Мормони. Част четвърта: Изпепелена

Автор: Звезда

Категории: Романтика, Анален секс, Несъгласие/Умствен контрол, Фетиш, Инцест

Не мога да кажа на никого коя съм.

Не знам коя съм.

Миналото ми болезнено наднича зад ъгъла. Твърде скоро е, мина малко повече от година. И все още всичко е твърде ярко в главата ми. Тялото ми помни с яснотата на възбудените неврони, които яростно се блъскат в мен, докато някой ден спомените не ме разкъсат на парченца колкото атоми. Ще изчезна като атомна бомба, избухнала в собствената си глава.

Не мога да се докосна до друго човешко същество. Не мога да понеса отвращението, когато разберат какво ми е било сторено. Какво съм правила. Когато ме попитат защо не съм се борила.

Никога няма да бъда с мъж.

Никога няма да имам дете.

Ще остарея, ако ми е писано, сама. Може би с куче до себе си, голямо и мудно заради артрит, който го мъчи от години. Куче от приют, захвърлено и нежелано, освен от мен. Изхабено и тъжно, останало без надежда, че ще намери своя човек.

Но първо трябва да повярвам, че имам правото да споделя живота си с друго същество – безгласно, доверчиво, което няма да знае или за което няма да има значение моето минало. Дори това да е само едно куче.

Аз съм извращение.

Аз съм беглец.

Аз съм пепел, останала от изгореното ми аз.

Гледам я. Тя не усеща погледа ми или нехае за него. Надявам се на първото. Не изглежда да го прави нарочно. Наистина не очаква да привлече нечие внимание. И не го иска, всъщност.

Изглежда различна от другите и не ми е трудно да разбера с какво.

Красива е, но не по традиционния начин. Има леко пълно тяло, женствено наляти бедра, но гърдите ѝ са малки – не несъразмерни, а просто по-малки, отколкото формите ѝ предполагат. Точно каквито харесвам.

Лицето ѝ е сърцевидно, с плътни, извити в краищата устни, очите ѝ са раздалечени над добре оформените скули. Мисля, че са зелени или пъстри, нещо такова. Не съм сигурен, защото навикът ѝ да гледа надолу не ми позволява да ги видя.

Не носи грим. Дългата ѝ светла коса не може да бъде наречена нито кестенява, нито руса. Нещо по средата. Носи я прибрана с проста дървена шнола. Елегантна в самата простота на дрехите, които облича – дънки, тениска, суитчър. Нищо марково, нищо скъпо, по дрехите няма надписи или украси.

Не слага бижута. Ушите ѝ не са пробити. Ако някога реши да носи, ще ѝ отива пръстен с едър естествен камък и широка месингова халка. Не злато, но понякога може да носи сребро. Тъмно, масивно, стабилно. Да ѝ дава опора, да вдъхва сигурност. Да изважда на показ вътрешната ѝ сила.

Крие се. От себе си, от другите. Не общува с никого. Страни. Никога не сяда в центъра сред другите, винаги в периферията, където няма струпване. Не докосва никого. И никой не я докосва, освен напълно случайно. Когато това се случи, тя се свива почти незабележимо, отдръпва се още повече в черупката си.

Старателна е. Води си бележки в курсовете, гледа право напред, следи преподавателя с поглед, без да се разсейва. Понякога рисува безкрайни спирали по ръба на тетрадката си. Бих искал да рисува по мен. Да усетя пръстите, които нежно докосват голата ми кожа – неумели, несръчни, несмели. Само с върховете на пръстите да подпали желанието у мен.

Искам да я прегърна.

Искам да излича болката ѝ.

Моля се да ми позволи да надникна в нея и да я пренапиша като ширнало се поле от бяла тетрадка, незапълнена с други думи, освен с моите нежни, тайно прошепнати трепети.

Но дали тя ще иска?

Аз знам кой съм. У мен няма илюзии, но няма и страхове.

Знам тя коя е. Каква е. И мога да опитам да събера парчетата, ако ми позволи. Защото е мила и добра, и внимателна. Наранена, макар да не знам от кого. Напомня ми на някого.

Напомня ми… на мен. Само че наместо моя бяс, у нея има мекота, ранимост и нежност, свита несръчно под тънката кожа с прозрачни вени.

Аз и тя, тя и аз. Можем да бъдем едно.

Усещам погледа му. Не е настоятелен, не е груб, просто понякога ме гледа в часовете. Разбирам, че го прави от тръпките, които тръгват нагоре по гръбнака ми и се настаняват някъде в основата на тила ми. Седи винаги на последната банка, високо над мен, малко встрани. Виждам го с периферното си зрение, ако се обърна да извадя нещо от раницата си. Висок е. Слаб, с дълга тъмна коса. Никога не го поглеждам и не знам какво е лицето му. Ръбесто, предполагам, сурово. Устни, които не са създадени за усмивка.

Защо ме гледа?

Той е единственият, който ми обръща внимание.

Отначало изпитвам страх, че може да ме заговори. Когато минават седмици и семестърът почти се е изтърколил, започвам леко да се дразня. В мен се настанява очакване, което ми е напълно непознато. Искам да ме заговори. Искам да видя лицето му.

Започвам да чакам часовете по история и психология, защото и двамата ходим на тях. Копнея да го видя и той всеки път е на мястото си, без изключение, преди мен. Въздъхвам с облекчение. Някак той е станал част от живота ми, без да сме разменили и дума.

Аз знам защо съм в тези часовете по история и психология – изучавам човешката природа, търся причините. Психически, емоционални. Търся повтарящия се модел в историята ни, който недвусмислено доказва, че човешките същества са способни на огромна болка – да я изпитват, но преди всичко да се наслаждават да я причиняват. Властта е опиат, който сваля задръжките, оголва същността. Съседът, учителят, уличният метач стават зверове, когато моралната спирачка у тях е дефектира в извънредни ситуации каквито са всички военни конфликти например. Свалянето на личната отговорност, когато следваш нечии заповеди (или наслоени от детството модели), е друг модел за сваляне на задръжките, който води до опасни, непредсказуеми зверства. Холокостът е еманация, висша форма на проявление на тази разюзданост на нравите, на развилнелите се низки страсти. На нас, несъвършените човешки същества ни е присъщо желанието да контролираш, да причиняваш болка, дори да убиваш. Нужен е съвсем елементарен подтик и хората се превръщат в зверове. А уроците на миналото забравяме с обидна лекота, когато живите носители на паметта ни се върнат в пръстта.

Трябва да познаваш историята, да преобърнеш себе си с хастара навън, да се постараеш да опознаеш добре дълбините на задръжките, скритите ти желания и страховете, за да бъдеш свободен. Когато основанията за моралност отпаднат, а това неминуемо се случва с всеки от нас в някакъв момент, свободата е в самопознанието и в готовността да дадеш отпор – да не позволиш на чудовището, което обитава ума ти, да излезе да вилнее и да причинява болка.

Власт.

Болката е власт, а властта е опиат.

Познавам добре болката. Подчинявала съм се, изпитвала съм границите ѝ. Никога не бих причинила болка на друго човешко същество. Не нарочно.

Никога не съм я причинявала.

Дълбоко в себе си обаче се познавам по-добре. Вероятно днес бих отвърнала и бих захапала със злоба, ако имам възможност да се отбранявам, да се боря. Миналото, обаче, е минало за това, защото не може да бъде върнато.

Видя ме. За първи път ме забеляза. Обърна се да си вземе химикал от раницата, овесена на стола и ме погледна. Само за миг погледът ѝ обходи лицето ми, но се стъписа, когато срещна очите ми и бързо се извърна. Ръката ѝ върху листа потрепери, тя я сви в юмрук и я скри под дървената банка.

Кафенето бе пълно както бе обичайно по това време на деня. Обслужвах моите маси и сновях с кана кафе между тях, когато не носех тежките подноси. Беше трудна работа, защото ме излагаше на показ, но бе работата, която плаща образованието ми. В кафенето на кампуса влизаха предимно студенти и преподаватели и рядко външни посетители. Имах късмет, че не ми обръщаха внимание. Нещо в поведението ми ги отблъскваше, караше ги да са внимателни с мен и те ме избягваха, сякаш за да не им се налага да прекрояват реалността си покрай мен. Бях напълно доволна от това положение, докато той не влезе.

Забелязах го моментално, защото стърчеше над другите. Не беше прегърбен като повечето високи хора, носеше тялото си свободно, почти изящно, като танцьор, но без присъщата на балетистите превзетост. Косата му наистина бе дълга, но само до раменете. Не я връзваше. Под ръкавите надолу към китките се виеха плътни татуировки, ръцете му изглеждаха черти отдалеч. На ухото му блестеше обеца. Изглеждаше леко страховит, мрачен, но бе привлекателен по някакъв особен начин и не един женски поглед се задържа върху него. Очите му ме плениха за миг и се плъзнаха настрана.

Свободна бе само една от моите маси до прозореца. Шумна двойка току-що я бе освободила, оставяйки огромно количество празни чинии, свидетелстващи за апетита им на спортисти. И той (може би трябва да го назовавам в ума си с главна буква) седна точно там. Разбира се.

Ръцете ѝ треперят, докато събира чиниите и почиства масата.

Поздрави ме тихо, на бузите ѝ цъфнаха ярки червени петна. Не бях виждал момиче да се изчервява, откакто в седми клас Тина Уилямс изгуби бас и ме целуна пред всички в междучасието.

Само това, че тя упорито гледа в ръцете си, ми позволява да прикрия собственото си състояние на объркване, привличане и… копнеж.

Поръча си обяд и благодари учтиво, когато му го донесох. Имаше нисък, сексапилен глас с дълбоки продрани нотки. Такъв глас вибрира през костите ти, минава през теб и обсебва мислите с откраднати фантазии за многократни оргазми.

Не знам как не изтървах таблите, докато в следващия час се опитвах, безуспешно, да се събера в стегнат юмрук и да си върша работата.

Остана и след като се нахрани. Извади учебник и тетрадки и се зарови да учи. Два часа по-късно стана тихо и си тръгна, оставяйки бакшиш на масата.

Разочарованието се надигна в мен.

Щеше ми се да ѝ кажа нещо повече, но не знаех какво. Не знаех как.

Вече десетина дни (точно дванайсет, кого заблуждавам – бях ги броила), той учеше в следобедното спокойствие на някоя от моите маси. Стараех се да не го безпокоя и тихо отсервирах около него. Загледах се неволно в ръцете му, оголени от късите ръкави на тениската на популярна рок група. Зачудих се какво означават тези мрачни, ужасяващи създания, които бе избрал да бъдат част от живота му, запечатани с тъмното мастило на иначе красивите му ръце с дълги като на пианист пръсти, създадени да докосват и обичат. За миг ми се мярна образ, смущаващ и огнен, за тези пръсти, потънали в мен.

– Казвам се Марк. Не съм опасен. Татуировките… Знам, че изглеждат страшни. Те са спомен за човек, когото обичах. Тя умря. Беше ми сестра. Но не съм опасен. Наистина не съм.

Тихият му глас бе доловим само за мен. Подскочих цялата и съборих шумно една солница. Това бяха първите отправени към мен думи, които не бяха свързани с поръчка за храна.

„Не съм опасен“.

Повярвах му.

Може да съм глупачка, но му повярвах.

Или още не бе открил своите граници, отвъд които задръжките му падаха и се превръща в чудовище.

– Извинявай. Не исках да те стряскам. Просто… искам да знаеш, че идвам тук… заради теб.

Не ме покани на среща. Помоли ме да изпия едно кафе с него и като плъзнах поглед по празното заведение, за своя изненада се съгласих. Помълчахме. Беше неловко заради всички неизречени думи и смисъла, който се разтвори и изтля до простата утайка от кафе на дъното на чашите.

Следващият път говорихме за история – предимно той, докато не засегнахме темата за насилието. Тогава – предимно аз. Не се изненадах, че разбира теорията ми за задръжките и подтиците. Изглежда като човек, който познава своите граници и ги е пресичал. Самоконтрол като неговия бе неестествен. Навяваше ми мисли за буря, уловена в прост стъклен буркан с тънки стени. Да бъде спокоен и овладян бе съзнателен избор.

Понякога го поглеждам, без да се крия. Очите му са винаги в мен. Спокойни са, успокояващи. Тъмни са, почти черни. Не се усмихва, но ме слуша. Сякаш това, което казвам, е важно. Сякаш аз съм важна.

Изпрати ме до общежитието, ръцете му през цялото време бяха дълбоко в джобовете.

Прибрах свитите си в юмруци ръце в джобовете. За да не се пресегна да я докосна и да я уплаша неволно.

Стана ни навик да учим заедно в почивните ми дни. Голям разклонен ясен с дебел дънер ни приютяваше.

Облягаме се на него. Не се докосваме. Ръцете ни се търсят уж случайно, но никога не се намират в стръковете трева.

Няколко вечери я чакам да приключи в заведението и я изпращам. Разхождаме се по алеите в парка, понякога мълчим, понякога си говорим някакви неща за колежа, за отбора по лека атлетика и за клуба по шах. Говорим за книги – вкусът ни е различен, допълва се. Питам я как е минал денят ѝ, тя се усмихва срамежливо. Просто добре, както всеки път. Докоснах ръката ѝ веднъж, а тя не се отдръпна. Замълча насред дума, а после доверчиво пъхна пръсти в моите. Мисля, че и тя го усеща. Привличането. Изглеждаше замаяна и леко объркана, когато я оставих пред вратата. Изчаках лампите да светнат в стаята ѝ, преди да си тръгна.

Бях я докоснал. Част от мен никога нямаше да бъде същата. И не, тази част не бе между краката ми.

Днес ме докосна пак. Отметна леко косата, която вятърът запращаше в очите ми. После остана заплетен в кичура до устните ми и бавно, много бавно впери потъмнял поглед в очите ми. Чаках да ме целуне, исках го. Но Марк върши нещата бавно и внимателно, сякаш съм от порцелан. Харесва ми, макар точно днес да изпитвам нетърпение, защото е неговият начин да ни даде време – и на двамата. Да свикнем, да се опознаем. Да спра да се притеснявам какво се очаква от мен и просто да бъда себе си. Мисля, че той разбира задръжките и страховете ми, затова е предпазлив. Притеснява се да не ме стресне, а това значи… какво? Грижа го е за мен. Заспивам с тази мисъл, сгрята отвътре.

Сънувах я. Бяхме голи в моето тясно легло, но не помня нищо от тялото ѝ, макар да съм си го представял толкова пъти. Само спомен за допир, пламналата ми кожа, намачканите под нас чаршафи, светът зад затворените ми клепачи избухва в оргазъм.

Не е чудно, че се събудих омокрен в собствената си същност.

Сънувах.

Майка ми и другата съпруга на баща ми ме държат неподвижна в широко разкрачена поза с вдигнати и леко свити нагоре крака, която оголва двата ми отвора. Баща ми е на колене между бедрата ми, лицето му е зачервено и покрито с капки пот от напрежение. Зная, знаят го и те, че това, което се кани да ми стори, е недопустимо дори в нашия свят, отредил за жената живот в сексуално подчинение и болка.

Нямаше да ме дефлорира, защото това няма как да остане скрито. Гали ме между краката, а аз не се съпротивлявам, защото очите на майка ми ме приковават да не мърдам. Те са студени, безизразни, далечни. Държи ме разтворена и покорна и аз се предавам, преди още да усетя размазването на вазелина по тесния ми отвор и пениса на баща ми, който влиза в мен и ме разкъсва, а аз крещя и се опитвам… опитвам се да не мърдам, защото може би, може би така ще свърши по-бързо. Той хапе гърдите ми, зъбите му оставят следи. Мачка ме с потните си длани, подпъхва ги под мен и ме наглася към тялото си, вече няма нужда жените да ме държат, той е в мен, движи се, тласка, боли, кървя ли?, вкарва го още навътре, сякаш няма край, горещ е, твърд, безмилостно се шибат в дупето ми топките му, пълни до пръсване, аз съм разцепена на две, никога няма да съм цяла отново, краката ми са на неговите рамене, забързва се, натиска ме към леглото с тежестта си, забива се пак, и пак, и пак, нещо топло и влажно ме изпълва, спермата му е в мен, белязана съм, никога няма да съм цяла отново, той ръмжи и се празни, устните му се опират в моите, разтварят ги и езикът му ме изнасилва, а очите, очите на майка ми ме гледат студени и мъртви…

Събудих се в собствената си пот с една-едничка мисъл в главата си.

Трябва да му кажа. Дори това да означава да ме погледне, сякаш съм… изчадие.

– Почина от свръхдоза.

Дълго мълча, преди да продължи. Накрая ръката му беше в моята и никой не усети кога се е вкопчил в мен. Кокалчетата му бяха побелели.

– Беше преди няколко години. После имах… период на бунт, да кажем. Безразборен секс, насилие, за кратко се опитах да намеря забрава в наркотиците, но не ми беше достатъчно. Не се самонаказвах достатъчно. Вината беше моя. Оставих я на партито, въпреки че беше с ония наркоманчета, вместо да я прибера. Исках да остана сам с едно момиче, беше ми обещала да… – хвърли ми кос поглед – … да ми духа в колата. Надявах се и на повече. Имах бутилка с алкохол, презервативи, дори няколко кърпи бях сложил отзад, нали разбираш, да се избършем… после. А през това време сестричката ми е умирала от свръхдоза. Ония градове я бяха оставили да се дави за въздух, бяха се уплашили и избягали, без да се обадят за линейка. Опитала се да повърне, да диша, по шията ѝ имаше дълбоки следи от ноктите ѝ. Не мога да си го простя. Не мога.

Но вече се научих да живея с това.

Намерих колелетата и един по един ги потроших. Хванаха ме. Бях непълнолетен, затова ме сложиха на изпитателен срок. Досието ми беше засекретено, когато навърших осемнайсет. Сега съм чист, но винаги ще нося вината си като петно под кожата ми, което не мога да изтрия.

– Не си виновен ти. Не си виновен ти, Марк.

– Виновен бях. Продължих нататък, когато единственото, за което ме биваше, бе да мразя и да наранявам. Когато разбрах какво причинявам на родителите си, си тръгнах. Не се обърнах. Сега съм това, което виждаш. Нищо повече. И нищо по-малко.

Оброни глава срещу моята, челата ни се допряха.

Не знам откъде да започна. Затова решавам, че няма значение. Бързам да се оголя пред него, за да съкратя агонията.

– На деветнайсет съм, като теб. Бягам от година, макар че… мисля, че никой не ме търси. Идвам от семейство на мормони. Там правото на избор е категорично – или си част от общността, или не си. Никой не те спира да си тръгнеш, но не можеш и да се върнеш. Отписват те. Край.

Замълчах, събирайки сили да продължа.

– Аз бях… Изнасилваха ме. Правеха с тялото ми ужасни неща. Връзваха ме, удряха ме, наказваха ме и ме дресираха като животно. Всеки мъж можеше да ме има със съгласието на родителите и на цялото ни общество. Очакваше се от мен да съм покорна. И аз търпях, защото не познавах друг свят. Живот като на майка ми. Като на сестрите ми, изпратени да служат като сексуални наложници на много по-възрастни от тях мъже. Ритуали, в които пасторът може да ме има, лекарски прегледи, в които ме връзват, пъхат разни предмети в дупето ми, карат ме да ги обслужвам с уста, навират пенисите си в мен, свършват в ануса ми и после ме карат да ги почиствам с уста. Парадоксално е, че съм девствена, а в същото време знам повече за тъмната страна на секса, за болката и насилването, отколкото мнозина други, по-опитни и по-възрастни от мен жени. В света, в реалния свят искам да кажа, това, което съм преживяла, е мръсно и отвратително. Аз съм омърсена. Аз съм извращение.

– Не си извращение. Не си виновна за това, което са правили с теб.

– Виновна съм. Никога не се възпротивих. Не потърсих помощ.

– Но си избягала. И това е достатъчно. Избягала си! Погледни ме, Кейла, избягала си. Не носиш вина за престъпленията на другите. Ти си чиста, чуваш ли ме. Чиста си!

Очаквах да видя потрес и отвращение, очаквах да се отдръпне от мен.

Марк ме гледаше с прекършваща нежност. Рухнах в ръцете му заради простичката и искрено изразена подкрепа и за първи път от години си позволих да изплача на глас болката и страховете си. Изревах унижението и срама си, докато не почувствах, че олеквам от вината и самоотвращението, които чувствах като товар от твърде дълго време.

Плаках много. Не знам колко време. Спрях едва когато умората ме натисна и безсилна се отпуснах в ръцете на Марк, които топло ме обгърнаха. Почувствах се пречистена. За пръв път отново чиста.

– Малко е разхвърляно, извинявай.

Стаята му не беше толкова разхвърляна, колкото си мислеше. На пода в един ъгъл имаше гирички, хавлията от последния му душ бе просната на парното, но като изключим купчините книги, листи и рисунки по всички повърхности и неразборията от измачкани чаршафи на леглото, бе чисто и приветливо. Обитавано. Миришеше приятно на него – на сапун, на нещо свежо, на автършейв. В стаята беше малко студено, радиаторът не топлеше достатъчно.

Нямаше къде да седна, освен на стола до бюрото или… на леглото.

Марк видя боязливия ми поглед и нежна усмивка повдигна ъгълчето на устата му и се отрази в очите му.

– Може ли… може ли да не се събличам? – изтърсих глупаво, имайки предвид връхната си дреха, но цялата се изчервих от неволното двусмислие. Усмивката на Марк премина в искрен смях. За първи път се смееше. С цяло гърло. Засмях се и аз. Безгрижният ми смях звънна, преплете се в неговия, ръцете ни се докоснаха. Марк се наведе към мен, взе лицето ми в шепи и ме целуна, все още с усмивка, танцуваща в крайчеца на устните му.

Възпламених се. Беше топъл и твърд срещу мен. Обхвана долната ми устна, леко я захапа и когато ахнах от усещането, гмурна езика си в мен. Беше като пропадане. Задъхах се, подпрях се на гърдите му и усетих мускулите под тениската. Беше привидно слаб, но стегнат. Силен.

„Не спирай“, молеше се глас в главата ми.

Озовахме се на леглото на неговите чаршафи със слаб мирис на пот и мускус и той ме галеше през дрехите, без да посегне да ги надигне или свали. Продължи да ме целува – по очите, бузите, по врата, нежно прокара език по пламналата ми кожа навсякъде, където устните му сякаш ме опитваха на вкус. Той също се задъхваше, но не правеше нищо повече от това да ме прегръща, да гали полека лицето ми и да ме целува. Кракът ми попадна между бедрата му и едва чута въздишка се отрони от него, когато неволно се отърках в ерекцията, която опъваше дънките му отпред. Смутено понечих да се отместя, но Марк ме спря. Хвана бедрото ми, плъзна ръка от външната страна и го прехвърли на ханша си. Другият ми крак бе между неговите. Сплехме се, сякаш никога няма да се разделим. Пламнах навсякъде, изпотих се

между краката, главата ми бучеше без капка мисъл, бях цялата само желание. Исках да го докосна и аз.

Марк неволно изсъска, когато прокарах в произволни спирали възглавничките на пръстите си, само връхчетата, по голата татуирана кожа на ръцете му нагоре до късия ръкав на тениската. Стегна се, когато понечих да оголя корема му.

– Да спра ли? – попитах пресипнало.

– Това не трябва ли аз да те питам? – засмя се той във врата ми, докато езикът му чертаеше пътечка към ухото ми. Духна нежно и аз настръхнах от усещането.

– Питай тогава.

– Искаш ли да… продължиш?

Въздъхнах с удоволствие.

– Вдигни си ръцете.

Остави се да съблека тениската през главата му, като само леко се надигна, за да ми помогне.

Мускулите на корема му бяха твърди, кожата му бе топла и приятна на допир и обсипана със ситни косъмчета, които се свиваха в тясна пътечка към кръста му и изчезваха под колана на дънките.

Погалих го несмело и почувствах как се стяга под пръстите ми. Остави ме да изследвам гърдите и зърната му, да плъзна ръка в ямката на врата му и само изви глава назад, когато се престраших да опитам как е на вкус на това място. Ахнах и стонът ми се вплете в неговия, когато езикът ми за първи път докосна кожата на тялото му и усетих соления му вкус в устата си. Ямката пулсираше с ритъма на сърцето му.

Бяхме се излегнали настрани и нито аз, нито той правехме опит да обкрачим другия и да доминираме над него. В любовната игра на езиците ни, в плахите ни докосвания имаше повече еротика, отколкото в голите тела на опитни любовници, слети в пълноценен акт.

Плъзнах ръка отстрани по ребрата му, а устните ми се спряха на едно от зърната му.

Марк се присви и се засмя.

– Гъдел ли те е?

– Просто е много чувствително, любов. Мисля, че тялото ми не успява да разпознае удоволствието и мисли, че си играеш с него.

– Така ли си мисли тялото ти? Хмм…

Захапах го леко, докато смехът му заглъхна и се превърна в дълбок стон.

– Кажи на тялото си… ох, няма значение!

– Харесвам тази част тук – тя срамежливо прокара пръсти по ханша ми над смъкналия се колан на джинсите ми, – точно тук. Тези изпъкнали кости отстрани на таза ти. Трапчинките на мускулите, които започват от тук – докосна ме – и стигат… до тук.

Ръката ѝ спря на сантиметри във въздуха над подутината между краката ми, после се дръпна. Засрами се и скри лице на гърдите ми. Светлата ѝ кожа приятно контрастираше с моя смугъл тен. Вдигнах ръката ѝ и целунах пръстите ѝ един по един, докато я гледах в очите. Имаше светлокафяви ириси с пръски жълто и зелено, почти като котешки. Потъмняваха, когато я целувах.

Бяхме пламнали от желание, а аз бях твърд до безбожие. Но този първи път беше само за нея и нямах намерение да бързам. Оставих я да ме докосва и опознава, да вкусва тялото ми и да спре, когато (и ако) поиска.

Не пожела.

На свой ред тръгнах на опознавателна мисия по тялото ѝ, картотекирайки женствените ѝ извивки. Докосвах я бавно, полека, с надежда, която не осъзнавах откъде извира. Докосвах я през дрехите, за да ѝ дам възможност сама да реши кога да ги свали. Целувах я. Вкусвах чистия ѝ мирис, косите ѝ се пилееха по моята възглавница и оставяха аромата си там като интимен печат за собственост.

Когато на свой ред я погалих по оголената кожа отстрани на корема ѝ, тя се изви и извика, сграбчи ръката ми и смело, нетърпеливо и категорично я плъзна между бедрата си. Погалих я там през плътната материя на нейните джинси.

Дишаше тежко, накъсано. Стисна ме с бедра и задвижи таза си срещу мен. Ръката ми нацели ритъм, стар като света, и затърках силно и бързо клитора ѝ през бельото и джинсите, за да свърши. Тя се извиваше до мен със стиснали ръката ми колене и стенеше тихо. Усетих момента на кулминацията ѝ. Тя изви гръб, застина напрегната и миг след това избухна в неконтролируеми спазми. Разтресе се цялата. После се отпусна по гръб, краката ѝ се отвориха и освободиха ръката ми от топлия ѝ затвор.

Наместих се до нея, подпрян на лакът, за да ѝ дам пространство в тясното ми легло. Очите ѝ бяха затворени, лицето ѝ блестеше зачервено. Дишаше тежко, а капчици пот бяха избили над горната ѝ устна и около слепоочията, където косата ѝ лепнеше.

Почувствах се добре. Не – почувствах се върховно. Бях я докарал до оргазъм, без дори да съблека дрехите ѝ. Тя беше толкова нежна и чувствена, оставяше се в ръцете ми с пълно, с нищо заслужено от мен, доверие. Моя отговорност бе да го оправдая.

Отворих очи и го потърсих с поглед. Марк ми се усмихваше с нещо, което недвусмислено разпознах като мъжко задоволство. Беше ме докарал до ръба и отвъд него само с пръсти, и то без да се докосва до голата ми кожа.

Когато дишането ми малко се успокои, го прегърнах и кръстосах ръце на тила му. Целунахме се нежно, по-освободено. Езиците ни се преплетоха. Без да отмествам поглед от него, се надигнах и свалих блузката си. Посегнах към копчето на джинсите, но той ме спря.

– Нека аз. Моля те.

Отпуснах се пак назад и го оставих да ме разсъблече по бельо. Притеснявах се малко как ще възприеме голотата на тялото ми – не бях слаба и бях далеч от наложилия се женски идеал. Въпреки закръглените си форми нямах и късмета да съм надарена отпред. Имах пълни бедра и дори целулит на дупето, но Марк реагира на разсъблечената ми плът, сякаш съм го ударила в корема. Спря да диша за миг, после се засмя на собствената си реакция и поклати глава.

– Съвършена!

Е, чак пък толкоз…

– Може ли? – попита ме почти благоговейно и посочи сутиена ми.

Кимнах, леко изчервена от неговата реакция. Струваше ми се леко пресилена, незаслужена. Протегнах се обаче като котка до него с доволно мъркане на обожавана жена.

Прегърна ме в леглото и ме обърна с лице към себе си, докато галеше с езика си устата ми отвътре. Ръката му се плъзна отзад и намери закопчалката на гърба ми. Откопча ме умело и за миг се отдадох на неприятната мисъл колко ли момичета е разсъбличал преди мен, за да е така обигран. Отказах да мисля за това и да развалям момента, защото исках да се съсредоточа върху топлата уста, която обхвана зърното на едната ми гърда и нежно го засмука. Усещането изпрати тръпки по гръбнака ми и се оставих на приятната стимулация. Галеше ме полека, без да ме сграбчва за гърдите. Обхвана ги в шепи и въздъхна от такова неподправено удоволствие, докато пръстите му разтриваха, а устата ме смучеше, че очите ми неволно се насълзиха.

– Ей, ей, стига, недей… Какво има? Да спра ли? – паниката му бе почти като живо същество.

Яростно поклатих глава.

– Не, не.

Пресегнах се смело между нас и разкопчах колана на неговите дънки. Той се изви и ги смъкна донякъде, но аз настоях и ги издърпах през краката му. Хвърлих ги на пода при моите, а като се върнах в прегръдката му, вече имах план. Зацелувах го и докато устните му бяха заети, пъхнах ръка в боксерките му и обхванах члена му. Беше набъбнал и горещ, а също и много твърд. За момент застинах, за да сравня усещането, помислих, че спомените ще се завърнат. Но с Марк беше различно. Неговата плът не изискваше, не контролираше, не ми причиняваше болка, не влизаше насила. Пенисът му беше просто част от него и да се остави в ръцете ми беше същата проява на доверие от негова страна, каквато бе за мен да се съблека пред него. Той също се

оголваше пред мен и като всеки човек изпитваше страх да не бъде отхвърлен, да не бъде подигран, да не бъде използван. Беше просто самият той, или онази част от него, която го правеше мъж. Затова продължих да го галя нежно като се наслаждавах на реакцията му.

Извадих члена му и нежно издърпах кожичката на главичката надолу, за да оголя главата. Беше красив. Дълъг, без да е дебел, с нежен розов цвят, по-светъл от тена на кожата му по останалата част на тялото на Марк. Имаше едва забележими синкави вени, които минаваха по цялата му дължина. Беше се обезкосмил за мен. Обхванах приятно гладката кожа на ствола му. Беше изправен и твърд, сочеше право нагоре към корема му. Поколебах се само за миг, после се наведох и поех главата на члена му в устата си. Само донякъде, за да опитам вкуса му. Дори между краката му усещах неподправената миризма, която вече бях свикнала да свързвам с него. Аромат на сапун, а също и малко на пот и на мускус.

Той бе като застинал от момента, в който го докоснах, и вместо да се отпусне назад или да сложи ръка зад тила ми да направлява движенията ми, се беше подпрял на лакти и ме гледаше с неразгадаемо изражение, докато дишането му се учестяваше под пръстите и устните ми, обвити около члена му.

– Да спра ли? – попитах шеговито и се засмях с глас на престорения му стон.

За миг улови кичур от косата ми, после отпусна ръка.

– Докарваш ме до лудост, любов. Ти искаш ли… да спреш?

Не исках.

Вкусвах го и го докосвах по начин, по който не бях докосвала друг. Ако някъде в някое забутано ъгълче на ума ми бе останала и капка съмнение, когато свалих боксерките надолу по дългите му крака, а мъжът под мен се раздвижи неловко и се отдръпна малко преди оргазма си, съмнението изчезна. Знаех къде и с кого съм и бях сигурна, че не искам да бъда другаде.

Изритах бельото си и я спрях. Ако продължеше, нямаше да успея да се контролирам и щях да изригна. Не бях правил секс и не бях мастурбирал, откакто я срещнах. Сякаш се пазех за нея и това бе наивно и твърде сладникаво, за да не прокълна тъпата си глава, заради която си патех в момента, напрегнат до пръсване и на ръба на изпразването.

Плъзнах пръст под ръбчето, после преднамерено бавно свалих бикините ѝ с цвят на розови листенца и открих голотата на вагината ѝ. Беше нежна, без косъмчета, с красиви, леко набъбнали срамни устни. Погледнах я сякаш за разрешение, което сведените ѝ клепачи ми дадоха безапелационно, и леко прокарах пръст по цепката ѝ. Кейла се изви в съвършена дъга и сякаш спря да диша за момент. Пръстът ми потъна с лекота в гостоприемната влага. Разтворих я леко и я разкрих пред себе си. Коленичих пред този олтар на пълната женственост и себеотдаване. Близнах я лекичко, после по-смело, и вкарах втвърдения си език навътре. Загалих клитора ѝ, после го засмуках. Езикът ми се завъртя около него, започнах да го дразня. А моето момиче дишаше като на състезание, докато ръцете ѝ ровеха в косата ми и ме притискаха към същността ѝ. Клиторът ѝ набъбна, тя застена на пресекулки. Пъхнах пръст в нея, който опря в химена ѝ. Дупето ѝ се въртеше под мен, затова плъзнах ръцете си отдолу по нежните полукълба и я надигнах към устните си, за да отпия.

Оргазмът ѝ ме заля съвсем буквално. Празнеше се дълбоко и мощно, като мъж. Вагината ѝ се отвори пред мен и тя дълго се извива и вика, напълно освободена, докато я държах в ръцете си и леко я погалвах с език, когато се отпуснеше на чаршафите преди поредния спазъм да я залее. Не бях виждал момиче, което да свършва така неконтролируемо. И макар че не се изпразних заедно с нея, се почувствах като победител.

Настаних се леко между краката ѝ, подпрян на пети. Придърпах я, за да отпусне удобно бедрата си върху моите и насочих пениса си към нейния мамещ, все още пулсиращ отвор. Вкарах го леко, само върха. Тя се стегна и сянка на страх премина в очите ѝ. Наведох се, без да влизам навътре в нея и сплетох пръстите на ръцете си с нейните. Само с полюшващи се движения на бедрата си загалих стените на топлата ѝ тясна пещера и после натиснах до еластичната ѝ преграда.

– Да спра ли?

Откъде дойде това? Не мисля, че бих могъл да спра, дори и да исках. Още докато го казвах и вече се изтеглях назад за тласъка, който щеше да я отвори.

Тя поклати глава, но виждах, че още се страхува. Не от мен, а от това, което следваше.

– Съжалявам, че… няма как да го направя така, че да не те заболи…

Тласнах и влязох почти до дъно.

Тя извика под мен, ръцете ѝ безсилно се опряха в гърдите ми, за да ме отблъснат. Само за миг. Или два. Застинахме. После тя се отпусна, пое си дъх под устните ми и отговори на целувката ми с отчаяно желание.

Отдръпнах се и излязох малко, колкото да видя кръвта по пениса си.

– Не спирай. Марк!

Върнах се в нея, докъдето ми позволяваше да потъна. Беше малка и тясна, с кадифени стегнати стени, които плътно ме обгръщаха. Не можех да се плъзна до края – беше по-малка там долу, отколкото очаквах. Въпреки че бе напълно възбудена, тялото ѝ не бе достатъчно отпуснато, за да ме поеме до край. Или може би не беше достатъчно дълбока, затова се налагаше да свикна да контролирам тласъците си. Не исках да я боли.

Отначало бях бавен и внимателен, влизах докъдето ми позволяваше, а после излизах почти напълно от нея преди следващото ми движение напред. В един момент обаче Кейла изпъшка нетърпеливо под мен и се повдигна да ме пресрещне. Натисна се към мен, после нагодихме ритъма си и едновременно засилихме движенията си, спогодихме се за тяхната сила, докато леглото ми жалостиво проскърцваше под силните ни тласъци. Бях готов да свърша, когато се сетих, че съм без презерватив. Не биваше да се излея в нея, а не можех и да спра. Затова се подпрях от двете страни на главата ѝ, затворих очи и се съсредоточих в движенията на таза си, докато най-накрая усетих как Кейла ме стиска с вътрешните си мускули и свършва възхитително върху члена ми, викайки името ми с пълно гърло.

От съседната стая се чуха аплодисменти и съквартирантите ми със силни освиркания и тропане по стената приветстваха бурния ѝ оргазъм. Засмях се на смущението ѝ през бучащата в главата ми кръв.

Облизах капчица пот от горната ѝ устна и я оставих да изцеди и последния трепет на тялото си върху твърдия ми пенис, а после, когато се отпусна безсилна, направих само още няколко движения в нея и като излязох от топлата ѝ утроба, започнах да се празня на корема ѝ с дълги гъсти откоси. Държах се в ръка и почти грубо изпомпвах съдържанието на тестисите си.

Кейла задържа очите ми със своите, обра част от семето ми и осмука пръста си с доволна въздишка на задоволена жена. Не вярвах, че в топките ми бе останало нещо, но тази възбуждаща гледка отвъд всякаква логика ми докара нов дълбок пристъп и сякаш безкраен оргазъм, преди да рухна с ръмжене върху тялото ѝ, забравил дори собственото си име.

Потта ни се сля, когато Марк се отпусна върху мен. Косата му приятно ме гъделичкаше. Небрежно загалих гърба му, а играта на мускулите ме предупреди, когато реши да се измести. За кратко почувствах загуба, сякаш нещо ми беше отнето, но само за миг. Марк вече ме завиваше, плъзнал една ръка под главата ми и нежно ме придърпа с гръб към себе си в топлината на силното си тяло.

– Спи, любов, спи.

Клепачите ми се затвориха и аз се отпуснах в прегръдката му.

За първи път от години заспах дълбок сън без сънища, прокъсвани от мрачните паяжини на миналото.

GD Star Rating
loading...
Мормони. Част четвърта: Изпепелена, 4.9 out of 5 based on 10 ratings