“Мразя понеделниците” помисли си Лиляна, докато включваше компютъра си. Започваше още една скучна работна седмица. Въпреки, че работеше през последните 25 години, Лиляна все по-трудно успяваше да се мотивира за да работи. Тя работеше за финансова къща в София, работа която звучеше по-добре отколкото всъщност е.
Трябваха й парите, понеже съпругът й беше съкратен и издръжката на семейството лежеше на нейните рамене.
На 45 години Лиляна имаше съпруг и две деца, къща и кола. Всичките неща които тя можеше да иска за възрастта си, но още нещо й липсваше. Сексуалният й живот беше намален почти до нула, заради съкращението на съпруга й. Тя не можеше да го обвинява за това, че е приел новината толкова тежко. Той обикаляше из къщата несигурен в себе си и депресиран от това, че не може да си намери работа и сексуалните нужди на жена му оставаха на заден план.
Въпреки това, помисли си Лиляна, поне изглеждам добре, благодарение на редовните посещения във фитнес залата. Лиляна се гордееше със стегнатото си тяло. Тя беше благословена с дълги крака и стегнати гърди, които все още привличаха вниманието на мъжете в офиса.
Лиляна беше забелязала как няколко от младите служители в офиса я оглеждат, докато тя се разхождаше из офиса по работа и от време на време тя нарочно изпускаше по нещо, само за да се надупи към тях и да ги подразни допълнително.
Тези нейни прояви винаги я възбуждаха и караха сърцето й да бие лудо, а лицето й се изчервяваше. Лиляна се чувстваше като мръсница, но това беше едно удоволствие което тя много рядко си позволяваше, защото се чувстваше и много виновна след това.
Почукване на вратата я разсея от мислите за палавото й поведение. Георги, шефът й, пъхна глава през отворената врата и каза:
– Здравей, Лили. Извинявай, че нахълтвам така, но… добре ли си? Изглеждаш малко отнесена?
– Добре съм.- отговори тя, като се опитваше да звучи сериозно.
Георги беше се издигнал бързо в офиса, прескачайки Лиляна в повишенията го сегашният си пост- на неин шеф. Тя много ясно си спомняше как му се беше дупила, когато той беше още нов в офиса, а тя беше старо куче. Мисълта за това още я преследваше. Струваше й се, че той винаги я съблича с поглед винаги когато погледне към нея.
– Лили, скъпа, ще трябва да работиш до късно тази вечер. Имам нужда от докладите, които ще представяме на шефовете за месечните отчети и ми трябват докладите от вашия отдел, да са на бюрото ми утре сутринта. Така… трябва да тръгвам, до утре сутринта! Да не закъснееш или ще трябва да те сложа на коляното си и да те напляскам!
След това Георги затвори вратата.” Задник” помисли си Лиляна. Тя никак не хареса шегата с пляскането, защото той беше поне с 15 години по-млад от нея. За кого се мислеше? В съзнанието на Лиляна се появи картина на която тя беше наведе на бюрото му, с вдигната пола и се молеше да бъде напляскана.
Лиляна разтърси глава за да прогони тази картина. Това я притисни, сигурно полудяваше, тя не искаше този перверзник да я докосва. За съжаление не успя да прогони влагата в бикините си. Както и да е, ако искаше да се прибере преди полунощ трябваше да започва да подготвя докладите, а не да мисли като курва.
Лиляна се вглъби в работа и останалата част от деня мина бързо, чак до времето, когато всички си тръгнаха и в офиса остана само тя. Когато приключи доклада, тя се отпусна назад в стола и се поздрави за добре свършената работа. Пред нея стоеше дебела папка с най-различни икономически глупости написани ситно на дебелият топ листи. “Това трябва да стигне на самодоволното копеле” помисли си тя.
Лиляна тъкмо си мислеше, че заслужава почивка и дали да не си вземе болничен, когато на екрана на компютъра започна да мига съобщение, че има поща. Беше осем часът вечерта, кой ли можеше да й праща писма по това време.
Лиляна отвори е-мейла, нямаше съобщение, само линк към уеб-сайт. Без да се замисля тя го натисна и на екрана бързо се зареди порно сайт “Разгоненисъпруги.ком”. “По дяволите” помисли си Лиляна,”ще ме съкратят ако някой научи за това”.
Но преди да успее да затвори сайта, нещо привлече погледа й. Снимка на елегантно облечена жена на средна възраст, която смучеше голям хуй, докато друг мъж я пляскаше по дупето. Жената беше облечена в костюм, различен от този на Лиляна. Тя беше надупена на едно бюро в кабинет, различен от този на Лиляна. Жената имаше изражение на покорно подчинение, подсилено от вида й. Чорапите й бяха накъсани и на бримки, защото явно я бяха опипвали, а бикините й бяха раздърпани и смукнати до глезените й.
Лиляна усети как сърцето й заби луди и как стомахът й се обръща. Тя можеше да усети влагата между краката си и по бикините си. Това издаваше факта, че тя е много възбудена, въпреки, че съзнанието й беше отвратено. Жената изглеждаше щастлива, отнесена и примирена със съдбата си. Лиляна се улови, че една част от нея иска тя да бъде пляскана, докато лапа този хубав хуй.
Почти без да се замисля Лиляна дръпна полата си нагоре по бедрата си, над горния ръб на чорапите си и откри черните си, дантелени бикини. Тя беше шокирана колко мокри бяха те. Тя не можеше да си спомня да е била по-възбудена преди, чувстваше се като палава ученичка, която се гали за първи път. Лиляна дръпна влажната ивица плат настрани и вкара един от пръстите си в путката си и започна да се чука с него.
Лиляна скоро разбра, че й трябва нещо по-голямо, мислите й бяха завладени от хуя на снимката и тя нямаше да се задоволи с нещо по-малко. Тя трескаво започна да търси по бюрото си за нещо достатъчно голямо, но не намираше нищо подходящо. Тя отчаяно имаше нужда нещо да я запълни.
Тогава видя на едно бюро в другия край на офиса една свещ. Тя сигурно беше подарък от колегите и щеше да свърши идеална работа. Лиляна не можа да отиде много бързо до свещта и едва не падна докато бързаше, защото бикините й бяха смъкнати до коленете, а полата й беше навита на кръста. Тя седна обратно на стола си и вкара дълбоко в себе си свещта. Това беше много по-добре.
Съзнанието й отново започна да оформя картината на жена, която се подчинява на лошите си господари, които я наказват за нещо което е направила. Съзнанието на Лиляна винаги слагаше Георги в ролята на лошият господар, а тя коленичеше в краката му молейки се. Тя беше минала границата до която можеше да се притесни от тази сцена и оргазмът й наближаваше бързо.
Най-накрая тя се изпразни, извиквайки високо когато удоволствието обхвана цялото й тяло. Тя се свлече в стола си, като марионетка на която са отрязали конците, сърцето й биеше забързано, а ръцете й трепереха, докато бавно се съвземаше.
Когато сърцето й се успокои, Лиляна осъзна какво беше направила. Тя се паникьоса, бързо изхвърли свещта в кошчето и изключи компютъра без да излезе от потребителската част. Тя бързо излетя от офиса, без да поглежда назад, осмисляйки желаният си към Георги и се отврати от себе си. Въпреки това тя не можеше да го изкара от мислите си. Тя бързо трябваше да се измъкне от работата си и да се прибере в сигурността на дома си.
На следващия ден
Лиляна отиде рано в офиса за да провери дали няма следи от проявата й на лудост предната вечер. Мислите й прелитаха, докато се опитваше да си припомни подробно всичко което беше правила. Всичко в офиса изглеждаше в ред, сякаш нищо не се беше случило.
“Успокой се” повтаряше си тя,” никой не знае нищо, така че просто го забрави”.
Докладът все още беше на бюрото й, а лицето на Георги изплува в мислите й : “ Да е на бюрото ми сутринта!” беше казал той. Лиляна взе папката и тръгна към кабинета на Георги на втория етаж.
– Лили, да не си стояла цяла нощ?- усмихна се широко Георги и й смигна.
– Ето доклада който искаше. Надявам се всичко да е наред.
– Ех, малко съм разочарован… Толкова много ми се искаше да те напляскам!- каза Георги и отново й смигна.
Лиляна не му обърна внимание и тъкмо се обръщаше за да излезе, когато Георги каза:
– Преди да излезеш искам да ти дам новата касета за обучение за твоя отдел.
– Не знаех, че ще има такава? Заели сме се с работа по изискванията които ни беше дал в началото на месеца.
– Това е нещо ново. Тъкмо пристигна. Искам да го изгледаш в една от залите за обучение и да дойдеш да ми кажеш какво мислиш за него.
Преди Лиляна да може да каже нещо телефонът на бюрото иззвъня и Георги вдигна слушалката и й направи знак да излезе от стаята. “ Още обучения” измърмори Лиляна, въпреки че се радваше, че ще има нещо което да я отвлече от сексуалните й помисли, които изглежда нищо не можеше да спре. Лиляна започваше да се притеснява, че Георги нарочно пълни главата й с картини на покварни идеи, неща за които не би се сетила да мисли, но които започваха да й харесват все повече.
Лиляна намери една празна стая и постави касетата във видеото, след което седна удобно и се подготви за още един дълъг и отегчителен обучаващ филм. Още първата картина смрази кръвта й. На екрана се появи нейният офис и в него имаше само един човек. Това беше тя. Лиляна едва успяваше да задържи погледа си на екрана, защото знаеше какво следва. На екрана една фигура се придвижи олюлявайки се из офиса, понеже беше полусъблечена. Лиляна се скова от ужас.
Тя не можеше да повярва. Георги я беше нагласил, това беше единственото обяснение. Лиляна не можеше да мисли трезво, но сърцето й биеше лудо и й се зави свят. Това не можеше да й се случва! Тя беше майка, съпруга… почтена работеща жена!
Лиляна седна изтощена на стола. Не можеше да измисли начин да се измъкне, но трябваше да опита, отричайки че това е тя. Нямаше начин да позволи на това лайно да му се размине. Трябваше да го конфронтира веднага, да му каже какво мисли по въпроса. Тя изскочи от стаята, като не забрави да вземе и касетата, отиде до стаята на Георги и без да чука нахълта през вратата.
– Шибано копеле! Това няма да ти се размине! Нищо не можеш да докажеш!
Георги дори и не потрепери.
– По-добре заключи вратата, Лиляна.- каза той със спокоен, но властен тон.
Без да се замисля Лиляна се подчини. Тя усети, че е загубила началната си инерция и реши да поднови виковете си, когато Георги постави пръст до устните си и се изправи.
– Лиляна, Лиляна, какво палаво момиче си ми ти. Впечатлен съм, не мислех, че си такава. Ти малка мръсница, нали?
Лиляна беше втрещена. “Как смееш да ми говориш така!” помисли си тя, “ това не е вярно, аз съм добро момиче”. Мисълта за това, че му е доставила удоволствие се надигна в съзнанието й нежелана.
– А сега отивай да работиш, докато аз измисля какво да правя с теб.
Георги я плесна по дупето, отвори вратата и й направи знак да излезе. Чак когато се качи в асансьора Лиляна осъзна какво се беше случило. Тя се беше провалила в опита си да обори това копеле. Тя не знаеше дали не е уволнена, на кого ли още беше казал. Имаше толкова много въпроси на които тя нямаше отговор, как изобщо можеше да започне работа днес? Беше развалина.
Лиляна не можеше да отрече, че Георги я беше доминирал напълно и се държеше с нея сякаш е непослушна ученичка, мисъл която предизвика нова топла вълна между краката й. Тя едва не заплака, питайки се какво се случва с нея.
Лиляна прекара остатъка от дена отнесена, не можейки да се концентрира върху нищо. Единственото нещо което се въртеше в глава й беше това как да се измъкне от тази каша. Поне ако я уволнеше, щеше да знае какво става.
Телефонът й иззвъня и я откъсна от мислите й.
– Лили, скъпа, здравей. Имам един е-майл за теб. Нещо което още щом видях и ми напомни за теб.
Какво ли искаше да каже? Пощенската й кутия беше препълнена, но единственото нещо което искаше сега беше да се прибере и да си вземе една дълга вана и да успокои туптенето между краката си.
– Преди да ти го изпратя, бъди добро момиче и отиди до тоалетната за да си събуеш бикините. Сигурен съм, че са подгизнали.
Как можеше да знае? За неин най-голям срам, Лиляна беше мокра цял ден. Преди да може да му отговори той затвори телефона. Лиляна стана и вече беше по средата на офиса, когато осъзна какво прави. Тя отиде до тоалетната и затвори вратата на кабинката. Вдигна полата си и събу мокрите си бикини. Лиляна не можа да устои на изкушението и започна да се чука с пръсти, но си наложи да спре преди да свърши. Искаше й се колкото се може по скоро да види е-майла.
Тя отиде обратно до бюрото си, развълнувана от факта, че се разхожда без бикини. Чувстваше се евтина и мръснишки, но това й харесваше. Иконката на е-майла премигваше на екрана й, когато седна на стола си, повдигайки полата си за да има по добър достъп. Ръката й трепереше и с известно усилие успя да уцели иконката с мишката. В писмото имаше шест снимки.
Лиляна бързо отвори първата снимка и видя, че на нея има жена която тя познаваше. Валентина Димитрова беше шеф на отдел, точно като нея, но беше напуснала фирмата малко мистериозно преди две години. Двете се познаваха добре, защото бяха на една възраст, а и децата им ходеха в едно и също училище. Бяха загубили връзка помежду си след като Валентина се беше преместила в друг офис. А ето, че сега шефът и неин мъчител й изпращаше нейна снимка.
На снимката Валентина беше облечена в костюм с бяла блуза. Полата която носеше беше доста къса, не като тези в които я беше виждала когато работеха заедно. Бедрата й ясно се виждаха и Лиляна не можа да не се възхити на добре оформените крака на бившата си колежка. Това не беше снимката която Лиляна очакваше, за това тя я затвори и отвори следващата снимка.
Това отново беше снимка на Валентина, само че този път тя беше надупена на бюрото. Блузата беше същата, но полата беше сива плисирана поличка, преметната на гърба й, разкриваща горния край на чорапите й и една доста възбудена путка, поне така се стори на Лиляна. Жената на снимката изглеждаше точно като ученичка очакваща наказанието си от директора.
Ръката на Лиляна, без тя да го осъзнава, се беше плъзнала между краката й и й доставяше така желаното удоволствие. Лиляна отвори следващата снимка и се огледа из офиса, за да провери дали някой не я гледа. Всичко беше наред, нямаше никой наоколо. Тя не можеше да повярва, че мастурбира толкова открито в офиса си, но не можеше да се спре.
На третата снимка Валентина беше гола, като изключим чорапите и високите токчета. Лиляна не си падаше по жени, но нямаше как да не се възхити на стегнатите гърди на Валентина и на дългите й крака. Тя беше седнала в краката на изправен мъж, само обутите му в панталони крака се виждаха и го гледаше изпълнена с желание. Лиляна успя да различи голяма подутина в панталона на мъжа, явно точно това гледаше Валентина.
На следващата снимка устата на Валентина беше обвита около подутият хуй на мъжа, опитвайки се бързо да свикне с големият му размер, докато той натикваше хуя си в гърлото й. Очите на Валентина бяха затворени и ясно се виждаше как се чука с пръсти.
Всичко това идваше в повече на Лиляна. Ръката между краката й се движеше много бързо, опитвайки се да я отърве бързо от възбудата която изпитваше. Толкова й беше горещо, че усети как лицето й почервенява, сърцето й туптеше бързо и тя усещаше, че скоро ще свърши, но се опитваше да издържи още малко за да види и последната снимка.
На следваащта снимка беше отново Валентина, този път сама, застанала на колене с лице покрито със сперма, която се стичаше надолу по брадичката й и капеше по гърдите й. Тя беше широко усмихната и изглеждаше така, сякаш никога не е била по-щастлива.
Лиляна беше на ръба на разтърсващ оргазъм, когато отвори последната снимка. Отново беше снимка на Валентина, отново на колене пред мъжа от предната снимка, само, че този път се виждаше целият мъж, той беше Георги. Тогава Лиляна загуби контрол и запуши устата си с ръка, докато трепереше и се опитваше да не изпъшка високо. Преди да успее да се съвземе напълно телефонът й иззвъня и тя го вдигна усещайки, че нещо лошо ще се случи.
– Лиляна, домъкни си задника в кабинета ми, курва като теб трябва да е свършила вече! Измислих за какво мога да използвам хубавата ти уста.
Вече беше прекалено късно. Тя беше напълно завладяна от него и беше под негов контрол. Всички мисли за борба напуснаха съзнанието й, когато почука на вратата на кабинета му и изчака отговор.
– Влез!
Лиляна влезе в кабинета на Георги и видя, че дой седи зад бюрото си. Тя видя, че той разтрива голямата подутина отпред на панталона си. Путката й отново запулсира. “Не отново!” помисли си тя, знаеше много добре, че няма да се справи с още един оргазъм толкова скоро след първия. Съвсем скоро й стана ясно, че не нейното удоволствие е на дневен ред.
– Лиляна, ти се позабавлява днес и знам, че си се насладила на всяка една минута. Винаги съм знаел, че дълбоко в себе си си една малка, евтина курва, но ти трябваше малко… побутване.
Лиляна наведе глава, защото знаеше, че няма смисъл да отрича. Тя усещаше сърбежа между краката си, но сега не можеше да се почеше. Тя се беше примирила с мисълта да е курва за този мъж и да прави всичко което той и кажеше. Осъзнаването на това едновременно я уплаши и възбуди.
– Застани на колене, Лиляна и си отвори широко устата за да мога да се изпразня в нея. И нека да подчертая, че ако глътнеш дори и малко от спермата ми ще те уволня! Ясно ли ти е?
– Да, господине.- промърмори Лиляна докато заставаше на колене.
Георги застана пред нея и разкопча панталона си. Хуят му изскочи напред. Лиляна не можа да се сдържи и възкликна при вида на хуя на живо. Тя с удоволствие би го целувала, смукала, обичала, но тя чакаше нарежданията на господаря си. Нареждането така и не дойде. Георги започна да си търка хуя на сантиметри от устата й, като напълно игнорираше Лиляна. Тя се почувства малко обидена, че не й дават възможност да го задоволи.
– Ето! Идва!- изръмжа Георги.- Отвори уста!
Лиляна разтвори широко уста и само секунда по-късно гъста струя сперма излетя от хуя му и я удари в гърлото, последвана от още една мощна струя сперма. Лиляна беше завладяна от миризмата и вкуса на спермата на господаря й, но не трябваше да преглъща, не трябваше да преглъща, повтаряше си тя.
– Стани правя курво и си разкопчей блузата.
Лиляна веднага се подчини, разголвайки се пред него без да възрази, като можеше да усети как зърната й се молят за внимание изпод материята на дантеленият сутиен.
– Сега, Лиляна… Мислех си как да те накажа и достигнах до две възможности.
Първата е да е уволня и да направя така, че никога повече да не си намериш работа в този град. Втората е, да станеш моя лича офис курва. Изборът е твой, но искам отговора веднага.
Лиляна нямаше избор и го знаеше.
– Искам да съм ваша курва, господине.- докато казваше това спермата на Георги потече по устните й и покапа от брадичката право върху гърдите й.
Георги се усмихна на това, че ще има нова курва и беше твърдо решен да се възползва максимално от нея.
– Ти си добро момиче, Лили, от сега нататък ще се обръщаш към мен само с господине, когато сме в офиса и в мое присъствие няма да се казваш Лиляна, а офис курва.
Беше минала седмица откакто Лиляна се беше подчинила на Георги и много неща се бяха променили. Лиляна се чувстваше като нова жена, чувство което тя внимателно трябваше да прикрива когато беше извън офиса.
Тя отиваше рано на работа за да може да се облече в по удобно дрехи, подобаващи на офис курва. Ако някой я видеше в автобуса рано сутрин щеше да види същата стара, леко омачка пола до коленете и сако плътно закопчано. Тя носеше раница в която бяха истинските й дрехи за офиса. Дори и мисълта за това, че нови курвенските си неща в раницата, заобиколена от хора които отиваха на работа, караха Лиляна да потреперва от удоволствие.
Ако същият този човек я видеше отново, но този път в офиса щеше да забележи някои значителни промени във външния й вид. Полата която носеше там беше малко по различна и свършваше някъде по средата на бедрата, а сакото беше изчезнало и беше останала само бялата блуза, но този път с няколко разкопчани копчета.
Обувките й също бяха по различни от обувките с равна подмета се бяха променили в 10 сантиметрови токчета от хубава кожа. Лиляна махаше и бикините си, поставайки ги в чантата си за по късно. Тя се беше научила, че няма смисъл да ги носи през деня, защото само й пречеха, а и ставаше ужасно трудно, защото седмичното й пране се напълваше с подмокрени бикини.
Състоянието й на постоянна възбуда не беше от директният контакт с новият й господар. Той дори не беше говорил с нея през изминалата седмица, но всеки ден й изпращаше по два е-майла със снимки подобни на тези които й беше пратил първият ден от падението й.
Лиляна беше напълно пристрастена, подчинението на жените, които изглеждаха почтени професионалистки, на около четиридесет години я възбуждаха много, защото тя знаеше как се чувстват те. Тя беше готова да се подчини покорно на всичко което поискаше от нея господарят й. Сякаш някой беше променил напълно нещо в нея. Тази готовност беше подсилена от постоянното чувство за срам от поведението й. Чувстваше се толкова лоша, но въпреки, че не искаше да си го признае от там идваше половината от тръпката.
Промяната в поведението й не остана незабелязана и в офиса. Екипът и се състоеше от две момичета Силвия и Таня на по 18-19 години и от помощник, който току-що беше завършил училище и караше практиката си при тях- Тодор. Те бяха забелязал промяната в нея. Тя изглеждаше постоянно отнесена и обръщаше голямо внимание на е-майлите си.
Промяната в начина й на обличане също беше предизвикало доста повдигнати вежди. Всички бяха свикнали с една делова, семпло обличаща се Лиляна. Тодор не можеше да отделите очите си от нея, след като беше занесъл няколко папки до бюрото й и беше видял как тя прокарва ръката си нагоре по крака си, позволявайки му да види кожата на крака й, над високите чорапи. Лиляна бързо се беше извинила, а Тодор се беше върнал на своето бюро с надървен хуй и зачервено лице.
Лиляна не искаше да си признае, но цяла случка я беше възбудила много и тя беше започнала да ходи често до бюрото му за най-различни неща и да се навежда към него така, че той да има отлична видимост към деколтето й и гърдите обвити в черния дантелен сутиен.
Лиляна беше започнала да си пада и по жени, след всичкото това гледане на снимки. Тя се възбуждаше от жените, така както и от сцените на подчинение които виждаше. Не искайки да остави двете момичета пренебрегнати, тя беше започнала да им обръща повече внимание при всяка възможност, докосвайки ръцете им или отърквайки се в тях когато се представеше такъв случай.
Атмосферата в офиса осезаемо се беше променила. Лиляна не можеше да мисли логично заради постоянната бомбардировка от е-майли. Тя достигаше до оргазъм поне два пъти дневно и беше станала майсторка в прикриването на стенанията си.
Лиляна, обаче, искаше повече. Е-майлите й бяха отворили очите, но тя искаше да участва. Тя искаше да бъде използвана като евтина курва. Защо господарят й не я викаше, да не би да беше направила нещо лошо? Той не би я оставил да се мъчи така, но тя се чувстваше измамена, защото тя му беше казала, че иска да е неговата офис курва, но той изглежда не беше заинтересуван.
Около три часа телефонът й звънна.
– Ела в кабинета ми курво. Искам да те запозная с някого.
Сърцето на Лиляна прескочи един удар, най-накрая дългоочакваното повикване беше дошло. Тя вече се беше качила на асансьора когато осмисли това което й беше казано по телефона. Там щеше да има още някой. Дали човекът беше там по време на разговора? Лиляна замръзна от страх. Тя не можеше да понесе мисълта, че някой друг може да знае за нейната тайна. Стори й се, че ще припадне. Какво ли беше намислил нейният господар? Тя искаше да запази нещата в тайна доколкото се може по дълго. Тя застана пред кабинета на Георги. Щорите бяха затворени, както винаги. Тя почука на вратата.
– Влез.
– Влез!
Лиляна плахо влезе в кабинета, несигурна от това което щеше да види там. Георги беше седнал зад бюрото си както винаги. Освен него в стаята имаше и млада жена. Тя беше горе-долу на същата възраст като господарят й, на около тридесет години. Жената беше висока 170 сантиметра, а косата й беше ярко червена. Тя беше облечена в хубав костюм, с много къса пола доста над коленете, а сакото което носеше отгоре само подчертаваше големите й гърди. Лиляна се изчерви.
– Значи, това е онази за която толкова много си ми разказвал.- каза Николета, като стана и направи кръг около Лиляна, като я оглеждаше от глава до пети.- Как се казваш?
– Л…Лиляна.
Силният шамар изплющя и Лиляна се хвана за бузата, болката беше ужасна.
– Пак ще те попитам. Как се казваш?
– Офис курва.
– Офис курва, какво?
– Офис курва, госпожице.
– Така е по-добре.- злобата в гласът на Николета се успокои малко.
Николета беше застанала зад Лиляна, която гледаше право напред. Тя можеше да види как Георги се подсмихва под мустак.
– Винаги са ти харесвали по-възрастни, Георги. Изглежда ми малко скучна, сигурен ли си, че е подходяща за теб?
– Остави това на мен, Николета. Знаеш, че харесвам жените си малко по-стари от мен, освен това ми е приятно да гледам вътрешният им конфликт. Виж я само! Така се е подмокрила от възбуда, но въпреки това се чувства адски виновна.
Николета постави ръката си на бедрото на Лиляна, която едва не припадна. Толкова много имаше нужда от това да бъде докосвана, дори и факта че тази жена я беше зашлевила не можеха да спрат желанието й за внимание от когото и да е.
Ръката на Николета започна да се изкачва нагоре и щом премина през ластика на чорапите тя каза:
– Оле-мале! Чорапите й са мокри от мъзга! Тя наистина е една палава, малка курва!
Георги само се усмихна. Те говореха за Лиляна сякаш нея я няма. Тя се почувства като предмет, част от мебелировката. Ръката на Николета достигна путката й, която й се стори толкова гореща, сякаш там гори огън. Лиляна не успя да сдържи тихото стенание, което се измъкна от устните й.
– Виж я само колко е възбудена! Искаш ли мама да те накара да свършиш?
– Моля ви, госпожице! Отчаяно имам нужда да свърша!
Лиляна беше на ръба на припадъка, когато Николета отдръпна ръката си и отиде до стола на Георги. Лиляна простена разочаровано, толкова се беше възбудила от докосването на жената, че й се искаше сама да се докара до оргазъм, но знаеше, че господарят й не й е разрешил.
– Мисля, че сте свърши работа. Какво ниво на достъп си й дал на сайта?
– Тя не знае за сайта. Изпращал съм й само работи от първо ниво, през цялата седмица. На нея страшно й харесва, но мисля, че още не е готова за нещо повече.
“Какъв сайт?” се питаше Лиляна, в която чувството на паника главоломно нарастваше. Тя си спомни, че е-майлите които получаваше бяха пълни със снимки от сайта, който беше отворила седмица по-рано.
– Ако искаш, можеш да й кажеш, Николета. Едва ли ще промени нещо.
Николета отиде до Лиляна, без да откъсва очи от нейните.
– Знаеш ли курво, че аз и твоят господар имаме уеб-сайт заедно с още няколко колеги, точно за курви като теб. Сигурно си забелязала, че на снимките са все сериозни, работещи жени, които не са знаели какво пропускат от живота, точно като теб. Те осигуряват пълно подчинение в замяна на което получават най-добрият секс в живота си. Твоят господар те избра като най-новият член на сайта. Ти вече си му се подчинили и нямаш никакво право на избор.
Лиляна не можеше да повярва на ушите си, в какво се беше замесила? Някой със сигурност щеше да научи за това, тя не можеше да си позволи тайната да излезе наяве. Животът й щеше да бъде съсипан. Лиляна осъзна, че вече е много късно. Тя беше избрала своя път и сега трябваше да понесе последиците.
Тя наведе глава, но не успя да сдържи подсмърчането си, когато се сблъска с истината на ситуацията. Тя беше робиня на господаря си и просто трябваше да свикне с това.
– Горкото момиченце, искаш ли мама да те цунка за да ти стане по-добре?- засмя се Николета гледайки колко й е неудобно на Лиляна.- Знаеш ли какво може да ти оправи настроението? Курвенско пазаруване! Георги, имаш ли нещо против ако взема назаем курвата ти? Тя има нужда от малко оправяне на настроението и мамчето знае как да го направи.
Лиляна се изчерви от начина по който й говореха.
– Разбира се, можеш да я вземеш. Прави с нея каквото си искаш. Петък е, няма дам и трябва до понеделник. И без това й трябват нови дрехи, а ти знаеш къде да намериш това от което има нужда.
Георги смигна на Николета, която бързо отиде до него и стисна хуя му през панталона в знак на благодарност.
– А сега се махайте от тук, преди да съм си променил мнението!- след като каза това Георги се зачете в някакви документи на бюрото си.
Лиляна преглътна сълзите си, не вярвайки колко лесно господарят й я беше отстъпил на тази жена, сякаш беше книга или някаква друга незначителна вещ. Лиляна се страхуваше от Николета, заради начина по който жената се отнасяше с нея и се опитваше да я унижи при всяка възможност, говорейки й сякаш е малко момиче. Лиляна не можеше да отрече, че още е много възбудена и силно иска да свърши, но не виждаше начина да го направи без ужасната жена да забележи.
– Хайде, курво. Ела с мен, отиваме на пазар!
Когато се качиха в асансьора Николета блъсна Лиляна в стената и я погледна право в очите.
– За теб ще е най-добре да се държиш добре курво, защото със сигурно не ти се иска да те наказвам на публично място!
– Не, госпожице. Ще бъда добро момиче.- каза Лиляна и се изчерви, не вярвайки на факта, че говореше на тази непозната жена сякаш е 15 годишно момиче.
Щом излязоха от асансьора излязоха пред сградата и зачакаха такси. Почто веднага до тях спря едно.
– Добър ден, г-це Николета.- изглежда шофьорът познаваше жената.
– Петре, искам да ме закараш при шивача ми, онзи специалния, ти знаеш за кого говоря.
– Нямате проблеми, госпожице. Обичайната такса важи, нали?
– Да, тази курва ще има честа днес.
Лиляна внимателно слушаше разговора им. Мъжът в таксито беше дебел и грозен и изглеждаше така все едно не се е къпал от седмици. Тя изведнъж си спомни, че силно искаше да направи нещо за господаря си, но тя искаше то да е с него, а не с този загубеняк
– Седни отпред, курво. Ти ще плащаш.- засмя се Николета, докато отваряше задната врата.
Объркана, Лиляна отвори предната врата и осъзна, че при сядането ще покаже вътрешната страна на бедрата си на таксиджията. Прииска й се да си беше обула бикините днес.
– Добре, курво. Бъди добро момиче и направи едно малко и хубаво шоу на Петър. Когато се надърви ще му направиш свирка.
Николета се намести удобно, така че да може да вижда какво става на предните седалки. Лиляна се зарадва, че поне ще има възможност да облекчи малко натрупаното сексуално напрежение в путката си, а ако затвореше очи дори можеше да си представя, че го прави за господаря си. Тя надигна полата си нагоре по бедрата си, докато не усети грубата материя на седалката под меката кожа на дупето си. Унижението й беше пълно, когато усети, че вече е оставила мокро петно на седалката въпреки, че беше седнала само преди минута. Лиляна започна да се чука с пръсти, путката й беше подгизнала от мъзга. Тя усети, че няма да издържи много дълго и вече предусещаше надигащият се оргазъм. Тя се шокира, когато се чу да пъшка като разгонена кучка.
– Кажи ми, що за курва си, евтина кучко!- думите на Петър я измъкнаха от транса, тя почти се задави от срам.
– Аз съм евтина курва, която обича да прави свирки, господине.- цялото й лице се зачерви, тя не можеше да погледне мъжа в очите от срам. В очите й започнаха да се събират сълзи и тя без малко не заплака, унижена от това през което я караше да мине нейният господар.
– Не съм казал, че можеш да спреш, курво!
– Моля ви, позволете ми да ви духам, господине. Аз съм много добро момиченце и ще направя всичко, което ми кажете.- Лиляна правеше точно това което й беше казала Николета. Колкото по зле се чувстваше, толкова по-лесно й беше да говори като мръсна курва.
На задната седалка Николета се намести по удобно. Тя усети влага в собствените си бикини. Май наистина не беше права да се съмнява в способностите на тази курва, идваше й отвътре.
Ръката на Лиляна се движеше бясно, вкарвайки и изкарвайки пръстите й от путката, приближавайки я бързо към оргазма. Тя не издържаше повече и се отдаде на удоволствието, пръхтейки като животно. Лиляна усещаше погледа на Петър и с крайчето на окото си можеше да види как търка подутината в панталона си. Тя знаеше какво предстои, хуят му вече беше твърд и тя видя как той се бори с треперещите си ръце да си смъкне ципа.
– Извади ми хуя, курво!- заповяда мъжът.
– Да, господине, веднага!- усмихна се Лиляна престорено.
На нея беше започнало да й харесва. Имаше нужда от хуй, без значение къде щяха да й го вкарат. Лиляна усещаше, че Николета се възбужда от разиграващата се пред нея сцена, но сега имаше нещо друго към което трябваше да обърне цялото си внимание, защото хуят на шофьора изскочи от панталоните му.
Лиляна се наведе и веднага пое хуя в устата си, като се задави леко когато хуят се удари в гърлото й. Тя смучеше като полудяла, засрамена от мляскащите звуци които издаваше. Усещаше как слюнката й се стича по брадичката и по пръстите й, докато се опитваше да поеме големият хуй в устата си. Тя чу Петър да пъшка и знаеше, че скоро ще се изпразни. Члена му пулсираше в устата й и изведнъж избухна, изстрелвайки спермата си право гърлото й. Лиляна преглътна първата част без да се замисля и след като реши, че е свършил започна да вади хуя от устата си. Той се отдели от устните й със силно “мляс”, но изведнъж потрепери още един път и изпръска цялото й лице.
Лиляна можеше да се закълне, че Николета изпъшка от задната седалка. След като се изправи и седна нормално на предната седалка, Лиляна усети как по брадичката й се стича сперма и капе по блузата й. Тя се чувстваше страхотно.
Беше стигнала до оргазъм, бяха се изпразнили върху нея и беше почти сигурна, че и Николета е свършила. Тя седеше щастлива, а лепката течност започна да изстива и да изсъхва на лицето си, докато тя облизваше пръстите си уверявайки се, че нито капка не е останала по тях.
– Тая наистина е добра свиркаджийка, госпожице Николета. Искате ли след това да ви докарам обратно в офиса? За мен ще е повече от приятно.
– Съжалявам, скъпи. Още не съм решила какво да правя с нея, но ще те имам в предвид.
Когато излязоха от таксито, Лиляна се зачуди, какво ли още предстоеше да й се случи.
– За сега си много добро момиче, мама е много доволна. Като награда ще ти купим малко хубави дрешки. Ще ти хареса ли това?
– Да, госпожице.
Бяха слезли пред голяма къща на една от главните улици. На къщата имаше табела на която пишеше “ Бобеви- шивачи”. Лиляна беше впечатлена, но нямаше време да огледа добре мястото където я бяха довели, защото Николета я бутна да влиза. Лиляна осъзнаваше, че има сперма по лицето, но нямаше възможност да я избърше.
– Госпожице Николета! Каква приятна изненада! Не сте ни посещавали от седмици!
– Г-н Бобев, за мен винаги е удоволствие.- мъжът галантно се наведе и пое ръката на Николета и я целуна леко. На Лиляна й се стори, че бяха отишли в миналото.
– А вашето име как е?- обърна се мъжът към Лиляна с каменно лице. Лиляна си беше научила урока и нямаше да я наказват два пъти за едно й също нещо.
– Офис курва, господине.
– Хм, предполагам, че ще искате обичайните неща, госпожице Николета. И разбира се обичайният начин на плащане.
– Четете ми мислите. Имаме нужда от каишка, нашийник с табелка с името, униформа на камериерка и униформа на ученичка с подходящите размери и всички неща ще ми трябват за днес.
– Господин Георги вече изпрати мерките й и това ще ни спести малко време, но момчетата от кроячната все пак ще имат нужда от някои неща… ще искат и допълнително… плащане.
– Няма проблеми. Тя е малка мръсна курва и ще направи всичко което й кажа, нали така, скъпа?
– Да, госпожице.- измърмори Лиляна.
Тя предусещаше, че плащането няма да е нито в брой, нито с кредитна карта. Едва беше започнала да се успокоява от предишния епизод и не мислеше, че ще може да издържи друг подобен. Въпреки това знаеше добре, че е подчинена на Николета и няма избор.
Лиляна погледна часовника си и видя, че наближава 5 часа. Дрехите й още не бяха готови, а от това което беше чула, беше разбрала, че те ще са ръчно шити. Съпругът й щеше да се притесни, а и отчайващо имаше нужда да се измие, защото вонеше на секс. Николета я откъсна от мислите й.
– Хайде, курво. Ела с мамчето. Имам изненада за теб, но първо махни тези дрехи.
Лиляна започна да разкопчава блузата си с ясното съзнание, че се намира в шивашко ателие, с лице покрито със сперма, но както изглеждаше този факт изобщо не притесняваше хората които работеха там, защото те сякаш знаеха, че жената не е нещо повече от евтина курва. Когато остана по чорапи, дрехите й на камарка на пода, тя се изчерви от срам, а Николета я огледа от глава до пети.
– Не е зле за дърта уличница. Последвай ме!
Двете влязоха в стая с тъмна дървена ламперия и тъмно червени, тежки завеси на прозорците. Лиляна имаше чувството, че са влезли в някой мъжки клуб. Николета седна в едно от големите, меки канапета и направи знак на Лиляна да застане на четири крака в краката й. На масичката до канапето имаше скъпи изглеждаща дървена кутия с табелка на която блестяха буквите “ О К”. Очите на Лиляна бяха привлечени към кутията и тя погледна умолително Николета.
– Това е подаръка ти, можеш да отидеш на четири крака и да си го вземеш.
Лиляна пролази по скъпият килим и отиде до масичката. Вдигна кутията и обърна наопаки. Изработката беше майсторска и полировката блестеше на слабата светлина в стаята. Лиляна отвори капака на кутията. На велурена възглавничка лежаха каишка и нашийник. Лиляна първо взе нашийника. Той беше красив, без украса само с една сребърна табелка прикрепена към предната част и на нея беше гравирано “Офис Курва”.
Лиляна погледна към господарката си.
– Сложи си я скъпа, ти си добра курва.
Лиляна наведе леко глава и постави нашийника. Ключалката щракна. Лиляна усещаше хладината на табелката. Чувстваше се добре, беше приела изцяло ролята си и се беше подчинила напълно на господаря си и господарката си.
– Донеси каишката на мама.
Лиляна покорно пролази обратно при Николета с каишката и седна в краката й. Николета взе каишката, направена от хубава кожа, и я закрепи за нашийника.
– Обърни се, скъпа.
Лиляна се подчини осъзнавайки, че путката й се вижда ясно. Николета прокара дръжката на каишката по гърба й и я отпусна между краката й, където тя се отърка в устните на вагина на Лиляна.
– Точно такааа, добро кученце!
Николета подръпваше каишката, търкайки дръжката й в путката на Лиляна. Тя от своя страна се обърна с умоляващ поглед към господарката си. Отново се беше възбудил и усещаше как мъзгата й се стича по вътрешната страна на бедрата й.
– О, бебчо, да не иска да свърши?
Лиляна само изстена в отговор.
– Помоли учтиво мама, бебчо.
– Моля ви, позволете ми да свърша господарке, имам отчайваща нужда от това!
– Горкото момиченце ще трябва да почака. Първо трябва да си платиш за дрехите. Не искам да ми се изтощиш набързо. Освен това, може и да реша да те задържа за почивните дни и ще имаш нужда от всичката си енергия.
Лиляна се притесни и започна да се чуди какво щеше да обяснява на съпруга си. Той щеше да е бесен. Нямаше начин да я няма през почивните дни. Здравият й разум имаше нужда от почивка, от това да се върне към нормалния си живот, да изпере и да си почине за предстоящата седмица.
Вратата се отвори и Лиляна се върна обратно към реалността.
– Вашата поръчка, госпожице Николета.
Господин Бобев подаде две големи кутии на Николета. И двете кутии бяха обвити в черна хартия и завързани с червени панделки.
– Остана малкият въпрос със заплащането.
– Курвата е мокра и готова. Колко крояча и шивача участваха в изпълнението на поръчката?
– Трима, госпожице Николета.
Лиляна наостри уши. Гърлото й пресъхна въпреки силната й възбуда. Трима мъже, три хуя… това значеше още три порции сперма. Лиляна простена в очакване. Г-н Бобев пое каишката, прокарвайки края й по срамните устни на Лиляна, карайки я да потрепери.
– Последвай ме, кученце.
Тя беше поведена надолу по един коридор. Лиляна се оглеждаше наоколо, опитвайки се да се увери, че господарката й я следва, но нея я нямаше. Сърцето й биеше лудо, когато я въведоха в една мрачна стая. Изискаността на шивашката работилница беше изчезнала, в тази стая миришеше на пот и машинно масло.
Трима едри мъже бяха застанали в редица и гледаха жадно към Лиляна, която стоеше на четири крака.
– Ето го вашето заплащане, господа.- казвайки това г-н Бобев излезе от стаята без да се обръща.
– Какво хубаво, малко кученце.- каза най-едрият от тримата мъже.
Лиляна не можеше да събере смелост за да погледне мъжете и вместо това беше забила поглед в пода. Един от мъжете мина зад нея и й удари силен шамар по дупето. Лиляна подскочи и извика.
– Дръж се прилично, че ще има още от същото. Сега си отвори устата и ми налапай хуя!
Сега вече Лиляна се почувства в свои води. Мъжът разкопча панталона си и извади полутвърдия си хуй. Лиляна беше впечатлена от голямата блестяща главичка на този член и пролази на четири крака по мръсният под и го пое в уста.
– Ама си малко нетърпеливо кученце!
Лиляна погледна към мъжа с широко отворени очи, докато смучеше силно хуя му. Тя не знаеше къде са другите двама мъже, докато не усети как един член се притиска към устните на путката си и само с един тласък влезе до край в нея. Тя се засрами от това колко е влажна и колко лесно й влезе хуя.
– Полека момчета! За никъде не бързаме.- каза водача на тримата.
Третият мъж стоеше отстрани и гледаше как приятелите му чукат курвата. Лиляна едва можеше да го види с крайчето на окото си, докато устните й бяха обвити около хуя в устата й.
– Полека курво, почти съм готов да ти се изпразня в устата. Запомни, искам да изгълташ всичко, като добро момиче.
Хуят на мъже се подуваше и пулсираше в устата й и тя можеше да усети как хуят между крака й я чука здраво, приближавайки я към оргазма. Изведнъж мъжът който я чукаше си извади хуя от нея със срамно високо мляскане. На Лиляна не й пукаше, единственото което искаше беше спермата на този който я чукаше в гърлото.
Изведнъж Лиляна беше ударена в окото от силна струя сперма, мъжът който я беше чукал си лъскаше хуя на сантиметри от лицето й, точно когато мъжът в устата й избухна и започна да я дави в своята сперма. Тя се закашля, но мъжът не извади хуя си от устата й. Лиляна можеше да усети как спермата се стича около устните й и капе на пода.
– Точно така, курво, изгълтай всичко!
Лиляна преглъщаше бързо, но не успя да глътне всичко и остави част от спермата да се стече по брадичката й. Най-накрая мъжът извади хуя си от устата й и остави Лиляна задъхана на пода. Тя беше покрита със сперма и неизбежният срам я заля. “Погледни се!” помисли си тя, “ лазиш по пода като куче, имаш каишка на врата и си покрита със сперма и единственото за което мислиш е дали няма още”
Лиляна усещаше единствено вниманието което искаше путката й. Другият мъж все още само гледаше. Тя втренчи очи в него, ококорена, молеща се да й се обърне нужното внимание, вниманието което толкова много желаеше. Мъжът проговори:
– Май искаш да кажеш нещо, а кученце?
– Моля ви, господине! Искам да свърша! Моля ви чукайте ме! Ще бъда добро кученце, господине!
Лиляна се молеше отчаяно за повече внимание, молеше се за хуй, на нея не й пукаше, искаше да свърши и беше готова на всичко за да получи това което искаше.
– Не, мисля че можеш да легнеш на пода по гръб и да се чукаш с пръсти докато се изпразниш.
Лиляна беше съкрушена, тя имаше нужда от хуй и тези мъже можеха да й го дадат, поне докато свърши. Тя им се беше молила, как можеха те да не изпълнят молбата й? Засрамена Лиляна наведе глава и изхлипа.
– Достатъчно скимтене, кучко! Започвай!
Лиляна погледна още един път към мъжете с умоляващ поглед, но не видя промяна в държанието им, тях не ги интересуваше. Тя пъхна ръката си между краката си и намери мократа си путка. Вкара пръстите си в зажаднялата си за внимание вагина и усети надигащата се топлина. Тя започна да си мисли за това как мъжете я бяха използвали и как сега я караха да се довърши сама. Това я разстройваше, но и това вече нямаше значение, толкова близо беше оргазма.
Тя свърши, мятайки се по мръсния под, стенейки със затворени очи и широко отворена уста. Когато треперенето спря, усещането беше заменено от приятно усещане разпростиращо се от стомаха й по цялото й тяло. Тя въздъхна удовлетворено.
Един от мъжете дръпна каишката й и я върна към реалността.
– Отивай да си търсиш господаря, кучко. Приключихме с теб.
Мъжете се обърнаха и излязоха през задната врата, оставяйки Лиляна сама и чудеща се какво да прави. Тя пролази до вратата през която я бяха довели и влезе в коридора по който беше минала по рано, надявайки се да намери господарката си. Сега когато беше останала за малко сама, тя се замисли за нещата които се бяха случили през деня. Николета се появи иззад ъгъла и видя Лиляна да лази по пода на коридора със сълзи в очите.
– Ела при мама.- извика я Николета. Лиляна се почувства добре при звука на гласа на господарката си и покорно пролази до нея.
– Кой беше добро кученце? Идваш с мен тази вечер у нас. Говорих с господаря ти и даже се свързахме с мъжлето ти и му казахме, че си заминала в командировка в последната минута.
Лиляна се почувства радостна при мисълта да прекара почивните дни с новата си господарка.
– Хайде да отидем в къщи и да те почистим. Цялата миришеш на сперма, бедничката ми.
Отвратително и грубо…
Но и е харесало, подобни неща я възбуждат 😃 така че ти си клецай на мисионетската само с целувки
Грозно и отвратително насилие!