Отмъщението на Мария 6част

Автор: Ема Славин

– Знам как се чувстваш… но ще се помоля всичко това да си остане между нас.

Момичето се обърна към него и го погледна в очите. Големите й зеници се разшириха още повече и с повишено внимание продължи да слуша и гледа възрастния мъж.

– Нищо от станалото не трябва да излиза наяве, освен ако не искаш да имаш проблеми.- Погнуса и омраза се повдигнаха в гърдите на Мария, но тя успя да сдържи дъха си и въздъхна трудно, запъхтяно, припряно.

– Добре! Лека вечер!

После се обърна и тръгна нетърпеливо нагоре по стълбите. Полата й се развя леко, повдигна се, но тя обгърна дупето си с ръце и я оправи, качвайки се без да гледа към Марчев. За разлика от нея пък, той не спираше да я следи, гледаше как грациозно пристъпва и припка като младо агънце и като стар вълк облизваше устни, мислейки си за младото й сочно тяло.

Мария се скри от погледа му, тряскайки вратата след себе си, а Марчев, леко изчервен и запотен, се върна при майката на Мария.

– Какво му става на това момиче днес, не знам.. Ще говоря с нея по- късно. Но сега можем да се насладим на компанията си…- каза тя и се усмихна. Искрена беше все още млада, запазена жена, която се радваше от сърце да бъде от помощ на дъщеря си и на мъжа си. Устните й бяха плътни и цялото й лице беше някак скулесто, Мария бе наследила нейните очи и красиви коси. Марчев й кимна одобрително, а после се усмихна, взе ръката й в своята и галантно я целуна. Този жест отприщи още нежност в нея, тя се наведе към него и без притеснение го целуна. Любен знаеше какво означава тази целувка, затова я прегърна през кръста и сложи главата й на рамото си.

– До кога ще продължава всичко това, ще ми кажеш ли…?- попита го Искрена, макар и в гласът й да бе равен, спокоен, безличен. Тя не търсеше отговор, просто констатираше дълго сдържаните си емоции. Затова и не го погледна, затова и той не й отговори. Тя стана и се обърна игриво към Любен, роклята и престилката й се разшумяха, а после мина към мястото на Мария и взе чинията й. Взе и приборите й, както и останалите и ги занесе в кухнята, а после раздигна цялата маса. На нея остана само Любен Марчев, който пиеше червеното си вино и се наслаждаваше на хубавата стегната жена пред себе си, мечтаейки си за дъщеря й.

Мъжете обаче са си мъже. Макар и да искат нещо силно, те никога не отказват компанията и ласките на други жени. Дали сега Мария и Ирина не бяха просто фикс- идея за дъртия вълк или просто му се искаше да опъне и някое младо пиленце, той въпреки всичко стана и с чаша в ръка тръгна към Искрена, която бе с гръб към него. Усещайки дъха му, тя отпусна глава назад, но не бе готова, за това, което искаше той. Без да я предупреди или попита, той надигна полата на роклята й и оголи дупето й. Месестото задниче на Искрена лъсна пред него, а той сръчно и бързо разкопча дюкяна си и изкара от там дебелото си парче.

– Любене, какво правиш… ами ако ни види някой, Мария е тук все пак…

Той не отговори. Мисълта за това, че Мария може да го гледа как чука майка й, само го възбуди още повече и той свали бикините на Искрена надолу и прокара пръсти по месестите сочни устни, меки и влажни, голи и нежни. После разтвори с пръсти тежките вратички, погали клитора й и след като вкара пръст, тя не се сдържа и простена.

– Охх, мръсник си ми бил винаги…- изпъшка тя, обърна се с глава към него и се отпусна. Любен насочи хуя си към целта и с един тласък й го заби. Курът му добре познаваше тези дебри, беше я чукал не веднъж, и бързо, и бавно, и сладострастно… Тя бе неговия пристан. И през всичките тези години, с колкото и да бе, с когото и да си мислеше, че може да завърже семейство, той все се връщаше при нея, макар да бе жената на най- добрият му приятел. Той просто я обичаше, но никога не се осмели да й поиска ръката, нито пък й постави ултиматума да се разведе. Курът му обожаваше тази путка, самият той обожаваше гърдите й, харесваше уханието на кожата й, обичаше да впусне пръсти в косите й, да ги заплете и докато се изпрани, все да ги роши и гали, милва и дърпа. А в това време Искрена не спираше да пъшка, да го завладява с думите си, да го насърчава да я чука все по- бързо, по- ожесточено или мощно. А накрая свършваха заедно, уморени от многото изказани думи, от силните емоции, от споделената любов, макар и тайна.

И този път не бе по- различен. Любен бе обгърнал тялото на зрялата жена пред себе си, ръцете му галеха гърдите й, в косите й усещаше мириса на току- що изядената вечеря, но кожата й ухаеше на цветя. Той сложи ръце на ханша й и започна да я чука по- силно, сега не искаше да има нея, мислеше само за дъщеря й, за онази малка кучка, която го подлудяваше, за дъщеря си…

Завладени от страстта, Любен и Искрена бяха забравили всичко, целият свят бе изчезнал за тях, защото бяха спокойни, че никой няма да ги наблюдава. Или почти никой…

Мария седеше до рамката на вратата и не можеше да спре да се взира в жадно чукащите се тела. Гледката я възбуждаше много повече отколкото всяко порно, и колкото и да й бе трудно да го приеме, не можеше да се отврати, никак дори. Защото и самата тя страшно силно го желаеше. И понеже не искаше по никакъв начин да се издава, тя просто се скри зад вратата и се взираше с крайчето на окото си, докато ръката й умело играеше върху възбудения й клитор под полата, бе махнала чорапогащника си и бе чисто гола под нея, пръстите й само влизаха в путенцето й, галеха тесните стенички, а после се връщаха на клитора за да го подготвят за поредната масивна атака. Възбудата й надделя и тя се изпразни, стисна зъби и се разтресе, а в това време гледаше как и Любен изпълваше майка й със спермата си, и докато го гледаше просто затвори очи и си го представи върху себе си…

– Ах, кучи син, как може да ме възбуждаш толкова много!- измънка си тя, а пръстите й останаха забити дълбоко в нея, мокри, горещи, пронизващи, докато путката й зееше, крещящо нуждаеща се от истински хуй…

GD Star Rating
loading...
Отмъщението на Мария 6част, 3.0 out of 5 based on 2 ratings