Георги влезе в офиса и като го видя как се почесва зад тила, баща му веднага се сети, че ще иска нещо.
– Татко, може ли да взема колата да се разкараме до Варна.
– И кои сте вие? – го пита баща му. Той имаше доверие на 22-годишния си син и без притеснения му разрешаваше да шофира, още повече че тези 40-тина километра вече му бяха като градско, но с възпитателна цел се дърпаше по малко.
– Ми с Иван и Коко, с кой да е.
Иван и Коко бяха най-добрите му приятели – добри момчета, и баща му тъкмо щеше да каже „Добре“, когато се сети нещо и погледна часовника. Часа беше 10:20.
– И кога ще се прибереш?
– Не знам. Към 7-8. … Преди вечеря., – побърза да го успокои сина му.
– Е тогава не става. Може, ама ако се прибереш до 3-4 след обяд, че колата после ще ми трябва.
– Ееее, то за толкова няма смисъл.
– Има, няма – това е положението. Трябва да ида да сменя една мека връзка на бойлера на леля ти Ела.
– Ми не може ли сега да идеш?, – и Георги придружи въпроса си с обезоръжаваща усмивка.
– Сега не мога. Имам работа., каза баща му и като видя разочарованието по лицето на сина си, след кратък размисъл добави:
– Ако искаш и двамата да си свършим работата, иди я смени ти и после заминавай за Варна. Тъкмо ще ми спестиш разкарването.
– Ми добре. – не особено охотно отговори сина му, но не се поколеба да приеме, защото пред алтернативата да пропадне планираното забавление, половин час забавяне беше приемлив вариант.
– Ето ти пари, вземи от железарията една 50 и една 70 см, че не знам коя ще пасне., – и докато му подаваше десетачка и ключа за колата, добави: – Обаче те с Дорето са по цял ден на плажа и ще трябва да ги вземеш от там, че да не те бавят. После да се оправят. Пиши:, – и му продиктува номера на Елица.
– И да не забравиш да вземеш френските ключове, – подвикна след сина си на излизане.
Дорето беше 16-годишната дъщеря на „леля Ела“, а „леля Ела“ беше Елица – 50-годишната бивша служителка на баща му. Преди десетина години, когато бизнеса му позападна и не можеше да осигурява предишните доходи на двете си служителки, Елица напусна сама, спестявайки му неудобството да я съкращава след почти 15-годишна съвместна работа. Беше много нахакана и оправна жена и веднага си намери добре платена работа във Варна, а от 8 години се изнесе с дъщеря си в Пловдив и стана някакъв групов ръководител в голяма частна фирма. Човешкия начин по който се разделиха и това, че в дома й нямаше мъж – беше самотна майка още от първата годинка на дъщеря си, беше причина баща му да не отказва на молбите й за дребни ремонти по апартамента й.
С дъщеря си прекарваха целите й отпуски в малкия морски град и като едни истински туристки прекарваха времето си от сутрин до късния следобед на плажа. Дорето беше 165 сантиметрова мацка, на ръст точно колкото майка си, и също като нея красавица. Макар само на 16, си беше една малка жена, привличаща с формите си мъжките – и на малки и на големи, погледи, но и майка й все още не й се даваше. Елица беше отлично поддържана жена с висок стандарт на живот и въпреки възрастта „хващаше окото“. Красотата на лицето й беше станала зряла, но не и повяхнала. Кожата й беше стегната за възрастта си, и видимо й спестяваше поне 10 години, а лъчезарната усмивка, звънкия смях и игривия поглед я правеха желана компания… Е да, 50-те години освен с богат житейски опит я бяха натоварили и с няколко килограма в повече, но те бяха до някъде видимо излишни само на корема й. За разлика от него, излишъка на задника и бедрата й ги правеха апетитно заоблени, а съблазнителните й цици, които преди бяха размер „C“, сега уверено изпълваха чашка „D“, а някои модели от сутиените й бяха дори размер „E“.
Георги спря на уговореното място до входа на плажа и се заоглежда към изхода за майка и дъщеря. Нямаше идея как изглеждат, защото не ги беше виждал 8 години – от времето, когато напуснаха града. Отвори прозореца си, извади цигара и докато я палеше, погледа му привлече жена с тъмни слънчеви очила, бежово плетено парео, бял бански от две части под него подчертаващо солидния загар на тялото, широкопола капела и голяма плажна чанта. Почти се стресна, когато миг след като жената подмина и излезе от полезрението му, задната дясна врата се отвори и същата жена чевръсто метна на задната седалка чантата и капелата си, и преди той да успее да каже нещо тя вече сядаше на седалката до него.
– Леле, Жоро, колко си пораснал! Истински мъж., – каза тя докато сваляше очилата си.
– Абсурд да познаех, ако не познавам колата, – каза тя, подавайки му ръка за поздрав.
– Лельо Ели, здравей! И аз нямаше как да те позная, – усмихнат каза той и допълни: – А Донито къде е?, – и засрамен от себе си, с мъка откъсна погледа си от пищните й цици.
Погледа му естествено не убягна от вниманието на Елица, но тя тактично не направи нищо с което да покаже, че го е забелязала. Даже й стана приятно и за да се позабавлява с волята му, се полуобърна към него, кръстосвайки десния върху левия си крак.
– Дорето, не Донито. Теодора се казва., – засмя се Елица. – Ама то как да се помните. … Дорето в събота каза, че й станало скучно, нали няма приятели тук, взе си автобуса и тази седмица ще си е в Пловдив. В петък или събота ще дойде пак.
– Ми що не се обажда да излиза с нас? – пита повече от любезност Георги.
– Знам ли я? Казвала съм й, но сигурно се притеснява да се натрапва.
– И какво прави сама?
– Ами какво – излизаме понякога да вечеряме по крайбрежната, но основно кисне в нета. Добре, че и тя като мен обожава плажа и поне през деня по-малко си боде очите на таблета.
– Нека се обади като се върне. Може да й хареса нашата компания, – джентълментски приключи темата Георги.
Не пътуваха дълго – апартамента беше сравнително близо до плажа. След като влязоха, Георги огледа коридора, и се ориентира правилно за вратата на банята, но като се канеше да влезе чу гласа на Елица:
– Не тази, Жоро. Тази е ОК. Бойлера в банята на спалнята ми капе. Ела!, – каза тя и тръгна пред него към вратата в дъното на коридора.
Стаята беше затъмнена с почти напълно затворените плътни завеси, спалнята беше голяма и безупречно изпъната, а огледалните врати на гардероба срещу нея я правеха още по-голяма. Елица отвори вратата на банята и се отдръпна за да му направи място да влезе, но не толкова, че да не се отърка леко в нея – продължаваше да се забавлява с „играта“ си от колата.
– Добре, 5 минути и съм готов., – изсили се Георги.
– Аз не бързам, не се притеснявай, – каза му тя и добави: – Обаче ще вляза набързо в другата баня да сваля пясъка и солта от себе си, че не мога да се трая.
Петте минути на Георги станаха десет, после и петнадесет. Нещо се закучи и междувременно той два пъти звъня на баща си за указания. Чуваше че Елица 2-3 пъти влезе и излезе от стаята, отваряше и затваряше някакви шкафове, пита го иска ли нещо безалкохолно.
– Нещо май не става, а? Ако не можеш зарежи го. Не се притеснявай., – сега гласа й идваше от по-близо.
– Не, ще се оправя. Почти е готово, – каза той без да се обърне да я види, но усети присъствието й на вратата на банята, защото въздуха в малкото помещение се изпълни с някакъв страхотен аромат на парфюм.
– Добре, няма да досаждам. Ще съм в дневната – вратата на обратния край на коридора.
Тя излезе, но аромата й остана. Силен и въздействащ. Остана, и определено го разсейваше от заниманието му. Някак несъзнателно пред погледа му изплува картината с циците на леля му Ели при влизането й в колата. Този път не само, че не прогони видението, ами и му се наслаждаваше, опитвайки да си спомни и избистри картината още и още. Определено му се искаше да види тези цици по от близо и голи. Усети, че се възбужда, но не се противеше на импулса, а си го намести в късите панталони да не му ръби.
– Лельо Ели, готово., – каза Георги като влезе в дневната.
Елица седеше кръстосала крака на стол пред голяма маса за хранене, а на масата имаше само отворена кутийка Хайнекен и полупразна изпотена чаша с бира. Беше облечена с черно късо сатенено кимоно, което при все че беше седнала едва достигаше до средата на яките й бедра. Освен това беше доста хлабаво завързано и предоставяше щедър изглед към големите й цици.
– Така ли? Супер! … Еее, ама се заинати се ти и свърши работата. Не се отказа. Майстор си!, – тя го засипа с похвали с разглезен тон, и ставайки от стола си му посочи стола срещу нейния.
– Сядай! Сега ще се черпим. Искаш ли една бира?
– Не, лельо Ели, като карам не пия, пък и ме чакат приятелите. Ще се разходим до Варна.
– Пак ще се разходите. Ще те почакат още малко. Майсторите трябва да се черпят, че да имам очи да ги викам пак., – засмя се тя, и продължи:
– Тогава кафе? Безалкохолно? С Дорето правихме един сладкиш – ще хапнеш едно парченце.
Георги бързаше, но аромата й пак го блъсна в главата и той се отдаде на необяснимата си неочаквана възбуда и на перверзното желание да оплакне още малко окото в „лелята“. Вече виждаше нещо секси дори и в понаедрялото й коремче.
– Добре, ама само едно безалкохолно., – смота той и се чудеше как да я оглежда незабелязано.
– Кола, фанта, сок ананас, сок ябълка., – му изреди тя възможностите стоейки пред отворената врата на хладилника.
– Кола., – отговори той отнесен и като че ли се стресна от гласа си, като да беше казан от друг човек.
Елица сложи на масата отворена еднолитрова бутилка и се върна към кухненските шкафове за чаша. Георги унесено я проследи с поглед, а когато започна да излиза от полезрението му дори се извърна към нея. Тя се спря пред един от горните шкафове, повдигна се на пръсти и вдигна ръце за чаша от най-горния ред, при което ръкавите на кимоното се свлякоха, откривайки ръцете й, а долния му край се повдигна силно нагоре и разкри почти напълно налятите й бедра. За негово огромно съжаление се спря два пръста преди да разкрие и бельото й. Когато тя се отпусна на ходилата си за да се върне на масата той едва успя да се обърне към масата преди тя да го види. Елица остави празната чаша пред него, седна на своя стол, отвори бутилката и силно се наведе над масата за да напълни чашата му без да бърза. Леко стегнатото кимоно провисна силно и това което се разкри спря дъха на Георги. Само на 50-60 пред погледа му се олюляха големите цици на леля му Ели, леко пристегнати от черен полупрозрачен сутиен. Толкова прозрачен, че той без съмнение установи, че тези цици се пекат на плажа без горнище – нямаха никаква светла част. Големите ареоли правиха гърдите да изглеждат още по-големи, а полунастръхналите зърна и заливащия го от дълбоката пазва аромат го подлудиха до толкова, че той си представи кура си движещ се мощно между тях и събра всичката си воля да не протегне ръце и да ги омачка. Кура му – той беше толкова надървен, че ако трябваше да стане от стола си точно в този момент, нямаше как да не си причини болка.
Елица седна на стола си и се облегна удобно. Започна да води някакъв разговор – разпитваше го за града, за брат му, за следването. Той отговаряше машинално, но нямаше ясен спомен какво точно, защото в съзнанието си вече я беше разсъблякал и я ебеше бясно. Между отделните сцени многократно си задаваше въпроса дали да я напъне. Дали тя не искаше това? Ами да. Защо беше облечена така? Защо му навираше плътта си пред очите му. Искаше му се това да е така, но нямаше как да е истина – толкова близка с баща му, пък и разговора който водеше в никакъв случай не беше в тази посока. Сигурно така си ходи – нали си е в къщи, отговаряше си той, но това не му пречеше в следващия миг пак да си представя как и го набива до топките.
Осъзнаваше, че тя е на възрастта на майка му, даже можеше и да е малко по-голяма, но това по никакъв начин не намаляваше възбудата му. Даже, като че ли напротив. Имаше чувството, че всеки миг може да свърши в гащите си. Сякаш в съня си я чу да казва:
– Колата май не е много студена. Сега ще извадя лед., – и я проследи с очи как става и застава пред хладилника.
Хладилника беше точно от лявата му страна, на не повече от два метра от него. Елица отвори долната му врата на фризерната част и се наведе да извади торбичката с лед, при което кимоното й се плъзна нагоре по заобления й задник толкова, че разкри цепката му до половината. Пред очите на Георги лъснаха бузите му, и прашките й потънали между тях. Бяха черни и прозрачни – от същата материя като сутиена. Напълно прозрачни, даже и на дъното им, защото през него успя да различи дори розовеещия цвят на набъбналите устни на путката й. Почти му причерня пред очите и като страничен наблюдател видя как се навежда на страни и как ръката му се намърда между краката й, а допира до горещата мека плът изсмука и последната капка разум от главата му.
Усещайки ръката му върху путката си, “леля Ели” замръзна. Нито го възпря, нито го поощри. Просто замръзна стъписана. Така го усети той. Миг след това, станал от стола, той я избута крачка в страни и я натисна към кухненския плот. Всичко стана наистина за миг – толкова бързо, че сам не разбра как се беше разкопчал, как си го извади, как отхвърли черния сатен на кимоното й над кръста, как отмести настрани разтегливата материя на прашката и как насочи главата на кура си – заголена, червена и хлъзгава към путката й. Тя нещо помръдна, пристъпи, но той не разбираше дали се противи или се намества. Тестостерона го караше да я стиска и командва толкова силно, че и да се съпротивляваше не можеше да го усети, а и в този момент не го интересуваше.
– Жоро, какво правиш?, – някак глухо попита тя когато усети допира на главата му до устните си, а на “правиш” кура му вече потъваше в нея. И миг по-късно, вече нанизана до край извика:
– Жоро, спри! Жорооооо…
Здравия му кур нахлу почти безпрепятствено в хлъзгавата й путка, Жоро вече я ебеше като за последно в живота си, и дори и да искаше, не можеше да спре. Тя извика още 3-4 пъти опитвайки да се изправи и после притихна. В стаята се чуваше само тежкото му дишане – почти ръмжене и още по-отчетливо плющенето при блъскането на слабините му в заобления й задник. Той продължаваше да я притиска с лявата си ръка към плота без да осъзнава, че тя беше престанала да опитва да се отскубне и тихичко пропъшкваше, а с дясната му ръка стискаше дясната й буза до червено. Мощните му тласъци, всеки до упор, създаваха мощни вълни по налятия й задник, вида на които допълнително увеличаваха и без това свръх високата му възбуда. “Ех, ако можеше и на задника да няма “разлика” “, успя да си помисли той при вида на бялата част от кожата й, която е била скрита от банския. Беше толкова възбуден, че издържа само две-три минути преди да го извади от нея и да се изпразни мощно. Първата струя сперма прехвърли целия й гръб, прелетя покрай ръката му и се оплете в косата й, а следващите се разляха контрастно по черния сатен на кимоното, по кръста и по задника й.
Облекчен, Георги започна да размазва с кура си спермата по задника й, когато Елица рязко се изправи и обърна към него. Погледите им се срещнаха и той по никакъв начин не можа да разбере какво изразяваше нейния. Опитваше се да открие някакво одобрение или поне снизхождение, но по-скоро му се струваше че предстои буря. Съзнанието му бързо идваше на мястото си и той се изплаши от това, което беше извършил, затова заговори бързо и объркано:
– Лельо Ели, аз…
– Лельо Ели, мислех, че и ти искаш…
– Извинявай!…
– Лельо Ели, не исках да те насиля!…
– Моля те, не казвай на татко!, – и в този момент отстъпи малко назад, защото осъзна, че омазаната глава на все още стърчащия му кур, я натискаше по корема.
Без да каже и дума, Елица бавно клекна пред него, взе кура му в ръка и старателно изсмука и облиза и последната капка от спермата по него. Георги остана като вцепенен. След като приключи се изправи, погледите им пак се срещнаха и тя най-после отново проговори:
– Насилил, казваш? Не знаех, че ме насилваш. Да беше казал., – и най после безизразното изражение на лицето й се смени с усмивка. Доволна усмивка.
– Аз пък вече бях започнала да си мисля, че феромоните с които се полях, разголването и чекненето ми не ти влияят, и че ще ми се наложи аз теб да насилвам., – и докато довършваше изречението с едно движение развърза колана на кимоното си, с още едно го свали от раменете си и то се свлече в краката й.
Георги най-после се освести и ухилен каза:
– Лельо Ели, значи ти все пак…, и тук тя го прекъсна рязко:
– И стига си ме лельосвал! До преди минута ме еба като животно… Ели!, – му нареди тя какво трябва да е обръщението.
– Добре., – послушно отговори той и проследи с поглед как тя смъкна прашките си, оставяйки ги да се свлекат върху кимоното и как отново спокойно кляка пред него с широко разтворени колене. Путката и беше идеално обезкосмена с изключение на една много късо подстригана правилна лентичка.
– Насилил., – каза тя вече клекнала гледайки го пак в очите, докато му го лъскаше бавно с ръка. – Не усети ли, че бях подмокрена?!, – му се ухили тя и бавно налапа главата му.
================================================================
Това ми хареса;)
Няма ли някоя приятна “лелка” от София да иска да ми се обади?
tempodem@abv.bg