все още потрепервайки в голотата си. Студът и безразличието бавно се настаняваха в мен.

Съпругът ми най-сетне успя да се приближи до мен, без да рискува да го ритна с неконтролируемите ми движения и легна на пода, прегръщайки ме изотзад, без да докосва задните ми части с голите си слабини. Прилепи само гърдите си към гърба ми и като плъзна ръка под главата ми, за да не лежи отпусната на пода, ме прегърна, за да ме стопли.

– Прости ми, Ив. Прости ми. Трябваше.

Това, което не знаех и което той тихо прошепна в ухото ми, докато ме галеше леко с върха на пръстите си от рамото чак до хълбока с движение, което в друг момент щеше да бъде еротично, но сега бе само неочаквано успокояващо, бе, че в къщата ни бяха инсталирани няколко камери, които пасторът бе настоял да работят по време на семейните ни дисциплинарни сесии, за да гледа записите по-късно. Беше го бил привикал насаме и строго го бил смъмрил за липсата му на мотивация и за твърде леките наказания, които ми бил налагал, а липсата на записи от сексуалното ми подчинение и семейната дисциплинарна сесия в папките с досиетата ни, била непростима. Томас се осмели да плъзне леко пръсти по смазаната ми плът, докато се опитвах да осъзная, че точно в този момент някъде в къщата камерите записват моята болка и неговото пречупване, за да може пасторът да оцени качествата на съпруга ми като мой господар. Онова, което премълча, което преглътна и не ми каза, бе какво наказание бе получил самият той в мрачния кабинет без прозорци на пастора. По тялото му нямаше следи, но душата му бе наранена и смачкана.

Обърнах се към него, неволно извиквайки, докато дупето ми се отърка в пода при това движение. Обгърнах го с ръце и крака и му дадох прошката, която той трябваше да даде на мен, недостойната и слабата.

Мъжът ми ме целуна, плъзвайки език между устните ми и аз поех езика му. Засмуках го, докато той простена и желанието отново се надигна в нас, защото бяхме млади и силни, а болката бе само прелюдие към надеждата за обич. Ръката му потъна в женския ми отвор и ме намери мокра и готова. На свой ред плъзнах ръка между краката му и той ги разтвори леко. Избута хълбоците си напред, за да бъде по-достъпен за моето докосване. Затърках го силно, стискайки го здраво и грубо, и пенисът му се изправи в ръката ми готов и твърд. Преобърна се по гръб и ме повдигна, за да го обкрача. Коленете ми го стиснаха здраво, без да посмея да се отпусна върху наранените си задни части и аз се люшнах надолу към него. Ръцете ни се преплетоха за опора и аз се насочих опипом към неговата мъжественост. Без помощта на ръцете ни пенисът му пропусна входа ми няколко пъти, отърквайки се приятно в клитора ми. Накрая се надигнах и извих, върхът му най-сетне попадна където трябва и плавно потъна в мократа ми утроба. Поех го, разтворих се, притеглих го още навътре. Задвижих се върху него, легнала на гърдите му, и плиткото му проникване ми достави удоволствие, леко половинчато и недостатъчно в позата, която бе единствено възможна в тази ситуация.

Определих ритъма, макар Томас да не стоеше пасивен. Като сви леко колене нагоре и се подпря на ходилата си, той започна да посреща тласъците ми със своите. Отне ни повече време да се отпуснем и да изпитаме страстта си един към друг, и сексът бе повече утеха, споделяне и прошка, отколкото акт на разюздана възбуда. Изморих се да се движа върху него и преди да успея да стигна до някакво подобие на начало на оргазъм, мой или негов, се предадох и легнах върху Томас неподвижно и тихо, изхлузвайки се от пениса му с разочарована въздишка.

Слушах леко учестеното му сърцебиене и вдишвах аромата на кожата му под гъделичкащите носа ми косъмчета, които покриваха горната част на гърдите му.

Помоли ме. Не нареди, не изиска, не ме принуди. Тихо прошепна в ухото ми желанието си.

Смъкнах се надолу между краката му. Той се надигна, присви ги към гърдите си и после ги разтвори настрани. Възбуденият орган почиваше на корема му. Като приседнах доколкото ми бе възможно, без да се отпускам дупе към бедрата ми, за да не ме боли, аз повдигнах тежките му увиснали тестиси и оголих достъпа към ануса му. Наплюнчих пръст и го вкарах там внимателно, като следях изписалата се по лицето му смесица от емоции – объркано желание, копнеж да бъде задоволен, срам, болка, вина, гняв, че изпитва нужда от такава остра стимулация, желание да бъде унижен, сломен и смазан, да бъде наказан като жена, докато лежи като наложница пред мен и се разкрива с най-съкровения си отвор и с най-чистите си мисли. Изплюх се пак върху неговата халка и върху моите пръсти си, неспособна да събера сили да се изправя и да взема от масата буркана с вазелин. Трябваше му много време да се отпусне и да приеме психически, че се нуждае от това да бъде изчукан и наказан, за да приеме удоволствието без вина и гняв. Свърши на корема си, без да докосна члена му, докато три от пръстите ми го масажираха дълбоко и го разтваряха, мачкайки стените на сфинктера му, подчинявайки вътрешните му мускули на докосването си. Проследих как стимулацията на простатата го доведе до еякулация и пенисът му, оголен и самотен, и недокоснат, запулсира, а от отвора на върха му се изстреляха няколко откоса рядка, не особено обилна сперма върху свиващите се мускули на корема му. Когато и последната капка се изстреля, едва тогава измъкнах внимателно пръстите си и се наведох. Обрах семето от пениса му и го преглътнах като внимателно го почистих и от собствените си сокове от върха до основата. Повдигнах пениса му леко за ствола, докато той постепенно се отпускаше и омекваше в ръката ми, и облизах старателно корема му, за да не пропусна да поема нито капка от свещената течност на живота.

Целувката ни бе дълга и изпълнена с тъга. Невинността ни бе отнета. Бяхме се оголили и останали напълно незащитени един пред друг, надничайки в разранената вътрешност на душите си. Погледнах в него и го обикнах. Той погледна в мен и ме пожела.

Така се върти този свят – между женската обич, неохотно отдадена дори на най-недостойния, и мъжката сила да притежава и взема, заплащайки с грубост, насилие и болка, докато парчетата от същността на жената някой ден откажат да се слепят и тя се разпадне на атоми във въздуха, оставяйки само спомен за нежност и смях.

GD Star Rating
loading...
Мормони. Част десета: Дисциплинирана, 4.5 out of 5 based on 8 ratings