Безплатни Секс Разкази, безплатни еротични истории

Автор: Ема Славин

Историята продължава…

Алкохолът често ни лъже, кара ни да правим глупости. Обърква ни, карайки ни да мислим, че и най- смелите ни фантазии са истина. А ако са… то сме ги осъществили именно под въздействие на алкохола. Всъщност младото 23- годишно момиче едва ли можеше и да осъзнае какво й се беше случило. Тя бе толкова афектирана и еуфорична от алкохола, опитвайки се да забрави срама, че сама влезе в капана на момчетата и им се пъхна в ръцете. Всичко останало бе просто реалността, с която трябваше да се срещне тя рано или късно. И в този момент, в който вече смело трябваше да реши на кого да се довери, тя бе толкова объркана и безразсъдна, че единственият номер, който й попадна в ръцете бе на Мария.

Часът бе вече 9, може би 9 и половина. Тъмата навън само я караше да настръхва. Когато й поизтрезня главата, тя хвана здраво телефона си, и след няколкократни изпускания на земята, все пак успя да улучи някой от телефонните номера и започна бавно и внимателно:

– Алло… Аз съм… аааа, аз съм Ирина…- гласът й трепереше, цялата вече едва стоеше, студът я скова, зърната й стърчаха, пробождайки като жадни и злобни остриета тънкото й бюстие, а бялата й кожа се набърчи от тръпките, които я побиха.

– Ирина? Ирина ли?- гласът беше познат на Ирина, както и гласът на Ирина беше познат на Мария, но в първия момент и двете не успяха да се познаят.- Ирина! Ох, извинявай, не успях да те позная! Как си, какво правиш?

В този момент се чу само един силен шум от падане и младата студентка за пореден път се строполи на паважа. После обърна глава на една страна и се опита да върне малко от съдържанието на корема си, но поради липсата на такова, само изплю малко стомашни сокове. След тази бърза процедура по отрезвяване, тя захвана отново телефона и каза:

– Аз съм в един бар… ще можеш ли да ме вземеш?

– Откъде?- Мария леко се подразни от акцента и натъртването на някои думи на Ирина, но на пръв поглед не усети нещо особено.

– Ами… чааай… чакай сега… ще видя..- Ирина вдигна глава нагоре и се опита да прочете надписа на заведението, но не успя. След няколко вглеждания смело започна.- Абе.. май има някакъв кон тука… ми да, един голям, бял…

– Ти май не си добре? Да не си пила? Какъв кон има, чакай ме там, веднага идвам. Май се сетих за какво говориш!

Мария не беше на себе си от яд. Не й стигаха всички напрежения през деня, ами сега на всичко отгоре трябваше да поеме и пияната си стажантка. Но се чувстваше не само като адвокат, но и като по- голяма сестра на русокосата девойка, затова скочи в колата си и отпраши за това прословуто заведение. Само след няколко минути вече беше там. По улиците нямаше почти никакви коли и пътят беше чист. Тя сви в една уличка, паркира и скочи навън, насочвайки се право към заспалата фигура на тротоара пред вратата.

– Какво, по дяволите, правиш тук? Да не си изперкала?- развика се тя, виждайки бъдещата адвокатка, легнала на земята. Тя бе полугола, премръзнала и цялата трепереше. Освен това не бе успяла да си обуе полата и бе гола отдолу и в сумрака се виждаше нещо да блести по краката й. – Да не са те изнасилили? Хайде ставай, ще те закарам у нас, не можеш да се прибереш така!

Влизайки вътре, Ирина въобще не беше адекватна. Мария само караше и се ядосваше, че момичето я вкарва в още по- големи бели. След като с труд я свали от колата и я заведе до къщата, Мария тихо отвори, подхвана Ирина за кръста и с ръка я придържаше, докато двете се изкачиха до горния етаж и отидоха право в стаята на Мария. Адвокатката се погрижи никой да не ги види, а след като затвори вратата на стаята си, се зае да съблече и да разгледа тялото на студентката.

Ирина трепереше. Все още не беше в съзнание, но цялата бе почти посиняла от студ, зърната й бяха страшно наедрели, а по краката й се стичаха все още капки сперма, повечето от която вече бе засъхнала по бедрата й.

„Трябва да я стопля”, каза си Мария и отведе момичето до банята. Тя хвана душа с една ръка, но преди да пусне водата разтвори краката на Ирина и остана страшно учудена. „Господи, онези копелета са я чукали само отзад, путката й въобще не е бутвана!”

Дупето на Ирина все още зееше малко. Отпуснато, открехнато и зачервено, Мария само наблюдаваше с интерес как от него се точеха като лиги големи струи сперма, които продължаваха да се стичат по бедрата и задничето й. Мария първо се зачуди как да процедира при измиването на Ирина, но след като я постопли с гореща водя и Ирина се посвести, тя смело насочи струята водя към отворената й зейнала дупка и започна да я пълни с леко хладка вода- нито много гореща, нито много студена. Ирина ококори очи и се опита да се усмихне на момичето пред себе си, но не можеше въобще да реагира. Тя разтори още по- широко крака и се наслади на течността, плъзгаща се в дупето й. Това само я възбуди за пореден път и тя пусна ръка към голата си путка, напипа наедрелия си клитор и започна да го търка силно, без да я интересува къде се намира и с кого е. Най-накрая усещаше нещо приятно след болката и унижението, което беше изпитала по-рано вечерта.

– Мммм, много е хубаво- измърка тя и само след секунда се разтресе. Мария се възбуди страшно много от гледката на стичащата се навън сперма и малко неуверено и плахо се наведе към путенцето на Ирина и го облиза с език. Водата отдавна бе отмила сладките сокове на Ирина, но въпреки всичко на Мария й хареса да я ближе и, спирайки водата, започна смело да рови с език в путето й.

Междувременно на входната врата се позвъни и майката на Мария- Искрена, излезе за да отвори. Тя не бе споделила на Мария, че очаква важен гост, и това със сигурност щеше да обиди щерка й. Марчев отдавна бе добър приятел на семейството и поне веднъж месечно се отбиваше на вечеря у адвокатското семейство.

Изтупаният възрастен господин се усмихна на госпожата, поздрави я учтиво, а после пое ръката й и покланяйки се, я целуна.

– Как е любимото ми момиче? Не си й казала, нали?

– О, Любене, от 25 години ми задаваш винаги един и същи въпрос! Естествено, че не съм. Само ти и аз знаем истината! Никой никога няма да разбере за това!

Искрена го покани да влезе и той се настани в хола, докато домакинята се загуби в кухнята за да приготви масата за вечеря. Неестествен шум от горния етаж предизвика вниманието на Любен Марчев и той смело тръгна нагоре. Чувайки шума от банята, той застана пред вратата и се наведе за да види какво става. Ключалката не бе много голяма, но затова пък бе централно- гледаща, тоест двете момичета се виждаха съвсем ясно. Гледката бе фрапираща- Ирина почти излегнала се и гола на един стол, а пред нея и между краката й стоеше полуголата Мария и я ближеше. Путката и гърдите на Ирина бяха толкова изпъкнали, че той на мига се надърви до краен предел, а като видя щръкналото дупе на Мария и внимателния й подход към клитора на Ирина, направо свали ципа на панталона си и захвана да търка възбудения си кур. Мария продължаваше все така усърдно да търка и гали Ирина, но искаше да експериментира още, затова взе слушалката на душа и без да пуска водата, започна да я търка в ануса на Ирина. Това се хареса доста на последната и тя не спря и за миг да се тресе от подемащите я един след друг оргазми. Само да свършеше един и тя се предаваше на следващия, сякаш никога досега не бе свършвала и никога не бе изпитвала толкова голямо удоволствие. Докато я гледаше, Мария се замисли така ли изглежда човек, на когото са му паднали всичко морални задръжки и докато ближеше с език клитора на Ирина и търкаше слушалката в дупето й, собствената й ръка се намери на устничките на стегнатото й путенце и започна смело да ги шипе и търка. Възбудена бе до краен предел, но не защото търкаше друга жена, а защото от мислите й не излизаше дебелия хуй на Марчев и перверзните случки от изминалият ден. „Ох, само да ми паднеш…”, си измънка тя и продължи да търка стажантката и себе си.

В същото време Марчев вече едва издържаше и, когато видя как пръстите на Мария- тънки и малки, се вливат в тясното й тунелче, се напрегна и изсипа като че цял варел сперма на пода пред банята. Виждайки бъркотията и каша, която бе сътворил, той си вдигна ципа и бързо слезе в хола за да не бъде уловен.

Мария и Ирина нямаха никаква представа за воайорското изпълнение на своя враг, но и да знаеха, едва ли щяха да са по- малко възбудени, отколкото бяха сега. Когато се изпразни Мария се изправи и се опита да повдигне и Ирина, но втората бе все още слаба и не можеше да се изправи. Въпреки всичко, от самото надигане на нея пак й стана лошо и обърна глава на страни и се опита да повърне, но отново стомашните сокове напълниха устата й и тя се закашля.

– Ох, искам вода… Моля те!

Мария бързо й даде чаша с вода и след като Ирина отпи, Мария отново се помъчи да изправи Ирина, после я облече в халат и се върнаха в стаята на Мария. Адвокатката нямаше никаква представа как можеше да облече момичето, затова просто я избърса, съблече халата и зави голото й тяло с тънката завивка, а после се приготви за вечеря и излезе от стаята.