Aвтор: Лил
Случи се преди тринайсет години на Созопол. Гаджето ми, Станислав, току-що ми беше било шута без никакви обяснения. Искаше ми се да умра. Нищо не ми се правеше, нямах интерес към никакви забавления, а нашите бяха решили да ходим на море. Помъкнах се с тях във вид на прегазена от валяк – беше ми все тая.
След няколко дни печене на плажа и все по-силна апатия реших, че е крайно време да направя нещо. По-точно да си намеря нов мъж, ако ще да е само за пет минути. Обикновено в миналото, когато си загубех самочувствието, често го намирах после в нечие легло.
И така, убедих нашите да идем до бар „Джини“, който се намираше в северния края на централния плаж. Беше след залез слънце, така че наоколо нямаше плажуващи. Чуваха се само музиката, която се дънеше откъм заведението и шумът на морето.
Седнахме далеч от бара, по-близо до водата. Пиехме скъпия джин с тоник, семейството се наслаждаваше на вечерната прохлада и музиката, изглежда се забавляваше. С изключение на мен, разбира се. Понякога отскачах до бара, за да видя какви дългокоси типове се навъртат там – имаше няколко доста симпатични, но масата ни беше толкова далеч от тях, че нямах никакъв шанс да ме забележат. Особено пък като съм със семейството. При поредното си връщане заявих на нашите:
– Тъпо ми е на тази маса. Отивам на бара. Писна ми.
– Можеше да го кажеш по по-учтив начин, ако компанията ни ти е омръзнала – обади се майка ми.
– Айде да не ми казваш как да говоря – срязах я.
Взех си джина и тоника и се преместих. Разбира се, бидейки сама на бара, някои от кибичещите там започнаха да ме забелязват. Не изглеждам зле и се старая да се отличавам дори в тълпата с метъли. Ако всички са в черно, аз ще съм с хипарска риза и сини дънки; ако момичетата са с панталони, аз ще съм с пола и т.н. В този случай бях облякла черна рокля на големи цветя, която се разширяваше от ханша надолу и стигаше до коленете; беше с доста изрязано деколте и прилепнала към корема ми, така че бюстът ми изглеждаше по-голям, а задникът ми – по-малък. По ръбовете на роклята имаше ситна тъмнозелена дантела. Тоалетът ми допълваха сребърните бижута с цветя от бала и черните кадифени джапанки, които си бях купила един от предните дни. Сутиен по принцип не нося, а бикините ми бяха щампирани на морски животни. Последното щеше да има значение, ако все пак някой се навиеше да ми вдигне роклята, разбира се.
Явно извадих късмет, защото един симпатичен тип с изрусяла от слънцето (или водородния прекис) коса до раменете дойде при мен и ме покани да седна на масата им. Казваше се Петар и беше македонец, но говореше български съвсем гладко, доколкото можех да преценя от дочутите през силната музика реплики. Имаше няколко приятели, които ме посрещнаха учтиво, но не проявиха кой знае какъв интерес. Петар обаче започна да си говори с мен, купи ми още едно питие, после второ, а накрая извади китара.
– Тука нищо не се чува – извика по едно време почти в ухото ми. – Какво ще кажеш да мръднем нанякъде?
Съгласих се.
Повървяхме малко по калдъръма на Стария град. По едно време Петар приседна на близкия зид и засвири. Бях порядъчно пияна, пък и компанията му ми беше приятна. Забавляваше ме. Свиреше Summertime на Гершуин, при това доста добре, че и пееше. Когато си свърши песента, ме помъкна към крепостната стена и по-точно към масите на едно от заведенията там, затворило за през нощта. След като се поцелувахме малко, той ми помогна да седна на една от тях. После ме положи да легна и избута роклята ми нагоре, откривайки бикините с рибките и рачетата. Виждах много добре накъде отиват нещата и по принцип не бих се възпротивила, но хич не ми се искаше половин Созопол да види оная ми работа и русия Петар, докато ме лиже. Така че станах от масата и го помъкнах към ръба на терасата, където можехме да свършим работата съвсем дискретно – и по-важното, никой нямаше да ми види лицето, нито други части на тялото.
Петар се подпря на парапета, а аз коленичих в прахолята, върху пясъка и няколко ситни камъчета, после откопчах дънките му. В далечината още се чуваше музиката от „Джини“. Примижах или пък мигнах доста бавно в опит да изчистя съзнанието си поне малко от влиянието на алкохола. В главата ми свиреха фанфари. Отворих очи и опитах да се концентрирам върху мъжа – и члена – пред мен. Поех го в устата си – беше средноголям, и започнах да си помагам с ръка. Петар издаваше тихи стонове, а аз го смучех и ближех, побърквайки го все повече. Чувах минаващите по алеята над заведението, които добре виждаха с какво се занимаваме. Донякъде това ме възбуждаше, но и се радвах, че не лежа на масата с разтворени крака, открита за погледите им. Особено когато един очевидно подпийнал мъж извика:
– Ей, навсякъде съм ебал, само на крепостната още не съм! – После се оригна звучно.
Погледнах към Петар, чието лице се губеше в сенките. Двамата се разсмяхме почти едновременно. Не знаех дали някоя му е правила свирка преди, докато едва контролира смеха си, но се ласкаех от мисълта, че може би съм първата. Надявах се да му харесва.
Когато най-накрая се успокоих, се залових отново за работа. Облизах члена му, без да бързам, после го засмуках силно. Петар изпъшка. Увеличих темпото. Той не издържа твърде дълго – скоро свърши шумно, промушил пръстите си в косата ми. Тогава се изправих, изтръсках забилите се в коленете ми чакълчета и плюх върху камъните, намиращи се няколко метра под нас. После го целунах и той изобщо не възрази. Запали си цигара и с наслада дръпна от нея, после ми даде и аз да си дръпна, нищо че по принцип не пуша.
Взехме китарата и с периодично подрънкване и спорадични опити да пеем, стигнахме до неговата квартира в Стария град. Написах на баща ми есемес, че съм изчезнала по време на акция и ще се прибера утре, после върнах вниманието си върху Петар. Почти веднага се озовахме в леглото – той съблече роклята и бикините ми, а аз – дънките и тениската му; хвърлихме ги на близкия стол, откъдето те едва не тупнаха на пода. Когато погледнах към тях, видях лунната светлина да огрява едно огромно бяло цвете, изпъкващо на черния фон. Това предизвика в замъгления ми мозък асоциации с филма „Стената“ и по-конкретно с женското цветенце, което едва насладило се на ласките на мъжкото, реши да го хапне. Тръснах глава. Пиенето не ми се отразяваше добре.
В това време Петар се беше настанил между краката ми и се заемаше с това, което си беше наумил още на крепостната стена – да ме лиже. Беше приятно – усещах топлия му език и виртуозните му пръсти вътре в себе си. Приближавах се стремглаво към върха. Скоро започнах да стена и той не спря, докато не ми достави максималното удоволствие. После полегна за малко до мен, за да си починем.
Не приключихме с това, разбира се. Малко по-късно, когато отново бях готова, той се настани върху мен, в поза 69, за да можем да си доставяме удоволствие взаимно. Започнах да го ближа и смуча, той също ме ближеше и вкарваше дългите си пръсти на музикант в мен. Беше приятно, но малко неудобно заради позата, така че никой от нас не успя да свърши. Накрая Петар слезе от мен, нахлузи си презерватив и ми го вкара. Усещанията ми бяха притъпени заради гумата, но все пак ми беше хубаво. Усещах как членът му се търка в мен, по размер не беше много по-голям, отколкото на бившия, но това напълно ме задоволяваше. След малко Петар се претъркули настрани, легна по гръб и ми помогна да го възседна. Отново ми го вкара – този път влезе доста по-лесно, защото бях силно овлажнена. Докато влизаше и излизаше от мен, чувствах как се търка в една определена точка, което страшно ме възбуждаше. Новата позиция ми позволяваше да извършвам доста повече движения от преди, така че веднага се възползвах.
Притиснах се към Петар, обгърнах раменете му и задишах тежко на рамото му. Косата ми се разстели свободно върху неговата, покривайки я почти напълно. Прилепена към него започнах да стена, а той обгърна силно кръста ми, за да ми даде повече от онова, което желаех – повече от щедрите движения на члена му, от допира до загорялото му от слънцето тяло и от целувките му върху гърдите ми. Отметнах коса назад и свърших, викайки силно, гълтайки жадно лепкавия летен въздух. Едва се въздържах да не го нарека „Стасик“, което той, за щастие, не забеляза.
И наистина, Петар беше твърде зает да ме обладава, доставяйки удоволствие и на двама ни. Когато започна да ръмжи под мен, сплетох пръсти в косата му и го целунах страстно. Дори през презерватива усещах как пълни тялото ми с топлото си семе, което ми достави неизмеримо удоволствие. Отделихме се един от друг още задъхани, той внимателно свали презерватива, върза го на възел и го пусна на земята. После отново се долепи до мен, а семето му намокри корема ми. Отпуснах се в прегръдките му и скоро заспах.
На следващия ден, когато излязохме, за да ме изпрати, той се заприказва с хазяйката си, а аз се постарах да мина възможно най-бързо край тях. За съжаление, нямаше как да стана невидима, така че тя подхвърли:
– Сега разбирам защо изглеждаш толкова изморен.
Петар се разсмя и смени темата.
Когато стигнахме центъра на Стария град, той реши да проведе с мен беседата за личната безопасност.
– С колко мъже си била преди мен? – попита ме.
– С четири-пет – признах си.
– А правила ли си небезопасен секс?
– Само с предишното гадже. Той така ме свикна.
Петар размаха назидателно пръст.
– Пази се. И гледай да не сменяш много мъжете.
– Ами ти? – реших да го попитам. – Правил ли си небезопасен секс?
– Не – поклати глава той. – Аз съм много внимателен към тези неща.
Целунах го, после си взехме довиждане. Той пътуваше за София същия ден, а ние щяхме да останем още. Разменихме си телефоните и се уговорихме да се чуем, когато се прибера.
Свих наляво към плажа и отново минах покрай „Джини“. Откъм бара се дънеше поредната порция „дневен“ метъл. Събух си джапанките и ги хванах в ръка. После минах по целия плаж. Хората ме гледаха учудени как вървя по мокрия пясък с черна рокля. Доста от тях схванаха, че съм ходила да мърсувам. Все едно над главата ми светеше голяма неонова табела „Снощи правих секс“. Не ми пукаше. Или по-точно, пукаше ми твърде много. Чувствах се все едно се намирам едновременно на върха на Стария град и на дъното на морето. Ето, някой друг, освен Станислав ме беше пожелал и изчукал, значи не бях толкова жалка. Но и Стасик нямаше да ми обърне повече внимание.
Прибрах се в квартирата и се приготвих за плаж, после се спуснах обратно на пясъка да търся нашите.
С Петар така и не започнахме смислена връзка, но за едно нещо съм му силно признателна. Онази нощ той ми вдъхна живот и ми помогна в дългата борба да забравя любовта на живота си. Не последвах съвета му, обаче. Той се оказа просто първият от една дълга върволица, продължаваща и до днес.