Учителката по пиано – продължение – Конкурсът

Конкурсът беше в събота, но моя милост трябваше да бъде малкия областно град в сряда. Все пак ми беше първия конкурс в амплоато ми на пианист и трябваше време за адаптация към града и залата. Госпожица Мая ме бе подготвила добре. Бях умерен в уменията си и щях да дам максимума от себе си. Така си мислех.

Пристигнах около обяд. Настаних се семеен хотел близо до залата.  Тъкмо щях да си взема душ и телефонът ми позвъня. Беше госпожица Мая. Нали знаете, че името е измислено. Даде ми кратки наставления и после попита какво правя. Казах и, че ще си взема душ и ще изляза да се разходя из града.  Директно ме попита дали се възбуждам когато говоря с нея.  Кучката позна. Щях да се пръсна. След това с слушалката чух звука, които обикновено се издава при енергично ебане в устата.  Чудех се само дали в този момент Майчето (Нали знаете, че името е измислено.) наистина имаше чеп в устата или беше само имитация.  Оставих телефона и се стрелнах към банята, защото не исках да опръскам стаята със семе. Нямаше нужда да си представям голямата и широка уста, ококорените очи и рижавата коса, която при свирки се тръскаше адски възбуждащо. Струите полетяха една след друга, а аз потръпнах.

След душа наистина излязох, разгледах града. После вечерях и си легнах рано.

Следващия ден бе изпълнен с репетиции, срещи с колеги и членове на журито. Чак след вечеря се освободих, но си останах в стаята. Надявах се най-късно десет часа да съм заспал.  Тъкмо заспивах и телефонът ми звънна,но докато вдигна звъненето спря. Беше Майчето (Нали знаете, че името е измислено.). Звъннах и, тя вдигна но не каза нищо. Мълчание и женско стенание на заден фон. Сърцето ми запрепуска диво, а сънят отлетя. Въртях се, въртях в леглото и към единайсет и половина реших, че трябва да се разходя.

Не след дълго бях на улицата пред хотелчето. Група младежи енергично коментираха нещо. Дочух само „оргия, оргия”, „в дискотеката” и „до борбата”.  Сигурно известна фолк дива е нагорещила страстите в малкия областен град. По-надолу по улицата чух от събрали се таксиджии, че нещо става в дискотеката. Без да имам ясна цел се качих в едно от такситата. Явно любопитството бе по-силно от всичко. Бакшишът веднага ми каза за мистериозното събитие и даже предложи да ме закара в дискотеката до залата за борба.  Знаех, че в провинциалните дискотеки стават побоища и отказах. Все пак се съгласих с таксито да минем покрай въпросната дискотека, но да не слизам. Навих се. Бакшишът щеше да вземе някой лев, а аз щях да се разнообразя и после щях да заспа по-лесно.

Пред залата имаше доста хора, но не личеше да става нещо извънредно. Дори ми се видях безопасно.  Все пак помолих таксито да ме закара обратно в хотела.

На връщане пътят ми се стори много къс. Явно на отиване бакшишът ме беше прекарал по най-дългия път. Платих си за разходката. Жълтата кола потегли. Не бях сигурен дали да се кача в стаята и да опитам да спя, или ….

Три минути по-късно бях пред дискотеката.  Платих си входа и на въпроса в коя част искам да отида – частната или при младежите и девойките автоматично отговорих, че искам в частната. Трябваше да платя още трийсет лева. Видяха ми се много, но пазачът ме нави. Каза, че тази вечер било интересно –  някаква софиянка правила шоу. Не бях сигурен, че мястото мие там. 

Озовах се в много малка и тясна зала, от която се чуваха скандирания като на футболен мач, ритмични пляскания с ръце и одобрителни свиркания с уста.  В центъра ставаше нещо. Промуших се и какво да видя. Мъжаги бяха наобиколили жена, която явно правеше свирки. От време на време виждах едновременно подскачаща нагоре-надолу и движеща се напред-назад глава с розово-лилава перука.  Явно един ебеше жената, а другите и го подаваха в устата. Мъжете бяха десетина, но сред зяпачите имаше мераклии, които се включваха активно. 

Промъкнах се още. Мацката вече имаше по един дебел кур в путката и гъза.  Колко кура я тъпчеха в устата никой не можеше да каже. Попитах мъж до мене колко време вече продължава тази оргия. Отговорът беше час и през този час доста семе е изгълтала софиянката.

Бях вече съвсем близо. Боздуганът ми бе готов да посети гърлото на мистериозната дама.  Тя зина с красивата си широка уста и в същото време две големи ококорени очи ме погледнаха.  Мая! Учителката по пиано! Моята учителка по пиано!

Шок, а после и ярост. Вкарах и го много грубо в устата. Хванах я за тила и я натиснах към мен, като в същото време и натъпках боздугана си докрай.  После клатих така около пет минути, докато доста едър ром ме избута.  Минах направо отзад. На ебящия я в гъза направих знак с два пръста. Бях решил да и вкарам и моя кур в гъза.  Дупката вече нямаше да е колкото монета от два лева.  Пичът до мен ми направи малко място и аз започнах да тъпча кура си ануса на Мая.  Беше разработена и бързо успях. Зяпачите изпаднаха в еуфория. Не можах да еба повече от пет минути, защото едрият ром искаше да заеме моето място. Нямах намерение да ям бой или да се озова с разпорен корем в спешното на местната болница.  Преди да се оттегля окончателно минах през устата на моята учителка и се изпразних.

Напуснах бойното поле. Прибрах се в хотела, но до сутринта не мигнах.

GD Star Rating
loading...
Учителката по пиано - продължение - Конкурсът, 3.7 out of 5 based on 3 ratings