Безплатни Секс Разкази, безплатни еротични истории

Автор: Звезда

Категории: Фетиш, Домакини/Съпруги, Несъгласие/Умствен контрол, Би/Гей/Лесбийки, Анален секс, Екстремни, ММ/Ж

Помнех Айвън Джонсън като висок, слаб, леко прегърбен младеж. Беше прилежен до крайност, винаги много тих и безкрайно учтив. Правеше впечатление на затворено и потайно момче, дори свито. Лицето му не изразяваше чувства, никога не участваше в шегите и закачките на другите. Знаех, че е мормон и макар да не познавах добре порядките, сред които е израснал, предполагах, че тази му затвореност идва именно от строгото му религиозно възпитание. Понякога улавях искрата на безумна амбиция, която просветваше в очите му, когато при някое лабораторно упражнение или практика в болницата получаваше похвала от професорите ни. Той учтиво навеждаше глава, когато го хвалеха. Не се усмихваше, не благодареше и тази му демонстрация на скромност прикриваше доста успешно (за другите, не и за мен) желанието му да бъде над другите винаги и във всичко.

Не успя да се дипломира първи в курса, но зае второто място веднага след мен. Част от добрите ни отношения през последвалите години се дължаха на стаеното от него желание да ми докаже, че още в института по медицина съревнованието ни почива на взаимно уважение и че високите ни резултати се дължаха колкото на лична амбиция, толкова и на естествено възникналото у нас желание да надскочим другия. Но докато за мен медицината бе естествена като дишането, не ме напрягаше и изпитвах неподправено удоволствие от овладяването на сложните дисциплини, на Джонсън му бяха нужни упорити часове труд и безсънни нощи, за да се справи с материята. Аз прочитах учебниците си и ги запомнях със обидна за другите студенти лекота, а той залягаше над тях и не излизаше от стаята в общежитието си с дни. Доколкото знам не ходеше по клубове, не се събираше на по питие с приятели, не бях чувал и да го е посещавало момиче. Имах съмнения, че е гей, подклаждани от усещането за очите му, често вперени замислено или може би мечтателно в мен, но той бързо отклоняваше погледа си, когато го залавях да ме гледа така. Никога не оправда тези ми съмнения и до края на следването ни се държа безупречно, все така свит, мълчалив и сякаш дълбоко нещастен. Подозирах някаква болка в живота му, нещо, което го мъчеше, може би травматичен стрес от строгостта на родителите му (побои?) или нещо друго (сексуално насилие?), но отношенията ни не бяха такива, че да попитам и да предложа помощ.

Аз самият бях съвсем различен и по онова време малко обръщах внимание на това, което става с другите. Бях прекалено зает със самия себе си и с желанието да изживея „лудите си студентски години“ – каквото и да означава това. Въпреки тежкото поприще, което си бях избрал и последвалата специализация по гинекология, вземах с обидна лекота изпитите си и ми оставаше достатъчно свободно време за забавления. Излизах с много момичета и бързо се отраках. През последните години на специализацията си експериментите ми в секса бяха свързани и с мъже и объркването ми не продължи дълго – просто приех, че съм бисексуален и ме възбуждат както жени, така и мъже. Но тъй като в обществото ни това рядко се афишираше открито, изпитвах затруднения да си намирам сексуални партньори и от двата пола и това да остане незабелязано. В името на спокойствието на семейството си се отказах от връзки с мъже,  защото малкият град, в който живеех, се захранваше от клюките. Тъй като родителите и двете ми сестри също живееха там, не можех да си позволя „петното“ от „срамните“ ми връзки да пада върху тях и да опропасти живота, който те водеха. Така че криех както от тях, така и от всички останали, че намирам за привлекателни както жените, които открито флиртуваха, опънати на магарето с разтворени путки, докато пръстите ми бяха в тях , така и техните съпрузи, които чакаха отвън. Оставаха ми само фантазиите и връзките с красивите момичета, които ми се лепнаха още при отварянето на практиката ми в родния ми град.

Имах достатъчно работа в кабинета, предоволен избор на свежа плът за чукане, когато ми се приискваше, но се държах някак настрани и така и не се ожених. Предпочитах да избегна златотърсачките, за които един дипломиран лекар е върхът на социалната стълбичка и апотеоз на техните амбиции. Исках да си намеря съпруга от друг град, за предпочитане тиха, спокойна жена, посветена на семейството, която щеше да ми създава уют и да се грижи моите интереси да бъдат над нейните. Търсех у жената да е покорна и да не обича социалния живот. Мечтаех да видя старите ценности у нея – подчинение на желанията на мъжа, скромност, дори известна религиозност, макар аз самият да не бях особено въодушевен от религията. Считах я за извратена форма на налагане на морални ценности в зародиша на човешката цивилизация, когато вътрешните задръжки на хората не са били достатъчно здрави и сигурни. Религията от древността до наши дни бе за неуките и слабите. Религията бе контрол, беше власт. А аз не обичах нито да бъда контролиран, нито да признавам нечий измислен авторитет над себе си или да се подчинявам на странните ритуали на измолване на закрила, сигурност и спокойствие от божеството, масово предпочитано от определената група хора, сред които живеех.

Ходех на църква всяка неделя, защото това се очакваше от мен в лицемерното ни християнизирано общество, но го правех като досадно задължение и без да влагам искреност. Подозирах, че повече от половината енориаши, седнали с прилежно прибрани колене, пристегнати с вратовръзки, а дамите с дълги прилични поли в бонбонени цветове и шапки на главите, мислят за съвсем други неща, докато слушат проповедта на скучния ни пастор. Може би за списъка за пазаруване, необходимостта да купят маратонки на малкия или пък за разкошния вибратор с клитор стимулатор, който са видели на реклама в любимия си порно сайт. Аз за това си мислех, без майтап. Задържах благочестивото си изражение и си мислех как ще си с взема с дискретна доставка нов простатен масажор, анална броеница и може би от онези анални помпи, които добиваха чудовищен размер, когато се надуеха. Понякога ходех в съседния по-голям град и обикалях секс клубовете, без да се притеснявам, че мога да срещна някой познат там. Можеше да взема някоя от тези играчки там и да я пробвам, докато чукам някоя отегчена домакиня от Айдахо или пък скрит гей, който само в клуба си позволяваше да заяви себе си. Всъщност, кой съм аз, че да съдя другите, след като сам живеех в лъжа?

Чудех се всъщност защо приех поканата да „гостувам“ на Джонсън за „обмяна на опит“. Какъв опит, каква обмяна? И той като мен живееше в неголям град и практиката му едва ли бе достатъчно посещавана, за да може да се похвали с някакъв невиждан за мен напредък или интересен гинекологичен казус. Затова, когато се озовах пред огромна сграда с множество кабинети по женско здраве, изпитах жесток потрес. Сградата приличаше на малка болница, при това доста луксозна, с грижливо поддържана градина отпред, със собствена лаборатория на долния етаж, напълно съвременна климатична система, модерни камери на всеки ъгъл, а в един от кабинетите мярнах пълен инструментариум и скъпо обзавеждане. Нямаше нито прашинка, нито една лампа не се нуждаеше от смяна, стените изглеждаха прясно боядисани, столовете пред кабинетите и в малките чакални – чисти, подредени в безупречна линия, тапицирани в тъмносин луксозен плат с дискретни райета. Зелени растения в големи саксии приятно допълваха интериора.

Но най-голямата изненада бе самият Джонсън – той ни най-малко не приличаше на образа, който носех в спомените си. От свития тих младеж с прегърбена стойка и плах поглед нямаше и следа. Той бе изправен мъж с едри рамене и стегнат кръст, а под джинсите и пуловера със скъпа кройка играеха добре поддържани мускули. Най-сериозната промяна обаче бе усещането за властност, която се излъчваше от всяка негова пора. Вървеше изправен по коридорите и приемаше с небрежно кимване поздравите на персонала си. В чакалните, покрай които минаваше, всички жени ставаха автоматично като го видеха и го поздравяваха тихо, с почтителност, която ми се стори леко прекалена, но явно бе в реда на нещата за самия Джонсън. Навсякъде бе пълно с жени на всякакви възрасти, някои от тях – придружени от съпрузите или бащите си. Изненадах се да видя такова стълпотворение. Изненадите не спряха дотук, когато бях въведен в отделна чакалня, водеща към два свързани един с друг кабинета. Външният бе малък, само с бюро, компютър и три стола за посетители, а вътрешният бе огромен, ярко осветен и изненадващо студен от надутия на макс климатик. Съзнанието ми отчете студа като само за миг ми мина мисълта, че не е нормално кабинет, в който жените обичайно се събличат, да е толкова студен. Сякаш бе помислено само за удобството на персонала, но не и на пациентите. Като че ли нарочно бе толкова студено.

Мозъкът ми обаче моментално бе зает да картотекира нови впечатления и странности: цялата една стена бе заета от огромно огледало от край до край по протежението на помещението, а на срещуположната страна имаше не един, а цели три луксозни гинекологични стола с шокиращи приставки – широки кожени каиши с големи катарами за връзване на ръцете, тялото и краката в широките стремена. Никога не бях виждал, извън извращенията във филмите за възрастни, да се връзва пациентка по време на рутинен преглед. По леко износените около катарамите каиши осъзнах, че това е редовна практика тук. Но странностите не се изчерпваха с това. Параван имаше, но той очевидно не се използваше да съхрани благоприличието у пациентките, и стоеше подпрян в един ъгъл. В стаята бе пълно с най-съвременна апаратура за прегледи, и всичко това – умножено по три. Вагиналният ултразвук и ехографът бяха сякаш съвсем нови. Мониторите – с висока разделителна способност и на марка, която познавах като най-добрата в света. Шкафове с витрини и безброй чекмеджета очевидно криеха всякакъв инструментариум и лекарства. Бях впечатлен, наистина впечатлен, но и крайно озадачен. В стаята освен всичко друго имаше и три изправени като струни сестри със скромни бели униформи, застанали до всеки от гинекологичните столове в готовност да асистират. Какво, за Бога…?

Джонсън се наслаждаваше на учудването ми с лека усмивка в крайчеца на устните. Гледаше ме прямо зад очила в телени рамки, без да отклонява погледа си. Сякаш не само се забавляваше, но и бях оправдал напълно очакванията му със своята реакция. За пореден път в последния половин час си казах, че няма нищо, абсолютно нищо общо със състудента, когото помнех.

– Виждам, че си изненадан, Клифтън. Може би трябва да ти дам няколко обяснения и се надявам да ги изслушаш без предубеждение.

Той ме покани на чаша кафе в удобно помещение за почивка, добре оборудвано с кухненско обзавеждане и мека мебел, което се намираше в близост до неговия кабинет. Преди да излезем нареди на главната сестра да приеме пациентката, която имаше час след малко и „да я подготви за преглед“. Направи ми чаша кафе, разположихме се удобно и продължи:

– Като начало, трябва да ти призная, че не бях напълно откровен като те поканих на „обмяна на опит“. Всъщност се нуждаем от разширяване. В клиниката работят осем лекари и изнемогват. Имаме напълно оборудвани кабинети за още двама лекари и място за други четирима, но подборът на персонала при нас е малко по-различен от този в други болнични заведения. Като начало, ние обслужваме единствено мормони от нашата, а когато се наложи – и от съседните енории. Това е, как да кажа… малко обвързваща и свързана с доста специфика гинекологична практика. Видях, че се изненада на трите стола за прегледи. Факт е, че в последно време все по-често се налага да преглеждам едновременно по няколко пациентки. Тук трябва да отворя скоба и да ти обясня, че мормонските жени са длъжни от момента на навършване на шестнайсет години да посещават лекаря си веднъж поне веднъж месечно. Това включва както младите момичета, така и омъжените. Преглеждаме също и младежи и по-възрастни мъже… при определени обстоятелства…

Той замълча, сякаш се чудеше как да продължи. Прокара ръка през гъстата си коса и ме погледна косо:

– Какво знаеш за мормоните, Клифтън?

– Всъщност не много. Знам, че сте затворена общност от крайно религиозни хора, че жените ви не говорят много, обличат се скромно и обикновено си стоят вкъщи като домакини. А, и носите странно бельо. Извинявай, Джонсън, но наистина е странно в 21. век мъжете и жените да носят дълги гащи до коленете с копчета отпред.

– Ха, наистина. Макар това да не се спазва от всички, всъщност… – той се позасмя. – Доста точни са и другите ти наблюдения, но с риск да те шокирам, ще бъда пределно откровен да попълня белите петна. В нашата общност жените са напълно подчинени на мъжете. Те не могат да работят, нямат право да продължат обучението си след училище или да правят нещо различно от това да си гледат домакинството и задълженията, без изричното разрешение както от мъжа, който отговаря за тях (баща, лекар, господар, съпруг), така и на пастора. В общи линии момичетата, които встъпват в зрялост на шестнайсет се подготвят две години за пълноценен живот в служба на мъжа. Отговорността за тяхното обучение пада върху майката или върху първата съпруга в семейството, както и на лекаря, в случая – на мен или някой от колегите ми. В този първоначален период на обучение младите жени все още посещават училище, но идват на обучителен преглед тук веднъж в седмицата. Повече за тези прегледи ще научиш в следващите дни, на които те каня да присъстваш и сам да извършиш някои от тях.

– Видях, че се озадачи, като казах „първата съпруга“. Да, мормоните сме многоженци. Аз самият имам две съпруги и четири наложници, а всеки мормон има право на общо четири съпруги и четири наложници. Наложниците встъпват в съюз с господарите си след изтичане на двугодишния период на обучение при навършени осемнайсет години и служат за общо четири години в неговото семейство. Те се подчиняват йерархично и на съпругите по старшинство и на наложниците с по-голям стаж. При завършване на този четиригодишен период наложниците се омъжват, обикновено за друг мъж, одобрен от пастора на общността, и стават съответно негова първа, втора, трета и рядко – четвърта съпруга. Изборът на съпруг зависи от досието по време на обучението ѝ и службата ѝ като наложница. Добре обучените, покорни и изпълнителни наложници заслужават правото да бъдат взети за първи съпруги от млади мъже, току-що навършили 25, неопитни в семейния живот, но отслужили времето си като мисионери и приключили или намиращи се в края на образованието си. Жените, които проявяват непокорство и се противят на обучението обикновено се дават на по-възрастни и опитни мъже, които ги вкарват в пътя и търпят тежки наказания до живот.

– Не разбирам. Как така… служат?

– Сексуално. Вършат домакинската работа, която им се възложи, но предимно служат да удовлетворяват сексуалните апетити ни господаря си.

– Но… толкова жени? Как…?

– Редуват се да му служат през нощта и на повикване. Чест за всеки мъж е да има възможност да издържа пълният брой съпруги и наложници. Господарят може и да си вземе нова наложница, когато срокът на служба на някоя от тях изтече, но рядко се развежда с някоя от съпругите си – само при наистина сериозно провинение от нейна страна. Наложниците пък нямат право да имат деца – ако забременеят, те или извършват аборт, или с разрешение на пастора стават съпруги на господаря си, макар и преди да са изминали пълните четири години на служба при него, но това също е изключение. Затова идват на прегледи и ги следим. Решение на господаря е дали наложниците му ще са на контрацептиви, спирала, или ще се въздържат от сношение в дните около овулацията. Мъжете рядко ползват презервативи или спермициден крем. Счита се, че спермата е свещена течност и не трябва да бъде възпрепятствана да освети тялото на жената. Препоръчва се да еякулират в устата, вагината или ануса.

– Но как жените се съгласяват на това… сексуално подчинение? А също и да делят мъжа си… с други жени?

Джонсън се усмихна.

– Такова е възпитанието им, Клифтън. Така са израснали, наблюдавайки семействата на бащите си. Те не познават друг живот и рядко имат перспектива да напуснат общността. По изключение за показани високи интелектуални способности им се позволява да учат в колеж и в повечето случаи избират медицинска специалност, за да имат някакъв статус – стават медицински сестри, лаборантки, а досега съм срещнал само три мормонки лекарки и те живеят по съвсем други правила – едновременно покорни съпруги, подчинени на другите мъже лекари и в същото време с неограничено право на сексуални контакти с пациентите си. Извън тези изключения мормонските жени са просто наложници и съпруги, както и майки, и в това се изчерпва целият им свят, цялото им кариерно развитие. Още много мога да ти говоря за това, но за теб е важно да знаеш, че в йерархията на нашето общество най-високо стои пасторът, след него е лекарят. Всички други се подчиняват на лекарите, включително и мъжете, а жените от навършване на зрялост обслужват сексуално мъжете около себе си и удовлетворяват и лекаря си в това отношение.

– Как така?

– Ами така. – Джонсън се засмя. – Чукам която пожелая по време на прегледите. Даже съм задължен да го правя с младите жени, които още не са встъпили в съюз с господар – това е част от тяхното обучение. Отначало само в устата, после и в задника. Нямам право да им пръскам химена, но честно казано понякога е доста изморително дори да ги чукам в гърлото. Ето защо ми е нужна помощ – трябват ни още лекари в клиниката. Разбира се, това ще означава да приемеш мормонството и порядките ни, но за това после. Трябва да бъдеш обучен, но вярвам, че бързо ще свикнеш в нашето общество и ще се чувстваш добре приет. Заплатата е щедра, общественото ти положение ще бъде възможно най-високо, а и знам, че не си женен. Освен ако някой не те чака…?

–  Не, никой.

Постоях замислен. Твърде много информация. Не можех да осъзная какво чувам.

– Трябва да си помисля, Джонсън.

– Разбира се! Междувременно наистина ще оползотворим седмицата ти на „обучение“. Ще присъстваш на прегледите и сам ще вземеш решение. Ще отговарям на всичките ти въпроси, които възникнат по време на работа. В момента закъсняваме за преглед. Имам една пациентка от години, към която проявявам по-специално отношение. Исках я за съпруга, но тогава пасторът реши да я даде на друг. Мъжът ѝ беснее, когато я чукам по време на прегледите ѝ, а аз рядко пропускам – намирам нежеланието на мъжа ѝ да ѝ се качвам за крайно възбуждащо, всъщност. Старая се да се прибира вкъщи с пълен със сперма задник. Представям си как се стича по бедрата ѝ, докато мъжът ѝ я проверява… Моята сперма в неговата жена… А той е длъжен да се подчинява и да изпраща жена си всеки месец да я чукам. Днес си пренаредих графика така, че да преглеждам предимно по-възрастни жени, които не съм длъжен и не искам да шибам, и си запазих силите специално за този преглед. Не гледай така шокирано, Клифтън. Преди няколко дни тя ми доведе дъщеря си за първото ѝ обучение, а онзи ден имах още три други млади момичета. Не ми беше останала и капчица в топките и се чувствах напълно изцеден. Днес съм пълен с енергия и зареден като пушка. Накарах я да дойде подготвена… Ще ти я пусна да я обяздиш…

– Какво да направя?!

– Да ѝ го начукаш, разбира се. Ти си лекар, а тя е длъжна да ти се подчинява…

Боже мой! Рязко станах религиозен от този момент. Не можех да повярвам на това, което чувам. Усетих неволния отклик на тялото си. Пенисът ми се напрегна, възбудата се надигна в ума ми по-скоро като състояние на очакване, отколкото в отговор на конкретен стимул.

– Готова ли е?

– Да, сър.

Джонсън влезе уверено във вътрешния кабинет, а аз го последвах. Сестрата затвори вратата и разгърна досието на пациентката с готовност да записва. Двете други сестри бяха застанали от ляво и от дясно на гинекологичния стол в средата, на който чисто гола и с настръхнали от студа зърна на гърдите лежеше широко разкрачена жена около четиридесетте с приятни черти на лицето, цялата овързана с каиши. Ръцете ѝ бяха пристегнати заедно високо над главата ѝ – поза, която повдигаше иначе леко отпуснатите ѝ тежки гърди. Бе обхваната и под тях с широк кожен колан с голяма катарама, а бедрата ѝ – разтворени и повдигнати на стремена с широка основа, която можеше да се измества настрани и нагоре, така че долната част на тялото ѝ да бъде нагласяна в различна поза и застопорявана, без иначе жената да може да помръдне от кръста нагоре. Съвсем спокойно можеше да бъде сложена и с присвити към корема колене – поза, която би дала широк достъп до ануса и вагината ѝ едновременно. Прасците ѝ също бяха пристегнати на две места. Жената, освен всичко друго, беше подмокрена. Срамните устни бяха подпухнали и леко зачервени. Между широкия ѝ разкрач висеше нещо, което в първия момент не осъзнах какво е – дълги кожени ресни излизаха от задника ѝ. В ануса ѝ имаше дилдо, напъхано до корен. А тя лежеше напълно овързана и разкрачена, мълчалива и покорна. Пенисът ми опъна предницата на панталона ми.

Джонсън прокара ръка между бедрата ѝ и доволен облиза мъзгата, която откри там.

– Здравей, Анет. Радвам се, че си изпълнила каквото ти казах. Направи ли си клизма?

– Да, сър – отвърна жената тихо, – с литър и половина вода с английска сол.

– Браво, моето момиче. Това е доктор Клифтън, той ще те прегледа днес. Бъди добра и изпълнявай всичките му нареждания. Сестра! Докладвайте на доктора!

– Да, сър. Жена на възраст 38 години, омъжена, два пъти живораждала. Шест помятания. Последното преди осем месеца. Не ползва контрацептиви, няма поставена спирала. Съобщава за болка при продължителен вагинален секс. Съпругът ѝ прави опит да я забремени и е зачестил вагиналните контакти. Последно взета цитонамазка преди шест месеца. Последно взет секрет – при предходния преглед, чист. Пациентката докладва за осемнайсет вагинални прониквания този месец и четири анални. Задната част на бедрата – в състояние, отговарящо на последно физическо наказание преди около седмица. Реагира на клиторна стимулация.  Вероятна овулация.

– Благодаря, сестра. Клифтън? Пациентката е твоя!

Поколебах се откъде да започна. От гърдите, помислих си, и внимателно опипах едрите полукълба. Не напипах бучки, зърната изглеждаха нормално, не изтичаше секрет от жлезите. Гърдите ѝ бяха леко увиснали, но повдигнати от положението на ръцете ѝ, това не се забелязваше толкова. По тъмните алвеоли си личеше, че е кърмила. Кожата ѝ бе нежна, хладна на допир, настръхнала.

Сега какво?

Придърпах въртящо се столче и го нагласих на удобна височина между разтворените ѝ бедра. Жената ми хвърляше прикрити погледи. Изглеждаше леко притеснена, но все така покорна и неподвижна.

– Сестра, ръкавици, моля.

Сложих сините латексови ръкавици и ги опънах по пръстите си. Почувствах се една идея по-добре в познатата рутина. Обхванах бедрата ѝ от вътрешната им страна и плъзнах пръсти към вагината ѝ. Нямаше нужда от смазка, бе добре овлажнена с естествените си секрети. Но не можех да я прегледам, без да отстраня от ректума ѝ дилдото. Хванах края му, стиснах здраво ресните и полека започнах да го изваждам. Изненадах се като видях колко е дълго и дебело – почти като моя член, а аз бях над средните размери. Излезе с лекота, очевидно го бе смазала добре, преди да си го вкара, но и задникът ѝ явно бе добре трениран, щом е могла да го приеме цялото и да остане в тази поза достатъчно дълго време без да го вади. Анусът се сви леко, но се прибра бавно. Жената знаеше как да контролира мускулите на сфинктера си.

Какво беше казала сестрата? Вероятно е настъпила овулация? Да проверим.

– Сестра, термометри, моля.

Пъхнах единия между бедрата ѝ, а вторият леко намазах с вазелин от отворената кутия на помощното шкафче до магарето, после полека го вкарах в ректума ѝ. Задържах така около минута, като бавно дишах в опит да успокоя възбудата си. Никога не бях правил това. Изглеждаше извратено. Но бе явно правилно, защото нито сестрата, нито седналият встрани Джонсън реагираха като на нещо извънредно. Извадих термометрите и проверих температурата. Сравних я с таблицата при сестрата с дневните температури на пациентката и потвърдих, че жената е в овулация.

– Това е добра новина, нали, Анет? – намеси се Джонсън. – Време е за забременяване! Съпругът ти сигурно много се вълнува. Ще му помогнем днес с доктор Клифтън като хубавичко те напълним със сперма. Току-виж захванеш…

Какви ги говореше? Боже! От самоконтрола ми не остана и следа… Пенисът ми пак се напрегна. Джонсън забеляза състоянието ми, но не реагира и спокойно обясни:

– Ако Анет забременее, никой няма да прави изследване кой е бащата. Често се случва това да е лекарят, ако съпругът е неспособен или на възраст. Детето се отглежда в семейството като негово.

Кимнах. Егати и светът, в който съм попаднал. Като някаква извратена шибана приказка, обърната с хастара навън.

– Сестра, спекулум!

Сестрата отвори най-горното чекмедже на шкафчето и пред мен се разкри невероятна гледка. На чиста метална табличка лежаха осем различни по големина разширителя от медицинска стомана. Първите три бяха малки, а аз лично използвах при омъжените жени с по-дълбоки вагини размерите между четвърти и шести. Последните два бяха ненормално големи. Не можех да си представя да ползвам такъв спекулум – бяха едновременно дълбоки и с дебели стени, от по-тежка и плътна стомана. Очите ми се окръглиха.

– Пробвай този – предложи ми Джонсън и ми посочи най-големия размер. – Повярвай ми, Анет може да го поеме. Така или иначе прегледът не е предвиден за нейно удоволствие – спокойно можеш да си по-груб и да ѝ причиниш болка. Свикнала е. Нали, Анет, моето момиче?

– Да, сър – отвърна жената тихо и смирено.

Погледнах я. Устните ѝ бяха леко присвити, очите сведени. По дяволите, защо не!

Взех го в ръка. Наистина тежеше. Пробвах как разтваря. Беше по-широк от ръката ми, свита в юмрук. Едва ли можеше наистина да я разтворя толкова. Освен това бе наистина дълбок, щеше да опре в матката ѝ и да я заболи. Но пък можеше и да не го вкарвам докрай, помислих си, и да го разтворя само до пълния ѝ капацитет. Колкото – толкова. Все пак щеше да влезе по-лесно, ако заеме друга поза. Наредих на сестрата да свали горната част на стола и главата на пациентката слезе малко по-долу от вагиналния ѝ отвор. Нагласих стремената и ги застопорих така, че дупето ѝ леко да се надигне над стола, само няколко сантиметра, но достатъчно. Безспорно луксозният гинекологичен стол имаше невероятни предимства.

Притеснен от размера, старателно намазах с лубрикант спекулума, въпреки че тя бе напълно влажна и вероятно можеше да го поеме без допълнителна смазка. Разтворих зачервените набъбнали срамни устни и плъзнах пръст навътре заедно с върха на разширителя. Заех се да го вкарвам навътре. Дори без да е отворен, той я разшири значително. Жената стоеше отпусната, видимо се стараеше да улесни влизането като контролира мускулите на вагината си. Припомних си, че идва всеки месец на преглед и това упражнение ѝ е доста познато. Вкарах до дъно и накрая спекулумът се подпря на маточната шийка. Не се поколебах и натиснах леко, за да влезе напълно. Матката бе с еластична стена, но знаех, че причинявам някаква болка на пациентката, най-малкото неудобство и претриване. Започнах постепенно да разтварям. Жената не се стегна видимо, вагината ѝ остана отпусната, но мускулите на корема и на бедрата ѝ сякаш се втвърдиха. Погледнах я. Очите ѝ бяха насочени към ярките светли правоъгълници на тавана. Дишаше плитко, повърхностно. Разтворих още. Беше достатъчно за преглед, много повече от обичайното. Но дали…? Разтворих още съвсем малко, половин сантиметър. Пое го. Мускулите стиснаха студената стомана, деформираха отвора.

– Още може – настоя Джонсън до мен. Беше застанал зад рамото ми без да усетя.

Намръщих се, според мен беше повече от достатъчно. Възбудата ме заля. Почувствах срам от себе си – липса на всякакъв професионализъм бе да се възбуждам от прегледа. Но не бе само това. Границите, които прекрачвах, бяха ясно очертани, и въпреки че добре ги познавах, аз отивах отвъд. Причинявах болка, при това нарочна, напълно ненужна болка. Исках да видя докъде мога да стигна и колко може да поеме жената, разчекната пред мен. Хареса ми усещането за пълен контрол над нея, за власт. Можех (виждах го, знаех го) съвсем безнаказано да ѝ причиня това и тя щеше да остане безгласна. Нямаше да се оплаче, нямаше да бъда изправен пред лекарска комисия, нямаше и да гъкне да каже на някого. Или може би… щеше ли да крещи, ако болката стане нетърпима? Едва не се изпразних от тази мисъл. Бях като камък между краката. Пулсирах в готовност и бях сигурен, че дори най-лекото докосване ще пръсне семето ми по вътрешната страна на бельото ми.

Разтворих още малко. Ръцете над главата ѝ бяха стиснати в юмруци, побелели. Около устата ѝ се бе образувала дълбока гънка.

Разтворих още. После още малко, около милиметър или два. Жената се задъха и прехапа устни.

Вагината ѝ не можеше да се разтвори повече. Металът се врязваше в стените на отвора и на родилния канал и плътта стоеше набъбнала около него.

Взех материал за цитонамазка, огледах по-бавно и старателно от обикновено за промени в маточната шийка. Протаках излишно. Щях да се пръсна без никаква външна стимулация. Стегнах се. Полека свих разширителя и го извадих. Жената си пое дълбоко дъх и видимо се отпусна. Намазах два пръста, вкарах ги в нея без излишна суетня и опипах вътрешните ѝ органи през стената на корема. Без отклонение. Сестрата записа данните. Взех и вагинален секрет. Бях готов. Какъв ти готов, щях да изригна…

– Да направим и вагинален ултразвук – предложи Джонсън. – Да огледаме яйчниците, тръбите и матката.

Придърпа към мен монитора и накрайника. Като всеки друг стандартен вагинален ултразвук и този имаше немного дълъг и сравнително тънък накрайник, приличен на пластмасов пенис със заострен край, но вместо да му постави презерватив, Джонсън направи нещо изключително странно. Извади отнякъде прозрачен накрайник от силикон, който надяна отгоре. Беше дебел и дълъг, имаше и голяма анатомично оформена глава. Накрайникът на вагиналния ултразвук стана по-дълъг, значително по-дебел и реално удвои и утрои размера си.

– Не се притеснявай, Клифтън. Силиконът не влияе на качеството на ултразвука.

Очите на жената се разшириха, после тя пак впери поглед в тавана.

Я виж ти. Защо не?

Сложих голям размер презерватив, дори допълнително го намазах отвън с лубрикант и този път не се поколебах. Вкарах го с едно плавно движение до самия край. Оказа се доста по-дебел от това, което очаквах, и я поразшири сериозно. Тя обаче го пое без проблем, особено след заигравката със студения спекулум. Задържах и леко изместих няколко пъти върха накрайника на различни страни, за да видя по-добре състоянието на матката и на яйчниците. Нямаше сраствания или образувания. За възрастта си тя бе в учудващо добра форма.

– Готови сме. Изкарвам го, поеми си дъх.

Жената ме погледна и задържах очите ѝ в моите, докато го вадех. Имаше красиви сивосини очи, бездънни. Не носеше грим, очите ѝ бяха естествено очертани с извити тъмни мигли. Оставих настрани вагиналния ултразвук и се запитах: А сега пък какво? Можех например да ѝ бръкна в ануса и да направя ректален преглед, или…?

Джонсън не ме остави да се чудя дълго.

– Изчукай я, Клифтън. Готова е за теб. Чукай я, твоя е.

– Аз…

Това бе абсолютно недопустимо. Отиваше извън всякакви граници на моралните порядки, на професионалната ми етика, на човешката, на мъжката. За нещо като това можеха да ме изключат от колегията, да ми отнемат лекарските права. Скандалът щеше да е огромен и името ми – завинаги опозорено. Дори не можех да си помисля какво би причинило това на родителите и на сестрите ми, на техните деца…

– Тя го очаква, приятелю. Не я разочаровай. И путката, и задникът, и устата ѝ са твои. Изпразни се в нея, почувствай я. Можеш да правиш всичко. Развържи я, ако искаш, опъни я на задна или я накарай да ти духа. Тя е последната пациентка за днес и няма нужда да бързаш. О, чакай. Тя трябва да носи нещо за загрявка и настроение. Анет, къде ми е видеото с обучението на дъщеря ти?

– Дадох го на сестрата, сър.

– Чудесно! Сестра, включи видеото. После сте свободни, и трите.

Сестрите излязоха, както ми се стори, с облекчение.

– Чукаш ли ги? – попитах го с любопитство, което не можах да възпра. Това бе една от сексуалните ми фантазии – да чукам сестра на работното ми място в пълна сестринска униформа. Само лекичко да сваля или да изместя встрани лентичката на прашките ѝ и да ѝ го набутам в путката, докато тя лежи на бюрото ми с високо вдигнати разтворени широко крака. Беше ли възможно тук и тази фантазия да бъде напълно реална и осъществима?

– Да, понякога. Не са ми много интересни и не мога да го вдигна от тях. Твърде достъпни са. Карам ги да идват без бельо и да се подмиват по няколко пъти на ден между пациентките, но рядко ги оправям. Понякога ми духат или обработват путките на пациентките, но наистина не ми се занимава с тях. В края на краищата трябва да ми остават сили и за жените вкъщи – той ми намигна.

Мили Боже! Какъв сексуален апетит имаше този мъж? Как издържаше на толкова секс? В същото време си дадох сметка, че абсолютната власт е невероятен афродизиак. Ако работя тук, щях да ходя непрекъснато надървен.

Видеото започна. Гледах изумен случващото се на екрана. Виждаше се част от помещението, специално пригодено за тази… как я нарече Джонсън… женска подготовка? Жените се подготвяха за секс? Той ми обясняваше, докато гледам. Жените бяха чисто голи и… Майко мила! И това красиво младо момиче с такава готина свежа путка… нейната дъщеря. Обърнах се и я погледнах. Тя също следеше видеото. Изражението ѝ бе дистанцирано, сурово. Клизмата, лизането, ударите с пръчката, разплаканото лице на дъщеря ѝ в обектива. Край.

– Мили Боже! – възкликнах тихо.

– Господ няма нищо общо с това. Чукай я, човече. Оставям те сам, за да не се стесняваш първия път.

Жената смирено мълчеше. Свалих стремената, за да ѝ е по-удобно и дупето ѝ да опре в стола. Повдигнах горната част на тялото ѝ. Погалих гърдите ѝ, после добих смелост и си свалих панталона. Членът ми бе дълъг, макар и не огромен, достатъчно дебел, без да е прекалено, и имаше добре оформена главичка. Поддържах се чист и обезкосмен. Хванах бедрата ѝ и го насочих между краката ѝ. С лек тласък потънах навътре. Добре разработената ѝ путка ме пое гладко, без възражение. Лека въздишка се отрони от устните ѝ. Гледаше ме в очите – не точно мръснишки, просто ме гледаше с някакво напрегнато очакване, докато ѝ го вкарвах. Беше ужасно еротично. Трябваха ми едва няколко тласъка, за да се изпразня, толкова бях възбуден. В последния половин час бях на ръба и сега се изложих като последния хлапак. Стиснах зъби и ѝ го наврях до матката, пълнейки я със спермата си. Ръцете ми стискаха бедрата ѝ, а тя все така ме гледаше. Щях да отнеса погледа ѝ вкъщи.

Оставих я така разчекната на стремената да поеме мъжкото ми семе и отворих прозореца да запаля цигара. Вдишах дълбоко. Егати. Пенисът ми беше спаднал, но не напълно. Все още се чувствах възбуден, незадоволен, но това бе преди всичко усещане на ума. Жената бе моя и можех да я опъна още веднъж, а ако искам… А аз определено исках, но не точно така.

Съблякох се напълно, нагласих климатика на по-нормална температура, за да не ми замръзнат топките и я развързах. Помогнах ѝ да се изправи, малко несигурно, само за да я натисна да застане на колене. Не исках да ѝ говоря, нито пък да чувам гласа ѝ. Предпочитах да си представям, че не е човешко същество. Мълчанието ѝ бе съгласие с това, което вършех, а ако проговореше, щях да се сетя, че всъщност е жена, доста хубава при това, и че може би има мисли, мечти, желания, страхове… каквито има всеки човек, включително и аз. И може би, може би това щеше да ме откаже. Може би щях да спра. Може би… Но аз толкова много исках да я изчукам, да я използвам като долна курва, да се навра във всичките ѝ отвори и да я изпълня със спермата си, че бях готов да изтикам моралните задръжки настрани. Направих с опасна лекота. Затова мълчах и само тежкото ми дишане и звуците от нейните движения останаха в стаята, странно притихнала като защитен балон около нас.

Натиснах я към слабините си. Тя отвори уста, пое топките ми между нежните пръсти с ниско изрязан маникюр и ми направи най-великолепната свирка, която бях получавал в живота си. Влагаше цялото си умение, а то издаваше, че бе лапала много курове. Бях обрязал члена си преди години по естетически и хигиенни причини и забелязах, че това малко я озадачи. Вероятно моят бе първият обрязан хуй, който смучеше. Ох, колко хубаво беше. Устата ѝ беше мека, топла и влажна и ме обхващаше великолепно. Засмукваше ме енергично, първо главата, после ствола и тестисите. Пръстите ѝ ме масажираха по цялата дължина. Зарови езиче в цепката на върха, заигра се, после ме стисна здраво и започна да движи по цялата ми дължина дланта си, докато опитно ме вкарваше и изкарваше от устата си. Правеше го професионално, като порно актриса, засмукваше яко и бузите ѝ хлътваха. Обичах да гледам филми, в които жената го поема дълбоко в гърлото, но никога не бях опитвал нещо такова, защото тези, с които си лягах, бяха по-консервативни и аз приемах техните ограничения. Дори и в порно клубовете не бях срещал жена, нито пък мъж, които да ме поемат в гърлото. Затова сега с известно колебание плъзнах ръката си зад врата ѝ и я натиснах едновременно с движението на таза си напред. Очаквах някакво възражение, да се дръпне може би, но не. Жената се нагласи в удобна поза, извърна главата си назад и освободи гърлото си за следващия ми тласък. Потънах. Върхът на члена ми бе невероятно чувствителен. Усетих как се удари в сливиците ѝ и продължи нататък. Тя го пое, макар че се задави, до самите топки. Дръпнах се назад малко, за да ѝ дам възможност да диша, после влязох пак. Чуках я в гърлото. Всемогъщи…! Бях готов да се изпразня за втори път само след няколко вкарвания, но не това бе намерението ми. Стиснах хуя си в основата, за да възпра еякулацията и задържах малко така, за да се успокоя.

Обърнах я и я натиснах да застане на ръце и крака. Дупето ѝ бе приятно закръглено, с малки трапчинки целулит, но не дебело. По него се виждаха следи от удари с пръчка – леко завехнали, но все пак ясно очертани. Имаше и по-стари следи под пресните. Гледката възбуди въображението ми, въпреки чувството за срам, което изпитах. Възбуждах се от болката ѝ, от представата за нея, от идеята жената да бъде на коленете ми и да я обработвам с пръчка за наказание, сякаш е животно, подложено на дресировка. Или да я накарам да стисне облегалката на стола, да се наведе колкото може напред, да вдигна полата над кръста ѝ и да сваля бельото ѝ около глезените, преди да я бичувам. А после да я изправя до стената с вдигнати ръце и да я удрям с нагайка по зърната на гърдите. Да прокарам пръст в путката ѝ и да я намеря топла, готова и влажна, да разтрия мъзгата между бузите на задника ѝ, да я обърна с гръб и да я опъна… Исках да чукам този задник и бузите да се удрят с плясък в топките ми. Или обратното, мамка му. Или обратното! Моите топки да се блъскат в нея, докато потъвам до корен в тясното ѝ отвърстие.

Пресегнах се за някаква смазка – вазелин, крем, лубрикант, каквото и да е, което да улесни проникването ми. Ръцете ми трепереха като на новак. Съборих тубичка анален крем. Изстисках обилно количество на отвора на дупето ѝ. Размазах го леко, прониквайки с пръсти в ануса ѝ. Останалото количество отиде на пениса ми – намазах се от върха до корена. Пъхнах два, после три пръста и започнах да я разширявам. Както и путката, така и задникът ѝ бе добре разработен. Накрая се подпрях на коляно като я сграбчих за увисналите надолу цици и ѝ го вкарах. Господи, как обичах да го вкарвам…! Влязох бавно и контролирано, а тя ме пое. Дупето ѝ се раздвижи към мен, наби си го сама до края. С тиха въздишка дупето ѝ се опря на корема ми. Застинахме така – един невероятен момент да бъда така дълбоко вкаран, да бъда приет в лоното ѝ. Яко ми се шибаше, но отделих време да оценя как добре ме поема, като стегната около хуя ми кадифена ръкавица. После се раздвижихме – заедно. Тласнах, а тя ме пресрещна и независимо дали се преструваше или реакцията на тялото ѝ бе заучена, бе невероятно възбуждащо за мен да я намеря подмокрена отново. Ръката ми се зарови в путката ѝ, започнах да търкам силно клитора ѝ. Бе дълбока, топла, свита около мен и тласъците ми станаха по-плитки и бързи, дълбоки. Клатих я така няколко минути. Тя тихо застена под мен, гърчеше се и се извиваше, търсеше своето освобождение. И аз бях недалеч от оргазма, когато внезапно усетих как някой застава зад мен и разтваря бузите на задника ми, а една едра ръка погали гърдите и корема ми. Гърбът ми се изви. Пръстът отзад се потъркваше в халката ми.

Не бях усетил кога е влязъл Джонсън. Беше напълно гол, надървен, хуят му беше не много дълъг, но дебел и той в момента го насочваше право към моя анус. Без всякаква подготовка и без смазка, мъжът зад гърба ми се канеше… да ме чука, мамка му, сякаш съм долно курве. А аз, по дяволите, нямах нищо против. Даже се наведох напред и се подложих в по-удобна поза, но тогава внезапно се сетих.

– Чакай, Джонсън. Не съм… не съм се подготвил.

– Смазка ли искаш? – попита някогашният ми състудент и се изплю, за да ме подмаже.

– И това няма да откажа, но… не съм чист. Не съм си представял точно това, когато си вземах душ сутринта. Сложи си презерватив, за да не те омажа.

– Ааа – Джонсън бе леко разочарован, – вярно. Не съм свикнал. Обикновено ми идват подготвени.

Сложи си гума и пак застана зад гърба ми. Аз бях застинал зад жената, без да я поря, само леко се поклащах напред-назад, почти без да се движа вътре. Наведох се към гърба ѝ, за да ми се отвори задникът. Жената трябваше да поеме тежестта на двама ни, не само моята, и да издържи на общите ни тласъци.

Бях цепеняк. Знам, че е странно, след като бях бисексуален и обичах да лапам курове и всичко останало, но бях активен с мъжете и досега не бях го поемал отзад. Само веднъж бях стигнал до това, но другият беше пил, не му стана кура и ми се размина. Сега усетих как дебелото парче на Джонсън тръгва да ме разпаря. Дръпнах се неволно. Мъжът зад мен ме стисна здраво за бузите на задника и ме задържа.

– Стой така. Искаш ли повече смазка?

Исках, разбира се.

На свой ред усетих какво е да те обработват отзад като жена. Джонсън бе груб, не се церемони особено. Беше набарал вазелина и загреба голяма топка, която обилно лепна на цепката ми. Обра го с върха на пениса си и ми го вкара леко. Леко, леко, колко да е леко? Започна да влиза навътре без да се бави да ме разширява полека. Чувствах се пълен до дупка, а дори не ме бе нацепил до края. Собственият ми пенис реагира на болката. Ерекцията ми спадна. Още бях в задника на жената, но омекнах. Само това, че се бях набил до топките и лежах върху нея, ме спря да се изхлузя. Хуят зад мен ми идваше в повече като за първо ебане на задна. Аналът ми се разшири неимоверно, пръстите му ме стискаха да не мърдам. Не, че имаше накъде.

– Отпусни се, Клифтън. Какво, за първи път ли ти е?

– За първи.

– Яко. Не знаех, че си девствен.

– Не съм. Просто обикновено аз чукам.

Той се засмя и изведнъж ми го наби докрай, до топките. Замръзна така да ме остави да свикна с усещането и да се отпусна и след малко милостиво започна да движи таза си въртеливо, за да ме разтегне, без да излиза от мен. Не мина много време и започна да ми става хубаво, отпуснах се наистина. Курът ми реагира и се съживи. Набъбнах от желание. Започнахме полека да се движим – аз в задника на жената, а мъжът зад гърба ми – в моя. Той ме облиза по врата и леко си вкара езика в ухото ми. Настръхнах. Целият контрол бе в него, а аз се подчиних. Бях неговата курва и така, мамка му, наистина ми харесваше. Да усещам дебелината му да ме пълни като пуйка за Деня на благодарността, да се движи живо в червото ми, да ме обгръща със силните си ръце и леко да ги прокарва по зърната на гърдите или по топките ми… Невероятно усещане. В тази поза стимулираше и простатата ми и усещането бе върховно.

Тласъците ни бяха едновременни, синхронизирани, аз се подчиних напълно на неговото темпо. Когато забърза, забързах и аз. Бях готов да свърша и само за малко се дръпнах, колкото да си извадя кура и да го преместя в другата ѝ дупка. Мократа путка сякаш ме глътна. Направих само няколко движения и започнах да се празня дълбоко. Бях затворил очи и си представих шийката на матката и как блъскам с хуя си по нея, а плътните струи на спермата ми влизат навътре, оплождат я. Исках я бременна, исках я моя. Исках да я чукам така ден след ден, отново и отново. Опиянявах се от властта, която имах над нея, от покорството ѝ, от незабавния ѝ отклик да ми достави удоволствие. В същия момент усетих спазмите на собственото ѝ тяло, мускулите на вагината ѝ започнаха конвулсивно да се свиват плътно около кура ми, изстисквайки и последната капка течност от изтерзаните ми топки. Тя тихо извика, после простена и се разтресе така, че чак бедрата ѝ отказаха да я държат и тя рухна. Невероятно, но още бях надървен. Спадна ми след малко, но умът ми още бе вътре някъде в отвора ѝ и се изсипвах на талази, а полупрозначните капки на същността ми се стичаха навътре и търсеха своя път да я оплодят.

Мъжът зад мен забърза още темпото и при всеки силен тласък топките му се шибваха с плясък в задника ми. Той изведнъж изръмжа, стисна ме силно и усетих топлата му същност да ме пълни. Сякаш безкрайно се празни. Остана така върху мен, дишайки тежко, после се изхлузи с противен звук. Усетих как задникът ми незабавно започна да се свива, но въпреки това пропусна част от спермата му и тя протече между бутовете ми. Той я размаза с доволно ръмжене.

Свлякох се. Въобще не ми пукаше къде съм и какво става около мен. Това бе най-великото, най-страхотното шибане в живота ми. Чувствах се изцеден, а в същото време – пълен с енергия и бях готов за още един тек. Мамицата му, наистина бях готов да чукам още. Или да ме чукат. Курът ми реагира и се твърди за малко, после пак увисна над топките ми. Е, това беше. Всеки си има граници, помислих си.

Усетих устни около члена си, които ме засмукваха приятно и ме почистваха от спермата. Помислих, че е жената, но като отворих едно око, с изненада видях, че беше Джонсън. Изглежда му харесваше. Осмука ме добре, почисти ме и облиза устни, преглъщайки остатъците от спермата ми. Жената не лежеше, а седеше на пети и сякаш бе в очакване за още нещо. Той ѝ даде знак и тя се наведе да почисти и неговия орган. Стори ли ми се, или имаше частица колебание, преди да се наведе да го поеме? Върнах лентата малко назад и осъзнах, че тя реагираше доста топло на моето докосване, с голяма охота. Бях я докарал и до оргазъм, а това, все пак, бе приятно усещане, нали? Е, надявах се да не е било толкова лошо с мен, макар да не бях особено внимателен и прегледът преди това да бе доста краен и груб, далеч отвъд всякакви извратени фантазии. Болка и удоволствие – една наистина добра комбинация и гаранция за страхотен секс.

Полежахме така малко, а Джонсън отпрати жената да си записва час за следващия преглед. Забрани ѝ да се подмива вечерта, за да задържи спермата по-дълго и да увеличи шансовете да забременее. Макар че като гледах как върви към вратата чисто гола, а спермата се стичаше между краката ѝ, сериозно се зачудих има ли смисъл да не се мие. Все едно бях изтекъл целия отвън. Жалко. Исках я гола и бременна, разкрачена или надупена и се виждах как я обладавам, докато придържам набъбналия ѝ корем с ръце. Ммм, може би някой ден… Сексуалните ми фантазии имаха свойството да се сбъдват една по една за неочаквано кратко време…

Джонсън ми се захили. Изглеждаше подмладен, освежен, безгрижен. Искрен. Огледахме си взаимно телата. Сякаш харесахме каквото виждаме. Той беше хубав мъж, в края на краищата, а и аз не му отстъпвах. Не бях така развит в раменете и бях по-нисък от него, но и двамата не бяхме особено космати. Той не се бръснеше между краката и косъмчетата бяха приятно гъделичкави на допир. Погалих го там, без да свалям очи от неговите. Той вдигна вежди.

– Значи ти хареса, а?

– И още как!

– Хубаво. Има и още. Ще спиш вкъщи и ще ти преотстъпя за ползване някоя от наложниците. Можеш да чукаш и жените ми, ако искаш, но честно казано имам доста развито собственическо чувство и няма да ми е особено приятно. Нямам нищо против обаче да ги караш да ти духат и да гълтат. Но ако е в путката и задника – избери си наложница. Втората има много яка путка, ще видиш. И циците ѝ са грамадни, може да се празниш между тях, страшно яко усещане е. Турска чекия, приятелю, ще те подпали.

Ръцете му разсеяно галеха едно от зърната ми.

– Кажи ми, мислиш ли върху предложението ми?

– Да работя тук ли? Почти съм навит. На 90 процента. Но това с мормонството… ще трябва да ми обясниш. Мразя религиозните простотии.

– Слушай, не е толкова сложно. Преструваш се на набожен, мълчиш и слушаш пастора, и си готов. От време на време ще трябва да ходиш и да участваш в разни ритуали, главно да те чука в задника и да му духаш. Не е кой знае какво, той е доста стар и едва го вдига. Освен това предпочита по-млади мъже. Най-много един-два пъти годишно да се пробва да ти се качи. И толкова. Останалото го знаеш: ще чукаш когото и както си искаш, ще трябва да се ожениш, да си вземеш няколко наложници, да ги шибаш редовно, да ги вкарваш в пътя с пръчката. В кабинета можеш да чукаш и мъже, никой няма право да ти отказва.

– И мъже ли? Как така? За ректални прегледи ли идват?

–  Дълго е за обяснение, но да. Младите мъже навършват зрелост на седемнайсет и веднъж месечно са длъжни да посещават лекаря си докато не се оженят. Преглед, клизма, разширяване, мастурбация, секс в задника – пълна програма. Духат ти и гълтат. На осемнайсет се местят в общежитие само за младежи и остават там, докато завършат образованието си. Наглеждат ги през цялото време, имат ръководители – младши пастори. Мисионерстват. Там е доста строго, не се допускат жени. Нямат право и на сексуални контакти помежду си. Подчинени са на пастора и на помощниците му и понякога участват в оргии, но извън тях нямат право дори да мастурбират. Пълно сексуално подчинение и въздържание. Свършват само с разрешение. Гледат филми за различните видове секс, но реално са девствени и не са го правили с жена, преди да се оженят. Затова ги наглежда пасторът или лекарят в началото на семейния им живот и участват в първата брачна нощ, а понякога и известно време след това. Наложницата, която им става първа съпруга трябва да е добре обучена и да предаде знанията си на мъжа – да го обслужва, да му покаже удоволствия с уста, анус, вагина. Учат се да дисциплинират жената, да я контролират. Тя трябва по начало да е покорна, за да се получи. Яко е, да ти кажа, когато за първи път чукаш жена на двайсет и пет. Затова всички мормони са бисексуални, или почти… Често преглеждам младежи. Женените мъже също от време на време идват, обикновено им правя клизма и ги разширявам като ги подготвям за пастора. Мога и да ги чукам, ако искам. Ако си харесаш нечий задник, може да накараш мъжа да идва редовно два-три пъти месечно и да го оправяш. В реда на нещата е, дори и на някои мъже да не им хареса. Не могат да ти откажат, ти си лекар. Можеш и да налагаш наказания – ако ти откажат секс или не изпълняват нарежданията ти с достатъчно охота се прилагат до 50 пръчки на голо. И за мъже, и за жени.

Можех да усетя тръпката от властта, която той ми даваше в ръцете, от предчувствието за контрол и възбудата да бъда себе си без задръжки, без срам, без да се прикривам. Аз бях бисексуален. Бях мъж. И бях роден, за да ми се подчиняват.

Пак се надървих. Джонсън забеляза и се усмихна с доволното изражение на човек, който се е оказал прав. Наведе се между краката ми и преди да ми го лапне ме погледна в очите и каза почти нежно: – Добре дошъл в моя свят…!