Мормони. Част осемнадесета: Подготовката

Звезда

Автор: Звезда

Категории: Анален секс, Домакини/Съпруги, Екстремни, Инцест, Несъгласие/Умствен контрол, Фетиш

Предупреждение: в поредицата има прояви на унижение, насилие, инцест, медицински фетиш и екстремни сексуални практики. Не четете, ако това ви отвращава и не правите разлика между фикция и реалност. Не приемам тези практики за нормални вън от разказите, освен като ролева сексуална игра с доброволно участие на страните в нея.

Абигейл изглеждаше привидно тиха и изпълнена с благочестие, но аз добре познавах нейното нечисто, мръсно подсъзнание, което се съпротивляваше на самата идея да се подчинява по начин, който подобава на всяка добра мормонка. В последните три седмици, които ѝ оставаха да прекара в моя дом, аз не ѝ дадох нито миг покой. Следях я, контролирах всяко нейно движение и дъх, дори всяка нейна мисъл. Грешка на Алис бе, че роди момиче, вместо още един мой наследник, но ако за тази грешка тя си понесе наказанието като спрях да освещавам утробата ѝ със семето си, то за проваленото възпитание на Абигейл нямаше да може да плати никога. Не съществуваше наказание, което да мога да измисля и което да бъде равно на греха ѝ. Момичетата са отговорност на майките си, а Алис се беше провалила в това. И двете – и жена ми, и дъщеря ми, бяха недостойни. В тези три седмици дадох всичко от себе си, за да компенсирам сбърканото възпитание на Абигейл. Днес бе денят, в който тя щеше да стане отговорност на някой друг.

Погледнах към Алис. Лежеше на една страна, присвила крака към гърдите си и хрипливо си поемаше въздух като се опитваше да заглуши безсмислените си стенания. Задникът ѝ беше лилав и подут от пресните удари, наложени върху по-старите. Бях я удрял с цялата си сила и накрая тя се свлече, крещейки за милост. Дишах тежко и изморено, но бесът в мен не беше стихнал. Исках да я бия още и още, докато силата в ръката ми намалее и повече не мога да я вдигна, но заповедта на пастора тежеше. Не можех да престъпя волята му, която бе чистата воля на самия Господ, който говореше през неговата уста. Той искаше отново да се сношавам с Алис и да я забременя. Идеята ме отвращаваше. От утробата ѝ се беше пръкнала Абигейл, единствената ми дъщеря, и това бе обида за мен като мъж, съпруг и баща. Бях ѝ дал всичко, а тя ме предаде, раждайки дете, което бе призвано цял живот да служи и да се подчинява.

Абигейл не смееше да помръдне. Бях я накарал да коленичи до леглото ни и да не отмества поглед от майка си. И двете бяха голи, но по чистата кожа на Абигейл следите от наказанието ѝ отпреди три седмици вече бяха достатъчно завехнали и почти не си личаха за разлика от нашарената с пресни белези кожа на майка ѝ. Дъщеря ми изглеждаше невинна и чиста, но аз знаех добре, че в душата си е непокорна и немарлива мормонка, готова да съгреши, ако господарят ѝ отпусне юздите достатъчно. Всички женски бяха такива. Слаби, противни същества, родени едиствено, за да се подчиняват.

– Стига си циврила, жено. Лягай и си отвори краката.

– Господарю… – тихият ѝ шепот бе покорен и излъчваше само съгласие. Въпреки незабавното ѝ подчинение, изпитах погнуса. С чувство за дълг се разголих и хванах пениса си в ръка. Бях леко възбуден – повече от ударите с пръчката, отколкото от голата жена на леглото си. Не достатъчно възбуден обаче, че да мога да се сноша с нея.

– Абигейл – повиках я строго, – подготви майка си!

Лицето на дъщеря ми се обезкърви съвсем, но тя пъргаво се качи на леглото и коленичи между краката на Алис. Всяка нощ в последните три седмици ритуалът се повтаряше един и същ и тя нямаше нужда от подкана и напътствия. Тялото ѝ зае точно тази поза, която заявих още първия път, че искам от нея – плътно прибрани един към друг и към тялото ѝ крака, главата ѝ ниско долу между срамните устни на Алис, а дупето ѝ вирнато пред погледа ми. Имаше естествено набъбнал орган, много красив. Виждах го добре и отстрани, но след като погледах няколко мига играта на езика ѝ по клитора и вътре в органа на Алис, реших да мина зад нея, за да се насладя отблизо на гледката, а после се наведох и опитах деликатния ѝ вкус. С всеки следващ път, когато потапях езика си в нея, на дъщеря ми ѝ трябваше все по-малко време, за да се омокри. Дръпнах се назад, колкото да разтворя с пръсти нежните ѝ части и да се насладя на химена ѝ в ложето от бликнал мед. Потърках я и гребнах от нейната влага. После започнах да размазвам вкуса ѝ по целия си пенис, вече почти напълно твърд и готов.

– Достатъчно. Обърни се, Абигейл.

– Да, сър – Абигейл се завъртя и автоматично се насочи към члена ми. Стиснах здраво лицето ѝ и се преборих с желанието си да я контролирам. Оставих я да поеме главата само с устни и да го засмуче. Ръцете ѝ заиграха нагоре и надолу по ствола ми енергично и силно като ги извиваше в различни посоки. Правеше го изкусно и усещането беше влудяващо – имах желание целият да се забия в тази сочна уста и да я чукам така, докато пенисът ми не пробие гърлото ѝ. Но дългът ми беше друг, затова се овладях навреме. Когато ерекцията ми се изправи до пълния си размер, я освободих от устните ѝ с рязък плющящ звук. Време беше.

Абигейл разбра и бързо се измести на колене над главата на майка си. Пресегна се и прихвана краката ѝ, държейки ги разтворени високо над лицето ѝ, предоставяйки ми пълен достъп до дупките ѝ.

– Дръж я разтворена и да не мърда – изръмжах, макар тя добре да знаеше вече какво се очаква от нея. После се наместих срещу разкрачените крака на майка ѝ.

Очите на Абигейл бяха широко разтворени както всеки път, когато влизах в Алис. Топнах върха на пениса си в топлата ѝ влага и няколко пъти го разтрих в клитора ѝ – не за да ѝ доставя удоволствие, но за да покажа на дъщеря си реакцията на майка ѝ дори след сериозния побой, който ѝ бях нанесъл. Алис се задъха и потрепера. Гледаше ме с покорни, влажни очи. Ако зависеше от мен, тя нямаше да стигне до оргазъм и този път, но се случваше да не успея да свърша достатъчно бързо и тя все пак да получи своето удоволствие върху твърдия ми член. Това бе без значение. Целта беше да зачене възможно най-скоро, а когато това станеше, щях да бъда свободен да се облекчавам в някоя от красивите си наложници. Алис знаеше, че ако се провали и отново роди момиче, този път щях да бъда безпощаден – детето нямаше да бъде отгледано в този дом. Имаше достатъчно благочестиви мормонски семейства, които щяха да поемат с радост дълга прилично да обучат една бъдеща слугиня. За доброто на съпругата си се надявах тя да роди син – макар да я презирах, не бях жесток човек. Тя щеше да страда твърде много, ако ѝ отнема детето. Всъщност можех и да се разведа с нея и да я изпратя да слугува като наложница някъде или по милост да я вземат за четвърта съпруга, но процедурата бе твърде сложна и не си заслужаваше. Бях дисциплинирал добре Алис и тя се грижеше за другите жени в дома ми. Нейната загуба щеше да наруши този естествен ред и да ми причини неудбства.

Натиснах и влязох не без известна съпротива. След близо осемнайсет години на спорадична употреба – не, не от мен, а от лекаря ѝ, който я чукаше може би един или най-много два пъти годишно, не повече – путката ѝ се беше стеснила и усещането беше почти като да чукам девственица. Не я болеше, за което съжалявах дълбоко, но все пак влизах достатъчно трудно в нея, за да изпитам удоволствието на насилието и фалшивото чувство на завоевател, когато мекотата ѝ отстъпеше на моята твърдост. Гърдите ѝ се люшкаха при всеки нов тласък и на мен ми се искаше да не ги гледам – струваха ми се отпуснати и почти старчески сега, след трите кърмени деца. Ако държах повече на Алис, може би щях да дам известна сума, за да ги оперира и напомпа, но на мен всъщност не ми пукаше. Намирах гледката за неестетична, затова предпочетох да преместя погледа си към Абигейл и да си представям, че шибам нея, а не майка ѝ. Тялото ѝ, мина ми през ума, бе красиво и стегнато, с големи гърди и заоблен задник, и господарят ѝ щеше да бъде доволен да го има всеки ден в леглото си. Щях да се постарая да я пласирам добре днес по време на Избора ѝ. Само няколко души знаеха обаче, че усилията ми щяха да са безплодни – Изборът бе предизвестен и господарят ѝ – избран. Това не пречеше обаче да се насладя на всяка стъпка от нейната подготовка и да я пречупя достатъчно, за да е покорна в леглото по волята на новия си стопанин.

– Добрата мормонка – изпъшках, докато се врязвах в путката на майка ѝ, – се учи бързо как да достави удоволствие на господаря си. Добрата мормонка е изпълнителна и прилежна и в службата, и в домакинството. Служи с уста, със задник и с путка по начина, който господарят ѝ пожелае и толкова често, колкото той има нужда. Добрата мормонка поставя своето удоволствие на заден план и никога не моли за оргазъм. Тя не се оплаква, не иска нищо за себе си, търпи и се подчинява. Не говори, ако не ѝ разрешено, не вдига поглед, не се храни и не пие дори вода в негово присъствие без изричната му воля. Добрата мормонка желае да бъде наказвана редовно и строго, защото знае, че се е родила грешна и по-долна от мъжа и на нея не ѝ е дадена божествената искра, както на него. Добрата мормонка – вече свършвах и почти виках – не пилее напразно семето на мъжа и го поема в тялото си с благодарност за оказаната ѝ чест!… Моли се, Абигейл, недостойната утроба на майка ти да зачене от семето ми! Смири се, жено и не търси удоволствие за себе си в този акт и умолявай Господа да ти даде син от чреслата ми, а не недостоен женски отрок!

Избутах с таза си и последния откос от спермата си и останах така, неподвижен, докато бесните удари на сърцето ми се успокоят. Въпреки думите ми, Алис не успяваше да смири лукавата си женска природа и въртеше таз под мен като се опитваше да изцеди от все още твърдия ми член удоволствие за себе си. Стиснах зъби и се отдръпнах, а тя изхлипа жално, когато се изхлузих от нея.

– Господарю… – почти ми се примоли, но аз само поклатих глава.

– Краката на стената, жено – напомних ѝ неотстъпчиво и тя се понадигна, колкото да легне с лице към стената и да вдигне треперещите си крака. Подпря ги. Щеше да остане така половин час, за да съм сигурен, че семето ми няма да изтече от нея. След няколко дни беше прегледът ѝ и се надявах лекарят да потвърди, че е захванала. Ако ли не, щях да изпълнявам дълга си пак и пак, докато не се случеше едно от двете неща – тя да забременее или аз да полудея и да я напътя да търси друг мъж, който да я осемени. Последното бе малко вероятно – бях доказал потентността си през годините, а и самата мисъл друг мъж да поеме отговорностите ми ме отвращаваше. Бе длъжна да захване семето ми, за да не ме посрами.

– Почисти ме – обърнах се към Абигейл и я оставих да осмуче спадналата ми плът, докато безучастно гледах над главата ѝ как съпругата ми хлипа от болката на отказания ѝ оргазъм, а може би и от болката в насинените ѝ задни части, върху които лежеше. За да съм сигурен, че е разбрала добре урока си, след всеки сеанс я карах да сложи плътните твърди гащи на целомъдрието и ги заключвах около кръста ѝ, за да не може да се докосва. Налагаше се да моли за ключа всеки път, когато ѝ се ходеше до тоалетната или да се облекчава в тях, ако ме нямаше. Унижението от принудителното ѝ въздържание галеше мислите ми и за момент отново усетих как се втвърдявам, преди окончателно да увисна над изпразнените си топки.

Абигейл се отдръпна и остана коленичила със сведена глава, очаквайки заповедите ми.

– Ела.

Налагаше се лично да се погрижа за нейната подготовка.

Преди да излезем от стаята, се обърнах предупредително към Алис.

– Не се докосвай, жено. Ще разбера!

– Да, господарю – догони ме тихият ѝ отговор, докато излизах от стаята с дъщеря ни.

Вкарах Абигейл в банята и нагласих термостата. Насочих душа към тялото ѝ и първо я намокрих добре, преди да го спра и да започна да я насапунисвам. Тя стоеше мирна и покорна в ръцете ми и се подчиняваше на всяко мое побутване. Напомних ѝ язвително, че чистотата на тялото ѝ е основно и лично нейно задължение, но че ѝ нямам достатъчно доверие да я оставя сама да се погрижи за това в този толкова важен ден. Вътрешният ми часовник показваше, че навън бе започнало да се развиделява, макар в банята да нямаше прозорци. Абигейл бе родена няколко минути след седем сутринта, така че вече съвсем официално бе навършила пълнолетие. Приключих с първото изплакване на косата и на тялото ѝ и преди да се заема с отстраняване на окосмението ѝ, реших да ѝ поднеса подаръка си.

Подканих я да излезе от широката душ кабина и да стъпи върху килимчето пред ваната.

Извадих малката кутия и я накарах да я отвори. В гнездото си от мек порест материал лежеше протекторът за зъби, който бях поръчал да изработят по поръчка за нейната захапка. Тя ме погледна въпросително.

– Сложи го.

Тя се засуети, но не понечих да ѝ помогна. Изчаках я да си го постави.

– Честит рожден ден, Абигейл. Вече си жена. Поздравления!

Замахнах с цялата си сила и я зашлевих. Ръката ми остави червена следа на бледата ѝ буза. Тя отхвръкна от удара, залюля се, но аз я подхванах и я върнах пак да застане изправена пред мен. Очите ѝ бяха пълни с неразбиране и болка. Усмихнах се. После вдигнах ръката си пак и я зашлевих с опакото по другата ѝ буза. Протекторът отхвръкна, а Абигейл се смъкна на земята и се присви.

– Изправи се!

Шамаросах я още няколко пъти, общо шест или седем, докато бузите ѝ пламнаха достатъчно задоволително за моя вкус. Кимнах доволно.

– Можеш да махнеш протектора. Почисти го и го върни в кутията. Подарявам ти го, за да го ползваш, когато господарят ти те наказва. Той има… да кажем, че има доста твърда ръка. Това беше само за загрявка, за да си помниш мястото. Сега ми благодари, задето те уча на покорство, жено.

– Благодаря, сър – прошепна ми Абигейл, без да посмее да ме погледне. Ръцете ѝ трепереха. Хълцаше тихо и се опитваше да накара ръцете си да спрат да треперят, докато бърше сълзите си.

– Не така, жено. Благодари ми както подобава!

Абигейл се смъкна на колене, целуна последователно всеки от краката ми и се сви пред мен. Мъчително бавно, сякаш се бореше със себе си, взе дясното ми ходило и го повдигна да го сложи на главата си. Натиснах я полека, докато лицето ѝ легна плътно върху мокрия килим и я накарах да стои така, докато секундите се нижеха. Натиснах още малко и тя извърна лице настрани, за да може да диша. Бузите ѝ се деформираха, устните ѝ се отвориха и тя задиша плитко през сълзи.

– Можеш да се изправиш.

Тя се понадигна и изправи гръб все още на колене. Колебливо ми хвърли поглед, преди да го сведе бързо под мокрите си мигли. Подсказах ѝ като хванах здраво врата ѝ отзад със все мократа ѝ разпусната коса и я натиснах към себе си. Тя отвори уста и покорно целуна слабините ми.

– Служа и се подчинявам… – продължих да ѝ подсказвам нетърпеливо и се ядосах, че е толкова недосетлива.

– Служа и се подчинявам, господарю! С всеки свой дъх служа и се подчинявам! – гласът ѝ трепереше като тялото ѝ.

Насладих се на момента, после с известно съжаление се отдръпнах. Имахме работа да вършим.

Тялото ѝ бе изгубило голяма част от влагата по кожата си, затова я насочих пак към душа. После я насапунисах втори път, отделяйки повече време да разтъркам ароматната пяна по гърдите и задните ѝ части, а след това между тях, преди да се преместя на междукрачието ѝ. Тя се оставяше в ръцете ми напълно безволева, почти бездиханна, докато вадех бръснача от неговата опаковка.

Изкарах я от кабинката и я натиснах да легне с хлъзгащите ѝ се гърди върху седалката на тоалетната чиния.

– Разтвори си задника и го дръж така.

Прокарах бавно острото ножче по вътрешната част на бутовете ѝ и обрах всички нежни, светли власинки, които растяха там. Повторих на контра и прокарах ръка, за да се уверя, че е гладка. Анусът ѝ беше възхитително свеж и изкусителен, но за жалост ми беше забранен. Както си беше с пяната и в подходящата поза, реших, че мога да използвам възможността да се заема и с вътрешното ѝ прочистване. Държах да я представя за нейния Избор във възможно най-добрата ѝ форма. Избрах дебела дълга спринцовка и я напълних с хладка вода. Не държах да ѝ е комфортно, даже напротив. Без да използвам лубрикант или вазелин, насочих накрайника към стегнатия ѝ отвор и я инструктирах да се отпусне. Бавно и доста трудно влезе навътре, защото пяната не я правеше достатъчно хлъзгава. Новоизлюпената жена в дамакинството ми се присвиваше и скимтеше, но не посмя да не ми се подчини и държа бузите отворени, макар и ръцете, и задникът ѝ да продължаваха да потреперват.

– Абигейл – припомних ѝ строго, – всекидневната клизма е напълно задължителна за новия ти дом. Ще посрещаш господаря си чиста и подмазана всеки път, за да не се посрамваш. Край на седмичните заигравки. Всеки ден, жено! Господарят ти или твоята господарка ще определят колко вода ти е необходима. От лекаря ти знам, че можеш да поемеш спокойно до два литра и половина вода. Това е добро количество наистина, макар да не е необходимо всеки път да използваш толкова. Но днес, когато за последен път си под моя покрив и все още си моя отговорност, ще поемеш три литра и ще ми благодариш за проявената грижа. Когато приключа с теб, ще бъдеш готова за церемонията си.

– Да, сър – дочух тихия ѝ отговор, в който прозираше страх и покорство. Да, три литра бяха наистина много, но не ѝ давах право на избор. Бях го решил. Жените бяха създадени да се подчиняват и дъщеря ми нямаше да бъде изключение.

– Моли се – наредих ѝ и започнах да избутвам тежкото бутало. Течността влезе в нея плавно и без съпротива. Първият половин литър се абсорбира добре, докато тя редеше познатите строфи на молитвите за очищение на греховете. Извадих накрайника и напълних тялото на спринцовката пак. Тя държеше послушно ануса си стегнат, а главата наведена. Не пропусна нито една дума, докато я шприцовах пак. На четвъртия път гласът ѝ се накъса от болка, но тя все пак продължи. Коремът ѝ натежа и аз отделих минута, за да го масажирам. Беше милост, която не заслужаваше, но докато успяваше да не бърка думите на молитвите, които започваше за трети пореден път, бях склонен да бъда снизходителен. Изхлипа и забрави докъде е стигнала, когато я натиснах за пети път – бях достигнал капацитета ѝ от два литра и половина.

– Отначало!

Абигейл се обърка, но през стенанията си все пак продължи да се моли достатъчно ясно, за да чувам думите. Оставих я да ги повтори и чак тогава започнах да вадя накрайника.

– Стисни! – излаях, когато от стегнатия пръстен се процеди струйка вода. Тя побърза да се подчини, докато пълнех за последен път. Този път, ядосан от необходимостта да ѝ напомня как трябва да приема прочистването и заради силните стонове на болка, които заглушаваха молитвата ѝ, пуснах само студена вода. Щеше да я боли. За миг споменът се мярна в главата ми и вътрешностите ми потръпнаха. Лежах на студените плочки и крещях от болка, докато младшият пастор, който отговаряше за дисциплината в моето спално в мъжките общежития, ме пълнеше с поредната доза студена вода. Споменът не беше приятен, особено като си припомних как го умолявах да спре и накрая не издържах и се напиках от болка и студ там, върху мокрите плочки в краката на мъчителя си, преди да отворя покорно уста и да поема семето му на езика си. Стиснах зъби при този мъчителен спомен и се изпълних с решителност. Нямаше да отстъпя.

Натиснах и бавно вкарах накрайника за последен път. Сантиметър по сантиметър го избутах до самия край. После натиснах буталото.

Гласът на Абигейл се изви и пресипна в дълъг протяжен вой. Банята закънтя.

Не ѝ обърнах внимание. Избутах течността до край. Ловко смених накрайника с малък красив бът плъг с блестящо синьо камъче в средата. Потупах я по дупето.

– Изправи се, жено.

Дъщеря ми се изправи. Беше грозна гледка. Цялата беше зачервена от плач, носът ѝ течеше. Тялото ѝ се тресеше от екстремното усещане. Коремът ѝ беше болезнено надут и тя го прихвана с две ръце като бременна.

– Спри да се глезиш!

– Б-б-боли…!

Поклатих глава отвратено.

– И какво от това? Нима съм те питал дали те боли? Мислиш ли, че ме интересува? Всички жени сте еднакви – ако ви оставя, ще се оплаквате за всяка проклета дреболия!

Нетърпеливо я подпрях на ръба на ваната и започнах да я бръсна. Правех го внимателно, за да не я нашаря с белези, но беше трудно, защото тя продължаваше да се тресе.

– Колкото по-дълго ми отнеме да те избръсна, толкова по-дълго ще задържиш водата в себе си – предупредих я мрачно. – Контролирай се!

Самобръсначката се плъзгаше по тялото ѝ и обираше редките ѝ, почти незабележими косми. Беше късметлийка. Почти нямаше окосмение и затова свършихме бързо. Трябва да призная, че излишно протаках, защото ми харесваше сгърченото ѝ от болка лице и как се опитваше да се въздържа да не трепери под мен, докато прокарвам бръснача по тялото ѝ. Кожата ѝ беше гладка и чиста, почти сияйна в белотата си. Вдигах поглед към нея често. Виждах, че я боли, но се контролираше достатъчно, за да не се наложи да я накажа. Жалко. Имах няколко доста добри идеи как бих могъл да я дисциплинирам, без по кожата ѝ да останат видими следи. Почти ми се искаше тя да ме предизвика достатъчно, за да имам основание да го направя. Но дъщеря ми послушно отвори крака и аз внимателно я почистих, разтваряйки красивите ѝ набъбнали срамни устни. Не се изненадах да видя, че изпитва възбуда. Пулсираше леко и се беше зачервила. Изчистих я между краката, както и всички косми по пубиса ѝ. Гърдите й се бяха опънали и изглеждаха по-твърди от обикновено, наближаваше новият ѝ цикъл. Не устоях и се наведох напред – захванах връхчетата им с устни и едно по едно облизах и втвърдих зърната. Исках я. Желанието напираше. Бях се втвърдил.

Когато приключих с бръсненето и на краката ѝ, ѝ наредих да седне на тоалетната, но без да се облекчава. Коремът ѝ беше надут и тя го разтриваше внимателно. Не ѝ забраних.

– Докосни се. Искам да свършиш пред мен. После ще ти разреша да изхвърлиш водата от тялото си.

Достави ми удоволствие да видя потресения ѝ поглед. Болеше я, едва търпеше – виждах го добре. Мастурбацията щеше да смеси тази болка с удоволствие и точно това целях аз. Щеше да ѝ е трудно, но щеше да научи още един урок. Пък и стимулацията на клитора по време на клизма не беше нещо ново за нея – бях се интересувал от обучението при лекаря ѝ и знаех, че това е обичайна практика.

Седнах удобно на земята и се облегнах на ваната с идеален изглед към бръснатата ѝ путка под издутия корем. Вдигнах вежди.
– Сега, жено. Направи го сега!

Абигейл избърбори нещо отчаяно, което прозвуча като съгласие и побърза да смъкне ръката си там. По лицето ѝ беше изписано отчаяние.

Отне ѝ доста време. Търкаше се интензивно, но я болеше толкова много, че не успяваше да се възбуди достатъчно. Няколко пъти наплюнчи ръката си, за да не се докосва на сухо. Въздържаше се от това да вкарва пръсти вътре по разбираеми причини. Наслаждавах се обаче как от време на време плъзва пръст по цялата дължина на срамните си устни и ги разтваря пред мен. Когато се омокриха достатъчно, за да съм сигурен, че е започнала да изпитва удоволствие, а пръстите ѝ се задвижиха по-бързо по клитора ѝ, облизах устни в очакване и се наклоних към нея. Дори през сапуна, който използвах да я изкъпя се чувстваше чистия аромат на кожата ѝ, смесен с този на секретите ѝ и съвсем малко на пот. По горната ѝ устна бяха избили капчици.

– Спри!

Спрях я точно когато бе на самия ръб на оргазма си. Тя спря и ме погледна недоумяващо. Дишаше тежко.

– Сър?

– Достатъчно, Абигейл. Не се докосвай повече. – Извадих кутийката с втория си подарък за нея и я отворих. Вътре лежеше пластмасова щипка за клитор. Взех я внимателно от гнездото ѝ.

– Разтвори!

Като послушна слугиня Абигейл отвори долните си устни широко за мен. Бях на колене пред нея и видях добре малката дупчица в химена ѝ. Клиторът ѝ беше набъбнал, влажен и червен. Не я докоснах никъде другаде, освен горе над клитора, за да го оголя още повече. Разтворих щипката и го захванах здраво от двете страни, преди да я пусна.

Абигейл извика и подскочи, после свърши изведнъж. От путката ѝ протекоха соковете ѝ, смесени с малко урина.

Когато се успокои и ме погледна с леко отсъстващ, но задоволен поглед, я попитах:

– Сега боли ли те?

Тя беше забравила за водата, която пълнеше корема ѝ. Поклати глава.

– Не, сър.

– Тогава можеш да останеш така още малко, нали, моето момиче?

– Както пожелаете, сър.

– Искам ти да го пожелаеш, Абигейл. Ще ми доставиш ли удоволствие като останеш така?

– Искам, сър – тя трепереше. Изглеждаше обезсилена. Знаех обаче, че болката вече се завръщаше.

Потупах я доволно по главата. Малка разгонена кучка. Учеше се.

– Добре, Абигейл. Да бъде твоето. Ще поседиш още малко, за да сме сигурни, че водата те е прочистила добре. Сега коленичи и се наведи над ваната, за да измия косата ти. Но преди това да махнем тази тапа от теб. Нямаш нужда от нея, нали? Знаеш как да се контролираш.

Тя изскимтя, когато я натиснах над ваната, но покорно се подпря с длани на дъното ѝ. Изтеглих краката ѝ назад и се насладих на чупката, която правеше тялото ѝ от гърба към заоблените ѝ задни части. Натиснах тапата няколко пъти, завъртях я излишно, после мъчително бавно започнах да я вадя. Мускулът реагира със свиване и това направи издърпването по-трудно.

– Нито капка, жено. Нито капка!

Не успя да сдържи всичко, но реших да не го правя на въпрос. Потупах я по дупето, после я пляснах няколко пъти, за да я видя зачервена. Доволен проследих как кожата ѝ се затопля и реагира с нежна руменина.

Измих я, без да бързам. Накрая я омотах в една кърпа и ѝ разреших да седне на петите си. Полюбувах ѝ се. Коремът ѝ беше издут като на бременна и по тръпките, които я разтърсваха се досещах, че крампите са изключително болезнени. Пенисът ми се беше втвърдил отново.

– Виж какво направи, лъстива жено! – леко я зашлевих. Главата ѝ се отметна, но знаех, че повече се преструва, отколкото действително съм ѝ причинил болка. – Облекчи ме!

Тя се наведе без колебание и за втори път днес потънах в топлата уста на дъщеря си. Насладих се на уменията ѝ, без да я насилвам да отваря дълбоко гърлото си. Предпочетох да я оставя сама да определи темпото. Бързаше, разбира се – болеше я и почти не можеше да мисли. Повече от половин час седеше с три литра вода в червата си. Трябваше да ѝ преподавам този урок отново и отново, за да го научи: моето удоволствие беше преди нейното неудобство. Мъжът ѝ, господарят ѝ – преди всичко.

Въздъхнах от топлото усещане на устните ѝ, които смучеха плътта ми. Тя ме пое по-дълбоко, хвана се за таза ми и се натисна напред, докато носът ѝ не се завря в космите над члена ми. Издърпа се, пое въздух и изплю тлъста лига, докато ме разтриваше с ръка. Направи същото още няколко пъти, докато не усетих, че не успявам повече да се въздържа. Не исках да свършвам в нея и да пилея семето си обаче. При последното дълбоко засмукване, когато около члена ми пулсираше гърлото ѝ и мускулите ѝ ме стискаха здраво, се отдръпнах рязко. С няколко крачки се върнах в стаята. Алис лежеше все така с крака върху стената, таймерът до главата ѝ отброяваше последните няколко минути. Издърпах я грубо към себе си и задникът ѝ кацна на ръба на леглото, увиснал на няколко сантиметра над чаршафите, докато държах краката ѝ широко разтворени и във въздуха. Забих се мощно и след две движения усетих как спермата се изстрелва на няколко мъчително кратки откоса. Нямах кой знае какво в топките си, но го изсипах цялото в нея. Усещах как около члена ми е мокро и лигаво от предишното ми свършване. Натиснах я още веднъж, докато се тресях над нея със стиснати зъби. Пръстите ми оставяха дълбоки следи в мекото на прасците ѝ. Тя ме гледаше с широко отворени очи, но като се свъсих, бързо сведе поглед под моя.

Нямаше нужда да казвам нищо. Само се отдръпнах от нея и Алис се завъртя бързо със стиснати бедра. Петите ѝ кацнаха пак на стената. Побутнах таймера и го нагласих пак, докато умът ми вече се връщаше в банята и задачите, които ми предстояха.

Абигейл се беше отпуснала на четири крака и се полюляваше, докато тихо стенеше от болка. Задникът ѝ беше възбуждаща гледка.

– Господарю… – изхриптя дъщеря ми, – моля…

Коленичих до нея и замислено повдигнах брадичката ѝ към себе си. Насладих се на разплаканите ѝ зачервени очи, на разкривеното ѝ от болка лице. На покорството ѝ. Не бе допуснала да не ми се подчини.

Кимнах доволен и посочих с поглед. Тя скокна не особено грациозно и с хлип на облекчение остави водата да изтече от нея. Бях чувал този хлип и преди, бях усещал този момент на облекчение, който носеше съвършена радост. В този един момент тя не принадлежеше на себе си, нито беше напълно в тоя свят. Въобще не осъзна, че се навеждам над нея – на лицето ѝ се изписваше изражение на пълно блаженство. Очите ѝ рязко се отвориха, когато усетиха пръста ми на входа на путката ѝ. Беше мокра. Ужасно, безсрамно мокра. Водата не спираше да се излива от нея, въпреки огромният натиск, с който излизаше от тялото ѝ. Знаех, че имам само няколко мига и се възползвах от тях. Дръпнах рязко клиторната щипка и я оставих да одраска плътта ѝ, докато кръвта рязко не се върна в малкия орган. Абигейл извика възторжено, напълно изгубила чувството си за приличие, след това се разтърси от няколко конвулсии, различни от предишните. Дланта ми беше върху органа ѝ с прибрани пръсти, усещах всяко нейно интензивно потрепване. Докато дъщеря ми изпитваше своето пълно удоволствие, я целунах. Започнах бавно и спокойно, но езикът ми потъна в топлата ѝ уста дълбоко. Вкусвах я и си играех с нея, докато стоновете ѝ се топяха на устните ми.

Тресеше се от усещанията в тялото си, от интензитета на оргазма, вклинен в цялата тази болка и облекчението, че е прекратена. Отдръпнах се и с въздишка погледнах отпуснатия си член. Бях изцеден, макар да ми се щеше да имам силата за още един тек. Бях омазан от собствената си сперма и соковете на Алис и това ме погнуси. Един бърз душ щеше да оправи нещата.

– Измий си лицето и се облечи. Дрехите ти са отвън. Остави си путката мокра, не се пипай.

Очакваше ни дълъг ден. Малката нямаше да стане по-готова от това. Мокра и зачервена от подготовката, путката ѝ подпухнала и пулсираща – точно така исках да я снимам, за да я запомня. Само ако бе възможно мъжете, които участваха в нейния избор, да можеха да я видят сега… цената ѝ щеше да бъде изключително висока и да ми донесе нечуван престиж. Въпреки пропиляната възможност, шоуто щеше да ми достави удоволствие.

Rating: 4.55/5. From 11 votes.
Please wait...