По-дълбоко

Лил

Симеон остави книгата и нагледа бебето, но то спеше. Време беше да нагледа и жена си, само да мине първо през тоалетната. Притесняваше се за нея. Не беше слязла за закуска, а когато той се върна от столовата, тя продължаваше да спи. Лекарите казваха, че това е нормално, но той не спираше да се притеснява.
Когато отвори вратата на спалнята, се натресе на скандална гледка. Жена му беше набрала нощницата си и обкрачила одеялото, се забавляваше със себе си.
– Жана, сигурна ли си, че е безопасно? – попита я той.
– Ако искат да ми забранят и това, ще трябва да ми вържат ръцете. Тогава обаче сигурно ще опитам с крака.
– Нали знаеш, че забраната е за твое добро? Не го правят, за да ти е гадно. Като лекар и аз бих ти препоръчал същото.
– Знам, знам – съгласи се припряно тя. – Но вече не издържам. Ще помогнеш ли малко? Предполагам, че не е много опасно.
– Добре – въздъхна той. Седна на леглото зад жена си и ѝ помогна да смъкне бикините си. Все пак, ръцете му бяха чисти, щеше да внимава извънредно много. По-добре това, отколкото одеялото или някой друг предмет със съмнителна чистота. После щеше да я измие хубаво и това би трябвало да е достатъчно.
Настани се зад нея и се притисна към тялото ѝ. След това ѝ пусна ръка. Жена му изпъшка доволно. Това го накара да се възбуди. Не се притесняваше от възбудата си – можеше да се контролира, а след като се погрижеше за Жана, щеше да се отбие до банята и да се погрижи и за себе си, без да я занимава.
Известно време тя се извива доволно в ръцете му, увеличавайки своята, а и неговата възбуда. После обаче го усети.
– Симо, май само те мъча така.
– Свикнал съм да издържам. Не ми обръщай внимание.
– Не, не. Не искам да те измъчвам. Нека ти помогна.
Докато се усети, жена му вече дърпаше шортите му надолу. Когато ги изхлузи и метна от другата страна на леглото, тя го обкрачи и пое в устата си.
– Ами ти? – попита той.
– Ще почакам.
Усещането беше толкова приятно, че той затвори очи и му се отдаде. Ей сега щеше да я избута от себе си, за да се съсредоточи върху нея. Дори можеха да полегнах така, че да се задоволяват един-друг едновременно. След малко обаче установи, че устните ѝ са се вдигнали от скута му, после и тежестта върху коленете му изчезна. Скоро след това тежестта се върна малко по-горе и Симо отвори очи. Усети как жена му се отърква о него.
– Жана, мамиш – каза ѝ остро.
– Само за малко – увери го тя.
Симо обаче беше запознат с манипулативните тактики на жена си, когато искаше нещо, затова не ѝ повярва. Понечи да стане, но не можеше, без да я изтърси внезапно върху леглото. Това го спря. Реши да изчака удобен случай и да я извърти под себе си, след което да стане.
Само че обсадата не спря дотук. Докато чакаше удобен момент да я избута под себе си или поне настрани, тя все повече замайваше главата му, като се отъркваше в него. Трябваше ли да е толкова приятно? Симо беше свикнал да понася всякакви неприятни усещания – бой, психически тормоз, разпити, но тренингът му сякаш не се пренасяше върху приятните.
– Жана – въздъхна той.
През това време тя се надигна съвсем малко и го пое в себе си. Той изпъшка. Беше още по-приятно, тя бе топла и хлъзгава… И отново го беше метнала. Искаше да стане и да я отблъсне от себе си, но не можа. Вместо това усети, че се надига, за да проникне още по-дълбоко в нея. Беше започнал да губи контрол.
– О, Симо – изпъшка тя. – Защо е толкова приятно? Защото е забранено, от хормоните ми или защото не сме го правили отдавна?
– Защото ми правиш напук – отвърна той, но се усмихна. – Това винаги е било афродизиак за теб. Да ме накараш да те обладая, при това с желание, въпреки изричната ми забрана, е нещото, което те възбужда страшно много. И това, че си ме притиснала така.
Тя се претъркули по гръб, повличайки го със себе си.
– Виж, вече не те държа под тежестта си. Можеш да станеш когато си поискаш.
Той се протегна, хвана ръцете ѝ и ги фиксира над главата ѝ. Искаше да ѝ се наложи, искаше да ѝ причини болка, искаше да ѝ покаже какво си е изпросила.
Но не направи нищо такова. Продължи да я люби внимателно, за негово и нейно удоволствие.
– Не трябваше да правим това, Жана – прошепна ѝ той. – Но сега, когато започнахме, ще трябва да ми помогнеш да ограничим щетите.
– Как?
– Първо, ще бъдем много внимателни, второ, ще ти направя промивка после. И трето – няма да настояваш да свършвам в теб.
– Добре – съгласи се тя.
Симо я погледна в очите. Много лесно му се даваше. Интересно, какво ли искаше?
Тя обаче му се усмихна и го притисна към себе си, свивайки вътрешните си мускули едновременно с това. Симо отново започна да губи контрол.
– Моля те, влез по-дълбоко – примоли му се тя.
– Мисля, че вече съм достатъчно надълбоко. Колко още искаш?
– Там, където никой не е бил досега. Освен Силвия.
– Не, не, не, не, не. Не искам да влизам в утробата ти, още не си се възстановила от раждането. Освен това е опасно и сигурно ще те заболи.
– Моля те.
– Не ме карай.
Тя обаче се притисна към него и той почти изгуби разсъдъка си. Освен това видя със замъгленото си съзнание нейното желание, което беше толкова бурно и неотложно, че започна да пулсира и като негово собствено. Той самият пожела утробата на Жана. Но нямаше да направи нищо, ако тя не се беше притиснала силно към него, предлагайки му я – влажна, все още полуотворена и примамлива. Той тласна малко по-силно и се намери там. Колко беше тясно, колко възбуждащо и първично, помисли. Осъзна, че отдавна го искаше – искаше да е там, искаше да я оскверни, искаше да излее семето си направо в това местенце. Знаеше, че не трябва, но знанието се отдръпваше пред необходимостта на плътта. Той тласна още по-силно, притисна жена си към себе си и започна да я пълни, докато тя стенеше от екстаз под него.
След половин минута дойде на себе си – изцеден, задоволен и напълно ужасен.
– Жана, не трябваше – почти изплака.
– Хареса ти – отбеляза тя.
– Именно затова не трябваше. Видя ли какво направих? Знаеш ли колко е опасно? Ох, аз съм виновен! Ами ако ти се случи нещо?
Не го беше правил отдавна, но сега всичките му емоции го накараха да пусне няколко сълзи. Не можеше да обвинява само себе си или Жана, и двамата бяха виновни. Трябваше да я избута по-рано, не биваше да се поддава на провокацията ѝ. Но той беше просто човек и понякога не можеше да се контролира. Това също го ужаси. Погледна в очите на жена си. Май тя също се разкайваше.
– Ужасно съжалявам, че те подложих на това – каза му. – Наистина го исках и мислех, че няма да имам друг шанс. Беше егоистично от моя страна.
Симо я прегърна – все още се намираше в нея – и въздъхна:
– Беше страхотно. И в същото време страшно опасно. И двамата сме виновни, мисля, че го осъзнаваш.
Тя кимна.
– Ти ме провокира, но аз ти се поддадох. Самоконтролът ми не струва пукната пара, очевидно, щом не мога да се спра да го направя.
– О, Симо, мисля, че се самобичуваш прекалено жестоко. Моля те, недей. Заболява ме.
Симо трепна.
– Кръвоизлив?
– Не. – Тя се засмя. – Заболява ме сърцето. Образно казано – добави за всеки случай.
Той си отдъхна. После я целуна.
– Сега трябва да сме много предпазливи. Ще изляза от теб много внимателно. Ти не се изправяй. Ще огледам за кръв, после ще ти направя промивка. Може да се наложи да пиеш антибиотик.
– Добре – съгласи се тя.
От това, че не тръгна да спори, му олекна. Всъщност, Жанета беше разумна жена. Какво я беше подтикнало да се държи така? Дали той ѝ беше налагал въздържанието твърде строго? Тя не беше свикнала, пък и с всичките тези хормони сигурно нещата ставаха още по-сложни. А той беше твърдоглав, тя го познаваше. Никога не би се съгласил на такова предложение, освен ако не е изманипулиран да го направи.
Симеон остави разсъжденията за по-късно и внимателно излезе от нея. Отгледа себе си, после нея. Не виждаше кръв, това беше хубаво. Взе търкалящия се наблизо пакет бебешки мокри кърпички и почисти и двамата. Прегледа я внимателно – не виждаше сериозни ожулвания. Отиде за легена и разтвора за промивки. После я изми внимателно. Лекарският опит му помогна да го направи правилно и методично, въпреки че нямаше много практически такъв точно в тази насока. За сметка на това беше чел и си беше говорил с лекарите, за да знае какво го очаква.
– Успокои ли се малко? – попита го Жана, когато той се върна от банята. Познаваше го толкова добре.
– Малко – съгласи се Симо.
После извади от шкафа чисти бикини и ѝ ги подаде.
– Май е по-добре да не слизаш на обяд – каза ѝ.
– И без това не ми се иска.
Симо ѝ кимна.
– Ще ти донеса храна. И ще проверя бебето на излизане.
После напусна стаята. Както и предполагаше, Силвия изглеждаше добре, затова отвори вратата на апартамента и се насочи към стълбището. Увлечен в мислите си, се забави твърде много на една редица стълби и някакви тичащи ученици едва не го отнесоха.
Отново започна да се рита наум. Какъв идиот беше, та не можа да прояви самоконтрол? Защо не успя да се измъкне само с орална любов? Защо трябваше да се случи и това накрая? Ами Жана? Защо трябваше да го манипулира така? И все пак, той я беше наранил. Нямаше извинение за поведението си.
След още няколко минути самобичуване най-накрая стигна до вратите на столовата. Щеше да хапне набързо, да вземе храна за жена си, а после да се отбие до аптеката за антибиотици. Надяваше се това да е достатъчно.

Rating: 4.00/5. From 6 votes.
Please wait...