Безплатни Секс Разкази, безплатни еротични истории

Автор: Звезда

Категории: Би/Гей/Лесбийки

– Не го прави, мамо.

Поклатих глава. Деветнайсет години изминаха, без да си позволя дори да помисля да абдикирам от семейните си задължения и от наложената ми роля на съпруга и майка. Обичах дъщеря си, не ме разбирайте грешно, но беше време да заобичам и себе си. Хванах ръцете ѝ и се взрях в плувналите ѝ във влага очи.

– Ани, вече си достатъчно голяма, за да разбираш, че напускам не теб, а баща ти. Не си от хората, които ще отвърнат очи и ще се преструват, че всичко е наред в това семейство. Обичам те. Това няма да се промени. Винаги ще имаш подкрепата ми и място, където да живееш, ако се нуждаеш от това.

Ани бе много по-здравомислеща от мен, когато бях на същата възраст. Вече работеше, докато учеше, живееше самостоятелно в спортното общежитие и след година и половина щеше да се премести и в университетския кампус. Не се нуждаеше от мен да я будя сутрин, да я водя на тренировки на стадиона или да се грижа за каквото и да било. Имаше силна психика и притежаваше дисциплина, която спортът бе изградил в нея. Само шокът от разкритието, че се разделяме с баща ѝ я бе извадил от равновесие, но вече виждах как разбирането се настанява в тези красиви сини очи, които бе наследила генетично и от двата рода, но които бяха различни от моите толкова скучни кафяви зеници.

– Мамо…

Докато я прегръщах и галех косите ѝ, животът ми набързо се изниза пред очите ми като на филмова лента. От деня, в който всичко се преобърна, до деня, в който отново го вземах в ръцете си. Никога нямаше да ѝ призная причината да не обичам баща ѝ. Живеех с него, съобразявах се със силния му характер и се примирявах да потъпквам себе си. 

Росен не беше лош човек и не беше виновен. Но аз също не носех вина. След годините на самобичуване и опити да компенсирам непригодността си да бъда негова истинска съпруга във всяко едно отношение, бавно и полека си позволих да вярвам, че трябва да спра да се саморазрушавам.

Направихме Ани в края на една поляна над манастира на село и докато губех девствеността си с него усещах как в гърба ми се забиват възли от полегнали треви и смачкани от телата ни цветове. Миришеше на пролет, на младост и жизнени сокове. Горе се гонеха облаци като огромни пухкави локомотиви, които влачеха със себе си устрема на прииждащото лято. Гледах ги как бързо се движат и променят формите си и почти не усещах как Росен се опитва да събуди за любов непохватното ми тяло. Когато влезе в мен болката бе силна и продължителна, но аз мълчаливо лежах под него. Държах се за ръцете му над лактите, за да не пропадна. Не пророних и звук, загледана някъде над него, много нагоре, за да не виждам синьото на очите му. Гледаше ме умолително и с желание, на което аз не можех да отвърна. Свърши скоро и се отдръпна, но не достатъчно бързо, за да не зачена Ани. Там, на онази поляна, светът започна и свърши. Всичко щеше да бъде съвсем различно, ако не бях забременяла на 16. Може би никога нямаше да легна повече с Росен, а може би щях. Може би времето ни заедно в онази ваканция на село щеше да свърши с размяна на неловко сведени погледи и половинчато дадено обещание да се чуваме. Но не би.

Оженихме се набързо и някак припряно, с пресилена веселост, от която ми се гадеше. Яростните удари на тъпана и жално писналата гайда изпълваха въздуха и отнемаха моя от гърдите ми. Докато баща ми ме извеждаше по мръсните стълби на семейния ни апартамент в грозната сива панелка, а над лицето ми бе спуснато булото на срама. Не срам, че съм забременяла толкова млада, още дете. Срам, че лъжа всички и позоря с желанията на тялото си и родителите, и Росен, дори нероденото си дете. Този срам ме изгаря вече толкова много години, че се чувствам като пресъхнала отвътре. Утробата ми отдавна спря да бъде утроба на обичана жена. И по-добре. Когато Росен най-сетне престана да се опитва да я стопли, спорадичните му актове бяха много по-приемливи с грубостта си. Заслужавах всяка една болка, която ми причиняваше, всяко наказание на твърдия му член, с който ме блъскаше с все по-голяма сила, защото предпочитах да лежа под него и да ме боли, но да не ме преследва погледът му – в първите години умолителен и неразбиращ, после наранен, след това гневен и груб, докато безразличието най-сетне се настани у него.

Росен имаше връзка в последните две години. Мислеше, че не зная за нея, защото никога не отворих дума и давах вид, че приемам обясненията му за закъсненията вечер. Мълчаливо перях дрехите, които миришеха на нейния парфюм. Чувствах се облекчена, когато ме остави на мира в леглото и нищо от физическата ни връзка не ми липсваше. Неловко се затварях в банята и понякога се опитвах да се докосвам, но срамът от това, което правя, бързо ме отказваше. Потисках желанията на тялото си и приемах, че животът ми е свършил. На мен, студената и безразличната за мъжко докосване, не ми се полагаха желания и мечти. Единственото, което исках, беше просто да бъда оставена на мира и всичко да продължи в подравненото си предвидимо русло.

Но вече не.

Не казах на никого, когато се включих в безплатните психологически консултации. Мълчаливо криех, че два-три пъти седмично посещавах болницата, качвах се по тесните стълби към кабинета на доктор Маринова и поемах дълбоко въздух, когато най-сетне се озовях в уютния ѝ сигурен кабинет. Изграждах доверието си към нея много бавно и минаха месеци, преди да стигна до истинската причина да посещавам консултациите. Търпението ѝ, спокойното ѝ отношение към всичко, което кажех и което не я шокираше колкото и страшно да ми се струваше на мен да го кажа на глас… Всичко това ме докара до точката, в която кипях от потисканите с години чувства, които искаха да излязат навън и най-сетне да бъдат изречени, за да изгубят своята жестока нараняваща ме сила. Но може би нямаше да събера смелост да изрека неизречимото, ако на една от срещите ни доктор Маринова не ме бе посрещнала с леко сбърчено чело. Внимателно, но твърдо ми обясни, че ще ме насочи към друг психолог от програмата, защото чувства, че не успява да стигне до най-важното за мен, че не ѝ се доверявам напълно. Едва тогава разбрах, че на някого в този сбъркан проклет свят наистина му пука за мен и за това, което изживявам. Едва тогава се доверих напълно и се отпуших да споделя истинската причина да я посещавам.

Мина време. Година, даже повече. Трябваше ми наистина много време, за да приема, че съм се самонаказвала твърде дълго и че двамата с Росен заслужаваме да продължим живота си. Отне ми месеци, за да приема сексуалността си и да спра да се срамувам от нея.

Поставих въпроса с неприсъща за мен откровеност. Росен не отрече. Гледаше ме с предпазливи, малко виновни очи, но от време на време се прокрадваше и някаква ожесточеност, която приемах с разбиране, но която вече не можеше да ме нарани.

– Ако аз… Ако нямаше нужда от секс… ти пак ли щеше да си с нея, Росене?

Той се поколеба, напълно обезоръжен от прямотата ми. Сякаш ме виждаше за първи път, докато се взираше в лицето ми. Замисли се само за миг и после отсече:

– Да.

Помълчахме. Виждах как в главата му се наместват мисли, които не си бе позволявал да пуска там до този момент. Имаше силно развито чувство за дълг и не бе и помислял да ме напусне и да отиде при нея – непознатата, която бе откраднала сърцето му и която го правеше щастлив. Малко по-малко, в трудния разговор след годините на недомлъвки и мълчание, двамата стигнахме до решението да се разделим. Аз се разплаках накрая, той рязко стана и излезе на терасата да пуши, но после се погледнахме един друг със сухи очи и със заровени томахавки. Разказах му за срещите с психоложката, за осъзнаването, че съм се самообвинявала години наред.

– Тя… каза ли защо ти…? – попита неловко, въртейки друга, незапалена цигара, между пръстите си.

– Не е нужно тя да ми го казва, Росене. Не съм болна и всичко ми е наред. Просто… – Изплюй го, по дяволите, изплюй го! – … аз не харесвам мъже.

Шокът по лицето му. Безценно. Опитах се да приема с чувство за хумор неговия потрес, но устните ми трепереха. Живеем в края на 20-те години на 21. век. Отдавна не би трябвало жени като мен да потискат сексуалността си в името на криворазбран морал, наложен от обществото или от семейството. Но аз бях отгледана в строги порядки и знаех, че родителите ми никога не биха могли да ме приемат. Но може би Росен…?

– Лесбийка ли си?!

Вдигнах рамене. Знам ли каква съм. Така или иначе единственият ми сексуален партньор бе самият той. Но определено не ме привличаха мъжете. Лекото отвращение, изписано по лицето му не трябваше да ме притеснява, но ще излъжа, ако кажа, че не ми стана обидно.

Месец след този разговор се изнесох. Разводът ми беше в ход, а малкият мансарден апартамент беше наследство на Росен от родителите му и той ми го приписа при раздялата с присъщата си щедрост и доброта. Нямаше да се налага да плащам наем, но въпреки това щеше да ми е трудно на една заплата да направя ремонт и да го преобзаведа.

Вкопчих се в трудностите като за сламка. Исках да ми е трудно. Исках да чувствам, че съм извоювала свободата си. Ценях повече от всичко самотата си.  Красивият стъклен буркан с необичайна релефна форма, който пълнех с глухарчета, а не със скъпи цветя, ми бе по-ценен от всички тежки кристали, които отлежаваха в старата секция в предишния ми дом. Те тежаха като въпросите и погледите на всички роднини, които бяха до нас през годините. И те като приятелите ни недоумяваха защо съм напуснала Росен – този красив, силен мъж с добро сърце и ясна воля. Но вече имах свободата си да решавам, да се боря, да бъда разхвърляна и непретенциозна, да мързелувам или да се впусна в тридневен маратон по чистене. Преглътнах мнението на другите като нещо неизбежно и вдигнах глава срещу трудностите. Продължих да ходя на работа, но вече не мълчах пред никого – нито пред колегите, нито пред шефовете. Сякаш страхът ме беше напуснал напълно, когато осъзнах, че съм живяла в затвор, който сама си бях построила. Но вече не бях в него.

Доктор Маринова ми се усмихна, когато отидох да се сбогувам. За първи път, откакто я посещавах, си позволи да запали цигара до отворения прозорец. Изглеждаше малко уморена и замислена, почти тъжна. Около очите ѝ кожата изглеждаше отпусната. Фини бръчици ги обрамчваха. Косата ѝ пак беше боядисана в нов цвят – този път в шикозната прическа се преливаха различните нюанси на червеното и кафявото. Стоеше ѝ естествено – онзи небрежен ефект, който само скъпата поддръжка може да докара. Светлината от прозореца прозираше през косите ѝ и караше кожата ѝ да сияе. Бе малко по-голяма от мен и доста красива жена, която въпреки дрехите, грима и прическата изглеждаше на точно толкова години, на колкото е – без преструвки и без съжаление за отминалото време. Умората я издаваше.

Въздъхна, преднамерено бавно загаси цигарата, за която се беше извинила, и я натъпка в пепелника на перваза.

– Трябва да ги откажа. Намалила съм ги, но не успявам да се отърва от тях. Не влияят добре на кожата, а аз съм суетна повече, отколкото се полага.

Позасмя се на себе си и после ме погледна.

– Радвам се за теб, Албена. Доста ти беше трудно, но се справи. Ти си един от малкото ми пациенти, на които наистина чувствам, че съм помогнала и за които съм сигурна, че всичко ще е наред. Каквото и да ти се случи, готова си да го посрещнеш.

– За което благодаря… Яна.

Тя кимна, отново навлече като удобна дреха професионалния си вид и седна грациозно зад бюрото. Отпусна фините си ръце на равния плот и се заигра с една химикалка.

Покашлях се. От известно време го подозирах, после вече бях сигурна. Но трябваше аз да направя тази крачка. Сега, когато отношенията ни не бяха между терапевт и пациент, може би тя щеше да приеме. Знаех, че е сама и знаех, че е така от доста време. Благодарение на нея бях приела собствената си сексуалност, макар нито за миг тя да не призна своята.

Когато я поканих, тя ми се усмихна и прие, сякаш ми казваше, че няма нищо против да бъдем и приятелки. С все същата тъга, която усмивката ѝ изобщо не можеше да скрие.

– Не, Яна – казах твърдо и по-непоколебимо, отколкото мислех, че съм способна. – Не те каня просто на кафе от благодарност. Каня те на среща. Ако ти искаш. На среща между жени, които изпитват… нещо повече от приятелство една към друга.

Цялата ми смелост падна в петите и дъхът ми спря, докато се взирах в разпръснатите дреболии по бюрото ѝ. Сърбяха ме ръцете да ги подредя, но не помръднах. Когато събрах отново сила да я погледна, не можах да разгадая изражението ѝ. Прекалих ли? Дали прескочих граница, която тя не беше готова да престъпи?

– Ти вече ме познаваш доста добре. Вероятно ще е трудно да погледнеш на мен като на – преглътнах и довърших, преди отново да изгубя гласа си – … евентуална партньорка… Искам да кажа… не само за… Аз… Просто аз… бих искала да те опозная. Ти ме привличаш.

Тя бавно кимна. Стана, заобиколи ме и завъртя ключа зад гърба ми. Изтръпнах, когато се наведе над мен изотзад и бавно прокара пръсти по тънката ми блуза, преди да ги спре на врата ми. Топли и нежни, те се сключиха от двете страни на шията ми като клеми на детектор на истината. Бесният ми пулс издаде трепета ми. Кълбо от страх, копнеж и желание се заплиташе в слънчевия ми сплит.

– Вече не сме професионално свързани, нали? – попита ме тихо, като че ли говореше на себе си, докато кръвта ми препускаше под пръстите ѝ.

– Не, не сме, Яна – казах бездиханно.

– И никога няма да гледаш на мен като на… лекар?

Поклатих глава в ръцете ѝ.

– Обещавам.

– Дори и да… – гласът ѝ беше много тих. Дъхът ѝ разроши косите на темето ми. – Дори и да ти е трудно да бъдеш с мен? Няма да използваш професията ми, за да поставиш себе си в подчинена позиция пред авторитета ми? Ще се бориш за себе си, ще се отстояваш, ще се караш с мен?

– Яна…

Значи това я безпокоеше.

Моите малки ръце покриха дългите ѝ изящни пръсти със съвършен маникюр. Тази жена сякаш не бе измила и една чиния в живота си, не бе посадила и едно цвете в пръстта – толкова чисти, меки и нежни изглеждаха те.

Обърнах се леко към нея и вдигнах поглед.

– Ние сме равни, Яна. Вече сме равни. Ще се карам с теб, ще ти викам, ще отстоявам себе си, когато съм гневна или обидена. Не гледам на теб като майка и никога, чуваш ли, никога няма да искам от теб да ми бъдеш терапевт. Равни сме! Ако го искаш…

Отместих бавно ръцете ѝ и се изправих малко непохватно, но с осъзнаването, че в момента аз съм по-силна от нея. Устните ѝ трепереха. Изглеждаше разтърсена. Наложи се леко да се повдигна на пръсти, въпреки токчетата, за да мога да я достигна. Беше по-висока от мен. Тънка като върба, с елегантни като на танцьорка движения и безкрайно уязвима в ръцете ми. Тялото ѝ леко трептеше. Наведох я към себе си с непоколебимост, която ми бе така неприсъща… Целунах я леко, докато се отпуснахме и двете. Езикът ми се плъзна по долната ѝ устна, обходи контура на горната. Червилото ѝ беше светло и леко и имаше приятен плодов вкус. Захапах я и леко опънах плътта към себе си, докато тя най-сетне се предаде и открехна несмело устни. Езиците ни се преплетоха и усетих нейния истински вкус – дори цигарата не го беше потушила. Вкус на нещо сладко и уязвимо. Ръцете ми се плъзнаха по тила ѝ, аз я обгърнах и я притиснах към себе си, докато се изследвахме взаимно. Яна несмело се заигра с езика ми с притворени очи. Беше като отражение на моите собствени усещания – трепереше и се задъхваше и се оставяше на мен да я водя. Аз, която нямах никакъв опит, я галех несмело и тя се поддаваше, извивайки се, под езика и пръстите ми. Разделихме се, колкото да поемем въздух и да се погледнем с прямота.

– Откога?

Вдигнах леко рамене.

– От известно време – признах.

– Мислех, че не ми личи.

Поклатих глава.

– Не ти личи. Изобщо. Но мисля, че имам чувствителност, която липсва на повечето хора.  

Засмях се ласкаво и позволих на пръстите ми да обходят нежните ѝ черти под съвършено положения грим. В сравнение с нея бях като грозното патенце. Косата ми не виждаше боя, защото това бе моят избор. Бе съвсем обикновена, малко тънка, тук-там нашарена с леки бели косъмчета. И гримът ми го нямаше никакъв. Грижата за лицето ми се изразяваше в това просто да го измия и да си сложа крем. От известно време ползвах спирала за мигли и слагах фон дьо тен под очите си, за да прикрия естествените им тъмни сенки. Като изключим балсама за устни, това бе всичко. А тя ме гледаше, сякаш съм най-красивата жена, която е виждала.

Диванът ѝ беше голям, широк и удобен, пълен с ярки квадратни възглавници с различни размери. На подлакътника бе оставено сгънато плетено одеяло с едри фигури в синьо и бяло, което напомняше на морски вълни. Неведнъж се бях завивала с него, докато говорех с Яна. Караше ме да се чувствам в безопасност, когато ме обгръщаше. Яна го разстла да покрие дивана и се поколеба. Аз също не знаех докъде сме готови да стигнем в слънчевия следобед. Тя имаше повече опит от мен, но по нищо не ѝ личеше.

– Ти си последният ми… пациент за днес – каза ми предпазливо.

Знаех какво иска да ми каже и само преглътнах. Завъртях се и отидох до прозореца. Страхът се блъскаше във вените ми и ме правеше изтръпнала и някак окаменяла. Яна застана до мен и двете се вгледахме в грозния четириъгълен двор на голямата общинска болница. В пукнатините на напечения асфалт бяха избуяли нефелни бурени, попарени от жегата. Долу една линейка спря пред входа на спешното и внезапната тишина на изключената сирена сякаш натегна и без това опънатите ми нерви. Ръката на Яна несмело се преплете в моята и аз затворих очи като се опитах да дишам дълбоко и спокойно.

Когато ги отворих, не посмях да я погледна. Посегнах и навих плъзгача на най-близката щора. Бяхме на четвъртия етаж и отсрещното крило бе доста далече, но не бих рискувала да навредя на Яна и да поема риска някой да ни види. Една по една завъртях щорите и сумракът се настани в уютния ѝ кабинет. Там, където слънцето все пак проникваше през хоризонталните ламели, лъчите се спираха в пода от обикновен ламинат, прикрит от красив килим с убити ориенталски шарки. Обикновено се събувах, когато идвах тук и спокойствието, което този малък домошарски жест ми носеше, ми помагаше да се отпусна и да заговоря. Завъртях се към Яна и събух токчетата си само с движение на глезените си. Тя проследи погледа ми надолу към полегналите ми обувки и преглътна. Сега разликата в ръста ни ставаше още по-видима, докато и тя на свой ред не захвърли своите високи сандали с тънки златисти каишки.

Почти не говорихме после. Опипом откривах какво ѝ доставя удоволствие и какво доставя радост на мен самата. Тялото ми бе като събудено след дълъг сън. Но всъщност знаех, че не беше сън, а затвор, от който го освобождавах сега. Тя ме галеше несмело и моите ръце също се плъзгаха по нея неловко, докато се гледахме една друга и анализирахме отклика на телата си с неестествено изострена наблюдателност. Беше неловко и трудно, сякаш правехме секс за първи път. Но нямаше нищо общо с първия ми път с Росен.

Дрехите ни лежаха разпръснати на пода, но бяхме още с бельото си. Финият ѝ чорапогащник още обгръщаше бедрата ѝ. Надигнах се над нея и плъзнах пръсти под ръбчето на ханша ѝ и тя се повдигна, за да ме улесни. Ръцете ѝ стиснаха одеялото от двете ѝ страни и тя го усука, търсейки сигурност в нещо познато.

Постепенно осъзнавах каква сила имам. Тя се възбуждаше и се притесняваше от реакциите на тялото си, въпреки че аз бях тази, която никога не бе поемала инициатива в секса и която, да го кажем съвсем честно и открито, не бе стигала до оргазъм от младите си години. Веднъж бях близко, много близко, но Росен вече бе спрял да се опитва да разчита сигналите на тялото ми и проникваше в мен със затворени очи, напълно откъснат от мен и отчужден. Свърши с дълбок стон, без дори да докосне разголените ми гърди, юмруците му бяха стиснати от двете ми страни и му даваха опората, от която се нуждаеше, докато ме чукаше дистанцирано, сякаш съм проститутка. Бях наистина много близко тогава, но той се отдръпна от мен, махна презерватива и се извърна, без изобщо да ме погледне. Докато той вървеше към банята, аз стоях там, на брачното ни легло, оголена, разкрачена, уязвима и вярвах с цялото си сърце, че не заслужавам нищо по-добро от това, което имах. Не посегнах, не се погалих. Свих бедра и се наметнах с пеньоара на тъмни сгърчени рози, подарък от свекърва ми, завързах здраво колана и изчаках Росен да излезе от банята, за да се изкъпя на свой ред и да залича предателската влага между краката ми, сякаш никога не я е имало.

Плъзнах фината материя по Яна, докосвайки добре оформеното ѝ дупе. Тя тихо изстена, когато погалих бедрата ѝ отзад и набръчках чорапогащника около коленете ѝ. Наведох се и поставих малка суха целувка точно над пъпа ѝ, на ръба над белите ѝ дантелени бикини. Дръпнах ръбчето малко надолу и не устоях на порива да погледна.

– Съжалявам, аз…

Сложих пръст на устните ѝ и поклатих глава. Всичко беше наред. Не ми бе нужно тя да е обезкосмена. В еротиката на тялото има повече от външност… Интимността е повече от гладкост на кожата и съвършенство на чертите. Тя беше красива и ме привличаше, възбуждаше ме не как изглежда там долу, а тя самата със своя интелект и излъчване. Освен това има нещо леко педофилско, винаги съм си го мислила, в обезкосмената вагина. Моята беше избръсната, но по-скоро като въпрос на навик, отколкото по истинско мое желание. Бих предпочела да я оставя на мира, да се радвам на космите и да свободата да ги имам между краката си, но твърде дълго бях приемала, че трябва да се боря с всяко косъмче там, за да започвам сега да променям точно това. Ако Яна се притесняваше, че не се е подготвила, за мен значеше друго – че не е очаквала да стигнем до тук, а също и че отдавна не е била с друга. На мен това ми беше достатъчно, дори и да не виждах как реагира на докосването ми, а аз изобщо не бях сляпа. Двете с нея изглежда си бяхме разменили местата. За момента аз бях съблазнителката, която доминира над нея и това, всъщност, ужасно ми харесваше.

Седнах на подвитите си крака и се наведох към краката ѝ, за да издърпам чорапогащника от нея крак по крак, оголвайки порозовялата ѝ кожа. Задържах ходилата ѝ едно до друго, подпрях ги на корема си и започнах полека да ги размачквам и галя, докато Яна не се отпусна назад с въздишка на удоволствие. Масажирах възглавничките на ходилата ѝ все по-интензивно, редувайки натиска с едва доловими докосвания само с върховете на пръстите ми по външната и вътрешната страна на краката ѝ и нежната свръхчувствителна кожа между пръстите ѝ с фин перлен педикюр. Тя притреперваше, когато я докосвах така – на границата на гъдела и чувствеността. Изви се в дъга и сграбчи одеялото, когато след няколкосекундно колебание се наведох и облизах пръстите ѝ един по един. Засмуках палеца на левия ѝ крак и дишането ѝ се учести. Тихо изпъшка, когато плъзнах ръка по вътрешната част на бедрото ѝ, без да изкарвам пръста ѝ от устата си. Краката ѝ леко се раздалечиха, но аз не посегнах между тях. Само я галех така, наслаждавайки се на отклика ѝ, плъзгах само възглавничките си по нежната ѝ кожа, която руменееше под докосването ми, а после с цяла длан – първо едното бедро, после другото, все по-близо и по-близо до бялата дантела, която я покриваше. Отдръпнах се и разочарованият ѝ стон ме последва. Тя отвори очи и ме погледна умолително.

– Това ли искаш?

Наведох се към нея и потърках тялото си в нейното. Тя разтвори бедра за свое и мое удобство. Коремите ни се притиснаха. Целунах я и се наместих, за да подпра лакти от двете страни на гърдите ѝ. Издърпах чашките на сутиена ѝ надолу и оголих две красиви полукълба със зърна, втвърдени от желание. Не беше раждала и гърдите ѝ бяха не само стегнати, но и ареолите и зърната ѝ бяха малки и светли на цвят като на девица. Моите собствени, сравнени с нейните, бяха отпуснати, а цветът им беше тъмен и малиновонаситен. Имах едри зърна, а кръговете около тях бяха големи и се сбръчкваха деформирани, когато зърната ми набъбваха от студ и придърпваха околната плът към себе си. Този път ги чувствах напрегнати от желание. Пресегнах се и с една ръка откопчах кукичките на гърба си, за да ги освободя. Те се измъкнаха от тесния си затвор и Яна за момент сякаш спря да диша, когато опрях твърдите знаци на своята възбуда в нейните.

– Докосни ме, Яна…

Тя несмело вдигна ръце и загали гърдите ми от двете им страни, където се сплескваха в нейната кожа. Аз се понадигнах, колкото да ѝ дам достъп до зърната си и изпъшках от приятното усещане. Не само защото за първи път чувствах възбуда, когато някой ме докосваше там, но и защото точно Яна го правеше. Поддадох се на усещането и затворих очи, докато ме изследваше. Но моят глад бе глад и за нейното тяло – да го докосвам и обичам. Затова извих гръб над нея, тежките ми гърди увиснаха в ръцете ѝ, изпъшках и се впих в нейните стегнати полукълба. Засмуках зърното на едната ѝ гърда, погалих я малко несръчно, докато тя се въртеше под мен и въздишаше тихо. Цялото ѝ тяло бе пламнало, както бе пламнало и моето над нейното. Кожата ѝ се запоти. Под гърдата ѝ се събра малко влага и аз дръпнах още неразкопчания ѝ сутиен още надолу, за да я оближа и да усетя соления ѝ вкус, преди да се върна пак на зърното ѝ. То набъбна в устата ми и тя простена от удоволствие. Галеше моите собствени гърди и опъваше полека зърната ми към себе си.

– Това ли искаш? – попитах я пак със задоволство. Гърбът ѝ се изви към мен, докато се прехвърлях на другата ѝ твърда пъпка и завъртях език около нея, докато се втвърди до невъзможност.

– Махни го – помоли ме задъхано, – махни го, моля те!

Остана така извита нагоре. Между гръбнака ѝ и дивана остана празна дъга, която веднага запълних с ръцете си. Беше ми трудно да бъда над нея и да не се просна с цялата си тежест върху тялото ѝ. Тя беше по-висока от мен, но аз бях по-закръглена и тежах колкото нея или дори малко повече. Затова се подпирах на лактите и ръцете си, докато разкопчавах сутиена ѝ. За разлика от моя, който бе съвсем обикновен и имаше широка лента, на която три реда кукички държаха тежкия ми бюст, нейният бе съвсем символичен и само с една малка кукичка, която с лекота освободих. Тя въздъхна с удоволствие, когато махнах нежната дантела и духнах върху мокрите ѝ от устата ми зърна.

– Хубаво е – простена.

– И на мен ми е хубаво – признах в ухото ѝ, докато търкахме телата си едно в друго и аз зарових устни в уханната кожа на шията ѝ. – Много… Много… Много хубаво! Откога не си…?

– Отдавна. Не е важно. Ох, беше наистина отдавна… Не спирай!

Засмях се с удоволствие.

– И за мен е отдавна.

– За теб е за първи път, не ми се преструвай – в задъханата ѝ закана нямаше никаква сила.

– Вярно е…

После пак не говорихме дълго, дълго време. Ръцете ѝ бяха навсякъде, плъзгаха се по гърба ми, бедрата ѝ се отъркваха в моите, гърдите ни се докосваха, устните ни се преплитаха и се бяхме задъхали и изпотили, сякаш играехме на гоненица, не на игра, стара като самия свят.

Когато вече не можех повече да издържам на сладостното изтезание се смъкнах към краката ѝ и с поглед я помолих за разрешение. Тя само кимна и притвори очи, докато издърпвах бикините ѝ надолу и я оголвах сантиметър по сантиметър. Нарочно не спрях погледа си дълго там, където бедрата ѝ се събираха. Съсредоточих се върху това да измъкна краката ѝ и едва когато хвърлих парчето дантела на пода, я погледнах. Задъхвах се. Притеснението пак плъзна във вените ми, но очакването и желанието го потушиха. Погалих я, обхванах бедрото ѝ и го повдигнах. Прасецът ѝ легна на облегалката и тя се разтвори. Сви другия си крак към тялото и като стъпи с ходилото на дивана, разтвори бедрото си настрани. Неволно бях затаила дъх. За първи път виждаха жена така. Гола, безсрамна, очакваща докосването ми. Започнах да дишам толкова дълбоко, че ми се зави свят и затворих очи.

– Албена?

– Нищо ми няма. Просто съм… малко развълнувана.

Засмяхме се и я целунах лекичко по вътрешната част на бедрото ѝ, преди да се настаня удобно срещу вагината ѝ.

– Надявам се да нямаш нищо против, но искам да поогледам малко тук – плъзнах пръст по нежната кожа все по-близо и по-близо.

– Ама моля ти се – Яна едва дишаше. – Коя съм аз, че да имам нещо против?

Засмях се и вдишах дълбоко аромата на жена. Нямам представа как миришат другите жени, но Яна имаше лек мускусен аромат – стори ми се не точно неприятен, по-скоро непривичен. Външните ѝ устни бяха разтворени от безсрамието на позата ѝ, но вътрешните седяха слепени. Поколебах се, цялата изтръпнала от осъзнаването какво се каня да направя. Обхванах сгънатия ѝ крак с ръка и се подпрях на него, докато с другата си ръка я докоснах за първи път. Дъхът ѝ изсвистя и тя се поприсви, преди да се отпусне пак. Погалих я внимателно, потърквайки пръст от горе надолу и обратно по слепените ѝ устни с тъмен цвят. Те се разтвориха под докосването ми и пръстът ми хлътна във влагата ѝ. Тя изохка, тазът ѝ се надигна към мен, но аз не исках да бързам този първи път. Изследвах гънките ѝ внимателно и прецизно, плъзгах пръста си в нея и го изкарвах мокър и стоплен, после обхождах падината между другите ѝ устни и едва, когато тя вече не издържаше и въздишките ѝ станаха по-дълбоки, по-настоятелни, бръснах леко клитора ѝ с опакото на ръката си.

– Моля те…!

– Шшт, тихо, Яна. Сега…

Намокрих пак пръста си като го потопих в нея и после го потърках във втвърдения ѝ клитор. Беше набъбнал, освободен от късчето плът, което го покриваше и бе доста чувствителен. Усещах как аз самата се мокря под обикновените си памучни бикини. Случваше ми за първи път, без да бъда докосвана – само от желанието, от възбудата от нейното докосване и от това аз да я докосвам. Не бях от жените, които гледат порно, не мастурбирах – бях една минала трийсетте девственица, която тепърва щеше да открива реакциите на тялото си. Нямах търпение да го направя с нея. Потърках се несъзнателно в ръба на дивана и пак се отпуснах до треперещото ѝ бедро, което едва издържаше теглото на главата и торса ми, опрени в него.

Загледах се в нея, докато я галех. Нямах нужда да виждам това, което правя. Яна се бе изпънала назад, по врата ѝ бяха изскочили жили, които намирах за страшно еротични. Раменете ѝ потръпваха, докато тя се губеше в усещанията си – усещания, които ѝ давах аз. Чувствах се горда и съвсем мъничко притеснена дали правя всичко както трябва. Дори и малко завиждах, защото исках да усетя това, което чувства тя под мен. Само че така го чувствах съвсем естествено и редно – да я галя и да я докарвам до полуда. Тя трепереше и се задъхваше, няколко пъти простена сподавено, а мускулите на бедрото ѝ се бяха вкоравили под бузата ми. Извъртях се и я целунах там, разтрих я успокоително с нос, докато не спирах да я галя.

– Моля те… Моля те!

Не мисля, че изобщо се чуваше.

Отпуснах се пак между краката ѝ и извих средния си пръст и безименния, за да защипя клитора ѝ. Тя извика съвсем несдържано, когато я докоснах с език там, където бе съсредоточено цялото ѝ усещане сега. Потърквах клитора ѝ отстрани, прищипвайки го между пръстите си, галех го и го засмуквах отгоре сам с върховете на устните си. Усещах влагата ѝ да се отърква в брадичката ми, когато се надигах да си поема дъх и после пак се посвещавах на важната си задача да я накарам да стигне до кулминацията си. Действах инстинктивно, представяйки си какво е усещането и какво би ми харесало на мен самата.

– В мен… моля!

Пъхнах първо показалеца, а после и средния пръст на другата си ръка в нея. Тя ги пое, разпъна се, изви се, извика и само след няколко движения прехапа устни, докато свършваше с така присъщата си деликатност – почти мълчаливо, с неуловимо потръпване.

– О, Боже!

Продължих да я галя още малко, докато тя трептеше конвулсивно и леко, наслаждавайки се на докосването ми. Под нея бе мокро от секретите ѝ и те се стичаха надолу към плетенето одеяло.

Не вярвах, че мога да поискам да го направя, не и първия път… Забраних да мисля и просто потопих език в нея. Вкусът ѝ избухна в устата ми – наситен, влажен, с лигавата сила на лоното на живота. Беше някаква смесица, която не можех да определя. Близнах я пак, изкарах език и преглътнах, опитвайки вкуса ѝ. Тя охкаше тихо, но несдържано. Ръцете ѝ се вкопчиха в косата ми, за да ме привлекат пак към нея. Беше мека и гладка отвътре, докъдето езикът ми стигаше. Ритъмът на дишането ѝ пак се забърза и инстинктивно усетих от какво има нужда. Вкарах почти грубо пръсти в нея и започнах да я чукам бързо и силно. Ръката ми беше малка, затова добавих трети пръст и тя го пое без проблем, докато я смучех и разпъвах, търкайки я отвътре. Пръстите ми напипаха от горната страна на вагината ѝ плът, която бе различна от другата наоколо и аз се съсредоточих да я натискам там, търкайки я все по-бързо и силно, докато Яна не забрави съвсем къде се намира и този път започна да вика съвсем несдържано и шумно, докато стигаше до втория си оргазъм.

Издърпах пръстите си, които конвулсиите на вагината ѝ бяха вклинили, когато тя се успокои и гърбът ѝ се отпусна. Главата ѝ се удари във възглавницата и тя полека, с видимо усилие на волята отвори краката, с които ме беше стиснала. Остана така, дишайки тежко без да отваря очи.

Отпуснах глава на корема ѝ, който бурно се вдигаше под бузата ми. Ръката ми я подпря и аз зарових пръсти в къдравите ѝ косми с естествен тъмен цвят. Стаята миришеше на пот и женските ѝ сокове – дълбока, землиста миризма, която попиваше в порите на кожата ми и ме изпълваше с удовлетворение. Бях я накарала да свърши. Не един, два пъти. Без всякакъв егоизъм. Макар че понякога правех същото за Росен и смучех пениса му, никога не изпитвах друго, освен желание да свърши възможно най-бързо, да напълни устата ми със спермата си, за да не го прави в сухата ми вагина, която едва се омокряше от тласъците му. Неговият вкус – сладникав, малко неприятен, бе приемлив, но аз се гнусях от кожата му, от опънатите вени на члена му, от изтичащата течност, докато той стискаше главата ми и не ми даваше възможност да си поема дъх в оргазма му. С Яна не беше така. Да ѝ доставям удоволствие радваше и мен самата, възбуждаше ме. Вагината ѝ намирах за красива, тялото ѝ не ме отвращаваше. Тя не ми беше чужда. Вкусът ѝ бе особен и нов, но ми харесваше. А нейната беззащитна мекота, с която ми се подчини и разголи същността ѝ в сюблимния момент… Това бе моето разбиране за пълно доверие и себераздаване. Макар че тя бе тази, която изпита удоволствието до своя край, аз се разплаках от усещанията в себе си, които не можех да потуля.

Яна леко прокарваше пръсти през косата ми, докато успя да се възстанови достатъчно, за да каже нещо с подрезгавелия си глас:

– Твой ред е.