Отмъщението на Мария 2част

Автор: Ема Славин

– А къде ще ходим, какво ще правим сега?- попита я Ирина.
– Прибираш се вкъщи сякаш нищо не се е случило. Аз ще изработя план за да открием мръсника, който ни вкара в това!

Двете момичета се разделиха на прага на вратата и тръгнаха в различни посоки, омърлушени, но уверени, че бъркотията, в която се бяха забъркали ще се оправи. Мария се спря на една пейка и седна. Мислите й бяха объркани, а тя самата не знаеше накъде да поеме. Не искаше да се прибира вкъщи, цялата бе вир вода, изморена, унижена, чувстваше се използвана.

“Мъжете са мръсни гадини!”, мислеше си тя, докато гледаше как около нея минават млади двойки, хванати за ръце, после набързо се нижеха мъже, къде млади, къде възрастни, които не спираха да я оглеждат и да й примигват, сякаш не бе младо хубаво момиче, а улична проститутка. “Какво става с този свят, накъде е тръгнал въобще!” Възмущението й беше голямо. Мислите й я върнаха към разпита, който беше провела с възрастния изнасилвач и се зачуди какво може да накара подобен мъж да насили дете на 15. След като той можеше да си купи всяка, какъв беше смисълът? Защо мъжете винаги се опитваха да имат това, което не им бе позволено.

Мина половин час, Мария не спираше да мисли и да гледа. И докато се оглеждаше, видя за първи път двете касети. И тогава идеята просто изникна в главата й! Тя скокна от мястото си и се запъти към тях. Походката й беше свежа, уверена, решителна. Самата тя беше сигурна, че може да намери изход и да остане чиста. Макар че й се наложи да върти свирки на съвсем безсъвестни и гнусни мъже…

– Да видим първо какво има на касетите, а после ще му мисля какво ще правя!

Домът й бе на 45 минути път от паркът, в който се бе спряла. Тя за първи път усети полъха на вятъра, почувства залязващото слънце, видя облачните нишки в небето, които сякаш й загатваха за мрежата, в която щеше да оплете обесниците си.

Не веднъж сме откривали, че когато мислите ни са съсредоточени в нещо, то времето минава неусетно и работата ни се струва лека като перце. Така се случи и с младата адвокатка Мария, която дори и не усети кога се прибра вкъщи, обясни на майка си, че всичко в участъка е протекло добре, а после бързо се върна в стаята си и се зае да оглежда касетата. “Сега всичко ще излезе наяве!”, каза си тя и пусна записа с прословутия съдия. И още в мига, в който го пусна, ченето й направо падна.

Марчев бе възрастен мъж, може би на около 60, който бе стар приятел на баща й и я познаваше още от детството й. Тя не веднъж бе виждала баща си на различни срещи с него и винаги бе смятала, че той е коректен и прям човек и случващото се този ден определено я настрои крайно отрицателно към този така уважаван и ерудиран човек. “Мръсен кучи син!”, изпсува си тя наум, а после седна удобно на стола пред телевизора и се загледа. Картината беше ясна- на стола, в кабинета си, седеше възрастния съдия, който с пура в едната ръка и хуй в другата, се радваше на обляната в пот Ирина и притеснената и озверена Мария. После видя как Марчев увеличи звука и с кеф слушаше молбите й, както й тези на Ирина. Мария беше потресена. Косите й се разтресоха, тя отдавна бе пуснала дългата си грива на свобода, а костюмът й вече толкова й стягаше, че тя само се изправи и го разкъса. Копчетата се пръснаха и я освободиха от оковите. После отново седна и ядосана до краен предел, увеличи звука и се заслуша. Марчев пъшкаше и стенеше като звяр, докато я гледаше как духа на дъртия циганин. Явно бе, че гледката му хареса. Мария се вбеси още повече, но неволно пусна ръката си към оголената си путка и я задържа там. Изведнъж скочи, огледа се и притеснено извика:

– Как…как е възможно!

Какво по- възможно, всъщност, от това да се възбуди. Беше отвратена. И от себе си и от гледката, но не можеше да контролира емоциите си, а тялото й просто се нуждаеше от това разтоварване. Колкото и да не искаше да си го признае, двете свирки, които бе направила през деня, я бяха възбудили много. Тя се опъна отново на стола, бедрата й- дълги и голи като на сърна, се отпуснаха блажено на двете страни на фотьойла, и когато се разположи така, устничките на малкото й и тясно отворче се ококориха и се разтвориха пред включения телевизор. Малките й пръстчета се впиха в меките й дадености, а дланта й загали клитора й. После пръстите й се качиха нагоре и съзнателно започнаха да търкат клитора й. Гърдите й се повдигаха тежко, не бяха големи, но бяха стегнати, а зърната й- като щипки дълги и тънки. Погледът й не слизаше от кура на Марчев и това все повече взе да я безпокои. Той бе голям и твърд- хуй, какъвто досега не бе виждала. Мисълта, че именно тя го бе направила такъв, я възбуди много и само след миг тя отметна глава назад и се разтресе толкова силно, че фотьойлът се залюля и тя тупна по гръб, направи кълбо назад и падна почти под писалището си.

“ Ще ти го върна, дърт кучи сине!”, извика тя високо, а после се отпусна на леглото си и се опита да затвори очи, без да мисли за нищо. Но мислите все я връщаха към дебелото парче на Марчев. Представяше си го как я пронизва, как я чука, как я хваща за кръста й я притиска до себе си… Всички тези мисли я възбудих още много пъти същата нощ и тя не спираше да мастурбира. Към полунощ вече бе толкова изтощена и премаляла от самозадоволяване, че просто затвори очи и с поредната псувня за Марчев се отпусна и заспа.

GD Star Rating
loading...
Отмъщението на Мария 2част, 5.0 out of 5 based on 3 ratings