Безплатни Секс Разкази, безплатни еротични истории

Deli

Протегна плахо и нежно ръце към лицето му, едновременно копнееща за ласки, жадуваща за неговия допир и в същото време с някакво шесто чувство, което алармираше, че нещо не е наред. Той извърна глава и успя да се отдръпне, недостъпен, с каменно лице и студен, празен поглед. Душата й изстена, разкъсана на малки парченца, осъзнавайки случващото се. Ръцете й увиснаха във въздуха. За секунди си помисли как чувството за безпомощност надделява, когато я прониза острата болка, която я завладя на свой ред и я отрезви. Тя се изви, сгърчи тяло и положи огромно усилие да не извика. Противно на очакванията й – душата й плачеше, но по страните й не се стичаха сълзи, а очите й бяха по сухи от всякога. Членът му с лекота се изплъзна докрай навън и последва ново грубо проникване, дори като че ли се натисна още една идея навътре, за да я накара да се сгърчи повторно от ужасяваща, разкъсваща болка. И тогава се започна кошмара – едни и същи отмерени, груби, безчувствени движения, без капка жал. Тя затвори очи, прехапала устни, простена на 2-3 пъти “моля те, не толкова грубо” скована от ужас, в болезнена агония, все още невярваща какво точно й се случва.
Цяла година бе мечтала за нежните му ласки, за пръстите, заровени в косите й, за топлите му длани, галещи лицето и страните й – сега, когато за първи път бяха истински насаме. Отнесе се далече, когато през ден сядаха в едно или друго кафене, или се мотаеха безгрижно по магазините, пазаруваха, натискаха се, смееха се и се закачаха. Погледът, който я хипнотизираше, уж случайните докосвания, които я възбуждаха с рязък прилив на адреналин и напрягаха сетивата й до крайност. Жарките целувки, които я караха да подивее като ранено животно, защото страстта й бе неконтролируема, а измамното чувство за предстоящ акт на изпепеляване изопваше нервите й до краен предел. Който акт никога не се случваше – бе попаднала в абсолютен плен на тялото си: то бе винаги тръпнещо, чакащо с нестихващо желание да бъде обладано и желано без пощада…
Обладано без пощада – да, но желано се оказа, че не е!
Мислите й, превъртащи кадрите от миналото, в които желанието, страстта и копнежът се изпреварваха едни други в непрекъснато упорство и захлас, бяха прекъснати изведнъж от нова, по-силна доза разкъсваща болка, която я накара за миг да отвори с усилие очи. Видя тялото му над себе си, извито на дъга, като вълк, тържествуващ над плячката си и източил врат да вие с чувство на превъзходство към самотната луна. За миг свил устни, по лицето му премина бързо сянка на удовлетвореност. Дали изпитваше удоволствие или просто задоволство и дори скука от поредното завоевание, бе трудно да се определи.
Мислите й пак се отделиха от тялото. Спомни си първата целувка. Ама как нагло си я поиска. Хем я стъписа, хем й беше забавно – не, нямаше да посмее. Едно е чат, друго е наяве – все пак е женен, тя също /е, вече само формално, обаче той не го знаеше/.
Когато се срещнаха вечерта пред бара, просто си я прихвана през кръста все едно се познават от 20 години. Опита се да я целуне, но тя извърна глава и лицата им само се погалиха взаимно. Когато седна на сепарето, сложи раницата до себе си. Той обаче я премести и седна до нея. Говореше й нещо, тя беше страшно изморена, опитваше се с мъка да следи разговора. А навън вече валеше. Обожаваше да прави секс, когато вали. Заслуша се в ритмичното ромолене по стъклата, когато усети, че се е извърнал към нея. Тя обърна глава и срещна втренчения му поглед. Очевидно се бореше с мислите си, но това трая само секунда, две-три и решително се наведе над нея. Тя понечи да се измъкне за пореден път, но този път хватката му бе желязна – беше седнал на една страна, свил едното коляно под себе си, с леко пружиниращо движение повдигна тялото си, надвеси се над нея, с едната ръка обви кръста й и я притегли към себе си, а другата умело плъзна около шията й и нямаше път за бягство. Устните им се сляха и тя се предаде, отхвърляйки предрасъдъците и отдавайки се на желанието. Езиците им умело се преплетоха. Той в началото бе леко агресивен, очаквайки да срещне съпротива, но когато с изненада откри, че от такава няма и помен, се отпусна и двамата се зацелуваха безмълвно. Ту настойчиво, ту нежно си играеха, обхождаха и изследваха щателно всяко кътче, всяка гънка на небцето, гъделичкаха се по зъбите, езиците им се вплитаха един в друг и прекъсваха упражнението за малки, кратки мигове, колкото да си поемат въздух. Тя се сгуши в обятията му, положи глава на гърдите му и колкото изглеждаше отпусната и вяла, заради умората, понеже 2те кафета и колата се нуждаеха от време, за да подействат – толкова мислите й бушуваха, трескаво се надпреварваха, падаха, ставаха, преплитаха се с надигащата страст и обещание за нежност и щастие. Дори не забеляза кога бе успял ловко да пъхне ръка под меката й блуза и бавно и нежно масажираше дясната й гърда, докато продължаваха да се натискат като ученици и да се целуват без да обръщат внимание дали светът съществува…
Влязоха в колата. Дъждът продължаваше да се усилва, водната пелена обливаше прозорците, обгръщаше ги и ги скриваше от целия свят. Той пак се взираше в очите й със сериозен поглед. Не бързаше да запали. “Може ли?” Но нито изчака отговор, нито пък тя имаше намерение да го удостои с такъв. Устните им се срещнаха някъде по средата и този път тя плъзна нежно ръце около шията му и го притегли към себе си. Ех, ако не беше след половин час на работа. За миг така й се искаше да се прехвърли с едно движение върху му на шофьорската седалка. Но се отказа. Харесваше й, когато мъжът има желанието и куража да направи първата крачка. Незнайно защо смяташе, че това е признак на искрено желание, показващо страст, а може би по-скоро страх да не бъде отхвърлена – колко удобно. Да чакаш наготово друг да е смелият, криейки се зад оправданията. А на него не му липсваше смелост, определено. Притежаваше качества, които едновременно я плашеха, но и привличаха като магнит. Беше мъжествен, властен, погледът му изискваше пълно подчинение. Но показваше, че заедно с това може да бъде внимателен, нежен и мил. Беше й писнало да се прави на силна, искаше да бъде в ролята на мило, нежно и крехко същество, жадно за грижа, да се остави друг да я изкачи по пътя до кулминацията…
Изведнъж познато усещане я изтръгна рязко от миналото и я върна в реалността. Ръцете й бавно, мъчително и леко болезнено изтръпваха, оформяйки дъга навън. Не, само не сега. Моля те, Господи, само не сега. Гърч или направо припадък – какво щеше да бъде този път. Явно достигаше и без това ниския си праг на болка и щеше да стане лошо, ако този ад не приключеше скоро. За първи път в живота си си задаваше въпроси от вида – “Кога ще спре?”, “До кога ще издържи?”, “Дано да е скоро”. Никога не бе предполагала, че може дори да си помисли такова нещо. Съпругът й отдавна не можеше да я задоволи, защото напоследък свършваше твърде бързо. Милият се опитваше да компенсира с дълга и продължителна игра, галеше я и я целуваше навсякъде, докато започнеше да се гърчи от удоволствие под тялото му. Лижеше я до припадък, докато като обезумяла започнеше да иска още и още. А като усещаше желанието към себе си, страстта й нарастваше експоненциално и никога не й стигаше – той винаги свършваше преди нея. Преди за минути успяваше да се настрои за втори път, а с много малко помощ от нейна страна и за трети. И се получаваше винаги да я доведе до екстаз. Но последните години свършваше бързо, а за повторение не ставаше и дума. Целуваше я нежно с виновен поглед и я оставяше неудовлетворена, тъжна и най-вече – незадоволена! Тръпнеща в усещане, че всичко тепърва предстои, но разочарованието бързо преминаваше в огорчение от празнотата и тъга!
И сега, когато имаше възможността, или поне си мислеше така, да се наслади на дълъг, чувствен и изпепеляващ секс / всъщност дори едно яко и продължително чукане щеше да свърши работа като за начало/ – единствената мисъл в главата й беше – няма ли да се измори, да свърши и всичко това да спре!
Стегна мускулите на вагината си, после няколко пъти последователно, опита се да обвие крака около таза му, за да увеличи още възбудата му, но не успя и се отказа.
Тъкмо когато се отпусна и се предаде, затворила очи, стиснала зъби от болка и чу тихо в ухото си: Може ли да свърша?
Топлата течност се разля по белия й, мек корем. При друго стечение на обстоятелствата сигурно това щеше да е най-щастливия миг откакто се виждаха. Пак беше щастлив, но заради облекчението, че всичко приключи. А не искаше да е така. Усети как се облъкати до нея напряко на спалнята и я гледаше. Тя не отвори очи, само дишаше тежко и тихо се радваше, че нещата не се развиха в една друга посока. ”Дай да те почистим” – думите му нарушиха неловкото мълчание. После внимателен /какъвто тя рядко познаваше до сега – беше си позволил само веднъж-дваж да прояви истинска нежност/ леко попи щателно всичко до капка. Гледа я още известно време и отиде в банята. Тя седна в леглото и се покри с чаршафа, вперила поглед в бледите пръстчетата на краката си. Толкова й харесваха с червен или тъмно син лак, изглеждаха нежни и женствени. Обаче не успя да ги лакира. Дъщеря й предишната вечер подозрително попита – ”С кого ще се виждаш, че искаш да се лакираш?” И решението бе взето – ”с никого, няма да се лакирам, хайде да играем карти”. Та сега просто се взираше във върховете на пръстчетата, които се подаваха извън чаршафа и не знаеше какво да мисли. Дали го направи нарочно, за да я накара да си тръгне или просто си беше животно, което имаше нужда само от задоволяване на първичните инстинкти. Много пъти й беше казвал – ”ще се влюбиш”. ”Не, няма” – гласеше отговорът. Категоричен, изстрелян без да се замисли и …тотално лъжлив и грешен. Първият път, когато й го беше казал – и получи отрицателен отговор, в нейната глава веднага последва допълнението: ами да го беше казал по-рано, сега е късно. Факт и нищо не можеше да се направи. После вече не мислеше за това. Просто искаше да се остави на течението, веднъж в живота си да помисли и да направи нещо само за себе си.
Тя вече бе приключила официално с брака, а той очеизвадно нямаше проблем по принцип да изневерява на жена си. Чувстваше я вече достатъчно близка да й споделя мачовските си забежки, коя от коя по-пикантни. Даже беше лепнал някаква бактерия след една ”тъпа тройка” – тя бе предупредена, а жена му в неведение за причината остана само с информацията кои лекарства да пие и колко месеца… Така че не се чувстваше гузна, че разваля нечие семейство – как да развалиш нещо, което изначално не съществува. А и тя нямаше такова намерение, просто искаше секс, искаше внимание и нежност и малкото кратки моменти, които можеха да си позволят да бъдат заедно. Явно и той имаше нужда от повече секс или и от други неща, какви точно не беше ясно. Сексът не се оказа, че му е толкова нужен. Или поне представите им за секс нямаха нищо общо. Някакси не можеше да възприеме секс без допир, близост и взаимност. Едно тъпо механично клатене определено за нея нямаше нищо общо със страст и желание за секс. Даже животинско чукане, но пак със страст можеше да бъде нещо прекрасно. Но не и ”това”. Даже не знаеше как да го определи.
Той излезе от банята и започна да крачи напред-назад. Гол, докато говореше по телефона. Момински свян премина по лицето й и тя сведе глава. Незнайно защо се притесняваше да го гледа, както майка го е родила. Не че вече имаше какво да крият един от друг. Поне що се отнася до голите им тела.
Дали бяха оправили машината? Беше по-малко притеснен от преди, но все още загрижен, явно се беше работило в правилната посока, но положителния резултат все още не беше налице.
Приключи разговора и легна. Тя се сгуши до него, инстинктивно започна да го гали по гладката кожа, по гърдите, да целува зърната му. Погледна го, а в нея нещо крещеше: ”Искам пак, искам пак”. Но не можа да каже и дума. Толкова го искаше, жадуваше, но този ад на непрекъсната болка, безчувственост и самота не биваше да се повтори – със същия успех той щеше да се справи и с една от онези надуваеми кукли от онлайн секс-шоповете. Никаква разлика. Той хвана ръката й нежно, а тя зарови пръсти между неговите и изпълнена с надежда се облъкати на смачканите, но все още личащи, че са гладени, чаршафи. Изненада се неприятно, че той пусна ръката й. Нейната отново се плъзна по тялото му и той пак хвана ръката й, нежно и с умело движение я насочи надолу към чаршафите. Но тя пропусна намека, пак зарови пръсти в мъжката ръка и понечи да плъзне крак върху неговия, когато той изведнъж се изпъна като пружина и буквално скочи от леглото. Тя отново седна, разочарована, изоставена и сама, покрита със завивките, обвила ръце около краката си. Вече следеше движенията – той бързо се облече, все едно е звъннал будилника за поредния работен ден, отвори балконската врата и изпуши една цигара. Изглеждаше сякаш му е неловко. Мина от другата страна на леглото и седна на една малка масичка в близост. Личеше си, че се чуди как да постъпи и какво точно да каже. Но очевидно искаше да си тръгне. Все едно – присъствието му вече беше тотална загуба на време. В нея вече започна да се надига наедно с огорчението и разочарованието, тъга и чувство на тотална безпомощност. ”До кога си резервирала стаята”. ”До когато искаш”. Беше до обяд на другия ден. Но явно нямаше да има нужда и без това, така че какво си задават излишни въпроси. ”Няма ли да се обличаш”. Поиска й се да си вземе хавлията от раницата, за да се изкъпе – но изведнъж осъзна, че ако той скоро не си тръгне, ще се разплаче пред него – така че бързо нахлузи дънките, потника и влезе в банята. Искаше да си е тръгнал, но той я чакаше и даже попита изненадано: ”Защо се забави?” Забавила се. Това беше най-кратката и идиотска среща, която са имали въобще. Беше си наплискала лицето, стъпи на пръсти и го целуна по устните, въпреки че беше абсолютно наясно той колко мрази това: да му омокрят лицето и да го “олигавят” – колко бяха еднакви… ”По-добре да тръгнем отделно”. Много умно – няма що, иначе влязоха заедно в хотела, ама като си тръгнат отделно и вече никой не би заподозрял. Чао! Най-после излезе! Бавно зарови в раницата и си извади една пурета. Запали. Взираше се в зелените листа на дърветата пред балкона. Беше страхотен майски следобед. Хем изпитваше желание да се изкъпе, хем искаше да изчезне възможно най-скоро и да забрави веднага. Ако можеше да не се е случвало въобще. Изгаси трескаво фаса, тръсна глава и метна решително раницата. Огледа се, преди да излезе на улицата – работата й беше в съседната пряка, а имаше доста любопитни колеги, които кой знае може и да са излезли до близкото магазинче за по кафе или нещо сладко. Закрачи бързо към колата. Седна, облегна ръце на волана и не издържа. Зарида като малко дете, което се е ударило зле и поради липса на житейски опит е убедено, че това е най-лошото, което може да му се случи.