Автор: Звезда
Категории: Анален секс, Фетиш, Несъгласие/Умствен контрол
Нямах никакво намерение да карам мъжете, които съставляваха цвета на мормонското общество в поверената ми енория да ме чакат… по-малко от час. Исках ги изнервени, исках ги неспокойни и определено ги исках голи, подчинени и мои. И щях да ги имам. Скоро. Междувременно продължих да работя, проверявайки досиетата на онези от тях, с които не се бях запознал задочно чрез работата им в медицинския център. Изгледах и няколко записа от младежките им години, първите ритуали на подчинение, някои от техните домашни дисциплинарни сесии, маниерът им на обучение на наложниците. Важно бе да знам кой застава пред мен и как мога да го пречупя и подчиня. Деветимата лекари бяха най-влиятелните личности тук, като изключим самия мен, и донякъде властта им бе по-голяма дори от тази на младшите пастори.
Минаваше четири, когато най-накрая реших, че е време. Госпожа Хенри кършеше ръце, почти побеляла от притеснение, но след острата ми реакция на второто ѝ напомняне, че мъжете ме чакат, повече не ме бе обезпокоила. Явно бе обаче, че затворена в тясната чакалня с деветимата нервни лекари я бе притеснило сериозно. Можех да се досетя какво са ѝ чули ушите. За разлика от нея, жената, изпратена ми от пастор Евън, госпожа Крофърд, имаше напълно невъзмутим вид и с невъзмутимо спокойствие работеше по календара, който я бях помолил да създаде, със запазен ден и част за ритуалите на подчинение на всички енориаши в паството. Още от пръв поглед харесах стабилния ѝ поглед, сигурната походка и демонстрираното умение да се справя с всяка възникнала ситуация.
При първия си директен контакт с нея бръкнах небрежно под полата, стигаща малко под коляното, и с удоволствие установих, че жената е без бельо под дрехата, а задникът ѝ е обилно подмазан. Жената не се стресна, не се дръпна, дори не промени цвета на лицето си. Просто остави исканите от мен папки и записи и ме погледна въпросително. О, да. Тя бе готова да служи. Пастор Евън строго дисциплинираше своя персонал, жените, а също и мъжете бяха изпълнителни, ефикасни в работата си, притежаваха правилно отношение към задълженията си, освен това бяха точни, изрядни и акуратни до крайност. Точно такъв тип, какъвто харесвам и аз. Изкуших се да я нагъзя на бюрото и да я изчукам, но нарочно реших да сдържам енергията си за мъжете, които очаквах. Вместо това я накарах да се съблече и одобрително разгледах голото ѝ тяло – бе в средата на четиридесетте, все още стегната, все още апетитна, с хубави едри гърди, закръглен задник и дълги, сякаш започнали от сливиците ѝ, крака. Бедрата ѝ бяха тренирани, жената се поддържаше. Нито следа от грим, но естествено мургавият цвят на кожата ѝ и издължените бадемови очи ѝ придаваха аристократичен вид. Не точно красавица, но доста привлекателна. И все още способна да забременее, както тактично бях предупреден. За служителките на паството това можеше да бъде проблем, защото евентуалната бременност или трябваше да бъде прекратена, или да задомя жената и така да се лиша от услугите ѝ. Щях да я пратя на преглед още в понеделник, за да ѝ сложат спирала. Бе вдовица от скоро, с три пораснали деца, и пастор Евън бе взел решение да не я дава за съпруга на никого, а вместо това да използва безспорния ѝ талант в организацията на паството. Бе обучена добре.
Повече от добре, защото с перфектно изиграно желание клекна пред мен само на пръстите на ходилата си, разтвори бедра в съблазнителна покана като оголи органа си пред мен и пое
члена ми с уста. Едната ѝ ръка ме обгръщаше с плавните, но силни движения на опитна минетчийка, а с другата се галеше между краката, разтваряйки възбуждащо пред мен срамните устни на вагината си, кръжеше около клитора си и се търкаше силно и бързо в същия ритъм, в който превръщаше моя орган във втвърден като камък фалос. Рядко възбуждаща гледка. Жената знаеше какво прави и това не бе чудно, предвид опита ѝ на наложница и съпруга, но за разлика от безличното покорство на повечето мормонски жени, тя сякаш се наслаждаваше на работата по хуя ми и на пръстите в путката си искрено и неподправено. Или бе прекалено добра актриса.
Загледах се между бедрата ѝ, където путката ѝ се мокреше и пръстите ѝ влизаха и излизаха с възбуждащ мокър звук. Вкара средния и безименния навътре, докато движенията на показалеца върху зърното на възбудата не превърна малкия орган на удоволствието между краката ѝ в издут израстък, набъбнал и ненормално едър. Какво ще стане, ако… Дръпнах се рязко от нея и тя изгуби равновесие. Знаех от какво се нуждае клитор като този с размерите на миниатюрен пенис. Той просто плачеше за щипка – а аз имах солидна колекция от клипси, наследена в едно от чекмеджетата на шкафа. Бързо намерих необходимото и я накарах да седне на ръба на бюрото ми, да се разкрачи и да се подпре стабилно с ръце. Наведох се към нея да усетя дъха ѝ и да поема вика на болка, който се отрони от сочните ѝ устни, когато разтворих с два пръста срамните ѝ устни, за да оголя клитора ѝ и с едно-единствено движение захванах красивия орган с щипката. Тя наистина извика, огъна се, но остана в същата поза. Само гърбът ѝ се изви, а на шията ѝ се очертаха опънати жили. Задиша тежко и плитко, прехапа устни. В очите ѝ, които впи в моите, имаше избликнали сълзи. Но тя не помръдна повече. Щипката имаше малки зъбци, които несъмнено ѝ причиняваха огромна болка, както бе възбудена и набъбнала на това нежно място, но обучена в прилежност и послушание, жената мируваше, владееше емоциите си, подчиняваше се на желанията ми. Бе невероятно възбуждащо да срещна жена, която приемаше болката като естествено продължение на акта.
Вкарах пръсти в нея, съвсем забравил, че всъщност имах намерение да се насладя единствено на устата ѝ, и се заиграх да я галя отвътре, да я въртя и разширявам, като постепенно вкарах два, после три и накрая четири от пръстите си вътре. Ако имах повече търпение, можех да се опитам да вкарам и палеца – достатъчно подмокрена и разработена бе, за да ме поеме, въпреки едрите ми длани. Но стигаха и тези четири пръста, които потънаха в нея, за да се зачудя дали пенисът ми няма да се изгуби в отвора ѝ, дали за първи път нямаше да попадна на жена, която да не успея да задоволя с размерите си.
Твърд, изправен, възбуден до пръсване, аз все пак имах излишък от идеи и реших, че гърдите ѝ имат нужда от същата стимулация като клитора. Поех ги – първо едната, после другата, в устата си, засмуках зърната, обходих ареолите им, щипнах ги и се насладих на тъмния цвят, който добиха, изпълнени с кръв. Навирени, едри, изпъкнали. Хубави гърди с невероятно чувствителни зърна. Жената под мен тихо простенваше при всяка по-силна стимулация. Дръпнах за последно зърното на лявата ѝ гърда и ги оставих добре овлажнени от слюнката ми да чакат да бъдат предизвикани в игра с любимите ми клипсове. Избрах други – по-големи, като щипки, които бяха свързани помежду си със сребриста верижка. Показах ѝ ги, залюлях верижката пред очите ѝ и я оставих да се настрои, преди да стисна гърдата ѝ, деформирайки формата на нежното, но стегнато полукълбо, и да защипя зърното така, че да захвана и част от ареола. Тя изписка, краката ѝ неволно се обвиха около таза ми и оголеният ми член се отърка в влагата между бедрата ѝ. Тя се изви, притисна се още повече, сякаш искаше да ме подмами да вляза в нея и да забравя планираното. Аз обаче неотстъпчиво сграбчих и другата ѝ гърда по същия начин и я защипах, навеждайки се да я целуна. Улових вика ѝ върху устните си, дъхът ѝ
проникна в гърлото ми и езиците ни се преплетоха като на добре познати любовници. Верижката се люшна в падината на полукълбата ѝ. Закачих я с пръст и я опънах, като оставих жената на бюрото ми да се гъне в усещането за моята уста върху нейната и болката. Внезапно тя се разтресе. Веднъж, втори път. Затвори очи и се изпъна назад. Бе свършила от твърдото усещане на щипките върху възбудения си клитор и гърдите ѝ, които опъвах до скъсване, подвластни на движенията на палеца ми. Краката ѝ конвулсивно ме обхванаха отзад, преплетоха се на кръста ми и аз се поддадох на възбуждащата покана. Насочих се с ръка и влязох в нея.
Бе топла и подмамваща и буквално ме всмука. Както очаквах, наистина бе добре разработена и нямаше проблем да ме поеме изцяло и до дъно. Дъно сякаш изобщо нямаше. Не усетих върха на члена ми да се удря в стената на матката ѝ, както бях свикнал. Неочаквано добра вагина, отвор, в който можех често, ден след ден, да намирам удоволствие и да се празня. Бе чиста – изследванията, които ми показа като дойде, бяха безупречни, последните ѝ сексуални контакти с пастор Евън бяха преди последния ѝ медицински преглед. Пасторът имаше не една служителка като нея, така че не се изненадах, че не я е чукал скоро. Бе напълно безопасно да я лашкам и оправям ден след ден в приветливо омокрената вагина с приятен наситен цвят, не потъмнял, но просто наситен с кръв от възбудата ѝ. Жената под мен започна да се извива и да стене, а моята уста неволно пресъхна. Имаше нещо особено в нея, което направо ме стопяваше – това желание да ми се отдаде и да ми достави удоволствие, без да забравя за своето собствено. Отдадена – това бе точната дума. А аз се наслаждавах на жените, които обичаха да правят секс, защото бяха наистина разкрепостени и готови да стигнат до крайности, без да се чувстват насилени, подчинени, без да го смятат за унижение. От такива жени ми пресъхваше устата. Жалко, че не бе първа младост да я взема за съпруга, но щях да ѝ се наслаждавам известно време, докато ѝ се наситя.
Задвижих се, без да я щадя – силно, до дъно, блъсках в нея пак и пак, излизах до края и отново я набивах на парчето си, готово да се пръсне. При едно от излизанията, пенисът ми се изхлузи изцяло от путката ѝ и неволно нацелих другия ѝ отвор. Беше се подготвила с нещо мазно, което светеше около халката ѝ, но и вътре бе мазна и аз потънах почти до топките в ануса ѝ, преди да усетя, че съм сбъркал дупката. Тя явно нямаше нищо против. Чувствах я приятно стегната около хуя си, но в същото време жената под мен нямаше никакъв проблем да поеме размера ми, което се случваше наистина рядко. Абсолютното доказателство за това бе съвсем ненасилственото разтваряне на сфинктера ѝ, което дори не успях да усетя, че се случва, когато се преместих от едното топло отвърстие в другата. Загледах се между нас, намирайки гледката на потъналия ми в нея орган за безкрайно възбуждащ, после се набутах до топките в червото ѝ. А тя, за моя огромна изненада, внезапно ме сграбчи, ръцете ѝ се обвиха около шията ми, тя ме всмука с устните си, а езикът ѝ се завря настървено в устата ми, играейки си с моя, ближейки ме, засмуквайки ме почти агресивно. Стиснах я здраво и реших да ѝ покажа кой всъщност командва в този кабинет. Бедрата ми се задвижиха бързо, все по-бързо, силно, но в тази поза тя няколко пъти се изхлузи от хуя ми, затова я накарах да се отпусне на дървения плот, стиснах глезените ѝ встрани и я натиснах. Усетих момента, в който бе готова отново да свърши по напрежението на тялото ѝ, пресегнах се и при един силен тласък махнах щипката от клитора ѝ. Той моментално се изпълни с кръв, а жената под мен изкрещя неконтролируемо и се разтресе, докато аз я чуках без да спра. Този път не ѝ дадох и частица въздух да си поеме или да се отдръпне. Скоро, твърде скоро бях готов да еякулирам.
– Не там! В устата! Моля, сър! – побърза да добави, а сексапилният ѝ глас ме подведе да ѝ угодя, на свой ред подчинявайки се на желанието ѝ.
Изкарах го от ануса ѝ и ѝ го подадох. Тя го засмука и скоро усетих как се празня в последния завладян отвор. Имах сперма, колкото да я задавя, но тя се справи с цялото количество и не допусна и капка да се излее. Запреглъща я така, сякаш бе вода за жаден пустинник. Накарах я да се изплези, после се наврях до топките в гърлото ѝ, а тя… тя ме пое навътре с почти неприличен ентусиазъм. Полюбувах се на поредната възбуждаща гледка и със съжаление се измъкнах, вече спаднал, от устата ѝ. Можех само да предвкусвам всички онези възбуждащи моменти, които щяхме да имаме заедно в часовете на взаимната ни работа в паството.
– Обичате ли да гълтате, госпожо Крофърд?
– Аз… да, сър!
– Тогава останете. В ъгъла, на колене. Разрешавам ви да се отпуснете на пети. Ръцете зад гърба.
Жената покорно застана в тази поза, а аз разтворих с крак настрани прибраните ѝ колене и се загледах в мокрия ѝ орган, все още пулсиращ, червен и горещ. Подадох ѝ пениса си и тя го осмука, почиствайки го от моето семе и нейните секрети.
– Добро момиче. Не мърдайте – напъхах се до топките в гърлото ѝ и излязох, едва когато въздухът ѝ свърши и тя се задави. Бях почти напълно спаднал, но възбудата на ума ми бе все така интензивна и аз целият тръпнех в приятното очакване на следващите часове.
Добавих малък подарък за госпожа Крофърд като прибрах ръцете ѝ отзад със сложен възел. Овъртях въжето няколко пъти, преди да го затегна, а гърдите ѝ изпъкнаха напред и се очертаха като два бледи маяка в полутъмния ъгъл на стаята. Все още защипаните ѝ зърна бяха навирени, въпреки опъна на верижката, която висеше в долината между тях. Подръпнах я леко и тя се наклони към мен. Усмихнах ѝ се. По-късно. Щяхме да си поиграем пак.
– Затворете очи, госпожо Крофърд.
– Сара, сър. Наричайте ме Сара.
– Добре, Сара. Ще ти сложа превръзка на очите, защото това, което ще стане тук, не е за женски очи. Ще забравиш моментално какво си чула и никога, по никакъв повод, няма да споделяш, коментираш и дори намекваш за днес.
– Да, сър!
И сега Сара седеше прилежно в ъгъла зад бюрото ми, гола, с разтворени колене, с тъмна превръзка на очите, вързани на гърба ръце, щипки на навирените зърна и… чакаше. Аз си довърших четенето като от време на време ѝ хвърлях поглед, изкушен да използвам дупките ѝ пак, но накрая реших, че твърде дълго отлагам и мъжете отвън са подобаващо бесни.
Огледах подредбата на кабинета със задоволство, защото всяко нещо бе на мястото си, и наредих по интеркома на госпожа Хенри да ги въведе.
Влязоха един по един, начело с Джонсън, който с принудена усмивка понечи да се здрависа с мен.
– Пастор Ейнджъл, приятно ми е да…
– Тишина!
Мъжът се спря разколебан и видимо се потръпна, пребледнял от сдържан, но неумело прикрит гняв. Пренебрегнах го и огледах влизащите. Всички бяха тук. Погледнах в очите на всеки от тях
и видях нетърпение, непокорство, зле прикрита досада и… само малко притеснение. Притеснение, но не и страх. Но нямаше нито един, който да ме гледа както Клифтън, чийто прям и открит поглед ми допадна веднага. Мъжът изпитваше любопитство, но нямаше и капка притеснение, сякаш бе чакал този момент отдавна и нямаше търпение да започнем… И за разлика от всички останали, които до един не издържаха на погледа ми, включително и Джонсън, Клифтън не сведе очи, дори ми кимна дружелюбно и се усмихна. Да, Клифтън бе приятна изненада, въпреки всичко. Неговата служба щеше да ми бъде приятна.
– Господа. Заемете местата си.
В последния момент бях взел решение да ги приема в кабинета, тъй като въпреки всичките усилия на моите служителки, ритуалната зала все още не бе приведена в подобаващ вид, а чистачките щяха да се заемат с нея едва в понеделник. Затова наредих да подготвят мястото между бюрото и дивана, където имаше достатъчно място за девет обикновени стола с високи облегалки, наредени в кръг, а в средата стоеше покрита специалната ми изненада. Щеше да е малко тясно за това, което имах предвид, но щеше да свърши работа.
Деветимата лекари понечиха да седнат в мълчание, но ги спрях с жест. Заоглеждаха се объркани. Със задоволство установих, че смущението започва да им личи, въпреки отработеното с годините умение да се прикриват. Бях ги изкарал извън зоната им на комфорт и като че ли бавно, но категорично бяха осъзнали, че в моя кабинет те са само подчинени и трябва да оставят властта напълно в моите ръце, да се покорят. С времето щяхме да затвърдим тези роли до съвършенство.
– Господа – започнах спокойно и тихо, – в този кабинет изисквам пълно послушание и незабавно подчинение. Извън него вашият безспорен авторитет в обществото ни няма да бъде поставяна под съмнение, но тук, сега, както и в бъдеще, сте моите мъжки наложници и ще ми служите като на ваш господар в мълчание и покорство, така както ви обслужват вашите жени, подчинени и пациенти. Всеки ваш отказ, несъгласие или демонстрация на нежелание ще доведе до незабавното ви уволнение от поста ви, разследване и публично наказание, което на свой ред би разбило авторитета ви. Сигурен съм, че не е нужно да говоря повече и да обиждам вашата интелигентност и вашат вярност към Бога и пасторската институция.
Мъжете бяха навели глави, някои ме поглеждаха изпод вежди. Повечето нескрито показваха внезапно зародилото се притеснение, което не бяха подготвени да скрият от мен. Джонсън кипеше от гняв, а Клифтън ме гледаше с прямо любопитство. Още един-двама изглеждаха по-скоро заинтригувани, отколкото притеснени, и не ми беше трудно да отсея онези от тях, които щяха да бъдат по-трудни за контрол.
– Застанете прави зад облегалките на столовете и се пригответе със свалени панталони и бельо до глезените. Хванете облегалките и се наведете напред като се подложите за преглед. Главите долу, краката широко разтворени.
Напрежението в стаята можеше да се среже с нож. Този вид преглед бе запазен за непокорните, за младежите и за жените, и бе унизително дори да изисквам от тях, зрели, авторитетни мъже, да застанат в тази поза. Те се спогледаха, но властният ми, макар и тих глас, не остави в тях и следа от колебание и заученото от младежките им години покорство да се подчиняват на заповедите на пастора, събуди у тях отдавна забравени инстинкти и макар и с неохота, те започнаха да се подготвят. Заразкопчаваха коланите, сваляха панталоните, смъкваха дългите мормонски гащи до глезените. Засуетиха се да си намерят място в кръга, но накрая се подредиха зад столовете. Задниците им лъснаха, когато се наведоха напред и се
подпряха на облегалките, подлагайки се пред волята, погледа и желанията ми, разтваряйки бедра колкото могат. Изчаках ги да застанат всички в тази поза, да наведат глави и да останат така в очакване.
Бавно минах зад тях, описвайки пълен кръг. Задникът на Клифтън гореше от скорошно съприкосновение с пръчката. Интересно. Джонсън, предполагам, го бе дисциплинирал. По-късно щях да разбера защо. Погалих леко следите, мъжът под мен неволно потръпна, но остана на място в позата, която бях изискал. Продължих нататък. Бельото им, бяло и памучно, изглеждаше чисто и изрядно, но двама от лекарите носеха прибрани слипове, а не мормонски гащи. Докоснах ги за раменете.
– Съблечете се до голо и коленичете в поза за клизма. Главата наведена, погледът в пода, гърбът изправен, разтворете крака. Добре.
Един по един прегледах задниците на другите, като грубо ги разтварях и опипвах. Чисти, но нито един подмазан. Пенисите им висяха надолу, един-двама бяха по-надарени и ги чувствах тежки в ръката ми, включително и Клифтън, който бе и обрязан, а пенисът на Джонсън бе къс, но дебел, и си почиваше върху топка косми над увиснали големи тестиси, които опипах бързо и с вещина като професионален лекар на военна комисия. Освен главния лекар имаше още трима, позволили си да дойдат с необръснати гениталии.
– Разочаровате ме, господа. На пода. Голи. Веднага!
Джонсън се зачерви целият преди да побледнее и се подчини с насечени, гневни движения. Наслаждавах се на насилената му демонстрация на покорство, докато се събличаше пред мен и рязко хвърляше дрехите си настрани. Имаше хубаво тяло, изправен гръб, стегната стойка като на военен, добре тренирани гърди и плосък корем. Харесваше ми да упражнявам властта си върху него – мое безспорно право, но също и да разклащам устоите на целия му свят като го приравнявам до женско псе, подложило задник и навело глава в покорно очакване да бъде изчукано и оплодено. О, да, този мъж имаше нужда да получи напомняне къде му е мястото в глутницата.
– Колко от вас, господа, си направиха клизма, преди да дойдете?
Почти всички. Клифтън, разбира се, не се беше подготвил, това се очакваше, както и Джонсън в безспорната му арогантност на главен лекар, но също и други двама. Не се изненадах, че бяха от тези, които не се бяха избръснали. Едното неподчинение водеше до друго, неглижирането на външния вид и на правилата бе краен израз на усещането им за непоколебима власт, което имаха. А моята работа бе да разклатя това усещане и да ги вкарам в пътя.
– Доктор Джонсън!
– Сър?
В гласа му имаше трудно скривана неприязън, но мъжът не вдигна поглед от шарката на килима.
– Като главен лекар вие носите пълната отговорност за поведението и дисциплината на персонала си. Припомнете ми, моля, правилата за посещение при пастора на общността?
– Чисти и изрядно избръснати… сър.
– Чисти и изрядно избръснати. Точно и кратко, но не достатъчно изчерпателно, докторе! Чисти отвън, чисти и отвътре. Клизмата е задължителна. Избръснати, включително и гениталиите. Вие
самият не спазвате правилата и като отговорен лекар ще поемете наказанието и на останалите. През следващия един месец ви очаквам всяка сутрин точно в шест на преглед и демонстрация на послушание с добре почистен и подмазан задник. Отвън и отвътре. Разрешавам ви да използвате обезболяващ крем след акта, но не и преди това. Ясно ли е, сър?
– Аз… да – процеди Джонсън през зъби.
Щеше да бъде моята малка кучка в следващия месец и щях добре да се позабавлявам да я дресирам и да разширя малката ѝ дупчица. Мисля, че и Джонсън започна да го осъзнава, когато погалих входа на тесния му отвор и той неволно се сви.
– Да… какво? – попитах почти любезно с пръст на халката на ануса му.
– Да, сър!
– Отлично. Петдесет удара на голо за всеки от господата, които днес не са в приличен вид за посещение при пастора. А вие, доктор Джонсън, ще получите общо триста – по петдесет за всеки от тях и петдесет за самия вас. Госпожа Крофърд ще състави график на наказанията ви, господа, и те ще бъдат извършени до края на седмицата. Очаквам това… неглижиране на задълженията ви… повече да не се повтаря.
Шестима бяха на колене, трима стояха все още наведени над облегалките на столовете.
Замълчах и ги оставих за момент да осмислят чутото.
– Тези от вас, които са дошли подготвени, могат да седнат. Не, не се обличайте. Чувствайте се свободни да си доставяте удоволствие, докато наблюдавате. Останалите можете да се изправите. Изберете си анален разширител от кутията на бюрото ми. Без вас, доктор Джонсън.
Извадих кутията с предварително избрани еднакви по големина твърди дилда, и я отворих. Накарах всеки от мъжете да си вземе от играчките. Черните изкуствени пениси имаха широка основа с фалшиви тежки топки, които заставаха стабилно и държаха стволовете им изправени, леко извити, с приятно анатомично оформени глави. Не понечих да дам дилдо на Джонсън, но подадох на Клифтън, който го завъртя в ръцете си и въздъхна, потръпвайки. Имаха порядъчни размери, но не би трябвало да ги затруднят, ако анусите им бяха добре подмазани и мъжете се постараеха да контролират мускулите си.
– Доктор Джонсън. Заповядайте в средата, сър.
Голият мъж ме гледаше гордо и гневно изправен. Изгледах го с вдигнати вежди. Наистина ли искаше да оспори авторитета ми? Нямаше никакъв избор. Твърде много можеше да изгуби по моята воля. Работата, авторитетът, положението в обществото, дори семейството му беше под въпрос. Видях момента, в който осъзнаването какво е сложено на карта, ако ми се противопостави, се отрази в очите му. Всичко. Всичко в живота му зависеше от моите решения. Бавно сведе поглед под моя и ми се подчини. Вдигнах тежката покривка от стола в средата. Бе специално изработен от едно единствено парче дърво по моя поръчка и имаше ниска основа без облегалка, стабилни крака и полирана до сатенена гладкост седалка. Дълъг и доста дебел фалос се издигаше в средата, част от същото това дърво. Имаше широка основа без тестиси, но с добре оформена глава с ненормално голям размер. Беше изработен по мой личен модел от един дърводелец в предишното ми паство и служеше доста добре на целите си: да озаптява и наказва, да унижава и подчинява. Мъжете ахнаха. Джонсън изгуби всякакъв цвят. Поставих кутия с презервативи и помпичка с лубрикант на пода и се отдръпнах.
– Господа, това е вашият ритуал на демонстрация на подчинение. Всеки от вас трябва да седне на пениса, който съм му дал. Трябва да се отпуснете напълно върху столовете. Отнася се и за вас, доктор Джонсън. Поставете презервативите, подмажете се обилно и започвайте. От тук ще излезем едва тогава, когато и последният от неподчинилите се сред вас не се озове с пенис в задника и не свършите от удоволствието да ми се покорите. Очаквам да видя хубави, твърди, изправени пениси на служителите си. Госпожа Крофърд ще поеме семето ви, за да не се хаби напразно.
Отидох при Сара Крофърд и я вдигнах. Беше се схванала от дългото седене и крачките ѝ бяха сковани. Нищо. Известно време нямаше да има нужда да стои права. Поведох я към мъжете, които като че ли чак сега осъзнаха, че е била в кабинета ми през цялото време. Натиснах я да коленичи в кръга до Джонсън и заврях лицето ѝ в скута на един от лекарите със свалени панталони. Тя падна напред, неспособна да се задържи заради вързаните зад гърба ѝ ръце и изпъшка тихо, когато носът ѝ се заби в слабините на мъжа. Членът му вече се изпълваше с кръв и нарастваше. Мъжът я сграбчи и насочи устата ѝ. Жената го пое и започна да го смуче и дразни с език, докато той направляваше движенията ѝ и я придържаше, за да не падне пак по лице.
– Отлично. Е, господа, друга покана ли чакате?
…
Разтворих бузите на задника си, присвих колене и се извих на една страна, за да стигна ануса си с ръка. Не се бях подмазвал от години, а да го правя чисто гол пред персонала си, докато острият поглед на новият ни пастор ме наблюдаваше спокойно и властно, бе унизително. Чувствах се като смачкан и контролиран като жена. В добавка с глупавото си подценяване на новоназначения ни пастор си бях изпросил сериозно наказание. Щях да бъда бичуван и после чукан ден след ден, разтворен като някоя младша наложница, която трябва да бъде обучена на послушание, докато господарят ми си взема удоволствие в дупката ми… В дупките ми, всъщност. Нямах против да му го смуча, но не обичах да го поемам отзад. А сега се налагаше сам да се разширя като се нанижа на това чудовищно по размери дърво, натопорчено в средата на проклетия стол. Пред погледите на всички. Пред Клифтън, когото бях лично дисциплинирал преди няколко часа и който на свой ред сега щеше да присъства на унижението ми. Трябва да изпия тази чаша до дъно, помислих си. До дъно. И да приема наказанието като мъж. Гневът гореше в гърдите ми и ме задушаваше, но докато вкарвах първо един, а после и втори пръст в задника си, за да се омазня добре и да се поразширя с цел да улесня проникването на дървения ствол, затворих очи и си поех дълбоко въздух няколко пъти. Изключих всичко извън себе си и се настроих. Опитах се да си представя, че ще седна на проклетия стол по свое собствено желание, за да си доставя удоволствие от нанизването на дървения фалос. Щях да се изчукам сам и при това трябваше да се надървя и да се изпразня, докато дървото пронизва дебелото ми черво.
Когато отворих очи, столът ме очакваше. Не си бях въобразил – размерът наистина бе сериозен. Дебел и дълъг, изправен и твърд, с огромна глава. Студен и непоклатим. Като пастора. Хвърлих му поглед, но не посмях да го предизвикам с неподчинение и извадих презерватив от кутията на пода. Жената до мен се давеше от члена в устата си, който доктор О’Кийф набиваше в гърлото ѝ, стискайки я да не мърда. Жалък натегач. Беше се подготвил с клизма и се беше избръснал като женска за господаря си. Отклоних поглед, колкото да видя как останалите поставят презервативи на своите анални задачи, закрепват ги на столовете изправени и извиват гърбове, докато се опитват да седнат върху тях. Бях виждал това много пъти – всичките ми жени се подготвяха по същия начин, когато исках да ги оправя отзад. И
понеже знаех, че съм доста дебел и трудно влизам в тесните им отвори, им позволявах да използват в леглото дилдо с по-скромен размер от моя, преди да опъна мазните им задници.
Размазах допълнително лубрикант върху презерватива, докато го нахлузвах на дървения фалос. Изтрих се в топките си и клекнах над ниския стол. Разтворих се с две ръце и бавно започнах да се снижавам, докато върхът на чепа не опря халката ми. Наместих се леко, поех въздух и преместих ръцете си на стола под мен. Отпуснах се полека. Господи, беше наистина трудно! Беше извънредно дебел, неотстъпчив и твърд. Много твърд. Краката ми затрепериха от напрежение и леко поддадоха. Без да искам да става толкова бързо, главата на чудовището преодоля сфинктера и потъна с болезнено, парещо усещане навътре. Само главата, а вече бях разчекнат до край. Нямах представа как бих могъл да поема и ствола по цялата му дължина. Изпъшках, разтворих ходила по-широко за по-добра опора и продължих да се нанизвам на дебелото парче.
Пастор Ейнджъл седна на стол до мен и разкопча идеално изгладения си панталон с ръб. Извади пениса си и не можах да повярвам на очите си, когато го видях. Бе особено надарен, при това го виждах частично закрит от ръката му, която движеше по ствола си. Едър и висок, изключително властен, бих казал дори красив мъж бе новият ни пастор, при това безспорно бе допълнително овластен и от огромното парче плът между краката си. Неволно потръпнах от възбуда като си представих този пенис в себе си. Собственият ми член реагира и набъбна, въпреки усещането за екстремно разтваряне в ануса ми. Смъкнах се още надолу, дървото влизаше полека, подпомогнато от собствената ми тежест и лигавия лубрикант. Болката бе също толкова възбуждаща, колкото и гледката – пред мен Клифтън се бе отпуснал до край и леко пружинираше върху изкуствения член под себе си, а пенисът му стърчеше с пълния си размер и той яростно се разтъркваше с груби, насечени движения. До него жената изпразваше Томпсън, който завираше лицето ѝ в топките си и я караше да се дави, а гърдите ѝ се мачкаха в коленете му, причинявайки ѝ болка. Тя тихо стенеше всеки път, когато той опъваше главата ѝ назад, сграбчил косата ѝ в юмрук, за да ѝ позволи да си поеме въздух, преди пак да се набута до топките в гърлото ѝ. Свърши с ръмжене и тя преглътна всичко, което можа. Част от спермата му потече по лицето ѝ и той я размаза грубо, блъскайки я настрани към Клифтън. Клифтън я подхвана и разтвори бедра, за да я улесни да се подпре с рамене на тях, докато ръцете ѝ все още бяха зад гърба ѝ и ѝ пречеха да контролира движенията си. Джентълмен до последно, дори в ситуация като тази. Жената отвори устни и се опита да поеме члена му. Успя само донякъде, защото дебелината му я затрудни. Клифтън я подхвана и полека, без да бърза, започна да я насочва към хуя си и да се наслаждава на топлата ѝ уста.
Бях успял да си вкарам дебелия чеп почти до край. Оставаше само да се отпусна и да седна на стола, докато хълбоците ми опрат стоплената от ръцете ми повърхност. Стиснах зъби и с ръмжене се смъкнах, позволявайки на дървото да потъне напълно в ректума ми. Чувствах се жестоко разпънат отдолу, болезнено напълнен, всяко неволно движение ми причиняваше дискомфорт, и въпреки това… въпреки това членът ми стърчеше напред, изпълнен с кръв от възбудата, която не можех да скрия. Противно на цялото ми желание, на гнева, който ме изпълваше, на безсилието и унижението, които чувствах, се бях възбудил. Харесваше ли ми да бъда контролиран, или това бе неволна реакция от стимулацията на дървения член в задника ми, който опираше в простатата ми и ми причиняваше удоволствие, наред с болката? Не бях способен да мисля и да анализирам точно в този момент, но със сигурност виждах, че не съм единственият, който се дървеше от изкуствения хуй, забит в ануса му. Мъжете неволно се извиваха на неудобните столове, стенеха и грубо мастурбираха пред очите ми, сдържайки еякулацията си, докато жената освободеше достъпния си отвор, за да поеме спермата им.
Пасторът стана и мина пред лицето ми. Бях доста по-ниско от него, а той бе доста висок, затова приклекна с разтворени крака. Знаех какво се иска от мен, без дори да ми каже. Бях възбуден и готов, съпротивата ми сломена. Щях да служа.
Притворих очи и отворих уста. Имаше леко солен вкус на пот, възбуждащ и приятен. Поех ствола му с ръка и облизах главата, леко издърпвайки кожата надолу, за да го оголя. Мъжът се подпря на раменете ми и погледите ни се преплетоха. Трябваше да призная, че не бях срещал толкова властен мъж – противно на волята си бях пленен от тези очи, от изявената в тях настойчивост, харизма и власт. Откликнах не само с покорство, но и с желание да му доставя удоволствие. Неволно се поместих върху стола и изпъшках от болка, но не позволих това да ме отклони от задачата ми. Раздвижих едновременно главата и ръката си по впечатляващия пенис като го поемах докъдето мога, издърпвах се назад, за да го оближа от върха до топките и пак го всмуквах навътре. Пулсиращ и горещ, членът се плъзгаше мазно в удобно разкрития ми отвор – гостоприемен, влажен и топъл. Плъзнах другата си ръка за опора на кръста на пастора, после надолу, мачкайки стегнатия му задник. Преместих пръст към ануса му и започнах да го дразня, докато устата ми продължаваше да работи отпред. Той се задъха, напрегна се и с дълбок стон ме притисна към себе си, преди да започне да се празни в широко разтворената ми уста. Трябваха му няколко допълнителни отдръпвания и тласъка, преди да изстреля и последния откос от гъстата си сперма. Не ми остави избор и трябваше да гълтам, въпреки че рядко го правех. За разлика от спермата на Клифтън, която харесвах на вкус, тази на пастора бе с по-остър вкус, солена, обилна и много гъста. Преглъщах с труд, използвайки собствената си слюнка за разреждане на спермата и с всяко преглъщане членът, който още бе в устата ми, потъваше по-дълбоко, всмукан от гълтачния ми рефлекс. Изглежда, че пасторът се наслаждаваше на тази допълнителна стимулация и за моя огромна изненада пенисът му продължаваше да стои изправен и твърд още известно време.
Свръхчовек ли беше новият ни пастор, или някакво извънземно същество? Изпитах и известна доза завист в добавка към неохотното възхищение, което ме бе накарал да почувствам. Този мъж заслужаваше да бъде водач и да бъде следван. Размерите му, поведението му, властната взискателност и неволното очарование пред личността му бяха впечатляващи и съвсем на място у един главен пастор. Сега разбирах колко нелеп бе поривът ми да се съпротивлявам на волята и властта му, колко безсмислен бе гневът ми и колко задоволен се чувствах сега, когато бях призван да служа на този красив и силен мъж.
Отдръпна се, едва когато плътта на члена му започна да спада и омеква в устата ми. Облизах главичката за последно, преди да излезе, и се насладих на усещането, че поне за малко, за съвсем кратко, съм имал власт над него, приемайки удоволствието и семето му в себе си.
– Служа и се подчинявам, сър! – изрекох покорно ритуалната формула, напълно вярвайки в искреността си, че ще му позволя да ме владее и телом, и духом, и да ме използва както намери за добре.
Погледна ме с изненада, сякаш не бе очаквал толкова лесно да капитулирам, но очевидно доволен. Наведе се, повдигна брадичката ми като ме стисна здраво за челюстта и неочаквано ме целуна дълбоко и силно. Езикът му влезе без съпротива в отворената ми в очакване уста и господарят ми усети вкуса на собствената си същност, докато галеше небцето ми и се заиграваше с моя език, осмуквайки ме, нежно, но настоятелно, властно, но ненасилствено, докато доброволно му отдавах владението на цялото ми тяло. Ръката му се плъзна и пое члена ми и докато дъхът ни се смесваше, пасторът грубо ме разтриваше, без да проявява ни най-малко колебание, грижа или внимание. Мастурбираше ме властно и ме подчиняваше
едновременно с езика в устата ми и с ръката върху члена ми. Отдръпна лице едва когато не ми остана дъх за играта на езиците ни. Свърших мощно, тресейки се на ниското столче върху неотстъпчивото твърдо дърво на дебелия чеп, което ми причиняваше болка и удоволствие, докато този едър и силен мъж с властни очи бе почти коленичил пред мен и ръката му, о, Боже, ръката му ме търкаше силно, френетично, стискаше ме и се извиваше по ствола ми, без дори и за миг да отмести поглед от моя, а аз неволно извиках в сюблимния момент на пълно освобождаване, на пълно подчинение и покорство пред неговата власт…
…
Оставих Джонсън на последващите тръпки от оргазма му и се изправих като изтрих семето от ръката си в рамото на лекаря. Сара Крофърд празнеше поредния мъж и жадно пиеше спермата му. Бях леко напрегнат, все още възбуден, но не напълно. Свалих панталона и бельото си и се отпуснах на стола си. Повиках с пръст Клифтън и Джонсън и със задоволство проследих как се надигат с гримаси на болка и неудобство, причинени от болезненото излизане на изкуствените пениси от разширените дупки на задниците им, преди да коленичат в краката ми и да се заемат да ме втвърдят отново. Оставих се на умелите им грижи и се почувствах готов за по-кратко време, отколкото мислех, че е възможно. И двамата бяха опитни, галеха скротума ми, поемаха едновременно тестисите и главата на пениса ми, смучеха ме и последователно ме поемаха в уста. Разменяха си погледи, докато устите им бяха заети с мен. Имаше нещо между тях, нещо по-дълбоко, което издаваха тези кратки възбудени погледи, но реших, че засега няма да правя нищо по въпроса. Ако в някакъв момент ми беше изгодно, щях да използвам връзката между двамата в своя полза, да използвам привързаността им, за да ги контролирам. Можех да ги заплаша и да се възползвам от желанието им да се защитят един друг. А може би не. Ако продължаха да ми служат със същото покорство, не би било нужно да ги използвам срещу другия.
– Обърни се.
Клифтън се подчини и се подложи на пода с удобно вирнат задник. Разкъсах със зъби пакет презервативи и си сложих гума, макар че никак не обичах да го правя. Клифтън бе един от лекарите, които не си бяха направили предварителна клизма. Поех помпичката с лубрикант от Джонсън и изстисках малко върху цепката между бузите на задника на Клифтън. Разтрих го с върха на пениса и като коленичих удобно подпрян зад гърба му, влязох с едно плавно, настоятелно движение в разработения му задник. Мъжът под мен неволно трепна от щурма на размерите ми и аз го подхванах да не се отдръпне. Очевидно нямаше такива намерения, но исках да направлявам неговите движения. Бързо налучках удобен и за двама ни ритъм и като стиснах хълбоците на Клифтън, се насладих на гледката на червените резки по задните му части, свидетелство за скорошно наказание, докато влизах и излизах от него грубо, но не и насила. Дилдото го бе разширило достатъчно, за да ме поеме удобно, а и мъжът се стараеше да контролира мускулите си и макар да го чувствах тесен около себе си, свит и стегнат, той поддаваше на всеки мой тласък и се разтваряше колкото е нужно, за да достави проникването удоволствие както на мен, така и на него самия. Бях се изпразнил съвсем скоро и нямах никакво намерение да свършвам бързо, затова тласъците ми бяха ритмични, но не много бързи. Влизах до дъно и после се отдръпвах почти до край, преди с въртеливо движение на бедрата да се изтласкам отново напред в топлата му дупка. Мъжът застена под мен, опря се с гърди на пода и плъзна свободна ръка към пениса си. Оставих го да се възбуди до крайност и когато оргазмът го разтърси с тръпките на празненото, продължих да се движа още малко, сграбчил хълбоците му, за да изцедя неговото удоволствие до край.
Излязох от ануса му все още твърд и незадоволен, решен да се възползвам от някой от другите мъже на разположение. Джонсън ме гледаше с очакване и готовност, застанал на колене, но го пренебрегнах и наредих на друг от лекарите да ме обслужи. Имаше широк торс с добре развити мускули, но бе нисък и набит. Имаше квадратна челюст и неочаквано плътни, чувствено извити устни. Накарах го да легне по гръб на дивана с удобно вирнати крака. Така бях чукал и сестрата и споменът за неотдавнашното насилствено нахлуване в девствения ѝ анус ме вдъхнови да сграбча косматите крака и да ги разтворя широко, натискайки с цялото си тяло напред, докато пенисът ми преодоляваше преградата на сфинктера на мъжа под мен. Не бе подмазан и разширен, защото бе един от тримата, които бяха дошли подготвени и не бях наказал с разширяване. Мъжът си бе направил клизма и не бе необходимо да ползвам презерватив, затова го бях свалил, като излязох от Клифтън, но като пропуснах да използвам смазка, халката на мъжа отказваше да поддаде. Той пъшкаше под мен, неволно извивайки се в старанието си да се отпусне, но не постигаше нищо повече от леко потъване на главата на пениса ми, само връхчето всъщност, в началото на тесния му тунел.
Бе извънредно стегнат, явно отдавна не бе разтварян и чукан. Колкото и да натисках, нямаше да успея така. Покорството на лекаря ми бе допаднало и не желаех да го насилвам. Затова се отдръпнах, колкото да взема лубриканта и после почнах да го обработвам с пръсти. Мазни и влажни, те потънаха сравнително лесно в ануса му и си поиграх така няколко минути като влизах и излизах от тесния му анал, въртях пръстите си в него и полека разширявах стените му, докато не успях да вкарам трети пръст. Чуках го така известно време, докато мъжът пъшкаше с жалко увиснал хуй върху топките си и се опитваше да се отпусне. Когато това най-накрая стана, бях отегчен и членът ми бе поспаднал. Опрях се на дивана до главата му и му подадох парчето си да го посмуче, за да ме подготви. Чак тогава, вече твърд, набъбнал и напълно изправен, му го вкарах бавно. След подготовката на пръстите ми подмазаният му анус ме пое значително по-добре и лесно преодолях съпротивата на сфинктера, преди да потъна до край. Мъжът се задъхваше под мен, стиснал краката си в колената да стоят отворени и навирени и въпреки очевидната болка, която изпитваше, все пак се постара да се отпусне, и скоро стоновете ни се смесиха, когато се раздвижих в него.
Легнах на гърдите му, като се подпрях на ръце и с къси плитки прониквания го докарах до втвърдяване. Членът му бе с нормална дължина, съвсем обикновен, само с една изпъкнала грозна синя вена, която пулсираше с ритъма на сърцето му. Усещах го на корема си и при всеки тласък се отъркваше в кожата ми. Мъжът бе десетина години по-възрастен от мен, не особено привлекателен, но се стараеше да ми достави удоволствие и на свой ред бе възбуден от акта, затова реших да го оставя да свърши пръв и чак тогава да се изпразня. Стиснах зъби и се забих със сила в задника му, засилвайки ритъма. Чуках го легнал и разтворен като жена, но без никаква нежност. Нямах и намерение. Затова обичах секса с мъже – с тях грубостта ми беше споделена, бе приета. Не бе необходимо да сдържам силата си и знаех, че не наранявам, когато я освобождавам. Харесваше ми да не обуздавам желанията си, задръжките ми падаха до край. И сега чуках мъжа под себе си като набивах парчето си силно и грубо и се наслаждавах на стоновете му колкото от болка, толкова и от възбуда, докато той не свърши с приглушен вик, разтърсен, а топлата му сперма намокри корема ми. Натиснах го още веднъж, застинах, докато курът ми се наслаждаваше на тръпките, които разтърсиха тялото му и поех свиването на вътрешните му мускули върху ствола си, за да свърша на свой ред дълбоко в задника му. С няколко последващи тласъка се изпразних до дъно и сякаш със спермата ми отворът му отесня още повече. Останах така, проснат върху него, задъхан, докато дишането ми се успокои и сърцето ми влезе отново в ритъм. Нелош оргазъм. И за двама ни.
Мъжете бяха свършили. Буквално. Бях чукал трима от тях и бях изпразнил и тримата, а Сара учтиво се беше погрижила да поеме спермата на останалите. Сега лежеше на една страна на килима и въпреки превръзката, която покриваше почти цялото ѝ лице, видимо изглеждаше изтощена. И нищо чудно, защото бе обслужвала мъжете на колене със завързани на гърба ръце и стиснати в щипки зърна на гърдите. Заслужаваше поощрение след неудобството и болката, които бе изтърпяла безропотно и с демонстрирано желание да ми угоди.
Като събрах сили станах от гърдите на мъжа, изхлузих хуя си от разширения му леко зачервен отвор, който пропусна част от спермата ми навън, и отидох при Сара да я развържа. Тя простена, извърнала към мен покритото си с маската и остатъци от сперма лице, докато кръвта се връщаше в китките ѝ. Обърнах я по гръб и я накарах да се разкрачи. Бе цялата мокра и почти на ръба на оргазма. Нямах силата точно сега да я изчукам, но Клифтън бе твърд отново.
Кимнах му.
– Накарай я да вика, докато свършва. И бъди нежен. Тя си заслужи оргазма.
Клифтън я повдигна полека и със забелязаните от мен нежност и внимание, които бе проявил и към младата си пациентка тази сутрин, положи Сара да легне по цялата дължина на дивана. Седнах настрани и заедно с най-властните мъже в този град мълчаливо се насладихме на подхода на Клифтън към жените. Имаше какво да се научи.
Без да се смущава от погледите ни, младият мъж разтвори полека краката ѝ и подпря единия в горната част на възглавниците на облегалката. Другия нежно разтри в основата, целуна ходилото и го качи на рамото си. Сара лежеше възбудена, добре разтворена, вулвата ѝ бе изпълнена с кръв и набъбнала. Клифтън се наслади за момент на гледката и като подхвана дупето ѝ, зарови лице в избликналата влага. Жената се изви, когато езикът му я докосна. Облиза я, вкуси я, вкара езика си навътре, задвижи го бързо навътре и навън, използва едната си ръка за да вкара пръстите си във възбудения ѝ отвор и леко щипна клитора ѝ. Тя изкрещя и се изви. Клиторът ѝ бе така чувствителен, че нямаше нужда от продължителна стимулация. Клифтън умело движеше пръстите си в нея, докато палецът му кръжеше около малкия ѝ изпъкнал орган, набъбнал от желание за освобождение. Усетих собствения си отклик, когато пенисът ми потръпна в отговор на възбуждащата гледка. Само за миг, но все пак почти повярвах, че мога да заема мястото на Клифтън и да потъна във възбуждащо порозовелия ѝ отвор и сам да я задоволя. Но бях буквално изпразнен. Щяха да са ми нужни няколко часа да се възстановя. Когато това станеше, можех да я имам отново – щеше да ми е на разположение.
Оставих тези мисли настрани и продължих да гледам умелата работа на доктора. Бе наистина внимателен и умел, следеше реакциите ѝ и откликваше на всяко нейно движение. Когато тя извика при едно усукване на пръстите му в нея, той го повтори, после пак, и пак, докато жената не застина, а после се изви в мощен оргазъм с неконтролируеми спазми. Викаше приглушено, пресипнало, тялото ѝ едновременно се стремеше да остане в покой и се разкъсваше от невъзможността да го осъществи. Клифтън извади пръстите си от нея и насочи мъжествеността си между бедрата ѝ, докато тя още се гърчеше в кулминацията си. Влезе лесно, подпомогнат от соковете ѝ, и потъна почти неусетно навътре до тестисите. Сара изкрещя, този път силно, когато нови, още по-силни тръпки я разтресоха. Мъжът се раздвижи в нея бързо, за да я настигне в темпото на възбудата ѝ и краката ѝ се преплетоха на кръста му в несъзнателна покана за по-дълбока интимност. Клифтън също се задъха, наведе лице към нейното и я захапа за долната устна, преди да плъзне език в устата ѝ. Целуна я кратко и силно, отдръпна се и заби лице в гърдите ѝ, опъвайки със зъби верижката между двете стегнати в щипки зърна на красивите ѝ полукълба. Сара бе на прага на втория си оргазъм, когато докторът спря да се движи и се отдръпна. Тя извика обидено и завъртя таза си, извивайки тялото си към неговото.
– Шшш, стой така…
Бе почти излязъл от нея. Подпря се с една ръка и като натисна с тяло напред, едновременно махна една от щипките на зърната ѝ. Добър ход. Тя моментално изкрещя от усещането за нахлуваща в нежното зърно кръв и се разтресе в конвулсии, по-дълбоки и по-продължителни от предишните. Клифтън пак се издърпа назад и бързо се плъзна обратно, махайки и другата щипка. Тя изкрещя още веднъж, проточено, жално, като да умира, но това бе сладката смърт на задоволена в секса жена. Светът сякаш се завъртя и причерня за момент, когато и Клифтън се изпразни в нея с ръмжене, изстисквайки и последната капка от слабините си в мократа ѝ вагина, докато тя се извиваше към него и драскаше гърба му с нокти, напълно забравила къде се намира и без дори да знае с кого е, защото превръзката все още скриваше околния свят от очите ѝ.
„Добра работа“, помислих си, докато мъжът лежеше изтощен върху задоволеното ѝ тяло. Наистина доста добра работа.
Позволих на мъжете да се облекат, но преди да напуснат кабинета ми, изисках от тях да коленичат и да сведат глави за молитва. Смирено се помолихме за тяхната душевна сила и спокойствие, за да ме следват безпрекословно и да спомагат за доброто управление на паството ни, да задоволяват желанията си и нуждите на жените си, да имат непоколебима ръка, когато ги дисциплинират, да отгледат силни синове и да възпитат прилежни послушни дъщери, за да живеем в мир и сговор, както Бог е наредил. Един по един мъжете свеждаха глави пред мен, поемаха пениса ми в уста и славословеха. Бях отпуснат и мек, но това не бе от значение. Бяха готови да ми служат и да се покоряват. Бях пречупил най-силния сред тях и ги бях обвързал с клетвата на верните на пастора си мъже. Оставях ги да поемат мъжествеността ми, символ на силата и авторитета ми, дълбоко в гърлото си сега, когато бях отпуснат и не толкова голям, и натисках главите им към топките си, докато не усетех, че се давят за въздух. Едва тогава им позволявах да се отдръпнат – след като осъзнаеха, че само по моята милост могат да дишат и да живеят и само като ми се подчинят напълно могат да бъдат свободни.
Последен коленичи Джонсън. Погледна ме право в очите, отвори уста и ме пое за пореден път. Стиснах здраво тила му и го натиснах към себе си да не мърда, докато не се загърчи под мен. Когато го освободих, очите му бяха насълзени, но предани. Щеше да ми служи добре. През следващия месец дните ми щяха да започват с неговото подчинение и моето удовлетворено желание. Голият му подмазан задник и овладяната му сила, прекършена в покорство и подчинение, щяха да ми доставят удоволствие като всеки път, когато най-авторитетните мъже на мормонското паство коленичеха пред мен, подготвени да получат благословията на мъжкото ми семе. А после… една по една щях да изчукам наложниците и жените, и узрелите им дъщери, за да ги смажа, подчиня и управлявам безгласни и смирени. Както подобава на всеки вярващ мормон.
Написах следващите две части в последните нощи и ще ги изпратя веднага, щом ги огладя от грешките. От вас като читатели се надявам на обратна връзка, за да имам стимул да пиша и занапред. Не отнема много да драснете коментар или да гласувате със звезда, ако ви допадат разказите ми.
Апелът за обратна връзка е повече от справедлив. Читателите рядко умеят да се “отблагодарят” на автора, в крайна сметка творецът иска да види предизвиканата емоция. Ако го удавите в мълчание или коментари от рода на “Супер” и “Дай още” е малко вероятно да видите повече. Вашата реакция е монетата, с която заплащате. До сега българският читател на еротична проза се е доказал основно, като мълчалив онанист.
Звезда, един въпрос, ама честно. Искаш мнение или овации?
Хм, това прозвуча като нещо, което няма да ми е приятно да чуя. Обаче не, не ме страх от прямото мнение. Давай.
Разказът е безупречен в техническо отношение. Детайлно и живо описание на сексуалния акт, направо да го пипнеш! Даже не да го пипнеш, но и да участваш. Да не се повтарям от предишни коментари, майсторска работа. Петте звезди са си неоспорими. Имам някои съвсем индивидуални пробреми с поредицата и това е главен герой, с когото да се идентифицирам. Клифтън още с появяването си ми се видя безхарактерен, и после направо стана безгръбначно мекотело. Как бих му фраснал един, можеше да защитиш сестрата, свиньо! Джонсън и пасторът са един и същи човек, тип характер, който ненавиждам. Безскрупулни. Единствените симпатични образи до сега са сестрата и първата съпруга.
Отделно тази глава си е педерастка, а аз намирам за еротично хомосексуално преживяване, само ако единият участник е напълно пасивен трансджендър. Просто въпрос на вкус.
Всъщност гневното отношение към Клифтън, Джонсън и пастора са комплимент, успешна силна емоция 🙂
Не само докато чета тази част, а и всяка една от предишните части от разказа успявам да влезна там вътре, където се развива действието, и всичко е така добре описано, че емоциите на героите и героините ги чувствам, а сексуалните актове и другите действия ми се появяват
съзнанието направо като на филм, само че ефекта е по-силен, защото освен хетеро, аз съм и сепио сексуален, и възхитен от нивото на интелигентност, фантазии, и начин на писане на авторката, сд получава така, че тя, чрез своите герои и героини от разказа успява да доминира над мен сексуално по възможно най-добрия (възбуждащ) възможен начин.
Точно това е и причината да чета всеки разказ на два или три пъти, защото не е възможно да се еякулирам само веднъж на част.
От мен на Звезда 🌹🌹🌹🌹🌹
ПС: Извинявам се за прсвописните грешки, получават се, понеже пиша от смартфона ми.
Боже, и защо беше всичкото подпитване тип “пакост или лакомство”? Мислех, че пак ще ме разкатаете как ползвам клавиатурата. Разбивате ме и двамата, но само в положителен смисъл.
Между другото, знам, че на мъжкарите им е в повече хомосексуализма на някои части от разказа и рискувам да ги погнуся, но мен еднакво ме възбужда и хомо, и хетеросексът. Имам си някакви фетиши, но от време на време се изморявам от харда и с еднакво удоволствие гледам мъже или пък двуполова двойка и здрав секс между тях, взаимен и разкрепостен, в който и двамата дават и получават. Нежната целувка между двама мъже и играта между тях ме взривява, особено ако са мускулести мажкари с доминантно излъчване. Ония слабоватите хлапета с бръснати крака стават само да бъдат изчукани и толкова. Другите ми спират дъха.
Клифтън се пречупи, да. И изобщо идеята е, че всеки има подтик да подчинява и необходимост да бъде подчинен. Мормони, какво да ги правиш.
И възбудата на ума ми, докато криввам от правия път и ги създавам не само в главата си.
Въпросът ми беше принципен. След реакцията на коментара под “Жена като другите” бях решил да не се обаждам и… те така. Изобщо в подобни общества на пишещи братя и сестри се очаква тупане по рамото и терапевтични хвалби, а мен така не ме кефи. Да не говорим, че без критика, прогресът е по-малко вероятен. Т.е. приех отговора, като карт бланш да коментирам, независимо дали е ласкателно или не :).
Кои са трите най-любими еротични разказа на Звезда? А кои са трите любими книги изобщо?
Дядо Торбалан. наясно съм, че отдавна не сте сядал да пишете еротични разкази, а това е лошо, защото знаете, че пишете много добре.
Тъй като Звезда, като човек, пишещ еротични разкази е освен всичко, което от сърце изброихме, че и още нещо, мисля че тя е може да е и стимул за вас, да напишете поне един или два нови разказа,за да има възможност Звезда да се запознае и с актуално творчество на един от своите коментатори. 🙂
“Жена като другите” беше много личен разказ, искрен, разголващ. Нямаше как да не се засегна. Чувството е като да те ритнат в корема, казвайки ти, че не струваш, докато лежиш гол и уязвим. Но все пак може би е добре, че разказът се прие по този начин, сякаш е фикция.
Животът не е 40% секс. Той е пълнокръвен и истински, именно заради малките неща, които имат голямо значение. Заради болките и фантазиите си сме дишащи, истински същества, достойни да бъдем приемани каквито сме.
За да сме честни, аз и без друго не умея да пиша по нечия подкана и да отразявам чужди гледни точки или очаквания. Стигне ли се до принуда, до математика, да отмервам с везните как и по колко, сякаш за писането има точна рецепта, изобщо не стигам до клавиатурата. Не вярвам в курсовете по творческо писане.
“Подчинени” се забави, защото беше нужен на сюжета и трябваше да го има, а аз отдавна го бях разиграла в главата си и го писах насила, измъквайки го от съзнанието си като отдавнашен спомен. Има ли очаквания и принуда, аз съм пас. Блок. Няма как да се променя. Моите фантазии, моето писане.
Така че може да се замисля за положителна мъжка фигура, която да се появи в сюжета, но не и изоснови да се нагаждам и да броя колко точно секс има в разказите ми. Примерно.
Коментарите са винаги добре дошли, докато в тях липсва пошлост, нападка и грубост.
Благодаря за обратната връзка.
Нямам любими еротични разкази. Не съм толкова запален читател, че да има значение за мен.
Нямам и любими книги. Имам автори и жанрове, които предпочитам. Дълго време вкусовете ми бяха всеядни, сега не ми стига времето и подбирам повече. Съвременни автори, силни теми, тежки сюжети. Добре написано фентъзи. Чета и много детски книги заради работата си. Сандърсън ми е любим автор, Орсън Скот Кард има брилянтни идеи, харесвам Гудкайнд, въпреки че се изчерпи в края на поредицата, Модезит-младши, Пратчет, разбира се, Нийл Геймън с великолепното му чувство за хумор, Абъркромби. Сапковски почна добре, но изгуби инерция след четвъртата книга и всъщност не е особено добър писател, колкото и да нашумя напоследък. Има идеи, няма представа как да задържи напрежението в сюжета.
От съвременните романи последно четох “Мидълсекс” на Одженидис, харесах също и “Където пеят раците” на Дилия Оуенс, както и една от последно издадените книги на Абгарян “Да живееш нататък”. Много силни разкази, емоционални и разтърсващи. Трябваше ми въздух след всеки от тях, четох ги на пресекулки. Толкова добър разказвач и познавач на човешката душа. Нямаше как да не я сравня по сила и въздействие с “Искрица живот” на Ремарк. Това са единствените две книги за войната, за която и да било война, които всеки трябва да прочете. Не, че не чета и други, но все пак отсявам тези. О, и Бардаров – “Аз още броя дните” е брутална.
Тук обаче не мога да продължа изчерпателно с автори и заглавия, защото е пълен гювеч – много са, различни са. Винаги има петдесет, които не са толкова добри, та дори и да е Бакман с отличната му психология на обикновения човек, и една, която в даден момент изскача от купчината и после ти влиза в главата. Например “Грехът на Малтица”, забравен шедьовър на Лиляна Михайлова, или пък “Майките” на Теодора Димова.
Дълга тема.
А какво чете Дядо Торбалан?
@AdminEK: Сядал съм, стоят ми десетина драфта. Мълчаливото консуматорско отношение ме демотивира значително. Кой знае, може и да взема да довърша някои 🙂 Нещо теманично хелоуинско.
@Звезда: В никой случай не бих си позволил да кажа, че не струваш! Дори не съм си го и помислял. Разказът изобщо не съм го приемал, като измислица, казах ти, че образът е дълбок и изграден пълнокръвно. С удоволствие го препрочетох, но не с нагласата за еротичен текст. Няма как да нямам очаквания за еротика, в страница за еротика, нали?
Моля, не разбирай, че искам да вкараш някакъв образ, заради мен! Много ясно, че ще стои, като кръпка. Аз и така си харесвам цели два персонажа :).
Надявам се, в коментарите ми да няма нападки, пошлост или грубост, макар и както казва Пратчет, някои хора бъркат прямота с грубост (хъ-хъ, лорд Ръждьо).
Литературните ми вкусове са широко всеядни. Фантастика, фентъзи, криминална литература, исторически фикшън, документалистика. Напоследък все по-рядко посягам към фентъзи. Може и да съм остарял за него, но по-скоро не мога да си намеря нещо по вкуса. На Нийл Геймън обявих бойкот, заради вбесяващата либерастка пропаганда, по същия начин постъпих и със С. Кинг. За Пратчет – харесвам истинския, бодлив и присмехулен Пратчет. Късните книги просто не са писани от него! Сълзливи лигни, които нямат нищо общо с уникалното му чувство за самоирония. Подозирам, че са писани от асистента му, по негови бележки. “Академиците” е възмутително лоша, “Нация” е разлигавено наивна.
Мнението ни за Спаковски напълно се припокрива. Напомня ми на Ник Перумов.
Гудкайнд, знам че е ерес, но не можах да преглътна дори и в казармата, а това си е сериозно. Скука.
Фантастиката задължително започва с Азимов и включва Хари Харисън и Тимъти Зан.
Във фентъзито прозаично съм почитател на Толкин, Зелазни, Бари Хюгарт, Пратчет. Обожавам Шекли и уникалния му жанр. С удоволствие се ровя в криминалните загадки на Конан Дойл, Чандлър, Пол Дохърти, Ван Хюлик.
Поне веднъж годишно препрочитам Старопланински легенди, Разкази под манастирската лоза и Диви разкази. От много време се каня да потретя Време разделно, но ще се вкарам в много черно настроение и не смея. Същото се отнася и за Достоевски, Престъпление наказание буквално ме промени.
Обожавам историческия фикщън. От В. Юго, Ремарк до единствения писател, който съм чел с една и съща страст повече от двадесет години – Бърнард Корнуел. За мен той бие Ремарк по реализъм на тема война. Сега чакам за излезе за киндъл последната му книга за Утред от Бебанбърг. Нежеланието на българското книгоиздаване да го превежда ми направи невероятната услуга, да започна за чета на английски и да открия автори, като Ангъс Доналд, Матю Хафри, Форестър, Дж. Нелсън.
Сериозно ли Бакман? Толкова е банален и клиширан…
Без да се усетя съм минал на “ти” и ако тове е обидна и неприемлива фамилиарност, смирено прося извинение!
Пишем си за книги в еротичен сайт. Прецедент в човешката история. Има надежда за този сбъркан свят.
Водя си бележки за всички по-непознати автори, макар четенето от английски да не е опция. Сравнително свободно чета само на френски, другите ми езици са само на говоримо равнище.
За Гудкайнд се замислих, че като че ли го вкарвам в списъка по инерция. Открих го като ученичка с “Първото правило на магьосника” и това бе първият ми досег с фентъзи литературата. Знам, знам… Малък град, оскъдна библиотека, какво да се прави. Някак по сантимент го добавям всеки път, вярно, че не е чак толкова изключителен, но е техничар в писането и в незрелите ми петнайсетгодишни очи романтичната нишка в поредицата си е доста стимулираща. Освен това първите няколко книги са повече от прилични. Предполагам обаче, че за един мъж повече подхожда кървавият Ериксън.
Бакман… какво? С Уве е брилянтен. Бакман е точен познавач на обикновения човек, така добре обрисува подтиците, които го ръководят, устоите на личния му свят, чистия егоизъм и същевременно парадокса да помагаш на другите сякаш против волята си, в името на почтеното ти чувство за ред. Четох още две-три книги на Бакман и са леки и четивни, без да твърдя, че са връх в литературата. И все пак не мога да не препоръчам аудиоверсията на “Всеки ден пътят към дома става все по-дълъг” с гласа на Марин Янев в Сторител. Като моноспектакъл е. Невероятен, дълбок глас, пронизва те през костите.
Ако четяхме само шедьоври, щяхме всичките да сме досущ еднакви и да сме безумно скучни.
Няма как да пропусна, и да не оспамя и аз коментарите под разказа😬
Аз за разлика от вас и страхотният ми баща, който имаше също като вас широкообхватен вкус, поради което след над 3000 прочетени книги не му трябваше до последно гугъл, защото той знаеше всичко, което може да потрябва като информация на някой.
Та аз си падам по криминале, фантастика, трилър, приключенските и еротичните романи, като криминалните романи на чело с Реймънд Чандлър, Джеймс Хадли Чейс, Артър Конън Дойл и Агата Кристи, последвани от Джеймс Клавел, минаваме през трилърите (пропагандни но много добри) на Том Кланси и продължим с приключенските романи на Майн Рид, Емилио Салгари, Карл Май, та стигнем до великия Жул Верн, който е на границата между приключенските и Фантастичните романи, съчетавайки ги по най-добрият начин.
Еманюел Арсан и неговата поредица Емануела е първата еротика, до която се докоснах, и след прочитането на романите на още няколко писателя като Маркиз Дьо Сад и др не толкова известни, но добри автори, си остава Емануела до ден днешен фаворит.
Като тинейджър прочетох повепе от половината поредица “Галактика”, а на финал мога да спомена, че съм чел и Виктор Юго, Марио Пузо и още две дузини други емблематични автори.
Последната прочетена поредица е великата “Бригада” на Александър Белов, а последните прочетени от мен книги, са на Иво Сиромахов “Няма смисъл” и” „Оптимистична теория за българския секс” – препоръчвам ви и двета, а после сами ще изчетете всички негови останали книги, защото в днешното напрегнато ежедневие, те зареждат с положителни емоции и разтоварват съзнанието.
ПС: отново, само че предварително, се извинявам за правописните грешки 😷😁
[b]респам[/b] 😁😷
“Оптимистична теория за българския секс” е “антинаръчник”, от който ще научите как се тълкуват еротичните сънища, как се пише порноразказ, какъв секс са правили българските царе, как да четем интервю с манекенка и защо българите имат толкова високо полово самочувствие. Книгата излиза в разширено и допълнено издание.
Освен книгите в последния абзац, всичко останало съм го чела, включително Арсан и Сад.
Фантастиката и приключенските романи на Майн Рид, Карл Май, Емилио Салгари и Жул Верн ги изядох като дете. Сигурна съм, че и сега ще ги възприема също толкова добре, може би с известна доза сантименталност 20-30 години по-късно, но просто нямам времето да препрочитам. Може би, когато детето ми порасне, чудотворно ще се сдобия с повече време.
Трилъри и кримки не чета много, макар да харесах и да изчетох някои от най-нашумелите автори. Считам ги за пълнеж, за почивка. Имам в купчината чакащи няколко, сред които и на Несбьо, но просто все ги изтиквам отдолу. Въпрос на етапи. Все някога ще ги изям и тях. Кинг вече не чета. Харесвах Кинг през 90-те, онзи с кориците на Петър Станимиров и издателство “Ера”. После се изгуби неподправеният му глас на разказвач на чистия ужас и замята книга след книга, коя след друга по-посредствени. Но ако след сто години Кралят ще бъде запомнен, ще е с “Мъртвата зона”, “Кери”, “Сиянието” и другите му първи книги. Разказите са толкова брутални, че макар да не посмях да ги чета втори път, посяха в съзнанието ми толкова ярки образи, че ги помня и днес.
Сега съм на вълна съвременни автори и си давам сметка, четейки списъка с автори на Торбалан, че съм се ограничила предимно до емоционалното, женско писане на теми, които живо ме вълнуват като насилието и равноправието на половете. Вероятно ще е добре малко да разширя кръгозора си.
От години си обещавам, че ще прочета Достоевски, вземам си бележка немедленно. Руската класика си я натиках в главата твърде млада и понеже изобщо не ми е било времето тогава да чета Толстой или Тургенев (бях на 13, това го помня, когато четох “Война и мир”. “Война и мир”, моля ви, какво изобщо съм разбрала от нея?) и после изгубих стимул да чета повече. Но Чехов препрочитам с удоволствие.
“Оптимистична теория за българския секс” ми прозвуча стимулиращо. Ще я метна в списъка.
О, и да не забравя – и на мен последните книги на Пратчет са ми вели, отпуснати и нефелни бледи останки от същинския Пратчет. Това с асистента не го подозирах. Предположих, че е изгубил инерция и умение, когато се разболя.
Нямам против двамата да ми пишете на “ти”. Разменихме си умовете и се преценихме колко струваме. Уважението не е само в учтивата форма.
Ооо, аз късно се включвам. Звезда, чаках с огромно нетърпение. Особено, като беше споменала, че ще включиш масата за наказание..
Промених някои намерения в движение. Никога не знам накъде ще поемат героите.
Масата е в следващата част. И аз се изненадах, че я включих там по съвсем друг повод.
Отново страхотен разказ, четох го на няколко пъти, определено ме държеше в очакване и напрежение през цялото време. Благодаря, Звезда! Както и за споделените автори и книги – на теб, на Bgerotikautor и Дядо Торбалан.
С нетърпение очаквам следващите ти разкази!
Много добра работа! Много възбуждащ разказ, хареса ми. Не мога да преценя коя е любимата ми част, но знам със сигурност че поредицата е невероятна
Благодаря ви, Разумна и Princess58. Утре ще пратя за публикуване и част десета.
Наслаждавате се на разказите. И ако имате партньори, мятайте им се. Мисля, че ще го оценят.
Звезда,
тъй като каза ,че не харесваш кримита, бих ти препоръчал книгите на Камила Лекберг. Темите са модерни и интересни, но причината да препоръчам е, че авторката се старае да пречупи абсолютно всеки герой и да го покаже поне веднъж в момент на пълна слабост.
Относно “Мормони” – за първи път пиша коментар под еротичен разказ, това трябва да говори само по себе си колко много ми харесва поредицата. Уви, четейки коментарите, разбирам че част втора (която е личен фаворит) е изключение, но важна е твоята гледна точка и как ти виждаш разказа. Нямам търпение да видя на къде ще ни заведеш в следващите части 🙂
Peeper, благодаря. Не разбрах какво имаш предвид за втората част? В смисъл, че аз не я харесвам, защото и тя, както и “Подчинени”, беше нужна на сюжета и всъщност ми беше досадно да я пиша, пълнеж между другите, преход. Затова не мога да преценя обективно дали е добра, когато не съм я написала на един дъх.
Имам една книга на Лекберг, която ме чака, ще я придвижа по-скоро да стигна до нея. Благодаря за препоръката. Нямам нищо против кримките и трилърите, особено ако са с добра психическа обосновка.
В момента се разкъсвам между сто заглавия. Започнах “Отива една жена при лекаря” на Рей Клуун, успоредно с книга на Исабел Алиенде, която слушам в Строител, когато съм навън.
И още сборник с разкази на Сапковски, които леко ме докарват до безумство – как е възможно човек да има такива хубави идеи и да ги похабява с неадекватно писане.
“Не разбрах какво имаш предвид за втората част?”
Втора част ми е любима, макар че не съм сигурен защо точно. Дали е от постановката, дали е от самата сцена… просто ме грабна.
Сапковски е специален случай, при него цялата планета се чуди как изобщо са му дошли такива хубави идеи на фона на неадекватното му писане 😀
Благодаря, Звезда! Невероятен разказ! За мен това е най-добрият Ви разказ. Много чувствена и интелигентна еротика, браво! Не съм много по гей порното, но тук не ме подразни. Напротив, беше прелюдия към основния момент – сексът между Клифтън и Сара. Обикновено насилието ми идва в повече във Вашите истории – лично мнение, което изказвам, понеже търсите обратна връзка. Но тук всичко беше дозирано и с мярка. Завиждам на продуктивността Ви! Събирам кураж да излея душата си и аз, но за сега само чета. Все още се чувствам неподготвена за реакцията на публиката. Продължавайте все така! 🙂
Благодаря, Богиня.
Насилието и доминацията са част от тази поредица, но не и от някои от другите ми разкази. Интересното е, че те рядко биват обсъждани, а вместо това се реагира на хард историите, както правите и вие.
Успех с писането. Реакции винаги ще има, но не трябва да им позволявате да ви влияят.
Благодаря, Звезда. Знам, че имате разкази, в които няма насилие. Благодаря ви и за тях! Чета ги с оромно удоволствие и се надявам да пишете повече такива. Нали знаете, като в новините, а и навсякъде около нас, провокациите предизвикват ответна реакция. Пък и в живота, по-интересни са лошите, непослушните, добрите и кротките хора остават незабелязани и в сянка. Мислех си снощи да пиша и за нежните ви разкази. Не знам защо не го направих, точно защото може би не бяха ме провокирали достатъчно. Но те показват, че можете да пишете и по друг начин! Поздравления! 🙂