Съдба – 1 част

Автор: Ема Славин

Позволявам си сега пак, за пореден път, да се потопя във водопада от фантазии, който ме облива, залива и преобръща представите ми за добро и лошо.

В пика на буйната зима, пълнеща сърцето ми със самота, ми се случи да пътувам за Молдова. Географ не съм, признавам си, нито знаех къде се намира точно, нито пък знам и сега. Единственото, което ме свързваше бе това, че бащата на съпругът ми, тоест свекърът, е от там. Но уви, с него близки срещи нямам, и не само близки, ами дори никакви, защото никога не съм го срещала. Снежни топки се разбиваха по стъклото ми. Седях си сама на една от последните седалки и мечтаех за топлото си и хубаво легло, за бутилка вино и за хубава шоколадово- орехова торта. Ох, последното го обичам дори повече от самия секс! Стъклото ми ту се запотяваше, ту няколко струйки се спускаха смело надолу и проправяха път на смуглата светлина. Когато спряхме на една от поредните спирки, просто затворих очи и ми се привидяха всички онези голи тела, любещи се, галещи се, мачкащи се, които виждах и като дете. Възбудих се и така отпусната на седалката, усетих нечие присъствие.

– Здравейте, мястото е свободно, нали?- Мъж беше, да, на средна възраст или дори по- скоро на възрастта на баща ми, че дори и повече.
– Свободно е, разбира се!- отговорих му аз на английски, че румънският ми не беше на висота. Той се настани до мен, остави чантата си горе и ми се усмихна мило. Докато се събличаше, видях като че ли не просто мъж, а най- изисканият и галантен мъж, с грация и чувство, което не мога да сравня с никого. Виждах сякаш Теодор. Беше висок и слаб, с къси побелели коси, и големи, страшно сини, дълбоко сини очи. Толкова дълбоки, че щях да се удавя в тях. Обърнах се към прозореца за да отметна мислите за мъжа до себе си и продължих да си пътешествам в света на голите, възбуждайки се още повече. Повдигнах се малко от облегалката и внимателно съблякох елеченцето си, изпъчвайки гърди напред, те не бяха много големи, но имаха сърцевидна форма, което не веднъж привличаше мъжките погледи. Отдолу имах блузка и впити дънки. Ръцете ми бяха на коляното ми до един момент, спуснах си облегалката и неволно сякаш, без дори да се усетя, сложих ръка върху ръката на мъжа до мен. Осъзнах се бързо и веднага я дръпнах, а той своята- не. Обърна се и ми се усмихна чаровно, щях да се разтопя.

– Имате меки ръце.- възкликна в отговор той.
– Да, грижа се да са меки и нежни…
– Къде сте тръгнали в тази зима?- интересът му не спря до ръцете ми.
– Имам семинар. А Вие?- опитах се да не го гледам, докато му отговарях, но не се стърпях и му се усмихнах и аз.
– О, аз бях на гости и сега се прибирам. Вие от България ли сте?

Въпросът му ми се стори смешен и не му отговорих, само кимнах с глава. После пак обърнах глава към прозореца и се заблеях в реещите се рибки в океана, сякаш бяха разпуснати в дивото пасище овце. Облаците плаваха като големи лайнери из необятния океан, а малки рибки- бели разкъсани облачета ги следваха.

Бях разтворила леко крака и изведнъж усетих ръка на бедрото си. Замръзнах, направо припаднах от ужас. Той пое ръката ми в своята и я погали, а после я сложи на набъбналия си дюкян.

– Харесва ли Ви?- очите му ми напомняха толкова много за съпругът ми, че сякаш виждах него в този момент и се оставих на усещането. Почувствах го сякаш е до мен, чертите му се размазаха и дали бе заради дългата ни раздяла или липсата на секс, но му откликнах. Мъжът разкопча ципа си и изкара смело твърдината си от там, а аз му го поех и започнах да го търкам. Членът му не беше голям, по- скоро дебел и жилест, а също и обрязан. Вторият такъв, който виждам въобще. Търках го с ръка известно време, но той е изглеждаше да е готов да свърши. Само държеше ръката си на бедрото ми и след известно време каза:

– Искаш ли да се обърнеш настрани? Аз ще се оправя.

Честно казано, бях леко възмутена. Не толкова от предложението му, колкото от лекотата си. Той се наведе и ме целуна по бузата и тогава за пръв път усетих тръпката. Почувствах обливащата ме топлина, видях пак голите размазващи се картини, в центъра на които беше той. Обърнах се на една страна и си изхлузих дънките надолу. Добре, че шофьорът вече бе загасил лампите и нямаше опасност да ни види никой. Мъжът ме притегли към себе си и ми го сложи съвсем леко, пъхна ми го внимателно в и без това доста омокреното путенце, а аз простенах, затваряйки очи.

– Ох, Тео…- изпъшках, но тишината ме заля и той не ме чу. Започна да се движи, бавно, бързо, и пак бавно и пак бързо. Явно му харесваше да се наслаждава на младо путенце, и то с почти 30 години по- младо. Аз продължих да стена и пъшкам леко и, когато усетих пръстите му на клитора си, се опитах да бъда колкото се може по- тиха, докато свършвам, през зъби и с пресипнал глас… но страхотно прекрасен и изпълващ ме оргазъм. Това обаче разтърси и него и възпламени и неговия оргазъм и той, също толкова тих, ме напълни със сперма! Мръсника му, с мръсник!

– Толкова много ми приличаш на едно момиче, което познавах едно време. Тя после ми стана и съпруга.- каза той след дълго мълчание и леко запъхтян. – Аз съм Владимир Раси.
– Раси… Какво съвпадение! И аз съм Раси. – усмихнах му се и затворих очи.- Но аз съм Моника.
– Да, хубава фамилия. Откъде я имате?
– От съпруга ми, Теодор Раси.
– О, Господи, не думай! Тео! Та нима е станал мъж, че да те има за жена? Чакай да пресметна… ами да, вече ще да е на…
– 28? А Вие откъде го знаете?
– Приличате на майка му. А тя ми бе съпруга. А той си остава все така мой син. Казват, че момчетата си намират жени като майките си. Вярно е, види се. Красива сте, и то много.
– А той е одрал кожата ви. Усетих топлината му, когато ме докоснахте.
– Ако знаех, не бих…
– Знаете ли… Бременна съм.- не можех да се стърпя. Цялата сияех от щастие, обърнах се към него, очите ми грееха и просто сложих глава на рамото му.

Владимир замлъкна, сякаш си бе глътнал езика. Не гъкна, не мигна. Но после се престраши.

– Това е твърде перверзно дори и за мен. Но няма как да не се зарадвам, че ще имам внуче, и то от жена като Вас.

Очите му блестяха, искрици в нощта и мрака. Той ме прегърна през кръста и ме целуна по бузата.

– А ако не искам да те дам?- възкликна след време.
– Но аз съм негова. Дори целувайки теб, виждам и желая него.
– Щастливец. Ще ми се да го видя. Сигурно е станал голям мъж.
– Огромен. Сватбата ни е през март. Чувствай се поканен!

Така продължи пътуването ми с новонамерилия ми се свекър. С неудобно мълчание и тежки дихания. За още и още горещ и вълнуващ секс. Но просто вече си бяхме твърде роднинско близки за да го правим пак и пак, макар да се желаехме.

Тягостно беше мълчанието, тягостно беше диханието ни, докато седяхме един до друг, докато се поглеждахме крадешком, докато се усмихвахме, за да не си позволим волността от първия път. Когато най- после стигнахме някакво малко градче, и двамата се отпуснахме, слязохме и тръгнахме в различни посоки, колкото да се отделим един от друг за миг. Макар и да се случваше за не повече от десетина минути. Влязох в едно от заведенията до бензиностанцията и седнах на една от масите, поръчвайки си кафе. Погледнах си часовника, не беше твърде късно за кафе, нито твърде рано за нещо по- силно, разбира се.

– Какво ще желаете?- попита ме любезно дамата, която дойде на масата ни, а аз се замислих за миг над идеята си.
– Кафе, ако обичате, но капнете и две капки коняк… – смутих се от желанието си, а светлото момиче ми се засмя и ми кимна. Сложих глава на масата и затворих очи. Ужасно е, чувствах пътуването си толкова ужасно тежко, особено след запознанството си с Владимир, че щях да гръмна. Усещах, че имам нужда не от две капки, а от две бутилки, за да се успокоя, а не биваше. В моето състояние най- важно бе да се пазя.

Зачудих се какво да правя, какво да мисля. В главата ми беше пълна каша. Мислите ми се блъскаха в затворените стени на морала и удряха на камък при всяка свободна идея за него. Тогава се появи и кафето. Дори не го усетих, изпих го на една глътка, на един дъх дори. И тогава започна нещо крайно неочаквано. Сърцето ми се разхлопа, причерня, ми, та дори ми призля. Изтичах навън, оставих се на чистия въздух и се опитах да преброя до десет, но ми стана още по- зле. Имам чувството, че бях на ръба на някаква криза, залюлях се и се строполих на земята, безсилна и слаба, а снегът сякаш ме пое.

– Май ти стана зле, да ти помогна ако искаш?- запита ме Владимир притеснено, виждайки ме как се разливам по земята.
– Да, може, ще ти бъда много благодарна!

Изправих се, все още ми се въртеше свят, а какво ми беше, нямах никаква представа. Отърсих се малко от шока, тръснах глава и се опитах да върна присъствие на духа, но ми беше трудно. Погледът ми беше замазан, не виждах ясно, само сенки, бледност и сиви облаци.

– Да се върнем в автобуса. Определено трябва да седнеш!- нареди ми дори Владимир о реших да се съглася с него. И този път.

Тръгнахме заедно, а той ме подпираше, сещах как ме обгърна с ръце и се запътихме към място, което дори не усещах. Всичко ми бе притъпено, треперех, не знаех къде се намирам. Ръцете му се спускаха ту към дупето ми, после се връщаха към кръста ми и ме стискаха, притискаха, галеха. В онзи момент усещах само тях.

Не знам колко време бе минало, какво бе станало и как се бях чувствала, но след няколко часа сякаш се върнах на земята. Очите ми се отвориха широко и повече не мигнах. Не знам колко часа беше, но всички спяха, включително и мъжът до мен. Докато седях будна там, докато гледах заспалия свят, докато чувствах всички трепети на неспокойното си сърце, единствената близка, сродна душа, която имах, бе точно той- Владимир. Косите му бяха позлатени, дори посребрени, ситни бръчки бяха плъзнали по цялото му лице, кожата му беше светла, сияйна, приветливи усмивки пускаше дори на сън. Сложих глава на рамото му и се опитах да не мисля за него като за мъж, а да го приема като нов член на семейството си. Погалих косите му, а после ръцете ми някак неволно се спуснаха към бръчките на устните му, погалих ги, а после и ушите. Този толкова непознат мъж ми се струваше близък и до сърцето ми така, като че го познавах от сто години. Така, като че исках да остана само с него и не исках никой друг, исках да ме изпълва с топлината си, да го усещам, да го прегръщам.

Намерих мислите си за крайно неприлични и се отдръпнах. Обърнах се към прозореца и затворих очи, пред погледа ми се появи пак неговия образ, пак неговата прегръдка, пак неговите завладяващо сини очи. Представих си първата си брачна нощ с Теодор и него… Отнесох се и се размечтах…

Сватбата бе минала прекрасно и ни предстоеше първата ни нощ като съпрузи. Бях още с роклята, красива и прекрасна, седях пред голямото двойно легло, а Тео бе легнал на леглото с черния си костюм, наперен, мъжествен. Косите ми се спускаха надолу по роклята и скриваха почти половината от нея, отметнах ги назад, а после плъзнах ръка зад гърба си и свалих ципа, а пред погледа на красивия ми съпруг се разкрих прекрасно гола, без сутиен и само със снежно бели прашки, впиващи се в гладките устнички на красивата ми мидичка, а клиторът ми прозираше- гордо изпъчил се напред. Теодор се изправи напред и ме пое в прегръдките си. Коремчето ми бе едва появило се, красиво, меко и овално. Той се наведе под мен, целуна ме по пъпа, а после ме прегърна и ме сложи на леглото. Косите ми се разпиляха по червената завивка и останах без дъх, усещайки го върху себе си, усещайки го как ме прегръща, и целува и залива с топлината си. Затворих очи и му се отдадох. Не правех див секс, а само страстна любов, прегръщах го и го любех, бях ту под него, ту върху него, а после и пред него, когато усетих присъствието и на друг мъж в стаята. Онзи, за когото сърцето ми тръпнеше също толкова силно…

Погледнах Теодор сконфузено, а той ми се усмихна и намигна палаво.

– Отгатвам мислите ти, знам всичко за теб… Както и ти за мен…

Владимир бе почти толкова снажен колкото и сина си, толкова прелестен в костюма си, колкото и без него. Свали го бързо, възбуди се още по- бързо. И докато се усетя, вече бях в прегръдките не на един, а на двама… на двама любими мъже! Страстта ми се умножи стократно, а възбудата ме заля… И усетих как свърших пак, залях се сякаш с душ от сперма, усещах се във вана от любов и мечти.

Дали бях заспала, или съм сънувала това на глас или на ум, не знам… Огледах се пак с широко ококорени очи за да го видя него… Също толкова силно пристрастено гледащ ме, наблюдавайки всяка моя реакция и жест. Очите му ме проследяваха, а ръцете му трепереха леко, докосвайки пръстите ми едва- едва. Притеснен и възбуден. Точно колкото и аз…

GD Star Rating
loading...
Съдба - 1 част, 5.0 out of 5 based on 1 rating