Не помня нищо. Помогнете!

Здравейте,

В петък с още две приятелки  решихме да си припомним доброто старо време от студентските години. Идеята беше да изпием по една, две или три текили из заведенията в Студентски град, да полудуваме и ако можем да забършем по някой друг готин пич.  Не бяхме ходили там от мутринските години и с изненада открихме, че става адски купон. Единствено с носталгия си спомнихме, че яките момчета, които сега са заменени от мамини синчета с лъскави дрешки и прически. Само колите им сега са по- секси.

В първото култово заведение, на което няма да казвам името, за да не му правя прекалено много реклама дънеше чалга и ние се развихрихме страхотно.  Страхотна атмосфера, която не остави и мен класическата пианистка равнодушна. Текилите започнаха да се леят една след друга. Съвсем скоро нашата компания стана център на вниманието. Отвсякъде започнаха комплименти, покани да се присъединим към тази или онази компания. Бяхме вирнали носовете и никак не бързахме да се даваме лесно.

Времето летеше, бройката на питиета съвсем се изгуби. В един момент тръгнахме да излизаме навън да подишаме свеж въздух, когато някой ме хвана за ръката и рязко ме дръпна встрани.  Приятелките ми не усетиха и продължиха напред.  Озовах се в тъмен ъгъл, където мъж със доста дебел глас ми каза, че с неговите приятели искали да ми ебат. Не ме остави да му откажа.  Сграбчи ме и през задния вход ме завлече в соята кола. Там вече ми обясни, че е културен мъж и няма да ме нарани. Странно, но му повярвах. Очаквах, че към нас всеки момент ще се присъединят и неговите приятели, но той ми предложи да им избягаме. Попита ме, знам ли такова място и аз глупачката му споделих за ателието с белия диван, където давам уроци по пиано на децата.  Не беше далече. Само по пътя минахме през магазин за алкохол да си вземем нещо да си допием.

Когато пристигнахме в ателието бях вече съвсем спокойна. От първоначалната уплаха бях изтрезняла и сега исках да си допия.  Пичът, които се представи като Севдалин се съгласи. Щели сме да си приказваме, пък после каквото станело. 

Сипахме си и вдигнахме тост. Бъзикахме се как сме измамили приятелите си. Аз отидох до банята, където имах огледало, за да се пооправя. Когато се върнах чашата ми беше пак пълна и пак вдигнахме тост.  Алкохолът отново ме хващаше. За мое учудване само след пет минути на входната врата се звънна. Чуваха се много гласове. Какво да правя? Докато се чудех Севдалин отвори вратата и на вратата се появиха двете ми приятелки и още шест-седем човека. Напълно непознати.  Севдалин ги покани. Купона се завихри. Съвсем скоро дойдоха още и още хора. Мъже. Всички, с изключение на нас трите бяха мъже.  Севдалин ми поднесе още едно питие и от тогава не помня нищо. 

На сутринта, по-скоро около обяд се събудих. Ужасът беше пълен. Бях цялата омазана, глазирана като поничка в популярно, специализирано само за понички заведение.  Коса, лице, тяло – всичко беше покрито с бяла коричка. Първоначално не можех да повярвам. После излязох от състоянието на ступор и бързо  влязох в банята да взема един душ.  С ужас видях, че на огледалото с мое червило беше написано „Курво, вече си звезда”. Отпуснах се на пода и заплаках.

Моля ви, ако някой знае нещо, ако някой е участвал, кажете какво стана. Умирам от притеснение.

Целувки,

Мая

GD Star Rating
loading...
Не помня нищо. Помогнете!, 4.2 out of 5 based on 5 ratings