На стадиона

Лил

Тя се разхождаше пред стадиона с бутилка бира, като от време на време отпиваше. После хвърляше поглед на ставащото на терена и надаваше вик:
– Ууу, смотаняци, за нищо не ставате!
След третото или четвъртото повторение отвътре изскочи младеж с вързана на опашка коса и ѝ извика:
– Какъв ти е проблемът? За какво си се разкрещяла така?
– За какво съм се разкрещяла ли? – набираше обороти тя. – Ами за това, че за нищо не ставате!
– Това е тренировка! Как се очаква да се подобрим, ако на всяка идва по някой да ни крещи колко сме зле?!
– Ако ще и хиляда тренировки да направите, пак няма да ставате!
– Слушай, момиченце! – кипна той. – Ако толкова не ти харесва, не си длъжна да идваш да ни гледаш. Толкова ли си нямаш друга работа, та трябва да висиш тук всеки следобед?
– Нямам!
– Ами намери си тогава!
– Може пък да искам да идвам. Не можеш да ми го забраниш.
– Не мога, но пък мога да викна полицията.
Двамата се умълчаха. Споменаването на полицията поохлади футболната запалянка, а младежът сякаш се разкъсваше между неудобството, че е намесил силите на реда и задоволството, че девойката все пак е млъкнала.
– Моля те, ако продължиш да идваш, следващия път да се държиш прилично – каза ѝ след малко.
– Ще се държа както си искам – отвърна му тя.
Младежът заплашително се приближи към нея и я хвана за китката.
– Не, ще се държиш както трябва.
Девойката го измери от глава до пети, все още стискайки бирената бутилка в другата си ръка, но не предприе нищо.
– Хубаво, щом е за тебе, ще се държа както трябва.
Следващите събития се случиха твърде бързо. Тя остави бутилката на бетонната ограда зад себе си в същия миг, в който той се наведе към нея. Двамата се прегърнаха едновременно и жадно впиха устните си едни в други.
– Ти не трябва ли да се връщаш долу? – произнесе задъхано тя, когато все пак успя да отлепи устата си от неговата.
– След малко – отвърна той, също толкова задъхан. – Ще минат още малко без мен.
После я прихвана през кръста и я качи на ниската ограда.
– Сигурен ли си, че никой няма да ни види?
– Нищо не се вижда от игрището, спокойно.
Той надигна спортната ѝ блуза и целуна стегнатите гърди под нея. Тя въздъхна. После посегна към бикините ѝ.
– Сега дупенцето ти ще се напълни с камъчета, госпожичке – прошепна ѝ.
– Колко жалко. А аз предпочитах нещо друго…
При тези думи той хвърли бикините към оградата, малко по-високо, отколкото беше възнамерявал, и те се закачиха на едно от колчетата над бетона. Вятърът ги развя като знаме, но тя изглежда не забеляза.
Младежът се намести по-близо до девойката, притискайки се към разтворените ѝ бедра. Тя се пресегна и разкопча ципа му. Пое го почти веднага, което го накара да изпусне дъха си в силна въздишка. Прилепи се още по-плътно до бедрата ѝ и обгърна кръста ѝ. Започна да тласка силно, но стискаше зъби, за да не се изпразни твърде рано. Тя се извиваше под него, което правеше усилията му още по-обречени.
Младежът усещаше как девойката стиска члена му в себе си, как се плъзга около него и го поема все по-дълбоко. Усещаше и вкуса ѝ на бира. Така му се искаше да отпие от бутилката за кураж, но не биваше да се отвлича. Щеше да се справи и без това.
В това време тя го придърпваше към себе си все по-настоятелно. Имаше чувството, че още малко и ще поеме дори тестисите му. Усещаше като че ли всеки миг ще се пръсне. Накрая тя застена и започна да се свива конвулсивно около члена му. Той не издържа. Едно погрешно движение от негова страна го накара да изстреля всичките си сокове в нея.
– Извинявай… Аз… Не трябваше… – изчерви се той.
– Не се безпокой, ще се почистя.
– Сега цял ден семето ми ще ти мокри на путенцето – прошепна ѝ, вече по-дръзко.
– Така ми харесва – отвърна тя и залепи влажна целувка на бузата му. – А сега ще бъдеш ли така добър да ми свалиш гащите от дувара?
– Една минутка.
Младежът внимателно се отдели от нея и се приведе в приличен вид. Загащи се хубаво и дори развърза и отново завърза косата си. Покачи се на оградата, огледа се да не го види някой и свали бикините. Размаха ги победоносно, после слезе да ѝ ги върне.
– Нали мога да разчитам, че няма да ни злепоставяш повече?
– Няма, обещавам. А сега трябва да вървя.
– Нека ти дам номера си. Ако решиш да ми се обадиш.
Той се пресегна към задния си джоб, извади тефтер и химикал и надраска телефонния си номер на едно листче. После го пъхна в гащичките ѝ. Тя се засмя.
– Ами твоят номер? – осмели се младежът.
– Дай да ти го напиша.
Двамата се целунаха за довиждане, тя му върна тефтера с химикалката и си взе бирата.
Когато девойката си тръгна, младежът остана загледан подир нея.
– Е, надявам се, че повече няма да ни притеснява – стресна го гласът на приятеля му.
– Да, оправих се – отвърна той и отново се замисли.
– Между другото, имаш петно.
– Къде? – Младежът трескаво заоглежда дрехите си.
– Шегувам се. Но си много забавен като се притесниш. Между другото, тя знае ли?
– Какво да знае?
– Че е първата жена, която обладаваш.
– Не. И така е най-добре.
– Ами ако забременее?
– Няма, убеден съм. Освен това усещам, че ще се срещнем пак много скоро.
Приятелят му въздъхна.
– Хайде, ела, да те водя обратно на тренировката – каза най-накрая. – А за следващия път ще ти подаря презервативи.
Той само се засмя.
Двамата слязоха обратно на терена, а като единствена следа от следобедното приключение остана един зелен конец, закачен за оградата.

Rating: 5.00/5. From 1 vote.
Please wait...