Унижението на Яна 1 част

Яна беше твърдо решена да постигне много в живота. На 24 годишна възраст тя искаше да завърши “Право” и да стане корпоративен адвокат. За нея нищо друго нямаше значение. Хората бяха просто марионетки, които имаха единствената задача да й помагат да постигне своята цел. Красотата й беше инструментът, който особено добре работеше, когато имаше нужда от помощта на мъже. За нейно най-голямо съжаление нещата скоро щяха да се променят и то не за нейно добро.

Яна се държеше като подивяла котка в библиотеката на университета. Тя постоянно изискваше невъзможни неща от служителите на библиотеката и се отнасяше с тях презрително. След шест месеца стоическо понасяне на отношението й, служителите на библиотеката бяха готови да я накажат за държанието й.
– Къде са учебниците, които поисках да ми отделите?- изкрещя Яна.- Всички до един сте идиоти! Как да си издържа изпита, като нямам учебници от които да чета!
Младият мъж, който беше обекта на гнева й, остана спокоен по време на тирадата й. Тошко беше свикнал с гневните й избухвания, но днес сякаш нарочно се стараеше за да я вбеси допълнително, като не й беше подготвил учебниците.
– Отделил съм учебниците ви и ги оставих в специална работна стая.- каза Тошко.- Не ми се искаше някой друг да ги вземе. Елате с мен и ще ви покажа къде са.
– Хайде по-бързо!- каза нетърпеливо Яна.- Имам да чета цял ден, че и през нощта сигурно!
Тошко я заведе в малка стая в задната част на библиотеката. На бюрото в стаята лежаха желаните от Яна учебници.
– Сигурен съм, че ще откриете това място за много по-добро от общата читалня. Тук е много по-спокойно и никой няма да ви пречи.
– Не знам защо не ми каза още от начало, че учебниците са тук!- каза сърдито Яна.- Сега се махай за да мога да почвам да чета! Как да се концентрирам като ми се мотаеш в краката?
– Съжалявам, госпожице.- каза Тошко и бързо затвори вратата.
След като излезе от стаята Тошко влезе в съседната сервизна стая. От там можеше да види как Яна чете през пролуката на вентилационната тръба. Той извади ампула с прозрачна течност от джоба си и бръкна под единият рафт за да извади малък противогаз. След като си постави маската Тошко счупи ампулата. При контакта с въздуха течността се превърна в бял пушек, който постепенно премина в стаята където Яна учеше.
– Какво по дяволите става?!- каза Яна, когато забеляза белият пушек да излиза от решетката на вентилацията.
Това бяха последните й думи преди пушекът да я обгърне и тя да припадне. Когато се събуди и погледна часовника си разбра, че са минали няколко часа. Когато се съвзе от замайването си видя Тошко, който стоеше до бюрото.
– Събуди се, Янче.- каза той.- Май си задрямала. Библиотеката е затворена вече цял час.
– Задрямала?- каза Яна.- Имаше някакъв пушек… и направо ще ви скъсам задниците в съда! Теб и всички които работят в това, което наричате библиотека!
– Не мисля, че ще съдиш мен или който и да било, Янче.- каза Тошко. Това не беше какъв да е пушек. Това беше мощен наркотик, който имаше за цел да изключи онази част от мозъка ти, която се грижи за това, което ние наричаме “воля”. От сега нататък ще правиш каквото ти се кажи от мен или от който и да е тук в библиотеката. Ще правиш всичко, което ти се каже, без значение колко унизително може да е то. Иначе обаче, ще си си все същата разглезена, надута пикла.
– За какво , по дяволите, говориш?- попита Яна.- Може и да съм малко замаяна, но все така мога да се контролирам. И точно сега мисля да те докладвам на директора на библиотеката.
– Изглежда ще трябва да ти направя малка демонстрация за това какъв точно е ефекта на наркотика.- каза Тошко.- Стани!
Въпреки, че вътрешно не искаше да последва заповедта му, Яна се изправи.
– И без това мислех да стана и да изляза.- каза Яна, като се опитваше да скрие факта, че не можа да устои на заповедта на Тошко.
– О, ще излезеш от тук, много скоро.- каза той.- Но не й така, както може би ти се иска. Сега си свали дрехите, Яна!
– Каквооо? Направи ще те съсипя в съда!- каза Яна.- Самата идея за това ще те прави право в затвора, господинчо!
Докато говореше ръцете й разкопчаваха копчетата на ризата й.
– Ако си мислиш, че ще повярвам на малката ти историйка, сигурно си луд!- каза Яна, докато събличаше ризата си, а след това разкопча полата си и я остави да падне на пода. -Зашеметяваш ме някак и се опитваш да ме убедиш, че няма да мога да се контролирам повече. По-голяма глупост не бях чувала!
След тези думи ръцете й минаха зад гърба й, откопчаха сутиена и го пуснаха на земята, освобождавайки гърдите й.
– Шансът да си сваля дрехите за теб е също толкова голям, колкото това да тичам гола из университета!- каза Яна, докато смъкваше бикините си и остана чисто гола.
– Изглежда мозъкът ти не знае, какво прави тялото ти.- каза Тошко.- Готини цици имаш, Янче.
– От къде, по дяволите, знаеш?- каза Яна.
В този момент тя погледна надолу и с ужас откри голотата си.
– О, Господи! Какво си направил с мен!- каза истерично тя, докато се опитваше да скрие гърдите и слабините си от втренченият поглед на Тошко.
– Защо аз? Нищо не съм направил.- каза Тошко.- Ти се съблече сам, самичка. Постави ръцете си отстрани до тялото и спри да се опитваш да се скриеш. Всъщност, защо не се завъртиш в кръг за мен.
– Копеле!- извика Яна, докато бавно се въртеше за да позволи на Тошко да я огледа по-добре.- Защо правя това?
– Изглежда си станала податлива на предложения от обикновено.- засмя се той.- Хайде да отидем в главната част на библиотеката, там ни чакат хора които искат да те видят.
– Какво искаш да кажеш, извратеняк такъв!- каза Яна, но въпреки това тръгна след Тошко.
Двамата излязоха от стаята и отидоха в главната читалня, където имаше около 10 човека. Те бяха седнали и ги чакаха. Когато Яна се появи пред тях беше посрещната от подвиквания и подсвирквания от мъжете и жените в залата.
– Подейства!- извика Сашо- друг служител на библиотеката.- Не мога да повярвам, че наистина подейства!
– Всичките ще ви уволнят!- изкрещя Яна.- Само почакайте директорът да разбере за това!
– Но аз вече знам за това, скъпа.- каза Соня, директорката на библиотеката на университета.- Омръзна ми твоето постоянно досаждане и оплакване. До голяма степен измислихме плана заедно. Един близък приятел работи по проект за създаването на медикамент, който да помага да хората да извлекат максималното от лечението при психиатър. Единственият проблем с медикамента е това, че има един страничен ефект ако се поеме голяма доза. Ако дозата е прекалено голяма, медикаментът буквално разрушава онази част от мозъка, която контролира волята. Всичко останало остава непроменено, самоличността и съзнанието остават незасегнати, но пациентът става податлив на желанията на всеки, който ги помоли за нещо. Ако приятелят ми е прав, то тогава ти ще си подчинена на желанието на всеки който те помоли да направиш нещо. Нека да проверим. Защо не ни направиш едно малко представление? Искам да си поиграеш със себе си, пред всички нас!
– Това са пълни глупости!- каза Яна, но ръката й се насочи към слабините й.- Това няма да ви се размине!
– Но защо да ни се разминава, мило Янче?- каза Соня.- Ние дори с пръст не сме те докоснали! Ти правиш всичко сама! Защо не легнеш на тази маса и не си разтвориш краката за да могат всички да виждат по-добре как си търкаш малкото клиторче?
– Господи! Това е толкова унизително.- проплака Яна.- Моля ви, не ме карайте да го правя пред всички тези хора.
– Струва ми се, че никой не те е карал да унижаваш служителите ми със постоянното си натякване и викане.- каза Соня.- Защо не се изпразниш за нас, сега?
Яна започна да търка клитора си много бързо с едната си ръка, а с другата мачкаше гърдата си.
– Не! Не… накарайте ме да спра! Свършвам! Моля ви, спрете!- каза Яна и цялото й тяло се разтърси от оргазма.- Копелета! Ще съжалявате за това!
– Така както ти съжаляваш за това, че си се отнасяла с хората които са тук, като с боклуци?- попита Соня.- Добре, спри. Има няколко други неща, които искам да опитам.
– Други неща?- изплака Яна.- Не, моля ви! Съжалявам, че съм се отнасяла лошо с вас. Обещавам да съм по-мила за в бъдеще!
– Малко е късно за това, Янче.- каза Соня.- За медикамента няма антидот. Страхувам се, че дори и да искахме няма как да те променим обратно в това което беше. Някой друг иска ли да “предложи” нещо на новата Яна?
– Имам идея.- каза Сашо.- Мисля, че й трябва промяна в диетата. От сега нататък си пристрастена към спермата. Живееш за да я вкусваш! Нали все това повтарят, когато започваш нова диета. Защо не дойдеш да опиташ моята, направо от хуя ми, Янче?
Сълзи потекоха по бузите на Яна, докато отиваше към Сашо, който от своя страна смъкна ципа на панталона си с широка усмивка на уста и извади хуя си. Яна го налапа и започна да го смуче бързо, опитвайки се да изцеди нектара към който вече беше пристрастена.
– Не бързай толкова де! И внимавай със зъбите!- каза Сашо.- Иначе ще те превърна в курва и ще те накарам да се изчукаш с всички в скапания университет!
– Моля те, изпразни се заради мен! Имам нужда от спермата ти!- каза Яна.- Усещането е по-лошо от това да си пристрастен към хероин!
– Добре, Янче! Ето ти я!- каза Сашо и се изпразни в устата й.
Тя бързо преглъщаше й се опитваше да не изпусне нито капка от това което беше потекло по брадичката й и капеше по пода на библиотеката.
– Хубава е на вкус, а?- засмя се Сашо.- Ако си послушна, винаги можеш да дойдеш при мен за дозичката си!
– Е, малката. Достатъчно за тази вечер.- каза Соня.- Но преди да си тръгнеш имам малък подарък за теб. От сега нататък ще го носиш всеки ден.-
Соня се засмя и постави на масата тениска с надпис отпред. Надписът гласеше : “Твоите желания са заповед за мен!”
– Облечи си новата тениска и полата и си отивай.- каза Соня.- Надявам се, че скоро ще свикнеш с новия си начин на живот.
– Казах тениската и полата!- извика Соня, когато Яна поседна към бикините си.- Остави останалото тук!
– Ще намеря начин да се освободя от това… нещо!- каза Яна.- И когато го направя ще видите какво ще ви се случи! Ще ви го върна тъпкано!
– Ще видим, скъпа… ще видим.- засмя се Соня.

На следващата сутрин Яна се събуди и си спомни за случките от предната вечер, но реши, че е сънувала кошмар.

– Сигурно е от лютото което ядох.- помисли си тя.- Трябва да внимавам повече с какво се тъпча.
Докато се къпеше тя отново започна да си мисли за случката и се изненада колко ясно си спомня съня си. “Дори и само като си мисля за това й се възбуждам” помисли си тя” Така ми се иска да изпия спермата на някой сладур”. След като се изкъпа тя излезе от банята и започна да си избира дрехи, които да облече. Яна изпадна в шок, когато се погледна в огледалото и видя думите написани на тениската й: “Твоите желания, са заповед за мен!”
– О, Господи!- извика тя тихо.
“Не е било кошмар! Сигурна съм защото знам, че нямам такива тениски!”. Мислите летяха в главата й.” Какво да направя? Май все пак онези задници от библиотеката са ме дрогирали някак, но няма начин да са ми направили нещо за постоянно. Чувствам се страхотно! Онези копелета ще си платят за стореното!”
Яна излезе от стаята решена да информира декана. Тя пресече университетското градче и нахълта в фоайето на кабинета му,
– С какво мога да ви помогна, млада госпожице?- попита секретарката.
– Къде е декана?- попита Яна.- Бях упоена и нападната от служителите на библиотеката снощи!
– О, Господи!- каза секретарката.- Това е ужасно. Не мога да си представя, че са способни на такова нещо. Момент да проверя дали декана е свободен.
Секретарката вдигна телефонната слушалка и се свърза с декана, разказвайки му това, което Яна й беше разказала.
– Ще те приеме веднага.- каза секретарката.- Влез през тази врата.
Яна отвори със замах вратата и още след като тя се затръшна зад гърба й каза високо:
– Г-н Коцев, бях упоена и сексуално насилена от целият състав на библиотеката!
Деканът я погледна скептично и каза:
– Малко ми е трудно да повярвам на думите ви, госпожице. Как точно ви “упоиха”? И какво ви направиха?
Яна разказа подробно какво се беше случило предната вечер.
– Ако е вярно това, което казваш, значи си пристрастена към сперма и не можеш да контролираш действията си?- попита деканът.
– Да, поне така казаха, но мисля, че просто ме упоиха с нещо, колкото да ме замаят. Сигурна съм, че е невъзможно да се унищожи свободната воля на някой просто ей така.
– Съгласен съм с теб.- усмихна се деканът.- Струва ми се повече от невъзможно да съществува медикамент с подобно действие. Ако имаше такъв медикамент, то тогава щеше да си много податлива на желанията на хората около теб. Въпреки това имам един въпрос към теб. Защо всъщност носиш тениската, която са ти дали? Ако на мен ми се случеше подобно нещо никога не бих я облякъл.
Яна погледна надолу объркано и забеляза, че наистина все още е с онази тениска с ужасният надпис отпред.
– Аз… не съм сигурна.- измърмори тя.- Беше при дрехите ми и изглежда, като съм бързала да дойда съм забравила да я съблека.
– Дааа…- каза декана и се потърка по брадата.- Мисля, че те разбирам.
Изражението му се промени. Загрижената му усмивка все повече заприличваше на доволно ухилване.
– Е, Яна. Има само един начин да разберем, дали медикаментът е повлиял по някакъв начин на съзнанието и мозъка ти.
– Какво искате да кажете?- попита Яна.
– Защо не дойдеш при мен и не седнеш в скута ми?- попита декана.
– Каквооо?!- извика Яна.- Извратен дъртак! Как смееш да искаш това от мен?
Докато произнасяше това краката й вече я бяха отвели до бюрото и тя се тръшна в скута на възрастният мъж.
– Я, виж ти.- каза декана.- Изглежда има все нещо вярно в думите ти.- той започна да гали косата на Яна.- И ако лекарството продължава да действа, значи имаш нужда от поредната си доза сперма. А, това е нещо за което с удоволствие ще ти помогна.
– Не! Не! Не!- изплака Яна.- Това не може да е истина!
Деканът се усмихна широко, когато момичето стана и коленичи пред него. Треперещите й ръце разкопчаха панталона му и извадиха от там еректиралият му хуй. Секунда по-късно Яна вече смучеше хуя му с настървение.
– О, Господи!- извика Яна.- Защо не мога да спра? Искам спермата ви! Моля ви, изпразнете си!- замоли се тя.
Деканът застена доволно, докато младата студентка смучеше и ближеше старият му хуй. От доста време не беше изпитвал подобно удоволствие.
– Имам по-добра идея!- каза той.- Съблечи се гола и легни на бюрото ми.
– Моля ви, не ме изнасилвайте!- замоли се Яна.
– Да те изнасиля?- каза деканът изненадано.- Това не е изнасилване. Не те карам да правиш нищо. Просто те моля да се съблечеш и да се изчукаш с мен. И двамата го правим по собствено желание, нали така? Искаме да ни е приятно и ще направим каквото трябва.
– Да ни е приятно?- проплака Яна, след като свали и последната си дреха и се покачи на бюрото на декана.- Това няма да ми е приятно. Независимо какво казвате това си е изнасилване! Знаете, че не мога да се контролирам.
– Чувам това от всяка жена.- каза деканът и сграбчи кръста на Яна и я дръпна към себе си за да може да вкара члена си в нея.
– Наистина си готина путка.- каза деканът, а по бузите на Яна се стичаха сълзи.- Съвестно ми е, че не ти е приятно толкова, колкото ми е приятно на мен. Искам да се изпразниш, Яна. Искам да достигаш до оргазъм, след оргазъм, докато не ти кажа да спреш!
След тези думи Яна започнаха да я обливат горещи вълни от удоволствие. Тя затрепери в оргазма си.
– Моля ви! Спрете!- изписка тя.- Аз… не… мога да издържам повече!
Мятащото се тяло на момичето още повече възбуди декана и само след няколко минути той се изпразни в путката й.
– Можеш да спреш да свършваш, малката.- каза той, докато избърсваше потното си чело с носната си кърпичка.- Отдавна не съм си прекарвал толкова приятно.
Яна лежеше отпуснато на бюрото, изтощена от честотата на многобройните си оргазми. Спермата на декана започна да изтича от зачервеното й путе и закапа на бюрото под нея.
– Оле, мале.- каза той с престорена тревога в гласа.- Каква беля направихме. Не можем да оставим това така, а и ти , доколкото си спомням, още имаш онзи проблем с жаждата за сперма, нали?
Деканът се огледа и намери това което търсеше. С широка крачка отиде до близкия шкаф и взе една чашка за кафе от там и я подаде на Яна.
– Ето, седни и изцеди останалата сперма в чашата.
Яна покорно седна на ръба на бюрото и постави порцелановата чашка между дупето и влагалището си и започна да изкарва с пръст гъстата сперма. По бузите й още се стичаха сълзи. Тя открито захлипа от унижение докато правеше това, което извратеният дядка искаше от нея. След като събра колкото можа, тя вдигна чашката й погледна към декана.
– А, сега бъди добро момиче и си изпий “лекарството”- засмя се високо деканът, докато гледаше как Яна покорно надига чашката и изсърбва съдържанието й.- Точно така, до последната капка! Събери с пръстче каквото е останало и го оближи! Браво!

Следва продължение…

Rating: 3.80/5. From 5 votes.
Please wait...