Безплатни Секс Разкази, безплатни еротични истории

Автор: Звезда

Категории: Анален секс, Би/Гей/Лесбийки, Домакини/Съпруги, Екстремни, Инцест, Несъгласие/Умствен контрол, Фетиш

Предупреждение: в поредицата има прояви на унижение, насилие, инцест, медицински фетиш и екстремни сексуални практики. Не четете, ако това ви отвращава и не правите разлика между фикция и реалност. Не приемам тези практики за нормални вън от разказите, освен като ролева сексуална игра с доброволно участие на страните в нея.  

Не бързах да се прибера. Сърцето ми се беше свило на топка в гърдите ми, сякаш направено от глеч – лепкаво, неподатливо, почти без пулс. Умирах бавно. Денят се прецака още от сутринта, когато мама избра да ми сложи един от най-големите плъгове, въпреки че я помолих да не го прави, защото съм в цикъл и изпитвам достатъчно болка и дискомфорт. Носех плъговете два-три пъти в седмицата по пет до десет часа, за да не се свия и да не ме боли, ако някой мъж ме пожелае отзад. Трябваше да бъда подготвена анално, защото само след две седмици предстоеше Изборът и тъй като той съвпадаше с рождения ми ден, щях да бъда изпратена още същия ден да служа в дома на избрания ми от мъжката общност господар. Нямаше да получа дори малка отсрочка. Повечето момичета разбираха при кого ще бъдат разпределени седмици, а понякога и месеци преди да навършат необходимата възраст и имаха време да свикнат с идеята, да проучат бъдещия си господар и да се подготвят да му служат по най-добрия начин.

За съжаление, пастор Ейнджъл сложи край на тази възможност. Не и в нашата енория, не. Всички момичета, които навършваха осемнайсет през съответния месец, бяха длъжни да се явят на Избора. Как ни подбираха за мъжете – това не знаех. Мама замълча и не ми каза нищо повече за този ритуал, а и да беше ми казала, пак щеше да е различен от моя. В света на пастор Ейнджъл много неща бяха различни. Вкъщи се шепнеше многозначително, че времето може да се раздели съвсем спокойно на П.П.Е и С.П.Е. Преди пастор Ейнджъл и след пастор Ейнджъл… толкова се бяха изменили порядките. Жените повече от всякога нямахме право на глас. Държаха ме така строго, че на моменти се чувствах като в затвор, въпреки че по природа съм послушна и изпълнителна. Аз съм наистина добро момиче. Не съм си позволила да направя каквото и да било, ако то предварително не ми е разрешено. Здрава съм, силна съм, спортувам и поддържам форма, която да задоволи бъдещия ми господар. Тялото ми има нужди, които не мога да пренебрегна с лека ръка, но аз винаги изчаквам и стигам до оргазъм само под наблюдение. Не се докосвам без разрешение, потискам чувствената си природа и съблюдавам моралното поведение на добра мормонка. Обичам Бог и не искам да го наскърбявам. Служа и се подчинявам на поискване.  

В цикъл съм и гърдите ми тежат и ме болят ужасно, сякаш имам два камъка, които неумолимо растат под кожата ми и я опъват безжалостно. Коремът ми се свива болезнено, кръвта е обилна и се налага да сменям тампоните през час или най-много два. Твърде малки са, за да вършат истинска работа, но никое момиче няма право да ползва други, за да не наруши химена си. За всеки случай поставям и превръзка на бельото си – тъничка, почти незабележима. Тя ми дава чувство за сигурност, когато се изправя след дългия учебен час и усетя как кръвта внезапно потича освободена. Тичам до тоалетната на втория етаж и бързо подменям тампоните между часовете, но страхът да не се нацапам остава. Аз съм нечиста и трябва да скрия срама си от учителите. По униформата ми не трябва да има и петънце, което да ме издава. Лицето ми не показва нищо от болката, която изпитвам, само от време на време примигвам при поредния спазъм.

Господин Валенти е учителят ни по математика. Всички го ненавиждаме – не само заради предмета, който води и който е същинско мъчение, но и заради неговата грубост. За разлика от повечето от другите ни учители, господин Валенти е на не повече от 35-40. Висок е, има стегнато секси тяло – широки рамене, тънък кръст, здрави бедра, които издават, че работи с тежести в залата. Дори е красив, но аз намирам неговата смугла италианска красота за страховита. Той е груб и обича да ни унижава. Откакто пастор Ейнджъл пое енорията, господин Валенти е много по-груб и изобретателен, когато избира една от нас в понеделник, за да утоли нагона си.

Пасторът забрани на учителите да имат повече от един анален контакт с ученичка седмично. Те все още ни привикват да ги обслужваме с уста по всяко време, но вече не използват толкова често дупетата ни. Пасторът заявил пред учителите, че ако на някого от тях правилото за един анален акт седмично не му допада, можел да напусне по всяко време работното си място или да си вземе съпруга или наложница както правят всички останали. Така господин Валенти, който изобщо не е сред богатите ни съграждани, остана на сухо, така да се каже. Той има съпруга, но не може да си позволи наложница. Преди подбираше по едно момиче на ден, за да му служи анално, но вече не му е разрешено. Предполагам, че това го вбесява – преимуществата на учителската професия рязко са намалели и сигурно се чувства излъган. Затова пък в понеделниците избира една от нас и актовете му са все по-брутални и унизителни. Вече не се задоволява с междучасие в учителската стая или в тоалетната. Прави го публично, пред целия клас и използва часовете, за да се задоволи, вместо да ни преподава геометрия. Днес беше мой ред…

Гадеше ми от болка. Щеше да е добре да си бях взела бележка от лекаря и да не дойда на училище, но доктор Джонсън бе строг и щеше да ме накара да прекарам часове в клиниката, за да ме „наблюдава“. Веднъж направих тази грешка и вече нямах желание да я повтарям. Беше ме принудил да стоя чисто гола в студената стая за прегледи и ме използва няколко пъти, въпреки че ме болеше и ми се гадеше, за да подготвям пениса му с уста, преди да го вкара на някоя от пациентките си. Кръвта течеше необезпокоявана между краката ми и се събираше в легенче, защото той бе поискал да измери количеството. Чувствах се мръсна, беше ми студено, главата ми се маеше, но това изобщо не го трогна. Когато колебливо му заявих, че вече се чувствам по-добре и бих искала да си тръгна, той ми заяви, че първо трябва да си заработя пропиления в почивка ден и ме пусна на двама студенти по медицина да ме „обяздят“. И двамата използваха дупето ми, докато аз почти изгубих съзнание. Беше ми паднало кръвното и се чувствах напълно изцедена, когато свършиха в мен и ме оставиха да се обърна пак по гръб. Дори сестра Роуз се притесни и помоли за разрешение да ми постави система, но доктор Джонсън ѝ се присмя. Жените нямахме право на отстъпки в нечистите си дни. „Те са съвсем нормални“, каза той, „тя трябва да свиква да се контролира и да служи, дори и да я боли. Господ не случайно е наказал жените по този начин. Цикълът ви не е оправдание.“ Затова и днес бях на училище, напълно решена да изкарам както мога деня въпреки разкъсващите вътрешностите ми спазми. Обаче бях пропуснала господин Валенти в уравнението.

Изправи ме на дъската заедно с още две момичета и ни накара да се съблечем, за да избере коя от нас да използва да му служи този понеделник. Застанах там, чисто гола на ниския подиум, с леко разтворени крака, между които висеше белия конец на тампона и чувствах как дупето ми е разтворено от огромния плъг, който мама ми беше избрала. Бузите ми не можеха да се затворят и да го скрият. Господин Валенти ни огледа внимателно като ни въртеше и опипваше. Изохках от болка, когато ме докосна по гърдите и ги стисна и неволно се отдръпнах. Това реши съдбата ми. Както се оказа по-късно – това промени целият ми живот, но слава Богу, че тогава още не го знаех.

– Какво има, Абигейл? Не съм ли достатъчно добър, за да ми служиш?

– Н-не, сър…! Искам да кажа… ще ви служа, сър! С радост!

Той изсумтя. Презираше ме, защото идвах от богато семейство. Баща ми имаше три съпруги и обичайно поддържаше постоянен брой от четири наложници, но в момента бяха само две, защото пасторът отказа да му даде нова наложница, докато не изплати лептата си към църквата, а той закъсняваше вече втора година с десятъка. Имах дванайсет братя, а две от съпругите на баща ми бяха бременни отново. Аз бях единственото момиче сред неговите деца. Баща ми бе наказал майка ми след моето раждане като месеци наред ѝ бе отказвал оргазъм. После решил, че ще използва само устата и задника ѝ и никога повече не осветил вагината ѝ от страх да не повтори провала си и да му роди друго момиче. В неговите очи това бе ужасяващо престъпление и истински срам, въпреки че преди моята поява тя му беше дала две момчета. От дете живеех с усещането, че съм провал.

Учителят ме мразеше, знаех го. Той грубо ме потърка между краката и с подигравателен смях издърпа тампона. Той падна на земята като свидетелство за моята нечистота и остави кърваво срамно петно на идеално лъснатите с восък дъски.

– Казах „гола“, Абигейл. Пред мен ще заставаш винаги напълно гола, когато го поискам. Заслужаваш да те накажа, момиче, че не си махнала всичко от себе си.

– Да, сър – отвърнах с тихо примирение. Плъгът не се броеше, разбира се. Той беше обучително средство и се приемаше за съвсем естествено да бъде в телата ни няколко дни седмично, но наистина трябваше да махна тампона. Знаех го, но някак се бях надявала да ми се размине.  

– Легни по лице на бюрото. Рахел, Анна, дръжте ѝ ръцете. Разтвори си краката, Абигейл. По-широко.

Очите ми се изпълниха със сълзи. Щеше да бъде ужасно. Освен унижението да ме бият пред всички, защо бе нужно и да ме държат, сякаш съм непослушна грешница?

Бюрото му беше дървено, тежко и много голямо. Застанах откъм късата му страна и се наведох, плъзгайки ръцете си напред, докато не легнах напълно отгоре. Гърдите ми, болезнени, твърди и с опъната кожа, се смачкаха в повърхността, причинявайки ми допълнителна болка. Другите две момичета, които беше извикал да се съблекат, Рахел и Анна, застанаха срещу мен, наведоха се и всяка пое по една от моите ръце в своите собствени, обездвижвайки по този начин горната част на тялото ми. Техните разголени гърди бяха точно пред погледа ми – на Рахел малки и остри, а на Анна – по-пълни и увиснали от тежестта, с грамадни тъмни ареоли и изпъкнали като на родилка зърна. Неловко отклоних поглед. Разтворих крака на ширината на таза, а после и още по-широко и усетих как кръвта започва да се стича по устните на леко разтворената ми вагина. Скоро щеше да потече по краката ми или направо на пода и да ме засрами още повече.

Ръцете на господин Валенти се спряха на дупето ми и той започна да го гали и размачква, дишайки тежко като отъркваше в мен ерекцията си през панталона.

– Сега ще те подготвя за акта, Абигейл. Ще броиш високо и ясно, докато те смирявам. Петнайсет удара. Това трябва да направи дори твоя неподатлив задник напълно готов да ми служи. Знаеш защо го правя, нали, малка кучко? Аз съм мъж и трябва да ми се подчиняваш. Мое право е да те наказвам и да те използвам. Ти си нечиста и оскверняваш Бог със съществуването си. Спермата ми ще те освети и ще направи съществуването ти по-малка обида за нашия Господ.

– Да, господин Валенти – прошепнах.

Той само изсумтя.

– Не мърдай, Абигейл. И искам да броиш!

Господин Валенти извади голяма пластмасова линия, която използваше за чертежите по геометрия и за да ни дисциплинира. Беше около осемдесет сантиметра, твърда, дълга и почти не се огъваше. Болеше зверски, когато се стоварваше на ръцете на закъснелите. Досега никога не я беше използвал върху моите задни части, но бях виждала да го прави с някои от моите съученички и те бяха стигали до плач и писъци. Хвърлих поглед настрани към изправените в стройни редици момичета, които мълчаливо ни гледаха. Господин Валенти изискваше наблюдателите да не свеждат поглед. Един вид предупреждение какво да очакват, когато се озоват на мястото на наказаната. Страхът от болката и унижението от това да те дисциплинират пред всички сякаш чувствата ти нямат никакво значение (всъщност те наистина нямаха никакво значение за който и да било мъж!) ме накара тихо до изхълцам още преди първия удар. Наведох глава и зачаках. Краката ми потреперваха от неудобната поза, кожата ми беше настръхнала. Съученичките ми ме държаха здраво за китките и единственото съчувствие, което получих, бе в скритото движение на палеца на Анна, която погали кожата ми почти недоловимо.

О, как болеше! Не можех да сдържа виковете си, макар да заравях глава между раменете си и всеки път да се опитвах да ги сподавя, преди следващият удар отново да се стовари на изтерзаната ми плът. Тресях се от плач и носът ми протече. Пламтях. Болката не утихваше и само засилваше още повече тази от менструалните ми спазми. Но беше заслужено наказание и го изтърпях, защото знаех, че съм виновна. Господин Валенти бе мъж и бе длъжен да въдвори ред и да ни дисциплинира. Никога повече някоя от нас нямаше да застане пред него, без да е свалила всичко от себе си. Това включваше ластик за коса, някоя обица, дори тампон. Всичко, без аналната тапа, ако носехме такава.  

– Благодаря, сър, че ме наказахте! – изплаках накрая, цялата разтресена от болката.

– Малко ти е, Абигейл. За съжаление правилникът ме спира да ти дам наказанието, което заслужаваш наистина!

– Да, сър – прошепнах засрамено. Жените получаваха по трийсет до петдесет удара за неподчинение, а понякога и повече. Аз бях защитена от правилника на училищното ръководство и получих само петнайсет.

Рахел и Анна ме освободиха и господин Валенти ми нареди да коленича пред него. Изправих се изтръпнала и неволно разтрих дупето си, докато тихо проскърцвах от парещото усещане. После се смъкнах на колене пред учителя по математика. Класът мълчеше и наблюдаваше в пълна тишина, която само моите несдържани хлипове нарушаваха. Гадеше ми се от болка и не знаех дали ще успея да поема плътта му в уста.

Разкопчах го и внимателно смъкнах панталоните му надолу. Бельото му имаше цепка отпред, за да изважда пениса си, без да го сваля, но знаех, че не се отнася до оралното задоволяване и внимателно подпъхнах пръсти под ръба, за да го смъкна надолу. Господин Валенти се подпря на мен, сякаш съм бездушен предмет и прекрачи панталона и бельото си. Беше красив. Колкото и да се страхувах от него, намирах го за физически най-красивия мъж, когото съм виждала гол. Пенисът му беше дебел и твърд, не много дълъг, но достатъчно, за да знам колко ще ми е трудно да го поема с уста до топките. А той винаги го изискваше от нас. Без изключения. Повечето мъже се задоволяваха да проникват само с главата и част от ствола, но не и господин Валенти. Той изискваше пълно приемане и себеотдаване и покрай него бяхме овладели дълбокото гърло.

Тестисите му бяха едри и стегнати и аз внимателно ги обхванах с ръка, за да ги масажирам, докато езикът ми се зае с трудната си задача да омокри плътта му, преди да я поема и засмуча. Плъзнах език по цялата му дължина, завъртях го по главата, която бе едра и почти лилава на цвят, а ръцете ми се заеха да галят ствола и тестисите му. Неволно сравних члена му с този на директора на училището – по някаква причина той викаше все едни и същи ученички да го обслужват и аз бях почетена да го изпразвам два-три пъти седмично. Членът му беше много по-дълъг от този на учителя по математика, макар и не огромен, и не съответстваше на тялото му. Нисичкият мъж с косми по цялото тяло имаше нежен светъл пенис с изключително красива форма – той се извиваше нагоре в дъга при ерекцията му и не се набръчкваше грозно, когато бе задоволен и спаднал, а някак се прибираше в себе си. Нямаше грозни вени и петна, главата му беше малка, стволът се разширяваше постепенно надолу и към топките беше по-дебел, отколкото при главата.

Не така бе с члена на господин Валенти, който за жалост също познавах сравнително добре. Той беше потентен мъж, още в разцвета на силите си и се случваше да го обслужвам с уста почти толкова често, колкото и директора, защото той еректираше по няколко пъти на ден и моят ред да го задоволявам идваше често. Беше ми трудно да го поема – винаги съм имала малка уста, която не се разтваря широко, а той беше дебел от главата до корена. По-къс с няколко сантиметра от този на директора, но целият му вид бе грубоват и застрашителен като самия него. Инструмент за наказание, не за удоволствие.

Започнах да осмуквам полека първо главата, за да свикна с размера и постепенно да поема и дължината на ствола му навътре, сантиметър по сантиметър. Той не ми позволи. Опитах се да пренебрегна болката в пламтящата кожа на дупето ми, която пулсираше, докато се подуваше около следите от ударите. Опитах се да пренебрегна и спазматичното присвиване в долната част на корема си и болката от контракциите на матката ми, която изхвърляше ненужните остатъци от подготвеното ложе за оплодената яйцеклетка, която утробата ми не беше приютила. Опитах се да пренебрегна и кръвта, която се стичаше по бедрото ми и която чувствах съвсем отчетливо. По острите болки предположих, че е смесена с малки парчета съсиреци. Опитах се, но не успях напълно да потисна и гаденето от цялото ми неразположение и от унижението да съм гола и толкова мръсна. Тялото ми започна да трепери от студ, въпреки топлия въздух, който влизаше през отворения прозорец на класната стая.

Тогава се случи.

Господин Валенти не даде време на тялото ми да свикне постепенно с плътта му, за да се нагоди към нея и гърлото ми да се отвори. Нетърпеливо хвана главата ми и ме притисна към корема си с един-единствен щурм на таза си, който завря пениса му изведнъж до край в мен без всякаква подготовка. Задавих се, причерня ми, липсата на въздух и паниката ме завзеха. Усетих, че съдържанието на закуската ми се изкачва неконтролируемо нагоре и се среща с неговата плът. Размахах неистово ръце, някак успях да се отдръпна достатъчно от силния му хват, за да намери смляната храна път навън. Избълвах всичко през пелената от сълзи и чернотата, в която едва си поемах дъх. Омазах всичко около себе си – една голяма чаша смути със спанак, ядки и плодове изригна право срещу господин Валенти. По целия му пенис, корема и надолу по бедрата се стичаше лепкава слузеста течност от моите стомашни сокове и зеленото смути. Тя се събираше върху идеално лъснатите му кожени обувки – най-скъпата част от неговото облекло.

Свестих се от причерняването и спазматичните пристъпи превита на две с поглед точно върху неговите омазани със слуз обувки. Лицето ми гореше от напъните за повръщане, усещах очите си изскочили и зачервени, кожата подпухнала и болезнено пламтяща. Крампите в корема ми не бяха стихнали, а сякаш се бяха засилили от изригването на стомашното ми съдържание.

Почувствах се жалка и смазана. Изпитвах съжаление към себе си. Искаше ми се някой да ме отведе от тази ужасна ситуация, да ме изкъпе внимателно с топла вода и нежно разтриване на гъбата, та дано да отмие и срама, и болката ми. Да ме завие в топлото легло с две пухкави одеяла и аз да затворя очи с облекчение, че всичко това никога, никога… никога не се е случвало.

Дишах тежко и преглъщах конвулсивно. В устата си чувствах противния вкус на стомашната киселина, която прогаряше горната част на хранопровода ми. По зъбите и около езика ми лепнеше зелената слуз. С трепереща ръка посегнах да изтрия сополите, които течаха от носа ми и аз несъзнателно се изтрих в бедрото си, докато погледът ми се качваше нагоре по тялото на господин Валенти. О, мили Боже! Омазаните му бедра, пенисът му, коремът… Нагоре към твърдите като скала гърди, толкова красиви в почти мраморното си съвършенство. Късият врат с опънати жили. Челюстта, оформена с рязка чупка и после тези чувствени, плътни устни, свити в безжалостна линия, която така разваляше формата им… Дълъг римски нос и очи, обрамчени с гъсти черни мигли, сякаш потъмнени с грим. Накрая поглед, който замисляше убийство. Моето убийство.

Не усетих, че съм се разплакала, докато очите ми не се забулиха.

Беше непростимо. Непростимо… Какво ли ще ми направи? Как ще ме накаже този път? За един тампон ме би безпощадно, но нямаше по-голяма обида от отказа да му служа, от предателството на тялото ми, което отхвърля неговото. Един мъж имаше нужди и ме бе призовал да ги удовлетворя, а аз се бях подиграла с оказаната ми чест. Нещо повече – пенисът му изглеждаше жалък и спихнат под лигавата зелена гадост, която покриваше плътта му. Бях си позволила да му се подиграя и да му отнема мъжествеността. Бях го скопила и унижението бе непростимо.

Нямаше наказание, което да познавах, което да бъде адекватно на стореното от мен.

Вървя по улицата бавно, почти тътрейки крака. Нарочно изпуснах училищния автобус, за да се прибирам пеша и така да отложа неизбежното. Съученичките ми ме бяха гледали съчувствено, но с такъв неприкрит ужас, че не можех да приема неловките им думи на подкрепа. Бях сама, напълно сама в това. Вървях към дома си и към своето наказание и нищо не можеше да се направи, за да бъда спасена и горчивата чаша да ме отмине.

Господин Валенти бе толкова бесен, че можеше да ме убие, усещах го. Тресеше се от ярост, когато вдигна огромната си ръка над мен и понечи да ме удари. Не знам защо се спря. Стоя надвесен над мен сякаш безкрайно дълго време, преди чертите на лицето му да се отпуснат. Сграбчи бельото и панталона си от пода и излезе от стаята, без да разпусне класа. Не знаех какво да правя. Съученичките ми не смееха да гъкнат. Анна и Рахел още стояха голи на няколко метра от мен. Спогледахме се. Дебора ми подаде пакет носни кърпички и аз неловко се надигнах, за да ги взема. Една по една съученичките ми вадеха от чантите си салфетки, мокри и сухи кърпички и ми ги подаваха. Почистих се сама, доколкото можех. Никоя не ми помогна, но бях благодарна за възможността да се изтрия.

Бях наведена на колене и бършех пода от кръвта и повърнатото, когато вратата най-сетне се отвори. Съученичките ми замръзнаха и оправиха редиците. Ръце до тялото, дланите към бедрата, погледът нетрепващо напред.

Беше директорът. Зад него надничаше медицинската сестра на училището. Господин Валенти не се появи нито тогава, нито до края на часовете.

Директорът ме изгледа с изненада и отвращение, сякаш не беше очаквал, че една от любимките му може да падне толкова ниско. Бях го разочаровала.

– Абигейл.

– Сър? – отвърнах тихо и застанах в прилична подчинена поза с надеждата да го умилостивя.

– Вземи си дрехите. Сестрата ще те прегледа, преди да се върнеш в час. Ела в кабинета ми, когато си готова. Очаквам да си прилично облечена, Абигейл. Изглеждаш отвратително.

Почти не помня останалото. Като на сън минах през коридорите на цялото училище напълно гола, стиснала на разстояние пред себе си чистите дрехи, за да не ги изцапам. Сякаш да стане още по-лошо часовете свършиха преди да се качим към медицинския кабинет и вратите се отвориха една по една. От стаите заизлизаха с устрем ученички. Стъписаха се като ме видяха така. По коридора се образува шпалир от лица с огромни очи, които следваха всяка моя стъпка. Не знам как се беше разнесла мълвата, но учители и ученици правеха път на пълното тяло на училищната сестра, която маршируваше бойко и на мен, докато я следвах с подтичване. Усещах как погледите им лепнат по разголената ми кожа и се впиват в задника ми, нелепо разтворен от черната тапа. Слава Богу, че класните стаи на момчетата бяха в другото крило. Не бих понесла, ако… Като на сън се качихме на горния етаж и минахме по коридора към кабинета. Когато вратата се затвори зад мен, най-после получих малко облекчение от срама си. Не за дълго.

Сестрата ме изми бързо и с клинична ефикасност. Мокрите кърпи се плъзгаха с някакво насилствено ожесточение по кожата ми и я оставяха влажна и настръхнала. Единствените ѝ думи към мен бяха „вдигни ръце“, „завърти се“, „наведи се“, разтвори си задника“, „сложи крака в стремената“, „смъкни си дупето към ръба“. Нямах време да мисля. Бях измита и наведена към пода и вече държах задника си отворен с две ръце, докато се опитвах да запазя равновесие. Дилдото бе издърпано бързо, а в следващия момент се бях качила на стола за прегледи и сестрата овързваше разтворените ми широко крака с професионално отработена рутина. Избърса вагината ми с няколко кърпи, напоени със силно миришещ спирт и без церемонии разтвори срамните ми устни. Огледа химена ми със здраво присвити устни и в следващия момент облечената ѝ с ръкавица ръка вече се пъхаше в ануса ми без друга смазка, освен тази, останала от сутрешното поставяне на аналната ми тапа. Изпъшках, но не ме заболя. Тя изсумтя, завъртя два пръста и ги наби дълбоко, после натисна нагоре към вагината ми. Опипа корема ми щателно, без да обръща внимание на тихите ми стонове на болка.

– Първи ден от цикъла?

– Да, госпожо.

Не каза нищо повече. Нямаше и грам съчувствие в тези студени очи, но тя не беше безразлична, усещах го. Беше отвратена. Гнусеше се от мен. Пръстите излязоха от дупето ми, тя смени ръкавиците си, разопакова чист тампон и с едно плавно движение ми го вкара, преди да ме развърже.

Не помня как се озовах по лице на високата кушетка. Босите ми крака изстиваха на ледените плочки, докато ръцете си държах протегнати напред по нейна заповед и тя ги завърза заедно и застопори, за да не мърдам. Изстиска някакъв студен гел по задните ми части и в следващите няколко минути масажира болезнената плът, докато попие в кожата ми. Гелът облекчи болката и дупето ми приятно се охлади и изтръпна. Суха хартиена кърпа бързо бе прокарана по вътрешната част на бузите ми там и тя изтри излишъка, който не беше попил. Миризма на спирт ме блъсна в ноздрите, когато мина пред мен и извади от един шкаф памук, който накваси с течност. Мина пак зад мен. Тракаха чекмеджета, чуваше се метален звук и силно всмукване на течност в спринцовка. Почукване по тялото на спринцовката – сестрата гонеше въздуха от нея. Не обичах инжекциите. Не ме притесняваше болката, просто мразех усещането нещо да влиза насилствено в мен, а от усещането как течността се разпростира под кожата ми, ми причерняваше. Никой не ме попита обаче и сестрата не ми даде никакви обяснения. Витамини? Успокоително? Нещо против болка? Опитно и бързо памукът се отри в кожата ми и само след миг или два усетих острото ужилване, последващо от парещо усещане на забита в мускула на дясната ми буза игла. Течността бе хладна – усетих я, въпреки паренето в плътта. Ръката ѝ ме потупа там няколко пъти, за да се разнесе болката и течността да се инфилтрира. Само миг след това сестрата вече разтваряше дупето ми и дебел пръст, покрит със студен хладен гел се отърка в пръстена на ануса ми. Плъгът се плъзна мазно и ме разтвори, докато се връщаше в топлия познат тунел на вътрешностите ми, разтваряйки ме гротескно. Усетих се препълнена. Сестрата ме развърза.

– Обличай се.

Седна да попълва медицинския дневник и повече не ми обърна внимание. Целият престой в кабинета ѝ бе преминал сякаш в някаква размазана от ефикасност мъгла – всяко нейно действие бе преценено да не отнема много време и да следва логичния си ход. Почувствах се като месо на конвейр. Неволно се огледах, но нямаше други голи тела за обработка, освен моето. Някак цялото ѝ поведение предразполагаше именно като да приема работата си с ефикасната бързина на работник в завод. Без лични чувства и излишни движения – работата трябва да се свърши, за да се обърне внимание на следващата. Аз не значех абсолютно нищо. Не ми беше причинила преднамерена болка, но и не се бе постарала да се отнесе към мен като към човешко същество. Освен мярналото се в лицето ѝ изражение на погнуса, отношението ѝ беше като към парче месо, което трябва да бъде обработено.

Поколебах се, след като се облякох и застанах несигурно до вратата.

– Тръгвай, Абигейл. Директорът те чака.

– Да, госпожо. Аз… ъъъ… благодаря.

Тя вдигна поглед с изненада сякаш не бе очаквала месото да притежава гласни струни. Кимна разсеяно и ръката ѝ ме отпрати.

Коридорите бяха пусти. Стигнах твърде скоро до директорския кабинет. Секретарката бързо оправи полата около бедрата си и приглади разрошените си коси, за да скрие вида си на току-що изчукана жена, а после ми кимна високомерно, докато още руменееше. Дъхът ѝ беше накъсан и миришеше на сперма. Минах покрай нея и почуках.

– Влез.

Отворих тежката врата и я оставих да се прихлопне с някаква наситена с окончателност сила зад мен.

– Господин директор…

Едва повдигнах очи и бързо ги сведох пак.

– Ела тук, момиче.

Сочеше ми червена възглавничка със златни пискюли, сложена на пода в средата на кабинета му. Беше мека под треперещите ми колене, когато коленичих и смирено поставих ръце на бедрата си под прилично опънатата пола на униформата. Изправих гръб и го погледнах със смелост, която не притежавах.  

– Абигейл… – той замълча и въздъхна. Изглеждаше изморен. Нищо чудно, след като току-що бе използвал секретарката си. Не беше първа младост. – Съжалявам да го кажа, но наказанието ти не зависи от мен. Консултирах се с пастор Ейнджъл и решението е негово. След часовете ще се прибереш вкъщи. Баща ти има право да те накаже по своя преценка, но боя се, че в досието ти ще бъде вписан днешният случай. Пасторът даде ясно да се разбере, че това ще повлияе на избора ти на господар на церемонията. Ще ти изберат някой опитен и с твърда ръка. Съжалявам, Абигейл. Надявах се да ми разрешат да смекча наказанието ти. Всъщност се надявах аз лично да те взема за наложница. Ти си послушно момиче и служиш добре на Бог. Обаче мисля, че пасторът няма да го допусне. Твърде съм стар, за да те обучавам със строгостта, която заслужаваш след днешната ти постъпка. Посрами себе си, момиче. Посрами учителя си, посрами и родителите си. Бог е отвратен от теб. Препоръчвам ти да приемеш със смирение и достойнство каквото ти е отредено за наказание. Сега върви. Това е последният ти ден в училище – ще се явиш на изпитите като частна ученичка. Отнема ти се правото да се учиш с другите момичета и ще се подготвяш сама. Всичко най-добро, моето момиче. Хайде, върви.

Изправих се несигурно и му се поклоних. Дори не понечи да се разкопчае, за да го облекча както обикновено или просто да го посмуча, докато се опитвам да го съживя. И двамата знаехме, че няма да може изобщо да го вдигне толкова скоро, но въпреки това очаквах да наложи авторитета си за един последен път, да ме съблече най-малкото и да ме опипа, да си поиграе със зърната ми. Всъщност директорът изглеждаше толкова бащински настроен, че чак ми се доплака от съчувствието, което не очаквах да прояви. Баща ми… мисълта за него ме отрезви. Това бе възможно най-лошият сценарий. Баща ми не притежаваше нито милост, нито нежност, нито умееше да прощава. Той все още наказваше майка ми за моето раждане, почти осемнайсет години по-късно. Какво ли щеше да ме застигне сега – аз, неговото единствено момиче, го бях посрамила веднъж със самата си поява на бял свят, а сега го правех за втори път.

Знаех, че ще ме очаква. Щеше да е бесен и решен на всичко, за да ми покаже колко съм нищожна и грешна. Стъпките ми ставаха все по-бавни, но осъзнавах, че отлагам неизбежното. Седем пресечки. Градът беше малък, а ние живеехме твърде близо до училището. Нямаше да мине достатъчно време, за да се успокои, преди да се прибера. Нещо повече – най-вероятно с всяка изминала минута гневът на баща ми се видоизменяше до овладян леден бяс, който го правеше много по-страховит и изобретателен.

Не виждах нищо около себе си. Беше топло, въздухът галеше лицето ми, но аз бях напълно безразлична към него и към уханията на хубавия ден – на прясноизпечен хляб от пекарната, на току-що смляно кафе, на канелени кифлички от сладкарницата. Стомахът ми се свиваше. Бях обречена.

…

– След половин час долу. Подготви я!

Мама беше съвършено бяла. Кожата ѝ беше опъната болезнено по фините кости на черепа ѝ. Изглеждаше толкова малка, крехка и нежна и така остаряла изведнъж, че ми се доплака. Татко се беше отдалечил, без да ни погледне повече. Мама мълчаливо плачеше, докато ме къпеше. Изкара плъга от дупето ми, нежно вкара тънкия накрайник на клизмата и ме прочисти с малко чиста топла вода, която успокои вътрешностите ми, после провери тялото ми за косми и ми помогна да се избръсна още веднъж до съвършена гладкост. Все още кървях обилно и след кратко колебание тя ми даде нов тампон. Болките обаче бяха понамалели – дали не се дължеше на инжекцията на сестрата? Не смеех да се надявам, но като че ли най-болезнените спазми се бяха уталожили.

Облякох ритуална полупрозрачна роба, под която бях чисто гола. Стигаше ми до средата на бедрата, макар да имах роби, които ме покриваха до глезените. Поведе ме боса надолу към избата, където бях присъствала само веднъж на семейна дисциплинарна сесии. Баща ми бе изискал присъствието ми за назидание докато наказва сексуално майка ми след сериозен побой като част от нейното унижение и покорство. Веднъж навършили 16, братята ми присъстваха всеки път, докато не се преместеха в мъжките общежития. И сега трима от тях стояха послушно до вратата и очакваха разрешението на татко, за да влязат. Щяха да присъстват на наказанието ми, помислих си унило. Не се бях сетила, но изглеждаше логично – за мое унижение, но и за тяхно обучение. Баща ми не пропускаше да ги назидава и непрекъснато повтаряше, че иска да излязат от дома му като мъже, не като мухльовци.

Доколкото знаех, наложниците служеха на по-малките ми братя на поискване. Което в момента означаваше, че и двете разтваряха крака за генетичните продължения на татко и пиеха покорно спермата от младите им членове без възражения, сякаш служеха едновременно не на един господар, а на четирима. Братята ми бяха силни, високи и пращяха от здраве и сексуални желания. В нашия дом не се допускаше тези желания да останат неудовлетворени, макар че по принцип не се гледаше с добро око на младежите, които постъпваха в общежитията с накърнено целомъдрие. Само фактът, че сексуалният им опит нямаше как да бъде доказан, освен ако те сами не си признаят, правеше службата на наложниците в дома на татко по-сложна от тази на наложниците в чуждите домове. Поне така си мислех. Скоро щях да науча какви са правилата на моя господар и щях да служа на свой ред, съобразявайки се с тях. Надявах се да няма синове, на които да трябва да слугувам с тялото си. Младите сокове на телата на братята ми крещяха да бъдат пролети по няколко пъти на ден и бедните наложници рядко успяваха да им насмогнат. Чакаха с нетърпение баща ми да изплати десятъка си и пасторът да му разреши да си вземе още две наложници, които да облекчат малко службата на наложниците в дома ни.

Мама натисна червен звънец на нивото на очите си. Вратата беше звукоизолирана, както и цялото помещение. Татко нямаше да я чуе, ако беше почукала.

– Закъсняхте – отвори той и си погледна часовника, – с три минути. Три удара с колана, Алис! Върви и се подготви, жено. Когато свърша с Абигейл, искам да те намеря в спалнята ми готова за наказание и в позиция да ми служиш.

– Да, сър – тихо каза мама и се поклони. Баща ми държеше на малките жестове на подчинение като този.

Тя ми хвърли уплашен поглед и бързо тръгна по стълбите.

Братята ми влязоха първи. Там вече ни чакаха наложниците на татко – чисто голи на колене до стената с леко разтворени колене. Ръцете им бяха завързани на гърба, а устите им – широко, гротескно разтворени от медицински скоби. Може би стояха така от доста време, защото събралата се в устата им слюнка, която не можеха да преглътнат, се стичаше полека по брадичките им надолу. Последвах братята ми и застанах неловко до вратата.

– Абигейл! – изплющя гласът на баща ми и аз подскочих. – На колене, момиче! В мое присъствие само на колене!

Моментално се свлякох. Изправих гръб. Не си позволих да се отпусна на пети. Бедрата и прасците ми образуваха прав ъгъл. Ръцете си, след кратко колебание, поставих на тила си. Държах погледа си сведен.

Татко бе напълно гол и възбуден. С ъгълчето на очите си не можех да се възпра да не му хвърля няколко потайни погледа. Той се завъртя около мен, оглеждайки ме.

– Разочарова ме, Абигейл, но трябваше да го очаквам. Ти си жена, а жените сте мръсни долни създания, които причинявате повече вреди с присъствието си, отколкото полза. Ти си абсолютен срам, Абигейл.

– Да, сър – отвърнах тихо, напълно съгласна с констатацията му. Трябваше да бъда наказана! Колкото по-сурово ме накажеше, толкова по-чиста и изкупила греха си щях да се чувствам след това в дългите часове (или дни?) на болезненото си възстановяване. Страхувах се от болката, но щях да я приветствам с радост. Всичко… бях готова на всичко, само за да не изпитвам това парещо чувство на срам и безполезност. 

Опитах се да не гледам право в ерекцията му, която бе на равнището на очите ми само на няколко сантиметра от мен. Членът му беше червен и изглеждаше мокър от слюнка, сякаш току-що бе излязал от устата на някоя от наложниците. Баща ми беше висок, макар и не много едър мъж, с големи длани с възлести пръсти и дълги ходила. Пенисът му беше дълъг, без да е твърде голям или дебел. Виждах го разголен за първи път. Сноп светли косми растяха в основата му. Торбичките на тестисите му бяха пълни и прибрани към скротума му и изглеждаха твърди. Пенисът му стърчеше напред, а не нагоре, сякаш под собствената си дължина се огъваше. В края правеше чупка. Черен гумен пръстен стягаше ерекцията му и плътта изглеждаше болезнено набъбнала около него. Преглътнах. Татко не се докосна и не ме докосна с пениса си. Просто стоеше така и докато ми говореше, погледът ми се спираше на подробности от твърдата му плът, които не исках да виждам. Беше обрязан. Главата блестеше от влага в тъмночервено, сякаш течност от топките му се беше изляла неволно и устните на наложниците я бяха размазали по най-нежната част от тялото му.

– Кевин, съблечи сестра си.

Потръпнах. Татко не ме считаше за достойна, за да докосне голата ми кожа. Изхлипах тихо от унижение и срам, когато брат ми мина зад мен и усетих как ръцете му се плъзгат под робата ми, а после я надига по тялото ми. Материята се запъна около гърдите ми с втвърдени зърна и Кевин я освободи, потърквайки плътта ми там. Направи го нарочно, но татко не му направи забележка. Вдигнах послушно ръце и след секунди се озовах напълно гола пред погледа на татко, наложниците и тримата ми по-малки братя. За миг ми се мерна мисълта, че съм пощадена от това синовете на майка ми да присъстват на наказанието ми. И двамата вече бяха в мъжкото общежитие. Девън скоро навършваше двайсет и пет и щеше да си вземе жена. Другите ми братя, с които споделяхме едва половината от гените си, чувствах чужди. Бе по-лесно да приема тяхното присъствие, отколкото би било присъствието на същинските ми братя, с които бях наистина близка.

– Шон, завържи я на пейката.

Брат ми ме повдигна грубо за лакътя и аз го последвах на несигурните си нозе към един по-тъмен ъгъл, който приглушените глобуси на лампите огряваха слабо с болезненожълта светлина. Бутна ме да коленича пред дървената пейка за наказания. Беше висока и направена по поръчка. Тялото ми полегна по дължината на пейката и аз разперих ръце за опора, които Шон завърза една по една под долната страна на пейката. Прегръщах я сякаш по своя воля – съвсем символично, както прегръщах и приемах необходимостта от собственото си наказание. Вече се чувствах напълно обездвижена, но въпреки това Шон не беше приключил. От долната страна на пейката имаше тясна степенка и коленете ми почиваха на нея. Шон избута краката ми напред, така че да се опрат бедрата ми в краката на пейката. Кожени каиши ме пристегнаха – веднъж над коленете и веднъж на глезените. Не разбрах какво направи след това, но усетих как някакъв студен метал се опира по настръхналата ми кожа, а после краката ми внезапно бяха разтворени още повече и застопорени. Шон се забави известно време и аз се досетих какво прави по усещането, което добих за позицията, в която ме поставяше. Бе свързал метален прът с халките от каишите от вътрешните страни на бедрата ми над коленете и после още един прът между глезените ми. Дори и да исках, не можех да помръдна. Петите ми стърчаха извън тясната степенка и единствено пръстите на краката си можех да помръдна съзнателно.

– Адам, подготви я.

Най-малкият ми брат. Беше на шестнайсет. Опитах се да не мисля, когато ръцете му започнаха да се плъзгат по голата кожа на бедрата ми и се спряха в цепката между тях. Поех си дълбоко дъх и не посмях да издишам, когато се поколеба.

– Адам!

– Извинявай, татко!

Баща ми изръмжа, но не наказа брат ми. Младостта и това, че беше мъж прощаваха неволните му прегрешения и колебанията му да изпълни незабавно заповедите на баща ни.

Можех да си представя как изглеждам, гледана отзад. Вирнатото ми дупе, което излизаше малко от пейката, цялото нашарено с грозни черти от линията на господин Валенти. Между широко разкрачените ми бедра, болезнено опънати до крайност, вагината ми стои изложена и достъпна, а между разтворените от позата ми устни виси дълъг бял конец. Анусът ми е добре подмазан и халката ми лъщи между бутовете ми. Къде щеше да ме докосне Адам с неумелите си неловки ръце?

Брат ми прокара пръст по увисналите ми долни устни и започна да го търка там, докато не ги разтвори напълно. Намери клитора от горната страна и започна да го дразни с все по-нарастваща дързост, докато аз неволно се подмокрих от усещането въпреки цялата си воля, която бях събрала. Тялото, този предател на ума! Соковете ми попиваха заедно с кръвта в малкия тампон. Чувствах го някак набъбнал и натежал в себе си, докато пръстите станаха два, после като че ли три. Опипваше ме от нежно до грубо. Задишах тежко и накъсано. Въздухът се изпълни с аромат на кръв и сокове, когато от неволните движения на вагината ми, която се свиваше спастично от моята възбуда тампонът не се измъкна сам навън. Бях на ръба на оргазъм и се гърчех само с мускулите си, без да мога да помръдна нещо повече от таза си на няколко сантиметра над пейката и да извивам раменете си безпомощно.

– Достатъчно, Адам. Кевин, заглуши я.

Да ме заглуши? Какво…?

Докато се усетя, брат ми, вече напълно гол, застана пред лицето ми. Неговата ерекция бе високо към корема му. Той я притисна към пейката и я скри от мен, докато се навеждаше да ме „заглуши“. Озовах се в пашкул. Брадичката ми беше болезнено повдигната и вратът ми се опъна от неудобната поза. Шлем ли беше това, което ми надяна? Не разбрах, не успях да го видя. Внезапно сетивата ми изключиха. Можех да дишам само въздуха в тъмния балон, който обгръщаше главата ми и в който не виждах и не чувах нищо. Разбрах. Бяха изключили всичките ми сетива, освен едно: осезанието. Паниката се надигна. В това тъмно и тихо място бях само аз, оставена на милостта на баща ми и братята ми. Вече нямаше да знам какво да очаквам и кога. Бях напълно в тяхна власт и дори не можех да извикам за помощ. Под брадичката ми усещах стегнатия пръстен на уплътнението, което той оформи и застопори с едно бързо движение и което не пропускаше нито въздух, нито шум. Щях ли да се задуша? Кога щеше да свърши наказанието ми и имаше ли достатъчно въздух, за да ми стигне? Осъзнах, че не трябва да го хабя във викове. Каквото и да ми причинят, трябваше да пазя дъха си, за да ми стигне за дълго.

Първо усетих как някой гали кожата на задните ми части. Неволно бях подскочила от първото докосване, опъвайки каишите, но сега се успокоявах постепенно и се стараех да дишам бавно и плитко. Усещах възбудата от мократа ми вагина и набъбналия ми клитор, когато ръката ме докосна там и ме потърка някак подигравателно и собственически.

После се стовари първият удар. Не можех да чуя изплющяването, но заподозрях, че татко ме удря с широка кожена лента, от еластичните. Звука не го чувах с ушите си, но костите ми вибрираха. Ударите бяха силни. Мъжът не сдържаше силата си. Баща ми ли ме удряше наистина? Колко ли ме мрази, за да ме удря така? Втори път. Трети. Пети. Десети. Петнайсети. Двайсети. Изгубих бройката някъде там.

Не можех да сдържа хлиповете си. Забравих всичките си добри намерения и виках в тъмния задушен балон около лицето си, а тялото ми, така ограничено в стегнатия си затвор, се опитваше да се свие и да стане по-малко и незабележимо. Когато болката престана за кратко, в оглушителната тишина на очакването стоновете ми ми се сториха като чужди – пресипнало мяучене на някакво бито животинче.

Задникът ме болеше. Пламтеше навсякъде и за втори път днес усетих как кожата набъбва около следите от ударите. Тогава дойде друг тип болка. По-остра. Сякаш чувах свистенето, преди тънката жилава пръчка да се стовари там и да ме бележи с огненото си докосване. Този път не броих. Нямаше смисъл. Не знаех колко дълго ще продължи наказанието ми и дали съм способна да го издържа. Нямаше да има милост за мен и никой не чуваше виковете ми. Удар. Вик. Нов удар. Коремът ми се присвива, аз се опитвам да отделя гърдите си от мократа от пот повърхност на пейката за наказания. Внезапен удар между краката ми върху подутата ми вагина засегна и клитора ми. Светът ми избухна в ярка светлина и аз изгубих дъх за дълго време. Когато се осъзнах, пръчката жилеше бедрата ми отзад. Редуваше ги – ляво, дясно. Почивка. После, когато някак се нагодих на ритъма на болката, той се промени. Пръчката се стоварваше няколко пъти на едно и също място, като по прищявка, после дълго не повтаряше мястото на удара. И така, докато не усетих как плътта сякаш се отделя от костите ми. Съзнанието ми започна да изключва. Колко болка може да поеме човешкото тяло? Колко болка можех да поема аз?

Започна да ми причернява. Може би по отпуснатото ми тяло, което бе спряло да се съпротивлява, баща ми бе разбрал, че губя свяст. Съзнанието ми се върна с приятен плодов аромат, който в първия момент си помислих, че си въобразявам. Когато се осъзнах, разбрах, че затворът около главата ми има вентилационна система. Вдишвах дълбоко ароматния въздух, без да съм уверена, че не си въобразявам всъщност приятния мирис, който усещах. Може би съзнанието ми приемаше така чистия въздух, не знам.

Получих почивка. Нечии ръце (две, четири, пет?) опипваха вещо тялото ми и го разбуждаха с други усещания. Галеха ме навсякъде, размачкваха ме, докато всички болки на тялото ми – от ударите, от завърналите се спазми в матката ми, от раздраното ми от виковете гърло – не се смесиха с неохотно удоволствие. Някой ме мачкаше между краката и възбудата ми ескалира против всякаква рационалност. Пръстите ме докараха до платото на оргазма и после ме оставиха там малко преди самия връх. Пак сама. Незадоволена и сгърчена в мъчението на отказания оргазъм.

Исках да моля, но нямаше кой да ме чуе. Дъхът ми се загуби в мъчителните ми опити да овладея дишането си и да се примиря. Изхлипах.

Почивка. Колко време?

Тялото ми стои и трепери дълго време в липсата на всякакъв досег с реалността. Мислех, че ще съм доволна да ме оставят, но загубата на възможността да почувствам нещо, каквото и да било, което да е вън от тялото ми, освен хладината, от която кожата ми настръхваше… бе самотна и ужасяваща. Паниката пак започна да се надига. Нима ме бяха оставили в подземието сама и вързана, с ограничени сетива, без да мога да помръдна и да поискам помощ или дори вода? 

Много време измина, преди да се успокоя. Болеше ме от побоя, но бях благодарна, че болката ме държи будна. Тялото ми изразходи адреналина и се поотпусна. Спрях да треперя.

Мислех, че знам какво е болка, докато ударите не започнаха отново. Този път – добре премерени върху беззащитните ми ходила. С бич ли ме удряха? Какво беше това?! Сякаш едновременно ме жилеха няколко оси – всеки удар на бича се разделяше на толкова, колкото сплетки имаше той. Един, два пъти. Спиране. Смяна на ходилото. Не успях да преброя колко пъти. Няма такава болка… Щях ли да мога да ходя след това? После се укорих. Това нямаше значение. Никакво. Бях си заслужила наказанието като унижих един мъж – аз, недостойната и гнусната.

Този път, когато загубих съзнание, сякаш ме нямаше по-дълго време. Събудих се някак отпочинала, колкото и парадоксално да звучи. Сякаш тялото ми беше отмаляло и омекнало и чувството беше приятно. Носех се на някакъв облак, в който нямаше болка и страх. Бях преминала през праг, който до този момент не бях достигала. Пръстите между краката ми ме размачкваха с някаква неумолима твърдост, но аз почти не ги усещах. После всичко се завърна против волята ми – болката, която пулсираше по задните ми части, бедрата и ходилата ми, както и нежеланата възбуда на тялото ми, събудено за живот за пореден път.

Бях на косъм този път. Опитах се да хитрувам с присъщата на жените лукавост, за да не се издам. Бях стегнала тялото си дълго преди истински да усетя приближаването на кулминацията си. И все пак пръстите се оттеглиха съвсем навреме, когато пулсациите вътре в мен вече бяха започнали. Надигнал се, но незавършен екстаз е по-лошо от каквото и да било сексуално въздържание. Бях унизена и смазана. За моето мръсно тяло нямаше милост.

Почивка. Пет. Десет. Сто минути?

Дишах. Слушах как кръвта шуми в ушите ми.

Пръстите се завърнаха, но някак различни. Не бяха същите. Бяха груби. Дълги, дебели, те въобще не се спряха на вагината ми, която изтичаше с пот, кръв и секрети, а се насочиха към ануса ми. Ако можех, щях да се отдръпна, когато грубо влязоха в мен и започнаха да ме разпъват. Бяха мазни и облечени в ръкавици. Допусках, че може би татко ме докосваше сега. Неговото нежелание да се допре до голата ми кожа с неговата бе свързана с дълбокото му отвращение към мен като към негова дъщеря. Дали го притесняваше кръвосмешението? Вероятно не. Иначе не би допуснал братята до голото ми тяло. Той се гнусеше от това, че слабините му са създали недостойно женско същество. Това беше. Сигурно неговите пръсти ме мачкаха така. Само той от братята ми имаше тези едри длани с дълги възлести пръсти.

Нещо проникна надълбоко в ректума ми и някаква приятно хладна течност се изля в мен. После, секунда след секунда, приятното усещане започна да отстъпва на парене. С каквото и да ме бяха подмазали, то гореше като огън вътрешностите ми. Бях изгубена в тази ужасяваща нова болка и когато ръцете ме стиснаха здраво отстрани на кръста ми, почти не им обърнах внимание. Някой ме разтвори, за да оголи още ануса ми – сякаш имах нужда от допълнително разтваряне. Нещо започна да си пробива път навътре и да ме разкъсва. Беше твърдо, дебело и ме разтвори както никога до този момент. Имах чувството, че плътта около халката ми ще се разцепи. Не бе възможно да поема нещо толкова огромно там…

И все пак го поех. Неотстъпчиво, настъпателно, нещото си проби път в горящата ми вътрешност и започна да навлиза още навътре. Може да бяха само няколко сантиметра, а може да бяха и повече – това нямаше никакво значение. Бях изгубила способността си да осезавам от болката и паренето. Нещото се задвижи в мен. Навътре, навън. Чукаха ме плавно, но безмилостно и безкрайно дълго. После се случи необяснимото. Мускулите ми поддадоха и аз го поех по-дълбоко. Започна да ми харесва да го усещам как се търка в мен и облекчава паренето и сърбежа от течността, с която бях смазана отвътре. Изпъшках и ако можех, щях да започна да се движа сама срещу нашественика в ануса ми. После мястото някак изтръпна и колкото и да исках, повече не усещах самото триене, а само паренето и сърбежа.

Предметът беше издърпан. После усетих как ми вкарват накрайник за клизма, който влезе в мен ненасилствено и почти нежно след огромното дилдо преди това. Облекчаващата хладина на течността изми вътрешностите ми и ми донесе някакъв покой. Изхвърлих я на тласъци, когато ме потупаха по дупето, за да ми дадат знак, и водата потече по краката ми. Почти виках от радост, когато заедно с нея отмих и горещината. Нечии хлъзгави пръсти (сапун?) се завряха и започнаха да отмиват и последната следа от парещото вещество. Подготвяха ме за нещо друго, бях убедена. Защото не бе от грижа за моя комфорт това внимателно измиване, а за нечий чужд. Вече знаех какво ще се случи, когато пръстите се оттеглят. Втора клизма със съвсем малко вода и после някой ме подсуши с мека кърпа. Изчисти и вагината ми и после внимателните пръсти се оттеглиха.

Ръцете на баща ми. Не мога да ги сбъркам. Твърди, голи, неподатливи. Впиха се в задника ми и той ме стисна, докато се нагласяше зад мен. Тялото му се отърка в мен и усетих топлината, която излъчва твърдостта между бедрата му. За кратко ме задържа само с едната ръка, колкото да насочи пениса си и когато главата проникна отвъд разхлабения пръстен на сфинктера ми, той пак ме подхвана и започна да влиза навътре само с тласък, идещ от бедрата му.

Представих си го, защото това бе единственото, което ме спираше да не полудея от болка от насилените ми вътрешности, набъбнали и чувствителни, макар и измити от жегата на смазващото вещество. Представих си как ми го вкарва. Как изглежда отвън за него, отгоре. Разтворените бутове на дупето ми, които той държи, за да вижда как прониква в мен. Порещата ме плът, която постепенно навлиза и се скрива сантиметър по сантиметър. Може би лицето му е почервеняло от възбуда и от усилие да се сдържа? Може би е потен, както са потни ръцете му, които се хлъзгат по собствената ми пот на хълбоците? Присвити ли са очите му, стиснал ли е зъби в желанието си да ме нарани и накаже по единствения начин, по който не го беше направил днес?

Можех да полудея от всички мисли, които се блъскаха в главата ми. Собственият ми баща… ме чукаше като долна слугиня. Но щях ли да получа опрощението на слабините му? Или го правеше само за да ме накаже и в последния момент да се излее вън от тялото ми като така ми откаже прошката на самия Бог?

Влезе до край. Опита се да се натисне още малко, но беше напълно в мен. Усещах как косъмчетата му ме гъделичкат – кожата ми наистина бе много чувствителна след всички удари. Тестисите му започнаха да ме удрят ритмично в унисон с тласъците му. Блъскаше ме, сякаш набухва тесто. Болеше, но болката бе поносима. Вратът ме болеше повече от неудобно извитият ъгъл, под който бях принудена да го държа в тъмната клетка около главата ми, силно извита нагоре.

Чувах ли плясъците? Не, въобразявах си ги. Тялото ми реагираше на неговото като на обичан любовник. Мразех се, но исках всеки един удар на тялото му в моето, всяко потъркване на живата му топла плът, толкова твърда и силна, така покоряваща.

Почти се разплаках от благодарност, когато свърши вътре. Усетих лекото гъделичкане на движещата се в ректума ми сперма, докато той се измъкваше от мен. Беше топло, мокро усещане, така познато и опрощаващо. През отворения ми анус семето му протече навън, галейки ме, мамейки ме, че всичко е свършило.

Беше свършило. Или не?

Нечии други ръце и нечие друго топло тяло замести това на баща ми. Беше някак голо, не толкова окосмено. Някой от братята ми. Подготвена от смазка и от сперма, дупката ми удобно го прие, разтваряйки се ненасилствено. Отпуснах се и започнах да мисля за нещо приятно и леко. Представих си как някой прави това с мен не за наказание, а за мое удоволствие. Може би един ден съпругът ми щеше да избира задния ми тунел, за да стигнем заедно до кулминацията? Може би. Изгубих се в мечтанието и почти не усетих как брат ми свършва на свой ред и друг го замества, за да се изпразни в мен скоро след това. После още едни ръце ме подхванаха, съвсем крехки и нежни. Адам. Най-малкият. Беше несръчен и плах, но ме изчука прилежно като добър брат, призван да накаже греха на сестра си. „Благодаря ти, Адам“, мислех си. „Благодаря ти.“ Не изпитах същите усещания както от пениса на татко, защото органите на братята ми бяха по-малки, а и те сякаш не издържаха дълго. Празнеха се скоро, след като влезеха в мен. В края на краищата, от мен не се искаше нищо друго, освен да стоя и да приема с достойнство техните актове на опрощение.

Когато и Адам свърши след едва десетина движения в дупето ми и се оттегли, в мен се настани покой. Болеше ме, но се чувствах благословена и спокойна, пълна със семето на опрощението. Даже приветствах отказаните ми оргазми като разбиращи се от самосебе си – сега, когато мислех по-ясно, аз знаех, че нямам право да изпитвам сексуално удоволствие до край по време на това наказание, което вярвах, че беше свършило.

Затова се стреснах, когато усетих още нечии ръце. Не бях ли пресметнала правилно колко души са се възползвали от задника ми или някой от тях изпитваше повторна нужда? Чаках търпеливо. Щях да служа с радост.

Беше огромен. Много по-голям от всичко, което бях поемала в себе си. По-голям от огромното дилдо, с което ме бяха содомизирали по-рано. По-голям от този на баща ми. По-дебел от този на господин Валенти. Огромен. Ахнах невярващо, когато ме прониза. Болката се завърна пулсираща, от тъпа до остра, сякаш той нараняваше вътрешните ми тъкани, прокарвайки шкурка по тях. Заизвивах се безнадеждно, но бях твърде добре обездвижена. Стискаше ме здраво и тялото му се натискаше в моето без капка колебание и жал. По някое време за кратко сякаш изгубих пак съзнание, защото когато се свестих, бях изтръпнала и болката бе някак притъпена. Мускулите ми се опитваха да направят път на твърдата плът в мен, докато мъжът ме използваше. За наказание? За собственото си удоволствие? Боя се, че и за двете… Насладата от пълното покорство от обездвиженото ми тяло и властта, дадена на мъжа да възпитава и наказва…

Не знаех, че нещо толкова голямо може да влезе толкова навътре в мен. Сякаш нямаше и един милиметър плът, която да не бе превзел с твърдия си член. Блъскаше ме с издръжливост и постоянство, от която започна да ми се гади. Сякаш безкрайно помпеше вътре в мен и ме насилваше. Нямаше ли да се умори? Кога щеше да спре? Стига! Исках да извикам, но не можех да събера достатъчно дъх, за да го направя. Стенех жално и преглъщах сълзите си.

През изтръпването усетих как вагината ми започва да реагира. Натискът на плътта му в мен притискаше някакви нервни окончания, които постепенно ме докараха до безсъзнателното желание да умра, ако е нужно, но да стигна до оргазъм. Блъскаше се в мен пак и пак, а аз се молех на ум и стенех, макар никой да не можеше да ме чуе, и си говорех с Господ, пазарейки се за този един-единствен оргазъм, станал център на цялото ми съществуване, съсредоточие на копнежа ми за удовлетворение. Колкото и да ме болеше – отвътре, отвън, да бяха сковани мускулите ми от принудителната ми поза, да дишах почти конвулсивно в сякаш отново привършващия ми въздух… единственото, за което можех да мисля, беше само това: моето удоволствие.

И той ми го даде. Господи, той ми го даде!

Беше дълбок и дълъг оргазъм, който продължи с накъсани потрепервания още много след първия връх. Сякаш на всеки няколко негови тласъка стигах още малко нагоре, преди да се плъзна назад. Тласък, безвремие, тласък, мълчание, мускулите ми контрахират, нов малък връх и безгласно се извивам под него и само аз чувам виковете си на удоволствие. Пак. Тласък, безвремие. Тласък, тласък, стон, който кънти само в главата ми. Тласък. Тъма, пресечена от светкавица. Ново изкачване, дълго плато, връх! О, Боже! След толкова отказани ми кулминации, сега щях да умра от оргазмите, които следваха без пощада един след друг. Пак и пак. Докато най-сетне вече не можех да стигна до никакво облекчение. Чак тогава, когато се отпуснах, когато се предадох и захлипах от желание мъчението да спре… чак тогава ръцете се свиха конвулсивно около таза ми, тялото му се притисна към моето и благословената влага на слабините му започна да ме пълни. Няколко половинчати движения и той се изпразни напълно, но остана така още дълго, без да излиза от мен. Чувствах го твърд и сякаш остана в пълния си размер. Тялото ми се нагоди около неговото, позна го като мой повелител и господар. Пожелах го. Пожелах го с цялото си сърце.

Когато клетката около главата ми бе внимателно отместена, примижах от силната за очите ми светлина. Бях стояла твърде дълго в тъмнината. Бях напълно безволева и отпусната, докато ме развързваха и освобождаваха. Трябваше да се подпра на двама от братята си, които с мъка ме държаха що-годе изправена на отеклите ми ходила, а аз се повдигах на пръсти, за да облекча болката в тях. Не ми трябваха очи, за да потвърдят това, което вече знаех. Вдигнах ги невъзможно нагоре и се взрях с обожание в лицето на пастор Ейнджъл. Мъжът, който ме наказа и който ми достави удоволствие на върха на члена си, нанизана и покорена. Моят върховен господар.

Отворих покорно уста да го почистя, благодарна за оказаната ми чест.

– Грехът ѝ е простен. Оставете ануса ѝ да се затвори през следващите две седмици, без да го тренирате. Той я иска тясна.

Той ли?

Пастор Ейнджъл ме потупа по главата и се отдръпна. Пенисът му беше все така изправен и огромен, сякаш не се бе изпразнил току-що в мен.

– Бих искал да посетим съпругата ви, сър. Чух, че не използвате вагината ѝ от доста години. Мисля да я почета със семето си. Всъщност – той строго и неодобрително изгледа баща ми, – очаквам отново да забремените съпругата си във възможно най-кратък срок. Ако смятате, че не можете да се справите с тази задача, тя ще бъде отдадена за ползване на други, докато захване. Не можем да си позволим спад в популацията, не и сега, когато се очертава проблем с недостига на жени в паството. Ясен ли съм?

Баща ми бе стиснал челюст и в очите му светеше непокорство. Две воли се сблъскаха, но той бе този, който сведе очи пред неоспоримата власт на пастора. Кимна.

– Напълно, сър!

– Добре – спокойно наклони глава пастор Ейнджъл. – Преди да се възползвам от тясната дупка на жена ви, сър Филип, знаете, че съм длъжен да ви накажа за своеволието да позволите братята на дъщеря ви да се сношават с нея. Дори като част от наказанието ѝ това е непростимо нарушение на нашите традиции, за което не поискахте моето разрешение. Склонен съм да опростя, че вие също се възползвахте от нея, но само след като ви почета по същия начин. На пейката, сър! Петдесет удара с бич, за да ви подготвя за пениса си. Очаквам да поемете ударите като мъж, без да викате. От уважение няма да ви връзвам, стига да държите главата си сведена и тялото – неподвижно. Заемете позиция, сър.

Две седмици. В следващите две седмици в този дом баща ми нямаше да ми позволи да забравя, че съм присъствала на унижението и демонстрацията на пълното му покорство, докато стене от ръката на пастора и се извива под твърдия му пенис. Щеше да бъде мъчително да се опитвам да не направя дори една грешна стъпка, с която да го предизвикам да ме накаже отново, преди белезите от днес да избледнеят достатъчно. Без да го искам, аз му нанасях нова обида. Но нямаше как да си тръгна, докато не ми бъде разрешено, а очевидно бе, че пасторът иска наказанието на баща ми да бъде публично и нарочно не освободи неволните наблюдатели.

Лицето на татко се изпълни с кръв. Той изгуби дъха си и изминаха няколко дълги мига, преди да се подчини на пастора. Зае мястото ми на пейката за наказания, мокра от моите сокове, пот, кръв, от водата от клизмите ми и от неволно изпуснатата от мен урина. Пасторът избра бич. Пред очите на тримата ни братя и двете наложници на баща ми, както и пред моите, той го вдигна за първия удар. Баща ми прегръщаше здраво дървото и държеше задника си вирнат високо и разтворен срещу нас, застинал с разтворени крака, победен и в очакване. Държеше главата си ниско с непривично за него покорство и дишаше бавно и шумно.

Когато първият удар изплющя, неволно почувствах как вагината ми реагира с присвиване. А когато болката се натрупа и баща ми приглушено започна да вика, хапейки устни, тайно се докоснах. Никой не гледаше към мен. Много преди наказанието му да приключи, аз свърших тихо с ликуване. Завинаги скътах в паметта си образа на червения му космат задник, пламнал от ударите на бича, докато пасторът не го скри от погледа ми. Той застана зад него и насочи пениса си в тясната му, отдавна неизползвана дупка. Запомних силния изтерзан вик на баща си и покорството, с което стоя неподвижен, докато пасторът грубо и безпрекословно вземаше удоволствието си в него, напъвайки го. И никога няма да забравя и как накрая баща ми стана с олюляване, клекна пред нашия господар, погледна го право в очите и пое мръсния му член в устата си, за да го почисти. Езикът му заработи пъргаво. Между разтворените му бутове капеше гъста сперма и се събираше на пода под използвания му задник, а пасторът го гледаше спокойно и леко се усмихваше, като държеше главата му и направляваше движенията му, сякаш да подчертае подчиненото положение на баща ми.

Щях да скътам този спомен като рядко съкровище, което да ме топли всеки път, когато служа на избрания ми господар и му отдавам цялата си воля в покорство, дисциплина и подчинение каквото всички ние дължим на Бог и неговите наместници на земята. Каквото и да ми се случеше от тук насетне, този образ щеше да ми носи сила и упование като ми напомня, че дори най-силните служат някому и дължат покорство и уважение.