Безплатни Секс Разкази, безплатни еротични истории

С Десислава сме женени вече година и половина. Бракът ни е перфектен. Познаваме се от деца още и винаги сме си били приятели, но разбрахме, че сме един за друг едва година преди да се оженим. Да, бяхме гаджета в продължение само на една година и бързо решихме, че няма смисъл да губим повече време и направо се оженихме. Аз се казвам Денис, на 28, тя е на 25. Живеем в София в моя апартамент. И искаме бебче.

С Деси започнахме да правим опити за бебче преди около 6 месеца, тъкмо бяхме навършили една година от брака ни. Решихме, че сме готови за това, и че искаме и можем да бъдем родители. И двамата го искахме еднакво силно още от началото. Искахме го толкова много, че бяхме предначертали всяка една подробност свързана с нашето бебче предварително, бяхме изградили съвсем конкретни и ясни планове кое, как и кога да се случи. И точно преди да започнем да опитваме, както всяка разумна двойка решила да си имат дете – тръгнахме да си правим медицински изследвания за да сме сигурни, че всичко за напред ще е наред. За наше щастие при изследванията излезе, че при Деси всичко е ОК и е напълно готова да зачене, износи и да роди здраво бебче. И както всички хора и ние веднага се успокоихме и си помислихме, че щом при жената всичко е наред, значи всичко е наред. Но за съжаление нещата се оказаха доста по-печални и се сблъскахме от първо лице с проблема – мъжа да има потентни проблеми. Моите изследвания не бяха положителни. Оказа се, че имам проблеми със активността на сперматозоидите, или както докторката нарече диагнозата ми – имам проблема “мързеливи сперматозоиди”. При този проблем сперматозоидите ми не са способни да оплодят женска яйцеклетка и опитите за зачеване при това положение могат да продължат с години, без да има резултат изобщо. Оказа се също, че за лечението на проблема имам два варианта – единият е сигурен, а другият е натурален и естествен, но пък при него няма гаранция дали и кога ще се почувства подобрение. Първият и сигурен начин бе да замина на лечение в Нова Зеландия, където проблема, от който страдам е най-разпространен и имат специални лъчетерапии, с които предизвикват активността на сперматозоидите и по този начин перманентно лекуват импотентността. Вторият, несигурен начин се оказа, че се състои в това да консумирам повече и по-често храни богати на витамин Е и цинк и същевременно да правим опити за зачеване. Естествено, поради простата причина, че лечението ми в Нова Зеландия би възлязло общо на около 8 до 10 хиляди евро, с Деси решихме, че ще се лекувам по втория и по-евтин начин. Накупихме веднага скъпи и качествени витамини от аптеката, чрез които си набавях директно витамин Е и цинк. Същевременно гледахме да купуваме вкъщи и храни, богати на витамин Е и цинк. Вярвахме, че с толкова интензивно приемане на тези вещества съвсем скоро ще “събудим” сперматозоидите и бебчето ще стане.

Същевременно правехме и постоянни опити, цели шест месеца. Но за съжаление… резултат никакъв нямаше. Всичко бе напразно, за витамини бяхме дали вече над хиляда лева за тези шест месеца, а и чувствах, че съм се изтровил от химия вече… И след като видяхме, че за половин година нищо не се получава, спряхме витамините. Отчаяхме се тотално, започнахме постепенно да изпадаме в депресия и още по-голямо отчаяние. В един даден период с Деси бяхме толкова отчаяни и разрушени, че си мислехме, че никога няма да можем да си имаме дете. Не виждахме и никаква надежда за това. От отчаяние тя пропуши отново, а аз започнах всяка вечер да гася нещастието си в минимум 300 грама водка. Помагаше ми да заспивам по-лесно, без да го мисля много много, понеже преди това не минаваше вечер без да си легна и поне половин час да страдам дълбоко в себе си, обвинявайки се, че аз съм виновен и цялото нещастие всъщност е заради мен.
След време обаче периода на отчаяние, паника и депресия отмина и на негово място дойде по-трезвения период – на търсене на решения. Като цяло нямаше как да се примирим с мисълта, че ще остареем с нея без да имаме нито едно детенце. И тогава започнахме да си даваме предложения един на друг какво да правим и какво алтернативно решение да предприемем. Предлагахме си един на друг какво ли не – от това да теглим кредит за инвитро зачеване до това да си осиновим дете. Ние обаче си искахме наше и автоматично отхвърлихме варианта да осиновим. Инвитрото се оказа много добро предложение – тоест тя да бъде изкуствено оплодена с моите сперматозоиди. След консултация със специалисти се оказа обаче, че качествено и сигурно инвитро може да ни бъде извършено за около поне 5 хиляди лева. Имахме и предложения на по-ниски цени, но там нещата бяха съмнителни, както и от съмнителни клиники, а ние хич не бяхме съгласни да рискуваме с нашето здраве, камо ли с това на бъдещото ни бебче. И така – бяхме твърдо решили да направим инвитро оплождане, на обща цена за 5200 лева. А ние разбира се нямахме толкова пари. Затова опитахме да теглим кредит. Три банки обаче ни отказаха, заради неин стар недоизплатен кредит от ЦКБ. В паниката си започнахме да искаме на заем пари от който ни падне – приятели, познати, колеги, шефове и тн.т. Единствено не искахме от моите и нейните родители, понеже те така или иначе нямат и едва едва карат хорицата с пенсиите си. Събрахме от тоя и оня общо 3820 лева. Всички ни даваха от сърце, кой колкото можеше ни даваше, някои 50, други 100, трети 70, четвърти 1000… ужас, като просяци събиращи кой колкото им даде се чувствахме по едно време. Накрая събрахме максимума, който можахме да съберем изобщо. Останалите 1380 лева обаче не остана шанс да ги намерим. Нямаше нито какво да продадем за толкова много пари, нито… нито нищо. В паниката набързо бяхме насъбрали просто някакви пари, без да могат в крайна сметка да ни свършат работа. И като осъзнахме това ги развърнахме обратно.. смешна история. От кой каквото бяхме взели, така ги и върнахме. И пак се отчаяхме.. Деси започна всекидневно да плаче, да плаче, да плаче… Спряхме и да си говорим един на друг. Просто всеки се затвори в себе си, във отчаянието си и… Изпаднахме в дълбока черна агонична дупка на отчаянието. Сякаш това беше краят на живота ни вече.. А от една страна така си и беше, след като не можеш да оставиш наследник след себе си на този свят. А от друга страна бе започнало да ми минава през акъла, че Десислава може да ме зареже… Беше толкова отчаяна и депресирана, че имах чувството, че всеки момент ще дойде при мен, ще подсмръкне плачейки и ще каже: “Нека се разделим..” Това ме убиваше още повече.. Беше ме страх, наистина имах чувството, че всеки момент ще го направи. И до такава степен се бях депресирал от всичко, че ми идеше да хвана да се метна от покрива на блока, преди да ме е зарязала, защото нямаше да преживея и това. Еми тя си беше здрава, млада, красива… Нищо не я задържаше при мен в крайна сметка, един подпис нищо не означава когато си обречен на бездетие. Винаги можеше да ме зареже и да отиде да си гради семейство с някой друг, здрав и потентен мъж, с който да си имат дечица докато е млада. Не знаех какво да правя, не знаех нито какво да и кажа, нито какво да реша.. Ден след ден я гледах как плаче. Плачеше и след всеки отчаян опит, който правехме вечер щом си легнехме… Усещах, че това е края, усещах, че скоро всичко ще рухне тотално. Усещах, че брака ни отива на кино заради шибаните ми “мързеливи сперматозоиди”.. И точно когато бяхме възможно най-отчаяни и двамата, една наша обща приятелка, която добре знаеше за проблема ни и ни помагаше постоянно и винаги с каквото може, ни покани да излезем на кафе. Искаше да поговори с нас, каза ни, че има нещо много важно, което иска да ни каже. Естествено, ние отчаяните бяхме на момента готови да чуем поредното ново предложение за спасението ни.. Когато се видяхме с нея, тя ни предложи нещо доста нестандартно, което обаче всъщност се практикува от много двойки с нашия проблем. Понеже нямахме пари за инвитро, не искахме да осиновяваме чужди деца, нямахме пари за лечение в Нова Зеландия, нямахме каквито и да е други възможности освен да си стоим така и да си остареем с Деси очаквайки някой ден чудо.. Нашата приятелка ни предложи, както тя го нарече – “естествен вариант на инвитро”, със семенен материал на друг, потентен мъж. Първоначално с Деси мигахме на парцали след като Сиси (нашата приятелка) ни го каза по този начин, но в веднага след това тя ни дообясни:

– ..Слушайте ме внимателно сега и не ме гледайте така тъпо.. Много двойки с проблем като вашия, дето не могат да заченат прибягват до това дето ще ви кажа сега.. В смисъл.. нямате пари, нямате възможност, нямате… Нямате никакъв друг шанс Деси да зачене и да роди ваше бебче. А и не искате да осиновявате.. за което ви разбирам. Ммм така… Значи, имам моя позната, по-възрастна е от мен, която преди години направиха точно това с мъжа си. Те пак така нямаха пари, нямаше как по друг начин да им се случат нещата.. И те не искаха да осиновяват. След време си решиха обаче въпреки всичко да си имат тяхно бебче, родено от нея. В смисъл.. намериха техен познат, с който говориха, един мъж.. Помолиха го да я забремени, моята позната.. Човека беше много свестен, много интелигентен.. и него го познавам, жевее в Силистра в момента. Та… той им помогна, той много добре знаеше за проблема им, знаеше, че много страдат.. Ии така, в смисъл….
– Имаш в предвид… (отвърна Деси) ..Искаш с една дума да намериме някой си… и… ?!!?
– Не не чакай чакай… Преди да ми отговориш т’ва дето ти е на езика веднага… а аз знам какво ти е на езика веднага… Помисли малко, просто помисли. Защото пак ти казвам – супер много двойки по света, които нямат възможност за лечения, инвитро и така нататък, правят точно това. Просто.. По-евтин вариант е, а е сигурен.. В смисъл решение е хора… То аз.. ОК, аз ще ви подкрепя винаги в каквото сте решили.. Но просто помисли дали имате друга възможност да имате ваше дете, което ти да си родила?
След тези и думи на Сиси, двамата с Деси млъкнахме за миг. Сведохме надолу глави и наистина.. то просто нямаше какво да кажем, ние принципно наистина друг вариант нямахме. Всъщност имахме, но само един – да си останем без дете. След малко Деси, обмислила по-трезво какво Сиси и бе казала всъщност, отговори:
– Сиси… Аз… Не знам.. Да права си, и аз съм чувала за двойки дето са отчаяни и прибягват до.. до друг мъж да им помогне само и само да си родят бебче…. Ама… Това е вече… Не знам просто…. (пускайки сълзи вече) …Това… Аз не съм си представяла, че…. (не можейки да продължи по-натам от сълзи)
– Стига Деска.. ‘Айде сега… (прегръщайки я за да я успокоя) ..Виж, аз в момента не знам какво.. (отговаряйки на Сиси) ..В смисъл нищо не мога да кажа, нито мога да кажа, че не искам такова нещо, нито мога да кажа, че искам.. В смисъл.. Объркан съм тотално и… То е ясно, че доста хора го правят дето са в безизходица като нашата, и аз съм чувал… Ама… Оффф не знам… Ще.. Ще трябва да го помислим, сега така тука.. какво да кажем.. На момента едва ли.. нито аз нито тя можем да кажем каквото и да е…
– Да, да… (отвърна Сиси) ..Хора на мен ми е ясно, че това е голямо решение…. В смисъл.. Ясно е, че бащата на т’ва бебче, всъщност… Биологичния му баща няма да си ти.. (гледайки в мен) ..Но това мисля, че в последствие, като си го видите как ви се усмихва, как ви гука… Като си го гушнете в ръце… Еми то си е ваше, кой ще му е баща и майка?.. (насълзявайки и се и на нея очите) ..Вие ще сте си му родителите, не друг.. Ще си имате детенце, ще си го отгледате, живо и здраво.. ще ви порасне след години, то… То си е ваше дете.. Не знам хора.. То е ясно, че сега тука на момента в кафето няма да го решите… Аз просто ви предлагам, много ме боли за вас и… Просто супер много ви мисля, виждам ви как.. Бе вие се съсипахте бе хора, вижте на какво заприличахте…. като зомбита станахте.. Не знам… Решете си вие двамата, просто знайте, че много ви обичам и… Ме боли да ви гледам така….

Сиси наистина много държеше на нас. Тя ни беше най-близката приятелка, тази която познаваше живота и проблемите ни от до. На идеята, която ни даде обаче не можеше да отговорим на момента. Трябваше да се приберем с Деси и да го говорим.. да го мислим и обмисляме.. Да решим ние самите, дали сме съгласни на подобно нещо или не..

Три дни, включително и през нощите с Деси обсъждахме и разговаряхме за идеята, дадена ни от нашата приятелка. Бяхме изяснили повечето детайли, бяхме наясно както с ползите от този нестандартен, но разпространен метод, така и с неговите негативи. Дори намерихме в интернет още двойки, които са преминали и осъществили този метод. И като цяло, едно беше явно – всички те бяха в крайна сметка щастливи. Бяхме прочели за хора, които са били много нещастни, хора, които са съсипвали браковете си заради това, че не могат да имат деца. И като цяло, този метод, това решение, ги е спасявало, отимвали са детенце и живота им е продължавал напред, сбъднали мечтата си дори. И така четейки за съдбите на хората, които са вече преминали през този метод, с Деси започнахме някак вътрешно да се обнадеждаваме, че по някакъв начин вероятно ще можем да продължим напред, и че все пак имаме шанс да отгледаме наше дете. Четохме и още в интернет, четохме какви ли не статии по въпроса както от специалисти така и от реални хора, които са го правили вече. Ето и какво ни написа един специалист, с който дори успяхме да разговаряме по скайп и ни консултира по въпроса:
“Процедурата както и да ви изглежда, тя е пак един вид инвитро във вашия случай. Тоест инсеминация на яйцеклетката на съпругата ти от донор, със здрава и качествена сперма. Което ще стане не по медицински, а по естествен път. Което реално означава, че тя просто ще трябва да се подложи на процес за оплождане, от мъж с нормални потентни показатели. В смисъл мъж, за чиито изследвания за потентността му сте сигурни, че са положителни, ще трябва да инсеминира със семенната си течност вътревлагалищното пространство на Десислава, за да достигнат сперматозоидите по естествения път до яйцеклетката и и така да я оплодят.. Това е единственото, което трябва да се направи като процедура…”

Ние като цяло бяхме щастливи от надеждата, която ни се даваше, но от друга страна бяхме скептично и по-скоро странно настроени относно начина, по който трябваше да се изпълни процедурата.. Самата тя беше лично за нас един не много приятен, нестандартен начин, просто табу… Общо взето накрая бяхме наистина съгласни да преминем през това за да имаме бебче. Бяхме го обсъдили и щом виждахме, че имаме надежда да останем заедно и да отгледаме дете, то ние бяхме съгласни на това, което ни даваше тази възможност. Накрая, след като официално бяхме решили да го направим, остана чуденето и обсъждането единствено на начина, по който трябваше да стане. По думите на специалиста, който ни бе консултирал, това звучеше наистина като някаква кратка процедура по оплождане, при която трябваше единствено да намерим здрав мъж, който “просто” да впръска спермата си във влагалището на Деси. Но това реално погледнато…. как трябваше да се случи?! В случая, навярно ставаше въпрос за това, да намерим мъж, който просто да проникне пениса си във влагалището и и вътре да еякулира и готово. Да, хубаво.. но реално обаче нещата стояха маааалко по-сложно, от гледна точка на човешкия фактор.. В смисъл, за да еякулира семенната си течност даден мъж, то той няма как просто хей така изведнъж да реши, че сега ще еякулира и хоп, готово, процедурата извършена. Реално за да се стигне до това, ще е нужно известно време за стимулация, за да се стигне и до еякулиране. Което от своя страна означаваше, че процедурата няма да е просто “процедура”, а в по-голямата си част ще трябва неминуемо на практика, да представлява някаква форма на реален сексуален акт между влагалището на Деси и пениса на въпросния донор, за да се стигне до въпросната еякулация в един момент. Това налагаше макар и кратък реален секс с друг мъж за целта. Но Деси категорично отказваше да го направи… Да, искаше да забременее и харесваше идеята да имаме дете макар и по този начин, но някак не можеше да се пречупи и да се съгласи на този момент, дето да прави реален секс с друг мъж. Аз също не исках, тази част от идеята ми беше крайно противна, самия начин не ме радваше никак. С Теди мислихме много, говорихме, обсъждахме… Вече на косъм бяхме да го направим, защото всъщност бяхме съгласни, но това последното.. ни пречеше единствено. Просто трябваше да се пречупим, за да можем да продължим напред заради каузата. И да, направихме го. Но решихме и обмислихме процедурата да се случи по възможно най-дискретния начин, при който просто да ни бъде извършена самата услуга, без да има особен сексуален акт между донора и Десислава. Решихме, че единственото, което мъжа, който ще намерим за донор ще извърши ще е просто да проникне с пениса си във влагалището на Деси и ще еякулира там семенната течност от която имаме единствено нужда. А за да се стигне до този момент, преди това ще му оставим време и възможност да се стимулира самостоятелно докато достигне до изпразване. Тоест, идеята ни като цяло представляваше, когато е готов, просто да проникне в нея и да изпразни еякулата вътре. Дискретно, бързо и наистина във вид на процедура. За целта не се налагаше и да има особено разсъбличане, бяхме намислили Деската да бъде през това време по нощница тип рокля. Нямаше смисъл и нужда да се разсъблича, просто трябваше в момента, когато донора е готов да повдигне роклята долу, да застане по нужния начин и той да си свърши работата. Въпросния мъж бяхме намислили да си е облечен до кръста и по боксерки, и единствено беше нужно просто да си изкара пениса през процепа им отпред. И като цяло – планът вече беше завършен, готов и най-важното – бе получил съгласието на цялото наше мнозинство – моето и нейното. Дори бяхме надраскали на лист главните точки, по които щяхме да действаме, имахме точен изготвен план за цялата процедура как и кога и кое да се случва. Сега оставаше единствено да се сдобием с донор. Което бе другата голяма част от плана.

Решихме с Деси човекът, който ще ни направи тази услуга да не бъде близък приятел, приятел с който дружим, излизаме и се виждаме често. Но и решихме да не е пък някой абсолютен непознат, който ще открием просто така от интернет или от улицата, или в някое кафене. Решихме да е по-скоро човек, който хем познаваме, но не ни е приятел, и който хем не ни е тотално непознат. Някой, за който все пак знаехме нещичко, какъв е що е и така нататък. Принципно с нея имахме бая такива познати. Просто познати. Хора, за които знаем, но не се виждаме с тях. Хванахме по този повод още един лист хартия и започнахме да пишем имена по него. Изготвихме списък с цели 14 имена от такива личности – хора, които са ни просто познати. Приятели на приятели, колеги на колеги и всякакви такива подобни. След което единствено и само Деси имаше правото да избере кой от всички тях да бъде. Така и трябваше да е, все пак тя щеше да е тази, която да го направи с въпросния донор. Важно беше да се чувства конфортно в компанията на този човек, той да не и е неприятен и изобщо тя самата да бъде съгласна да го направи с него. Така, в решението и на това, драснахме и още един лист, на който пък написахме четирите най-подходящи имена, с които тя бе съгласна да го направи. Подредихме ги във степенуван вид от номер 1 до номер 4… И най-накрая вече бяхме готови да пристъпим към диалог с първия от списъка, обмислили, преценили и изчислили всичко, до най-малката подробност.

Номер едно в списъка бе едно момче на нейната възраст, който и беше колега, тоест падаше и се мениджър в KFC в Ринг Мол, когато тя работеше преди време там. Беше работила за около 3-4 месеца само с това момче, но като цяло знаеше най-важните неща за него, които ни трябваха. Тя все още пазеше неговия телефон и решихме направо да му се обади и първоначално просто да си определим с него една среща някъде, където вече да му обясним идеята. Така и направихме. Тя му звънна, поговори с него, обясни му, че иска да говори с него за нещо важно, за услуга, която и е нужна той да и направи. Разбира се по телефона не уточни каква е услугата, дори и не загатна въпреки, че той до последно настояваше да му каже поне за какво става въпрос. Обещахме и да се реваншираме естествено, пак без да споменаваме какво точно искаме. И така, момчето излезе разбрано и се съгласи като начало поне да се видим. Насрочихме си среща пак там, в Ринг Мол, дори седнахме на масите срещу KFC. Взехме си по една кола с картофки, Деси си взе и кафе.. И след първоначалните “как си, що си, къде се загуби, и сега какво работиш…”, дойде ред и на това да ни запита аджеба, за какво сме го викнали. Аз почти мълчах, общо взето Деси си говореше с него, все пак двамата си се познават. Тя започна отдалеч първо – обясни му, че искаме да имаме дете ама не можем, обясни му за моите проблеми, обясни за ситуацията в която сме изпаднали, и че нямаме възможност за пари и така нататък.. Обясни му и самата процедура, как сме я намислили и как имаме желанието нещата да се случат.. Общо взето му обясни разбрано и разумно всичко както си е, без да спестява нещо. Момчето я изслуша до края…

Като цяло идеално разбра каква услуга искаме от него.. Но беше интелигентно момче, разбрано. Разбра всичко дето Деси му каза ясно, без да реагира по някакъв по-особен начин. Накрая се замисли.. умълча се за малко. След което и даде своя отговор:
– Амиии аз….. (сбръчквайки объркано вежди, зачуди се как да започне) ..То… Да, разбирам ви, в смисъл.. нямам дори какво да ви попитам повече от това което чух.. Ммм… Много лошо е човек да има подобен сериозен проблем.. И… Разбирам и на вас какво ви е де, че да стигнете до тук да… Но… Мм де да знам.. В смисъл, като за услуга каквато и да беше да ви направя съм ОК, виждам, че сте готини хора, свестни сте, пичове сте и двамата, не сте някои… Мм но… Има и други неща дето.. В смисъл.. Все пак това е някакси по-особена услуга нали….
– Да, ясно е… (отговорих) ..Наясно сме отлично с това, все пак.. Виж, на нас никак не ни е лесно да се съгласим на това, да търсим… човек нали, и…. Просто решението дето самите ние в момента сме взели си е… голямо и страшно, но.. Затова търсим и определени хора, не всеки.. В смисъл да знаем, че човека ще ни разбере и ще.. В смисъл ще знаем поне как ще реагира.. Затова както и Деси ти каза, избрахме нали.. да се видиме с тебе първо..
– Да бе, ясно.. В смисъл аз не съм глупак, съвсем разумно приемам т’ва дето… Но… Мм.. Аз ви казах, като за услуга принципно винаги бих ви помогнал точно на вас.. Сега, че точно т’ва дето искате е малко по-особено… То пак си е услуга де, но.. Добре знаете ли хайде да.. Хайде малко да го помисля, в смисъл.. сега хубаво видяхме се, казахте ми с подробности какво и що но нали.. нека малко и аз така да.. Малко да размисля просто. Става ли така да се разберем?
– Е разбира се бе човек.. (отвърна Деси) ..То е ясно, че няма да ти искаме сега веднага тука на масата да ни кажеш да или не. Това ти го решаваш, ходи, помисли на спокойствие.. Ние просто питаме, ти ще кажеш вече дали си съгласен. Казахме ти, ще се реваншираме, двеста лева…
– Еее Десислава казах ти стига с тия глупости… (прекъсна я) ..Аз не съм за тия двеста лева, на теб няма как да ти взема пари и то за такова нещо дето…. моля ти се не искам и да ги коментираме вече тия двеста лева ‘щото от сега се отказвам, казвам ти…
….

До тук имахме успех, поне първата крачка бе направена. Единствено очаквахме резултат от Мартин. А съвсем скоро щяхме да се видим, за да ни каже дали е съгласен или не.

“Само малки първи стъпки”

Два дни чакахме обаждане от Мартин. На третия ден, когато вече мислехме, че ни е отсвирил и няма даже и да ни звънне, по обяд той прозвъня на Деси. Тя си беше вкъщи, аз бях на работа по това време. Веднага след разговора им тя ми звънна и на мен, за да ми съобщи решението му. Което е било буквално следното:

” (Мартин) -Аз лично се съгласих да ви помогна въпреки, че услугата се пада малко по-особена.. Но все пак трябваше да говоря и с приятелката ми, нямаше как да не и кажа за такова нещо, просто с нея сме на сериозно и такива тайни.. няма как. Първоначално не и се вярваше, че някой е искал подобно нещо от мене, но.. В последствие като я убедих, че е истина.. разказах и всичко както си е подробно, за кой става въпрос и какво и що.. Тя ми каза, че може би би ми дала, стига аз да го искам, и стига това да не е някаква шега или повод да и изневеря … Въпроса е, че тя ми повярва де, но все пак има желание да се видим всички заедно.. Да ви види и да е сигурна какво и за кой ще правя.. Иначе, да.. Принципно съм съгласен да ви помогна на тоя етап..”

Думите на това момче за нас бяха думи на надежда. До тук почти всичко вървеше гладко. Единствено оставаше да се видим и с недоверчивата му приятелка, подозиращи други неща. И това стана, на другия ден. Пак там, в KFC. Видяхме се и четиримата, обсъждахме ситуацията допълнително..

Гаджето му усети, че нещата са сериозни, че няма лъжа и измама.. Като цяло тя ни съчувстваше. Усети ни, че сме отчаяни, че не от лесно сме стигнали до тук да търсим други мъже. В края на краищата нещата се нагодиха. Тя също се оказа добронамерена и каза, че при така създалата се ситуация и при начина, по който сме обмислили да се случват нещата по време на процедурата, е ОК. Всъщност самата Деси и вдъхна голямо доверие казвайки и, че го прави само и единствено за да може да зачене, и че всъщност и е много напрегнато и много неудобно в цялата ситуация.. Двете си стиснаха ръцете дори, това реално бе голям женски знак на разбирателство.. Аз лично се зарадвах много, наистина.

С Мартин бяхме вече уточнили всички подробности около това как и кога ще направим процедурата. Общо взето се бяхме разбрали да го направим вкъщи, през вечерта на 30-ти. До тогава имаше около близо седмица време, през което той имаше възможност да си направи изследванията както и да прекара 3-4 дни въздържание от семеизпразване, което бе нужно за по-сигурното зачеване. Всичко бе уточнено, а момента скоро наближаваше.

< петък, 30-ти, 20:42 >
Момента бе дошъл, най-накрая. Изследванията на Мартин бяха положителни и вече бе и медицински доказано, че той е здрав и потентен мъж, способен да забремени Десислава. След цялата еуфория и след всички сметки, кои прави кои криви.. Мартин най-после звънна на входната врата. Аз слязох долу, отворих му. Качихме се с него заедно нагоре, той влезе вкъщи.. видимо леко притеснен, личеше по тона му. Аз също бях притеснен.. и му го казах дори. На никой от нас не му беше лесно. Влезнахме вкъщи, първо отидохме в хола, да си кажем по една две думи преди да започнат. Деси беше вече облякла рокличката, беше в готовност общо взето. Донесе ни по един натурален сок да пием на масата докато си говорим, след което дойде и тя, седна до мен.
– …ами ето, взе, че ти се случи.. (говорехме си, докато седяхме)
– Ами.. Дето викат хората – винаги си има и първи път.
– Момчета, на вас ви е лесно, ама за мене е трудното нали знаете….
– Е ти пък, окото няма да ти изкарват.. (иронизирах я аз) ..Чак пък толко да ти е трудно не вярвам.. Искам да ти кажа, че ако беше отишла на истинско инвитро, знаеш ли колко мъчения щеше да изтърпиш докат’ я оплодят тая яйцеклетка.. Имаше да стоиш с вирнати крака на оня стол.. три часа минимум без да ставаш..
– Оф ‘айде стига и ти драматизирал.. Три часа друг път, хората го правят за двайсет минути и е готово.. само пари да имаш.
– Да бе какви двайсе минути, нали чу момичето какво ти каза…
– (прекъсвайки ме) ..в интернет навсякъде пише двайсе минути!
– Да пишеше го някаква смахната от форума на БГ Мама и ти взе та и повярва.. Тая в поликлиника не е влизала през живота си ти… на инвитро е ходила.
– Мале хора вие.. (намеси се и Мартин) ..Вие сте по-нервни от мене май.. Хах..
– Офф… (въздъхвайки аз) ..Да ти кажа на всичките ни е няк’во нервно.. ама е нормално де. Вместо тоя сок да бяхме май резнали по една водчица…
– Хайде после водчицата ти, ти без водчица не можеш, почивай малко.. (отвърна Деси)
– Аз ти казах, ще спра да пия чак като видя двете чертички… (леко с насмешка)
– Еми ето.. сега ще ги видиш.. Нали за т’ва е дошъл човека….
….

Така в продължение на 15-20 минути дърдорихме разни простотии, колкото да запълним май времето, че да има малко предисловие преди начинанието. Докато в един момент вече решихме, че ще се започва. Бяхме подготвили предварително всичко. В спалнята, където щеше да се случи процедурата бяхме приготвили място, където той да може да седне и да се усамоти докато се стимулира за достигане до еякулация. Бяхме сложили и лаптоп на масичката пред него с отворен сайт за възрастни, за да си е всичко както трябва. Бяхме го направили нещо като онези усамотени кабинетчета в поликлиниките за даряване на сперма. Само дето накрая той нямаше да я изкара в чашка ами във влагалището на Десислава.. и вместо да му бе пазена в тази чашка за бъдещи мами, тя щеше да си стане директно на бебче в Деси.

Водейки го към спалнята, където щяхме да го оставим да се усамоти за малко, и виждайки как и какво сме приготвили, той изкоментира:
– Ихаа, вие как сте подготвили… До най-малките и до най-големите подробности..
– Ами разбира се бе човек.. (отвърнах аз, докато той оглеждаше стаята) ..Все пак важно нещо правиме.. Е виж и лаптоп сме ти включили, имаш възможност да си седнеш, да се почувстваш удобно, комфортно.. да се отпуснеш..както си трябва.
– А налиии.. (опита се да го запита Деси) ..Нали 3-4 дни не си.. в смисъл не си правил нищо, нали не забрави т’ва, дето се бяхме разбрали…
– О да, ти пък.. Как ще забравя? 4 дни не съм изпразвал нищо, всико си е вътре дето ще ти трябва.. (каза смеейки се леко)
– Да, ‘щото за зачеване си е нужно да ти се е натрупало повече.. То и с по-малко може да стане, но нали така си е по-сигурно все пак..
– Да бе ти пък, знам ги и аз тия неща.. Ами какво, освен да.. започвам аз.. (запита ни Марти)
– Ами, да.. (отговорих) ..То няма какво повече.. В смисъл.. сядай си тука, разцъкай си в интернета нещо, подготви се.. И… значи.. като си вече готов, в смисъл… Като усетиш, че.. вече можеш да свършиш работата… Клипни и само на телефона, тя ще дойде бързо от хола..
– Аха, да ясно.. Амии ОК, готов съм аз.. и…
– Да, да.. Почвай си, хайде…

И така. Оставихме нашия скъп донор да се усамоти за известно време в спалнята сам, докато ние с Деси отидохме в хола и зачакахме заветното клипване, говорейки си:
– Охх някво ми е… (сподели Деси) ..Някво ми е много нервно и притеснено… ( чакайки до мен с нощничката и, под която се налагаше да е без бельо)
– Ами и на мене не ми е много спокойно да ти кажа.. Ама такъв е момента сега, к’во да правим… като сме се хванали вече на хорото, ще го играем до край..

– Оф ужас.. (гушкайки ме) ..Знаеш ли от кога не съм усещала друг мъж.. там.. освен тебе.
– Хах.. Ами ето, сега това ти е повод да усетиш..
– Офф стига бе, тапак… (удряйки ме леко по рамото) ..Ти луд ли си, ако не беше за т’ва да имаме дете никога нямаше да го направя… То.. Чудя се, в смисъл.. То как ще стане дефакто, той сега ще се стимулира и.. После само ще отида и ще го вкара в мен и.. директно ще се изпразни, нали? И само това?
– Ами… Да в смисъл.. И аз бих си го представил така но.. В смисъл кое те притеснява тебе?
– Ами де да знам…. (замълчавайки)
– Кажи де, какво?
– Ми в смисъл… де да знам.. То… Нали.. като проникне в мен дали.. Дали на момента ще се изпразни веднага или… Ще му трябва да го прокара назад напред няколко пъти за да….
– Еми Деси сега… Това са неща дето… как да ти кажа.. Такива продробности.. как да ги обсъдим с него така… То.. Бих предположил, че така ще се подготви, че единствено да проникне в теб и да се изпразни, нищо повече.. Ама сега… Има и няк’ва вероятност да му трябва да го провре навътре навън поне веднъж, най-много два пъти примерно.. де да знам… за да тръгне да се празни… Тя тая работа е такава.. Как да ти кажа? Не знам…
– Офф ужас….
– Хайде де то пък… Не е толкова важно това, едно провиране просто.. не мисля, че ни е кой знае какъв проблем в случая.. Въпроса е да успее момчето да свърши работата..
– Оф да ама.. Не искам така човек… Искаше ми се просто да проникне и да свърши, просто това..
– Еми… Надявам се, че така ще стане, ама… Хайде де ти пък, едно провиране ще издържиш.. Няма да са пет.. Момчето в крайна сметка не е дошло да прави секс с тебе.. Най-много да усетиш едно-две движения там и… стига си се панирала толко, нормално е..

Така докато Деси се притесняваше, а аз се опитвах да я успокоявам, се минаха около 10-15 минути.. и най-после телефона и иззвъня. Мартин бе клипнал, бе готов. И точно когато тя стана и с нервна и притеснена крачка се отправи да излиза от хола, тъкмо преди да отвори вратата, се сети изведнъж и каза:
– Абе.. Ама аз съм суха долу ебаси…! Как..?! Офф… Как ще стане така веднага..?!
– Еее… Ти сега ли се сети… Ми… То така както го мислехме да стане от веднага.. ако си суха няма как да стане от веднага.. То момчето няма да може така директно да… Офф Десислава….
– Е.. Какво да направя?!
– Ми нищо, няма какво да на правиш.. ела набързо да те намокря малко поне…

При което тя дойде пак при мен, сложих я по гръб да легне набързо, отметнах и рокличката нагоре и с езика прокарах няколко пъти през процепа отдолу и за да я намокря. Нямаше как да използваме овлажнители в случая, те са противопоказателни при опити за зачеване.. Единствения начин бе поне със слюнка. И докато панически опитвах набързо да я намокря там, тя ме помоли:
– Абе намокри ме и навътре, той навътре ще проникне, така като ме мокриш отвънка само нищо не правим… Отвътре ще съм суха…
– Е как да стане и отвътре да те намокря..?!
– Еми поне с пръсти малко от малко бе човек! Хайде, че ни чака…

В този момент Мартин отново клипна… а ние се панирахме и се забързахме още повече. Хем я мокрех със слюнка хем опитвах и с пръсти да вкарам влажното и в отвора и навътре. Наистина трябваше да бъде влажна във вътрешността, понеже в противен случай на него щеше да му е по-трудно да и го вкара от веднага и директно да свърши. А ние само това искахме – да го вкара от веднъж, да излее еякулата и да го изкара.

И докато приключвах с навлажняването на Деската, тя съвсем накрая пак ме помоли:
– Опитай с пръстите само да размажеш вътре хубаво до където стигаш.. То даже.. Вкарай два-три пръста така да… в смисъл да ме разтвориш малко, да съм готова направо…
Прокарах с трите пръста хубаво навътре и навсякъде.. Навлажних я качествено отвън и отвътре до където можах, поразтворих я малко за да е направо готова пак до колкото можах… И вече бе напълно готова да отиде при Мартин. Тя стана и притеснена излезе от хола, цунках я преди това за късмет.. Отиде в спалнята при Мартин, чух как затвори и вратата след нея…

И от този момент нататък, това, което ми оставаше на мен, бе единствено да изчакам. Седях в хола обгърнат от тишина и притеснение. Тъкмо бяха вече минали цели… четири минути, вървеше вече петата. Толкова много исках да се получи, толкова много… Сърцето ми биеше като лудо докато чаках.. През тези изминали пет минути си представях сякаш спомени от бъдещето… Как тя ражда, как се радваме на бебчето, как то пораства… Всички тези радостни неща си ги представях и ги очаквах с нетърпение. А на шестата минута, чух вратата на спалнята да се отваря. След малко и Теди и Мартин влезнаха в хола. Всичко беше готово.
– Ами… Честито. (опита да ме зарадва Мартин, а на мен както каза “честито”, ми трепна отвътре силно)
– Ами дано да ни е честито… (отвърна Деси)
– Деси само да съм те чул, че си скептично настроена.. Щом е станало, значи ще е станало.. (отвърнах и аз)
– ..Ами хора, живи и здрави си бъдете.. и вие и бъдещото бебче.. Дано скоро да си имате добра новинка, аз ще чакам да ми звъннете да ме зарадвате и мен.. Ще се радвам да си имате детенце, честно.. да ви видя щастливи, и… И така… Не знам какво да ви кажа повече, просто.. Дано всичко е наред от тук натам и..
– Да, дано.. Ами… Благодарим ти много.. (ставайки за да му стисна ръката) ..То.. Такава благодарност дори няма как да се изкаже.. ‘Щото в крайна сметка, ако не беше ти… Нямаше да станем мама и татко….
– Е стига сега.. разбирам ви… Ще станете, е сега една седмица мине ли Деската да прави тест за бременност и… Ще видите двете чертички, със сигурност..
– Ох дано… (отвърна въздишайки Деси)
…

Мартин ни бе свършил услуга, за която нямаше как да му се отблагорарим. Деси дори опита отново да му даде онези двеста лева, а той направо и се разсърди.. Не ги взе. Изпратихме го накрая по живо по здраво.. Бяхме му супер благодарни. От нас се очакваше сега само да чакаме резултат.

По-късно, когато вече се бяхме поуспокоили с Деси, седяхме двамата в хола на дивана и цъкахме каналите на телевозора.

И понеже вече и двамата бяхме в настроение, обнадеждени, дори надъхани… Реших, че сега е момента да я попитам и поне как е минало.. Да ми разкаже горе долу какво се е случило след влизането и в спалнята.. Поне от любопитство, ако не от друго. И я попитах:
– И к’во.. Я сподели поне, горе долу… Как мина, в смисъл.. Как стана..?
– Еми как.. Както си става.. Хахаха… (смеейки се)
– Е кажи де кажи.. В смисъл отиде, влезе в спалнята и…? (гушкайки я охилено в този момент)
– Еми.. К’во… Отидох в спалнята, той седеше пред лаптопа и.. си действаше естествено.. Само че като чу, че влизам и стана веднага нали, стресна се такъв.. Даже се притесни някъв горкия, оплете се.. чак забрави да спре там.. някво порно вървеше на компа.. Скочи изведнъж щом влязох.. Оная му работа щръкнала през боксерките напреде… Сещаш се..
– Хаха.. В смисъл порното си продължи, не го е и спрял даже…?
– Хах еми да то.. и двамата се ошашкахме такива, нямахме време, а пък и акъл да го спреме, хаха.. Ма то на мен т’ва не ми пречеше де… Иии… К’во… Казах му, че аз ще легна на леглото и той точно като е готов да… В смисъл да проникне в мене и да се изпразни нали… И легнах нали, отворих настрани краката, да му е готово направо… Той като ме видя между краката в първия момент само вика “твоя мъж голяма красота си има..” Викам “мерси”.

И дойде нали, застана така близо, между краката ми, да е готов… Иии се стимулираше сам така.. нали се сещаш, докато му дойде за малко… Видя, че съм намокрена такова.. Даже вика “добре, че си мокра, че щеше да стане малко по-сложно..” Викам му “да, подготвихме нещата отатъка..” И след малко ми вика “хайде готов съм, да го правя ли..” Викам му ако си готов хайде, давай… И той дойде по-към мене, сложи го там… Ама един внимателен такъв, притеснен… Страх го беше да натисне навътре.. И ми вика “колко време работихме с тебе, никога не ми е минавало и през акъла, че ще си вкарам пениса във влагалището ти някога..” На мен ми стана смешно, вика му “еми има и такива случаи, особено като има хора дето искат да си имат бебче..” А той едва едва тръгна да вкарва такъв.. Викам му “хайде де, то ще ти отмине..” Той вика “еми притеснено ми е”. И тръгна такъв, натисна нали.. то си му влезе лесно навътре, то като съм мокра и подготвена..

И вкара го такъв, и замръзна там… А го усещам, че не се празни обаче.. Викам му “какво стана, отмина ти нали”. Той вика “еми да..” Но не смее да мръдне ни напред ни назад горкия, стана му неудобно, че не успя веднага да свърши щом го вкара.. Вика “ще си го изкарам отвън да се стимулирам още малко”. Викам “да, по-добре така го направи”. Издърпа си го бавно навънка… И стои нали така между краката ми близо и.. Действа момчето.. Ама го усещам, че го е страх все едно да се приближи още към мене.. И му викам “бе човек ела още към мен, приближи си го точно срещу мен, като си готов набързо да вкараш и да свършиш, не стой далече, че докато го вкараш пак ще ти отмине..” Той дойде по-към мене нали, застана точно срещу отвора ми там и.. Действа такъв момчето с ръката… То нямаше и 15-20 секунди и пак беше готов.. Вика “пак съм готов, да го пъхам ли..” Викам “ако си готов хич не ме питай..” Сложи го пак там, натисна тоя път по-решително такъв.. Влезна му лесно навътре.. Обаче замръзна пак такъв вътре.. А аз го гледам, виждам, че е готов тъкмо да се изпразни… но замръзна. А и той не смее да помръдне, неудобно му е да се движи в мене… И му викам нали “хайде бе човек, давай докато е момента..” Викам “трябва ти да се размърдаш ли вътре за да ти тръгне..?” Той вика “точно т’ва трябва в момента..” И точно както си го говорихме и с тебе.. Викам му “ми нищо, проври го един два пъти навътре за да ти тръгне, не се притеснявай..” И той момчето, такъв на прага да свърши… Изкара лекичко веднъж навънка, пак провря навътре.. После пак навън и пак навътре.. Общо два пъти го провря само.. И то му тръгна вече… Викам му “натисни навътре докато се празниш..” ‘Щото ако го направи по-навън то ще ми изтече после и… Натисна той нали, почна да се изпразва вътре… Усетих го де, то се усеща отвътре.. Още повече мъж дето не се е изпразвал 3-4 дни то.. няма как да не го усетя как пръска навътре.. Ии… И.. Така.. Пък нали.. точно докато се изпразваше… Направи такъв… Едно-две движения пак навътре.. Ама.. Викам си на акъла.. то по време на оргазъм.. Самото му тяло…

– …Ама.. Викам си на акъла.. то по време на оргазъм.. Самото му тяло…
– Еми.. Така е.. Сега то… Няма как в крайна сметка. И ти да свършваш няма да можеш да стоиш вдървена като статуя, все ще мръднеш през това време…
– Е така е да.. Аз затова и нищо не му казах… Викам си на акъла нека се изпразни на спокойствие там, да не го притеснявам с нищо в тоя момент…
– И по-добре, че не си го притеснила. В тоя момент няма какво да му кажеш.. Ако си му казала нещо, щял е да се стисне и край.. После нямаше да може да се изпразни така пълноценно като първия път. Ии какво в крайна сметка, изкара вътре спермата.. И?
– Еми и така.. Накрая ми вика даже “извинявай, че докато свършвах размърдах така навътре и навънка.. ако ти е заприличало на секс..” Вика “просто си ми непозната, за първи път ти прониквам във вагината, на чуждо момиче дето нито сме правили такива неща, нито се познаваме така.. не можах да се сдържа..” Викам му “споко, важното, е че направихме това дето трябва..” Ии така, поседях една минутка с вдигнати крака легнала, да ми се стече навътре докато той се обличаше и..

…И т’ва беше, после дойдохме при теб във хола.
– Ясно.. Еееми… Какво да ти кажа.. Всичко е ОК, минало си е нормално.. Сега да мине само една седмица и ще купим един тест и… Дано да ни огрее и нас щастието…