Безплатни Секс Разкази, безплатни еротични истории

             Момчето работеше упорито, някак монотонно. Работата изискваше повече инат и издръжливост, отколкото бързина и майсторлък. Трябваше да се изкопаят няколко метра траншея за отводнителната канализация към една селска къща. То беше някъде около двадесет и пет годишно, със стройно телосложение. Косата му бе гъста и чуплива, прорастнала след последното подстригване през миналата пролет. Крайщата на кичурите бяха придобили златист отенък от слънцето. Сякаш цялата свежест на младостта се беше фокусирала в това селско момче.

Младежът работеше всякаква неквалифицирана работа, която можеше да се намери в селото. Беше останал сам-самичък в този враждебен и груб свят. Баща му отдавна се беше запилял безвъзвранто нейде, а майка му  се спомина преди две – три години. Сега тежестта на наследственият  имот се стовари на неукрепналите плещи на това обикновено момче.

Селото се беше обезлюдило през годините на безкрайния преход и повечето от жителите му бяха на преклонна възраст. Слаб лъч надежда проблесна след  прокарването на магистралата, чрез която времето за достъп се съкрати значително, та благодарение на това обстоятерство някои от наследниците се захванаха с преустроиството на старите запустели къщи във вили.

            Тя бе от онези жени, след който не можеш да не се извърнеш и изпратиш с поглед. Изглеждаше около тридесет и пет годишна, но ако се съобразим с постиженията на  съвременната козметика и финансовите възможности на мъжа и…

Хайде сега! Като кажем тридесет и пет, значи тридесет и пет! Да се върнем на нея… Имаше хубаво тяло. Лицето и бе с правилни черти, обрамчено от тъмна, почти черна дълга коса. Устните бяха сочни и съблазнителни! Хм…  Обаче, очите! Ах тези очи, лазурно сини и дълбоки… Сякаш можеш да се удавиш в тях! Кристалният им блясък засенчваше едва забележимата мрежа от фини бръчици в ъгълчетата на клепачите. Невероятна жена!

            Нещо бе привлекло неволно нейното вниманието към това селско момче. При всяка възможност отправяше поглед към него. Отмерените му и съсредоточени движения предполагаха непоколебимост. Жилавото му тяло съчетаваше усещането за непокорност и свобода, присъщи на младостта. А тя го наблюдаваше ли… наблюдаваше, наслаждавайки се на пластиката в движенияга му.

            Наближаваше пладне и слънцето заприжуря. Въздухът потрепери в жярка мараня. Момчето хвърли ризката си на един провиснал клон на близката ябълка и продължи с търнокопа. Всеки мускул релефно се открояваше по стройното му тяло. Сега то изглеждаше замайващо реално и съвършенно. Тя не откъсваше очи от него. Намери си някаква работа и премина няколко пъти в обсега на погледа му. Крадешком го поглеждаше, но нищо в поведението на младежа не подсказваше, че е успяла да привлече вниманието му. Нямаше го  обичайният ефект от прездизвикания интерес. Загложди я едва доловимо съмнение в непреходността на собствената си привлекателност и женствена неустоимост. Нима вече не можеше да въздейства на мъжките възприятия? Нима щяха да се заглеждат по нея само застаряващите мераклии, всички до един приковани в своята нерешителност към съпругите си? Нима времето на нейната младост се изплъзваше, като пясък между пръстите? Дали можеше да разпали все още страстта на тази дива младост, открито тържествуваща в това селско момче? Това предизвикателство ли беше пред ранимата и женственост? Дали… нима… ще може ли… Все изпепеляващи въпроси.

            Тръгна към него и някак съвсем без да иска, разкопча горното копче на роклята си.

–         Става горешо. Искаш ли да ти донеса нещо студено за пиене? – небрежно подпита тя.

–         Ъ-ъ-ъ… Може вода, студена вода. – отвърна то, като отбягваше срещата със сините очи.

–         Има студена сода и кока-кола. Искаш ли?

–         Може – смънка момчето.

–         Какво може? Вода или кола? Или, ако не възразяваш, да взема да ги смеся, а? – усмихна се тя.

–         Добре, кола. – смотолеви младежът.

            Жената тръгна към къщата, като поклащаше съблазнително ханша си. Сипа студената напитка във висока стъклена чаша и я понесе, ала нещо я спря пред спалнята. Дали да не пробваше, само за да се увери? Защо пък да не опита, ей така – за да докажеше на себе си…

            Остави чашата и влезе решително в стаята. Съблече лятната рокля и се огледа в голямото огледало. Пипалата на съмнението бяха проникнали вече дълбоко в нейното женско самочувствие. Вгледа се в отражението си. Тялото и беше като изваяно, въпреки изгарящите я притеснения. Не беше нито слаба, нито прекалено пухкава. Извивките бяха все така съблазнителни и неустоими! Но защо това селско момче не ги забелязваше? Може би в неговите очи това изящно тяло не изглеждаше толкова свежо?       Решението беше взето! Сутиенът падна на леглото. Тя нахлузи една тясна тениска в синьо, досущ като лазурния блясък в погледа и. Едрите гърдите издуха гордо тънката материя, а зърната похотливо се откроиха под напора на едва доловимата възбуда от предстоящото предизвикателство. Ефектът беше поразителен! За малко да излезе по гащички, но в последния миг се опомни и се напъха в тясни сини шорти.

            Младежът работеше все така съсредоточено. Тя приближи към него. Но какво ставаше? Нима тези зърна, които щяха да пробият фланелката, можеха да останат незабелязани? Усещаше поклащанията на бюста си при всяка своя крачка и добре знаеше въздействието на гледката в похотливото съзнание на мъжете. Защо сега не се получаваше?

–         Нося ти студено питие. Искаш ли да се подкрепиш с нещо? – попита тя, по-скоро да маркира присъствието си.

            Чак сега я погледна за миг и пак започна да шари с очите си навсякъде другаде. Но защо ръката, която пое чашата, сякаш попрепна? Може би е от усилената физическа работа – помисли си тя. Или може би си въобразяваше? Та той съвсем съзнателно отбягваше погледа и! Възможно ли бе този малък хитрец да я беше наблюдавал тайно? Какво означаваше това всъщност? Какво го караше да се прикрива? А дали поведението му не се дължеше на издутите бермуди отпед? Дали това издуване не беще резултат само от съдържанието на джобовете му. Да, трабваше да разбере на какво се дължи това демонстративно безразличие! Трябваше да го провокира.

– Ела на сянка под лозата за да си изпиеш питието, че тук на този пек ще слънчасаш. – подкани го тя.

           Младежът я стрелна смутено с очи и с един скок се озова горе до нея. А-ха, това което се очертаваше в бермудите му не беше дори в зоната на джобовете и правеше заявка за завидни размери! Тя се смути от собствените си предположенията! Ах, този малък хитрец…

           Вечерта настъпваше с живителна прохлада и покой. Природата отмаряше от горещия летен ден. Сенките пълзяха загадъчно все по-надалеч. Вечерницата самотно проблесваше под светлеещия още небосвод. Под асмата грееше обикновена електрическа крушка, монтирана специално за подобни събития,  която осветяваше уютно една маса. Съпругът беше заел централна позиция и разпалено обясняваше на момчето нещо, свързано с новите технологии. И той се беше захванал да инвестира в преобразяването на старата селска къща в уютна вила. Тя седеше и следеше вяло разговора. Ако притрябваше нещо на трапезата, приставаше за да го донесе. Добре, че захладня, та се наложи да облече по плътна жилетка отгоре, защото инак младежът щеше да цъкли очи пред синята тениска.

           – Скъпа, какво се умълча? Само ние говорим. Сигурно ти досаждаме с нашите теми? – обърна се към нея съпругът.

           – Утре ще трябва да отида до София. Имам среща в издателството с някакви спонсори, проявили интерес към последния ми роман. – отвърна тя.

           Беше завършила медицина, но практикува професията за кратко в една болница, която закриха скоропостижно поради неефективност. Не си направи труда да търси друга подоба позиция, защото мъжът и имаше добри възможности. Сега си запълваше свободното време, като пишеше романтични любавни истории и се опитваше да ги издава, а това – последното беше почти невъзможно в настоящата ситуация.

            – Идеално! Можеш ли да вземеш и младежа с теб, хем да си свърши някаква работа, хем да купите едни непредвидени фитинги за канализацията. За да не ходя аз, де. – ентусиазира се съпругът.

–         Добре! Тъкмо няма да съм сама. Ще дойдеш ли? – обърна тя се към момчето.

–        Да, ще дойда и ако може да ме закараш до данъчното, за да… – съгласи се то и заобяснява за ангажиментите си.

–         Добре! Ще тръгнем в десет, за да имаме достатъчно време! – отсече тя.

            Часовете се изнизваха безмилостно бързо. Наближаваше десет, а още не беше избрала с какво ще се облече. Двоумеше се между стила на строгия професионалист или веселата закачливост на ефирната лятна фриволност. Въпреки, че изходът от срещата не беше от фатално значение, все пак не беше желателно да се появи в неподходящ тоалет. Какво иронично противоречие! За да гарантира положителни резултати от предстоящата среща, трябваше да угоди на похотливите желания на влиятелни бизнесмени със съмнителен морал. На противоположния полюс се открояваше обикновеното селско момче, което разпалваше нейните фантазии и страсти!  Но тази невинна младост не беше в сътояние да допринесе нищо към онази комерсиална прагматичност, от което тя се нуждаеше в случая! Защо нашите стремежи и възможности винаги се разминават в този объркан свят!

Строг делови костюм или палава лятна рокля? А защо пък не… Идеята, която и хрумна, я накара дяволито да се усмихне.

            Момчето се подаде зад ъгъла на селската улица точно в десет. Беше се издокарало семпло, но спретнато – в светъл панталон и още по светла ризка с къс ръкав. Излъчваше ведрост и безгрижие! Тя излезе от къщата и поклащайки се на високите си токове се запъти към колата. В мига в който я фиксира, небрежното изражение на лицето му се стопи. Опули се с широко отворени очи, а ченето му висна, досущ като на хипнотизиран пеликан. Тя тържествуваше! Провокацията действаше!

            Беше в строг делови костюм, състоящ се от пола и сако. Десенът му беше нещо неопределено между светло бежаво и много мек оранж. Останалите аксесоари, както и копринената блуза, бяха в два тона по-тъмен и наситен цвят. Косата и бе вплетена в съвършена прическа, откриваща отзад нежната кожа на тила и спускаща се отпред в плътен тъмен бритон над сините очи. Отвори вратата на колата и седна на шофьорската седалка.

–         Хайде, че ще закъснеем! Качвай се! – подкани го тя.

Момчето седна непохватно в колата. Продължаваше да зяпа с отворена уста. Сега, обаче не откъсваше поглед от изящните крака, които проблясваха със стъкления блясък на стегнатата коприна върху тях. При сядането си полата и се бе вдигнала малко повече, за да разкрие заоблените примамливи колене.

През целия път почти не разговаряха. Тя се беше замислила над предстоящата среща, но отвреме навреме му хвърляше по някой любопитен поглед. Младежът упорито отбягваше срещата с  неустоимите сини очи. Какво ли си мислеше в тези моменти, се питаше тя. Навлязоха в прашната и задръстена Столица. Остави го в близост до въпросната институция, където той имаше някакъв свой ангажимент. Уговориха се след около час и половина да се чакат на близкия паркинг и този от тях, който пристигне пръв, да изчака другият. После на излизане от града щяха да минат през някой от големите стройтелни хипармаркети, за да осигурят необходимите водопроводни части.

Срещата се проточи повече от предвиденото, но за сметка на това се оказа изключително плодотворна. Дамата беше въодушевена, защото бе успяла да убеди спонсорите в възващаемостта на инвестицията. Демек, де – щяха да издадат въпросния роман. Облаците на душевните терзания се разсеяха над нея и тя се почувсва щастлива. Младежът сигурно беше изпаднал в нервно отчаяние от закъснението. Ами ако се беше опитал да се прибере сам? Ледени тръпки преминаха по гърба и. Опитваше се да се придвижва възможно най-бързо. Съзря го да пристъпва нервно на паркинга в жегата, а в погледът му се четеше  уплаха. Не си беше тръгнал. Щом я съзря, още от далеч се усмихна широко и притича към колата. Скочи вътре и тресна вратата, сякаш искаше час по-скоро да напусне тази лудница.

Пътуваха по магистралата. Бяха накупили водопроводните щуротии, с което бяха изпълнили всички запланувани ангажименти за днес. Момчето пак съзерцаваше скришом нейните крака. Тя му разказваше надълго и нашироко за срещата. Този път полата се беше вдигнала повечко и откриваше съвършенните бедра почти до средата. А тя добре умееше  да открива точно толкова, колкото искаше от краката си. Някой беше налапал въдицата, май…

–                    Ама, кажи нещо! Само аз говоря! Да не ми се сърдиш за закъснението? – подкачи го тя.

–                    А, не. Ама се поуплаших! Помислих да не си тръгнала на някой банкет с чичко-паричковците. Викам си, тия баровци само като я видят и ще я замъкнат в някое заведение! – учудващо дълга тирада произнесе той.

–                    Я-я-а, че той можел да говори! – иронизира го тя и малко ядосано допълни – Какво искаш да кажеш? Аз да не съм някаква… празноглавка! На такава ли ти приличам?

–                    Не, не исках това да кажа… исках да кажа, че си… ъ-ъ-ъ, много си хубава и… понеже, книгата, де… та… – не можа да довърши защото тя го пресече.

–                    А-ха, книгата… И не е книга, а роман! Според теб заради един роман мога да си позволя какво ли не! Благодаря ти за откровеността! – прекъсна го дамата.

–                    Не, не е така! Много си хубава и всички ще искат да са с тебе. – отвърна младежът.

–                    Да, бе! Всички и особено ти най-вече! Като те гледам как ме отбягваш и дори не ми говориш… Единствено дето ми зяпаш цял ден каката. – нацупи се тя.

–                                             Много хубави крака имаш! – смънка той.

–                    Престраши се най-после! От сутринта ме наблюдаваш. Е, поне харесва ли ти гледката? – попита закачливо тя.

–                    Много! Изглеждат толкова гладки и интересни! – отвърна по-смело Момчето.

–                    Това е от чорапите. Нямаше как да съм с боси крака на такава среща, въпреки тази жега. Виж, найстина са хубави и много фини! –  запретна полата си до края на бедрото си.

Да, това бяха невероятно фини копринени чорапи в бронзов цвят, които стигаха почти да края на нейните бедра, опънати от нежните жартиери. Това беше дяволитата идея, озарила я сутринта – да комбинира строгия тон на деловия костюм, с еротично излъчване на класическото дамско бельо.

–                    Харесват ли ти? – разчупи напрежението тя.

–                    Д-да! Много е красиво с тях! Мога ли да ги пипна? – заеквайки попита младежът.

–                    Да, но внимателно, че ще ми пуснеш бримки! – усмихна се Тя.

Момчето се приведе към нея, доколкото му позволи прадпазния колан и едва доловимо я докосна по коляното с треперещи пръсти. Плъзна ги несигурно нагоре по бедрото, наслаждавайки се на съвърщенството на прекрасните форми и фината материя. Когато достигна края на чорапа, ръката му премина между краката и. Тя почувства грубите мазолите по длантта му. Приятни вълни обляха слабините и.

–                    Хей, внимавай! Ще катастрофираме! Ще ме подлудиш! – закачливо изрече тя.

–                    И аз от вчера съм като побъркан! Не съм спал нощес.

–                    Защо? Аз ли съм причината? – попита с изненада.

–                    Ами, с тази блузка вчера!  А и сега… Не съм на себе си… и ме боли!

–                    Какво те боли? – изненадано запита дамата.

–                    Там долу… Само ти си ми пред очите и… – недовърши младежът

–                    Какво и?

–                    Какво и! Какво и! Предървих се, това е! – смело и прямо остече той.

–                    Много ли те боли? Трябва да те види лекар. Защо не каза по-рано?

–                    Ми, ти нали си лекар?

–                    Да, но не практикувам! Искаш ли, все пак да погледна? Ако много те боли, означава че може да си получил възпаление. –  настоя притеснено дамата.

Спряха на първата възможна усамотена отбивка. Тя откопча предпазните колани и го погледна подканващо. Той неохотно розкопча панталона и го смъкна до коленете си. Гледката надхвърли и най-смелите и мечти. Членът му беше възбуден и огромен, някак несъразмерен със слабичкото му телосложение. Тя онемя! Някак неподвластно на себе си го докосна нежно с ръка. Какво е това, почти не можеше да го обхване! Страхотен екземпляр!

Спомни си, че в медицинските журнали има описани случаи, където при по-млади мъже семеотделянето може чувствително да се повиши след силна възбуда. Ако не последва същинско изпразване, организмът не може да усвои своевременно голямото количество семенна течност и може да се получи задържане и възпаление.

–                    Къде те боли? Тестисите, нали?

–                    Да!

Тя погледна и леко ги докосна. Нямаше съмнение – типичен случай на задържане.

–                    Трябва да се изпразниш и ще си като нов. Довечера отиваш при твоето момиче и… знаеш какво! Иначе трябва да отидеш на лекар!

–                    Нямам момиче! Къде в село момичета?

–                    Хайде, хайде! Сега не ми казвай, че не си бил още с момиче! Няма да ме вържеш! – сряза то тя.

–                    Ако щеш, вървай! Това си е истината!

–                    Добре, добре, вярвам ти. Тогава знаеш какво да направиш сам! Трябва да се изпразниш някак! – отсече тя.

–                    Не искам, такова… да го правя! – не се предаваше момчето.

–                    Тогава отиваме на лекар!

–                    Ти си лекар! Помогни ми! Моля те! – прошепна той.

           Възбудата я завладяваше отчайващо и необратимо. Погледна го изпитателно със сините си очи и без да отрони дума се наклони  към него. Започна да го масажира нежно с ръка. Той се напрегна до пръсване и стана огромен. Ръката и се движеше по цялата му дължина, в традиционните за случая възвратнопо-постъпателни движения. Искаше и се да го засмуче, но се чудеше дали ще успее да го поеме, без да се задави. В същото време се притесняваше и за съдържанието на спермата му. Не беше удачно да я приеме в себе си, преди да се убеди поне визуално в  състоянието и. Страстта и възбудата я заливаха лавинообразно! Неустоимо желание се разгоря в слабините и. Искаше само да го докостне с устни. Желаеше го до полуда! Наведесе към него и го целуна. Прокара езичето си по върха му, като не преставаша да го масажира с ръка. Разтвори устни и плахо пое част от огромната ягодоподобна глава. Засмука го несигурно, погълъщайки го още по-дълбоко и тъкмо когато си помисли, че е успяла – той се разтресе! Отдъпна се навреме, за да не попречи на първите гъсти пръски да достигнат предното стъкло на колата. Оплескаха и таблото, но той не преставаше да изхвърля сперма в огромни количества. Тя подложи шепата на свободната ръка, но течността започна да се стича надолу по нея. Вече беше значително по-бистра и не така гъста. Бяха на път да изцапат седелката и дрехите му. Трябваше да се направи нещо! Възбудата я подлудяваше! Тя се наведе и повторно го налапа, измуквайки ненаситно последните тласъци дъхава сперма. Продължи да го смуче, въпреки че той беше свършил. Съжаляваше, че няма да може да му се порадва по-дълго и не преставаше да го опознава с устни и език. Учудващо, но той оставаше твърд! Наслаждаваше му се, в  очакване на облекчителното му отпускане.

–                    Страхотна си! Обаче мен още ме боли и… ми се иска! – изпъшка момчето, изпивайки я с очи. Нямаше и следа от предишната стеснителност.

–                    М-м-м – изстена тя с изцяло изпълнена уста

–                    Искаш ли да… да… такова… да се любим?- попита с пресъхнала уста той.

–                    Май вече няма връщане назад! Искам да те помоля да не казваш на никого за това! Закълни се! Иначе нищо няма да правим повече! – каза тя непреклонно, докато още го обхождаше с ръка.

–                    Заклевам се! Искам да го направим, моля те! Ще ми е за пръв път. Знам, че само с теб мога да го направя, защото ти ще ми помагаш! – замоли се в унес младежът.

            –           Тази отбивка е много открита и някой може да познае колата. Ще задържиш ли ерекцията си до следващия разклон, за да потърсим по закътано място?

–                    Ще задържа! Искам да те галя по пътя? Моля те!

–                    Забърши стъклото и таблото с мокрите кърпички от жабката! Дай една и на мен. Гледай да не ги използваш всичките, защото тепърва ще ни трябват!

            Избърса ръцете си от лепкавата сперма и смъкна снежнобелите копринени бикини, предвидливо обути върху жартиерите, оставайки само по чорапи. Вдигна полата си нагоре, като внимаваше да не я мачка безкрайно много и разкри старателно потдържаната си орхидея.         Потегляйки му каза:

–         Моля те, покрии се с нещо, защото не мога да откъсна поглед от него и не мога да следя пътя така.

 Трудно намериха усамотено място при една от следващите отбивки. По пътя той не спираше да я гали по горещата и влажна женственост. Тя беше пред експлозия. Желанията в нея бушуваха и не и даваха покой. Едва успя да паркира. Съблече полата и сакото и разкопча копринента блуза до край. Дантеленият сутиен придаваше загадъчност на гърдите и с прозиращите тъмни кръгове на ореолите. Седна стрънично на задната седалка и вдигна високо изваяните си крака, опирайки колене на колоните от двете страни на вратата. Сочната вагина се разтвори съблазнително.

–                    Трябва да си много нежен и внимателен, защото ще ме боли! Моля те да проникваш бавно и не така дълбоко, поне в началото, за да успея да се отпусна и нагодя към него. Ако ти дойде, ще се празниш само в мен, защото иначе ще ме оплескаш цялата! Не се панирай, със спирала съм, въпреки че ти с твойте количества можеш да заплодиш цял град. Ще ти кажа кога можеш да бъдеш по-активен, ако не ме боли, обаче. Хайде, ела! – инструктира го тя и го прикани към себе си.

 Той се доближи неуверен и стърчащ към нея. Тя хвана копието му и го допря на входа на зейналия влажен отвор. Не го изпускаше от захвата с ръката си, като се надяваше така да контролира дълбочината на проникване, докато самата тя не се разтвореше достатъчно от нарастващия копнеж. Момчето обгърна съвършенните бедра с ръце и леко придърпа таза и към себе си, като по този начин се притисна по плътно към разцъфналото цвете на страстта. Тя не се противопостави и застина в изгарящо очакване. Огромният пенис я разтвори плавно и навлезе в стегнатия процеп.

–                    Не бързай, моля те! Ще ти кажа кога. Бъди нежен с мен! Мноооо-го е хубаво…О-о-о! – простена тя.

 Младежът започна нежно да се движи в нея на къси амплитуди.  Тясното влагалището го обгръщаше плътно и сякаш припукваше по изпъкналите му вени. Всяко ново потъването ставаше все по-дълбоко от предходното…

Неачаквано тя се изпъна като струна назад, изстена сподавено и експлоадира  в първия си оргазъм. Насладата се разля по цялото и тяло, разпалвайки още по-неустоими похотливи  желания. Силните спазми на отприщения емоционален порой изплискаха сладки сокове навън, който се стекоха по огромния натрапник. Ръката и, с която се предпазваше от евентуални дълбоки прониквания, се отпусна  и  освободи. Кристалносините очи се преврежиха от дългите мигли. Едва изрече:

–                    Хайде, твоя съм!

 Тласъците ставаха все по-дълбоки и силни. Тя изпадна в екстаз! Изсипа гърдите си над сутиена и му ги поднесе. Младежът ги зацелува страстно, като редуваше ту едната, ту другата. Връхлетя я серия нови оргазми, като всеки следващ беше все по-разтърсващ.

Какво се случваше всъщност? До къде можеше да еволюйра една почти невинна провокация? Случайна ли беше тази авантюра? Нима трябваше толкова да чака, за да открие перфектния си сексуален партньор? Защо до сега не беше изпитвала подобни урагани от емоции? Защо точно това обикновено селско момче я накара да се слее с безкрайността на вечността? Тя ле бе създадена за него или той се пригоди към нея? Кой кого, всъщност привлече? Нейната провокация към това обикновено момче не се ли оказа твърде провокативна за самата нея?

 Въпросите, който заизмъчваха съзнанието и трябваше да изчакат по-подходящи времена за намиране на отговорите си.

Серията от оргазми не стихваше, а за облекчение и дума не можеше да става още! Тя ставаше все по ненаситна! По едно време младежът също запулсира  в нея, но тя го обхвана с крака и не го пусна да излезе. Потопиха се в безвремието, наслаждавайки се един на друг, вглъбени в сладкото единение на своите две вселени! Младостта бе неуморима и нямаше нужда от почивка. Нещо повече, за него това бяха първите мигове във вихъра на секса и той не можеще да им се насити!

Проникванията вече бяха пълни и докрай, а тласъците – мощни и продължителни. Тя го поемаше целия в горящага си вагина с клокочещи звуци, предизвикани от разтеклите се сокове. Добре че полата не беше останала на нея, защото щеше да бъде мокра, както седалката в този момент. Изведнъж огромният немирник се измъкна и изплесна, отърквайки се във възбудения клитор. Тя притрепери и го хвана с намерението да го върне бързо в себе си, но младежът прихвана нейната ръка и го донасочи по  надолу. Почувства го там отзад, където беше убедена, че няма да може да го поеме. Пронизя я страх от болката, но и неустоим копнеж.

–                    Не! Само там не! Много е голям, иначе можеше да пробваме! – промълви тя.

–                    Искам да пробвам всичко с теб!

–                    И аз но… ще ме разпориш. Пък и ще ми трябва много вода после, ако не ми потрябва първо хирург!

Той го притисна още по силно към нея. Тя не се отмести. Защо не можеше да му се противопостави! Защо самата тя не беше така решителна в противопоставянато си, въпреки страха от нараняване!

–                    Слушай, ще стане опасно! Моля те! И трябва да бъдеш изключително нежен! И тук не най-подходащото масто за… О-о-о, не-е-е – недовърши, защото той навлезе решително, улеснен от стичащите се сокове.

            Усещането беше неописуемо и за двамата. Тя почувства изпълващото му проникване, даже и в утробата си през тънката преграда. Първоначалната болка бързо преля в екстаз и отпищи нова серия от кулмнационни контракции. Не можеше да повярва, че го бе поела и там толкова лесно! Огромният член се плъзгаше много нежно и бавно в нея, до мига на своето изригване в нескончаеми пулсации. Тя изгуби съзнание при последния си мощен оргазъм…

Прибраха се привечер. Бяха успели да почистят всички следи, след като се посъвзеха от преживяното. Във въздуха се носеше някакво непринудено спокойствие. Денят беше изключително успешен. Съпругът ги чакаше на масата под асмата. Тя побърза да отиде в инпровизираната баня за да се освежи след… изтощителния ден. Съблече хубавия тоалет, като обърна особенно внимание на фините чорапи.  Разпъна ги внимателто, за да се отпусне нежната материя и грижливо ги прибра на мястото им. Надяваше се да изпита пак ефекта им в някоя нова провокация, някой друг път. Погледна към синята блузка и се усмихна. Да, провокация… Какво успя дя провокира тази провокация! Усмихна се и облече блузката, естествено – без сутиен. Напъха се и в тесните шорти, но този път без копринените гащички. Като ще е провокация, да е провокация докрай.

Седна при тях и си сипа едно малко уйски с много лед. Не пиеше твърд алкохол, но сега имаше нужда от него. Още усещаше изпълващата топлина в себе си.

Тръпки я полазиха, когато чу мъжа си да казва:

–                    Утре трябва да се справите без мен с тръбопровода, защото съм на съвещание, което сигурно ще се проточи до късно. Само внимавайте да не стане някоя беля! Искам да ви нахвърлям някои инструкции. Скъпа, ще се наложи да помогнеш на младежа да извърши монтажа. За целта, облечи нещо подходящо. Първо ще започнете отпред. Отпред, имам предвид по посока на водоотлива, демек към отточната яма. Та, слушайте ме и двамата:

            Първо: Насочете го внимателно и го вкарвате докрай напред в отвора. Скъпа,ти ще го насочваш и помагаш,  да го вкарате максимално навътре. Само след като го пъхнете докрай отпред, ще можете да го накарате да влезе и отзад.

            Второ: Най трудното е отзад, защото там трябва да влезе в много по-тясната муфа. Няма да прибързвате и да го натиската насила, че ще спукате муфата. Скъпа, ти ще продължиш да придържаш, за да може младежът да го насочи точно и внимателно, позволявайки на уплътнителния пръстен на муфата  да се разтвори и да осигури качествена сглобка. Внимавайте, той е много голям и ще ви е трудно да го вкарате, ако не го насочите правилно! А, между другото, за да не рискувате отзад с муфата, използвайте някаква смазка. Ще влезе много по-лесно и ще свършите по-бързо.

            Трето: След като сте свършили, пробвайте новата баня!

 Тя хвърли на младежа с предизвикателен поглед и дяволито му се усмихна със сините си очи, сякаш го питаше: “Чуваш ли добре какво трябва да правим утре?”.

 А той, ха-ха-ха… Той пак се беше опулил по онзи своя си начин и не можеше да проумее на къде биеше този чуден инструктаж.

Ех, тези провокации!

София                                                                                               Спиро Киров