Безплатни Секс Разкази, безплатни еротични истории

Автор: Звезда

Категории: BDSM, Несъгласие/Умствен контрол, Домакини/Съпруги, Фетиш, Екстремни, Инцест

Предупреждение: в поредицата има прояви на унижение, насилие, инцест, медицински фетиш и екстремни сексуални практики. Не четете, ако това ви отвращава и не правите разлика между фикция и реалност. Не приемам тези практики за нормални вън от разказите, освен като ролева сексуална игра с доброволно участие на страните в нея.

Избра да свърши на изплезения ѝ език. В последния момент се отдръпна, стисна здраво челюстта ѝ и бръкна с пръсти вътре, за да опъне бузите ѝ и да задържи устата ѝ отворена. Изръмжа и се изпразни мощно, макар и с доста по-малко сперма от нормалното. Топките му бяха изцедени от нея по-рано днес.

– Много добре, курво – потупах я по главата като послушна кучка. – Доволен ли сте, сър?

Той кимна.

Усмихнах се:

– Мисля, че момичето на татко заслужава награда. Какво да бъде? Един хубав дълъг душ с гореща вода и достъп до четка и паста за зъби? Какво ще кажеш за това, разгонена кучко?

– Благодаря, господарке, че ще ми разрешите да се изкъпя и измия зъбите си!

Тя изглеждаше искрено развълнувана от перспективата. Не се съмнявах. Беше си го заслужила с перфектната свирка, която извъртя на баща си, но и без друго щях да я накарам да се изкъпе. Сега морковче, след малко – тояга. Изчаках няколко секунди надеждата да има няколко минути само за себе си и насаме да покълне, после рязко я стъпках.

– Разбира се, ти няма да направиш това сама, кучко. Все още ти нямам достатъчно доверие, че умееш да поддържаш хигиената си на равнището, което изискваме в този дом. Ще стоиш неподвижна в подходящата за това поза и ще оставиш някой друг да те изкъпе. Може би някоя от новите ти сестри ще се прежали да го направи за теб. Или… – направих се, че сега ми идва тази мисъл, – може би баща ти…?

Обърнах се въпросително към него.

Възможността да я докосва свободно и навсякъде, бъркайки във всичките ѝ отвърстия, бе чест и привилегия за този застаряващ мъж и също така забранена и немислима допреди да влезе в дома ми. Освен това можех да се доверя достатъчно на наблюденията си, че след като два пъти днес се изпразни в устата ѝ, колкото и да му се искаше, нямаше да успее да се надигне пак и да я насили на друго място, оставен без контрол в широката баня.

Но Об не го знаеше. Тя щеше да бъде оставена сама с баща си и напълно в неговата милост. Страхът да не я обезчести преди ритуала утре вечер щеше да тегне над нея през цялото време, докато се опитва да остане напълно неподвижна и да остави баща си да я изкъпе. Всъщност имах идея това да направи майка ѝ или някоя от другите слугини, но така преживяването щеше да бъде много по-стимулиращо за нея. Не исках да се отпуска нито за миг и да остане нащрек, без да знае откъде ще дойде следващата гадост, на която ще бъде подложена.

И сега в нея се виждаше тази борба: лицето ѝ изразяваше първоначално пълна невяра, после ужас при осъзнаването, че вероятно точно това ще се случи след малко, а накрая примирение и унижение. Дългият топъл душ внезапно се превърна от нещо, което тя желаеше с цялото си сърце в поредния урок по загуба на достойнство и подчинение.

Дадох изключително подробни наставления на господин Тиодор, маскирани като предложения. Лицето му беше добило трескаво изражение на очакване – кожата му червенееше и очите му блестяха. Облизваше устните си през цялото време. Обзалагам се, че ако току-що не беше изпразнил топките си, щеше да се надърви. Но това, че нямаше да използва пениса си, а само ръцете си, не бе в нейна полза. Бях убедена, че добре ще я измъчи след като измие косата ѝ и насапуниса тялото ѝ.

Наредих му да я подмие обилно с интимен гел душ и да обърне особено внимание на вагината ѝ, докъдето може да стигне с пръсти, без да я дефлорира, както и на задника ѝ, макар че преди малко я намерихме за задоволително чиста там. Ако усети дори и едно косъмче по слабините ѝ, го помолих да я накаже незабавно и му посочих с усмивка дървената четка за гръб с дълга тежка дръжка, която висеше до рафта с измиващи средства.

Тя щеше да бъде порядъчно изтъркана и чиста, когато се присъедини към нас за вечеря. Дадох му един час да се справи със задачата, защото толкова щеше да е нужно на моите кучки да сготвят и да наредят масата.

– И накрая – добавих предвидливо, – оставете дъщеря си да изсъхне сама. Не попивайте водата от косата или тялото ѝ. Не се притеснявайте, ще поддържаме висока температура в трапезарията специално за нея. Когато сте готов, сър, заповядайте. Надолу по коридора, третата врата вляво.

Оставих треперещата от страх Об на баща ѝ, който веднага започна да се разсъблича и отидох да дам инструкции за вечерята. Обичах да контролирам всичко. Затова животът в дома ми бе организиран и точен като швейцарски часовник.

Кухнята също бе достатъчно голяма, за да поеме едновременно поне десетина души. Оставих кучките си да сготвят и отидох до другата част на къщата, за да проверя как са децата.

Имах четири. Първите две бяха вече големи и поели по свой път – две момчета на 19 и 18. Живееха в мормонско мъжко общежитие и учеха в един и същ университет с Адриан и Антоанет и понякога получавах сведения за тях от слугините на съпруга ми. Били добре. Съмнявах се, че са толкова добре като се има предвид строгата дисциплина и подчинение, в това число и сексуално, на братството, но те трябваше да бъдат превърнати в мъже и това бе правилният път. Само който е изпитал пълното унижение и е разтварял дупките си по команда, за да бъдат използвани, може да израсне до добър господар, който разбира правилно задълженията си да контролира жените си. Независимо дали им харесва или не, обучението бе нужно. И неизбежно. То щеше да даде плодове, когато на свой ред момчетата ми създадат семейства. Бих се радвала, ако някоя от наложниците на господаря Джоузеф след това станеше съпруга на мое дете. Щеше да изпълнява задълженията си към него наистина съвестно и нямаше да се притеснявам за това как се справят синовете ми като съпрузи.

Господарят Джоузеф дълго време не искаше други деца и ми беше заповядал да си поставя спирала. Тя обаче се беше разместила при един особено груб акт и ми създаде известни неудобства. Наложи се да пия противозачатъчни. После, преди няколко години, той внезапно си промени мнението. Не искаше нови съпруги – аз и наложниците му бяхме напълно достатъчни, но когато перспективата момчетата да ни напуснат стана съвсем реална, той започна да ме чука и пълни само в путката като ми забрани да ползвам каквото и да било, за да се предпазя.

В две последователни години родих две момиченца. Харесваше ли му или не (господарят Джоузеф не скри разочарованието си, че не са момчета), Бог бе взел решението и сега отглеждахме женски отрочета.

Заради обучението на Об, а преди това и на другите слугини, дъщерите ми живееха в заключена част от къщата със собствен вход и малка градина, където да играят. Бяхме наели възрастна, но много опитна вдовица, за да ги гледа. Тя не беше мормонка, но бе ревностна католичка от старата генерация и разбиранията ѝ се доближаваха много до тези на нашата общност. Тя считаше, че жената трябва да бъде подчинена напълно на съпруга си и това стигаше на господаря Джоузеф да се съгласи с избора ѝ, въпреки безпокойството, че тя ще научи какво се случва в нашата част от къщата.

Държахме живота си в строга тайна от немормонската общност. Бяхме подлагани на различни гонения през годините и хорско презрение, а многоженството вече бе забранена практика в Щатите. Затова малцината ни съграждани немормони бяха отблизо наблюдавани. Нямаше как да им забраним да се преместят да живеят на място, което бе така добре уредено, тихо и спокойно, но те бързо разбираха, че не могат да си намерят работа, децата им не могат да учат в нашето училище (таксите за немормони бяха убийствено високи), нито да посещават нашия медицински център по женско здраве (нямаха необходимата медицинска застраховка за това) и така нататък, та чак до църквата ни. Нашите служби се провеждаха при заключени врати. Само членовете на паството имахме индивидуални карти с достъп до храма.

На всички, които нямаха нашата религия, им се налагаше да пътуват за училището на децата си в друг град, да търсят медицинска помощ другаде, дори да ходят на църква другаде. Това бързо сриваше очарованието на нашия подреден тих градец и след известно време те го напускаха.

Много рядко общността вземаше решение да приобщи някое семейство. Те обикновено бяха вече подготвени от различните слухове, които се носеха за нас, и които изповядваха някаква по-радикална форма на собствената си религия. Те биваха подлагани на тайно разследване и няколко внимателно подбрани провокации разкриваха дали са подходящи да бъдат поканени да се присъединят към нашия начин на живот.

Мъжете бяха лесни – кой мъж не би се изкушил от възможността да има няколко жени, които да го обслужват сексуално и да му бъдат напълно покорни? Стига да имаше достатъчно пари, за да ги издържа, той можеше да има четири съпруги и четири наложници едновременно. Малцина го можеха, но дори само с по една съпруга и една наложница, която се сменя на всеки четири години, мъжете бяха достатъчно облагодетелствани от факта, че Господ е създал първо тях, а жената – от реброто им.

Нашият дом, макар и малък, а също и това, че финансовото състояние на съпруга ми не беше голямо, бе изключение от правилото за едната съпруга и едната наложница единствено по силата на паричните подаръци, които бащите даваха на господаря Джоузеф, за да осигурят приличното им образование и да обезпечат бъдещето им като първи съпруги. Преминалите през нашето обучение слугини без изключения ставаха първи съпруги на мъже с висок социален статус и перспектива да имат пълния набор съпруги и наложници.

Мери О’Донъл се носеше като от времето на прабаба си. Дълги поли, стегнат кок на тила от посивели коси, масивното ѝ тяло бе благопристойно прикрито и копчетата на блузата – винаги затворени до горе. Намерих я да играе на пода с момичетата. Останах при тях известно време, осведомявайки се за всичко покрай тях. Какво и колко ядат, здрави ли са, как е минала следобедната им разходка, дали са спали след това. Идвах в тази част на къщата винаги, когато можех. Съпругът ми се ограничаваше до посещения веднъж на ден, но понякога оставаше наистина дълго. Той също ги обичаше и се стараеше да е добър баща.  

Само по време на неделната служба децата бяха задължително с нас, поне в първата част на ритуала. После, преди Проверката на пастор Ейнджъл и ритуала на уважението, както го наричах – публичното обладаване на някоя жена, а понякога – и на мъж пред паството, децата бяха подканени да излязат, залата се заключваше отново и службата продължаваше насаме.

Госпожа О’Донъл бе безценна – тя често се грижеше и за други малки деца в съседната зала, оборудвана за игра, докато жените се събличахме и подлагахме на внимателната оценка на пастора за щетите по плътта ни, нанесени от съпрузите и господарите ни по време на седмичните неделни дисциплинарни сесии.

Обичах всяка една секунда от тази Проверка. Дори когато пасторът избра да му служи собствения ми съпруг, за пълна изненада на всички, а също моя и на господаря Джоузеф. Той трябваше напълно да се разсъблече пред паството и да се качи на масата, използвана за разчупване на ритуалния хляб, да коленичи и да покаже ануса си пред всички, разтваряйки доброволно бузите на задника си пред нас и своя пастор. Беше изключително възбуждащо! Господарят Джоузеф бе първият мъж, почетен публично със семето на пастор Ейнджъл. Мъжете в паството преглъщаха сухо, като си даваха сметка, че това няма да остане прецедент. Следващите можеха да са те самите.

По време на този ритуал всички коленичехме и се молехме семето на пастора да освети с божествената си същност отвора на избрания грешник. Смазка не се предвиждаше. Никога. Пасторът използваше само слюнката си и естественото овлажняване на вагините на жените, но не забраняваше мъжете и жените да идват с предварително подмазани задни отвори. Тогава, докато съпругът ми покорно коленичеше с разтворени крака и вирнат във въздуха задник, а после доброволно се разтвори с две ръце пред всички, пастор Ейнджъл се изплю няколко пъти в ръката си и се изтри в тесния отвор на съпруга ми.

Пасторът никога не се разсъбличаше напълно, но всички виждахме добре огромното парче между краката му. Бях го изпитала в путката си и той приятно ме разшири, когато семейството ни беше привикано да се представи пред новия пастор в началото на неговото управление. Беше божествено надарен. И не притежаваше капка скрупули или милост.

Навря го насила в задника на господаря Джоузеф и не се изненадах, че той извика несдържано няколко пъти от болка, преди да прехапе устни и да си наложи мълчание като истински мъж. Трябваше след това да посетим спешен кабинет, но само след седмица съпругът ми се чувстваше достатъчно добре и ми каза, че въпреки болката, преживяването било толкова възбуждащо, че би искал да го повтори пак някой път.

Не се изненадах, че се записа на дискретни прегледи при доктор Клифтън веднъж в седмицата. Връщаше се в страхотно настроение след това. Новото попълнение към женския център бе наистина сочно и му се точеха и мъже, и жени. Аналното здраве на господаря ми бе в добри ръце и той бе получил възможността да задоволява страстта си и към мъжете. Съпругът ми не ми каза нищо, но подозирах, че при някои от посещенията си е топнал кура си в задника на доктора. Каквото и да правеха заедно, явно то го караше да се чувства добре. Коя бях аз, че да имам нещо против?

Оставих няколко инструкции за госпожа О’Донъл и със съжаление си тръгнах като преди това бурно нацелувах моите две приказни принцеси сред изблици на писъци и смях. Единият ми свободен час изтичаше и бе време да проверя как се справя господин Тиодор с къпането на дъщеря си, дали вечерята е готова и дали съпругата му все още се учи на търпение и на дълбоко гърло с дилдо в уста.

Намерих всичко в пълен ред, както и очаквах. Слугините ми готвеха голи, само с по една престилчица отпред, която скриваше единствено венерините им хълмове, но оставяше гърдите и задните им части непокрити и достъпни. В началото, когато още се учеха да готвят, използвах разголеността им, за да ги дисциплинирам по време на процеса. Научиха се доста бързо и рядко ги удрях, докато готвеха, а и все по-често ги оставях сами да се справят. Те оправдаваха доверието ми и поднасяха вкусна, здравословна и питателна храна на масата. Изключения не се допускаха.

Масата в трапезарията беше наредена. В ъгъла госпожа Тиодор стоеше на колене с ръце зад гърба. Поемането на въздух между променящото дебелината си дилдо, когато то освободеше гърлото ѝ, се бе превърнало в инстинкт и тя едва ли вече се замисляше, докато го правеше. Но не аз, а господин Тиодор трябваше да ѝ го свали, защото той го беше сложил там. В идеалния случай той щеше да дойде възбуден от банята и можеше да се възползва от услугите ѝ по време на вечерята, за да провери дали се е научила как правилно се смуче мъжки член.

Изпратих Триша да го повика. Надявах се, че се е наиграл с малкото си момиченце и е порядъчно огладнял. Изхилих се на неволното двусмислие.

Станах права, когато той влезе в трапезарията към кухнята. Водеше Об, стиснал я за едно от зърната ѝ. Тя беше като окаменяла. Каквото и да ѝ беше направил, то оставаше между тях, но виждах следите от вътрешната ѝ борба и от унижението по лицето ѝ.

За сметка на нейното съсипано покорство, господин Тиодор изглеждаше изключително жизнен и в добро настроение. От сравнително плахия мъж, когото бях посрещнала в дома си преди часове, не бе останало много. Той изглеждаше властен, силен мъж, способен да изисква и да налага наказания с твърда ръка. Накара мократа си дъщеря да застане в ъгъла до майка си с гръб и вдигнати ръце, за да ми покаже гордо следите от четката по задната част на бедрата ѝ. Ау, това сигурно я беше заболяло!

Кимнах му одобрително и предложих да използваме хавлия, на която дъщеря му да стъпи, за да не прави локвички по идеално чистия ми под. Адриан добре се стараеше паркетът да блести и нямаше да приеме добре, ако Об съсипеше усилията ѝ. Щеше да се постарае да я накаже насаме. Тя имаше това право, защото аз ѝ го бях дала. Използваше го пестеливо, но редовно върху Триша, но никога върху сестра си.

За момент си помислих, че е време Адриан да започне да упражнява власт и върху Антоанет. Да, това бе възбуждащо. И необходимо, за да я пречупи напълно и да спре да изпитва съжаление и каквито и да било задръжки, които да я спират да изпълнява добре задълженията си като първа наложница. Определено след като свършех с Об и постигнех задоволителни резултати, щях да се посветя на разширяването на обхвата на уменията на Адриан. Оставаше ѝ само година в този дом. Щях да използвам времето добре. Обзалагам се, че господарят Джоузеф щеше да пожелае да присъства първите пъти, когато тя се пречупеше да бичува сестра си до кръв.

– Господин Тиодор, сър… Задоволително ли мина времето в банята, сър? Добре ли се държа Об? Виждам, че е изглежда напълно чиста. Като че ли най-сетне е в приемлив от хигиенична гледна точка вид и явно го дължи на вас, сър!

С крайчеца на очите си видях как съпругата му трепва. Тя чак сега разбираше къде и какво са правили съпруга и дъщеря ѝ и защо е била оставена толкова време сама. Надявах се, че ужасите, които си е представяла, са я държали нащрек.

– Да, госпожо – отвърна той спокойно с щастлива усмивка. – Об се държа изключително добре. Наложи се само веднъж да ѝ напомня да стои неподвижна. Очевидно се безпокоеше дали мога да се погрижа правилно за интимните ѝ части. С удоволствие мога да кажа, че тя е напълно чиста и добре изтъркана. Навсякъде.

Ако имаше мустак, щеше да го засуче. Мръсник такъв!

Усмихнах се с уважение. Ето това бе онази властност, която уважавах и очаквах от мъжа!  

– Отлично, сър. Радвам се, че тази слугиня се е държала добре, но предполагам, че сега сте изморен и сигурно сте гладен? Ще ми направите ли честта да вечеряте с мен?

Той галантно ми отдръпна стола, за да седна и се настани от другата страна. Храна за кучките не се предвиждаше. Жена му и дъщеря му изобщо нямаше да вечерят, а що се отнася до другите три наложници, те се хранеха винаги отделно с остатъците. Те застанаха малко зад нас изправени и мълчаливи, готови да се погрижат за желанията ни в мига, в който имахме нужда от тях.

С господин Тиодор се наслаждавахме на храната и водехме лек неангажиращ разговор. От време на време заповядвах да донесат нещо на масата или да долеят вино на господин Тиодор. Когато чашата ми отново се изпразни, я поднесох встрани, без да гледам и рязко дадох заповед:

– Об, вода!

Тя не си беше дала сметка, че я приравнявам до обслужващ персонал и не беше подготвена да пристъпи бързо и да вземе чашата. Аз не ѝ дадох и възможност. Ръката ми остана само три секунди свита около чашата, после я пуснах на пода и тя се разби с шумен трясък. Об не беше помръднала, все още чудейки се какво да направи. Срещнах разширените ѝ от уплаха очи, когато демонстративно бавно се обърнах към нея. Тя моментално сведе поглед към парчетата от чашата.

– Триша, почисти! Об, ела тук, мързелива кучко!

Сграбчих я за все още мократа ѝ коса и я наведох над масата в онази част, където нямаше чаши и чинии. Гърдите ѝ се опряха в изрядно изгладената покривка.

– Когато поискам нещо, путко, очаквам да се свърши на секундата, ясно ли е? Заслужи си наказание за липсата ти на обноски! Не мисли, че ще разреша такава проява на мързел и неподчинение в дома на господаря Джоузеф! Разтвори си кльощавите крака, путко!

Блъснах ги, за да ги разтвори тя достатъчно широко и без да поглеждам протегнах ръка:

– Антоанет!

Почти веднага в ръката ми се озова първият попаднал кухненски инструмент, който Антоанет бе намерила. Телена бъркалка за яйца. Щеше да свърши работа.

– Два удара, кучко. Плюс още два, защото си позволи да ме погледнеш в очите без разрешение.

Поколебах се само за момент, избирайки мястото. Задникът ѝ беше зачервен като навсякъде другаде от търкането и топлата вода, но следите от първото ѝ наказание вече избледняваха. Тези от четката за гръб по бедрата ѝ щяха да се задържат известно време, но също щяха да избледнеят до утре. Можех да избирам между задните ѝ части и вътрешната част на бедрата ѝ или по гърба. Предпочетох нежната кожа между бедрата ѝ.

– Чакам! – излаях.

Об се обърка, но бързо се сети какво трябва да каже:

– Моля ви, господарке, накажете ме за мързела и неподчинението ми!

– С удоволствие, путко! Знаеш правилата. Очаквам да ми благодариш след всеки удар и да ме помолиш да ти дам следващия. Не мърдай, иначе ще започна отначало!

Четири болезнени удара по-късно Об хълцаше тихо, но ми благодари с подобаваща учтивост. Така изправена успях да хвърля поглед в скута на господин Тиодор. И двамата бяхме приключили с вечерята и беше време за още малко игрички преди сън. Тялото му се беше възстановило достатъчно, за да се подуе на правилното място. Чудесно.

– Господин Тиодор, бихте ли проверили дали дъщеря ви не се преструва? Не мисля, че четири удара са прекалено наказание за нея, а и да си го кажем направо, те всъщност и не бяха толкова силни, нали? Според мен тя има нужда от още един урок, сър, за това, че нарочно преувеличава болката, която усеща и така се опитва да предизвика неоправдано съчувствие. Една жена трябва да си знае мястото, нали, сър? Недопустимо е да ни разиграва театър!

– Съгласен съм, госпожо Тревър. Мисля, че Об наистина е много лошо момиченце. Със съжаление трябва да призная, че възпитанието ѝ е било недостатъчно строго.

Той мина зад нея и започна да опипва пресните следи от вътрешната страна на бедрата ѝ. Ръцете му я накараха да подскочи и да изгуби дъх. Когато проверката се проточи и той плъзна пръсти към леко увисналите ѝ вътрешни срамни устни, Об се скова. Момиченцето на татко се беше подмокрило. Това не беше изненада за мен. Об имаше талант – тя се възбуждаше от насилието и от болката, дори да го отричаше пред самата себе си. С всяко следващо унижение тя стигаше все по-близо до точката на приемането на тази част от същността си.

– Тя е напълно мокра, госпожо Тревър! – възкликна баща ѝ и задържа отворени устничките ѝ, за да мога да проверя сама. Беше очарован, разбира се.

– Казах ви, сър. Дъщеря ви само се преструва. Тази кучка няма никакви обноски!

Подадох му бъркалката за яйца многозначително и се отдръпнах. Оставих го сам да реши какво да направи сега.

– Два удара, дъще. За преструвка пред господарката ти. Надявам се повече да не се повтаря, за да не ме караш да се срамувам! Разтвори още крака и дай дупенцето си към татко. Не мърдай. Какво трябва да ми кажеш, скъпа?

Об буквално изплака думите:

– Моля те, тате, накажи ме за това, че се преструвам пред господарката си…! Аз съм много лошо момиченце и ти благодаря, че ще ме дисциплинираш! Ще стоя разкрачена и мирна и няма да те посрамвам повече!

– Браво, сладката ми. Знаех си, че си добро момиче, в края на краищата. Брой за татко! Високо и ясно!

И после направи нещо, което ме накара да се ококоря от искрено възхищение. Господарят Тиодор разкриваше неочакван талант. Бях го подценила.

Той хвана бъркалката за яйца отдолу и я насочи към… малкото мокро путенце на дъщеря си! Без нито миг на колебание я засили и я удари там. Силно. Не прекалено, за да не я повреди, но със съвършено точно премерена сила, за да я подпали и да я заболи. Тя подскочи и не можа да се удържи. Писъкът ѝ беше толкова жален, че собствената ми вагина се сви съчувствено.

– Е-едно! – извика тя и се подложи пак. – Благодаря ви, сър, че дисциплинирате правилно дъщеря си! Моля ви, сър, ударете ме пак, за да науча къде ми е мястото, сър!

– Тц-тц-тц – поклати глава баща ѝ. – Но ти всъщност не изпълни обещанието си, сладката ми. Помръдна. Ще трябва да започна наказанието ти отново! Стой мирна, дъще, за да не удължаваме напразно наказанието ти. Сигурен съм, че не искаш малката ти путчица да те боли цялата нощ, нали?

О, идеално! Забавлявах се от все сърце. Господин Тиодор бе такъв добър ученик! Заслужаваше награда! Не се изненадах, че пенисът му беше изпънал панталоните му до пръсване. Играта на власт бе жесток афродизиак и вдигаше дори сбръчканите умрели хуйове на боен поход.

– Да, татко! Сър, моля ви да ми простите! Обещавам, че ще се сдържам този път. Моля да ме ударите пак по мръсната ми мокра путка! – Об хлипаше, бутовете на задника ѝ се тресяха.

– Разбира се, скъпа. Като твой баща аз съм длъжен да те науча на добро поведение!

Остави я да чака удара напрегната. Вместо да го стовари веднага, бръкна между краката ѝ и започна да търка телта по горящата ѝ вагина. Завъртя я няколко пъти и я изкара мокра от гъста мъзга. Усмихна се.

– Какво лошо момиче си ти, Об… Каква разпасана курвичка…

Замахна и я удари. Тя се стегна, за да не помръдне. Само петите ѝ неволно се изправиха над пода и тя застана на пръсти за кратко, докато дупето ѝ се тресеше от болката. Благодари на баща си тихо и почтително. Отброи първия удар. Видях, че той е разочарован. Може би се надяваше да удължи играта доста по-дълго. Затова втория път я удари с доста по-голяма сила. Тя изкрещя, но някак успя да се задържи да не подскочи и да не се премести. Отне ѝ доста време да успокои гласа си достатъчно:

– Две! Благодаря, сър, че ме дисциплинирахте!

Той остави бъркалката за яйца с разочарование. Приближи се плътно до нея и опря ерекцията си в стегнатите ѝ полукълба. Плъзна ръка отпред по корема ѝ и надолу и започна да мачка женския ѝ орган. Обзалагам се, че сега си представяше как влиза в нея и как жегата от горящата ѝ след наказанието плът го обгръща плътно и жарко. Опипва я така, докато тя стоеше покорно и сравнително неподвижно. Кожата ѝ настръхна.

После баща ѝ със съжаление се отдръпна от нея.

– Господин Тиодор, благодаря ви, че ме заместихте, сър. Тази малка слугиня наистина имаше нужда да ѝ бъде напомнено, че преструвките не са добре дошли – казах скромно с учтиво наведена глава. – Ще позволите ли, сър? Коленичих пред него и посегнах към панталона му. – Бих искала да ви помогна да се почувствате по-удобно, сър.

Нямах никакво намерение да му духам, освен ако не ми наредеше. Бях му видяла парчето. Освен всичко друго, беше и необрязан, а аз се гнусях от такива. Бях чула, че пастор Ейнджъл подготвя заповед поетапно всички мъже в паството, които не са обрязани, да минат под ножа. Уважението ми към него нарастваше с всеки изминал ден. Човекът знаеше какво прави.

Изимитирах колебание:

– Но… може би искате някой друг да ви обслужи, сър? Слугините на съпруга ми с радост ще… Или дъщеря ви? – Направих се, че чак сега се сещам: – Имам по-добра идея! Нека го направят двете заедно с майка ѝ! Така ще съм сигурна, че когато Лейни си тръгне утре с вас, тя ще е достатъчно подготвена да ви обслужва правилно. А Об има нужда от още практика!

Той кимна щастливо, като се опитваше да прикрие нетърпението си. Изправих се и без да пускам члена му, го отведох при съпруга му, за да свали от устата ѝ приспособлението за дълбоко гърло. Тя изхърка и се задави, когато той спря от кутията движението на дилдото, преди да се заиграе с четирите катарами, които го държаха застопорено в устата ѝ. Започна да го вади бавно от нея. Лигите, които беше събрала в бузите си в последните близо два часа и половина, протекоха и тя почти повърна. Кашляше и се давеше, въпреки че гърлото ѝ сега бе напълно свободно. Доста време изкара така и знаех, че мускулите ѝ ще реагират на натъртването с леко подуване. Тя щеше да има затруднено дишане няколко дни, но нищо сериозно и нищо, което да спре господин Тиодор да се възползва от дупката ѝ поне няколко пъти на ден. Което несъмнено щеше да направи.

– Браво, скъпа. Мисля, че научи урока си, нали?

– Да, господарю Тиодор – прошепна тя с болезнен скрип.

Тя, както и аз, не бяхме принудени да наричаме мъжете си „господарю“. Това бе титла, която наложниците трябваше да използват. Наричайки съпруга си „господарю Джоузеф“ аз подчертавах подчиненото си положение и готовността си да бъда употребявана грубо и без уважение като всяка начинаеща наложница. Рязката промяна в поведението на съпруга ѝ накара Лейни да изпита чувството, че отново е на осемнайсет и преживява унижението на пълното подчинение пред господаря си. Затова неволно го нарече така. Освен това тя бе приравнена до наложница в този дом и обръщението бе повече от удачно. Той потръпна от удоволствие от покорството ѝ.

Надигнах Об от масата, на която имаше наглостта да си почива и я завлякох в ъгъла при родителите ѝ. Блъснах я на пода само с една дума:

– Смучи!

Майка и дъщеря незабавно се заеха със задачата си. От време на време ги пришпорвах да проявят една идея повече ентусиазъм като използвах любимата си палка по задните им части. Справиха се добре. Редуваха се да го засмукват и поемат в гърлата си, да ближат и смучат тестисите му. Подаваха си го една на друга, а устните им често се срещаха върху горещото парче твърда плът. Слюнката им се смеси, те дишаха тежко от усилието да го поемат навътре, но не се задавиха нито веднъж. Обилната слюнка на Лейни бе в помощ на Об, защото дъщеря ѝ все още не бе пила никакви течности, откакто влезе в дома ми. Щях да се погрижа да получи нещо повече от спермата на татко си. Не исках да се дехидратира. Не това бе целта ми.

Този път господин Тиодор изгуби контрол твърде бързо и се изсипа в устата на съпругата си. Видях разочарованието му – той бе имал намерение отново да бъде погълнат от дъщеря си. Затова като се отдръпна след оргазма си, нареди на Об да го осмуче добре от спермата и да го прибере в гащите му, да го закопчае и да благодари за честта да го обслужи.

– Благодаря ти, татко – каза тя смирено с поглед в дюкяна му, – че ми позволи да осмуча члена ти и да го почистя от семето ти.

Дадох знак да разчистят масата. И петте се втурнаха да помагат. Измиха чиниите и оставиха всичко в ред, докато с господин Тиодор пиехме последното си кафе за деня. Всъщност аз избрах горещо какао, защото не исках да остана будна твърде дълго. Имах нужда от сън. Кафето щеше да държи обаче него буден и аз учтиво го осведомих, че му отстъпвам Лейни за ползване тази нощ. В края на краищата тя беше моя кучка и трябваше да ѝ наредя да отиде при него. Тази нощ Лейни бе чужда наложница, не неговата съпруга. Съмнявам се, че щеше да стои дълго без кур между краката. Само дано той да си оставеше достатъчно сили и за утре, защото бях предвидила нещо съвсем различно. Имах намерение да го използвам отново за обучението на Об, но този път друга нейна дупка щеше да се наслади на това да го поеме.

Прозях се и се опитах да се събудя достатъчно, за да приканя с твърд глас всички да се преместим в стаята за женска подготовка. Наложниците вече я бяха подготвили по начина, по който исках. Изглеждаха сериозни и вглъбени в себе си. Това не ме учуди. Всяка от тях бе изпитала това, на което щях да подложа сега Об. Никоя от тях не би искала да е на нейно място сега.

Масата бе метална, студена и тясна. От долната страна имаше здраво заварени стремена като гинекологичен стол, но бе напълно равна и по тази причина след известно време щеше да я заболи кръстът. Каишите бяха широки, кожени, с огромни катарами.

– Ще спиш тук, Об – казах любезно и с тънка усмивка. – Ако можеш да заспиш, разбира се… Лягай!

Момичето се подчини на секундата. Потръпна, когато студеният метал опари гърба ѝ. Сестрите ѝ нагласиха бързо краката ѝ в стремената и я нагласиха в исканата от мен поза. Катарамите се затваряха в бърза последователност. Ръцете опънати настрани върху две странични подложки, краката разтворени и настрани, органът напълно оголен. Почти не оставаше място, което да не е опасано от каишите. Гърдите ѝ, разбира се. Погрижих се за тях като щракнах по една малка щипка на всяко от зърната ѝ. После проверих всички каиши и доволна установих, че Об е напълно обездвижена. Дори на шията ѝ имаше дебел кожен каиш. Можеше да променя само леко движението на мускулите си, но щеше да остане в това положение до сутринта, без да може да се освободи или да попречи на изтезанието, което ѝ бях подготвила.

Нарочно опънах рамка с чаршаф по средата на тялото ѝ. Тя не виждаше нищо от това, което ставаше между краката ѝ. Сестрите ѝ мълчаливо нагласиха приспособлението и се отдръпнаха. Вагината ѝ беше подута и червена. Както от възбуда, така и от бъркалката за яйца, която я беше дисциплинирала по-рано. Разтворих срамните ѝ устни и ги защипах, опъвайки ги настрани и ги прикрепих с връзки към каишите, за да оголя химена и клитора ѝ. Знаех, че ще я заболи, но не беше нещо, което да не може да понесе. Тя извика и се задъха, но не можеше да направи нищо повече. Тялото ѝ трябваше да се нагоди към болката.

Центрирах инсталацията точно над клитора ѝ. Представляваше проста фуния с механизъм за капково изтичане на водата, заредена с няколко литра вода. Но преди това…

Ръцете ѝ бяха опънати настрани на метални подложки. Сложих си ръкавици и хванах едната ѝ ръка. Намерих вената и почистих мястото. Докато Об се паникьосваше, задържах ръката ѝ и спокойно ѝ обясних:

– Сега ще ти поставя система, за да не се обезводниш. Не искам да мърдаш, дори не смей да опъваш каишите, за да не ти причиня болка с иглата. Не е нещо, което да не съм правила преди. Можеш да ми имаш пълно доверие, че няма да те нараня, но трябва да ме оставиш да го направя. До ритуала си утре вечер няма да поемаш нито вода, нито храна, но не мога да позволя да се дехидратираш. Това решение е за твое добро. Стой мирна и ми позволи да го направя, без да издаваш звук. Разбра ли ме?

Тя кимна като обезумяла. Погледът ѝ не се отделяше от моя с молба. Потупах я успокоително по ръката и се усмихнах.

– Ех, малката, така и не се научи, че не трябва да гледаш господарката си в очите. Ти не си ми равна, малка путко. Но няма да те накажа сега. Просто ще се погрижа да не забравяш да контролираш погледа си. Антоанет! Превръзка!

Повдигнах главата ѝ и внимателно поставих черната маска на очите ѝ. Беше мека, от нежна приятна материя, достатъчно плътна, за да не пропуска никаква светлина. Изключих напълно едно от сетивата ѝ.    

– Господин Тиодор, бихте ли държали ръката на дъщеря си, сър, за да се отпусне тя и да знае, че е в сигурни ръце? Благодаря ви, сър!

Сложих ръкавици, подготвих системата и насочих иглата на абоката. Поставих го бързо и ловко. Още не бях загубила уменията си. Тя само потръпна, когато усети влизането на иглата, но въпреки тихия хленч не си позволи да се помести. Залепих абоката с лепенки и свързах системата. Включих я на бавна капка.

– Браво, кучко – постарах се да чуе задоволството в гласа ми. – А сега да се погрижим да не се подмокриш тази вечер. Не би искала да се изпуснеш и да олееш всичко, нали? Дишай дълбоко, малка путко. Ще се погрижа за теб.

Не ѝ обясних повече. До мен на колене Адриан ми поднасяше необходимото на поднос, вдигнат над главата ѝ.

Застанах между широко отворените крака на новата слугиня. Посегнах между тях със студен тампон, напоен със спирт и старателно я почистих. Ако можеше да се свие, Об би го направила. Каишите я държаха обаче напълно неподвижна.

– Не мърдай, путко – казах небрежно с лека закана. – Да не го правим по-трудно, отколкото е. Дръж ръката на татко си, скъпа. Той е до теб и ще се погрижи да не ти се случи нищо лошо. В добри ръце си.

Не поставих никакво обезболяващо. В края на краищата болката бе съвсем кратка и всъщност не беше нещо повече от по-неприятно проникване. Това бе отвор, в който никой досега не бе прониквал.

Обезчестих уретрата ѝ с твърд широк маркуч без никаква гъвкавост. Нарочно го бях избрала. Не исках да ѝ спестя нищо от усещането. Бързо и ловко го вкарах в малкия отвор и го набих с дълго плавно движение навътре, докато усетих, че стига до правилното място вътре в тялото ѝ. Пуснах малко вода със спринцовката, за да надуя балончето вътре в нея и така да предотвратя всякаква възможност катетърът да излезе. Потупах я окуражително по корема. Беше извикала и сега скимтеше от страх. Знаех, че не се преструва – наистина се беше уплашила. Но всъщност сега не би трябвало да чувства нищо там. Веднъж влязъл в нея, катетърът не причиняваше нито болка, нито дискомфорт. Свързах го с катетърната торбичка и я закачих отстрани под краката ѝ.

– Всичко свърши, свърши. Спокойно, Об, спокойно, момичето ми – галеше я баща ѝ, а пръстите ѝ под завързаната китка се впиваха в неговите. Тя проплака. Той започна да гали успокоително гърдите ѝ около твърдите щипки. – Шшт, момичето ми, шшт. Татко е при теб.

Намесих се строго, но спокойно.

– Достатъчно, путко. Не се преструвай повече. Не би трябвало да те боли нито ръката с абоката, нито да усещаш катетъра. Знаеш, че не одобрявам театралните представления! Искам да дишаш бавно и дълбоко и да се овладееш! Нямам цяла вечер да се занимавам с теб!

– Д-да, госпожо!

И тя наистина се постара да се успокои. Дадох ѝ нужното време. Преместих завесата, от която вече нямаше нужда. Очите ѝ бяха извън строя, така че тя ставаше безпредметна. Господин Тиодор гледаше с любопитство инсталацията над вагината ѝ. Сложих пръст на устните си: Тихо. Нито звук. После пуснах клапана.

Първата капка падна малко встрани. Об подскочи от силата ѝ, но не осъзна какво се случва. Преместих леко върха на фунията. Следващата попадна в горната част на клитора ѝ, беззащитно оголен от щипките, които държаха вагината ѝ разтворена. Наместих я пак само с част от милиметъра и третата капка намери целта си. По капка на секунда и половина. Сладко изтезание за невинната плът на Об.

Мисля, че ѝ трябваше прекалено много време, за да осъзнае какво се случва. Все още бе доста разтърсена от медицинските манипулации, на които я бях подложила. Макар те да бяха съвсем рутинни и на място в една болница, самият факт, че я подлагам на тях в домашна обстановка пред родителите ѝ и пред новите ѝ сестри, я беше ужасило. Тя все още ми нямаше доверие, че няма да я нараня. Нищо. Щеше да се научи. Аз знаех отговорностите си.

– Е, малка курво… Цял ден безсрамно се мокриш, когато те докоснем аз или баща ти. Ти си истинска малка мръсница, нали? Време е да получиш наказанието си, че се овлажняваш без разрешение. Това, което чувстваш е просто капка вода, която пада върху клитора ти. Нищо повече. Имаш думата ми на твоя господарка. Ще бъдеш под наблюдение през цялата нощ, така че не се безпокой. Водата няма да свърши до сутринта. Можеш да спиш, ако искаш, или пък да свършиш. Ако успееш…

Засмях се. Отлично знаех, че капките скоро щяха да я докарат до лудост, но тя едва ли щеше да успее да стигне до оргазъм. Щеше да се измъчва от пълната си неподвижност и неспособността си да се премести и щеше да търпи ударите на капките по най-нежното си място. Съмнявах се да успее и да заспи. Ако пък грешах и успееше да стигне до оргазъм, така да е. Стигнеше ли до един, нямаше да остане само един. Множествените оргазми щяха да изморят тялото и психиката ѝ и на сутринта щеше да е като желе в ръцете ми.

Разпределих смените – всяка от сестрите ѝ щеше да дежури по няколко часа, за да се грижи капката да не измества центъра си, водата да не свършва, а Об да лежи неподвижна.

– Кажете довиждане на дъщеря си, господин Тиодор. Ще се видите на сутринта.

Баща ѝ нежно погали лицето ѝ. Маската ѝ се мокреше от сълзите ѝ.

– Скъпа… не плачи, момичето ми. За твое добро е. Господарката ти знае най-добре от какво имаш нужда. Не ме засрамвай и се дръж добре. Ще се видим утре! – той се наведе над лицето ѝ, вдъхна с разширени ноздри аромата на страх, който се излъчваше от кожата ѝ и плъзна език в устата ѝ за дълбока целувка. Засмука езика ѝ, опъна долната ѝ устна и задъхан се изправи. Пенисът му стърчеше. Отново. Господин Тиодор бе готов за палави забавления със слугинята Лейни… Не беше никак зле за мъж, който минаваше средата на петдесетте.

– Приятни сънища, малката – потупах я. – Триша, скъпа, ако те отегчава хленченето ѝ, разрешавам ти да ѝ сложиш наустник.

Виковете ѝ бяха заглушени от вратата, която внимателно затворих зад нас. Пожелах приятен сън на господин Тиодор и докато се отдалечавах по коридора до ушите ми стигна възбуденият глас, с който говореше на Лейни:

– Скъпа, имам страхотна идея за тази нощ… Мисля, че отдавна не си го поемала в дупето. Знам, че никак не обичаш да го правиш, мила, но една добра клизма ще те поразшири и ще те подготви. Помолих Адриан да ми асистира… Сега падни на колене, Лейни. Не забравяй, че в този дом си само слугиня. От слугините не се очаква да стоят на краката си в присъствието на техния господар!

И той я поведе за косата към спалнята. Обърнах се пак напред и се засмях. Майка и дъщеря щяха да изкарат една доста тежка нощ.