Мормони. Част седемнадесета: Белязана

Автор: Звезда

Предупреждение: в поредицата има прояви на унижение, насилие, инцест, медицински фетиш и екстремни сексуални практики. Не четете, ако това ви отвращава и не правите разлика между фикция и реалност. Не приемам тези практики за нормални вън от разказите, освен като ролева сексуална игра с доброволно участие на страните в нея.

Пристигнах както обикновено още в пет и половина сутринта. Офисът бе тъмен и само уличните лампи хвърляха зловещи сенки в кабинета на пастора. Тази седмица бе извънредно напрегнат, работеше по нещо, до което не ми позволяваше достъп и често оставаше да спи в кабинета си. Бързо затворих след себе си, дръпнах завесите и светнах лампите. Пасторът обичаше да работи на силна светлина и внезапният преход от сенки към пълната им липса бе стряскащ. За всеки случай проверих малката ритуална и банята, преди да поема дълбоко дъх. Имах само минути. Но не можех да си позволя да дойда по-рано на работа заради електронната система за сигурност, която щеше да отчете влизането ми като подозрително рано, да светне в червено и автоматично да бъде предаде на пастора нарушението на протокола за сигурност.

Ослушах се. Сградата бе все още напълно тиха. Госпожа Хенри идваше към шест, а пасторът рядко закъсняваше и заемаше мястото си още в шест и половина. Ако е бил в настроение и е чукал по-дълго своите наложници сутринта – идваше в седем. Оставаха ми минути, наистина.

Бързо и методично започнах да проверявам чекмеджетата на бюрото. Заключени. По дяволите! Забърсах следите си и се прехвърлих към шкафовете, макар да не очаквах да пази там документите, по които работеше с такова напрежение през последните дни. Повечето също бяха заключени, разбира се. Отключените не представляваха интерес за мен – дисциплинарни средства, анални играчки, клипсове, вибратори… и личната колекция на пастора от записи на домашни наказания и ритуали, които обичаше да гледа късно вечер, за да се отпусне и да се настрои да се прибере вкъщи. Жена му току-що беше родила третото им дете, момиче, и все още беше в родилния дом. Но с четири наложници, една новоизлюпена дъщеря и с една анална слугиня той все пак имаше достатъчно дупки, които да чука и вкъщи. Което, помислих си с тънка усмивка, все пак не му пречи да ме използва по два-три пъти седмично да облекчавам напрежението в топките му. Задачата беше трудна – копелето беше най-потентният мъж, когото съм срещала. Имах късмета да съм добре разработена и да поемам огромното му парче без проблем, но това създаваше у него очаквания винаги да съм на разположение. И аз бях. Разбира се, че бях.

Мимоходом забърсах праха и пуснах набързо прахосмукачка, преди да подредя мебелите на обичайните им места. За фоайето, офисите и ритуалните се грижеше нарочна почистваща фирма, но кабинетът на пастора бе неизменна моя отговорност. Изцедих студените от хладилника портокали и един грейпфрут и напълних каната с пресния сок. Оставих я на бюрото до двата кроасана и чинийка с масло. Обикновено се заемах със закуската на пастора, когато той дойдеше, но днес подозирах, че ще дойде рано и исках да завари всичко вече подготвено. Беше раздразнителен и суров повече от обикновеното и ми се искаше да натрупам малко точки пред него. Направих сериозен гаф като назначих четирите сътруднички без да се допитам до него за разрешение. Когато той най-накрая разбра, че жените работят в архива, беше минал повече от месец. Единствено добрите резултати от работата им ме спасиха от незабавно уволнение, което щеше да бъде пълна катастрофа. Но все пак се налагаше да поема този риск. Имах нужда от помощ с всичките тези документи.

Почти се сблъсках на вратата с госпожа Хенри. Тя ми се усмихна само с устни и бързо провери кабинета преди да ми кимне с одобрение. Надута скумрия. Макар да въртях работата в целия офис, тя все още смяташе, че е по-старша по право и си позволяваше да проверява как си изпълнявам задълженията. Подозрителният ѝ поглед ме следваше навсякъде и ме държеше нащрек. Но тази сутрин не се отправи към бюрото си както обикновено, а неочаквано ме хвана за рамото. Ослуша се напрегнато и сякаш се поколеба. Усмивката ѝ беше развеселена и някак арогантно всезнаеща. Напрегнах се. Какво, по…?

– Днес в четири следобед – тя ми смигна съучастнически. Изгледах я неразбиращо. За какво говореше? – Запази час за теб от четири до шест, скъпа. Пасторът. Отмени всичко друго, а тези дни графикът му е… знаеш… лудница!

Тя се усмихна щастливо. Скумрията беше напълно изкукуригала. После смисълът на казаното стигна до мозъка ми и аз усетих как внезапно цялата кръв се оттегли от лицето ми. Имах късмет, че кожата ми беше смугла и прикриваше издайническите белези на душевното ми състояние.

– Не трябваше да ти казвам – изкикоти се тя. – Пасторът искаше да е изненада, скъпа. Предполагам, че ще… ами, хм… награди за добрата служба, ако разбираш какво имам предвид… Два часа са доста време… хи-хи… наистина доста време… Ще те почете доста добре, скъпа! Такава късметлийка си!

Късметлийка, друг път. Мамка му! Трябваше ли да се тревожа? Да бягам беше немислимо. Макар тъпата скумрия да мислеше, че пасторът ще ме накара да му служа, аз не бях съвсем убедена, че за това си освобождава цели два часа от графика. Обикновено ме чукаше в промеждутъците от молители и телефонни разговори. В този толкова напрегнат период, в който му се обаждаха пастори от няколко щата, включително и главни такива, да освободи два часа само за мен, бе тревожно.

Превъртях лентата назад. Редовно бях дисциплинирана от някой от лекарите, който се освобождаваше. Всъщност от последната ми дисциплина бяха минали четири дни и задникът тъкмо бе спрял да ме понаболява. В работата си бях безупречна и много предпазлива. Покорна и услужлива – това бяха двете златни думи, които вкиселиха мислите ми. Тогава какво? Новите служителки ли бяха проблемът? Но нали бяха минали повече от два месеца оттогава? Или ме подозираше?

Усмихнах се на госпожа Хенри и се заех с текущите си задължения. Пасторът дойде скоро, излая нещо остро към нея и преди да се усетя, вече нямах време да се тревожа, затънала до уши в работа. Наказанието на Ребека Ман изискваше значителна част от вниманието ми в началото на всяка седмица – потвърждаване на графика с всички участници, уреждане на медицинските прегледи след края на всяка изминала наказателна сесия, докладите за психологическото ѝ състояние, да поръчам нов кашон с тестове за бременност… Пасторът ми възложи и да подбера кандидати за господари на Съмър, неговата анална слугиня, която той намираше, че вече е достатъчно обучена. Всъщност, помислих си, той се беше отегчил от нея – особено сега, когато подготвяше братовчедка ѝ Алба за ранното ѝ анално отваряне. Несъмнено съперничеството между двете красиви момичета би било забавно, ако не го намирах за извратено. Пасторът бе временен настойник и на двете. Представата как ги редува да ги чука и ги „обучава“ между чаршафите, ми докарваше гадене. Алба бе рядко красиво момиче и фактът, че я беше забременил още на шестнайсет повдигаше доста въпроси у енориашите. Никой нищо не казваше лично на пастора, но как биха могли да приемат, че тя пази девството си, след като публично я взе пред очите на всички, а и тя вече носеше неговото дете? Макар и бременна, Алба сядаше при младите момичета по време на службата и продължи да посещава училищните си занимания и обучителните сесии при доктор Джонсън, сякаш нищо не е било. Разширяваха я за ритуала на анално подчинение, но на мен никак не ми се вярваше, че пасторът не я чука във вече отворената путка. Това създаваше прецедент и безпокойство. Пасторът нарушаваше всякакви правила и създаваше свои. Това караше всички ни да се чудим дали сме в безопасност.  

Доктор Джонсън и доктор Клифтън бяха първите посетители на пастора и останаха при него повече от два часа. Когато излязоха не личеше пасторът да се е занимавал с нещо приятно там вътре. Бяха напрегнати, а сексът не действа така. Какво, мамка му, ставаше? Целият ден той не спря да говори по телефона и бе извънредно напрегнат. Към десет извика една от новите да му служи – кимнах ѝ окуражаващо, когато мина покрай бюрото ми. Тя се спря, колкото да си свали бельото и аз бързо я подмазах зад паравана.

– Бъди смела! – казах ѝ тихо, докато размазвах вазелина по ануса ѝ. Пръстът ми потъна делово навътре и тя изохка, когато натиках още от мазното вещество дълбоко в нея. Нагласих върха на пълната с лигава смазка спринцовка и тя покорно вдигна крак на стола, за да ми предостави удобен достъп до вагината си. Разтворих я и с едно плавно движение вкарах пластмасовия накрайник навътре. Щприцовах я, докато веществото не потече между устните ѝ. Делово го размазах и щипнах няколко пъти външните ѝ устни, за да се зачервят приятно, сякаш от възбуда.

– Готова си! Отивай!

Тя ме погледна с почти празен поглед, вече примирила се с това, което я очаква. Беше приела тази работа с пълното разбиране какви са нейните задължения. Кимна ми, вдигна смело глава и почука на вратата на кабинета. Докато слушах виковете ѝ на болка, а след това и на удоволствие, които вратата не приглушаваше напълно, не можех да не се запитам защо за мен беше различно – аз харесвах тази част от работата си и не просто я търпях, а ѝ се наслаждавах. Пасторът беше строг и често ми причиняваше болка, но тя бе винаги смесена с възбуда и водеше до оргазми. За мен беше удоволствие да служа на кура му. Вагината ми изтръпна, когато чух, че пасторът дисциплинира Ан след акта. С госпожа Хенри се спогледахме в пълна тишина и аз неволно преглътнах, когато изброих петдесет удара, които се стоварваха с яростен плющящ звук върху гола плът. Ан крещеше много преди наказанието ѝ да свърши. Пасторът явно не пестеше силата си. Когато свърши, вратата почти незабавно се отвори и Ан бе грубо изблъскана навън – чисто гола и трепереща. Едва се държеше на краката си. Пасторът хвърли дрехите ѝ след нея, погледна ни сурово и излая на госпожа Хенри:

– Елън. В единайсет и петнайсет.

Помогнахме на Ан да се подмие и облече зад паравана. Гърбът, задните ѝ части и бедрата ѝ бяха нашарени с яростни ивици и плътта вече се беше подула.

Дори и да не знаех, че моят час бе в четири следобед, щях да се досетя, че идва и моят ред, когато с промеждутъци от по един час пасторът извика една по една всяка от служителките си. След Елън бе ред на Касиди в дванайсет и половина, а после и на Челси в един и четиридесет и пет. Поех си дълбоко дъх, когато пасторът избута ридаещата Челси в коридора. Гърдите и коремът ѝ бяха почти лилави от кръстосващите се гъсто ивици от ударите.

– Госпожо Хенри! В два и половина!

Тя се разтрепери и беше напълно невъзможно да я успокоя, докато се опитвах да помогна на Челси. Игнорирах алчния поглед на един мъж, който чакаше за среща с пастора и който не се беше представил, и натиках Челси зад паравана. Пасторът кимна на мъжа да влезе и в следващия един час отвътре не се чу нито звук. А после дойде редът и на госпожа Хенри.

– Сара, моля те… би ли…?

Кимнах ѝ почти със съчувствие и я изчаках да се наведе над облегалката на стола. Тя не носеше бельо. Можех да бръкна под полата ѝ без да гледам и да свърша работата си бързо и ефективно, без да я унижавам допълнително, но нарочно избрах да сваля бавно ципа и да освободя дрехата достатъчно, за да я повдигна към кръста ѝ. Задникът ѝ се бялна увиснал и смъкнат. Тренираше по заповед на пастора няколко пъти седмично и въпреки това кожата изглеждаше нееластична, сбръчкана и противна, а мускулите – почти несъществуващи.

– Отворете се за мен, госпожо Хенри.

Тя въздъхна и покорно премести ръцете си отзад. Разтвори се сама и грозната ѝ тъмна дупка се деформира. Гънките изчезнаха от опъна и отвътре леко се подаде по-светлата плът около сфинктера ѝ. Сложих си ръкавици, за да подчертая колко ми е противно да я докосвам и тя подскочи, когато чу плющящия звук. Бръкнах в буркана и извадих значително количество смазка. Започнах да я нанасям с ненужен натиск като всеки път прониквах по малко в ануса ѝ. Първо единият ми пръст, а после втори потънаха до втората фаланга, а после силно я напънах и ги вкарах докрай. Завъртях ги така, за да я поразширя като тихо я наставлявах да се отпусне.

– Откога не сте служила, госпожо Хенри? – не се сдържах да я попитам, без да знам, че неволно повтарям въпроса на пастор Ейнджъл отпреди няколко месеца при първата им среща.

Тя не ми отговори. Беше проява на жестокост от моя страна. Поне откакто аз бях тук пасторът не я бе викал нито веднъж да го задоволява.

– Извинете – казах разкаяно и извадих пръсти от задника ѝ. Жената бе имала достатъчно тежък живот, че да ѝ го вгорчавам допълнително. Потръпнах при спомена, че е била подлагана на ритуал за осеменяване веднъж годишно в продължение на много години. Жена, оцеляла след това и запазила разсъдъка си, заслужаваше малко повече уважение.

Подмазах и вагината ѝ и ѝ помогнах да оправи дрехите си. Не смеех да я погледна в очите. Госпожа Хенри въздъхна дълбоко и впери поглед в часовника. Две минути. Една. Четиридесет секунди. Тридесет. Десет. Пет. Тя се приближи и почука на вратата на кабинета на пастора. Влезе с вдигната глава, без да ме погледне.

***

– Влезте, госпожо Крофърд.

– Сара, сър… Наричайте ме…

Мъжът ме погледна властно, седнал зад огромното си тежко бюро и аз преглътнах думите си. Изглеждаше така, сякаш след чукането и бичуването на пет жени днес бесът му още не бе минал. Не… всъщност изглеждаше толкова напрегнат и яростен, че не можах да издържа на тежкия му поглед. Разтреперах се и се зачудих дали ще изляза жива от тук. До последно щях да играя отредената ми роля, без и за миг да позволя на истината да изплува. Погребах мислите си дълбоко от страх, че този тъмен поглед прониква в гънките на мозъка ми и ме чете като отворена книга. Жените преди мен се задържаха по около петнайсет-двайсет минути, а той си беше определил два часа, за да… какво? За да ме дисциплинира? Почти изсумтях. За два часа щеше да смъкне кожата от гърба ми и да ме изплюе кървяща и бездиханна в коридора да правя компания на съсипаната госпожа Хенри, която не можеше да сдържи сълзите си, докато се опитваше да продължи работата си за деня и отговаряше по телефона с носов тембър, почти като мъжки. Естествено, стоеше права, изпъната като струна до бюрото си. Не смееше дори да се отпусне за миг, камо ли да седне.

– Съблечете се, госпожо Крофърд! – гласът ме върна в действителността. Моята действителност.

Ръцете ми трепереха, когато тръгнах да разкопчавам копчетата на сакото си. Свалих го и го закачих на куката зад вратата. Дръпнах ципа на полата си и бавно я смъкнах по бедрата си, извивайки се в неловка чувствена покана, която осъзнавах, че е съвсем не на място точно в този момент. Блузата издърпах през главата и останах напълно гола, ако не броим обувките с токчета. Погледнах го въпросително.

– Всичко. И бижутата. Разпуснете си и косата.

Когато бях готова, се приближих и застанах в средата на кабинета под силната лампа на тавана. Ако се съсредоточах достатъчно, можех почти да усетя топлината ѝ. Вдигнах ръце зад главата си и сключих немирните си пръсти, които не можеха да спрат да треперят. Разтворих крака на ширината на таза и изпъчих гърди. Държах главата си вдигната, но погледът ми беше покорно сведен. Не исках да го предизвиквам с нищо. Стоях така. Секунди. Минута. Две. Гърдите ми настръхнаха и зърната ми се втвърдиха. Вагината ми се сви няколко пъти и противно на волята ми усетих как се подмокрям, правейки смазката напълно излишна. Благослових смуглия си тен, който скриваше не само пребледняването, но и изчервяването ми и ме караше да изглеждам благоразумна, надеждна… и покорна като добра мормонка.

Пасторът стана с лекотата на хищник и заобиколи бюрото. Когато спря пред мен и плъзна демонстративно поглед по голата ми кожа, почти изстенах на глас. Неволно си поех дълбоко въздух и оставих устните си отворени, за да мога да дишам във внезапно изгубилия кислорода си кабинет. Той мина зад мен и тялото му се опря плътно в моето. Главата му се сведе и брадичката му се опря в темето ми. Дишаше бавно и дълбоко, но чувствах как полека се втвърдява зад мен. Пасторът сложи ръце на гърдите ми и големите му длани ги обхванаха отдолу, сякаш той преценяваше тежестта им. Замачка ги грубо и силно, докато кръвта се втурна към тях, а аз се задъхах. С по три пръста защипа здраво зърната ми и застина за миг така.

– Госпожо Крофърд… Знаете ли защо ще ви накажа днес?

– Н-не, сър…!

– Грешен отговор, госпожо Крофърд – пръстите му засилваха постепенно натиска върху зърната ми, докато болката се съсредоточи там. Неволно се извих, когато ги опъна зверски и ги завъртя.

– Стойте тихо и мирно, госпожо Крофърд! Добрата мормонка приема наказанието си с търпение и покорство! Добрата мормонка пази тишина и сдържа виковете си, освен ако мъжът не ѝ разреши да вика. Добрата мормонка не променя позата, в която е поставена от господаря си! Вие добра мормонка ли сте, госпожо?

– Д-да, сър…! – изплаках тихо.

– Ще видим. – Пръстите му извиваха зърната ми и аз треперех в усилието да се сдържам и да не се отдръпна. Въпреки това не можех да скрия неволните конвулсии и се присвивах, докато тялото ми се удряше в неотстъпчивата твърдост на неговото зад мен. Сдържах виковете си на болка, но не можех да спра стоновете си. Прехапах устни и затворих очи, но от това не ми стана по-добре. Беше мъчително болезнено. После, сякаш след векове, натискът намаля и ръцете започнаха успокояващо да ме галят. Почти изплаках от облекчение. Накъсаният ми дъх пълнеше тишината на кабинета.

– Защо ще ви накажа, госпожо Крофърд? – изръмжа той в косите ми.

– Не знам, пастор Ейнджъл! Аз… не знам! Наистина не… – не знаех какво иска да чуе. Какви непростими грехове съм извършила?

– Грешен отговор, госпожо Крофърд!

Дланите му слязоха надолу по тялото ми. Коляното му ме подпря в кръста и аз издадох пубиса си напред. Разтворих колене по-широко и докато той ме държеше с една ръка към тялото му да не се извивам, с другата разтвори срамните ми устни. Погали ме там за кратко, преди да сключи пръсти около клитора ми и да го стисне силно.

– Аааах… – от очите ми изскочиха сълзи. – Сър… аз… наистина не знам какво…

Неумолимо стискаше и опъваше чувствителната пъпка. Усетих как болката пулсиращо се разпростира сякаш вътре във вагината ми и ме разкъсва на парчета. После натискът се охлаби, но пасторът още разтриваше клитора ми. Предупредително. Настоятелно. Какво трябваше да кажа?

– Защо ще ви накажа, госпожо Крофърд? – попита ме трети път, почти го измърка до ухото ми. Наслажадваше се на моята болка и покорство, на объркването ми.

– З-защото съм жена, сър! – предположих унило, уплашена от дън душа, че той знае нещо повече и нарочно си играе с мен. – Защото съм грешна?

– Да, госпожо Крофърд. Защото сте жена и защото сте грешна. Но също така и защото проявихте неуважение към тази институция. Можете ли да се сетите кога?

О, Боже! Облекчението ме заля. Побързах да го скрия, за да не ми проличи. Бях благодарна, че е още зад гърба ми и не вижда изражението ми.

– Когато назначих… новите сътруднички, сър. Не ви попитах, пасторе. Аз… заслужавам да бъда наказана… сър.

– Да, госпожо Крофърд. Заслужавате да бъдете наистина много строго наказана. Вие носите отговорност за тази институция. Никога повече – той накъса сричките, докато изръмжаваше думите в ухото ми, а пръстите му отново безжалостно се впиха в клитора ми, – не си позволявайте да вземате решения на своя глава! Никога повече не пренебрегвайте пастора си, госпожо Крофърд! Ясно ли е?

– Д-да, сър! Да! Простете ми, сър!

Натискът се оттегли, пръстите му пуснаха пулсиращия ми клитор. Поех си дълбоко дъх, когато мина пред мен и вдигна внимателно брадичката ми към неговата.

– Помоли ме, Сара.

Опитах се да успокоя бясно биещото си сърце. Треперех от болка и от предчувствие. Не ми позволи да сведа поглед и когато най-сетне успях да си поема въздух, го гледах право в очите, докато с треперещи устни го помолих:

– Моля, накакажете ме, сър. Накажете ме строго! С цялата си сила… сър…!

– Добре, Сара. Ще те накажа, защото това е мой дълг и защото ти имаш нужда от това. Трябва да знаеш къде ти е мястото.

– Да, сър. Бъдете строг, сър!

Той се усмихна. Почти. Усмивката не стигна до очите му, които изглеждаха яростни и пусти. Излъчваше напрежение, което не разбирах до край.

– Ще бъда, Сара. Ще бъда…

Остави ме там, трепереща и едва дишаща, докато се поуспокоя. Ненавиждах в какво се превръщах в негово присъствие. Аз исках да бъда наказана. Наистина исках… Пасторът имаше толкова силна аура, че аз неволно се губех в неговата. Нищо не оставаше от волята ми, от мислите ми, от желанията ми. В негово присъствие бях негова и само негова.

– Ела тук, Сара. Легни на коленете ми.

Беше седнал леко разкрачен на стабилен дървен стол с висока облегалка, тапициран с червен рипс. Един от атрибутите от малката ритуална зала. Мъжът потупа леко коленете си и ме погледна в очакване. В ръка държеше тясна дъска с удобна дръжка. Подчиних се и коленичих до него. Миришеше божествено на някакъв парфюм и ноздрите ми се разшириха, когато неволно вдишах. Той ми помогна да се наглася с глава от лявата му страна. Гърдите ми увиснаха между разтворените му колене, краката ми бяха прегънати в коленете, леко разтворени и стъпили здраво за пода.

– Изпъни се, Сара. Позата ти е неуважителна.

Моментално се изпънах от заплахата в тона му. Доближих колене и пети и стъпих на пода само с пръстите на краката си. От задните части до петите ми бях като изпъната струна. Въздухът се раздвижи, когато с лявата си ръка той обхвана здраво тила ми и ме задържа така неподвижна и наведена. Краката му се събраха и заклещиха гърдите ми. Усещането бе колкото болезнено, толкова и… донякъде приятно.

– Ще започнем с десет удара, Сара. – Той ми показа дъската. – Без да променяш позиция. Помръднеш ли, ще започна отначало.

– Да, сър…

Дървото погали задните ми части. Той ме потупа няколко пъти с дъската, после я вдигна. Стегнах се в очакване на първия удар.

– Отпусни мускулите си, Сара! Не стягай!

О, Боже, мамка му, мамка му… мамка му…!

Отпуснах се съзнателно и чак тогава дойде първият удар. Шляп! Парещо, но не прекалено силно. Търпеше се. Дъската нямаше да остави трайни белези. Пасторът ме изчака да отпусна пак мускулите на дупето си и стовари втория удар с малко по-голяма сила. Усетих как пламвам. Шляп! Почивка. Отпускане. Ръката му ме държеше успокоително за врата и аз се сдържах да не захленча. Само дишах дълбоко и се опитвах да се овладея да не извикам и да не помръдна. Не знам как, но успявах да държа тялото си сравнително неподвижно, макар да усещах как все пак бедрата и бузите на задника ми започват да се тресат от притока на адреналин. Ръцете ми също трепереха и ги държах здраво една в друга. Шляп! Погали ме, дъската се завъртя около пламналата ми кожа. Още веднъж! Плясък, почивка, отпускане. Болеше, но беше търпимо. Нещо повече, чувствах се възбудена от насилието над кожата ми. С всеки удар усещах как от вагината ми изтича свежа течност и се обезпокоих, че ще нацапам безупречно изгладените панталони на пастора. Удар! Ахнах. Беше с цялата му сила. Почти се преметнах от другата му страна и само ръката около врата ми ме задържа. Стреснато нагласих пети една до друга и се изпънах. Той остави дъската на гърба ми и започна да разтрива силно сгорещената ми кожа. Въздъхнах. Беше приятно. Бях изключително чувствителна на допир сега, когато бе събудил всички нервни окончания в плътта на задните ми части. Ръката му беше хладна и на допир приятна върху пламъците на бузите ми. Той леко ги отвори и плъзна пръсти напред-назад по цепката от единия до другия край. Не знаех дали да отворя крака за докосването му и да му дам по-добър достъп до вагината ми или да остана на исканата позиция. Преди да взема решение, ръката се оттегли, тежестта се вдигна от гърба ми и пасторът продължи да ме обработва със силни, добре премерени удари. Под себе си усещах подутината между краката му. Неволно се отърквах в нея след всеки удар и тя нарастваше мъчително твърда.  

– Достатъчно, Сара. Можеш да се изправиш. Справи се добре.

– Благодаря, сър – отвърнах тихо със задоволство. В края на краищата наказанието ми не беше толкова болезнено, колкото се опасявах първоначално. Макар пламнала и натъртена, аз бях и невероятно възбудена. Исках го. Знаех, че няма смисъл да показвам какво чувствам, защото пръстите му вече ме бяха намерили мокра и готова. Той знаеше. Знаеше, че го искам в себе си.

Застана пред мен и леко настрани и ме целуна. Езикът му се зарови в устата ми, търсещ и натрапчив. Превзе ме уверено и властно. Ръката му се плъзна между краката ми и той ме затърка.

– Мокра си, Сара. Готова си. Искаш да ти го вкарам, нали? Възбуждаш се от контрола ми върху теб? От насилието?

– Да… – прошепнах и усетих как се изчервявам, докато неволно се усмихнах в устните му. Надявах се да не ми проличи, но дъхът ми пресекна и ме издаде.

Той се отдръпна и ме остави незадоволена и желаеща го. Някак и не очаквах друго… и все пак…!

– Наведи се до бюрото, Сара – каза строго. – Още десет удара. Очаквам да се сдържаш и да не викаш, за да не използвам наустник. Ти си възрастен, отговорен човек, и би било обидно да те ограничавам по такъв начин, нали?

– Да, сър – потреперих и подпрях гърди на бюрото като положих глава на твърдата дървесина, полирана до съвършенство, после плъзнах пръсти напред към другия ръб, за да се хвана здраво.

Пасторът мина зад мен и внимателно премести тялото ми в позата, която искаше. Дръпна ме към себе си и ме повдигна да се опра само на дланите си на ръба, с изпънати в лактите ръце. Нагласи краката ми да се отворят малко по-широко и придърпа таза ми назад към себе си. Ръката му легна върху извивката над хълбоците ми и ме натисна леко, но настоятелно, докато аз не се пречупих и задникът ми не се вирна към него. Гърдите ми висяха свободни и тежки. За първи път ме поставяше в такава позиция и се чувствах несвойствено. Опората, която ми даваше твърдата повърхност под корема и гърдите ми, когато лягах върху масата, сега липсваше. Бях напълно оголена и оставена беззащитна за неговото докосване… за ударите, които щяха да последват. Вагината ми капеше. Усещах как гъстият секрет от възбудата ми се размива от по-рядката мъзга, отделяна от новите пулсации на вагината ми. Тя се стичаше надолу между отворените от позата ми срамни устни и издаваше нечестивата ми възбуда. 

– Наведи глава, Сара. Покажи ми покорство!

Сведох глава и се загледах в жилките в дървото в очакване на първия удар. Не можех да видя какво дисциплинарно средство е избрал.

Той се позабави малко, преди да се върне, този път от едната ми страна. Замахна няколко пъти във въздуха и резкият свистящ звук ми подсказа, че беше избрал жилава пръчка. Мамка му. От пръчката болеше и то доста. Щяха да останат следи и да ме боли с дни.

Пръчката се спря на дупето ми и той ме погали с нея. Стиснах очи.

Удар. Извиках и се присвих. Не можах да се въздържа. Пасторът ме изчака да се върна на позиция и ме удари втори път. Ужилване. Пареща болка. Удар. Пламтя. Удар. Разкъсване. След шестия или седмия удар вече не можех да се сдържа да не се присвивам и да не викам.

Той спря.

– Сара, изправи се. – Погледнах го с пълни със сълзи очи. Беше разочарован и ме гледаше почти погнусено. – Можеш ли да се въздържаш, Сара, или трябва да те завържа?

– Б-боли ме, сър – признах със засрамено изплакване. – Много ме боли! Но ще се опитам да стоя неподвижна и да не викам, сър. Не искам да ме връзвате. Ще стоя послушна. Моля ви, не ме връзвайте!

Той поклати глава. Очевидно не можех да го убедя. После реши.

– Заеми правилна позиция и не ме разочаровай повече!

– Да, сър. Искам да кажа… не, сър, няма да ви разочаровам! Моля, ударете ме силно, за да ви докажа, че може да ми се има доверие!

Застанах пак както ме искаше. Ръцете ми се опряха на ръба изпънати, гърдите ми свободни, задникът ми навън към него и нагоре с чупка в кръста, която оголваше органа ми. Разтворени крака и наведена в покорство глава. Исках да ме удари. Нуждаех се от неговото одобрение, макар да се презирах за това. Именно заради тези мои наклонности да се подчинявам бях най-добрата за работата, която заемах. Елън, Ан, Челси и Касиди бяха изключителни по своему, но именно аз бях избрана да служа по начин, по който нито една от тях не би издържала дълго време. Бях достатъчно силна, за да поема отговорностите си, а те – не. Ако вършеха това, което бе мое задължение и призвание, щяха да се пречупят бързо. Но не и аз. Не и аз. Аз щях да издържа колкото бе необходимо.

Нагласих се и се отпуснах. Потърсих онова местенце в себе си, в което се криеше силата ми, моето спокойствие и дзен. Поех дъх, дишането ми се забави, мускулите ми се разхлабиха. Приех следващия удар почти безлично, сякаш болката не се отнасяше до мен. Почти не трепнах. Дишах бавно и полека, макар и плитко, и усещах как мозъкът ми започва да изключва. Сякаш не бях там. Сякаш болката се отнасяше до нечия друга плът, която изтезаваха. Ужилването на пръчката дойде яростно, а аз се избутах назад да го посрещна доброволно. После пак. И пак.

Не бях стояла мирно, но и не се бях дърпала. Приветствах болката и наказанието си. Заслужаваше си всеки удар. Останах неподвижна с наведена глава и дишах. Просто дишах, докато причерняването ми отмине и слабостта в коленете ме напусне. Тялото ми трепереше отново – реакция на болката и психическото напрежение, докато охлабвах мускулите си съзнателно. На врата, на ръцете, на краката, на корема… отпуснах дори вагината си и усетих как пулсира, изпълнена с кръв, макар нито един удар да не беше попаднал там. Сякаш пламтях отвътре и болезнената кожа на задника ми бе само външното проявление на този вътрешен огън.

– Достатъчно, Сара. Можеш да се изправиш.

Той се събличаше. Дрехите му падаха една по една в безредие, което умът ми регистрира за част от секундата, преди да започна съвсем отявлено да се наслаждавам на голото му тяло. Висок и с широки рамене, стегнат корем и гърди, от които ми пресъхваше устата. Задникът му, твърд и трениран, силните бедра. Той се извъртя пак към мен и застана изправен и мъжествен. Косъмчетата по гърдите му бяха тъмни и леко къдрави и се спускаха надолу към пениса му. Преглътнах. Беше изправен и масивен и както винаги излъчваше арогантна заплаха. Всеки път се изненадвах как успявам да го поема в тялото си, без да ми причини разкъсвания. Но бях дълбока повече от средното – още една причина да бъда избрана за тази работа. Пасвах му като ръкавица.

Той ме повика с пръст и нямаше нужда да ми казва, за да се смъкна на колене и да запълзя на четири крака до него. Понечих да обхвана с ръце бедрата му за опора, но той поклати глава. Значи така… Разтворих коленете си широко, за да не губя равновесие и сключих ръце зад гърба си. Боже, как исках този мъж…! Изглеждаше толкова напрегнат, така войнствен и бесен… Мой дълг беше да го накарам да се отпусне.

Устните ми се плъзнаха по члена му и аз го облизах от върха до корена. Засмуках го – първо тестисите, един по един, после главата, върнах се на ствола и го засмуквах там на няколко места, сякаш исках да му оставя лилави смучки, моите печати, после пак налапах главата. Имаше приятен чист вкус, беше се изкъпал. Макар днес да беше чукал пет от служителките си преди мен, бе твърд и готов отново, а тестисите му тежаха и опъваха торбичките си надолу, сакаш не беше еякулирал със седмици. Една вена изпъкваше и пулсираше на ствола му, докато езикът ми го галеше.

Вкусвах го бавно и го дразнех, но знаех, че той има нужда от по-силна стимулация след напрегнатата си седмица. Плъзнах език в цепката на върха на члена му, после сключих устни върху плътта му и се задвижих отгоре надолу с настойчивост. Нямаше нужда да ме държи и да направлява движенията ми. Нагоре и надолу… Всеки път, когато устата ми се спускаше, поемах още малко от огромната му дължина. Беше трудно. Разчекваше ме до болка, крайчетата на устните ми протестираха и сякаш се цепеха, за да му сторят път. Но пасторът не настояваше. Оставяше ме сама да определям колко да поема от него и как. Осъзнавах огромното доверие и чест, която ми оказваше и се стараех искрено да му доставя удоволствие. Ръцете му почиваха на раменете ми, без да ме стискат и насилват.

Вдигах се нагоре и после се спусках по ствола му и се насилвах да се отворя за плътта му. Проникна отвъд тясното стеснение на хранопровода ми и усетих как навлиза в гърлото ми. Вместо да се дръпна нагоре, аз се насилих още и го поех толкова навътре, колкото се осмелих. Утре щях да хриптя, но това сега нямаше значение. Беше огромен и жив и пулсираше в гърлото ми. Сякаш бях змия, глътнала цяло нещо живо. Когато вече не издържах, се дръпнах нагоре и освободих гърлото си, за да мога да изплюя гъстата лига върху тъмночервената му глава. Боже, огромен е! Как изобщо бях погълнала това в себе си? Но го направих пак. И пак. И пак… Нанизвах се и се разпъвах и исках да заровя нос в основата на члена му, но беше трудно и не успявах, защото освен дълъг, той беше и дебел. Болеше, когато проникваше в гърлото ми.

Чувствах поражението си унизително, сакаш го разоравах и предавах вярата му в мен. Погледнах нагоре към него и срещнах очите му за последно, преди да поема дъх и отново да се набия надолу. Този път – до край. Неотстъпчиво, с едно бързо движение, за да не се задавя и да не ми свърши скоро въздухът, а и за да не се откажа. Поех го до топките. Чувах гъргорещите звуци на давенето ми и мускулите на гърлото ми се свиваха и отпускаха конвулсивно около него. Знаех, че това го докарва до лудост.

Понечих да се отдръпна, за да поема въздух, когато ръцете му стиснаха здраво косите ми и ме оставиха плътно опряна в него, без възможност да се движа. Усетих пулсациите на плътта му, когато започна да изхвърля струите сперма направо в хранопровода ми. Давех се и вече ми причерняваше, започнах да се паникьосвам, но ръцете му ме държаха здраво, за да не изгубя честта да го обслужа до край по най-достойният начин. Когато ме пусна, за известно време не знаех какво се случва с мен. Свестих се в краката му няколко мига по-късно. Вдигнах поглед. Той ме гледаше спокойно.

– Добре.

Само толкова. Надигнах се и започнах да го осмуквам от спермата и моите лиги. Той ме остави да го почистя, без да ме докосва.

– Моя ли си, Сара? – попита тихо.

Кимнах с любов. Не посмях да се доверя на гласа си. Негова бях.

– Добре, Сара. Днес ще те бележа като моя собственост. Никой мъж няма да има право да те докосва, ако аз не му разреша. Ще сложа печата си върху теб.

Не разбирах. Какъв печат? Как ще ме бележи? Но бях с размътена от недостига на кислород глава и някак странно олекнала, затова не можех да се съсредоточа достатъчно, за да изпитам страх.

Пасторът ме повдигна и ми помогна да вляза в малката ритуална, а през нея – и в главната зала. Влизах тук рядко – главно, за да проверя дали е добре почистена, и рядко се заседявах да гледам редицата от странни конструкции, до една създадени, за да държат в подчинение и да причиняват болка. Но този път погледът ми се спря на отметнатите покривала и на приготвените уреди. Приготвени за мен. Преглътнах тежко. Отстрани гореше мангал, сякаш да създаде допълнително мрачно настроение на очакване за готически наказания и инквизиции от по-ново време.

Пасторът ме заведе до едно високо приспособление, което изглеждаше някак не на място – цялото в медицинска стомана и щифтове, на височина колкото човешки бой. После направи нещо изключително странно. Сложи си дълга кожена престилка, която го покри от гърдите до под коленете. Като ковашка престилка. Когато се извъртя да вземе кожена лента, с която да завърже ръцете ми, задникът му ми се видя още по-красив, обрамчен от тежката кожа, която почти се събираше отзад. Преглътнах и му подадох ръцете си, но той ме завъртя и ги завърза отзад. Изпъчих гърди и вдигнах предизвикателно поглед, но той не ми обърна внимание. Насочи ме към странното приспособление и го нагласи на височината на главата ми. Сложи брадичката ми в подбрадника и се премести отпред. Огледа ме критично. Бях леко извита в гърба, за да влезе главата ми в отвора и чувствах слабо неудобство от напрежението в шията ми, но нищо повече. Пасторът сложи хирургични ръкавици и взе в ръце някаква усукана тел, която в първия момент не разпознах. Докато се усетя се озовах с разтворена широко уста, застопорена от медицинския разширител. Догади ми се, но стоях послушно, без да мърдам. Слюнката започна да се събира в устата ми. Пасторът нагласи страничните плоскости на приспособлението и внезапно се озовах с глава, приклещена и здраво застопорена да не мърда.

– Изплези се, Сара.

Колебливо се подчиних и езикът ми се озова в стяга, която той ловко нагласи. Започнах да хипервентилирам от страх, но той просто стоеше и ме чакаше да се успокоя.

– Поеми си дъх. Така. По-добре ли си?

Не можех да му отговоря. Устата ми беше широко отворена и застопорена, езикът ми навън и здраво стегнат, не можех да мръдна главата си. Единствено върхът на езика ми се движеше свободно.

Пастор Ейнджъл взе в ръка медицински пистолет и спокойно нагласи челюстите под и над езика ми.

– Искам от теб да не мърдаш, Сара. Дори не се опитвай. Не боли, само е неприятно. Ще пробия езика ти и ще ти поставя пиърсинг. Нямаш причина да си толкова ужасена, Сара. Не е нещо изключително. Сега си поеми дъх. – Пистолетът изщрака в ръцете му, когато доближи раменете на клещите и внезапно усетих как нещо пронизва езика ми. Примигнах. Болката бе кратка и отшумя. – Това е. Готово. Сега ще поставя това… – той ми показа металното топче, което блестеше на изкуствената светлина на лампите. Беше голямо и кръгло и имаше врязан знак с неговата лична пасторска емблема. Проста, различима, тя бе печатът, който той поставяше върху мен. – Вече никой няма да използва тази уста без моето разрешение, Сара. Достатъчно е да види печата ми.

Бързо и ловко завинти двата края на пиърсинга и последователно освободи езика ми, махна разширителя в устата ми, а после и стягата около главата ми. Дръпнах се назад ужасена, но и някак очарована. Беше го направил. Беляза ме, кучият му син! Преглътнах и заедно със странното и непривично усещане в устата си на едрото топче, усетих и лек вкус на кръв. Нищо повече. Преглъщах начесто, езикът ми се извиваше в някакъв нелеп опит да премахне чуждото тяло, да го преглътне. Щях да свикна, но сега усещането бе неприятно.

Пасторът не ми остави много време да се осъзная. Развърза ръцете ми, колкото да ги обхване с подплатени с кожа белезници и да ги вдигне нагоре над главата ми. Свърза ги с дебело тежко въже, което висеше от една доста стабилно изглеждаща на вид халка от тавана.

– Застани на пръсти, Сара.

Аз се повдигнах и той нагласи дължината на въжето така, че се озовах изпъната нагоре с опора само на палците на краката си. Ръцете ми моментално започнаха да изтръпват, а тялото ми се изпъна в желанието ми да облекча малко напрежението в тях. Но пасторът не спря до тук. Обви гърдите ми една по една с по-тънко въже и ги затегна здраво в основата, карайки ги да изпъкват болезнено напред. Завърза въжето зад гърба ми и се отдръпна да се полюбува на болезненото си изкуство, докато аз се опитвах да свикна с болката в тях. После кимна удовлетворен.

– Десет удара, Сара. – Пасторът взе къс бич с няколко гъвкави меки ресни. Кожената дръжка бе оплетена в сложна фигура и се изгуби в големите му длани. – Ще боли. Разрешавам ти да викаш, но не прекалявай, за да не те заглуша.

– Да, сър – изфъфлих, опитвайки се да артикулирам правилно с топчето на езика си.

Мъжът погали гърдите ми и стисна леко зърната ми, колкото да се увери, че са напълно изправени. Гърдите ми бяха тежки и големи и аз се гордеех с това, че са стегнати. Поддържах ги в добро състояние с упражнения, редовни масажи, скъпи кремове и редуване на студени и топли душове, които държаха кожата ми тонизирана. Още първият удар на бича остави грозни малки следи по тях, от които ми се доплака. Ресните се увиха около лявата ми гърда и я ужилиха. Пипалата на болката се пръснаха от там към слънчевия ми сплит и корема ми и аз неволно извиках, опъната като струна, докато пръстите на краката ми жално се опитваха да намерят отново изгубената опора. Завъртях се около оста си и се наложи пасторът да ме подхване, за да се задържа. Вторият удар се уви около дясната ми гърда и засегна зърното. Миниатюрна капчица кръв изби отстрани. Задъхах се. Болеше ме – гърдите са добре кръвоснабдени, с нежна и тънка кожа, а ударите му – твърде силни.

Усуквах се при всеки следващ удар, но пасторът не спря, за да ми помогне да застана неподвижно. Удряше ме на равни интервали като се въртеше около мен, за да се прицелва по-добре. Виках силно при всяко стоварване на бича. Гърдите ми поаленяха и плътта се надигна възпалена. Щях да разцъфтя във всички цветове на дъгата докато кожата ми се възстанови. Но първо щях да бъда лилава. Десетте удара ми се сториха като сто. Разплаках се тихо, когато спря. Тресях се опъната на въжето и вече не можех да издържам на болката в опънатите ми стави и мускули. Не посмях да го помоля да ме развърже. Това щеше да бъде неуважение към волята му и най-много да ми докара ново, по-тежко наказание. Затова просто се опитвах да оцелея секунда за секунда и да благодаря за всяка следваща, защото тя ме приближаваше към момента, в който той щеше да ме освободи. Ръцете му ме подкрепиха и той милостиво отпусна малко въжето – достатъчно, за да стъпя на всичките си пръсти на краката, не само на палеца.

– Не мърдай, Сара. – Фокусирах с ужас медицинския пистолет в ръката му. Пасторът внимателно обхвана с облечени с чиста ръкавица пръсти зърното ми и го опъна към себе си. Изохках и щях да се присвия, ако не ме спря ужасяващото прозрение, че само при едно мое движение и пистолетът щеше да прониже грешното място. Очите ми се замъглиха пак и аз само изхълцах, но се сковах послушно и дори спрях да дишам, когато студените челюсти на пистолета захапаха зърното ми и го пробиха със силен металичен звук, който прикри разкъсването на плътта. Изхлипах. Виждах тънката метална пластинка с щифтове от двете страни и капките кръв, които избиха около тях. Болеше. Болката пулсираше от остра до тъпа. Пасторът нагласи нова игла в пистолета и стисна и другото ми зърно. Имах големи, красиви зърна, а той ги обезобразяваше. Целите ми гърди бяха червено-морави и изглеждаха като смачкани и изплюти от месомелачка. Щяха да минат дни, седмици, докато допирът до тях спре да бъде болезнен.

Пистолетът изщрака отново и аз се разплаках, оплаквайки изгубената си красота. Пасторът не ми обърна внимание и спокойно зави по едно топче от всяка страна на пробитите ми зърна. После се отдръпна и ме огледа внимателно. Добре. Явно моят пребит задник и насинените ми пробити гърди го задоволяваха напълно. Надявах се с това бесът му да се укроти достатъчно. Но не би.

Освободи ме и остави ръцете ми да паднат безсилно, обезкървени, отстрани на тялото ми. Нямах сила да ги повдигна. Краката ми също бяха изтръпнали и докато кръвообращението се връщаше в крайниците ми, аз тихо простенвах. Държеше ме, колкото да ме подкрепи и да ми даде време да се възстановя достатъчно. Езикът му се зарови в устата ми и той вкуси от кръвта и сълзите ми.

Когато се почувствах малко по-укрепнала и той видя, че вече мога да стоя на краката си, ме отведе до зловещо изглеждащото приспособление, което бе приковало погледа ми, когато влязохме в ритуалната зала. Имаше формата на буквата П, изградено от стабилни тежки греди. Основата беше завинтена за пода. Тънеше в сумрака на ъгъла, но различих множеството халки по цялата височина и дължина. Можех да вися на това нещо, да бъда окована разперена… всякак. Не се изненадах, когато пасторът придърпа невисока и къса пейка, подплатена с кожа, и я постави под конструкцията. В средата имаше метален прът, който държеше двете части на пейката заедно, но оставяше празно пространство между тях, достатъчно за да увиснат гърдите ми там, от двете страни на металния прът, докато пасторът внимателно ги нагласяше да увиснат надолу, все така стегнати здраво в основата си от въжето. Легнах и раменете ми опряха в горната част на пейката, а брадичката и главата ми увиснаха надолу без опора. Но като изключим напрежението във врата и болката в стегнатите ми гърди, пейката бе изненадващо удобна. Тя ме подпираше и ми даваше опора от под гърдите до корема, като оставяше отвън да стърчат задните ми части. Пасторът подхвана внимателно първо единия ми крак, а след това и другия и ги разкрачи широко. Нагласи стегнати каишки около глезените ми и прекара през халките им въже, свързано с долната част на П-образната конструкция. После сложи маншети и на китките ми и ги разпери по същия начин. Около кръста ми завърза широк колан, който ми пречеше да мърдам и като изключим главата, която можех да повдигам нагоре или да оставя сведена, бях обездвижена.

– Съжалявам, Сара, но това е необходимо – той мина пред мен и внимателно повдигна главата ми, за да ми постави наустник. Очите му бяха неумолими. – Десет удара.

Показа ми тежкия бастун, който държеше в ръка и пробно изсвистя няколко пъти с него във въздуха пред ококорените ми очи. Никога не ме бяха били с бастун. Беше дебел и тежък и изглеждаше като нещо, което можеше да ми прекърши врата. Изпитах неистов страх, че съм окована и не мога да помръдна, но после една мисъл ме успокои: връзването бе проява на милост. Нямаше да издържа, ако не ме беше обездвижил. Каквото и да ми направи, сега бях напълно в неговата власт и трябваше да му имам пълно доверие. Щеше да боли, безспорно, но нямаше да ме убие. Исках да му благодаря, да му кажа, че го разбирам, но топката в устата ми ме разтваряше и ми пречеше. Затова само затворих очи няколко пъти в знак, че съм готова. Удряй ме силно, пасторе, мислех си. Нека да е силно и да боли! Предателството заслужава най-строгото наказание, а Бог ми е свидетел, че аз го предавах с всеки свой дъх.

– Наведи глава, Сара. Прояви уважение към болката и ръката, която ти я причинява.

Оставих главата ми да падне ниско. Задникът ми стърчеше високо, бях цялата изложена пред него – от вулвата до ануса. Къде щеше да избере да ме удари?

Избра бедрата. Когато първият удар се стовари, светът ми побледня. При втория – почерня. Но не получих милост. Не припаднах, не се изгубих нито в белотата, нито в чернотата. Такава зверска болка не бях чувствала никога. Удряше ме с цялата си мъжка сила. Чувах зловещото свистене преди всеки удар и все пак не успявах да се подготвя, за да не изрева под наустника. Виковете ми бяха невъздържани, макар и заглушени, и аз се тресях в оковите си, забравила коя съм. Бастунът смъкваше кожата ми, отделяше плътта от костите ми, изгаряше ме. Вибрирах. Разпадах се. Виках и опъвах каишите, но те не поддадоха до последния удар. Не получих милост, нито отсрочка. Десет удара се стовариха върху беззащитната ми плът в бърза последователност, без почти никаква пауза между тях. Но аз не осъзнавах, че това е още една проява на милост от господаря ми. Беше ме пречупил. Вече нямах Аз. Съществуваше само Неговата воля.

Този път не ме освободи. Изобщо. Остави ме така да се давя в собствената си слюнка и болка, докато се успокоя достатъчно, че да спра да се треса. Не знам колко време отне, докато се завърна. Когато повдигнах глава, го видях на крачка от себе си. Беше повдигнал тежката ковашка престилка и по движенията отдолу се досетих, че разтрива члена си. Приближи се, освободи устата ми от наустника, прихлупи главата ми с кожата и завря твърдата си плът в устата ми. Под тежката престилка не проникваше достатъчно въздух и светлина, вратът ме болеше от неудобния ъгъл, но аз все пак се постарах да му доставя удоволствие и го засмуках, доколкото можех. Втвърди се още, преди да се отдръпне и да остави престилката да се спусне пак над каменната плът между бедрата му.

Премести се зад мен и коленичи. Ръцете му се опряха в здравата плът от двете страни на хълбоците ми и той ме стисна. Сякаш изобщо можех да помръдна… Престилката се отметна и я усетих върху кръста си, докато пенисът му търсеше входа ми. Задният. Добре, че бях чиста и добре подмазана. И все пак не можах да сдържа писъка си на болка, когато огромната му глава ме прониза. Отдавна не ме беше пожелавал така. Обичаше да ме чука кучешката, но често предпочиташе вагината ми. Бях се стегнала, без да разбера и отворът ми се беше затворил. Сега, когато ме насилваше, се чувствах, сякаш отново съм анална девственица и това е първото проникване в тясното ми светилище.

Плачех беззвучно и се напъвах да се отпусна. Малко по малко той се плъзна навътре и твърдите косми на пубиса му се опряха в болезненото ми дупе. Бяха като шкурка. Толкова нежна бе подутата ми наранена кожа там. Пасторът не спря, само леко се отдръпна и пак влезе до край. Твърд, дебел и дълъг, пенисът му ме разтваряше до предела на възможностите ми да го поема. С признато превъзходство вътрешните ми мускули му направиха място и аз нежно се предадох. Пасторът усети момента и се възползва да напъне още малко. Почти легна върху мен и теглото му допълнително ме притисна към удобната повърхност на подплатената пейка. Тялото ми го прие и аз се отпуснах. Започна да тласка бавно, без да излиза много от мен. После, когато напрежението ни завладя и двамата, движенията му станаха по-силни и по-бързи, блъскаше с цялата си сила навътре и едва се отдръпваше преди следващия щурм.

Бях на ръба на оргазма си, първият за днес, немислимият. И все пак щях да го получа от содомизиращия ме член. Пастор Ейнджъл изчака тръпките, които ме завзеха, без да променя ритъма си. Стиснах го силно отвътре, макар и неволно и изохках от болката от това да го почувствам толкова плътно там в себе си. После избухнах. Ако можех, щях да се подпра някъде и да подиря сигурност в нещо материално, но бях с разтворени настрани ръце и само пръстите ми неволно търсеха за какво да се допрат. Опъвах въжетата и се опитвах да се отдалеча от него, за да спре да се движи той в мен и да ми даде почивка. Той обаче не спря и вълните ме заливаха сякаш цяла вечност. Когато най-сетне се отпуснах задъхана, пасторът промени ритъма си пак. Чука ме бавно, с дълги плавни прониквания. Тазът му се завърташе някак настрани и отгоре надолу и пенисът му се удряше в тънката стена между вагината и ануса ми. Скоро, твърде скоро усетих нов, по-дълбок оргазъм, да се надига. Той забърза пак и през пелената от удоволствие и болка кулминирах за втори път, докато той се празнеше в мен. Спермата му, топла и течна, погъделичка вътрешностите ми и потече навън, когато той излезе от мен. Усещах хладния въздух върху задната част на бедрата и дупето ми и как прониква в отворената ми дупка. Изтичах. Вагината ми и анусът ми бяха пълни със сперма и мъзга. Стегнатият пръстен най-сетне се затвори полека и аз потрепнах, когато усетих как стените се свиха една в друга в спиралата на срамните ми анални гънки. Тежкото ни дишане постепенно се успокои. Миришеше силно на мускус, на моите сокове и на сперма. И на пот. Много пот. Моята, неговата. Някъде свършвах аз и започваше той, но в акта на неговия контрол и на моето подчинение бяхме едно. Той ни беше споил с онази част от себе си, с която Господ го беше надарил повече от всеки друг мъж, когото познавах.

Той се забави и аз изключих за известно време звуците около себе си, вдадена в собственото си дишане. Наслаждавах се на минутите за отдих, на отпускането след освобождаването. Чух гласа му някак отдалеч и ми се стори толкова непривично суров, така различен от разлялото се в мен облекчение и радост, че ме отрезви моментално не толкова това, което ми каза, колкото тонът му. Ръцете му ме повдигнаха и аз се взрях в дълбоко разположените му очи под тежките тъмни вежди. 

– Моя ли си?

Облизах пресъхналите си устни.

– Да, сър. Ваша съм – потвърдих. – Служа и се подчинявам…!

– …само на мен, Сара! Само на мен!

– Да, сър. Само на вас!

– Тогава ме помоли да поставя знака си върху теб, Сара – каза ми нежно, но твърдо. Не се усмихваше.

Облизах устни пак:

– Искам да ме бележите, сър. Искам всички да знаят, че съм ваша и само ваша. Моля ви, сложете знака си върху мен.

– Сигурна ли си, Сара?

Премигнах от суровата нежност в тона му.

– Да, господарю. Сигурна съм. Аз съм ваша.

– Добре.

Той внимателно върна наустника обратно и топката ме разтвори и заглуши. Потупа ме леко по рамото и мина зад мен. Ръцете му пипаха нежно и внимателно, но опитно. Отново сложи ръкавици и сега ме разтриваше по дясната буза на задника, близо до гънката между двете полукълба, до ануса. Хладна течност, някакъв спирт, почисти мястото, преди в него да се забие дълбока игла. Пиърсинг? Беше ли възможно на това място? Но не. Инжектира ми нещо и мястото започна леко да изтръпва, отдалечавайки болката от ударите му по-рано. Беше приятно усещане. Иглата се оттегли.

– Ще те жигосам, Сара. Знакът ми ще остане завинаги върху кожата ти и нищо няма да може да го премахне. Ще отнеме само няколко мига, но искам да стоиш напълно неподвижна. Разбра ли ме?

Измучах ужасено под наустика и започнах да викам и да се дърпам. Силен шамар по задника ме върна обратно в действителността. Бях казала „да“. Бях го помолила да постави знака си. Разридах се. Не това очаквах и не това исках. Но вече нямаше връщане назад.

Първо усетих топлината, която се излъчваше от нагорещеното желязо. Значи заради това се беше забавил преди малко, подгрявал е мангала, на чиито въглени бе оставил металния жиг да се нажежи. Господи, а аз мислех, че мангалът е за… атмосфера! Е, може ли да съм толкова наивна и глупава…!

Ръката му легна върху трапчинките в долната част на кръста ми и със самата си тежест ме предупреди да не мърдам. Застинах, ужасена, че ако се поместя, металът ще се вреже в нежната кожа на ануса ми и ще ме повреди завинаги. Болката с втурна и ме завладя, когато парещото желязо се вряза в кожата ми и този път, въпреки наустника, прегракнах от викове. Бях сигурна, че ще умра. Болеше повече от всеки от ударите, които ми беше нанесъл. Беше нечовешко. Месото ми изгаряше и силна миризма на печено напои въздуха. Догади ми се. Колкото от болка, толкова и от отвращение. Мразех себе си, че го умолявах да ме жигоса. Мразех и него, че бе предал доверието ми, но всъщност не беше, нали? Не и наистина. Балансираше на ръба на истината и я бе оставил на хвърлей от мен – да посегна и да я сграбча, ако поискам. Но аз не знаех, че мога да имам тази истина. Беше ме бил като животно, което има нужда от дресировка. Беше ме чукал, сякаш съм надуваема кукла с дупки, без чувства, само секс играчка, създадена за негово удоволствие. А сега ме беше жигосал като говедо, като своя собственост. Нищо нямаше да изличи този знак от кожата ми. Никога.

Плачех и се молех това да свърши, но пасторът само отдръпна желязото от мен, без да ми обърне внимание. Не отговори на заглушените ми викове, не ме докосна, докато не замлъкнах до тихо, примирено хълцане. Тогава ръцете му ме намазаха с някакъв успокояващ хладен гел и после той опитно опакова раната на задника ми с непромокаема квадратна лепенка, която ми показа, преди да залепи. Потупа ме успокояващо и започна да ме развързва мълчаливо.

Чувствах се напълно обезсилена, съвършена развалина. Оставих се в ръцете му, които освободиха устата ми от топката, развързаха ръцете и краката ми, свалиха каиша от кръста ми. Надигнах се на колене с изправен гръб и безволево се оставих да опипа гърдите ми и да подръпне пробитите ми зърна, преди да започне да освобождава въжето, с което ги беше стегнал в основата. Отне му доста време. Вписвахме ли се в двата часа, които ми бе отредил в натоварения си график? Имах чувството, че са минали часове.

– Стегни се, Сара! Не сме приключили!

Суровият му глас ме отрезви, но не достатъчно, за да му отвърна. Бях като глина в ръцете му. Изправих се и безучастно наблюдавах как събра и нагласи късата пейка по нов начин, без дупка в средата. Не бе достатъчно дълга, за да легна спокойно отгоре, но когато ме натисна, му се подчиних. Силна болка ме накара да подскоча, когато подутият ми задник, пламтящ в различните болки на ударите и на жигосването, се допря до кожата на пейката. Мъжът ми, господарят ми, пасторът, чудовището, моят любим ме натисна безпрекословно и аз се отпуснах назад, въпреки болката. Поне гърбът ми не беше белязан. Все още не. Там, където въжето, стягащо гърдите ми, бе завързано на гърба ми, сега пулсираше, докато кръвта се връщаше, но усещането не беше болезнено, а по-скоро като изтръпване и фини иглички, които ме караха да потрепвам. Легнах напълно и се отпуснах с глава малко извън ейката. Бе доста къса, но пасторът я нагласи по такъв начин, че да дава опора на гърба ми. Завърза ръцете ми настрани и ги опъна с въжетата, а после прокара въже и през халката първо на единия ми глезен и го свърза… с халка високо над главата ми. Озовах се разкрачена с пети над главата и настрани, с напълно уязвими и оголени вагина и задник, повдигнат на сантиметри над нивото на пейката за наказания.

Пасторът застопори въжетата и ми хвърли предупредителен поглед.

– Последните десет удара ще бъдат най-тежки, Сара. Разрешавам ти да викаш с цялата си сила. Няма да приемам това за неподчинение.

Той отиде до вратата срещу тази, която водеше в малката ритуална зала и я отвори широко. От другата страна бе само малък коридор, които не беше шумоизолиран, а след това – фоайето. Всеки, който бе там в момента, можеше да чуе виковете ми. И ако в този късен следобеден час, почти вечерен, нямаше чакащи среща с пастора енориаши, то всички служители все още бяха по работните си места за разрешение от пастора да ги напуснат. Те безспорно щяха да чуят моите викове. Прехапах устни и си обещах да се сдържам, доколкото е възможно, и да запазя достойно самообладание. Но някак знаех, знаех, че това е кауза пердута. Отворените врати бяха знак, че пасторът иска всички да чуят виковете ми. Аз не бях привилегирована за това, че ръководех неговия офис. Моето наказание бе най-продължително и най-тежко, защото носех най-голямата отговорност.  

Върна се и коленичи между краката ми. Езикът му се зарови в мен и той започна да обработва клитора и вагината ми с търпение и опит. Скоро се задъхах. Устните му ме засмукаха, клиторът ми набъбна неимоверно и запулсира. Чувствах как се мокря и силната миризма на соковете ми изпълниха въздуха. Стана ми горещо, бях потна от желание. Езикът му се въртеше неумолимо и скоро извиках в момента на пълното си освобождение, изпръсквайки лицето, което едновременно обичах и мразех с еднакво безумство, с женската си еякулационна течност. Той се отдръпна, докато дишах тежко, обърса се с опакото на ръката и се пресегна да вземе нещо зад себе си, което не виждах. Когато се изправи, я видях в ръката му. Нагайка. Или нещо подобно. Беше гъвкав тънък и къс камшик, който завършваше с плоска кожа във формата на неправилен трапец. Изплющя силно във въздуха, когато пастор Ейнджъл я изпробва до главата ми. Затворих очи и затаих дъх. Не изглеждаше нито масивно като бастуна, нито толкова жилаво като пръчката. Не обещаваше толкова болка, основана на силата, колкото на прецизното ѝ използване на най-чувствителните места от тялото. От моето тяло.

Бях си написала домашното. Бях проучила всички възможни дисциплинарни средства и как най-ефективно се използват те. Щеше да удря там, където боли най-много. Щеше да се цели във вагината и клитора.

Нямам друг спомен от самите удари, освен парещото пронизващо усещане, че ме разкъсват. Ударите му бяха добре премерени и той наистина удряше по беззащитно разтворената ми вагина. Уцелваше безпогрешно вътрешните ми устни, отворени от позата ми. Кожата изплющяваше силно върху клитора ми всеки път. Помня, че ударите някак се сляха. Помня и че крещях, но самата болка – като нещо отделно, като нещо осъзнато – не. Сякаш се надигаше в мен и избухваше през порите на кожата ми, а не идваше отвън и от ръката на моя господар. Болеше, да, аз пулсирах, тресях се, опъвах въжетата, но го правех неосъзнато, без връзка между неговите кратки замахвания и последващия взрив върху нежната ми кожа. Пламтях, изгарях, разцепвах се. Ако можех да се видя, сигурно щях да установя, че кървя. Клиторът ми, надут от преживяното допреди малко удоволствие, бе напълно оголен и изложен на милостта на пастора. Милост нямаше. Удар след удар, болката само се усилваше, без да спира. Вече нямаше нищо, което да ми причини и да не съм изпитала. Нищичко.

Виках дълго, след като спря. Вече нямах глас, но още виках пресипнало и протяжно, като животно, което са били, изнасилили и което сега разкъсват преди кладата. Моето месо. Неговата клада.

– Достатъчно, Сара. Овладей се. – Той ме шамароса няколко пъти. – Дишай бавно и спри да виеш. Държиш се като дете, което за първи път дисциплинират. Овладей се, за Бога! Болката е в главата ти, а не… тук. – Той силно стисна клитора ми и го опъна, докато извиках с нова сила. – Видя ли? Винаги мога да ти причиня още болка. Сега спри. Спри, ти казвам!

Още няколко шамара и истерията ми бе овладяна до тихо хълцане.

– Добре, Сара. Добре. Добре си.  

Прокара влажна кърпа по пламтящия ми орган и аз изскимтях в протест. Но усещането беше приятно. Кърпата нежно спря на клитора ми и го почисти внимателно. Пасторът се отдръпна, сложи ръкавици и пръстите му се върнаха на изтерзаното парче плът между краката ми.

– Знаеш, че имаш нещо като малък пенис тук, нали, Сара? Не съм виждала друг такъв клитор като този. Голям е и всъщност никога не се прибира напълно, нали. Сигурно затова изглеждаш така безсрамно готова всеки път, когато си разтвориш краката за мен. Освен това си мокра… Винаги си толкова мокра…! Харесва ми, Сара. – Пръстите му влязоха в мен и през цялата онази болка започнаха да ми доставят удоволствие. – Искаш го, нали? Кажи, че го искаш…!

– Искам го, сър! Моля ви…!

– Не още. Остава само още едно нещо, за да съм сигурен, че и този твой отвор е белязан и ще бъде използван само по моята воля. – Аз се задъхах, но вече знаех. Бях го предчувствала. Сега, когато хвана здраво клитора ми между пръстите си, стисна го и го опъна към себе си, вече нямах сила да протестирам или да се боря. Какво значение имаше? Беше ме белязал по всички други възможни начини, на всички места, които ме правеха негово притежание. Клиторът ми бе само още едно от тези места, последният бастион на моята женственост. Но стоеше въпросът къде и как щеше да ме прониже? Качулката на клитора – кожичката, която го покрива, или самия клитор? Първото бе нещо, което бях обмисляла като идея преди време, а второто ме плашеше до смърт, защото можеше да доведе до едно от двете състояния: пълна увреда, ако се засегнат нерви, или изпадане в постоянна пълна възбуда поради непрекъснатото дразнене, натиск и тежест, който пиърсингът щеше да упражнява на клитора ми. Стиснах здраво очи. Някак знаех, че ще е второто. Нямах никакъв контрол върху ситуацията. Налагаше се да му се доверя за пореден път.

– Готова съм, сър. Служа и… се подчинявам…

Студеният метал се доближи плътно до пламналата ми кожа и после след един рязък удар на сърцето болката избухна. Трепнах, опънах въжетата и извиках жално. Пулсираше. Беше ме пробол и белязал на последното възможно място. Почти не усетих как пъха двете топчета от двете страни на пиърсинга и те лягат покорно в щифтовете си. Беше ме пробол вертикално и топчето отгоре упражняваше натиск с тежестта си – точно, както се очакваше. Болеше с пулсациите на сърцето ми, което изпълваше малкия орган с кръв.

– Трябва да пазиш мястото чисто, Сара. Ще зарасне до месец и половина, най-много два. Дотогава искам да ходиш на преглед при доктор Хенеси на всеки няколко дни, за да съм спокоен, че не се възпалява. Той ще следи и за другите ти печати и ще те научи как да се грижиш за тях.

Надигнах глава и се взрях в него, докато той спокойно разтваряше пликче с презерватив и си го надяваше. За моя безопасност, предположих. За да не се допира пиърсингът до сперма и секрети.

Пъхна се лесно в мен, бях цялата хлъзгава и готова. Въздъхнах с удоволствие. Всичко ме болеше. Усещах всяко едно място, което беше ужилил и белязал със себе си. Но във всичката тази болка имаше и възбуда. Поех тежестта му, когато легна върху мен. Тазът му работеше, докато пенисът му дълбаеше към матката ми. Краката ми бяха от двете страни на главата му, малко над него и се тресяха при всяко негово движение като се опъваха леко болезнено като извънреден стречинг.

– Чия си ти, Сара? – изръмжа ми.

– Ваша, сър. Твоя, господарю – отговорих тихо.

Бесът още го имаше. Личеше в напрегнатото му тяло, в изражението на лицето му, в пламтящите му очи. Какво ставаше с този мъж, защо бе така натегнат?

Притворих леко очи и се оставих на това да ме чука. Устните му галеха гърдите ми и ги засмукваха, но той внимаваше да не засегне пиърсингите на зърната ми. Месец и половина-два, беше казал. След това щяха да зараснат.

– Сър? Извинете, но…

И двамата се сепнахме. Пасторът вдигна глава и изръмжа на госпожа Хенри, която стоеше някъде зад мен.

– Прощавайте, че ви… прекъсвам, сър… – каза тя тихо. – Но ми наредихте да ви известя моментално, ако получите обаждане от пастор Евън, сър.

– Какво каза? – очите му станаха бдителни и опасни.

– Каза, че пратката е пристигнала, сър. Била е… освободена на границата.

– Колко?

– Осемдесет и четири, сър. Повечето закачулени.

Усетих как тялото му се отпуска и напрежението се отцежда от него. Осемдесет и четири? Закачулени? Сови? Или това бе код за нещо друго, което не разбирах? Мозъкът ми заработи на бързи обороти, докато се опитвах да оценя информацията, която получавах в съвсем неочакван момент, докато пенисът му стоеше неподвижен и твърд във вагината ми. Осемдесет и четири… Осемдесет и четири…

– Нещо друго?

– Не, сър. Освен… Каза да чакате пратката към полунощ на третия ден, сър.

Той кимна.

– Свободна сте, госпожо Хенри. Напуснете!

– Да, сър. Простете!

Пасторът изръмжа и се наведе да ме целуне. Беше силно. Езикът му се завъртя около моя, но вече без предишния бяс, който го владееше вече толкова дни. Непременно трябваше да се добера до информацията какво значеше новината, която бе получил току-що и защо тя бе имала такъв ефект върху него.

– Осемдесет и четири – усмихна ми се той и тласна дълбоко. Примижа. – Осемдесет и четири е чудесна цифра, не мислиш ли, Сара? Наистина чудесна! Но ще ни създаде известни проблеми, мисля аз… Осемдесет и четири… Ще трябва да бъдат обучени да се подчиняват, Сара. Точно като теб ще трябва да бъдат научени на покорство и дисциплина…

– Да, сър – прошепнах тихо и затворих очи, когато усетих, че ужасът от осъзнаването за какво говори той ще се изпише в очите ми. Ахнах и се надявах той да си помисли, че е от възбуда. Оставих го да ме чука все по-силно и по-силно, да сменя ритъма и да ме дразни до пълна забрава, дори свърших още веднъж под него, но ужасът не ме напусна.

Осемдесет и четири.

В страната ни бяха влезли осемдесет и четири жени, жертви на сексуален трафик. И пасторът планираше те да попълнят дефицита от добре обучени, покорни жени, които да станат наложници и съпруги на благочестивите мормони в нашата общност. Наясно бях, че в популация, която не се отличаваше от стандартното за цялата страна, се раждаха само един-два процента повече момичета, отколкото момчета. Въпреки това един мъж мормон разполагаше средно с три до четири жени едновременно. Този дефицит на жени бе достигнал до смразяващата цифра от осемдесет жени – осемдесет заявки за съпруги и наложници, които висяха в досиетата, осемдесет молби, останали неудовлетворени. Осемдесет… А сега пасторът щеше да разполага с осемдесет и четири… и да ги обучи тихо и незабележимо на пълно покорство и дисциплина. Обетованата земя… Обещанието за по-добър живот…

Гадеше ми се.

Осемдесет и четири дъщери. Осемдесет и четири приятелки. Осемдесет и четири жертви на трафик щяха да свършат като затворници в малката общност, ръководена от пастор Ейнджъл.

Той рязко се измъкна от мен, свали презерватива и обкрачи лицето ми. Отворих уста и извадих език, за да свърши той в топлата ми гостоприемна дупка, а после преглътнах и се облизах. Имаше приятен вкус. Усмихнах му се леко, с признание за силата и властта му над мен:

– За мен е чест да ви служа, сър!

Завъртях език около главата му, за да го почистя добре. Докато все още твърдото парче плът влизаше навътре полека и аз разтварях отново гърлото си за него, в главите и на двама ни се въртеше само едно…

„… Осемдесет и четири!“

Rating: 5.00/5. From 2 votes.
Please wait...