Просто сън Част 2

Въздъхна.

-Не е така – каза тя докосвайки устните му – усещам удоволствието което ми даряваш с устните си, приятно ми е нежното докосване на ръцете ти. – Думите й сякаш кънтяха в затвореното пространството на колата, изпълвайки нощната тишина с тихият й глас. – Но не си ти, допира ти не е това изгарящо острие което се забива в душата му и ме кара да изгарям цялата – Мисълта за него е. Аз харесвам целувките ти, но жадувам за неговите както цветето в пустинята жадува за водата. Ти си тук до мен от плът и кръв, а той на хиляди мили разстояние, като сън който никога няма да достигна, но само мисълта за него кара сърцето ми да забие по бързо и за миг забравям всичко и всеки освен него. – положи длан на бузата му, карайки го да я погледне в очите, искайки от него да разбере. – Той за мен е това което ти никога не би могъл да бъдеш. Ти си ми скъп приятел и аз никога не бих могла да те излъжа, затова и ти спри да лъжеш себе си – не можеш да бъдеш нещо което не си. Нека спрем с тази болка която всеки ден сам си причиняваш, нека спрем с тази измама и просто да се разделим като приятели, защото не бихме могли да бъдем нещо повече. – Знаеше че думите й му носят болка, но не можеше повече да го гледа как се мъчи да й бъде доминиращ, как страда заради неуспехите си и вини само себе си. А вината бе нейна, тя бе продължила това прекалено бързо. Бе започнала с надежда че може би ще открие до себе си, това което бе открила толкова далеч, но двамата бяха прекалено различни дори да се опитва да ги сравнява. Да и двамата я разбираха, но докато на него тя бе обяснявала и разяснявала с часове това каква е и защо желае това което желае, как то й е нужно, той я бе разбрал още в началото, той бе човека към който тя се бе обърнала самотна и отчаяна мислейки че това което желае е грешно, че тя самата е сбъркана. Той й бе показал че не си луд да искаш това което те прави щастлив независимо какво е то.

– И за това избираш него, тази лудост която ти е влязла под кожата и не иска да излезе. Та ти никога не си го виждала, писали сте си, говорили сте си, ами ако въобще не съществува такъв какъвто го мислиш.

-Дали съществува или не си е моя работа, нали? – Отвърна тя усмихвайки се леко.

-И да съществува какво, дори да се срещнете, за него ще бъдеш като мимолетен флирт, едноседмично ежедневие което да запълни скучното му ежедневие и когато вече не си му потребна, ще те изхвърли като ненужен парцал.

Тя се усмихна, а той не можеше да проумее как може да се усмивка в такъв момент, няма начин това да не й е хрумнало, а и я бе опознал така добре, тя не бе хлапачка която приема всичко на дадено или се бе лъгал.

-Кажи ми как ще защитиш своят „Ромео”? –

-Няма.

-Какво, няма да го направи. – сарказма бе толкова наситен в гласът му че почти можеше да го срежеш. – Ако смяташ…

-Не ме разбра – прекъсна го тя – Няма да го защитавам, това имах предвид – Той стисна устни явно недоволен от отговора й. – Дали ще направи точно това? Има голяма вероятност да го направи. Достатъчно интелигентна съм за да имам някаква яснота за възможните завършеци на тази да я наречем авантюра. Той е доста по голям от мен не са 5, 6 години. Дали ще му омръзна? По всяка вероятност, ако не добре за мен, но се старая да бъда реалист. Разстоянието също е отрицателен фактор. Може би това е само игра за него, но игра или не, той е това което желая.

-Защо ще ходиш като сама признаваш че това за него може да е само игра?

-Ще отида, защото ако не отида ще предам себе си. Дали ще спечеля в тази игра или ще загубя това бъдещето ще покаже, но със сигурност няма да се предам без борба. Не знам как бих могла да ти го обясня, просто така се чувствам.

-Ти си глупачка, щом самата виждаш огъня и все пак тичаш към него, за да се опариш.

-Не, просто съм наясно с това което искам, и отказвам да си сложа розовите очила и да отрека реалност. За разлика от други хора съм приела истината и съм достатъчно голяма, за да се справя с нея, нещо на която явно в момента не си способен. – Казах и излязох от колата. Така бе по добре, ако бяхме продължили спора си някой от нас щеше да каже нещо за което по късно щеше да съжалява… или не.

***

Спорът им бе превзел мислите й и бе отнел спокойствието на нощта което тя така обича. Не бе успяла да се наспи, а умората бе схванал цялото й тяло. Още с изгрева на слънцето бе решила че топлата вана бе решението за схванатите й мускули.

Горещината на водата бе изпълнила с пара цялата баня, а капчици блещукаха по стените под светлината на утринното слънце. Тя се съблече и остави топлината на парата да обгърне тялото й. Бавно се потопи във ваната, внимавайки да не се подхлъзне, подпря глава назад, затвори очи и се потопи в мислите си.

Бе толкова лесно да си представи каква бе преди три години, толкова коренно различна от това което бе сега. Две личности уж еднакви, но толкова далечни еди от друг. И двете енергични и двете гребящи от живота с пълни шепи и двете верни и лоялни към близките си, търсещи доброто във всяка една ситуация. Но докато за едната живота бе като на шега, другата се бе научила по трудният начин колко ценен и кратък може да бъде един живот. Бе осъзнала че да избереш да пренебрегнеш собствената си воля е като да пазиш ключа за собственият си затвор. Много неща загубиха обаятелността си за нея, много нови неща започнаха да я привличат и все пак имаше една част от нея която тя пазеше дори и от себе си. Бе заключила вратата и хвърлила ключа в най-дълбоките дебри на душата си, страхувайки се дори да я опознае. Но човек не може да бяга от истината за винаги и тя се намери изправена пред това от което бе бягала. Неуверена и несигурна тя се бе обърнала към него и той й бе върнал свободата. Бе й показал че нещата които ни носят щастие не са нещо от което трябва да се срамуваме. Това бе и причината поради която продължаваше. Бе приела реалността че това може да е само авантюра, но живота за нея не се отброява по броя вдишвания,а по моментите в които ни спира дъха. Решена да спре да мисли за този спор тя насочи мислите си в много по приятна посока, унасяйки се малко по малко под отпускащото въздействие на топлата вода.

***

-Коте. – Усмихнах се, обичах да го сънувам. Бе клекнал до ваната и ме гледаше в очите. – Различна си днес. – Естествено хората в сънищата й винаги я познават до съвършенство.

-Може би малко. – Но червенина оцвети бузите ми.

-Нещо те притеснява.

-Целунах друг, исках да видя как ще се почувствам. Но не почувствах нищо. – усмихна му се. – Ти остана единствената ми надежда.

Той застана зад нея и започна да масажира раменете й, карайки я да се отпусне още повече.

-Предполагам си наясно че ти предстой наказание. – това я накара да се засмее.

-Винаги когато посещаваш сънищата ми ми предстой наказание, все намираш за какво да ме накажеш, човек ще си помисли че го правиш нарочно. – усети усмивката която изви устните му, които докосваха леко кожата на вратът й. – Ако не бе толкова непослушна нямаше да има нужда да те наказвам.

-Аха – отвърна леко тя, разсеяна от целувките който полагаше надолу по вратът й.

– Придвижи се напред – каза той, а тя веднага го послуша. Плъзна се зад нея във ваната и тя се сгуши в него. – разтвори крака и ги извади от двете страни на ваната. – Това движение обаче постави струята на водата да пада върху котето й. – Намести се така че струята да попада точно над клитора ти.

Кожата й гореше там където се докосваше до неговата, а горещата струя пращаше топли вълни които се разливаха през тялото й.

-Не мърдай – заповяда той с глас които не позволяваше възражения. Започна да говори за това какво щяха да направят когато се видят на живо, излагаше всяка нейна фантазия на показ и бе сякаш думите му изпълваха цялата стая, топлината в тялото й започна да изгаря, можеше да усети как оргазма се заражда в тялото й.

-Моля те – проплака тя.

-Кажи ми какво желаеш? – поиска да знае той. Той я разбираше, но искаше тя да го признае пред себе си. Знаеше колко важно бе за нея, да признае желанието си, да се почувства свобода да го направи.

-Моля те… Искам да те усетя в себе си, сега преди… – но не успя да завърши изречението си, той бе стиснал зърната й и това я бе накарало да премине през ръба до който я бе довела струята вода. Но веднъж щом оргазма утихна усещането което водата предизвикваше беше прекалено много, почти болезнено. Затова тя се опита да се отдръпне, но той я държеше.

-Не мое малко коте, ще получиш наградата си след като издържиш наказанието си иначе как би се научила на послушание. – И да искаше не можеше да мръдне, а усещанията в нея продължаваха да се менят. Той продължаваше да я възбужда със ръцете и думите си, докато водата бе безмилостна върху клиторът й. Със всеки следващ оргазъм удоволствието се увеличаваше, но и болката след това бе по силна. Чувстваше се като йо-йо което контролирано от веща ръка падаше надолу към болката само за да се издигне нагоре към удоволствието и да падне отново към болката. Нагоре – надолу, отново и отново докато едва дишаше и не чуваше нищо освен ударите на сърцето си, който кънтяха през тялото й. Изгубила бе напълно контрола върху тялото си, забравила бе всичко, за нея съществуваше единствено тялото му притиснато в нейното, невероятното удоволствие и неописуемото мъчение, които се съчетаваха и създаваха един нов свят, свят в който тя можеше да бъде себе си.

Бе изгубила представа за времето, така че не знаеше колко време бе минало преди той да я отдръпне от струята и тя да се сгуши изтощена в него.

-Сега, сладкото ми коте, вярвам че заслужи своята награда.

Със съжаление усещаше как съня й се изплъзва, студен полъх галеше тялото й и събуждаше съзнанието й. Предавайки се пусна съня, отвори очи и се огледа около себе си.

-Мяу. – каза котката й от прага на вратата която сега беше отворена. Грабна шепа вода и я хвърли към нея, тя измяука и избяга. Нямаше как да не се засмее, тази котка умее да избира моментите в които да иска внимание.

Облегна се назад във ваната и въздъхна.

Учудваше я това как жена с толкова малко опит има толкова голямо въображение, а това което я учудваше най-много бе готовността с която ги споделяше със него и желанието да ги изживее с него. Нещо което никога до сега не бе изпитвала, той я караше да се чувства себе си, свободна, без да трябва да се обяснява, просто такава каквато е.

-Ще се видим скоро – прошепна тя сякаш би могъл да я чуе.

No votes yet.
Please wait...